Проект стерео усилвател с ECL86 / някой части от мелодия 14 + екстри /

[Pichaga933]

Отвори ли колоните да го чуеш на широколентов без обем ?

[origo]

Не, не съм ги отварял, не очаквам нищо осебоно от тях. Освен че са по-чувствителни от иглите, нищо повече нямат в тяхна полза.

[stoi]

Въпросче !

Load resistance Ra~ , по документациите за лампи при каква честота за изходния траф го дават ? 50 hz или повече ?

[styrshel]

Няма връзка с честотата. Това е оптималното товарно съпротивление за лампата в съответния режим. Зависи от съпротивлението на говорителя и преводното отношение на изходния трансформатор. В този смисъл е и честотно зависимо в някакви  граници.

[stoi]

Няма връзка с честотата. Това е оптималното товарно съпротивление за лампата в съответния режим. Зависи от съпротивлението на говорителя и преводното отношение на изходния трансформатор. В този смисъл е и честотно зависимо в някакви  граници.

 Rа~ оптимално товарно съпротивление  но по променливо напрежение, когато ползваш аудио трансформатор за товар. Т.е аз тука на един не надписан ми траф за да намеря преводното отношение, подавам сигнал с определена честота на изхода и меря какво се получава на входа,  но се получава различно за различните честоти. Т.е в крайна сметка от около 4,6 Кома входен импеданс при 50hz до 9 Кома на високите. Не може да няма стандарт на каква честота се мери, която е и същата за Ra~ по документациите за лампите в примерите. Ra~ по документациите е ясно, че се отнася за импеданса на изходния траф , но при каква честота    В някой стари книги го дават че стойността е онази измерена при 50 Hz , но пък в нета на места пише 100hz , 250Hz, 400 ...различно.

[origo]

Преводното отношение на ненатоварен трансформатор захранен от достатъчно нискоомен източник практически не зависи от честотата в работния диапазон честоти. Само загубите в трансформатора зависят. Ти за целите на измерването свържи първичната на изходния траф към нискоомен източник и мери напрежението на вторичната, мисля че в диапазона 70 - 5000 Hz трябва да получиш едни и същи стойности. А това че импеданса на първичната на трансформатора със свързан високоговорител във вторичната зависи от честотата - това е вярно. Там поради крайната стойност на индуктивността на първичната намотка при ниски честоти импеданса на трансформатора спада, поради тази причина ламповите усилватели имат относително висока долна гранична честота защото трудно се докарват големи индуктивности които пък водят до други паразитни параметри като например паразитен капацитет на първичната намотка който пък от своя страна заедно със загубите в магнитопровода свалят импеданса на трансформатора при високи честоти, разсеяна индуктивност и т.н. неща. Но всичко това няма никакво отношение към параметъра даден в дейташийта. Там са дали оптималното променливотоково товарно съпротивление в анода на лампата, какъв е диапазона от честоти при които ще се намираш в рамките на това препоръчително съпротивление вече си зависи от твоя изходен трансформатор но не е предмет на дейташийта на лампата. Ако имаш идеален изходен трансформатор диапазона може да ти е от няколко херца до няколко стотин килохерца. За измерването на трафа ти казах, захрани първичната с променливо напрежение 10 - 20 волта от някой мрежов траф и мери входното и изходното напрежение на трафа, така ще придобиеш представа какво е преводното отношение, от където като го вдигнеш на квадрат ще разбереш и какво е импедансното отношение.

[stoi]

Нещата са вече събрани на работна установка. На слух е перфектно  !  Остава да се съберат нещата като хората в кутията и т.н , а после ще има снимки , схеми, данни от измервания и повече инфо
Освен RIAA предусилвател, микропроцесорно управление на сегментната лампа  , две други индикаторни лампи за ниво , закъснението за първоначално включване ..добавих и още една екстра : стабилизирано линейно захранване с LR8n3 .

[origo]

Анодното ли си стабилизирал с LR8n3? Ако е така то няма нужда от дросел в захранването (то и не знам дали имаш). Кое наложи слагането на този стабилизатор, само като екстра ли или за борба с анодния брум? От опит ще ти кажа че този стабилизатор вероятно повече вреди на ламповия звук от колкото да помага, ако мога така да се изразя ще накара ламповият ти усилвател да звучи по-транзисторно с всички негативи на един транзисторен усилвател с дълбока ООВ, защото стабилизатора има такава. Така правиш усилвател с всички недостатъци на ламповия и на транзисторния. Един троен RC филтър щеше да ти свърши по-добра работа и да имаш „лампово“ звучене, ама то нали има и процесор, явно целите са други.

[stoi]

Просто като заигравка ... и  допълнително стабилизиране на входното напрежение. !  Все пак едни 20 волта си мърдат поне при нас зиме-лете. Иначе си запазвам филтрацията, като схемното решение в мелодия 14, с допълнителните навивки в изоходния траф играещи ролята на дросел. Аз с LR8 управлявам транзистор за постигане на по-голям ток, че му е малък тока само на LR8 самостоятелно. На слух не забелязвам никакви проблеми и разлика с него и без. Не схващам логиката , какво ще навреди на ламповия звук едно Constant Voltage стабилизирано анодно напрежение ? Тук обратната връзка е по постоянната съставяща на напрежението, а не като другата по променливата.  Иначе схемата реших да е изобщо без никаква обратна връзка... локална катода на триода или глобална... по-добре ми звучи така.  Но все пак може да добавя едно ключе за включване и изключване на локалната в катода на триода.Ще видим...

[origo]

Определено разкарай филтрацията с допълнителните намотки на изходния траф, няма никакъв смисъл в това особено като си стабилизирал анодното напрежение. Обратната връзка поддържаща постоянното напрежение в изхода на LR8 прави същото върху звука каквото и общата обратна връзка в един транзисторен усилвател. Консумирания ток от усилвател клас А е постоянен само осреднено за един период на звуковия сигнал, иначе както сам виждаш тока на крайното стъпало зависещ от звуковия сигнал си тече от захранването през изходния траф, съвсем не е константа. Т.е. консумирания от захранването ток не е постоянен а е бързо променящ се в такт със сигнала. Ако на изхода на стабилизатора за анодното нямаш сериозен електролитен кондензатор (какъвто сигурно нямаш защото стабилизатора започва да става нестабилен с него) то стабилизатора поема всички резки промени в консумацията и ги компенсира с ООВ. И както знаеш при анализа независимо дали е усилвател или стабилизатор си влизат факторите като честотна лента, фазови изкривявания и всичко. Това води до това че когато имаш рязко понижение в консумацията ще имаш кратко повишение в изходното напрежение на стабилизатора и след това установяването му на предишната стойност, като в зависимост от това как е изпълнен стабилизатора това установяване може да е с апериодичен или колебателен преходен процес. Същото при повишение на консумацията но в обратна посока и така всичко това се случва в такт с аудио сигнала. Разбира се с подходящо подбран капацитет на изхода на стабилизатора трябва тези ефекти да се редуцират значително, но все пак ти пита какво общо има стабилизатора с ООВ в един усилвател - просто надявам се това обяснение да те е убедило че е същото. Т.е. ако приемем за вярно това че усилвател с ООВ звучи по-зле от такъв без ООВ, то значи твоя усилвател със стабилизатора за анодното ще звучи по-зле от такъв без стабилизатор. Хубавото при теб ако ползваш MOS транзистор е че на практика единствената ООВ която компенсира промените в товара е локалната ООВ на MOS транзистора, т.е. няма интегралната схема да ти прави проблеми, освен ако нейната ООВ не си взел непосредствено от изхода.
Извинявай за постовете ми които може би ти звучат като критика, ама просто си коментирам, не го приемай като заяждане или неодобрение. Просто за мен идеята ако ползваш лампи е че искаш да направиш едно изделие в духа на отминалото време. Поставяйки всички тези „екстри“ за мен обезсмисля използването на лампи но всеки си има някаква концепция, очевидно теб те кефи това лампите да си сътрудничат с последните достижения на техниката. И за минах през този период, ще отмине !

[stoi]

Разбира се , че е полезно да се коментира. Сумати народ чете не книгите вече, а форумите  и от там трупа знания и анти знания Така , че културното водене на диалог по някаква тема си е даже наложително. Тук в този форум мисля сме все хора дето могат да водят нормален диалог и спор. Обяснението ти за ролята на LR8 като обратна връзка ще ми трябва малко време да го разбера и осмисля за да не дрънкам сега глупости разбрал-не разбрал, но на първо четене си мисля, че чак толкова ли ще има значение при едни толкова малки токове от порядъка на общо  80mA на целия усилвателен тракт ? Виж ако беше Push-pull нещо с голяма мощност и консумация , да..но тук с тая мижава консумация и колебания на тока в работния динамичен режим в рамките на няколко милиампера ? Ако се подберат правилно стойностите на електролитния след стабилизатора мисля, че "вредното" влияние на LR8 просто ще изчезне.  Аз просто искам режимите на лампите да не зависят от различното входно напрежение на мрежата. Било то някой път 200В , друг път 230.

[stoi]

Това е една статия за LR8 в ламповите усилватели, писана от човек с има в областта.

http://diyaudioprojects.com/Technical/Voltage-Regulator/LM317-LR8-IC-Regulators.htm

няколко цитата:

 I find these regulators greatly enhance the hum and noise reduction in power supplies feeding preamplifier tubes as long as the difference between the input and output exceeds 25 Volts.

The above information on solid state devices might seem a bit strange in the context of valve amplifiers, but they perform functions extremely well, that while possible, are difficult to duplicate solely by valves. Valve audio purists will cry foul, but using three terminal voltage regulators and constant current sources can easily turn a modest project in to an exceptional one. In my opinion, when all is considered, audio is about the listening experience, and ought not be all that concerned as the manner it is accomplished.

[origo]

Абе милиампери или не това си е промяна в консумацията от 0 до 100% теоретично и регулатора реагира с промяна в тока през регулиращия транзистор за да запази напрежението на изхода непроменено. При теб като каза че има и транзистор, ако споделиш схемата може да коментираме дали е малък или голям проблема. Не съм казвал че този регулатор играе ролята на ООВ на усилвателя, а само казвам че неговата ООВ причинява горе-долу същия проблем в звука както ако усилвателя беше транзисторен и имаше ООВ. В интерес на истината един полеви транзистор само с един транзисторен източник на ток и няколко ценера ще ти вършат същата работа като прехваления стабилизатор. А относно това че не искаш да ти зависят режимите на лампите от мрежовото напрежение ще те попитам само няколко неща: 1.За какво е автоматичното преднапрежение ако не за това да стабилизира режима? 2.Ще изправиш ли и стабилизираш отоплителното напрежение на лампите защото с промяна на мрежовото се променя и отоплението което също влияе на режима? 3.Ти колко лампови радиоапарати и телевизори си видял със стабилизация на анодното напрежение? А не работят ли добре? И в заключение ще ти кажа че ламповите схеми са възможно най-некапризните към напрежения и стойности на елементите така че най-малкото основание за стабилизация е промяната на режима. Единственото основание за стабилизация е да се избегне употребата на дросел в мрежовия филтър и преборване на брума, така че няма лошо да имаш стабилизатор. Но замисли се защо аудиофилите дават сериозни суми пари за дросели а не ползват последователни регулатори за анодното напрежение. Не те разнавивам за стабилизатора, много добре си си го направил така, просто изразявам другата гледна точка.

[stoi]

http://www.antiquewireless.org/uploads/1/6/1/2/16129770/37-a_solid-state_filter_choke_or_field_coil_replacement.pdf

Това е схемата която съм повторил в по-голямата си част.

Цитат: As a replacement for a filter choke or field coil, the active regulator provides 60 Hz
ripple suppression in excess of 60 dB with only 1uF. of capacitance on the output.
In the circuit presented here, the value should be greater than 66 dB due to the
larger output capacitor and the 120 Hz. ripple frequency.

Сега точка по точка:
1. Не съм напълно съгласен с това. Сега няма да изясняваме какво прави автоматичното преднапрежение то е ясно, но съгласи се то ще се промени при различно захранващо напрежение. И лампата не работи напълно идентично в случаите че веригата е захранена с 230В и се получава преднапрежение 1.3V да речем и после с 200В и преднапрежение 1.2V. Двете работни точки в двата случая няма да съвпаднат напълно ! Най малкото в динамичния режим на работа. Довечера ще направя експеримент да не си измислям сега числа наизуст и ще споделя. Думата "автоматично" значи че се получава автоматично, а не че извършва някаква абсолютно перфектна автоматика и пълна еднаквост в динамичните режими при каква и да е стойност на захранването.
2. Няма за изправям отоплителното разбира се , защото така скъсявам живота на лампата. Тук не мога да кажа прав ли си или не си , докато не изнамерим някъде графика на зависимостта на емисията от отоплителното напрежение и колко е линейна тя.
3. Защо старите радиа нямат стабилизация това изобщо няма да коментирам то е ясно, и защо някой хора вече влагат. В двете статии в предишния ми пост и сега хората обясняват защо. Вече от там нататък е въпрос на личен избор. Във всеки един вариант печелиш едно , губиш друго. Такъв е и живота 

[origo]

Мда, биполярен транзистор, ако беше MOSFET можеше да се каже че няма да влияе обратната връзка на товарните промени но сега влияе, нищо не се впрягай това си е мое виждане по въпроса. Чисто теоретично е малко безсмислено обратната връзка да се взима от изхода на стабилизатора а не от емитера на транзистора, просто целия резистивен клон за регулиращия извод трябваше да се вземе от изхода на схемата, така щеше да е и по-твърда товарната характеристика. В този вид схемата е малко странна - използва се транзистора като обикновен емитерен повторител, но не е включен в обратната връзка на схемата (при положение че може) и така се оказва че интегралния стабилизатор служи едва ли не само като един ценеров диод или помага да се потиснат пулсациите на входното напрежение но не намалява изходното съпротивление на стандартната схема с транзистор Общ Колектор. Но в случая е по-добре така. Изходното съпротивление на източника не е толкова важно да е ниско в ламповата схемотехника, докато стабилизатора може да стане по-нестабилен ако вземеш обратната връзка след транзистора, или най-малкото ще стане по-голямо негативното влияние от действието на ООВ на стабилизатора върху звука.
По отношение на твоят отговор за автоматичното преднапрежение - да то не се казва автоматично защото прави нещо автоматично или защото тока през лампата изобщо не зависи от захранващото напрежение, но така или иначе до голяма степен то има стабилизираща функция върху режима на лампата. Не се опитвай сега да ми твърдиш че няколко милиампера изместване на постояннотоковата работна точка на тоя усилвател ще доведат до такива драстични промени в режима на лампата че от най-хубавия и медено звучащ усилвател ще стане гарга на квадрат Това изместване на работната точка няма да се отрази значително нито на изходната мощност, нито на нелинейните изкривявания. Не случайно дадох за пример телевизионен приемник в който има далеч по-сложни и капризни лампови схеми, където изменението на работната точка на някои стъпала може да доведе до проблеми, но въпреки това си работят безпроблемно в целия диапазон на изменение на мрежовото напрежение.
Отоплителното напрежение на лампите с индиректно отопление може да бъде постоянно или променливо без това да се отразява на живота на лампата. Това със скъсяването на живота важи за лампите с директно отопление където отоплителната нишка е самия катод и постоянното отоплително напрежение ще доведе до това че едни части от катода ще са с по-висок потенциал спрямо първа решетка спрямо други и плътността на тока ще е различна за различните части от катода като това ще доведе до по-бързото износване на тези части. При индиректно отопляемите лампи отоплението е просто един реотан от волфрам покрит с изолационен слой който нагрява тръбичката която представлява катода. Няма никакво значение дали го топлиш с постоянно или променливо напрежение. В работния диапазон от отоплителни напрежения +-10% горе долу напрежението оказва малко влияние върху емисията на лампата, но тъй като ти тръгна да издребняваш за работната точка, следва да се отбележи че си оказва влияние, затова и в схеми на постояннотокови усилватели в стабилизатори с висок коефициент на стабилизация обикновено отоплението на лампите се стабилизира.
За пореден път ще кажа че стабилизацията на анодното напрежение е смислена САМО с цел потискане на брума, поне за мен. Въпроса за това как са работили всички лампови апаратури без стабилизация на анодното напрежение си остава, въпреки че ти е ясно защо не е слагана. А твърдението че сега слагат няма да го приема за вярно, по-точно не знам кои са тези дето слагат сега, не знам да е нещо масово всеки да си слага стабилизатор на анодното в ламповото радио.