За радиоточките...

[bobi mw]

Когато са създавани радиовъзлите тогава програмита на БНР не е била денонощна,а и слушателите вечер са били много малко на брой.Ламповите уредби са консумирали много електроенергия и може би затова са били изключвани вечер.Тогава операторите са били задължителни защото при евентуално спиране на тока се изключва уредбата и се включва наново както беше споделил по горе колегата.Транзисторните уредби са доста икономични и лично аз не виждам смисъл да бъдат изключвани вечер.В Плевен радиоточките се пускат и спират от оператор или от охраната защото вечер спира в 23.30 с разлика от половин час а пускането е около 5 сунтринта с разлика от 15 минути.В делничен ден със сигурност има човек защото се превключва на сесийте на общински събрания.

[origo]

За разхода на електроенергия едва ли, но със сигурност за удължаване на експлоатацията на иначе бързо износващите се лампи. Като цяло сигурно е било комплексно.

[kolev]

От 1974 БНР „Хоризонт” излъчва денонощно. Повече информация: http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr
По-скоро са го спирали да не се хабят лампите, пък едва ли е имало много хора които да не спят вечер, особено ако на другия ден са на работа.
Интересна дискусия се заформи. Хубаво е като се обсъждат не само апаратурата, но и се разкажат истински спомени от работата на един радио възел. Все си мисля да обобщя резултатите и да направя нещо като карта на жичното радиоразпръскване в България където има все още, но не ми остава време.

[Radko]

От 1974 БНР „Хоризонт” излъчва денонощно. Повече информация: http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr

Вярно е, че програма Хоризонт оттогава стана денонощна, но предавателите не излъчваха денонощно - една част се изключваше от 1 до 3 часа, а другите - от 3 до 5 часа през нощта, и за да се слуша през нощта, трябваще да се сменя станцията.

[Radio208]

В някои общежития радиоточките се изключваха от 23 ч. до 6 ч. за да се осигури тишина през нощта,
а точно в 6 часа се пускаха и служеха за будилник. Пускането и спирането ставаше с часовник.

[todorkk]

Вярно е, че програма Хоризонт оттогава стана денонощна, но предавателите не излъчваха денонощно - една част се изключваше от 1 до 3 часа, а другите - от 3 до 5 часа през нощта, и за да се слуша през нощта, трябваще да се сменя станцията.

 В големите градове програмата за жичното радиоразпръскване е получавана по радиорелейна линия и при тях е нямало никакво прекъсване в нощните часове. Големите УКВ предаватели са били лампови ( то все още има лампови -УКВ) и затова са били необходими прекъсвания. Отделно всеки първи вторник и сряда на месеца малко преди 3 часа се подаваше сигнал от студиото на БНР за пегелуване на цялата техника. 
  Изключването на радиоточките нощно време е както от икономическа гледна точка така и от "шумова", ако комшията я остави усилена- няма сън цяла нощ. От друга страна изключването  е било просто навик  останал от времето когато програмата на радиото е свършвала.

[Radko]

По радиорелеен канал е имало в доста по-късни години, а през седемдесетте години масово уредбите приемаха на средни вълни, особено в селата, макар че имаше значително покритие на УКВ, просто хората още не го познаваха този обхват.

[Radio208]

В Русе програма "Хоризонт" се приемаше на СВ от плевенския предавател и въпреки смущенията от румънски предавател на съседна честота, радиоуредбите не използваха УКВ по навик.

Радио Пловдив освен местна програма и първа програма на Радио София (по-късно "Хоризонт"), излъчваше и едночасова програма само на УКВ (68.36 MHz), но от това се интересуваха в началото много малко слушатели.
По-късно, когато се появиха "градските смущения", УКВ-то стана "задължително" за радиоуредбите.

Сега се ретранслират и музикални програми от Интернет, някои от които са специализирани за хотели, заведения, магазини и т.н.
     

[bobi mw]

В Плевен също уредбата се приема по радиорелейна линия защото при нея звука идва с половин секунда по бързо от месният УКВ предавател.Някой отдалечени и забутани села средните вълни бяха единственият вариант защото УКВ нямаше такова покритие и след като изключиха голяма част от тях през 2010 и радиоточките замлъкнаха

[slavi]

Здравейте! Миналата седмица обещах да кажа какво знам за началото на радиофикацията в България илюстрирано със снимки. За съжаление не намерих възможност за сканирането им и ще приложа снимките правни с моя телефон, но мисля, че са достатъчно добри за целта.
Историята я предавам така, както съм я запомнил от моя баща Борис Боев, активен участник в радиофицирането на гр. Бяла Слатина, а след това и дълги години, с известни прекъсвания, работеше в местния радиовъзел. И така през 1947 г. у нас са внесени първите две радио уредби от СССР. Другарката Цола Драгойчева, като министър на пощите и родом от града се разпорежда едната да бъде инсталирана в Б. Слатина. За другата уредба, не съм сигурен, била отишла в Перник или Радомир?... Местното ръководство събира екип от местни радио специалисти и през есента работата започва. "Опъват" се линиите по електрическите диреци на града, правят се студио и апаратна на последния етаж на пощата. В края на 1947г. започват предаванията от местния радиовъзел. За тези месеци по-долу прилагам снимки,  някои от които са надписани.
Иначе, по-късно някъде 1960-61г, имам спомени за които нямам снимки, но съм свидетел като дете. Баща ми ме е водил в работата си и си спомням голямата зала (може би от дистанцията на годините така ми се срувала)която беше студио, без прозорци, защото всички стени бяха покрити от тавана до пода с плюшени завеси. Впечатление ми правеше големия прозорец към съседното помещение, където беше апаратната и ми беше по детски смешно как баща ми с жестове си комуникираше с едни лелки от другата страна, когато започваше поредната вечерна местна емисия. Тогава на баща ми му казваха шпикер. Тогава съм видял и първия магнетофон в живота си - "Смарагд". Друго, което ми правеше впечатление е, че в апаратната не се влизаше с обувки, аз само надничах от вратата, а двете лелки бяха облечени в сини престилки (манти) и обути с домашни пантофи, тип топлинки?! Явно е имало такива изисквания...
Та това са накратко моите спомени. Ако друг знае нещо различно и в повече ще е интересно...

[Валери]

Хе хе, горе вляво на последните две снимки се вижда като моят "ВЭФ М-557"  .

[slavi]

А горе, в средата на последната снимка не е ли радиоточка ВЕФ, за която преди време някъде коментирахме?
Впрочем, сега ми изплува още един спомен. Дълги години, като деца с брат ми си играехме с едни алуминиеви табелки, бяха цяла кутийка, на които пишеше "Сделано в СССР". Предназначението им е било да се заковават върху дървените кутии на радиоточките, които са се изработвали в наши работилници. С други думи Съветският съюз не е могъл да ни достави достатъчно радиоточки, а са изпращали говорителите, трафовете и потенциометрите, а кутиите са се изработвали в дърводелски работилници от шпертплат у нас и после сглобявани. Но е трябвало да се знае, че са съветски! Виждал съм такива точки, кутиите бяха четвъртити, боядисани в сивосинкав цвят напръскани с черни точки. Ама кога беше това?...

[Петър Томов]

Още малко разяснения и от мен! На тези кадри от филма "Силна вода", заснет през 1975г. става ясно, че радиоточки са се продавали в магазините за аудио-видеотехника! Гледка, която няма как да се преживее на живо в наши дни, за съжаление!

[Петър Томов]

2

[Петър Томов]

Също така става ясно, че още оттогава радиоточките вече не са се окоплектовали с метални крачета, а с отляти такива към кутията (както беше споменал един колега в началото на темата). Изглежда дизайнерите в завода са се усетили, че металните крачета не придават добър вид при монтажа им към радиоточката и затова са решили да подменят матриците изцяло с такива, които да позволяват крачетата да са вградени към самата кутия и радиоточката да има приличен вид, както е на кадрите!