Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Технологии и джаджи => Темата е започната от: shri в 23 Януари, 2018, 12:18:37
-
Привет на всички. Понеже ме гложди да си направя едно хубаво регулируемо захранване. Реших! Та купих си един хубав траф тороид 1000VA, в момента дава 60В, 16А. Ще пренавия вторичната като я направя на половина 30В, 30А. Ще бъде със синхронен изправител. Снабдил съм се с LT4320 и ще купя 100Амперови AUIRFR8405 полеваци. И така ще имам изправено 30В/30А напрежение. Сега търся схема на регулируемо захранване хубаво със защити и реглаж на тока и напрежението. Очаквам идеи и схеми. Какво мислите за това. С тея полеваци изправителя ще грее малко, малък радиатор за него.
-
Ами за препоръките много зависи за какво трябва да се използва това захранване. Ако идеята е да се използва като лабораторно захранване и най-важния параметър е шума и пулсациите в изхода то трябва да се реализира линейно (ама хич не ми се мисли къде ще отвеждаш топлината при тези тоци).
Другия вариант е да е нещо импулсно. Някак си траф следван от импулсно захранване на мен ми се струва безсмислено начинание, обаче при тези тоци май нямаш голям избор. Така или иначе ако ще е импулсно бих предпочел да е импулсно от А до Я та поне да е леко, като така или иначе ще страдаш от гадостите на импулсното захранване. Та кажи за какво мислиш да го използваш, и защо ти е такъв голям изходен ток.
Внимавай колко навивки ще навиеш за новата вторична. Мнението ми е че за 30 волта напрежение ти трябва малко повече от 30 волта вторично. Зависи от много неща, най-вече от вида използван стабилизатор след него и отклоненията на мрежовото напрежение при които се очаква да работи.
-
Аз предлагам да не се пренавива трафа, а след изправяне да има понижаващ импулсен стабилизатор. Освен това не разбирам, какво предимство дава синхронния изправител?
-
Къде видя импулсно захранване? Синхроният изправител не е импулсно захранване. По принцип един LM317 е най-лесно, и малко мощни транзистори. Но ми се ще да го направя по-интелигентно. Нещо като ТЕС. Но ако знаете някой по модерно решение от 723, кажете. Не желая импулсно захранване да правя.
-
Не, той просто предлага ако след трафа ще следва импулсен регулатор трафа да не се пренавива. Хем ще се разтовари от към ток малко синхронния изправител.
Синхронния изправител представлява 4 мощни нискоомни MOSFET транзистори управлявани от ИС. Отпушва във всеки момент транзистора който трябва. Ползата в случая не е че е синхронен, а по-скоро че пада на напрежение върху отпушения мощен MOSFET е по-малък от колкото върху диод (било то шотки) та с този изправител ще постигне по-висок КПД на изправителя. При тези токове не е за пренебрегване КПД, но ако регулатора след това ще бъде линеен, синхронния изправител е абсолютно безсмислено начинание. Ще спестиш едни 5 -10 вата, а на съседните радиатори ти отиват 200 - 500 вата.
Между другото AUIRFR8405 не е подходящ за конкретния изправител, максималното му напрежение дрейн-сорс е 40 волта. На теб ти трябват ПОНЕ 100 волтови транзистори, и пак ще им е малък запаса.
-
Точно така. С него ще се спести място и голям радиатор за диоди. Между другото. При пренавиване, би могло да се изкарат изводи от различни напрежения. Което ще помогне. Мога да направя обхвати и така мощните транзистори да не поемат голяма потенциална разлика. Което ще ограничи разсейваната в тях мощност.
-
Идеята е отлична, а най-добре да се направи по тази методология, така „обхватите“ ще се сменят „автоматично“ и няма да имаш проблеми и недостатъци от такова естество:
http://sound.whsites.net/articles/class-g.htm (http://sound.whsites.net/articles/class-g.htm)
Конкретния материал е за усилватели, но основната концепция се вижда и може да се приложи много ефективно в твоя случай. Идеята е такава че при напрежения под „средния“ праг долните транзистори работят със захранващото напрежение през шотки диода а горните са запушени. Когато напрежението което се изисква започне да приближава прага, горните транзистори се отпушват и започват да осигуряват по-високо напрежение от горното захранване с което вече от него се консумира енергията а шотки диода се запушва. В този момент имаш един вид „двойна“ регулация като долните ти транзистори остават с константен пад на напрежение върху тях, а горните поемат регулиращите функции спрямо захранващото напрежение. Могат по тази концепция да се реализират повече от два прага. Единствено трябва да направиш няколко независими намотки и да формираш няколко еднакви изправени напрежения свързани последователно. За това се изисква намотките да са изцяло отделни а не само една намотка с изводи. Използването на синхронни изправители при линеен регулатор след тях е безсмислено според мен, но това е въпрос на вкус. Все пак бих заложил на доста по-коравото решение - силициеви диоди за голям ток.
Идеята за този вид стабилизатор използващ концепцията на клас G крайно стъпало е гениална и ще даде отлични резултати, но изисква малко по-дълбоко познаване на материята, и определено няма да намериш такова готово решение, то и затова си правим нещата сами, защото постигаме неща които ги няма готови.
-
LT1083CP е също идея. Какво мислите като шум? Дали е шумна и хубаво решение ли е?
-
За шумна не е шумна, това си е линеен регулатор. Изходният му шум ще е по-висок от този на стандартен регулатор, тъй като този е с нисък пад на напрежение и това влошава малко характеристиките му поради ред причини. Въпреки това не виждам как този регулатор ще изпълни изискванията ти? Няма възможност за регулируемо ограничение по ток, то е само като защита. Освен това няма да може да отдаде тези 7 ампера при по-голяма разлика на входно-изходно напрежение поради ограничението от към разсейвана мощност. Освен това е доста далеч от търсените от теб 30 ампера, не знам как стои въпроса с паралелното свързване. По-лесно е за мен да си конструирам линеен регулатор а не да търся магически чип.
-
Ето една схема с UA723 която може да се направи за по голям ток.
https://www.pinterest.com/pin/688065649291025789/
-
Така е, не търся магически чип. Просто събирам идеи. Това което търся е да намеря елемент който най-малко ще грее. Позволява спаралелване. В даташита му го има дадено за 15А. Трудно ще намеря биполярен транзистор дето няма да грее. Но за сега много изводи от трафа ми харесва като за начало.Първото ми захранване такова, беше в една кутия от юнга, Асен много ми се смееше :D Но си го ползвах 20г. Бях намерил един траф. Навих му с дебела жица вторична докато се запълни, като на шега изкарваше 5А на 20В на ниски напрежения 10А без проблем. За кратко щото транзисторите печаха. Излезе 23В. и с една лм317 подпрях директно 2 кд503 и си даваше от 1,5-21В. Да, нямаше защити и реглаж на тока. Ама що техника съм ремонтирал и тествал с него. Но неприятния момент с печащите кд-та си го помна и сега се опитвам да направя нещо по-добро.
-
Ето и друго решение,разгледай https://www.pinterest.com/pin/778137641839035969/
-
Ето една схема с UA723 която може да се направи за по голям ток.
https://www.pinterest.com/pin/688065649291025789/
Не ми дава да отворя този сайт, иска регистрация :diablo: дава ми празна страница. Тоя гугъл ме изнервя вече ???
-
Ако се регистрираш всеки ден ще ти пращат страхотни идеи и схеми.
-
От известно време работя върхо един двуканален линеен захранващ блок - 30/30+20/20. Ако стигнеш до идеята за линеен блок, мога да ти обясня някои неща. При такъв ток нищо не е просто и електронната схема е най-малкият проблем. Първо трябва да си изясниш за какво точно ще го ползваш, от това зависи много цялата конструкция. При разработването на моя не взех в предвид един момент и сега временно съм спрял работата, докато не измисля решение.
-
Батка, много моля. Оправи заглавието на темата. Ако е възможно де. Избоде ми очите това регулЕране от което е дошло реголЕруемо...
-
Честно да ти кажа Иване, от 1kVA с линеен стабилизатор няма как да изкараш 900W на изхода. ще ти трябват поне 25-30% запас. че и вентилатори ще ти трябват да издухваш тази топлина дето ше губиш!
-
Моят траф е 1600VA - 27V, 36A - употребяван,фабричен немски.
-
Къде видя импулсно захранване? Синхроният изправител не е импулсно захранване. По принцип един LM317 е най-лесно, и малко мощни транзистори. Но ми се ще да го направя по-интелигентно. Нещо като ТЕС. Но ако знаете някой по модерно решение от 723, кажете. Не желая импулсно захранване да правя.
Ето захранване -Нещо като ТЕС.
Имам го направено в 2 екземпляра -работи.
Увеличаваш броя на мощните транзистори,и дано успееш да ги охладиш.
http://paja-trb.cz/konstrukce/zdroj.html
-
Един скромен съвет от мен - не се захващай със синхронен изправител за 30 волта. Смисъла е в ниските напрежения - 2-3-5-6 волта
Сметни загубите в поне 100 волтови МОСФЕТ-и и ще видиш че не печелиш много освен усложняване на конструкцията.
И за токове от порядъка на 30А предвиди размери на линейното захранване като радио Орфей :D
Ако все пак решиш нещо импулсно - ще ти дам идея.
Импулсен захранващ блок, с последващо линейно регулиране. Хитроста е в това, че се следи разликата Колектор-Емитер на регулиращия транзистор и от там се променя автоматично напрежението на захранващия импулсен блок.
Така имаме предимствата на линейното регулиране и в същото време приемливи загуби на топлина.
Помисли... :drinks:
-
Благодаря за схемата хареса ми. Колеги не съм казал, че ще дърпам 30А постоянно от него. Просто това са ми поставените параметри по които да се ориентирам при реализацията
-
Благодаря за схемата хареса ми. Колеги не съм казал, че ще дърпам 30А постоянно от него. Просто това са ми поставените параметри по които да се ориентирам при реализацията
Какви са техническите параметри на заданието - вид на товара /електроника, двигатели, магнити/, какъв е режима на работа - 24/7, периодично или друго, ще има ли регулиране на напрежението /или ще е фиксирано/ и тока, ще има ли защити от превишаване на изходното напрежение при пробив на мощния транзистор, размери и маса на захранването, цена за изработването и др.
-
0-30В и 0-30А. Правя си захранване за лична употреба. Ще пускам на него всякакви неща . Най вече ще го ползвам за ремонт на трансивери. Но много голям ток дълго време няма да дърпам. Може някога да се наложи да заредя някой акумулатор. Защо линейно не импулсно. Защото по лесна филтрация на шумовете. Въпроса за филтрация и защити не го обсъждам защото ми е ясно как да го реализирам. Разбира се ще има защити. Конкретната реализация зависи от това каква схема ще реализирам .
-
Концепцията с импулсно захранване следвано от линейно е добра. Но да не забравяме че не печелим най-доброто и от двете концепции. Линейното захранване има честотна зависимост на коефициента на потискане на входните пулсации, като за високи честоти този коефициент намалява. Трябва да се вземат специални мерки при проектирането на линейния стабилизатор, за да бъде той ефективен за честотите на пулсациите които излизат от импулсното захранване. И въпреки това е по-добре от импулсно без никакво линейно след него.
Иначе по отношение на линейните захранвания - там няма схема която да грее по-малко, важи си P=U*I и независимо каква схема направиш, то винаги мощността която ще трябва да разсейваш е една и съща. Е хубаво е когато е разпределена върху повече транзистори. Останалото вече е клас G който вече коментирахме, при него може да постигнеш повишаване на ефективността но за сметка на малко по-сложна реализация, но май няма да ти бъде по силите проектирането на такъв от нулата.
Защитите си ги знаеш, добре е да има тиристорна шунтова защита в изхода, особено след като ще захранваш трансивъри с него. При заряд на акумулатори обаче трябва в изхода да се свързва диод последователно, защото ако сработи шунтовата защита със закачен акумулатор... :master2:
-
За мен класически схеми на лин. захранвания са тези на ТЕС 42 и ТЕС5060, разбира се с корекция на елементната база. Въпросът с разсейваната мощност при първия е решен, като обхвата от 15 волта е разделен на две и при повишаването на изх. напрежение се включва втори трансформатор, за да повиши напрежението на входа на стабилизатора. При ТЕС 5060 се превключват с тиристори вторичните намотки. Първият вариант е лесно реализируем, при вторият има доста електроника.
-
Колегата преди години искаше да си направи регулируем захранващ блок за голям изходен ток 15-20А. Идеята беше да се търсят схеми само на фабрични модели, без самоделки, без импулсни изпълнения . От няколко подбрани схеми се спря на модел на Mastech HY3020. Захранващия блок го направи с леки доработки от основната схема. Използва се една много добра идея да се превключват вторичните намотки, добавят се и се махат в зависимост от зададеното напрежение и ток. Да не се получава излишно греене на транзисторите. Силовите транзистори са изнесени извън корпуса. Обдухват се с два вентилатора на 12V, с плавно регулиране на оборотите в зависимост от температурата на радиатора. Има плавно и грубо регулиране на напрежението и тока, осигурява 20А. Има и по малък модел HY3010. За него Руснаците са писали много, направи ли са и подобрения. Ето и схемата му.
http://www.wild-pc.co.uk/images/HY3020/Mastech_HY3020_6434vur.png
-
Според мен схемата на Mastech HY3020 добра, но на ТЕС5060 е по-добра. Не е добро конструктивно решение превключване на големи токове във вторичната намотка с релета, при теса е с тиристори. Освен това тиристорите съвместяват функцията на превключващ елемент и изправител. Останалата част от схемата е горе-долу класическа. Като цяло имам чувството, че е правена с оглед постигането на най-ниската цена.
-
Концепцията с импулсно захранване следвано от линейно е добра. Но да не забравяме че не печелим най-доброто и от двете концепции. Линейното захранване има честотна зависимост на коефициента на потискане на входните пулсации, като за високи честоти този коефициент намалява.
Няма пълно щастие :D
И все пак, траф с мощност 1000 ++ вата и линеен стабилизатор след него ми звучи доста...хм...обемисто. Поне в моите представи за изработка със 100% надеждна работа при 30А и например 5 волта на изхода.
Ще следя с интерес темата и реализацията.
-
Обемисто е без никакви съмнения. Отново въпроса е за какво се ползва. Ако е за трансивъри в късовълновия диапазон, е добре да няма импулсни. То за там и не трябват 30 ампера де...
Относно превключванията - не съм фен на превключването с релета, не само защото се износват, ами и при искренето създават смущения и пикове. Освен това реакцията е забавена, представи си че източника работи в режим CC (ограничение по ток) и товара се изменя динамично така че изходното напрежение трябва да се „разхожда“ в целия диапазон. При ситуацията с релета ще има едно забавяне в момента на превключване когато регулатора ще излиза от режим и изходния ток ще се променя макар и за кратко. Това в някои ситуации може да е проблем. Разбира се не е кой знае каква болка.
За това наистина тиристорното превключване е по-добра идея, но изисква по-усложнено управление, за това аз ако правя в момента такова захранване залагам твърдо на концепцията клас G от материала който постнах като линк в първото си мнение по темата. Там комутациите стават по съвсем естествен път без външно управление. Недостатък е че има няколко двойки крайни транзистори като в един момент от време почти винаги най-голяма мощност разсейва 1 двойка т.е. не си преразпределят натоварването, но пък всяка двойка грее значително по-малко.
-
Няма пълно щастие :D
И все пак, траф с мощност 1000 ++ вата и линеен стабилизатор след него ми звучи доста...хм...обемисто. Поне в моите представи за изработка със 100% надеждна работа при 30А и например 5 волта на изхода.
Ще следя с интерес темата и реализацията.
Е, няма как да тежи малко. Не искам да разводнявам темата на колегата с мойте размисли и само да намеря малко свободно време ще отворя една тема за захранването, което правя. Механичната част е готова, сега размислям върху едни проблем, който възникна и междувременно експериментирам с електрониката. За съжаление, трансформаторът ми е с една намотка и няма да има превключване на входното напрежение, поради което в максимален режим ще грее като хубава печка, но зимата това дори си е предимство. :) За сметка на това ще е два канала, вторият ще е по-слабосилен - около 20 А. Като размер кутията е малко по-малка от тази на ТЕС5060.
-
Origo, във връзка с релетата. При превключването им има застъпване. Не е напр. едното реле да изключи и да се включи другото, и да се получи един вид дупка. Руснаците са тествали схемата и са написали много мнения за нея. Но има и хора против релетата. Направили са няколко модификации без релета, като използват мощни мосфет транзистори за 200V на 100А. Ето да се види идеята, схемата е без стабилизаторите за +12/ -12V.
-
И един пълен вариант на схемата, с индикацията. Тука релетата се застъпват, или с две думи да се избегне излишно отделяне на топлина от транзисторите.
-
Застъпването не може да избегне проблема за който говоря. Представи си че си задал 30 волта ограничение по напрежение и 1 ампер ограничение по ток. В момента товара ти консумира 1 ампер при напрежение 5 волта. По някаква причина си увеличава съпротивлението в рамките на милисекунди и очакваш изходното напрежение да се повиши до колкото е необходимо (близо до 30 волта) за да продължи да поддържа същия ток. Превключването заедно с времето необходимо за зареждане на филтровия електролит ще внесат някакво закъснение в реакцията. Но е вярно че това е рядка ситуация, и в повечето случаи вероятно за лабораторно захранване такива мерки няма да са необходими. Прегледай все пак линка който съм дал, не са необходими МОСФЕТ-и защото не е нужно комутацията да става преди стабилизатора.