Форум за любителите на Стара електроника
Измервателна и тестова апаратура => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: dinev66 в 02 Март, 2015, 01:35:33
-
Здравейте колеги,
Макар, че имаше такава тема, която макар че изглеждаше несериозна и комична на моменти, някой спомена, че не е за изхвърляне и може да има сериозен интерес и затова реших да споделя и моя опит. В старата тема не можах да пиша, може би е заключена, затова отварям нова.
Това което аз почти съм приключил е следното:
-
1. Нямам траф за високо напрежение – изправям 220 и то еднополупериодно задължително фазата, занулението –на шаси), филтрирам с по-голям кондензатор и получавам към 320V=
2. Два еднакви стабилизирани изправителя за анодно и 2-ра, 4-та... решетка (или 2 анодни при двойни триоди) с регулиране в диапазона 60-270V/ 150мА. Задължително с желязна защита против късо съединение – аз не направих такава защита и при грешка в оперирането сменях високоволтови транзистори. Ще ги преработя. Идеята на Пичага за LR83N e добра + може би допълнителна защита от късо.
-
Стабилизаторите ми засега са с дарлингтон от ZTX658 и MJE13005 или други някакви над 400V. Регулиращите потенциометри задължително многооборотни (аз ползвам 10-оборотни), жични, поне 2 W за лесно и точно регулиране на желаната стойност и да издържат високото напрежение на ценера 270V. Химичните не издържат по напрежение.
Не икономисвайте качествени керамични кондензатори при филтрирането, особено при мерене на лампи с голямо усилване се получава лесно възбуждане. Начина на заземяване е също важен, аз имах проблеми, докато намеря верния начин. Стабилната работа на стабилизаторите е важна и се постига не лесно. Иначе се компрометира точното измерване. Дори при леки възбуждания измерването отива на кино, особено яко се мери с цифрова система.
3. Регулируем стабилизатор с LM317 със съответното охлаждане за Uf. на 2 превклюяваеми диапазона 2-7V/ 1,5А и 7-18V/ 0.7А.
Traf- ANG за печатен монтаж 2х 7,5V/ 18W. Не ми достигат 0.2 V само за EL34, дори след като смених изправителните диодо с Шотки със 0,5V на насищане. Т.е. препоръчвам траф, ако е от този тип 2х7,5 24W или 2х9V/ 24W.
4. Регулируем стабилизатор за „-„ преднапрежение 0-18V с 79L18.
Стабилизаторите за Uf и –Ug1 също регулирам с 10-оборотни потенциометри. Всъщност това е едно от найскъпите неща.
5. Измерителни уреди/ индикация със захранване:
Реших категорично да не използвам превключване на една измерителна система за мерене на различни напрежения и тоци + сложно превключване на шунтове и доп. резистори за А-метъра или Волтметъра, а отделен измерителен уред за всяко напрежение. Удобството е голямо да гледаш целия режим на лампата, всичките и електроди едновременно без да въртиш превключватели. Всеки уред си е със съответния обхват или 2, а така много лесно можеш да снемеш V-A х-ка ако ти е нужно. Освен това е много готино да гледаш как регулирайки напрежението на 2-ра р-ка се преразпределят токовете м/у анода и 2-ра решетка напр. Оскъпяването не е голямо, защото един такъв кит PM438 struwa pod 10 лв. Специфичното е, че всяко PM438 трябва да има автономно, развързано галванично от маса захранване. Т.е. 6 развързани галванично изправителя, нестабилизирани 8-12V/ 1mA. Или малик траф с 6 отделни еднакви вторични за около 6-8V, на мен не ми се навиваше такъв и намерих симпатичен супер малкък 1, 3W траф 2х7,5V и реших проблема с 3 бр такива. Изправянето – еднополупериодно с един малък електролит и един керамик и заспа. Всичко това, поради нищожния ток на консумация на модула. 3 „Мрежови трафа” звучи тъпо, но впредвид нищожният им размер и ниска цена – взимаш ги от магазина, не се занимаваш с пренавиване и си готов веднага.
6. Комутации: 9бр. еднакви галети (може и 10- веднаж само съм работил с лампа с 10 крака) 6 позиционна, 2 секции. Могат да се спаралелят за по-голям ток. Галетата е за 3А.
Добре е обаче, да не се върти под ток, че осве, че може да скапеш лампата, намаляваш живота на галетата от нагар. От Ebay ги купих на много прилична цена – около 2 Е бр.
За всеки крак на цокъла/ите по галета: 1кр,-1-ва галета, 2-и крак – 2-а галета и т.н. до 9/10.
1 позиция за изключено и още 5: за 0V, Uf, -Ug1, Ug2 (или Ua2 при двоен триод) и Ua.
Този лампомер няма проблеми да мери почти всякакви лампи с които работя – серия Е40, Е80, U серия. За абсолютно всичко, вкл. мощни генераторни лампи нещата стават по-сложни и изискванията към регулируемите стабилизатори стават много по-високи, а цената може би в геометрична прогресия.
Аз съм сложил само два цокъля на кутията за да избегна риск от тежко мултипълно окабеляване и възбуждане, а за другите видове цокли – преходници (имам мъжки новални цокли в изобилие).
Това е като цяло концепцията и изпълнението ми. Пак ще повторя – най важното са високоволтовите добре стабилизирани (в широк диапазон – токовете в зависимост от лампата варират от около 1мА-150мА, а може и повече) регулируеми също в широк диапазон на напрежението с добра термична и защита от късо. Реши ли се този проблем, другото не е трудно. Не е за пренебрегване идеята на Ориго за импулсни, даже това е интелигентното истинско решение, но аз няма опит там, потърсих готово модули-китове, но все нещо не достигаше като изискване и се отказах. Освен това големите загуби не са чак толова големи, първо защото мериш за не дълго време, а освен това по-ниските напрежения се използват за малки токове, при което в/у регулиращия транзистор не се отделя голяма мощност.
Забравих да спомена, че първоначално включвам двете високи напрежения през мощен резистор 10К със задържащ светещ бутон, ако лампите светят нормално, значи няма късо в електродите или грешна комутация с галетите и чак когато лампата загрее и токът се появи окъсявам резистора с бутона и подавам на електродите чисто напрежение от стабилизаторите. Така пазя и в известна степен стабилизаторите и правя проверка за късо.
На мен ми остава малко работа по дизайна – горния панел, дърво отстрани и капак като куфаре.
Ако някой има конкретен въпрос да пита.
Габарити 430х300х50 mm.
Teglo okolo 4 kg.
-
Как комутираш Волтмерите и Ампермерите? Как стига до краката на лампата приемерно Волтметъра за анодно и амперметъра за анодно?
Като външен вид е трепач. Чудно ще е ако хвърлиш една схема тук, ако си рисувал...
-
Как комутираш Волтмерите и Ампермерите? Как стига до краката на лампата приемерно Волтметъра за анодно и амперметъра за анодно?
Като външен вид е трепач. Чудно ще е ако хвърлиш една схема тук, ако си рисувал...
Не ги комутирам - точно наличиети на измерителен модул за всяко напрежение не налага комутация. Напр. На изхгода на стабилизатора за анодното има сериен R 10k/10W, който се окъсява от светещия бутон, след него последователно твърдо вързан амперметъра и отива на 4етвърто краче на всички галети. Ако анода ми е 6 кр. завъртам 6-та галета на 4 (Ua) и анода получава 250 V или колкото си нагласил с потенциометъра. Към същите 4-ти крачета на галетите е вързан V метъра за Ua към маса. Единствената комутация е с CK-то обхвата на уреда - включва допълнителен шунт 1,1 oма за 200 mA паралелно на 10 ома (за 20 mA), а при V метъра превключвам серийния резистор за обхват 200 или 500 V. A втората секция на ЦК-то ми мести десетичната точка на дисплея - описано е в документацията на модула, има си вход за управление.
-
Имам два въпроса:
1.Как е решен въпроса за защитата на захранващите модули при грешно включване на две напрежения към едно и също краче на радиолампата – особено ако едното е -Ug1 ?
2.Как са направени надписите на лицевия панел?
-
:) Браво! Чудесна конструкция! Много добър замисъл и отлично изпълнение. За анодните напрежения аз бих проектирал изцяло дискретен стабилизатор, какъвто и разбирам че е в момента. ИС може да предложи по-добър коефициент на стабилизация, но ще увеличи склонноста към самовъзбуждане така че не мисля че е необходимо особено в случая. Преди всеки такъв стабилизатор на напрежение предлагам да се постави двутранзисторен източник на ток, който в нормален работен режим да стои в наситено състояние, но при късо съединение ще ограничава тока до безопасни стойности. Разбира се ще трябва да се измисли и термо защита и индикация на такъв авариен режим защото все пак ще се разсейва голяма мощност от този източник на ток в такъв авариен режим. А може вместо източник на ток преди стабилизатора да се свърже схема която трайно да изключва анодното напрежение при превишаване на тока над една зададена максимална стойност. После с бутон ще се рестартира тази защита. Тази защита + обратен диод на изхода на стабилизатора за всяко напрежение ще реши напълно проблема със свързване на две напрежения към едно и също краче. Ще трябва и обратен диод вход-изход на стабилизатора. Така бих го направил аз. Относно импулсните стабилизатори - за анодното няма смисъл, за отоплителните напрежения има някакъв смисъл но само в случай че се иска голям диапазон на изменение на един подобхват и голям ток, както беше в предишната тема 0 -30 волта и 5 ампера. В случая мисля че и за там не е необходимо при положение че е на подобхвати и токовете са малки. Относно предния панел и на мен ми е интересно как са изработени надписите, аз мисля че е принтирано обикновена хартия на цветен принтер и после ламинирано, ама може и да е друг вид фолио самозалепващо се на което да е принтирано.
-
Браво :hi:
Това наистина ми хареса-чудесен замисъл.
Ще следя с интерес темата.
-
Вместо галетите предполагам една бутонна матрица би била по подходяща от гледна точка елиминиране дублирането на 2 захранвания на един и същи пин. Това го казвам с Оглед на 2.0 вариант на лампомера ако почне да се разработва.
Като по съвремнно решение: Някакво ЦПу, с налято инфо за пиновете би комутирало доста по-безболезнено, Особенно ако може да се направи тест за пиновете на лампата и да се определя кой какъв е , като масово навлезлите Китове: тестери за транзистор, които ти го познават не само какъв е но и на кой крак за какво служи при произволно забождане.
Та се оформя въпрос. Може ли да се осъществи процедура по тестване на краката на лампата за откриване на функционалността им ? ЗА отоплението е лесно. За другите елемнти обаче ми е интересно какъв би бил критерия : Капацитет/съпротивление ?
Примерно, з акакво бих го ползвал:
Имам един изходен пентод на който му свалих цокъла и не мога да го сложа, само жици стърчат и понеже беше преди месеци, съм забравил коя жица какво е ? Как мога да ги определя, като цокъла го няма и не се вижда къде отиват- само с измервания??? :D :D :D :D :D
После въпросната процедура се автоматизира и хей го съвременния лампомер.
ПП: Правя темата важна
-
Възможно е идентифицирането на електродите с измервания разбира се, но мисля че не това е целта в случая и е безсмислено да се консумира ресурс по проектиране и реализация в тази насока. Електродите на лампата се идентифицират най-лесно визуално, гледаш жичката от балона навътре къде отива, и постепенно се разплита загадката, е има лампи с непрозрачни балони и там тоя подход е невъзможен. Като цяло идеята да забодеш лампата и да ти разпознае пиновете, и по характеристиките даже да ти напише евентуално коя лампа е от базата данни вкарана в процесора е добра но според мен с малка степен на полезност, за да оправдае усложненията.
-
Със контролер според мен е уместно но със запис в паметта на видове лампи които списък да може да се допълва с времето.
Избираш от менюто например 6п3с и контролера си подава напреженията на съответните изводи коректно.
-
ONZI е прав! Точно това е начина! Едно пикче, дисплей и меню с ламби. Може и един порт сериен или усбе да се избира. И да управлява една матрица за превключване на изводите. Един външен еепром към пика може на I2C шината или някой с повечко flash. Бих помогнал за това, ако някой е навит, кодът няма да е сложен. Може да се пробвам да го напиша на JAL като ми попреминат едни задачки в близките 2-3 седмици.
-
Имам два въпроса:
1.Как е решен въпроса за защитата на захранващите модули при грешно включване на две напрежения към едно и също краче на радиолампата – особено ако едното е -Ug1 ?
2.Как са направени надписите на лицевия панел?
1. Принципно не е възможно включването на 2 напрежения към едно краче, защото 1 краче на цокъла/ите води към "входа " на първа галета, 2 краче на цокъла към входа на 2-а галета и т.н. до 9-то или евентуално 10 краче. Т.е. на едно краче не може да подадеш повече от 1 напрежение, с определена галета избираш кое напрежение да подадеш на съответното краче. Или за всяко краче имаш по една галета и с нея озбираш 0V, Uf, Ug1, Ug2 или Ua да му подадеш. Или всяко едно напрежение можеш да подадеш на който и да е крак, както и на повече от един крак - например при ECC83 1-вите решетки на двата триода са 3 и 8 крака. Така с 3-та и 8-ма галета избирам едно и също положение Ug1, така решетките на двата триода получават нагласеното от потенциометъра преднапрежение -2V. Има обаче лампи, при които един или повече електроди са изведени на повече от един крак на цокъла. При тях е възможен подобен гаф. Както е възможна и грешката да подадеш неправилно напрежение на някой електрод - например Ua на 1-ва решетка или Ug2 на отоплението.
В крайна сметка грешка е възможна и затова е нужно да се направят защити и то добри, например ограничители на тока на 150-200 mA за Ua ако най-мощната лампа която ще мерим е ЕЛ34.
Както написах по горе в темата, такива защити на високоволтовите стабилизатори нямам, което предстои да направя.
Засега първоначално включвам двете високи напрежения през мощен резистор 10К към анодите, 2-ра р-ка и т.н. , със задържащ светещ бутон ако лампите светят нормално, значи няма късо в електродите или грешна комутация с галетите и чак когато лампата загрее и токът се появи на амперметрите окъсявам резистора с бутона и подавам на електродите чисто напрежение от стабилизаторите. Така пазя и в известна степен стабилизаторите и правя проверка за късо в лампата или грешна комутация.
2. Надписите - в принтцентровете има самозалепваща се бяла хартия А3 и А4. Върху това самозалепващо се прозрачно фолио за защита. Това е всичко.
-
Горните схеми поясняват казаното в предния пост. Моля по-вещите ако имат забележки към схемата на стабилизатора да кажат. Изключвам защитите, които вече коментирахме.
-
Схемата на стабилизатора на напрежение е класика и именно такава трябва да си остане, с няколко доработки, аз бих сложил източник на ток за клона с ценеровите диоди, така ще подобриш коефициента на стабилизация по входно напрежение, сложи на всеки от двата транзистора от дарлингтон двойката по един кондензатор 100pF - 1nF паралелно на прехода колектор-база това ще елиминира самовъзбуждането, като цяло изпълни схемата на стабилизатора по-компактно с добра маса около елементите, ако е на обемен монтаж нека е върху медна фолирана платка, ако е на платка с дупчици, каквото стане... Ако имаш желание може да замениш дарлингтоновата двойка транзистори с един полеви транзистор високоволтов, тогава може да направиш по-високоомен тримера за напрежението, ама то едва ли има много избор от стойности. Задължително сложи токоограничение на изправеното след мрежата напрежение, ако например сложиш мощен резистор преди стабилизатора, ще спестиш изгорелите транзистори при грешно свързване, но това което наистина предлагам е да сътвориш елементарна защита от късо съединение на всички линии преди стабилизатора слагаш шунтов резистор, паралелно на него свързваш светодиода от оптодвойка примерно 4n25, последователно на светодиода задължително и резистор че иначе ще го отпукаш при късо. Смяташ стойността на мощния шунтов резистор така че да има достатъчен пад на напрежение за отпушване на светодиода при токове над зададената критична стойност, такива „датчици за ток“ слагаш на всички напрежения преди линейните стабилизатори на напрежение, после на всички оптрони изходните фототранзистори свързваш паралелно да дават сигнал на тригер който да си промени състоянието и да спре захранването към схемата. По този начин който и да е от токовете да превиши зададената си стойност, се изключва цялата схема и се рестартира отново посредством някакъв бутон. Тригера как ще е реализиран е твой избор, дали ще е дискретна схема с два транзистора или нещо друго все тая. Трябва преди всеки стабилизатор да има и някакъв резистор който да ограничава тока на късо под пределно допустимия, за да може транзисторите от стабилизатора да „устискат“ късото съединение докато сработи защитата и спре захранването. И лично аз смятам че не е хубаво това че е галванично свързан с мрежата, силно препоръчвам да му намериш един траф от лампово радио, верно ще увеличи габаритите и теглого, ама сигурността ще е много по-голяма. Така си е риск според мен, освен ако не изолираш масата на устройството изцяло от корпуса. Това са съветите ми за усъвършенстване, за всякакви въпроси съм насреща.
-
origo защо не начертаеш предлаганата от тебе схема? :writer:
-
Схемата на стабилизатора на напрежение е класика и именно такава трябва да си остане, с няколко доработки, аз бих сложил източник на ток за клона с ценеровите диоди, така ще подобриш коефициента на стабилизация по входно напрежение, сложи на всеки от двата транзистора от дарлингтон двойката по един кондензатор 100pF - 1nF паралелно на прехода колектор-база това ще елиминира самовъзбуждането, като цяло изпълни схемата на стабилизатора по-компактно с добра маса около елементите, ако е на обемен монтаж нека е върху медна фолирана платка, ако е на платка с дупчици, каквото стане... Ако имаш желание може да замениш дарлингтоновата двойка транзистори с един полеви транзистор високоволтов, тогава може да направиш по-високоомен тримера за напрежението, ама то едва ли има много избор от стойности. Задължително сложи токоограничение на изправеното след мрежата напрежение, ако например сложиш мощен резистор преди стабилизатора, ще спестиш изгорелите транзистори при грешно свързване, но това което наистина предлагам е да сътвориш елементарна защита от късо съединение на всички линии преди стабилизатора слагаш шунтов резистор, паралелно на него свързваш светодиода от оптодвойка примерно 4n25, последователно на светодиода задължително и резистор че иначе ще го отпукаш при късо. Смяташ стойността на мощния шунтов резистор така че да има достатъчен пад на напрежение за отпушване на светодиода при токове над зададената критична стойност, такива „датчици за ток“ слагаш на всички напрежения преди линейните стабилизатори на напрежение, после на всички оптрони изходните фототранзистори свързваш паралелно да дават сигнал на тригер който да си промени състоянието и да спре захранването към схемата. По този начин който и да е от токовете да превиши зададената си стойност, се изключва цялата схема и се рестартира отново посредством някакъв бутон. Тригера как ще е реализиран е твой избор, дали ще е дискретна схема с два транзистора или нещо друго все тая. Трябва преди всеки стабилизатор да има и някакъв резистор който да ограничава тока на късо под пределно допустимия, за да може транзисторите от стабилизатора да „устискат“ късото съединение докато сработи защитата и спре захранването. И лично аз смятам че не е хубаво това че е галванично свързан с мрежата, силно препоръчвам да му намериш един траф от лампово радио, верно ще увеличи габаритите и теглого, ама сигурността ще е много по-голяма. Така си е риск според мен, освен ако не изолираш масата на устройството изцяло от корпуса. Това са съветите ми за усъвършенстване, за всякакви въпроси съм насреща.
Ориго, благодаря за съветите, ценя ги, защото знам, че ги разбираш тия работи. Ще започна отзад напред за галваничното разделяне. Аз използвам захранващ кабел и букса за ПС, като средната занулителна клема вързвам към шаси, а използвам само едната от другите (страничните клеми), на която вързвам изправителния диод. Т.е. използвам занулителната линия като работна, което е допустимо при малки мощности. Ако обърнеш щепсела просто нямаш захранване, т.е. ако не си уцелил фазата да е на пина, който ползваш. Естествено при незанулен контакт няма да работи, но в мойта къща няма такива, а и никъде не трябва да има. Решението си е моя измишльотина, не става за серийно производство на изделие, но аз съм го използвал и друг път без проблем. Виж първата схема по-долу. Така спестявам траф около 40 W в случая, мразя трафове! :) Той си е пари, обем и маса, а при това свързване няма риск от гледна точка безопастност - шасито винаги е занулено. В момента ми хрумна, че може да се сложи втори диод от втората клема на буксата и да получаваш захранване и в двете положения на щепсела - виж пунктира!
По отнощение на защитите от късо - За отоплението - то е с LM317 - добри вградени термо и защита от късо. За 1-ва решетка преднапрежението 79L18 също няма ядове, там преднапрежението можеш да подадеш и през високоомен резистор, има си и защити чипа, не съм имал ядове. Зорът е при двата високоволтови стабилизатора. Имайки впредвид съветите ти помислих и нарисувах нещо идейно - втората схема отдолу, моля те за коментар. Идеята за RS triger малко отежнява нещата - нов бутон, индикация, самата схема, която е резонно да се направи на дискретни елементи и т.н. Моята идея е работеща в динамичен режим схема за ограничение на тока към стойност 250-300 mA, ако приемем, че ще мерим най-много ЕL34, т.е. Iamax=100-150 mA. Намерих оптрон на 300V за фототранзистора, запасът не е много голям над 270V, no може да се опита. TLP127. Идеята ми е при достигане на ток към 300мА да почне отпушване на светодиода на оптрона и съответно запушване на регулиращия полевак. + индикация за авария. Така дали ще работи или ще влезе в генераторен режим? Аз гледан да мина с минимални преработки, защото както се вижда нямам и много място за нови платки.
При използване на полеви добре ли е да се сложи 100pF м/у D и G против възбуждане?
Може би се налага и по-голям от 10 ома сериен резистор преди стаблизатора с презумцията ограничаване на тока на късо преди да сработи защитата? Моля, коментирай!
Моля те и за конкретна схема на токов генератор за ценера, зная принципно какво представлява, но не съм се занимавал, а гугъла като му пуснеш "източник или генератор на ток" нали се сещаш колко агрегати предлага, а нямам подходяща литература под ръка.
Благодаря предварително за помощта!
-
Ето тук начертах две примерни схеми на стабилизатор за анодно напрежение със защита по ток и източник на ток за ценеровия диод:
[attach=1]
Всички транзистори са примерни, само за да проведа симулационно тестване на работоспособността на конструкцията, и някои от тях не отговарят на необходимите максимални напрежения, така че не ги гледай. Схемата в ляво използва нормален оптрон 4n25 и не му трябва високоволтов транзистор защото е свързан между гейт и сорс на полевия транзистор. Задължително между гейт и сорс на мосфета два насрещно свързани ценера всеки за 15 волта, иначе съществува сериозен риск да пробиеш гейта на транзистора. Кондензатор дрейн-гейт при полевия транзистор мисля че не е необходим, той и без това си има доста сериозни капацитети освен това е с много ниска стръмност в сравнение с биполярните и не е склонен към самовъзбуждане. И въпреки това след практическата реализация ако е склонен към самовъзбуждане стабилизатора следва да се постави такъв кондензатор. От източника на ток за ценерите Q1 трябва да издържа цялото анодно напрежение преди стабилизатора със запас и може би е добре да се монтира на малко радиаторче, докато Q2 е нормален нисковолтов маломощен транзистор без радиатор. В дясната схема за ограничение на изходния ток се използва обикновен маломощен биполярен транзистор а не оптрон, недостатъкът е че има малко грешка в изходното напрежение от товара и ако това е проблем значи схемата отпада, аз лично си мисля че грешка от 1 волт на 100 волта е нищо, но това си е въпрос на личен избор. То така или иначе и изходното съпротивление на стабилизатора не е милиоми а е поне 1-2 ома. Та това е по въпроса, на схемата не съм начертал обратния диод вход-изход но така или иначе тя цели само да представи идеята ми за реализацията. Отворен съм за коментари относно схемата и модификации. Добре е гейта да не е на маса с 10микро както съм го начертал а между гейта и кондензатора да има резистор около 1к - също помага срещу самовъзбуждане а и улеснява работата на защитата по ток. Резистора 100к между ценерите и гейта цели да симулира съпротивлението на тример потенциометъра който за целите на симулацията не съм го начертал.
Попринцип говорех за защита с тригер защото така с ограничение на тока в режим на късо съединение крайния транзистор разсейва огромно количество топлина заради това че върху него пада цялото анодно преди стабилизатора и ако не се усетиш достатъчно бързо за късото и няма адекватен радиатор ще го прегрееш и отпукаш по температура, но ти ще си сложиш индикацията за късо съединение, като с нейна помощ се надявам да реагираш достатъчо бързо че нещо не е наред и да изключиш. Относно захранването от мрежата - идеята не е лоша особено с втория диод направо става супер, работи и в двете посоки, но остават ситуации в които това може да представлява риск за сигурността, както си споменал незанулен контакт - тогава не само че няма да работи ами и корпуса се офазява автоматично, а ако го включиш в разклонител включен в незанулен контакт всички уреди в разклонителя ще се офазят корпусите им. Може да не прави добър контакт зануляващата пластина на щепсела на разклонителя и отново се офазяват всички уреди включени в него. Освен това в апартаменти с дефектнотокова защита никога няма да работи - щом го включиш ще сработва защитата. Това са общо взето недостатъците на това свързване, но като си го имаш предвид и ти си работиш с него не е толкова страшно.
-
Мерси Ориго, и двете схеми ми харесват. Грешката при втората не е критична изобщо, бих казал пракрически незначителна. Не съм решил коя ще изпробвам. Ще пиша, когато го направя.
По отношение на директното захранване си прав, става само за лична консумация, но рисковете за които си писал съществуват. А за дефектнотоковия автомат не се и бях сетил.
Благодаря още веднаж!
-
Един ентусиаст доста се е постарал. Интересно четиво по темата на английски език.
http://www.dos4ever.com/uTracerlog/tubetester2.html
-
Този е сериозен тип...
-
Поздравления и от мен!
Има лампи, при които е необходимо на едно и също краче да бъдат подадени 2 напрежения.
Например директнонакалните лампи, т.е. не е грешка, че това е възможно при комутациите.
Просто трябва да се внимава.
Аз съм обмислял подобно изделие, но с кабелни мостове и банан щекери вместо галети.
Предложеният в настоящата тема начин на комутация е много добро решение.
Ако направя лампомер, ще изработя импулсно захранване, тъй като държа на галваничното разделяне от токопреносната мрежа.
Импулсното ще ми осигури галванично разделяне и между захранването на уредите, анодното и решетъчни напрежения.
Последното е задължително за за функионират безаварийно уредите.
-
Простотата е хубаво нещо,лампомерите от довоенния период са били приблизително такива.Комутатор с щекери.Идеята е много добра :drinks: Добре забравеното старо :)
-
Да, доста от новите разработки и конструкции са добре забравени стари.
-
За да проключа темата споделям последните изменения:
1. Качвам мисля последния вариант на схемата на регулируемите стабилизатори за Ua и Ug2. Пробвах разни варианти и все се случваше самовъзбуждане при мерене на някои лампи. Бях се отчаял и почти се бях предал, когато видях решението в разработката на друг лампомер – феритни тръбички върху кабелите. Купих ги от чужбина, после видях, че ги има и в Викиват Пловдив. Взех една лампа дето ми възбуждаше, боцнах по едно феритче на жиците към анода и 1-ва решетка и заспа. После нанизах още доста феритчета и оттогава няма ядове. Толкова просто и евтино решение, а ми отне толкова време да се боря с проблема.
2. Още една малка промяна, имаща отношение към меренето на двоини триоди/ пентоди.
В случая е по важно да сравниш тоците на двете половинки с оглед мачване, отколкото висока точност на абсолютната стойност на анодния ток. Сложих едно ЦК ключе на втория амперметър за Ua2/Ug2 с цел да превключвам захранването на двата анода (при триодите), съответно двете 2-ри решетки (при пентодите) към един и същи стабилизатор – или към Ua или към Ug2, без значение защото те са еднакви. Това с оглед, че въпреки калибрирането се оказва, че във времето се получават разлики в показанието на измерителните системи – визирам в случая волтметрите, отчитащи анодното и Ug2 захранващи напрежения. Така гарантирано захранван анодите/ респективно 2-рите решетки с едно и също напрежение. Да се има впредвид, че стойността на анодния ток при триодите силно зависи от анодното напрежение, а при пентодите от напрежението на 2-ра решетка.
3. Съще така последователно на двата амперметъра сложих по двойка букси, затворени нормално с „джъмпер” за да мога при нужда да включа външни уреди с висок клас на точност и за проверка и калибриране.
4. Изработих си преходници за разни цокли върху октален.
Вижте снимките:
-
А има ли индикация за претоварване по ток,или се следи има ли спад в изходното при претоварване?
И аз съм започнал подобно уредче но в момента е в режим изчакване.
-
Ако не можеш да вдигнеш анодното напрежение с потенциометъра значи си в режим на ограничение. Не зная дали това е най- добрата схема - варианти много, Ориго писа по-нагоре, но транзистори вече не горят. Вероятно и резисторът 68 ома преди стабилизатора пази до голяма степен. Случвало се е да ми изгори предпазител. По принцип избягвам да въртя галетите при включено напрежение.
Забравил съм да кача снимката с феритите:
-
Схемата с lr8 ми харесва,но в моят вариант обмислям да сложа светодиод последователно с диода на оптрона- за индикация.Не знам дали ще се получи.
-
Резисторът 68 ома е с предостатъчно голяма стойност с оглед и да пази транзистора, така че нямаш проблем да сложиш допълнителен светодиод за индикация, като коригираш стойностите на резистора и тримера във веригата.
-
Темата ме заинтересува заради големия по днешни стандарти брой лампи които имам.Още не е за затваряне.
Дали ще бъде по интересно ако първо се направи с 1 дисплей примерно 16x4 за едновремена индикация на волтове и милиампери,после се премине към автоматично превключване при избор на лампа(от дисплея).Кофтито е че трябва да се ползват над 45 релета,честно казано не бих искал да ползвам транзистори за тази цел,или поне не на всякъде.
Чипа за цялата тази галимация трябва да е мега 128 заради многото крачета.Предпочитам мързеливото връзване на изход към краче без да ползвам сдвигов регистър но все пак дори и с този процесор ще се наложи един такъв.
Като големина на кутията и схемата ще се намали в поне троен размер.
Мегата има достатачно памет за да се добавят в ръчен режим разни лампи.
-
Такива самоделки има доста, май най-съвременната беше с микропроцесор и релейна матрица, дали е на транзистори или на релета не е толкова интересно.
По-интересно е да го направиш да открива сам краката на лампите- по капацитет, такива уреди има за транзистори.
Новалната серия лампи само е проблемна за откриване на отоплението, че там не е стандартизирано мястото на краката за отопление хич, при другите цокли е що годе стандартно. Но може да се търси по съпротивление.
А още по-интересно ще е да може да рисува волт/амперовите характеристики. Такъв Лампомер има, само че за ръчна употреба описан във форума.
-
Това да разпознава краката на лампите и евентуално после самите лампи е интересна задачка но според мен не най-съществената. Както „добре“ работят тези за транзистори, така ще е и с този за лампите. Не че е невъзможно но вкарва огромно количество мислене и код, а както и някои допълнителни измервателни приспособления по уреда които иначе не би ги имало. После като ги разпознае и снеме характеристиките може да започне да сравнява и да ти изкара и коя е лампата, макар че там вече не е 100% сигурно че ще може да разпознае лампата след като е остаряла и си е изменила характеристиките, а и ще трябва огромна детайлна база данни да бъде вкарана в програмата с всички данни и ВАХ за всяка ламБа от 30-те насам. Виждам го по-скоро като приставка към компютър със съответния софтуер това иначе става безсмислено да е самостоятелно.
Според мен е достатъчно функционалността да се сведе до автоматично снемане на ВАХ при зададени гранични величини. Разпознаване на изводите всеки човек може да направи. Все пак уреда няма как да „погледне“ в балона да види кое къде отива а има твърде големи различия в конструкциите на лампите за да говорим за автоматично разпознаване. Как например ще различи отоплението на DY86 от мост между две крачета в друга лампа? То не че не може де, но трябва да се има предвид всяка конкретна лампа в алгоритъма за идентификация като се вземат всички мерки срещу грешно разпознаване и повреда на лампата.
-
Подкрепям мнението на origo.Няма смисъл от автоматично опознаване на изводите.
Ако боднете някоя лампа с междуелектродно късо-как ще реагира софтуера,при условие че има лампи с изведени повече от един извод за един електрод.Все си мисля че ще се получи каша.