Детекторен радиоприемник

[origo]

Мисля че омичното постояннотоково съпротивление в случая не е от съществено значение. Нас ни интересува променливотоковото съпротивление за аудио сигнала, поне така си мисля де. В клипчето което е постнал колегата се вижда как пробват с изходн траф от лампов усилвател и се представя добре като сила на звука (поне това което се чу от клипа) така че мисля че е вариант. Проблема с трафа е че в него все пак има загуби и може би най-слабите сигнали ще затихват прекалено много. От друга страна такъв траф натоварен със слушалки 8 ома (2х16 ома в паралел) би имал входен импеданс 10 килоома което е добре. Може да се пробва. И все пак класиката са си добре направени чувствителни високоомни слушалки, мисля с тях може да изстискаш и най-слабия сигнал. на тях и АЧХ им е изгърбена силно в областта на средните честоти което още повече прави възможно чуването на най-слабите сигнали.

[ahedproductions]

Постояннотоковото има значение! Да не забравяме, че практически натоварваме еднополупериоден изправител. Омическото съпротивление ще се отрази на качествения фактор на кръга в голяма степен. Аз ползвам подобен на този TRIAD, входен, аудио, 30 килоома към 600 ома:


Снимката е от нета, моя го нямам сниман. Първичната му е няколко килоома по постоянен ток, мисля че беше 5-6к, не съм сигурен точно.
Оу, сега забелязах, че тия са с подрязани изводи... честито на печелившите - кенчето е запечатано и заварено по въба...

[dakata.radio]

Според мен е най-добре да се работи по оригиналната схема - с високоомни слушалки. В тях сигурността е на 100%, всеки препоръчва на първо място тях.

[origo]

В такъв случай предлагам следното решение - последователно на първичната намотка на изходното трафче да се свърже резистор 4.7 килоома а паралелно на резистора кондензатор да кажем 470 нано или 1 микро. Така трябва да свърши работа, постояннотоковото съпротивление ще бъде 4 - 5к този кондензатор паралелно на резистора ще може да се зареди до необходимото постоянно напрежение същевременно аудио сигнала ще минава през кондензатора без загуби в силата на звука. Така си го мисля че може да се експериментира но може и да греша че тази постановка е еквивалент на слушалки с активно съпротивление 4к.

[lz2xl]

Само че там импеданса е важен,не активното съпротивление.Ако няма 2Х2.2 килоома слушалки всички тия идеи...........В Казанлък продаваха.Другия вариант е пиезокристални слушалки от едновремешните.Имаше някога.....За детекторния приемник ги препоръчваха,имам предвид тия които на външен вид са като класическите викокоомни слушалки.Не тия новите единичните за едното ухо.В детекторния приемник въобще няма малованен детайл,главно слушалките и бобината.От всички детекторни кутий дето съм ги имал само съветския бакелитен Комсомолец имаше някаква подобна на ферит сърцевина и съответно най малка чувствителност и избирателност.Бобината там е много важна и тия феритни пръчки не са особено желани.Най добри резултати се получават с бобина без сърцевита.Картонено тяло 40-80 мм диаметър и т.н. по каноните на жанра.Не знам с каква антена ще слуша dakata.radio,обаче с антена по малка от 20-30 метра при тоя глад за предаватели на средни и дълги вълни Опита ми с детекторни приемници показва едно,възможно много дълга антена и слаба връзка с нея.Била тя индуктивна или капацитивна.Получаваш и чувствителност и избирателност.Противоречиви изисквания,ама такава е историята тука иначе само някой местен предавател,ако разбира се има такъв.При мен няма,спряха ги.

[dakata.radio]

За феритна антена ще направя намотка около PVC водопроводна тръба. Мисля да опъна най-малко 30-50 метра антена из целия двор, поради причината, че наоколо няма АМ радиопредавател. За маса ще използвам най-вероятно водопровода или забит стоманен кол в земята. Не смея да си представям какво ще е изражението на съседите и на минувачите.

[ahedproductions]

"За феритна антена ще направя намотка около PVC водопроводна тръба."
С уважение за невероятния мерак, поздравявам. Пробвах последния си детектор преди няколко месеца и сега строя по-сериозен. Обаче това изречение ме остави малко объркан.
Феритната антена е бобинка върху феритна пръчка. В цялата игра няма ПВЦ.



Ако случайно няма налична пръчка съм насреща и подарявам. Готов съм и да споделя за известно време резервните ми ТОН-2. Малко ще ги корегирате и получавате общо 3200 ома.
Освен това намерих и тройната ми бобина за моята схема! Ако я искате я пращам, но съветвам горещо с двете ръце в дълбокото, смело и колкото да си мислите може би, че бобините са най-гадното в радиата за начинаещия, бързо отминава. Но с упражнения!

Сега видях и че не сме далеч. Поздрав на пернишките миньори!
 

[dakata.radio]

Съжалявам много за грешката. Направил съм я несъзнателно, но все още съм новак и нямам много опит в тези неща все още. Поздрав и на Вас!

[lz2xl]

Височината на антената е от ключово значение.Опитай с бобина на феритна антена,не пречи.ahedproductions го прави на ферит,на мен не ми хареса,просто не се получи желаното.При него може да се е получило,има една много хубава книжка на Атанас Шишков.Дръпни я,там има няколко детекторни приемника,има и описание.
http://www.eserviceinfo.com/downloadsm/66194/%D0%94%D0%98%20,,%D0%A2%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%22_%D0%90.%20%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2%20-%20,,50%20%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B8%22.html

[ahedproductions]

А не, не! Снимката на феритката е от википедия, сложих я за ориентация. Аз ферит на ползвам, моята бобина е на ПВЦ Ф20. Може на лични координати, ако има желание за слушалките и т.н.
 

[dakata.radio]

Феритната антена, която съм посочил по-долу, е от радиоприемник Веф 206. Тя е съставена от няколко намотки - за всеки един вълнов обхват. В момента съм свързал тази, която е оградена на снимката - най-дългата намотка. Но въпреки това ми изглежда твърде къса, изглежда че ще трябва да потърся и друга феритна антена. Почти на всички схеми на детекторен радиоприемник в интернет е намотана намотка около PVC или картонена сърцевина. Това не ми пречи да пробвам и с ферит, и с обикновена PVC или картонена сърцевина. Ще прочета това, което lz2xl е споделил, ще потърся и допълнителна литература и ще пробвам всякакви видове намотки. Подкрепям мнението на ahedproductions че най-добре се научава, когато се упражнява. За високоомните слушалки - утре ще ходя на село и ще проверя дали са там и дали са в изправност. Селото ми е кюстендилско - с висока надморска височина, чист терен и не е зле там да се пробвам да експериментирам. Може да хвана по-лесно някое радио - като например македонското на 810 kHz. Селото се казва Буново, намира се срещу РРТС връх Виден. На УКВ хващам изключително много радиостанции, със сигурност резултата и на АМ ще е по-добър.

[radio-hobi]

Може да разгледаш тази тема : http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=1444.0

[dakata.radio]

От темата прочетох, че трябва да пробвам и с намотка тип паяжина, както си знаех от самото начало.

[ahedproductions]

Нищо не "трябва"!
Съветвам да се мине през всичките основни стадии на растежа на качествения фактор на бобината. Докато променливия кондензатор при тези честоти малко или повече си има висок качествен фактор, бобината определя правилата на играта. От обикновенната еднослойка с лакиран проводник като ПЕЛ, до бобина кошнично дъно, или пита, навита от литцендратен (многожилен) проводник - това си е едно пътуване. Детекторните приемници имат над 40 години активно развитие. Това говори, че привидната простота на този приемник крие много променливи, определящи как се справя. Има много за експериемнтиране, интернет е пълен със схеми, снимки, предложения. Та бобината "паяжина" или кошнично дъно, въпреки че е по-лесна за навиване заради по-простото тяло, бледнее пред питата -
http://www.radiomuseum.org/forumdata/users/4942/coils/245uH_180-44Litz_44.jpg
Въпреки страховития си вид, бобината се навива много лесно, човек само трябва да се потруди за разглобяемото тяло за навиване. След това самата бобина придобива триизмерност и е самоносеща. И мноого красива. Потърсете в нета honeycomb coil. Има вертикални и хоризонтални:
http://www.electrotherapymuseum.com/2009/RadioCoils1/DSC08699.JPG
http://pe2bz.philpem.me.uk/Comm/-%20Receivers/-%20Crystal/Prj-063-GollumsTowerCoils/honey1.jpg
И на двете ъгълчетата се пристягат с памучен конец и се мацват с нещо да ги стегне. Трябва щифтчетата да се вадят от тялото, за да се свали готовата бобина.
И като се почне от най-простото може да се стигне до радио като на Майк Тъгъл за състезанията през 2004 - http://www.crystalradio.us/crystalradios/images04/miketuggle-2004.jpg
В него няма нищо сложно, но е оптимизирано на 200% и чува много далечни станции.
 

[origo]

Да, така е занимавката с детекторните приемници е изключително интересна дейност. Именно простотата в конструкцията му и липсата на усилвателни елементи води до изискванията за висок качествен фактор на бобините и стимулира към развитие в тази област. Развиват се и различни топологии за увеличаване на селективността с режекторни кръгове слабо свързани бобини и т.н. занимавката е безкрайна, уви вече все по-малко приложение ще има такова радио в днешния свят.
Моето мнение е да не се занимаваш с навиване на намотки на феритна антена. Първо загубите във ферита свалят качествения фактор, но второто по-важно съображение за мен е че без да имаш измерител на индуктивност ще е трудно да се предвиди индуктивността на такава бобина. Дори да знаеш параметрите на ферита не е сигурно че на сметки ще го докараш с нужната ти стойност. При бобината без сърцевина формулите са известни и дават точни резултати, там със сигурност ще го вкараш в диапазона. А най-важното е да ти влиза в резонанс кръга на нужната честота, ако не си сигурен че той влиза в резонанс на търсената честота, как ще разбереш защо не свири? Може да е заради антената, ама може и да е заради кръга. Така че не се занимавай с ферит защото той ще ти спести мялко навиване но неопределеността ще те отдалечи от решението на проблема.