Що се отнася до преходния характер на конструкцията с центорбежния регулатор, признавам, че направих предположение, тъй като не съм запознат с развитието на задвижващата част на ранните електрически грамофони. Прекрасен повод да се поровя и да се запозная.
А към към колегата dido не мога да се сдържа да отправя една напълно приятелска поправка. Мисля, че не е правилно електромагнитните звукоснематели да се наричат "мембрани". Акустичните звукоснематели са си точно метални или по-рано минерални мембрани, свързан с лостова системка с иглата. Но електромагнитните работят члез индукция по познатия ни начин и не съдържан мембрана. Интересно е, че в Европа по-дълго ог Щатите са се произвеждали акустични грамофони, като по-сериозните стационарни модели са били с електрическо задвижване на плочатах. След масовото разпространение на радиото се оказва, че много хора вече имат в къщите си лампови усилватели с говорители и са се продавали доста такива електромагнитни звукоснематели като на dido, които са се поставяли вместо акустичните на края на рамото на грамофона и са се свързвали, както е казал той, направо с кабелчетата с грамофонния вход на радиото. Досега не съм имал удоволствието да чуя на живо как работи такова нещо. Имам само един Супрафон от началото на 50-те години с електромагнитно рамо, който се каня в близко бъдеще да почистя и да го свържа с някое по-масивно радио от периода (например Рига 10 или Тесла), та да видим какво ще стане.