Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: origo в 02 Март, 2013, 16:35:19
-
Приставката кандидат за монтиране е от фирма КИПА за приемане в обхвата от 96 до 106 мегахерца. Тъй като мен ме интересува долната половина от УКВ банда първо започвам пренастройка на приставката.
Схемата на приставката има следния вид:
[attach=1]
За приемане в долната половина на обхвата първо трябва да се понижи хетеродинната честота чрез завъртане на феритната сърцевина на L3 в посока да влезе по-навътре в намотката. Това става най-лесно като радиоприемника се настрои за приемане в най-долната част на обхвата и сърцевината се върти докато радиостанция с известна честота близка до желаната най-ниска честота започне да се приема. След това трябва да се свият малко навивките на L1 и L2 до постигане на максимално ниво на сигнала в средата на диапазона. За целта се хваща радиостанция с честота близка до средата на диапазона и L2 се свива до постигане на максимално ниво на сигнала, после същото се прави с L1. В повечето случаи въпросните бобини са доста свити още при "заводската" настройка а освен това и не оказват голямо влияние върху силата на сигнала, така че се прибягва просто до максимално свиване и толкова. L4 попринцип не се пипа, тя определя средната честота на изходния диапазон, където е и най-високото ниво на сигнала, ако желаната станция или по-слабата група станции се намира в горната или долната част на скалата на радиоприемника, може да се подобри приемането им чрез свиване и разпъване на L4 там вече се чувства осезаема промяна в силата на сигнала.
След настройката приемам честотите от 91 до 99.1 MHz. Следва изработка на схемата за захранване на приставката в ламповия радиоприемник и свързването й към симетричния вход на радиоприемника.
Захранването на приставката в този радиоприемник може да се осъществи по два начина. Единият е чрез параметричен стабилизатор с резистор и ценеров диод от анодното напрежение а другия е с изправител и филтър от отоплението. Варианта със захранване от анодното отпада, защото приставката консумира около 2-4 милиампера ток, това значи 1 - 2 вата топлина. Първо такава мощност се разсейва сравнително трудно и не е удобно да се монтират мощни резистори, Но втората по-основателна причина е това че ще натовари излишно изправителя за анодното напрежение (в случая селенов пакет) и анодната намотка на мрежовия трансформатор. Затова избрах варианта за захранване от отоплителната верига. Схемата на захранването е следната:
[attach=2]
Мостов изправител с капацитивен филтър и транзисторен стабилизатор/филтър. Диодите от мостовия изправител (грец) задължително се шунтират с керамични многослойни кондензатори по 100 нанофарада. Над една определена стойност на мрежовото напрежение параметричния стабилизатор с R1 и ценеровия диод D1 е в режим и на изхода на схемата се подава стабилизирано напрежение (почти) независещо от стойността на мрежовото. Когато мрежовото напрежение спадне под определена стойност параметричния стабилизатор излиза от режим и изходното напрежение започва да спада заедно с мрежовото, но пулсациите остават под 1 миливолт от връх до връх, защото R1, C7 и транзистора T1 започват да работят като транзисторен филтър, или схемата е известна още като умножител на капацитет, защото базовия капацитет се умножава по коефициента на усилване по ток на транзистора. Принципно тази приставка ,макар че в упътването пише че работи с напрежения от 4.5 волта до 12 волта, работи най-добре с по-високи напрежения - над 6 волта. Затова аз предпочетох да нямам загуба на напрежение в параметричния стабилизатор (защото за да се усигури работен режим на стабилизатора в целия диапазон на мрежовото напрежение по стандарт трябва ценеровия диод да не е повече от 6 волтов) това прави около 5.3 волта на изхода на схемата което вече е ниско. Затова в моята схема не съм сложил ценеровия диод, при което схемата работи само като транзисторен филтър и изходното напрежение при номинално мрежово е около 6.8 волта. Това разбира се води до малка промяна на честотата на хетеродина на приставката с промяна на мрежовото напрежение което значи и изместване на станциите и нужда от периодична донастройка на приемника. Обаче тази промяна е много малка в диапазона на изменение на мрежовото напрежение в границите от 200 до 230 волта а тук в апартамента мрежовото е много стабилно за това избрах варианта без стабилизация. Разбира се при употреба на места където мрежовото се колебае често в границите от 165 до 250 волта е адекватно да се сложи ценеровия диод макар че при 160 волта и с ценер и без ценер стабилизация няма да има :). L1 съвместно с C6 има за цел да филтрира ВЧ съставките от комутацията на диодите в мостовия изправител. Индуктивността на този дросел не е критична, но е важно навивките да са на един слой за малък паразитен капацитет. При отсъствие на този дросел се забелязва бял шум модулиран със 100 херца "игли" при разстройка на по-слабите станции което никак не е приятно. Може вместо дросела да се постави съпротивление 10 - 47 ома но не съм пробвал дали е ефективно. R2 предпазва транзисторния филтър от самовъзбуждане. Транзистора T1 може да бъде всеки npn транзистор с общо предназначение и усилване по ток над 300.
Изпълнение на захранването:
[attach=3]
[attach=4]
[attach=5]
[attach=6]
[attach=7]
Свързване на изхода на приставката към входа на радиоприемника:
Тъй като единия край на отоплителната намотка е свързан към шаси, отрицателния полюс на изхода на стабилизатора не може да се свързва към шаси (става късо през единия полупериод). Това не е и необходимо при тази приставка. Ако се използва същата схема за захранване на mp3 модул например където масата на модула трябва да е свързана към шасито на приемника, изправителя трябва да бъде еднополупериоден за да съвпада масата на променливото с масата на постоянното напрежение.
Изхода на приставката е несиметричен с импеданс някъде доста над 300 ома което теоретично прави неправилно свързването на тази приставка към какъвто и да било радиоприемник. Разбира се като оставим на страна перфекционизма и имайки предвид високото ниво на изходния сигнал и късата връзка между изхода на приставката и входа на приемника се оказва че приставката се погажда повече от добре и със 75 ома вход и с 300 ома такъв. Несиметричния изход също се преглъща - масата на приставката се свързва през кондензатор 470pF - 1nF към единия входен извод на приемника а изходния проводник на приставката - директно към другия входен извод.
Схема:
[attach=8]
[attach=9]
Така по висока честота единия край на входната намотка се оказва заземена, но това не е проблем при къса линия както е в случая. Въпреки това, входния сигнал се прехвърля освен по индуктивен път и по капацитивен, при това входа се оказва не напълно симетричен. При едната посока на свързване на изхода към входа сигнала е незначително по-слаб. При посоката на свързване с по-силен сигнал обаче специално при мен се наблюдават повече шумове при малка разстройка от точната честота на радиостанцията поради което избрах обратната посока на свързване - всеки трябва да определи опитно как работи най-добре в неговия конкретен случай. Аз лично съм премахнал коаксиалния изходен кабел на приставката, тъй като той е прост нискочестотен аудио кабел, който има твърде голям капацитет и следователно голямо затихване за тези честоти. На негово място съм свързал симетричен кабел за телевизионна антена водещ до входа на радиоприемника.
Монтаж на приставката:
Приставката може вътрешно да се свърже към входа на УКВ тунера, а входната букса да се свърже към входа на приставката, и отвън да не си личи че има монтирана приставка. Обаче моята концепция е монтажа на приставката да стане без никакви модификации по самия радиоприемник. За целта изхода на приставката се свързва външно към УКВ входа на радиоприемника въпреки че самата приставка се намира вътре. Ето как е реализирано:
[attach=10]
Антенния вход на приставката се извежда на гнездова букса за панелен монтаж завинтена в един от вентилационните отвори на задния капак.
Снимки:
[attach=11][attach=12]
Аз реших да изпълня захранването на приставката на експериментална платка, защото правенето на печатна платка за толкова малко елементи е неоправдано от всички гледни точки. Платката на захранването се прикрепя механически за шасито на радиоприемника което в случая е много удобно цялото в дупки 3ка и имам пълна свобода за монтажа без да модифицирам приемника. Платката на УКВ конвертора е свързана към платката на захранването посредством няколко парчета звънчев кабел който служи и за механическо фиксиране на двете платки една към друга. Отоплителното напрежение е взето от лявата скална крушка.
Снимки:
[attach=13][attach=14]
Ето приемника в завършен вид обратно в кутията:
[attach=15][attach=16][attach=17][attach=18][attach=19][attach=20]
И със задния капак:
[attach=20]
[attach=21]
И както беше писал един колега от форума: "Истинското радио свети в тъмното"
Неописуемо е удоволствието да си стоиш в тъмната стая и да гледаш красиво осветената скала на лампов радиоприемник. Същевременно да се наслаждаваш на брилятния му звук.
Ето и видеоклип на радиоприемника в действие:
/>Всякакви коментари и въпроси по темата са добре дошли!
-
Мисля, че тази тема трябва да се стикова. Много благодаря за изчерпателната информация.
-
"Ориго" като автор на конструкцията ,моля за разрешение да прекопирам захранващия модул-искам да захраня "Елемекски" УКВ кит .За целта мисля да ползувам самостоятелен трансформатор.
-
Аз също имам "А-104", едно от най-запазените ми радиа, в перфектно състояние е, като току-що излязло от завода. Грамофонното шаси е "Унитра" с чисто нова доза, шкафа осигурява невероятна акустика. Не съм му присадил УКВ-конвертор, но надявам се и това да стане. Темата е добра и поучителна, браво на ориго.
-
добре де , аз например искам да захраня модула
http://www.kipa-bg.com/product.php?ProductID=6501 (http://www.kipa-bg.com/product.php?ProductID=6501)
отделно ,имам си външен траф на 9 волта ,стабилизиран ,що да си късам нервите да взимам напрежение от захранващия траф на радиото и да съобразявам един куп проблемни моменти , но по темата захраних приставката ,включих я както би трябвало - в антенния вход ,подадох плюса на приставката и минуса на шаси и замасих приставката ... ефекта беше - никакъв ,пълна загуба на време и нерви :hi:
-
Захранването не е задължително да се осъществява от трафа на радиото естествено, който иска може да я захрани с външно захранване специално за приставката, но това според мен утежнява конструкцията. Относно проблема ти, вероятно си объркал проводника за захранване на приставката и този за антена. Този за антената ще го познаеш че постъпва единствено на едното краче на кондензатор. През кондензатора няма как да протече постоянен ток за захранване на приставката, значи очевидно е другия единичен проводник. Другото което може да си направил е да си подал напрежение между двата единични проводника вместо както трябва между ОПЛЕТКАТА на изходния екраниран кабел и този единичен кабел който не влиза на кондензатора. Приставката не е нужно да съединяваш с шасито на радиото, достатъчно е да боднеш оплетката на екранирания кабел в едната антенна букса за УКВ а централното жило в другата. Дори само централното жило да боднеш в една от двете букси ще имаш сигнал (макар и не оптимален). Това че нищо не е станало, може да бъде единствено по две причини: Приставката не е работела било то поради фабричен дефект (малко вероятно) неправилно подадено захранване от теб, евентуално ако си я изгорил подавайки обратен поляритет или твърде високо напрежение и т.н. и другата причина е УКВ блока на радиоприемника да не работи по някакви причини. Това е. УКВ блока ще провериш ако имаш силен местен предавател в обхвата 88 - 94 мегахерца, забодеш дъълго парче проводник в антенната букса и пробваш да го хванеш по огледална честота - все нещо трябва да се чуе, ако ще и слабо и с много шум. Ако нищо не хващаш значи УКВ блока не работи както трябва. Ако УКВ блока си работи, значи трябва да видиш какво точно си объркал с приставката, иначе тръгва от раз просто с боцнати жици набързо дори само с приближен изход към входа на приемника пак се чува. Но трябва да си свързал поне 2 педи проводник за антена към приставката все пак :)
-
Може би нещо бъркате, входа на приставката е в антенния вход да, но трябва да го прекъснете там където влиза в УКВ-блока на радиото. Там пък, входа на УКВ-блока трябва да запоите изхода на приставката. И 9 волта са множко ми се струва, най-много 6 волта трябва.
-
Не е много 9 волта, нормално е, до 12 волта й дават. За пробата не е нужно нищо да се прекъсва просто трябва да захрани приставката, да свърже към нея антена, и изходния проводник да бодне в буксата за вход на радиото, ако тогава няма сигнал значи нещо не е наред.
-
благодаря за указанията ,ще ги проверя :hi:
-
http://imageshack.us/a/img339/7648/schz.gif
На тази схема кондензаторите SMD с какъв капацитет трябва да са?
Тези кондензатори 10J какви са,за първи път чувам единицата "J'' за капацитет?
-
10 пикофарада с толеранс +-5% 8)
http://www.electronics2000.co.uk/calc/capacitor-code-calculator.php
-
Много ви благодаря,а знаете ли тези SMD какъв капацитет са?
-
Не, незнам с какъв капацитет трябва да са, но Вие искате да я направите ли тази платка? Това е схемата на готовата платка която се продава от фирма "Кипа"-Русе. Ориго ползва такава която е фабрично направена, струва мисля около 5-6 лв. По-добре си купете готова такава платка, работят много добре.
-
С доставката ми става 15 лева,за това искам да пробвам. Който има този конвертор да напише какви са стойностите на 3-те кондензатора SMD.
-
С доставката ми става 15 лева,за това искам да пробвам. Който има този конвертор да напише какви са стойностите на 3-те кондензатора SMD.
Първо, с доставката няма да ти излезе повече от 7-8 лв. И второ за молбата да напише някой "какви са стойностите на 3-те кондензатора SMD." Имаш ли представа какво е това SMD и от къде може да се видят стойностите от платката?
-
Абе ти нещо шегуваш ли се с мен? Щяло да ми излезне 7 лева с доставката,та платката е толкова. Това са тарифите за доставка: Спиди експресна доставка (6.24лв.)Спиди икономична доставка (4.92лв.)Speedy: Пакетна (14.90лв.)Доставка с Еконт до адрес (6.55лв.) Доставка до офис на Еконт (5.30лв.)! Можеш да смяташ 7,20+4,92=12.12
Първо, с доставката няма да ти излезе повече от 7-8 лв. И второ за молбата да напише някой "какви са стойностите на 3-те кондензатора SMD." Имаш ли представа какво е това SMD и от къде може да се видят стойностите от платката?
-
Тези кондензатори отбелязани с SMD както е писал колегата стойността им не може да се види от платката, но по мястото в схемата това са просто блокиращи кондензатори и всеки малоиндуктивен кондензатор с капацитет от 10 до 100 нанофарада според мен ще свърши работа. Определено не са критични. По-голям проблем според мен ще ти бъде вкарването в диапазон, имай предвид че приблизителните данни за бобините които съм дал са гледани на око. Ако нямаш никакъв опит във ВЧ техниката по-добре не се захващай защото сигурно ще свърши с неуспех, иначе не е непостижимо да се изпълни приставката принципно, но ти трябва опит във ВЧ техниката.
-
днес пратих до офис в София-на 17лв. наложен платеж-5 и нещо е доставката,ЕКОНТ
-
Здравейте каква "укв" приставка за АКОРД-104? Този радио-шкаф понеже е изнасян навремето във източна Германия завода е разработил тая алуминиева приставка във двата варианта на УКВ. Ако желае някой мога да пиша кои елементи се сменяват по оргиналната схема! не подценявайте двойното преобразуване на сигнала със тези приставки!
-
Напиши имам приставка за проба
-
Тази работа че се сменят елементи по схемата и УКВ тунера започва да работи по другия стандарт не важи само за Акорд, а и за всички УКВ тунери. Това че тук е било разработено в завода и се знае кои точно елементи се подменят, и с какви стойности е чудесно, но не премахва нуждата от последваща настройка на тунера, а това без нужната апаратура и опит е начинание с неизвестен изход за радиото. Така че аз предпочитам радиото да си бъде в автентичен вид и с тунер със заводски параметри, затова мисля че приставката е много добро решение. Двойното преобразуване на сигнала с приставката според мен напротив даже носи само положителни ефекти като увеличаване на чувствителността. Естествено само в случай че приставката е проектирана добре, което не е точно така в случая, но така или иначе представянето е отлично, както е видно. Ще се радвам изключително много да дадете информация кои елементи се сменят и с каква стойност, но нека бъде ясно на потребителите че това не е детска играчка, и просто сменяш няколко резистора и кондензатора за 5 минути и тунера започва да работи като нов по другия стандарт, защото много хора с ограничен опит могат да се заблудят така и да унищожат работещия УКВ тунер, за което после да съжаляват цял живот.
-
Здравейте каква "укв" приставка за АКОРД-104? Този радио-шкаф понеже е изнасян навремето във източна Германия завода е разработил тая алуминиева приставка във двата варианта на УКВ. Ако желае някой мога да пиша кои елементи се сменяват по оргиналната схема! не подценявайте двойното преобразуване на сигнала със тези приставки!
Аз съм любопитен да видя схемата ако може разбира се
-
При мен тази приставка не работи много добре.
Проблема е в това че изтървам някои предаватели.
Та това е причината да подменя стойностите на елементите в трептящите кръгове .
А относно приставката със нея се получи доста голямо усилване и се нуждае от нищожна антена.
-
То за това си имаше приставки с превключване на хетеродина, като обхвата се разделя на два или три подобхвата и нищо не се изтърва.... но няма такива в продажба вече, и се очаква от мен да ги разработя, а това ще стане със сигурност, но не знам кога.
-
Здравейте ето данните на завода производител които бях обещал за УКВ 88-104 Mhz. Схемата на УКВ приставката е като при " Мелодия-14" която е изнасяна на времето във Източна Германия. 1. премахва се кондензатора паралелно на анодния настройваем кръг L-1 (12PF). 2. намалява се стойността на кондензаторите във капацитивния делител (в моста за балансиране на осцилаторното напрежение на 6PF). 3. Развива се 1 намотка от литцендрата от бобината свързана посредством 25PF към 6 краче на лампата анод осцилаторно стъпало и се поставя паралел 10PF (по схемата на мелодия 14). УКВ приставката със ECC85 работи със индуктивна настройка на осцилаторния и анодния входен трептящ кръг. Високочестотния предусилвател е свързан по схема със заземена решетка. Втория триод работи като самоосцилиращ смесител. Входния кръг се настройва чрез подвижно алуминиево ядро в средата на обхвата. Катода 8 краче на лампата е свързан посредством филтрираща група към маса. Ползвана литература: "Радио-поправки" Максим Илиев.
-
По отношение на чувствителността на радиото завода е задал чувствителност под 10 микроволта за УКВ това лесно може да се провери чрез свързване на високочестотен генератор при 30 процента ниво на модулацията и използването на таблицата във края на цитираната книга при 50 миливата изходна мощност по БДС. Така може да се измери коефициента на усилване със външен конвертор и без него. Но тука не е важна само чувствителността а и избирателността по съседен и огледален канал със външен конвертор.
-
Бобинката в катода колко навивки има и какво е конфигурацията?
-
Здравейте този филтър е монтиран допълнително при "Мелодия-14" и поради тази причина няма данни за тази бобина във приложение 1. данни за детайлите на българските радио и телевизионни приемници във книгата на к.т.н. инж. Иван Петров "Радио и телевизионни приемници" Ако не намерите данните за тази бобина изчакайте малко да намеря оригиналния тунер от Мелодия-14 ще ви пиша на лични.
-
Много ценни и практични неща пише GRIDLIC.Напред към експериментите.По-добро от оригиналното няма! :DКойто успее да направи нещо да пише за да избистрим нещата!
-
Отново ще пиша с цел да предпазя някой любител от грешка която направих аз преди години. Макар че знам че човек чува това което иска да чуе и за съжаление няма да мога да възпрепятствам някой да скапе тунера. Описаната модификация е 100% вярна и работоспособна, и няма спор че е най-доброто НО ако тунера е излязъл в този вид от завода. Имайте предвид че след въпросните модификации в стойностите на елементите се налага да бъде извършена настройка на тунера, нещо което определено не става в къщи на слух от човек нямащ опит. Това не е схема за мигащ коледен гирлянд където пише че заменяш еди кои си елементи за промяна на честотата на мигане и ти хващаш поялника, сменяш елементите и работата става. Адекватната настройка на УКВ тунера изисква много добри познания в областта на радиотехниката и принципа на действие на суперхетеродинния радиоприемник, както и измервателна апаратура която много малко любители имат. Настройката на слух е сигурна гаранция за някакви резултати далеч от заводските параметри на тунера. И за да не бъда голословен ще ви дам пример от личния си опит: Преди повече от 7 години когато бях още ученик занимаващ се само любителски с електроника и радиотехника реших да търся УКВ тунер за моята Селена, който работи в обхвата 88 - 108 мегахерца, защото селената е произвеждана и в този вариант. Тогава някакъв "гений" от форума електроника на дир.бг ми каза че ключа от бараката бил в самата барака, и ми обърна вниманието върху табличката в оригиналната схема на радиоприемника Селена, в която бяха написани стойностите на кондензаторите в тунера за двете разновидности. Каза ми че само сменям въпросните кондензатори, не пипам никакви тримери за настройка и приемника започва да работи по другия стандарт. В същото време друг потребител във форума (член в последствие и на стария форум сандъците) Димитър Делийски ме предупреди че тази работа няма да стане така и че най-добре е да поставя УКВ конверторна приставка. Обаче аз като неопитен в областта повече харесах сценария с подмяната на кондензаторите и тунера работещ оригинално по стандарта 88 - 108, и след няколко месеца обикаляне за търсене на кондензаторите със съответните стойности (защото се оказа че такива стойности се намират екстремно трудно) започнах подмяната на кондензаторите. Резултата беше твърде отчайващ, тунера никак не работеше както трябва, изобщо не покриваше съвременния стандарт, хващаше някакви станции в объркан ред, по неизвестен показател, при смущения в мрежата изведнъж преставаше да приема изобщо... и така съсипах тунера. Писах във форума какво е станало, и оня дебил продължаваше да ме убеждава че така трябва да стане и никаква пренастройка не е необходима, и че просто да видя че в табличката има и накои резистори с различни стойности и че като се подменят ще стане работата. Само че в схемата съвсем ясно се виждаше че има не само разлики в стойностите на елементите а и в самата схема на свързване. Разбрах че не трябва да продължавам повече и реших да се опитам да въстановя тунера, като върнах по местата надлежно запазените оригинални тръбни кондензатори. Слава богу историята е със щастлив край - тунера заработи отново норално, след което взех УКВ приставката и я монтирах, и Селената заработи като нова. Е дано с историята съм помогнал на някого да осъзнае нещата и да се замисли преди да хване поялника и да преправя тунера за западния стандарт. Да не забравяме че ОРИГИНАЛНО това радио приема в обхвата 64 - 73 Мегахерца!
-
Ориго, аз не претендирам за разбиране в областта на електрониката, камо ли във високочестотната, но ще потвърдя думите на колегата който цитираш: става с подмяната на елементите от табличката. Сигурно на 7-8 Селени съм го правил, не е 100% покрит обхвата, но по шестобалната система оценявам работата като за 5,50. Иска минимална настройка която правя на "ухо", някои от сърцевините на бобините от самия УКВ-блок се въртят. Изпитано е, кондензаторите които съм използвал са руски от типа "тръбичка"-такава им е формата, много често се срещат в старите руски апаратури.
-
То за това си има методика за настройка иначе си играеш на тука има тука нема :) Безмислено е да се пренастройва работещ укв блок и да се угробва работещ раритет.Това е по силите на техник с опит и апаратура.Има достатъчно схеми без да се пита УКВ тунера.Възможно да е бил и "дебил" възможно и човек който е искал да помогне по своему.Няма добро дело което не остава ненаказано :D
-
Асене, напълно съм съгласен с последното ти изречение 8) .
-
Дежавю :)
Схемите които пуснах последни работят,пробвани многократно и са по силите на начинаещ.Достатъчно е като папагал да се повтори описаното.Проблема е че не покриват целия диапазон тъй като по OIRT обхвата е по тесен.
-
Ориго тръбните кондензатори се наричат още "безиндуктивни". Това че ти гаснат осцилациите на хетеродина никой не е виновен! и при мен се е случвало да ми гаснат осцилациите и да излизат извън обхвата но за това си има причина! Има литература във която е описано много точно изискванията за работа във УКВ . Лошото е че много хора се учат от форумите а не четат литература, Всяка една схема има монтажен и паразитен капацитет! затова се налага донастройка на трептящите кръгове. Относно апаратурата навремето съм си правил "грид дип мер" нарича се още "хетеродинен индикатор на резонанса" прави се само със един транзистор имам схемата и на лампов грид-дип-мер! Има много неща които могат да се направят в любителски условия.
-
Когато се направи цялосна преработка на укв блока се разширява двойно обхвата.Това е номера.Всички приставки работят на половината обхват!
-
Не е необходимо да ми обяснявате тези неща защото аз ги знам. Имам диплома за бакалавър в Технически Университет. Споделих ви премеждия които съм имал във времето когато не съм знаел много неща, и съм се подвел. Правя го с цел да предпазя други потребители с ограничен опит в областта, просто да не си мислят че нещата стават съвсем така. Който има опит и има желание естествено може да си преработи тунера. Лично според мен това противоречи на автентичността.
-
Дипломата не прави техника,ако нещо което друг е правил при тебе не тръгва проблема обикновенно е в задполялното устройство :) Аз имам магистърска и какво от това,диплом като диплом.Тук сме да си помагаме и няма смисъл от нерви.Опита се трупа и ако човек има желание може да стане приличен техник и без диплом ,освен това тук хората са за хобито и удоволствието :drinks: Ако ме разбираш какво искам да ти кажа
-
Господин Симеонов точно така! вариометъра покрива целия обхват от 88-108MHZ правил съм го експериментално и става перфектно! Ако желаете мога да ви сканирам страница от една книга от началото на 60те във която е обяснен теоретично моста за балансиране на осцилаторното напрежение във който участва и вътрешния капацитет на лампата.
-
origo казва,че е имал проблем.Ако е сложил някой кондензатор индуктивен няма да заработи посмъртно.Само тръбни кондензатори може да се слагат.Преди 27 години преработвах един преобразовател за луминисцентна лампа от тези които ги слагаха в купетата на влаковете.Преработвах ги от 24 на 12 волта.Тогава имаше режим на тока а аз имах две бебета.Резонансния кондензатор грееше че се пръскаше.Котато сложих тръбен всичко си отиде по местата.В този преобразовател се развиваше значителна мощност а какво да кажем за един нищожен осцилатор който има нищожна мощност и всяка индуктивност може да събори генерацията.За да са произвеждали такива укв блокове схемата е експериментирана и изчистена от проблеми.Трябва да заработи.Щом някой го е произвеждал защо и друг да не може да го изпълни.Верно,че опита е необходим но смятам,че е обяснено достатъчно добре и колегата е готов за допълнителни разяснения.Относно автентичността-ако сложиш приставка няма ли да се развали автентичността?Лозето не иска молитви а мотика.Да се хващаме с експериментите.
-
Явно все нещо не се разбираме. Лично за мен радиоприемник с УКВ блок настроен на ръка е съсипан. Така че ако няма да се настрои по всички правила както в завода, по-добре изобщо да не се започва. Автентичността с приставката не се разваля защото се добавя една част която може да се махне без да си личи че нещо е добавяно. Но защо изобщо по дяволите водим тези безсмислени спорове, ако не се лъжа заглавието на темата е Монтиране на УКВ конверторна приставка, а не преработка на УКВ блока... защо коментираме преработката, която аз не отричам, но и не смятам че е за хора без опит. Но то си е въпрос на желание на самия човек, ако смята че е добре да си го преработи - нека го направи. И тръбни кондензатори вече не се намират поне не на нашия нещастен пазар.
-
Много се отклонявам от темата но да попитам:когато ти попадне радиоприемник от време оно от отдавна несъществуваща фабрика развъртян отвсякъде във фабриката ли го връщаш да го настроят?Аз лично си пускам сигналгенератора и настройвам.По-добре настроен от мен макар,че не съм фабрика отколкото неработещ сандък...Ако смятате,че е спам моля модератора да премахне некужното.
-
Не е спам. Отговора е във въпроса - пускам сигнал генератора и го настройвам. На това казвам фабрична настройка, по методологията и с апаратурата използвана във фабриките. Но тук доста от съфорумците просто хващат отверката и настройват на слух без дори да имат представа коя бобина за какво отговаря, ето това не го приемам.
-
Естествено с апаратура се прави всичко!Но да не забравяме че старите майстори не са разполагали с почти нищо.Но са имали опит и голямо желание. ???
-
Здравейте! Предварително да кажа, че нищо не разбирам от радиотехника, преди да сте го разбрали по другия начин. Контакт мога да вържа, също да активирам автоматичен предпазител. :blush:
Въпросът ми е следният: Ако преработя един конвертор за долния обхват съгласно първия пост, а имам два такива, може ли да ги вържа заедно към един адаптер и с едно ключе да превключвам от единия на другия, разширявайки обхвата от 91 до 106 Мхц?
Имам една Мелодия-2 и една транзисторна Unitra-Pionier stereo, които смятам да преработя.
-
Трябва да пробваш когато свържеш двата изхода на двете приставки паралелно дали няма да имаш твърде голямо затихване на сигнала. Ако при свързването на втората приставка (която в момента не работи) сигнала намалява много, значи няма да стане директно така, ако не се намалява много нивото на сигнала значи може.
-
Мерси! Надявам се да няма осезаемо затихване-ретранслатора е на 500 м. с директна видимост, ловя ТВ на "Велико Търново" с телескопичната антена. Ще ползвам стара техника, защото е за вилата-да не прави впечатление дотолкова, че да си заслужи краденето, а да върши и работа. Чакам приставките в събота, пет лева до в къщи транспорт за двете.
А интегралката? Предполагам, че тя предлага целия диапазон, но дали има схема за свързване? Не вярвам да се бучва на мястото на някоя лампа! :D
-
Поиграх си с един "Акорд 102" намалих капацитетите на осцилатора, но не успях да покрия покритие от 20 MHz, максимума е около 13 -14 MHz. Опитвах всичко, промяна на индуктивнусти (окъсяване на намотки), промяна на капацитети и настройка на вариометри. Най-добър вариант се постига с описаното от колегата @GRIDLIC по-долу. Така се постига устойчиво примане в диапазон 13 MHz (примерно 92 - 104 MHz), като дори и заявения 88 - 104 не се покрива. (Възможно е в тези приемници за износ да има промяна в сърцевините или хода на вариометрите). След прецизна настройка се постига равномерно усилване и много добра чувствителност. Въпроса е дали някой е успял с тази приставка да постигне покритие 20 MHz, много е къс хода на вариометрите. Асен беше писал че го е постигал, но на по-старите приставки от Мелодия които имат съвсем разлинчна конструкция.
пп: Асене, пусни си скайпа
Здравейте ето данните на завода производител които бях обещал за УКВ 88-104 Mhz. Схемата на УКВ приставката е като при " Мелодия-14" която е изнасяна на времето във Източна Германия. 1. премахва се кондензатора паралелно на анодния настройваем кръг L-1 (12PF). 2. намалява се стойността на кондензаторите във капацитивния делител (в моста за балансиране на осцилаторното напрежение на 6PF). 3. Развива се 1 намотка от литцендрата от бобината свързана посредством 25PF към 6 краче на лампата анод осцилаторно стъпало и се поставя паралел 10PF (по схемата на мелодия 14). УКВ приставката със ECC85 работи със индуктивна настройка на осцилаторния и анодния входен трептящ кръг. Високочестотния предусилвател е свързан по схема със заземена решетка. Втория триод работи като самоосцилиращ смесител. Входния кръг се настройва чрез подвижно алуминиево ядро в средата на обхвата. Катода 8 краче на лампата е свързан посредством филтрираща група към маса. Ползвана литература: "Радио-поправки" Максим Илиев.
-
Поиграх си с един "Акорд 102" намалих капацитетите на осцилатора, но не успях да покрия покритие от 20 MHz, максимума е около 13 -14 MHz. Опитвах всичко, промяна на индуктивнусти (окъсяване на намотки), промяна на капацитети и настройка на вариометри. Най-добър вариант се постига с описаното от колегата @GRIDLIC по-долу. Така се постига устойчиво примане в диапазон 13 MHz (примерно 92 - 104 MHz), като дори и заявения 88 - 104 не се покрива. (Възможно е в тези приемници за износ да има промяна в сърцевините или хода на вариометрите). След прецизна настройка се постига равномерно усилване и много добра чувствителност. Въпроса е дали някой е успял с тази приставка да постигне покритие 20 MHz, много е къс хода на вариометрите. Асен беше писал че го е постигал с подобни приоми - намаляване на осцилаторните кондензатори/промяна отношение L/C/, но на по-старите приставки от Мелодия, Симфония които имат съвсем разлинчна конструкция.
пп: Асене, пусни си скайпа
-
Приставките които са монтирани на Орфей и подобни имат съвсем друга конструкция и ОГРОМЕН ход на вариометрите с тях без никакво друго пипане само разхлабване на втулката на оста съм измествал обхвата от 64 - 73 на 88 - до няколко си. С тях със сигурност е възможно, на Акорд вероятно трябва да се промени конструкцията на вариометрите.
-
Това е така,но не е болка за умиране.Става за преработка,проблема е че текстолита на който е направена платката е с ниско качество.Може да се наложи да се направи нова платка с по тънки писти за да се намали началния капацитет.Там знаеш всеки пикофарад е от значение :) .Общо взето какво се прави съм писал,първо се намалят капацитетите на кондензаторите 32,33 и 54 от 8.2 пкф на 5.6 до към 4.3 пкф.Колкото се наложи хетеродина да покрива от 97.7 до 118.7 с леко припокриване на обхвата.Ако се наложи се намаля бобината 44.Обикновенно се налага да се намали около 1-1.5 навивки,Докато хетеродина не се вкара в диапазона 97.7 до 118.7 мхц всякаква друга преработка е безмислена.Когато това се направи може да се пристъпи към пренастройката на втория кръг на увч,елементи 29 и 30.Първо се намаля кондензатора 30 до стойност от около 8,2 пкф после се пробва с 29 с намалена 1 навивка дали се пренастройва по целия обхват като следи отстоянието от хетеродина на - 10.7 мхц.Когато това се получи се пренастройва входния кръг,елемент 17 се намаля на 12 пкф да е в средата на диапазона.Някъде около 100 мхц.Желателно е преди това лампата ECC85 да се смени с нова защото ако е стара и с влошена емисия може да не иска да генерира над 100 мхц.Това е накратко :)
-
Затова аз предпочитам да си прасна приставката и да нямам грижи с пренастройка, голяма играчка е.
-
За препоръчване е ако потребителя има ниска или никаква квалификация,по лесния начин е.Освен това иска апаратура която не всеки има в килера си.Често се прави грешка като се настройва хетеродина на честота +10.7 мхц примерно 76.3 - 97.3 мхц.Това обаче не върши работа поради недостатъчното покриване на диапазона,вариометрите нямат достатъчно покритие.
-
Може ли да се "обновят" снимките от първия пост в темата. Няма ги вече там където са били казвани навремето.
-
Ами ако има начин админите да ми дадат права да коригирам това първо мнение от темата на драго сърце ще ги кача във форума както са сегашните правила, но не знам дали е възможно да ми дадат права за редакция на темата. Иначе няма проблем да ги постна в ново мнение на края на темата, ама става тъпо.
-
Качи ги в последващ пост,кое къде и как искаш да бъде променено и ще го оправя.Няма проблем.
-
Добре, тези дни ще направя пост в тази тема който ще е 1:1 с началния пост от темата, но вероятно ще е разцепен на няколко части заради ограничението в броя на прикачените файлове. После ще преместиш въпросните няколко поста на мястото на първия пост от темата и така :good: благодаря за съдействието!
-
Няма никакъв проблем,просто аз не мога да дам такива права,не че съм против.Ако искаш може в пощата,може и тук.После ще премахна излишните постове тук да не пречат.
-
Да, точно така, благодаря, ще го направя като остане време :good:
-
Приставката кандидат за монтиране е от фирма КИПА за приемане в обхвата от 96 до 106 мегахерца. Тъй като мен ме интересува долната половина от УКВ банда първо започвам пренастройка на приставката.
Схемата на приставката има следния вид:
[attach=1]
За приемане в долната половина на обхвата първо трябва да се понижи хетеродинната честота чрез завъртане на феритната сърцевина на L3 в посока да влезе по-навътре в намотката. Това става най-лесно като радиоприемника се настрои за приемане в най-долната част на обхвата и сърцевината се върти докато радиостанция с известна честота близка до желаната най-ниска честота започне да се приема. След това трябва да се свият малко навивките на L1 и L2 до постигане на максимално ниво на сигнала в средата на диапазона. За целта се хваща радиостанция с честота близка до средата на диапазона и L2 се свива до постигане на максимално ниво на сигнала, после същото се прави с L1. В повечето случаи въпросните бобини са доста свити още при "заводската" настройка а освен това и не оказват голямо влияние върху силата на сигнала, така че се прибягва просто до максимално свиване и толкова. L4 попринцип не се пипа, тя определя средната честота на изходния диапазон, където е и най-високото ниво на сигнала, ако желаната станция или по-слабата група станции се намира в горната или долната част на скалата на радиоприемника, може да се подобри приемането им чрез свиване и разпъване на L4 там вече се чувства осезаема промяна в силата на сигнала.
След настройката приемам честотите от 91 до 99.1 MHz. Следва изработка на схемата за захранване на приставката в ламповия радиоприемник и свързването й към симетричния вход на радиоприемника.
Захранването на приставката в този радиоприемник може да се осъществи по два начина. Единият е чрез параметричен стабилизатор с резистор и ценеров диод от анодното напрежение а другия е с изправител и филтър от отоплението. Варианта със захранване от анодното отпада, защото приставката консумира около 2-4 милиампера ток, това значи 1 - 2 вата топлина. Първо такава мощност се разсейва сравнително трудно и не е удобно да се монтират мощни резистори, Но втората по-основателна причина е това че ще натовари излишно изправителя за анодното напрежение (в случая селенов пакет) и анодната намотка на мрежовия трансформатор. Затова избрах варианта за захранване от отоплителната верига. Схемата на захранването е следната:
[attach=2]
Мостов изправител с капацитивен филтър и транзисторен стабилизатор/филтър. Диодите от мостовия изправител (грец) задължително се шунтират с керамични многослойни кондензатори по 100 нанофарада. Над една определена стойност на мрежовото напрежение параметричния стабилизатор с R1 и ценеровия диод D1 е в режим и на изхода на схемата се подава стабилизирано напрежение (почти) независещо от стойността на мрежовото. Когато мрежовото напрежение спадне под определена стойност параметричния стабилизатор излиза от режим и изходното напрежение започва да спада заедно с мрежовото, но пулсациите остават под 1 миливолт от връх до връх, защото R1, C7 и транзистора T1 започват да работят като транзисторен филтър, или схемата е известна още като умножител на капацитет, защото базовия капацитет се умножава по коефициента на усилване по ток на транзистора. Принципно тази приставка ,макар че в упътването пише че работи с напрежения от 4.5 волта до 12 волта, работи най-добре с по-високи напрежения - над 6 волта. Затова аз предпочетох да нямам загуба на напрежение в параметричния стабилизатор (защото за да се усигури работен режим на стабилизатора в целия диапазон на мрежовото напрежение по стандарт трябва ценеровия диод да не е повече от 6 волтов) това прави около 5.3 волта на изхода на схемата което вече е ниско. Затова в моята схема не съм сложил ценеровия диод, при което схемата работи само като транзисторен филтър и изходното напрежение при номинално мрежово е около 6.8 волта. Това разбира се води до малка промяна на честотата на хетеродина на приставката с промяна на мрежовото напрежение което значи и изместване на станциите и нужда от периодична донастройка на приемника. Обаче тази промяна е много малка в диапазона на изменение на мрежовото напрежение в границите от 200 до 230 волта а тук в апартамента мрежовото е много стабилно за това избрах варианта без стабилизация. Разбира се при употреба на места където мрежовото се колебае често в границите от 165 до 250 волта е адекватно да се сложи ценеровия диод макар че при 160 волта и с ценер и без ценер стабилизация няма да има :). L1 съвместно с C6 има за цел да филтрира ВЧ съставките от комутацията на диодите в мостовия изправител. Индуктивността на този дросел не е критична, но е важно навивките да са на един слой за малък паразитен капацитет. При отсъствие на този дросел се забелязва бял шум модулиран със 100 херца "игли" при разстройка на по-слабите станции което никак не е приятно. Може вместо дросела да се постави съпротивление 10 - 47 ома но не съм пробвал дали е ефективно. R2 предпазва транзисторния филтър от самовъзбуждане. Транзистора T1 може да бъде всеки npn транзистор с общо предназначение и усилване по ток над 300.
Изпълнение на захранването:
[attach=3] [attach=4]
[attach=5] [attach=6]
[attach=7]
Поради достигнат максимален брой на прикачените файлове ще продължим в следващото мнение.
-
Свързване на изхода на приставката към входа на радиоприемника:
Тъй като единия край на отоплителната намотка е свързан към шаси, отрицателния полюс на изхода на стабилизатора не може да се свързва към шаси (става късо през единия полупериод). Това не е и необходимо при тази приставка. Ако се използва същата схема за захранване на mp3 модул например където масата на модула трябва да е свързана към шасито на приемника, изправителя трябва да бъде еднополупериоден за да съвпада масата на променливото с масата на постоянното напрежение.
Изхода на приставката е несиметричен с импеданс някъде доста над 300 ома което теоретично прави неправилно свързването на тази приставка към какъвто и да било радиоприемник. Разбира се като оставим на страна перфекционизма и имайки предвид високото ниво на изходния сигнал и късата връзка между изхода на приставката и входа на приемника се оказва че приставката се погажда повече от добре и със 75 ома вход и с 300 ома такъв. Несиметричния изход също се преглъща - масата на приставката се свързва през кондензатор 470pF - 1nF към единия входен извод на приемника а изходния проводник на приставката - директно към другия входен извод.
Схема:
[attach=1]
[attach=2]
Така по висока честота единия край на входната намотка се оказва заземена, но това не е проблем при къса линия както е в случая. Въпреки това, входния сигнал се прехвърля освен по индуктивен път и по капацитивен, при това входа се оказва не напълно симетричен. При едната посока на свързване на изхода към входа сигнала е незначително по-слаб. При посоката на свързване с по-силен сигнал обаче специално при мен се наблюдават повече шумове при малка разстройка от точната честота на радиостанцията поради което избрах обратната посока на свързване - всеки трябва да определи опитно как работи най-добре в неговия конкретен случай. Аз лично съм премахнал коаксиалния изходен кабел на приставката, тъй като той е прост нискочестотен аудио кабел, който има твърде голям капацитет и следователно голямо затихване за тези честоти. На негово място съм свързал симетричен кабел за телевизионна антена водещ до входа на радиоприемника.
Монтаж на приставката:
Приставката може вътрешно да се свърже към входа на УКВ тунера, а входната букса да се свърже към входа на приставката, и отвън да не си личи че има монтирана приставка. Обаче моята концепция е монтажа на приставката да стане без никакви модификации по самия радиоприемник. За целта изхода на приставката се свързва външно към УКВ входа на радиоприемника въпреки че самата приставка се намира вътре. Ето как е реализирано:
[attach=3]
Антенния вход на приставката се извежда на гнездова букса за панелен монтаж завинтена в един от вентилационните отвори на задния капак.
Снимки:
[attach=4] [attach=5]
Аз реших да изпълня захранването на приставката на експериментална платка, защото правенето на печатна платка за толкова малко елементи е неоправдано от всички гледни точки. Платката на захранването се прикрепя механически за шасито на радиоприемника което в случая е много удобно цялото в дупки 3ка и имам пълна свобода за монтажа без да модифицирам приемника. Платката на УКВ конвертора е свързана към платката на захранването посредством няколко парчета звънчев кабел който служи и за механическо фиксиране на двете платки една към друга. Отоплителното напрежение е взето от лявата скална крушка.
Снимки:
[attach=6] [attach=7]
Поради достигнат максимален брой прикачени файлове ще продължим в следващото мнение.
-
Качих 8,останалите не ми дава да ги кача и на мен.Ще пиша на админите да помагат.
-
Ето приемника в завършен вид обратно в кутията:
[attach=1] [attach=2]
[attach=3] [attach=4]
[attach=5]
И със задния капак:
[attach=6] [attach=7]
И както беше писал един колега от форума: "Истинското радио свети в тъмното"
[attach=8]
Неописуемо е удоволствието да си стоиш в тъмната стая и да гледаш красиво осветената скала на лампов радиоприемник. Същевременно да се наслаждаваш на брилятния му звук.
Ето и видеоклип на радиоприемника в действие:
/>
Всякакви коментари и въпроси по темата са добре дошли!
-
Качих 8,останалите не ми дава да ги кача и на мен.Ще пиша на админите да помагат.
Не е нужно аз така си ги разбивам на подмнения темите, така че просто тези три мнения последните ги премести на мястото на първото мнение от темата а него го затрий, това е моето виждане по въпроса.
-
Това не мога,админа вероятно може да промени.
-
Ако всичко вече е наред, да бърша горните снимки.
-
Да, благодаря много за съдействието на администраторите, прекрасна е станала темата! Трийте последните ми мнения със снимките!
-
Валери трий излишното,ти модерираш тука.Аз се оказа че не мога :)