През тази седмица дейността ми по ремонта и въстановяването на 3С1 напредна доста и затова пиша в темата с цел да помогна с полезна информация на колегата който ремонтира същия стабилизиран токоизправител.
Използвах случая и свалих схемата на стабилизирания токоизправител:
Внимание, схемата е снемана от апарата и са възможни грешки и неточности! Междувременно продължавам преглеждането на схемата и ако открия съществени неточности ще публикувам в темата коригираната версия на схемата.
Галетните превключватели са означени с Пг1, Пг2 и Пг3. Пг1 е главния превключвател в средата между стабилизаторна група I и стабилизаторна група II с който се избира режима на работа на двете групи (паралелно, насрещно, независимо и последователно). Всички секции на галетния превключвател Пг1 са номерирани с римските цифри от I до V. Когато превключвателя например е в позиция 1 всички групи принадлежащи към Пг1 са в позиция 1 и т.н. до позиция 4. За по-добра прегледност и четене на схемата секциите на галетните превключватели са начертани най-близо до мястото където са свързани по схемата а не са подредени според принадлежността си към един и същи превключвател. Пг 2 и Пг 3 са съответно превключвателите за избор на обхват и изключване на изходите на измервателните системи на стабилизаторна група I и II (V, 0, 150mA, 30mA). Секциите на всеки от превключвателите са номерирани с римските цифри от I до VI. За Пг 2 и Пг 3 важат същите условности описани по-горе за Пг 1.
Принцип на работа на схемата и начин на употреба:
В позиция 1 на Пг 1 (паралелна работа на двата стабилизатора) изходната клема „+“ на СТГ1 се свързва на късо с изходна клема „+“ на СТГ2 посредством контакт от галетния превключвател Пг 1. На късо още се свързват и първите решетки на регулиращите групи лампи EL84 на СТГ1 и СТГ2. Изходното напрежение се взима от клеми „+“ и „-“ на една от двете стабилизаторни групи без значение коя. Напрежението в изхода се регулира от 150 до 300 V като стойността му зависи от по-ниската стойност зададена от потенциометрите на двата канала т.е. за удобно регулиране единия потенциометър може да установим в максимално положение, и да регулираме напрежението с другия. В режим на измерване на напрежение двете системи измерват едно и също напрежение - напрежението в общия изход на двете стабилизаторни групи. В режим на измерване на ток всяка система измерва тока в изхода на съответната стабилизаторна група, като двата тока трябва да бъдат близки. Изходният ток е равен на сумата от токовете отчетени от двете системи.
В позиция 2 на Пг 1 (насрещно свързване на двата стабилизатора) изходните клеми „-“ на двата стабилизатора се свързват на късо през контакт на Пг 1 а в изхода на СТГ2 между клеми „+“ и „-“ се свързва за товар мощния регулируем резистор 1.5kΩ 50 W отново през контакт на Пг 1. На първа решетка на двойния триод (постояннотоков усилвател) ECC83 на СТГ2 се подава напрежение не от потенциометъра за регулиране на напрежението а от резистивен делител който определя фиксирано напрежение в изхода на СТГ2 150 V. „+“ на товарът се свързва към клема „+“ на СТГ1 а „-“ на товарът се свързва към клема „+“ на СТГ2. Изходното напрежение се регулира от 0 до 150 V посредством потенциометъра за напрежение на СТГ1. Товарния ток се отдава от СТГ1 и се приема от СТГ2. Тъй като се използват последователни регулатори на напрежение СТГ2 няма възможност да поддържа напрежението си при ток влизащ в изхода затова изхода се натоварва с максималния ток 150 mA посредством мощния регулируем резистор 50 W (стойността на резистора се регулира така че изходния ток на СТГ2 да бъде точно 150mA). По този начин когато товарния ток се променя от 0 до 150 mA СТГ2 поддържа изходното си напрежение 150 волта като постепенно намалява изходния си ток за сметка на увеличаващия се товарен ток. Така натоварването на СТГ2 е максимално при ПХ и спада до 0 при максималния товарен ток от 150 милиампера. През това време тока през мощния резистор остава постоянен. В режим на измерване на напрежение системата на СТГ1 измерва напрежението в изхода на СТГ1, като товарното напрежение се отчита по скалата от 0 до 150. Системата на СТГ2 отчита напрежението в изхода на СТГ2 (150 V) като ясно се вижда когато се превиши товарния ток от 150 mA как напрежението в изхода на СТГ2 започва да се повишава. В режим на измерване на ток 150 mA системите отчитат тока в изходите на СТГ1 и СТГ2. Товарния ток се отчита по системата на СТГ1 а тази на СТГ2 отчита максимален ток при минимален товар и нулев ток при максималния товар (също е показател кога СТГ2 излиза от режим). Посредством контакт на Пг 1 е шунтирана системата на СТГ2 в режим на измерване на ток в обхват 30 mA това служи като предпазна мярка от претоварване на измервателната система при режим на ПХ (максимален ток в изхода на СТГ2). Измервателната система на СТГ1 измерва товарния ток нормално и в обхват 30 mA.
В позиция 3 на Пг 1 (независимо действие на двата стабилизатора) изходите на двете стабилизаторни групи са независими, напрежението за първа решетка на постояннотоковия усилвател на СТГ2 отново се взима от плъзгача на потенциометъра за напрежение. Двата стабилизатора работят нормално и напълно независимо един от друг. Напрежението на изхода на СТГ1 и СТГ2 се регулира от съответните потенциометри. В режим на измерване на напрежение и ток системите мерят напреженията и токовете в изходите на двата стабилизатора.
В позиция 4 на Пг 1 (последователно свързване на двата стабилизатора) изходна клема „-“ на СТГ1 се свързва на късо с изходна клема „+“ на СТГ2 посредством контакт от Пг 1. Товара се свързва между клема „+“ на СТГ1 и клема „-“ на СТГ2. Напрежението в изхода се регулира от 300 до 600 V посредством двата потенциометъра. В режим на измерване на напрежение всяка система измерва напрежението в изхода на съответната стабилизаторна група като товарното напрежение е сумата от двете напрежения. В режим на измерване на ток двете системи измерват едновременно един и същи ток - товарния.
Защита от претоварване и К.С. в изхода
Защитата от К.С. в изхода е реализирана посредством две релета. За СТГ1 това са Р1 и Р2 и за СТГ2 Р3 и Р4. Действието на защитата за двата канала е идентично затова обясненията ще правя за СТГ1 в режим на независима работа като в последствие ще се спра на особеностите на работата на защитата при съвместно действие на двата канала. Бобината на Р1 е свързана последователно във веригата на анодното напрежение преди регулиращите лампи. При превишаване на определен товарен ток или К.С. в изхода реле Р1 сработва. Прага на сработване се регулира посредством тример-потенциометъра 500Ω P1 за СТГ1 и P2 за СТГ2. Така се настройва че реле К1 да сработи при товарен ток от 160 до 180 mA. Когато Р1 сработи нормално отвореният му контакт се затваря и свързва единия край на намотката на Р2 към маса като по този начин тя се захранва с цялото анодно напрежение 600 волта. Р2 сработва като нормално отворения му контакт се затваря и свързва края на намотката му през резистор 100kΩ към маса като по този начин се осигурява ток за самозадържане на Р2. Същевременно нормално затвореният контакт на Р2 се е отворил и е прекъснал връзката на изходната букса „-“ с масата на токоизправителя като по този начин напрежението към изхода се изключва. Това състояние остава докато не се прекъсне веригата с намотката на Р2 посредством поставяне на Пг 2 (съответно Пг 3 за СТГ2) в положение 2 отговарящо на „0“. С това самозадръжката на Р2 изчезва и то се изключва. Същевременно с поставяне на Пг 2 в положение 2 се изключват и изходните клеми от изхода на стабилизатора по този начин се избягва възможността при поставяне на Пг 2 в положение 2 при наличие на К.С. или претоварване в изхода защитата да започне да се включва и изключва периодично и непрекъснато (трептене на контактите на Р1 и Р2).
При паралелна работа на двата канала защитите на двата канала работят независимо една от друга като сработването на защитата на един от двата канала автоматично води до двойно натоварване на другия канал и моментално сработване и на неговата защита. По този начин при К.С. или претоварване двата канала се изключват едновременно.
При насрещна работа на двата канала сработва единствено защитата на СТГ1 защото при К.С. или претоварване тока през СТГ2 спада до 0. При сработване на защитата на СТГ1 се изключва и товарното напрежение поради прекъсване на връзката на клема „-“ на СТГ1 с масата на токоизправителя и общата товарна верига се прекъсва.
При последователно действие, отново сработва първо защитата на единия канал (тази с по-нисък праг на сработване) но разликата тук е че това води до прекъсване на общата верига и защитата на другия канал не сработва. При К.С. в изхода е възможно да сработят и двете защити поради едновременното преминаване на прага на сработване на защитите и на двата канала.
Работа на измерителните системи
Режима на работа на измерителните системи на СТГ1 и СТГ2 се определя съответно от Пг 2 и Пг 3. Работата е идентична за двата канала затова ще описвам работата на системата на СТГ1.
В режим на измерване на напрежение (позиция 1 на Пг 2) („V“) „+“ на измерителната система се свързва през резистор R44 800kΩ* към клона за опорно напрежение с Л15. „-“ на системата се свързва към делителя на напрежение R45, R46. Неговия коефициент на деление се избира такъв че при 150 волта в изхода напрежението между неговата средна точка и напрежението в опорния клон да бъде равно на 0. По този начин се настройва началото на обхвата (при 150 волта стрелката на системата да стои в началото на скалата). От стойностите на резисторите в делителя (импеданса в средната точка) зависи и чувствителността на системата. Тъй като е трудно да се изпълнят едновременно условията за чувствителност и коефициент на деление, делителя се настройва само за коефициент на деление (0 на обхвата) а чувствителността (края на обхвата) се настройва с помощта на допълнителния резистор R44 свързан към „+“ на системата и не влияе върху началото на обхвата. Така в случай че се наложи пренастройка първо се настройва коефициента на деление на делителя за 0 на обхвата (150 волта) а после се настройва R44 за максимума на обхвата (300 волта).
В режим на измерване на ток (позиции 3 и 4 на Пг 2) „-“ на системата се свързва към изходната клема „+“ на съответната стабилизаторна група, а + на системата се свързва към изхода на стабилизатора преди шунтовия резистор R51 5Ω*. В позиция 3 на Пг 2 последователно на системата има свързано и добавъчно съпротивление R52 6.4k*, а в позиция 4 то се шунтира като системата е свързана директно паралелно на шунтовия резистор. В положение 1 на Пг 2 („V“) шунтовия резистор се шунтира от контакт на Пг 2 и изхода на стабилизатора е свързан директно към изходните клеми.
В позиция 2 на Пг 2 и Пг 3 („0“) са изключени изходните клеми от изходите на стабилизаторите, изключени са измерителните системи и е прекъсната веригата за самозадържане на Р2 и Р4.
Отоплението на кенотроните на всеки канал се осъществява паралелно от отделна намотка на съответния силов трансформатор като единия край на намотката е свързан с катода на кенотрона.
Отопленията на четирите паралелно съединени EL84 са свързани последователно и се захранват с променливо напрежение от отделна отоплителна намотка 25.2 V на силовия трансформатор на съответния канал.
Отоплението на лампите от постояннотоковия усилвател реализиран с ECC83 се осъществява с променливо напрежение 6.3 V (между закъсените пинове 4 и 5 и пин 9) от отделни отоплителни трансформатори Тр3 и Тр4. Трансформаторите работят в режим на насищане на магнитопровода и първичната им намотка е вкарана в напрежителен резонанс на 50 Hz посредством последователно свързан неполярен кондензатор 500 nF с работно напрежение 1kV. По този начин се осъществява стабилизация на отоплителното напрежение за лампите от постояннотоковия усилвател.
Това е което се сещам засега, прилагам схемата в spl7 формат и като изображение и PDF. Насреща съм за всякакви въпроси по схемата, въстановяването и настройката. Ако се сетя за нещо допълнително ще пиша.
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: Стабилизатор за ремонт (Прочетена 5163 пъти)