Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Колекции => Колекцията на Laic => Темата е започната от: Laic в 16 Февруари, 2017, 13:57:18
-
Здравейте,
Тъй като във форума има няколко теми за реставрации предимно на електрическата част на "Христо Ботев" М462 и М463, в тази, искам да споделя "опита" си по отношение реставрацията кутията, "САНДЪКА", на моя "Христо Ботев" М463.
Закупих радиото в много лошо състояние, видно от снимките:
[attach=1]
[attach=2]
[attach=3]
[attach=4]
Последва премахване на електрическата част и декоративната рамка
[attach=5]
След разглобяването, се пристъпи към подлепване и укрепване на кутията:
[attach=6]
[attach=7]
[attach=8]
Използваното лепило е "Момент", еквивалент на "С 300" - водоустойчиво лепило от т.нар. "бели лепила".
-
След подлепване и укрепване на кутията, се пристъпи към китосване, грубо шкурене и изправяне на ръбовете:
[attach=1]
С "контур гид" беше проверен лицевия R дали е еднакъв по цялата дължина на кутията. Кривините се изправят с шкурка.
[attach=2]
[attach=3]
След като САНДЪКА придоби правилна форма, следваше да се погрижа и за външния му вид. Избрах орехов фурнир, който ми се намираше под ръка. Първоначалната идея беше да е с по-тъмния "венге", но този който имах под ръка беше пресъхнал, по груб и не изглеждаше добре.
Подготовка - разкрояване на фурнира: От предишен "опит"знам, че фурнира най-добре се реже с макетен нож, като предварително, мястото на среза е облепен с хартиено тиксо - само от едната страна, за предпочитане от страната от която се реже:
[attach=4]
[attach=5]
След разкрояването, последва залепване на фурнира върху кутията - отново със същото лепило:
[attach=6]
[attach=7]
[attach=8]
поради ограничението за брой прикачени файлове, продължавам в следващ пост:
-
още малко лепене и преценка на бъдещия външен изглед:
[attach=1]
Следвайки указанията на "Французина", след финно шлайфане на фурнира, кутията беше третирана с ленено масло за да изпъкнат шарките на фурнира:
[attach=2]
[attach=3]
след което беше положена и "френската полировка" с шелл лак. Това се получи след полагането на "първа ръка" лак.
[attach=4]
[attach=5]
В следващите "епизоди" очаквайте шлайфане на лака с финна шкурка и "втора ръка" лак.
-
Радиото е попаднало в правилните ръце, честито колега. Дотук, чудесна работа :good: .
-
Докато втвърдява шеллак-а за да може да се шлайфа, подготвих копчетата, "врътките":
[attach=1]
след шлайфането на лака с Р1500 - втора "ръка" шеллак, и междувременно челната рамка.
[attach=2]
[attach=3]
[attach=4]
Предстои "освежаване" на скалната "дъска", скалната стрелка и самата скала.
-
..."след което беше положена и "френската полировка" с шелл лак. Това се получи след полагането на "първа ръка" лак. "...
Колега, как, с какво нанасяш лака и какво имаш впредвид под "първа ръка"?
Дай повече подробности каква технология за полиране използваш!
-
Колега, как, с какво нанасяш лака и какво имаш впредвид под "първа ръка"?
Дай повече подробности каква технология за полиране използваш!
Привет,
По реда на зададените въпроси:
1. Лака се нанася след като фурнира е добре загладен със финна шкурка
- винаги ползвам подложка за шкурката /най-често -парче фибран/
- търка се по дължина на дървесните жилки, особено с по-едрите шкурки,
2. След изшкурване, с памучен плат нанасям върху фурнира ленено масло - от това за салати. Спирта разтваря лененото масло и не пречи на адхезията на шеллак-а. Нанасям маслото отново по дължина на жилките. Не се ползват парафини, восъци и вакси, които съдържат парафин или восък защото пречат на адхезията на шеллак-а.
3. След попиване на лененото масло, фурнира /по дължина на жилките/ се полира с вълнен плат - от стар балтон става перфектно.
4. Идва ред на лака: Лака нанасям с този "инструмент"
[attach=1]
представлява 1-торбичка от плетен или много рехав вълнен плат напълнена с 2-вълнени парцали - най-добре плетени и 3- връзка
Шеллак-а, който ползвам беше на люспи. Разреждам го 1:1 обемни части със спирт 95%. После се разрежда отново, гъстотата аз я определям като на "Baileys", и се прецежда /задължително/.
Нанасяне: Лака /разреден и прецеден/ наливам върху вълнен плат поставен в чинийка за да се получи тампон /като за печатите/. В този "тампон" топя торбичката показана на снимките и нанасям върху фурнира с кръгови движения - това е първа ръка.
След втвърдяване />24часа/ лакираната повърхност шлайфам с шкурка Р1500.
Забърсвам от праха и втора ръка - както първата.
Това е. Надявам се да съм бил полезен.
-
:) а туй чудо от къде се купува?
"контур гид" за това чудо питам
-
:) а туй чудо от къде се купува?
"контур гид" за това чудо питам
http://www.ebay.com/bhp/contour-gauge
-
Направено по оригиналната технология, абе направо е чудесно :bravo:
Само едно нещо си изпуснал, а може и така по-да ти харесва, де да знам... Огледалния ефект на фурнира на страниците, където челно се застъпват с преъркване 2 еднакви десена точно през средата и изглежда като огледало. Само отбелязвам. :)
Относно шкуренето, има държачи за шкурка с мека подложка за по 5-6лв, много щади кожата по пръстите това помагало...
ПП: С какво лепило си го монтирал фурнира към основата?
-
Браво, отново "учебно помагало", както писах по подобен повод онзи ден. Както и по-рано че "и от дудува шума става коприна, ама иска работа и търпение". Това съм го чувал на времето от стари хора, но добавям "и знание"!
-
Само едно нещо си изпуснал, а може и така по-да ти харесва, де да знам... Огледалния ефект на фурнира на страниците, ...
Умишлено търсен ефект - ако имаш възможност, наблюдавай староханските луксозни мебели, там е търсен и постигнат същия ефект. Като дете, фладера на един "орехов" гардероб в домът на баба ми, ми приличаше на огромна пеперуда.
За шкурачките имам три различни размера, но не смея да давам акъл хората да си купуват такива.
Фурнира е лепен с аналог на С300, което ми изигра и лоша шега. Следващия път ще лепя с С200. С300 е водоустойчиво и трудно се почиства от фурнира, вкл. и там където фурнира се презастъпва за да бъде после прешкурен и да не си личи мястото на "шева".
П.П. И благодаря за похвалата, ако се видим на сбирката, имаш една бира от мен :drinks:
-
Да, точно заради това питах, с какво си го лепил, понеже виждам едни сенки по ръбовете, явно там е имало попиване по видимата част...
Май-най доброто си остава ютиено-тенжерната технология с водо-разтворимо, термореагиращо лепило.
Нищо де, почти не си личи, и вече е станало на камък-то е епокси тип- дървояда тука няма шанс...
Трудно но не и невъзможно, ако имаш под ръка бутилка ацетон и памучен тампон, докато е още меко се вади и от порите. Като ползвам от тоя тип за това избирам варианта дето стяга най-бавно- за да може да има корекции, почистване и тн...
Ако беше ползвал епоксиден 2 компонентен лак за отгоре, нямаше да си личи щото се слива с това лепило напълно, но старата технология тука, евала, че си я употребил.
Пеперудния ефект е много красив, някой го докарват и до калейдоскопен ефект с много парчета, ама там лепилото е само водно разтворимо и с възможност за безброй корекции, напасвания и 1 кв метър го редиш половин ден...
Малко ми е странно, че си китвал при положение, че ползваш твърдо лепило ама явно е била много крива горе извивката. И едни пори са лъснали малко, явно е слаган сух фурнира заради типа лепило. Като минеш на водно разтворимо тази извивка направена на пара изглежда доста различно, ама това са дреболии. Супер е, :bravo:
-
Ето и завършения вид, на сандъка - шасито ще чака, че е в отвратителен вид. Сега временно съм "пуснал" в сандъка едно шаси от М462.
Ето и снимки:
[attach=1]
[attach=2]
[attach=3]
[attach=4]