Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Общи приказки => Темата е започната от: DVS в 29 Август, 2023, 09:20:23
-
Наскоро купих два часовника, като цената на единия от тях беше чудовищно висока – алчният продавач поиска 50 стотинки за SANYO. На първата снимка виждате началото и края след неговото почистване, ремонт и смазване :D
Другият часовник е модел „Радиосинхрон“ и е много по-интересен за мен. Предната част е от някаква пластмаса, която е пукната, а вероятността да се намери оригинална е почти нулева.
И така... търся да купя преден прозрачен капак, оригинален захранващ блок и майка.
Ще съм доволен и ако някой сподели оригиналните схеми на двата блока, както и фабрична информация – брошури, спецификации и др. Ще е много добре, ако притежава на хартия такива документи и схеми, а не само линкове в интернет.
Ако някой иска да напише кратък авторски текст за историята на тази марка часовници (до две страници А4, Verdana 10), или познава хора, работили по някакъв начин с тези часовници – проектиране, монтиране, ремонти и поддръжка, моля, нека да ми се обади.
P.S. Също така търся алтернативни схеми за задвижване на часовника – с ТТЛ, релета, биполярни транзистори, без модерни елементи.
-
Този часовник ми трябва работещ, затова предприемам крути мерки за неговото възстановяване!
Вчера, например, рискувах парите и здравето си за пет бройки К176ИЕ18. Ако трябва да перифразирам една песен на Емил Димитров, тя би прозвучала ето така:
Колко бири аз черпих, колко лева аз платих… да се върна с тези чипове.
Направо не е за вярване, че има толкова алчни хора. И тоя ми бил доктор и приятел: бира – чип, бира - чип и т.н.
Добре, че не носи на пиене и два чипа от общо пет ги получих като бонус.
-
Тази схема ще я направя (е, не точно аз, но така е думата :D) с К176ИЕ18, защото нямам К176ИЕ12.
Дали не трябва да се добави един резистор в базата на VT1?
Има и някакво включване на извод 11 на К176ТМ2 към +8 волта. Това е R2 на втория тригер, важно ли е?
И още един въпрос - изходът с реле държи бобината на часовника постоянно под напрежение - това нормално ли е или е творческо хрумване на автора на схемата?
-
Статия: https://www.sandacite.com/forum/index.php?action=dlattach;topic=17885.0;attach=169237
-
А какво е било решението е оригиналната система Радиосинхрон – импулсно захранване или бобината е била постоянно под напрежение?
veso74, виждам, че си публикувал и друга схема, в която малко ме смущават кондензаторите в базовите вериги на транзисторите.
Вероятно ще направя една основна платка само с чиповете, а по-късно ще реша с реле или транзистори да бъде.
-
Това е една от онези платки, които правим набързо, колкото да не е без хич :D
Схемата я модифицирах за K176ИE18 и 7008, защото изобщо не вярвам на захранвания, стабилизирани само с ценеров диод.
Ще има още малко редакция, не съм проверявал платката и е възможно да има грешки, а ИЕ18 е дефицитен чип.
Търся К176ТМ2
-
Търся К176ТМ2
Пише, че я имат в наличност.
https://radimexbg.com/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B8/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0-k176tm2.html
-
Веригата С6 100pF и R5 24k създава проблеми. Дори краткотрайното директно свързване към масата (да се имитира ниско лог. ниво) не задейства тригера, а какво остава за реалното ниско логическо ниво. Сигналите (секунда [4] и минута [10]) от К176ИЕ18 са перфектни.
C6 беше увеличен до 1 мкф, но без ефект. На мястото на 4017 са пробвани три различни чипа.
Някакви идеи какво се случва :)
-
Има осигурена морална награда за този, които разреши загадката, защо веригата С6 100pF и R5 24k не превключва тригера 4013, въпреки че от К176ИЕ18 идват перфектни секундни импулси. :)
-
Пробвай R5 - 4,7..10 MΩ. Нямам наблизо 4013 за тест.
-
Пробвай R5 - 4,7..10 MΩ. Нямам наблизо 4013 за тест.
Работата с този часовник е сериозна – отидох при един познат, който има списание Радио, бр. 10 от 1985 г., за да проверя с очите си оригиналната схема, въпреки че в интернет има сканирани копия на статията - всичко си беше 1 към 1.
Сложихме 10М и решихме да измерим напрежението между извод 3 и маса. За моя голяма изненада светодиодът започна да мига, но само докато сондите са опрени, затова запоихме между извод 3 и маса един резистор 3М и сега всичко работи. Това не изглеждаше добре, но решихме да не обсъждаме така създалата се ситуация и да се фокусираме върху веселата част по случай настъпилата вече Нова година.
Много съм любопитен да коментирам схемата с някой, който е успял да я подкара с оригиналите стойности на R5, C6, R6. По едно време дори имах странната идея, че има някакво несъгласуване в нивата на К176ИЕ18 и 4013.
Ето и кратко видео, на което се вижда как работи и на какво заприлича PCB след безброй прекъсвания на пистите заради различни тестове :)
-
Пробвай R5 ...
Намерих HEF4013. Схемата не работи и с предложенето ми по-горе.
---
Но с R5 свързан към GND работи. Тестов бутон: към +5V.
конструкция, изпълнена на бредборд, с материали: налични на раб. бюро :).
Захранена е на +5V, R6 е 220k + 470k, R5 е 33k (поради липса на подходящи стойности).
Резултат: Т-тригерът (изпълнен с D-тригер) се обръща на всяко натискане на тактилния бутон.
---
Сепа прочетох съобщението по-горе.
DVS, дописал си го във времето, а не съм обърнал внимание.
Изменението на схемата ми е същото :).
-
Намерих HEF4013. Схемата не работи и с предложенето ми по-горе.
Така е, но ако не беше подсказал за R5, нямаше съвсем случайно да се разбере, че при включване на мултицета към извод 3 на 4013 нещата се оправят, дори това да е малко като Досиетата Х :)
На теория би следвало веригата R5, C6, R6 да работи, както е описано в статията, но явно и при теб не се е получило, за което трябва да има някакво обяснение – аз обаче нямам осцилоскоп, за да разнищя тази близо 40 годишна загадка. Единственото, за което се сещам – на мястото на 4013 да сложа К176ТМ2, така че двата чипа да си говорят на един и същи език.
В крайна сметка ще остане в сегашния вариант с резистор от извод 3 на 4013 към маса – вече цял ден мига.
Попаднах и на друг вариант на схемата, в която R2 (R1 на тази снимка) е 75 к, а не 750 к.
-
Вярно е от чип до чип има разлики понякога. A някои са дори и глухонеми. Пробваш чипове от различни източници /продавачи.
-
Авторът дава някакви обяснения на схемата в списание „Радио“, но схемата не е добра :)
Релето държи бобината на часовника постоянно под напрежение, докато в оригинала две релета са подавали само импулси с продължителност около секунда - колкото да се задвижи механизма, след което бобината не е била под напрежение. Това е по описанията, които успях да намеря в интернет.
Защо, обаче, не откривам оригиналната схема на часовника-майка и как са се управлявали тези две релета?
-
Не обичам да търся резервни части от лични приятели, защото тези срещи никога не завършват добре.
В последно време, за съжаление, все по-често се налага да правя точно това. Например, намирането на часовник „Радиосинхрон“ не е лесна задача, но намирането на предно стъкло за този радиочасовник е… не е за разправяне какво се случи!
Предпочитам да купувам или да получавам разни неща от непознати колеги, защото тогава всичко е „пито – платено“.
Във връзка с това, ако някой има схемата на майката на часовник „Радиосинхрон“ и по-специално тази част, която управлява релетата, би ли я публикувал – това ще ми спести тежки софри и часове разговори :D
-
Всеки стъклар, че ти отреже кръгче от съкло.
-
А дали ще може да изреже издуто кръгло стъкло (долу вдясно на първата снимка)?
-
Може
-
...ако някой има схемата на майката на часовник „Радиосинхрон“ и по-специално тази част, която управлява релетата, би ли я публикувал – това ще ми спести тежки софри и часове разговори :D
Прочети тази цялата тема http://chasove.com/viewtopic.php?f=104&t=7139&p=63702&hilit=%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD#p63702 и най-вече съобщението от 26 май 2019 00:09
-
А дали ще може да изреже издуто кръгло стъкло (долу вдясно на първата снимка)?
Стъклото с вдлъбнато е около 15-20 мм, дебелината е 2.5 мм.
Интересно е как е било изработено - нагрято и оформено с някаква матрица или нагрято и поставено върху някаква метална изпъкнала част и се оформило под собствената си тежест. Може и някаква друга стъкларска технология да е била използвана.
-
Прочети тази цялата тема http://chasove.com/viewtopic.php?f=104&t=7139&p=63702&hilit=%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD#p63702 и най-вече съобщението от 26 май 2019 00:09
Изпратил съм лично съобщения на автора, качил най-много снимки ;), но той май не е влизал от 2020 г.
Преди време бях писал и до друг подобен на този форум, само че с (.bg) накрая, но и от там нямам отговор.
Виждал съм 4-5 DIY схеми за управление на този часовник, но ми интересно да видя оригиналното решение на управляващата част.
-
Най-вероятно е направен чакащ мултивибратор с транзистори.
-
Посочих ти отново тази дискусия, с надеждата да разбереш, че това, което наричаш оригинално решение, е направено само в няколко екземпляра и никога не е работило, по простата причина, че по начина, по който е направено, няма как да работи. Тоест - може да е било оригинално, но не е било решение. Никога не е имало работоспособна радиосинхронизация на 'Радиосинхрон'. Всички системи, работили някога, са работили автономно от часовници-майка, каквито е имало най-различни - и съветски, и немски отпреди войната, и български, пак отпреди войната. Използвали са се и самоделни електронни модули за управление, като тези, за които говориш, но правени в по-късни времена от ентусиасти-кипаджии. Защо ти е важно да знаеш как е била направена изходната част? Тя трябва да дава кратки импулси на една минута. Има два вида подчинени часовници - едните са със соленоид и котва, която придвижва храпово колело напред с една позиция при всеки импулс, а другите - със 'стъпков двигател'. За вторите са нужни импулси с редуваща се полярност, а за първите просто импулси, без значение какви. За да могат да се ползват двата вида, управлението трябва да е с разнополярни. Продължителността на импулсите в оригиналното 'решение' вероятно се е задавала от самия радиосигнал. При часовниците -майка с махало, без значение дали са механични, електропървични и т.н., продължителността е обикновено 1 сек. или от сорта - докато палецът на минутното колело мине през контакта да го затвори и после го отваря.
-
Защо ти е важно да знаеш как е била направена изходната част? Т
Защото в повечето схеми, които съм виждал, соленоида остава постоянно под напрежение. Доколкото разбрах, в оригиналното решение е имало само кратък импулс за превключване, а после соленоида не е бил под напрежение. И така цикълът се повтаря, но с различен поляритет.
Колегата shri подсказва, че вероятно е чакащ мултивибратор.
-
Намотката не трябва да е постоянно под напрежение - най малкото защото ще загрява и харчи мощност от захранването при много часовници в една система.
-
Намотката не трябва да е постоянно под напрежение - най малкото защото ще загрява и харчи мощност от захранването при много часовници в една система.
Точно така :)
Затова ми е интересно да видя схемата и как са го направили с елементите, заградени в червено на снимката по-горе в темата.
-
В помощ:
"Радио и телевизия", кн. 11 / 1968 г., стр. 335, "Единна градска безжична часовникова система в дециметровия обхват"
-
В помощ:
"Радио и телевизия", кн. 11 / 1968 г., стр. 335, "Единна градска безжична часовникова система в дециметровия обхват"
Благодаря! Направо си като машина на времето - списание от 1968 година. Мисля, че тогава още не съм съществувал 8)
С удоволствие ще разгледам тази заплетена схема и ще ми е интересно да разбера мислите в главите на хората, които са я направили преди повече от половин век.
-
Има логика между това на снимката и схемата в РТЕ. Резонанс на тези ниски честоти е нормално да е с тези чашковидни ферити. Значи просто се е излъчвал импулс, който е задействал релетата. За секундите и минутите или нещо такова. Е такава майка можеш сам да си направиш и да управляваш повече часовници от този тип. Е какво е било точно оригиналното решение остава загадка.
-
В схемата на първо четене има допуснати печатни грешки. По вероятно е изглеждала по някой от долните начини (по-скоро по втория), но трябва да се проследи действието й.
-
... и емитерите на долните транзистори T6 и T7 си "висят" във "въздуха" ...
-
Тая схема, май е като оная в списание "Радио", но пък статията завършва с "...признанието ѝ беше един израз на уважение към българската техническа мисъл" :D
Вчера драсках нещо...
-
Тези схеми наистина изглеждат странно. До детектора всичко изглежда добре. Кондензаторите се зареждат от там се определя времето за задействане на релетата. После е пълна каша. Е човек може и сам да си го измисли как да комутира релетата. По интересно е, че е имало специален предавател с устройство което е излъчвало тези две честоти. Това не знам как човек да стигне как е било реализирано, или е било само идея без реализация. Поне аз не съм чувал за такъв предавател за сверка на часовници. Една подсказка, ако някой има познат жепеец от старите може да пита как са се управлявали гаровите часовници. Във долната схемичка защо слагаш втора времезадаваща верига между двата транзистора. Нали от дължината на идващия импулс и кондера 100Мф се определя времето за отпушване на първия транзистор. Според мен там трябва настройката да става в задаващия генератор на двете честоти.
-
По онова време много от схемите бяха начертани на теория и неизпробвани може би на практика. Често налепеното по схемата устройство не тръгваше въобще. За сметка на това придобивахме практически навици и умения от мнoгoто провалени реализации.
Имаше етап в който когато реализирахме публикации целта беше само да проверим дали авторът ''инженер'' Еди Койси не е излъгал. :D
-
В долната схемичка защо слагаш втора времезадаваща верига между двата транзистора.
Нищо не съм променял, просто се опитвах да начертая схемата в по-разбираем вид :)
Още не съм започнал да я анализирам, но вероятно заради този кондензатор релето се включва за няколко секунди и после се изключва - така соленоида няма да е постоянно под напрежение.
-
С едно ардуино и RTC няма ли да стане много по-лесно?
-
С едно ардуино и RTC няма ли да стане много по-лесно?
И за какво е нужно RTC тук ??? и цяло ардуино за едни секундни импулси???
Напълно достатъчно е едно руско 561ИЕ-нещо си, или ако не греша 4060. Автора на темата съвсем ясно си е написал каква му е идеята.
-
С едно ардуино и RTC няма ли да стане много по-лесно?
Много е скучно с Ардуино :D
-
С направените корекции схемата работи, но времеконстантите са такива, че управляващите сигнали 5 kHz и 6 кHz вероятно са били излъчвани с продължителност най-малко 8 - 10 секунди.
За "майка" с ИЕ18 и 4013 тази схема не е подходяща, но поне си задоволих любопитството и се ориентирах какво е искал да каже авторът :)
-
С направените корекции схемата работи, но времеконстантите са такива, че управляващите сигнали 5 kHz и 6 кHz вероятно са били излъчвани с продължителност най-малко 8 - 10 секунди.
Ами прочети цялата статия, там всичко е обяснено.
-
Ето един чакащ мултивибратор, с който нещата почти станаха – към намотките на соленоида ще се подава захранване с променящ се поляритет за всяка минута и продължителност около 3-4 секунди.
За съжаление и тази „реставрация“ е като много други, но е невъзможно да се намери оригинална „майка“, което обезсмисля изработката на малък предавател.
Все пак часовникът, всъщност само той ще се вижда, е 1 към 1 с оригинала ;)
-
Щом няма оригинална майка, да сглобяваме по съвремени методи: часовникова част (кварц, RTC, интернет, GPS, друго), предавателна част, радиоканал, приемна част с изход реле и подаваш към наличния часовник. С готови модули където е възможно. Без честоти, с код. В кутиите какво работи, само ти ще си знаеш :)
-
Щом няма оригинална майка, да сглобяваме по съвремени методи: часовникова част (кварц, RTC, интернет, GPS, друго), предавателна част, радиоканал, приемна част с изход реле и подаваш към наличния часовник. С готови модули където е възможно. Без честоти, с код. В кутиите какво работи, само ти ще си знаеш :)
Ами да сглобяваме - ето една DIY платка, която правих преди време с часовник DS1307 и AT328P, но няма интрига в това решение.
Обаче... една друга идея ми се върти в главата, но както е казал народът - един луд лудница не прави!
Трябва да има поне още един-двама и задължително доктор с престилка. Като ще е лудница, поне да е пълна :D
P.S. Само липсата на SFD112 и на фолиран гетинакс ме спира!
-
... но както е казал народът - един луд лудница не прави!
Трябва да има поне още един-двама и задължително доктор с престилка. Като ще е лудница, поне да е пълна :D
Ха това се казва народно творчество - хем работа се върши и то с настроение. Смях се от душа. Благодаря. :rofl:
-
Най-накрая... почти е готова „майката“ на часовника:
https://youtube.com/shorts/_g-vsU8oZJE (https://youtube.com/shorts/_g-vsU8oZJE)
-
Здравейте,
За какво е служил този амперметър, монтиран в майката на часовниците "Радиосинхрон"?
А някой случайно да продава превключвателя и бутона, които съм посочил на снимката?
Нямам бакелитови гнезда за предпазителите и ме интересува размера на посочения диаметър, за да имам мащаба на кутията. 8)
-
Трудно се намира чисто нова стрелкова система 1 mA!
Ако някой има превключател и бутон за майката, моля, нека да ми ги продаде, защото всяко търсене на части при мои приятели не завърша добре :D
-
Ако искате да подпомогнете българското часовникопроизводство, моля, не се колебайте да ми продадете бакелитов превключвател и млечнобял бутон, като показаните на снимката.
Оказа се, че е по-лесно да ги принтирам 3D, отколкото да ги намеря.
В крайна сметка, бих купил и някакви подобни - хората, които са виждали оригинална "майка" на Радиосинхрон са твърде малко и никой няма да забележи разликата.
P.S. Моля, без подаръци, че не ми трябват ядове после... търся нещата само само срещу пари :D
-
"Скалата" на "майката" на часовника :D
Направих я и мога да я пусна на принтер, който печата върху метални плоскости, но искам да я направя по начина, използван в ония години. Остава само да открия тази древна печатна технология...
-
Едно време най-използваната технология беше ситопечат. В сп. Млад конструктор не помня точно година и брой има описано управление на часовник на А.С.Попов, според мен е същия като този. Търсих го но не съм го намерил засега, намерих управление на стъпков двигател СД 7.5-двуфазен. Може би ще свърши някаква работа, изработва управляващи импулси и промяна на посоката на въртене:
-
Остава само да открия тази древна печатна технология...
Ситопечат.
Не им правя реклама, има и други фирми които работят по тази технология.
https://xn--e1aabhzcw.bg/%D0%BF%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D1%83%D1%80%D1%83%D1%81-93-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8
-
Имам ключ и бутон същите, ще започна търсене.
-
Намерих ключ:
-
Рових целенасочено около час, но не открих бутона. Това значи че само случайно може това да се случи. Този вид бутон се използва в лампомера ИЛ51 , вече не го притежавам, но имам доста останали неща защото имах два броя.Служи за проверка на мрежовото напрежение и вакуума.
-
http://www.myradiorestorations.info/wpsite/2020/12/14/%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80-%D0%B8%D0%BB-51/#bwg84/1300
Ето това е моят бивш ИЛ51. Снимката не е много добра, но бутоните се виждат. Колегата може да пусне издирване по тези данни-бутон за измерване на вакуума в ИЛ51.
-
Намерих ключ:
Не е от бакелит, но ако искаш да забогатеш и решиш да го продаваш, аз съм твоят човек :D
Мисля, че и при производството са използвали различни ключета, така че няма проблем.
Бутонът е светеш, поне така видях на едно клипче, а насоките за лампомера ИЛ51 са важни за търсенето.
Технологията за ситопечата ми е позната, макар и бегло, но от снимките не мога да преценя плочата - метална ли е или от някакъв друг материал?
Поне намерих чисто нови гнезда за бушоните:
-
Ключът беше внесен у нас от Унгария, продаваше се по магазините. Двата ключа са на 100 % процента еднакви по състав на материала, имат различен цвят. Бутоните имат гнездо за глимка, светещи са. Срещат се във вариант пластмаса и метална гайка. Намери сайта на Анатол Гърков и там ще видиш неговия лампомер с каква гайка е.Богат съм предостатъчно ,оказва се че ти не си мой човек, затова се оттеглям от темата.
-
Никовете <storyteller> 22.12.2018 и <dido73> 16.12.2020 са публикували много информация за „майката“ на Радиосинхрон в един сайт за часовници и часове [не знам дали мога да публикувам линкове към темите и сайта].
Трябваше да се регистрирам, за да им пиша, но не ми отговарят на лични, вероятно защото вече не посещават форума на часовникарския сайт.
Молбата ми е, ако някой ги разпознава, нека да им предаде да се свържат с мен, защото имам въпроси за кутията, които не могат да се разрешат само от гледане на снимки :-)
-
Тъй като нямам достъп до „оригинална майка“ се налага да се използват други методи за определяне на размерите. Диаметърът на гнездото за предпазителите е 16.3 мм, което означава, че кутията е с приблизителни размери (9.5 х 16.3) на (18х16.3), или 150 х 300 мм.
От снимката, гледайки ъгъла, не се разбира дали плочата на циферблата е от бакелит или е формована от ламарина.
Продължавам да търся за закупуване ключе, бутон, а вече и антенна букса, но с три болта.
-
20X16,5
-
Не става въпрос за някаква кутия и за някакви случайни бутони и ключета, а за такива, каквито са били на оригиналната „майка“ - в противен случай би било по-ужасно и от лампово радио с блутут модул и WINA кондензатори, толкова типично при "реставрирането" по нашите земи :D
Както и да е, вчера ходих при един познат да търсим ключета и бутони, но за съжаление не намерихме. Все пак не си тръгнах с празни ръце – даде ми една „Звездочка“ без феритна антена, защото не му трябвала. Тя и на мен не ми трябва, но… ще я подкарам някога.
-
Направих файла за табелката върху кутията на "майката", така както я видях в интернет:
-
Кутията на снимката е почти точно копие на оригиналната кутия, но поради невъзможност да се намерят ключе и бутон за изработката на ментето, работа спира и отива към реставрация по нашенски.
Нали всички казват, че реставрацията зависела от творческите виждания на автора, WIMA, блутут, кондензатор в кондензатор и разни други ТНТМ хватки, та и аз така – ще го сложа в някаква случайна кутия, с някакви ключета и бутони и дори ще използвам импулсно захранване за 24 V. Нищо от управляващия модул няма да се вижда, към часовника ще отиват две жици и ще работи, така че всичко е ОК.
Часовникът отива в една рекламна агенция - давам го на отговорно пазене на мой приятел и ще го виждат доста хора. Все пак съм дал указания - да се включва само когато идват много важни клиенти :D
С други думи – темата е за изтриване, че да не заема място на сървъра.