Съгласуване на говорител

[NHB]

Чакайте сега, лампите имат общ катоден резистор и толкът се стабилизира чрез него, както във всяка схема с катоден резистор. Това е R49 стойност 125 Ом

[Pichaga933]

Чакайте сега, лампите имат общ катоден резистор и толкът се стабилизира чрез него, както във всяка схема с катоден резистор. Това е R49 стойност 125 Ом

Тука се коригирам. Къде го видя общия катоден резистор, щото ако имаше тая схема нямаше да е изгорила трансформатора-гарантирано, ами точно не съществуващият резистор щеше да се е запалил ?!?  

Р49 има отношение само и единствено към 6Б8С и нейния Р15 , която не е в НЧУ изобщо.

Ще е хубаво да погледнеш пак...

[NHB]

Тия елементи дето ги гледаш са на 1ва решетка за изработка на преднапрежение.

КАтодите са вързани директно за маса, погледни пак.

Аз веднъж като погледна, вече всичко ми е ясно. Катодите са на маса, на първите решетки се подава отрицателно напрежение, което се получава като пад върху  R49, през който тече токът на анодния изправител, който е главно токът на двете крайни лампи, както с катоден резистор е...

[lz2xl]

Двата резистора R49 и R50 свързани последователно създават преднапрежението на крайните лампи.Те са за преднапреженията на всички стъпала,има извод по между им за двата УМЧ и преобразователя.Това го пиша главно за Валери да провери там как са нещата.Минуса от изправителя е повдигнат от шаси през тях.Забравих да му кажа да прегледа внимателно цоклите на крайните лампи.4 краче е втора решетка,а 5 краче е първа решетка.Може да има нагар или да е пробило.Доста неща трябва да погледне.Валери,слагал ли си изолация между слоевете на първичните?Трябва да е имало.

[styrshel]

Какво пречи С77 да има такава утечка че от преднапрежението да не е останало нищо?
Необяснимо ми е че Валери е развил и навил целия траф и е оставил тия 88 навивки!!!
Трябвало е да пренавие и тях!
Извода от  вторичната е важен за обратните връзки и е важно да се спази съотношението между двете части. Извод е достатъчно да има само едната секция, външната например. А вторичната за 4 ома трябва да има 51 навивки.

[Pichaga933]

Аз веднъж като погледна, вече всичко ми е ясно. Катодите са на маса, на първите решетки се подава отрицателно напрежение, което се получава като пад върху  R49, през който тече токът на анодния изправител, който е главно токът на двете крайни лампи, както с катоден резистор е...

отрицателното напрежение за 1вите решетки на крайните лампи 6п6с се изработва през Р51 47к нефилтрирано директно след кенотрона

р49 и р50 нямат нищо общо нито с анодното напрежение нито с отрицателното за 1ва решетка

[Валери]

Колеги, не съм се захванал сериозно с радиото  , исках само да нагодя говорителя. Относно оставените 88 навивки, оставих ги защото си бяха наред, а и мислех на тях да закача основния говорител, 70-те навивки ще ги разпоя от паралела, и ще ги свържа към буксата за допълнителен ВГ. Самият говорител, си има място за него, но е малко по-голям от оригиналния, пък звученето е нещо уникално  .

[Pichaga933]

Само не забравяй от вторичната на 88те  намотки да закачиш 2та резистора 470 ома и 100 ома със маса между тях, че те са ти част от обратната връзка и без тях няма да работи приемника ами само нчу. Да 70-те навивки за допълнителен са супер... 

Все пак е лампов усилвател, поне анодните тоци на крайните лампи погледни, нужно ли е и тоя прясно навит хубавец да си отиде като предишния 

[Nic 59]

 Наистина режима на крайните лампи се определя от R49 R50. Погледнете къде са вързани катодите и къде първите решетки към тези съпротивления. Направи ми впечатление че НЧУ е само 4 вата, което е признак за качество. Може би е клас АБ. Може да се наложи малка промяна на R50, в зависимост от емисията на лампите 6П6С. Рядко срещано схемно решение което не ми допада, трябват  мачнати 6П6С.
Добавянето на двете съпротивления вместо оригиналното решение само осакатява усилвателя. Реално крайното стъпало работи без катоден кондензатор и силна отрицателна обр. връзка. Анодния ток трябва да се мери потделно за всяка лампа и не е предвидена корекция за симетрия...

[NHB]

За Пичагата скалъпих в Пейнт две схеми. Първата е класическа с катоден резистор, а втората е също често срещана, такава е в тази Рига. Електрическа  или практическа разлика между двете схеми няма, различават се само по това, че сме избрали условно за 'маса' два различни проводника - в първата - долния край на катодния резистор, а във втората схема - горния му край... И в двете токът на лампата се регулира по един и същи начин.
Има и друга разлика - в горната има нужда от кондензатор в паралел на катодния резистор за да няма ООВ по променливо напрежение, а в долната няма нужда от такъв кондензатор.

[NHB]

За Валери - предполагам, чре няма друг дефект в крайното стъпало, освен трансформатора. Но не е лошо да прекъснеш анодите на лампите поотделно и да сложиш мАметър, за да видиш какъв ток в покой тече през всяка от тях. Имай пред вид, че когато мериш тока през едната, другата в този момент трябва да е свързана, а не откачена! Иначе измереният ток ще е почти 2 пъти по-голям, защото схемата се опитва да стабилизира общия ток на 2те лампи, без да се интересува през коя от тях колко тече. Може да сложиш и на 2те лампи мАметри едновременно. Ако има голяма разлика между токовете на двете лампи, вероятно се дължи на различна емисия, но за всеки случай откачи прехвърлящите сигнала кондензатори.
За трансформатора - пренавий го отново, виж какво са писали руснаците и реши с колко навивки. Ако    искаш да разбереш защо загрява трансформаторът в момента, намали звука до край (все едно без сигнал) и виж колко загрява . Това загряване е от анодния ток в първичните намотки. След това усили звука и виж как загрява тогава - разликата е главно от късото съединение между двете различни вторични намотки, свързани в паралел.

[Валери]

След работа, ще отпоя едната вторична, ще отскоча до Еконт да взема едни работи  , и като се върна, ще видя дали грее.
 

[Pichaga933]

За Пичагата скалъпих в Пейнт две схеми. Първата е класическа с катоден резистор, а втората е също често срещана, такава е в тази Рига. Електрическа  или практическа разлика между двете схеми няма, различават се само по това, че сме избрали условно за 'маса' два различни проводника - в първата - долния край на катодния резистор, а във втората схема - горния му край... И в двете токът на лампата се регулира по един и същи начин.
Има и друга разлика - в горната има нужда от кондензатор в паралел на катодния резистор за да няма ООВ по променливо напрежение, а в долната няма нужда от такъв кондензатор.

НАрисувал си на пейта 2 та вида свързване

1. Автоматично изработване на преднапрежение - с катоден резистор към маса

2. Фиксирано изработване на преднапрежение с - директно подаване на отрицателнно напрежение на 1ва решетка.  Тук катоден Резистор НЯМА, понеже катода е вързан директно на маса.

Според обясненията ти обаче, има катоден резистор вързан с горния си край на маса. Да има някъв резистор също вързан към маса на 2 рата-рисунка ама той няма абсолютно никакво отношение към катода или към веригата на лампата има само отношение към маса.   


Ще взема в последствие да ги отцепя тези обучителни коментари в друга тема, че тука вече оспамихме достъчно 

[Pichaga933]

@NHB, понеже ти си се постарал да се опиташ да ми обясниш нещо, така и аз се постарах и също ти направих рисунка:



Хайде посочи ми токоограничаващия резистор на веригата анод катод на лампа 6п6с.

Ако успееш, ще получиш подарък от мен 

[Любо Божков]

...Хайде посочи ми токоограничаващия резистор на веригата анод катод на лампа 6п6с.

Токоограничаващият резистор не трябва да се търси само във веригата анод катод на лампа, а между "+" и "-" на захранването. В случая през него преминава целият ток на захранването, но токът на крайната лампа при радиоприемниците в повечето случаи надвишава (50 - 60)% от него. При обикновен двулампов усилвател процента е над 90. За да имаме крайно стъпало с фиксирано преднапрежение, трябва да имаме отделен източник на напрежение за веригите на първа решетка.