Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Общи приказки => Темата е започната от: stoi в 15 Април, 2017, 22:53:53
-
Едно бързо сравнение от мен между един стар, около 35 годишен използван кой знае колко, електролит FRAKO /W.Germany/ 47uF 250V и нов NICHICON 56uF 250V .
Първа снимка тест на капацитет и вътрешно съпротивление при 1kHz на FRAKO-то . Както виждате капацитета за 35 години не е мръднал, че дори е в повече от обявения, а вътрешното съпротивление е повече от перфектно.
Втора снимка теста на чисто новия Nichicon, купен от сигурен доставчик. Дори при по-голям капацитет, вътрешното съпротивление е съществено по-голямо от на 35 годишния FRAKO, което е направо изумително. Тествах и много други нови кондензатори с подобен , че дори и двоен капацитет на същия волтаж и положението е същото. Никой от новите не може да се доблежи до качеството на стария FRAKO. Коментарите оставам на вас !
И за финал. Нещо което купих наскоро и разопаковах в снимки за вас. Почти 70 годишен нов англиски кондензатор. Изумителна опаковка и старание. Първо бе опакован в няколко пластова хартия , после херметично, в нещо подобно на асфалт парафин, пак кутия , картонче, отново няколко пластова хартия попита с нещо мазно....и накрая самия той. 0,0047uF DUBILIER. На тест 70 годишния кондензатор отново показва пълна изправност !
70 гадини по-късно май това старание и внимание към детайла е забравено ?!
-
Защо не пробваш с българските, че да видим "Къде сме ние ?". ::)
-
Защо не пробваш с българските, че да видим "Къде сме ние ?". ::)
По-добри смe :) И друг път съм си прави тестове с NOS наши, и винаги са много по-добре от нови китайци.
NOS ЕА-II 10uf ,25V Тест при 1kHz 10.8uF , 1.81Ohm
нов Nichicon 10uF, 25V Тест при 1kHz 9.1uF ,2.63Ohm
-
Тази тема ми напълни душата! Много ясно , че старото е квалитетно, а сегашните изделия са ден да мине друг, да дойде хоп време за ново :unknown:
бих си набаваил и аз такъв тестер, но са доста соленички като цена :blush:
-
Заиграх се нещо :D
Наш нов, не ползван КЕА-II 1000uF 35V , срещу нов не ползван висок клас PHILIPS 1000uF 63V
Въпреки, че филипса заради по-високото работно напрежение трябва да има по-добро ESR, нашия го бие !
КЕА-II 1000uF 35V при 1kHz тест, 1168uF , ESR 0.003Ohm
PHILIPS 1000uF 63V при 1kHz тест, 951uF , ESR 0.004Ohm
При 120Hz тест нещата са по-изравнени.
-
Тия нихикони дето ги мериш май си попаднал на ментаците, не че като цяло марката я харесвам, но.
Кеа-та NOS българските са чудесни даже аз се убедих.
-
Гледах уреда, не видях в България колко струва, в ибей е над 100 долара :o , толкова ли е скъп?
-
Nnichicon-ите са от TME.EU Понеже са официален дистрибутор на почти всички марки които продават им имам вяра. Имат огромна гама на nichicon, като аз основно купувам аксиалните варианти, че често в старата апаратура има аксиалки за смяна. Но да ти кажа наистина не са добри. Взимам ги единствено заради голямата гама аксиалните варианти.
А уреда не е от най-евтините да , ( около 95-100$ от Япония ) но има чудесни възможности и освен капацитет мери индуктивност и съпротивлениеe, като вади една торба параметри. Иначе ползвам и от евтините китайчета, които са за по левчета, и да ви кажа като ги сравнявам с неговите измервания си мерят и те много добре, но за мен най-ценното при по-скъпия е че може да избираш с каква честота да правиш измерванията 100Hz, 120 Hz, 1kHz , 10kHz, 100kHz . Понякога е много полезно.
-
Уреда е прекрасен и си заслужава парите! Не се заблуждавай че по-евтините китайци го достигат - това не е така! Добре си е и си е истински RLC метър а това е ценно да може да разделя капацитивната от индуктивната и резистивната компонента а не като сложиш кондензатор с повишено вътрешно съпротивление да ти изкара по-малък капацитет примерно.
Относно кондензаторите - не са само твои наблюденията, всички сме се сблъсквали с такива примери че старото производство включително нашенското и от останалите соц страни е с по-добро качество и параметри от новото. И то това си е заложено - сега се прави за да се развали бързо и да има максимално ниска цена, докато тогава се е правело за да работи максимално дълго при най-тежки условия. Личи си и по разликата в размерите - всеки път някой като ми каже - гледай тоя стария боклук какъв е огромен пък с малък капацитет - му отговарям че намаления размер не е без загуба на други параметри. Страта я вътрешното съпротивление, я възможността на кондензатора да поема импулсни натоварвания, я продължителността на живота... все е нещо а често от всичко по малко.
От соц електролитите фаворит са ми Тесла големите метални цилиндри. Такъв никога не съм виждал изсъхнал или с някаква повреда, и не само аз, колеги радиолюбители също ги ползват и са на същото мнение за тях, невероятни и почти вечни. Говорим за кондензатори от 1958-ма които все още са на номиналните си параметри и нямат намерение никъде да ходят. Това наричам аз кондензатор. Естествено не са само те такива примери - сещате ли се (които са се занимавали с реставрация на лампови телевизори) кога е имало шаси „Пирин“ с проблемни големите филтрови електролити - аз досега съм ремонтирал 3-4 телевизора на базата на шаси Пирин и никога не е имало проблеми от тези кондензатори.
-
ето тук се натъкнах на една картинка , която сравнява китайските тестери за по 10-15лв и подобен уред
[attach=1]
може да е интересна на някой
-
Еми купувайте де. Нови кеата давам по стотинка. :) Всъщноск КЕА тата са си оригинална японска технология правена у нас.
-
Американска е технологията, Иване. На ITT. По японска технология са май ония синичките, КрМП ли бяха, не помня. Колкото до уредите, мерещи това-онова, не може да искаме такива за 20-25 лева да се мерят с ония за 200 лева. Естествено е да са по-нисък клас, но това не им пречи да са точни и да си вършат работата. Когато са такива- точни. И аз имам дв-три такива всичкомера, нямам забележки към тях. Дори единия синът ми се опита да го изпържи, но единственото, което успя бе да му вдигне долната граница на измерване от 20 на 40-45pF.
-
CDE (Cornell Dubilier) и днес са едни от най-сериозните производители на кондензатори. Те правят 100% burn-in, т.е. ВСЕКИ един се тества и му се подминава зоната на "детската смъртност" в MTBF (средно време между дефектите) кривата. Изключително качество, грижа за клиента, 100% възможност за поръчкови изработки и т.н. И цените са респективни. Голяма част от кондерите по космическата техника са техни.
-
Японски са, за технологията не споря. Когато бай Тошо решава да ставаме нация техническа и да правим компютри. Някоя умна глава му подсказва, че с руски части не става. Тогава нашите и японците са си били гъсти покрай оловото от мотокарите. Всички знаем защо японците купуваха нашите мотокари. И така купуват от тях старото производство, тъй като японците минават на по-миниатюрни. И керамичните са от тях взети. За МЛТ-тата не знам. Но качеството на нашите радиочасти по това време е завидно спрямо руските." Руснаците така и не успяват да направят читави електролити." Изключвам военното производство. Всички знаем какво се прави първо когато се отвори някой ВЕФ206, а за малките пучивъшки в МЧУ-то да не говорим в Селената, и те така. Хубавите неща струват пари, хубав евтин прибор няма. Въпроса е какви са на човек личните изисквания към прибора, от там идва и цената. Наскоро се загледах в един мултицет флуке 87 ами струва 800лв. нов. Иначе мери това дето го мерят и уредите от 20-30лв. Нали знаете защо живота е разделен на класи. Всеки се качва на влака и вагона според джоба си. :drinks:
-
"...Наш домакин беше Герман Гвишиани, тогавашен заместник-председател на Министерския съвет по научно-техническия прогрес, а понастоящем заместник-
Статията е хубава но непълна.Съветите трябваше максимално бързо да задоволят народа,да съкратят петилетката.Почнаха да произвеждат проблемни щайги вършещи работа.Можеха да произвеждат хубави неща но трябваше много и бързо,имаха си готов пазар Съветския съюз и не се конкурираха.Виж при японците конкуренцията бе всичко,трябваше да завоюват позиции и затова обръщаха внимание на всичко.90 процента от съветските стоки си бяха некачествени за вътрешния пазар,обаче останалите 10 бяха конкурентни,дори някой по добри от световните тенденции.
-
Вярно е че според някои вкусове дизайна на съветската техника винаги е бил малко „груб“. Има обаче и вкусове според които този дизайн се приема доста добре.
Относно технологиите, проблемността и „годините назад спрямо японците“ възможно е и да е така от гледна точка на елементна база и схемни решения, но от това бих казал никога не е страдала надеждността.
Японците наистина са усвоили изкуството да направят евтин уред с красив дизайн и БРИЛЯНТНА работа в първите 5 години от експлоатацията му. После обаче колкото и грижи да полагаш за този уред, той се „разпада“ буквално и не можеш вече да го спасиш. Потенциометрите пращят, превключвателите често едва контактуват, механизмите започват да отказват. В руската техника от позицията на годините се забелязва по-добра работоспособност след същия експлоатационен срок и възраст както японските. И доста по-малко неща правят проблеми и доста по-лесно се отстраняват наличните болежки. С други думи може руската техника да не е много фина и изпипана в началото, но запазва експлоатационните си параметри в по-дълъг интервал от време.
Съветските електролитни кондензатори наистина не са пример за качествени електролити, но да не забравяме че ВЕФ206 е радио вече на 40 години а все още си работят дори със старите кондензатори много екземпляри. Истината е че руските електролити с малки размери наистина съхнат доста, но тези с по-големи размери и капацитет са значително по-трайни. 90% от големите електролити които подменям от съветската техника се оказват напълно годни при измервания и дори и те не отстъпват по ESR на съвременните производства. Така че нещата уви не са черни и бели, и не може да се заключи за едно производство от кратка обиколка по заводите. Също така в не малко случаи хората са пристрастни и оценката им към нещо е повлияна от неговите политически убеждения.
Компютри щяхме да направим и със съветските електролити, така или иначе докато дойде време да се скапят отдавна въпросните компютри няма да се ползват. А решението да се въведе тук японска технология си е добро и въпрос на избор (добър избор) но не защото компютрите нямало да станат със съветските електролити. То в един компютър няма толкова жизненоважни електролити освен в захранването основно. Друг е въпроса че руснаците са си правили цял живот телевизорите с техните си електролити, и не е като да не работеха заради електролитите.
-
Иване, аз празни приказки не говоря. Електролитните кондензатори КЕА-2 са по технология на ITT. Вероятно из кашоните на тавана все още може да се намери някоя друга платка с такива кондензатори, произведени в Кюстендил и "облечени" с фолио, брандирано с логото на ITT. По същото време в София, в ЗЕПЕ са били внедрени и технологии отново на ITT за производство на селенови изправителни блокове и на кварцови резонатори. Може би година по-късно бях в София на едни курсове и там се запознах с колега, работещ в ЗЕПЕ. Стана дума за интересите ни, оказаха се общи и момчето ми донесе една кутия от обувки, пълна с изправителни блокчета- селенови, високоволтови стълбове, които по-късно бяха ползвани в телевизорите- черно-белите СОФИЯ 21 и 31, кварцове и десетина от споменатите електролити- 1000uF/25V, които са били получили от Кюстендил по някакъв повод. Та такива работи с технологиите. Колото до надеждността на това, което се правеше в загнилия запад и страната на светлия комунизъм -само ще се засмея. Според Димитър руските телевизори са като уискито- колкото повече стареят, толкова стават по-добри. :D :lol: Да бе, който не е имал руски телевизор, той наистина не познава удоволствието 2-3 пъти годишно да мъкнеш тежащия 70 кила сандък в сервиза. Който не вярва- да ми дойде на гости. Имам двадесетина годишен PANASONIC -кинескоп, на който единствените му ремонти са свързани със смяна на батерийките на дистанционното. И една 10-12 годишна плазма, правена в същия "гараж" :D На нея май и батерии на дистанционното не съм сменял. Тия спорове периодично се захващат с не знам каква цел, но на мен краставици не се опитвайте да продавате! Садил съм, брал съм, ял съм, че ми е писнало май! Тия ги лангъркайте на 14-15 годишни хлапета, ама май и те не вярват на басни.
-
Понеже стана дума за съветски кондензатори от преди 40 50 години и аз да ви покажа нещо.Както се казва без коментар,само данни.Кондензатор К50-3 20 мкф 12 В 0ктомври 1969 г.
Измерен преди 15-20 минути днес,26.84 мкф ESR 0.83 ома.Не лошо за почти половин век :)
Извинявам се за качеството на снимката,ако трябва ще го снимам пак.Мобилния телефон толкова може.
-
Няма нужда, да ставняваме западна с източна стара тъехника, единственото, което е факт е, че старата техника е почти вечна независимо от визията си, пък и визията е въпрос на вкус :hi: ! 8)
-
Доколкото имам спомени от времето, когато бях принуден да пипам К50-3 проблеми правеха предимно стойности над 50uF. От ония с радиалните изводи, с гуменото уплътнение на плюсовия извод проблемни бяха всички. То май от тях и нямаше с големи стойности. Разпаряли сме ги тия прословути кондензатори, за да видим , ако можем , какво става. Ако не е била нарушена херметизацията, за да изсъхне електролитът (това се познава по "осоляването" около пропуска), проблемът обикновени е бил в "прояждането" на електрода около спойката с извода- директно прекъсване. Това е бил нерешим проблем за руските конструктори- химици. Защо около спойката на извода се е получавала много чувствителна и податлива на действието на електролита зона. Аз преди 2-3 години разчиствах едни шасита от промишлена апаратура, в които имаше доста кондензатори 470uF/63V май че бяха. Руски, естествено, но не помня коя точно серия. Закрепване с гайка за шасито, отгоре капачката с гумен уплътнител. Разглобявах и всичко отиваше в коша, защото на отпадъци не ги искаха. Правеше ми впечатления, че не виждах осоляване по тия кондензатори и един ден взех всичкомера и проверих 10-15 от тях. Ами бяха си в норми гадините. Ама как да ги прибера, като първо корпусът им беше неудобен за монтаж, бяха много обемисти- същият обем имат едни NICHICON-и по 15 000uF/63V и отделно от това- лошата слава на братовчедите им К50-3. Та не всички руски кондензатори са калпави, напротив. Май много от тях са си добри..... Ако ги натикат и в човешки корпуси....
Тука опитлах конците май.... Вместо да допълня предния пост лепнах още един. За което съжалявам и моля да бъда извинен. Ако е възможно и необходимо- моля двата поста да бъдат слети. Ако не- ??? :yes: :drinks:
-
Тия които правеха в Ереванския кондензаторен завод бяха под всякаква критика но за съжаление масово отиваха за битова техника,тия които на Воронежния кондензаторен завод и Кузнецкия кондензаторен завод бяха много добри.Те и сега си произвеждат кондензатори клас ВП.
-
Нещо за баланс и безпристрастие :)
Руски К50-6 ,1973 г. свален от телевизор. Мерил съм и още няколко такива и винаги са били перфектни. Добри са !
-
Красота! това котешко оче ми напълни душата (нали така се наричза зелено светещата лампа?) :hi:
И толкова чисто лови сигнала! :master2: 8)
-
Аз го зная като Магическо Око. :)
-
Малък принос по темата и от мен:
Измерен 1000мкф/15в.
[attach=1]
според мен измерените 1400, говорят за голяма утечка, а иначе ако някой си пада толкова по руски електролити да ми пише, ще го захраня 500-1000бр. :D :D :D
-
Войни, войни ама добре че бяха немците, та руснаците да изнесат от тях някой и друг завод и технологии, че да дръпнат за известно време. Положението към днешна дата обаче е отново плачевно. Даже родната гордост ВАЗ ( повечето успехи с лиценз от фиат ) в момента е някаква смесица от рено и дачия и на издихание. Извинявай ама техническа нация да няма една свястна автомобилна марка и продукция ?! Военна индустрия ? Целия сват им се смя на единствения димящ самолетоносач... Така и не чух името на някоя технологична компания да споменеш , която е пожънала световен успех и е влязла по домовете в зял свят.... Хубави и умни хора има по руските ширини, но системата тогава е прецаквала тези таланти и бъдещето на нацията като цяло. Аз съм никой и до утре може да си "дрънкаме" с теб, но на Акио Моришо поне повярвай. Повечето от цивилизованата и интелигентна част от света е на мнение че онази система беше ШИТ и нямаше бъдеще, и нямаше как да продължи да съществува след като изоставаше толкова фрапантно от "конкурентите". Ти уж си умен човек а си наопъки на това. Бъдещето е другаде в момента...електромобилите, космическия туризъм, Марс, информационите, софтуерни технологии и т.н. Онова изоставане от 10 години вече се превърна в 20. Темата СССР я приключвам тук..не си струва буквите повече. Време е за модераторска сеч ! :)
-
Латвия , Литва , Естония бяха част от съюза , тогава . Също както , отделните щати са част от USA . Отделен е въпроса , кои точно са истинските американци , и какво са постигнали .
Американците , са индианци , нали така ? Другите са от цял свят . Каквото е постигнато - всичко е " присвоено" , от цял свят .
Европа и преди и сега , е двигател на научнонехническия прогрес . Иновации тихнологии открития , са от Европа . И преди , и сега . Стари и големи имена , са Европейски . Няма да ги пиша , щото всички ги знаят . Нашите техники , ги имам за добри , и то доста . За времето си , си бяхме на прилично равнище . :hi:
-
Едва ли утечка,по принцип ги правят с капацитет малко по голям от номинала.Такава голяма разлика обаче явно е изтъняване на окисния изолиращ слой.Капацитета се вдига,пробивното напрежение пада.Утечката би трябвало да я видиш ако обърнеш изводите,не знам как работи тая шейтан машина.Моята е от по старата модификация.
За другите неща,политика,геополитика,теория на конспирацийте и елеметарно чешене на езиците неотнасящо се към предмета на форума и конкретната тема ще помоля колегите да се въздържат.Темата стана интересна и ще е жалко да я загубим за глупости.
-
Като стана дума за стари кондензатори ще взема да измеря и аз на телефункена дето ми го подариха кондензаторите.
Интересно ще е като е пълен с масло какви показания ще даде.
Имам същата шейтан машинка-китайска.
-
:hi: styrshel какво означава Vloss на този Чаркознов?
-
:hi: styrshel какво означава Vloss на този Чаркознов?
Ами загуба, утечка според мен, при някои не отчита нищо.
-
Като стана дума за стари кондензатори ще взема да измеря и аз на телефункена дето ми го подариха кондензаторите.
Интересно ще е като е пълен с масло какви показания ще даде.
Имам същата шейтан машинка-китайска.
Електролита ти е Филипсовски и е пълен с електролит, не е масло. В темата на някой от Филипсите бях показал снимка на вътрешността. Не го разваляй, вероятно е добре, ако не е изтекъл.
-
Днес си играх като за спорта да измеря на работа малко кондензатори от едно старо шаси донор.Производство някъде 50 та година на миналия век.Разбира се не на "шейтан машината" от снимките :) Там има сериозен измерител на кондензатори,тежи повече от 20 кила :) Кондензатори до към 1000 пф всякакъв тип си съответстваха на номинала и влизаха в толеранса.За съжаление всякакви други електролитни кондензатори бяха брак.Даже прехвалените на Тесла 50+50 и 100+100 мкф на 350-450 волта нови не запоявани стояли десетилетия на склад стават само за скрап.Или ликаж или загубили капацитет.Аз ги пазих за нови и за всеки случай :)
Vloss какво означава и аз не знаех............намерих това обяснение.
http://go-radio.ru/universalniy-tester-radiokomponentov.html
Таинственный параметр Vloss.
При проверке конденсаторов, кроме ёмкости и ESR, универсальный тестер показывает ещё такой параметр, как Vloss. Что же он означает? К сожалению, точного и конкретного обоснования этого термина я не нашёл. Но, судя по всему, он косвенно указывает на уровень утечки конденсатора. Как известно, реальный конденсатор имеет сопротивление диэлектрика между обкладками. Благодаря этому сопротивлению конденсатор медленно разряжается из-за, так называемого, тока утечки.
Так вот, при заряде конденсатора коротким импульсом тока напряжение на его обкладках достигает определённого уровня. Но, как только заряд конденсатора прекращается, напряжение на заряженном конденсаторе падает на очень небольшую величину. Разность между максимальным напряжением на конденсаторе и тем, что наблюдается после завершения заряда и выражают как Vloss. Чтобы было удобней, Vloss выражают в процентах.
Падение напряжения на обкладках конденсатора объясняют как внутренним рассеиванием заряда, так и сопротивлением между обкладками, которое имеется у всех конденсаторов, так как любой диэлектрик имеет, пусть и большое, но сопротивление.
Для керамических и электролитических конденсаторов высокий показатель Vloss в несколько процентов свидетельствует о плохом качестве конденсатора.
Според това което пишат в нета под 4-5 % е поносимо,под 2% трябва да е добре.
-
styrshel lz2xl :hi: :drinks:
-
Иван може да даде повече информация,аз това намерих.Дават обаче нещо интересно,някой напълно изправни керамични кондензатори може да покажат голяма утечка с тоя прибор.Аз такива не намерих.
-
...Даже прехвалените на Тесла 50+50 и 100+100 мкф на 350-450 волта нови не запоявани стояли десетилетия на склад стават само за скрап.Или ликаж или загубили капацитет.Аз ги пазих за нови и за всеки случай :)...
Пробва ли да им направиш тренировка? Независимо, че са нови, винаги им правя такава в продължение на 5-6 часа (300-320V / 50-100k) и не съм имал проблеми.
-
Като стана дума за стари кондензатори ще взема да измеря и аз на телефункена дето ми го подариха кондензаторите.
Интересно ще е като е пълен с масло какви показания ще даде.
Имам същата шейтан машинка-китайска.
Гледам Валери и той има опит с тия бълбукащи кондензатори на Philips.Електролит е,не е масло.
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=9192.msg65604#msg65604
Отговор #22 -: 29 Януари, 2017, 21:54:58
Пробва ли да им направиш тренировка? Независимо, че са нови, винаги им правя такава в продължение на 5-6 часа (300-320V / 50-100k) и не съм имал проблеми.
Това е ясно,аз исках да видя как ще се държат без нея.Така както са извадени от кутията :) Не съм ги изхвърлил,стоят си.Стояли са на склад поне 30 години.
-
Това със " тренировките " , го научих от тоя сайт . Странно , но никой колега до момента не е споделял такъв опит . Бях отделил триисетина бройки за изхвърляне - утечка голяма . Като ги започнах подред , 26 парчета станаха като нови . Найстина не е за вярване .
100ком., един диод , и в контакта . Вдига до 300 - 320 волта . Държа ги цяла нощ . В кутия ги слагам , против евентуален пробив .
-
Получава се.
-
И аз да се добреда до първоначалната тема, преди да са я заключили, че на там ми миришат нещата с тия спорове СССР срещу USA :flag_of_truce:
Как мислите добре ли са тия кондери КЕА?
Взех ги от битакя цялата торбичка неразопаковани уж чисто нови за 2 лева :D
Както виждате са с по-голям капацитет от обявения , варират от 2200 мФ до към 2750 мФ , но съпротивлението им винаги се върти около 0.42 ома
бяхме заедно с LZ1TKA тогава :)
-
Как мислите добре ли са тия кондери КЕА?
Взех ги от битакя цялата торбичка неразопаковани уж чисто нови за 2 лева :D
Както виждате са с по-голям капацитет от обявения , варират от 2200 мФ до към 2750 мФ , но съпротивлението им винаги се върти около 0.42 ома
бяхме заедно с LZ1TKA тогава :)
Направил съм няколко импулсни схеми с тези конденсатори.Всички се справят чудесно.Дори съжелявам че не съм купил от всички стойности.
КЕА издържат на жестоки условия и винаги при възможност слагам тях.Доста от платките си ги причертавам за КЕА та заради по-големия им размер.
Тези са от пазара.Инвертор с вграден UPS 12-19в 4А за лаптоп.
-
Направил съм няколко импулсни схеми с тези конденсатори.Всички се справят чудесно.Дори съжелявам че не съм купил от всички стойности.
КЕА издържат на жестоки условия и винаги при възможност слагам тях.Доста от платките си ги причертавам за КЕА та заради по-големия им размер.
Тези са от пазара.Инвертор с вграден UPS 12-19в 4А за лаптоп.
Що не се пробваш да ги тренираш тия KEA2, току виж си влезли в параметрите.
-
Доколкото помня допустимият толеранс на КЕА 2 е -20/+80%. Аз обаче в минус досега кондензатори от старото производство не съм срещал. Срещал съм дефектирали, по спомени са от малките стойности и напрежения. Може и дефектна партида да са били, но няколко РАПСОДИИ преди години минаха през мен и сменях прехвърлящи кондензатори. Така че не се притеснявай за кондензаторите, направил си добра сделка, ползвай ги с кеф. Единственият им недостатък за мен е големия размер.
-
И тъй като темата все пак е за кондензатори /електролитни/, и тъй като отново стана въпрос за "бълбукащете" /течни/ кондензатори, за електролита на които все още се говори хипотетично, и най-накрая, тъй като съм си лаик, се обърнах за справка към един учебник от 1950г., и ето какво пише в него:
[attach=1]
[attach=2]
[attach=3]
-
Темата ме заинтригува и подложих на измерване кашона със стари високоволтови електролити, действително от старите намерих някои с удивително точни стойности и нисък ЕСР, бият по параметри новите. И в този ред на мисли бих искал да попитам какъв е прага на стойност на ESR който определя кондензатора като подходящ за влагане примерно във филтрираща група на захр блок радиоапарат например .
Примерно електролитен кондер 32 мкф/400v ми дава 35мкф и ESR 0.9 ома
Примерно електролитен кондер 50 мкф/400v ми дава 68мкф и ESR 1.9 ома
Има ли някаква обоснован лимит доколко стойността може да мръдне нагоре или надолу и каква да е макс ст-ст на ESR в омове за да приемем че кондера става. Визирам популярните при ремонт на радиоапарати стойности 16-32-50-100мкф с раб. напр. 350-400-450в :hi:
-
Справочна Серия за радио части и Материали 1,2,3 https://www.sandacite.com/biblio/items/show/22 и :
-
Темата ме заинтригува и подложих на измерване кашона със стари високоволтови електролити, действително от старите намерих някои с удивително точни стойности и нисък ЕСР, бият по параметри новите. И в този ред на мисли бих искал да попитам какъв е прага на стойност на ESR който определя кондензатора като подходящ за влагане примерно във филтрираща група на захр блок радиоапарат например .
Примерно електролитен кондер 32 мкф/400v ми дава 35мкф и ESR 0.9 ома
Примерно електролитен кондер 50 мкф/400v ми дава 68мкф и ESR 1.9 ома
Има ли някаква обоснован лимит доколко стойността може да мръдне нагоре или надолу и каква да е макс ст-ст на ESR в омове за да приемем че кондера става. Визирам популярните при ремонт на радиоапарати стойности 16-32-50-100мкф с раб. напр. 350-400-450в :hi:
Не знам до колко е реална таблицата , но японеца си работи с нея .Нека колегите с по-голям опит да преценят и ако намерят някоя нереална стойност , нека да я редактират:
-
Ето интересно четиво по темата: http://peakelec.co.uk/downloads/esrguide-en.pdf
Достатъчно е в GOOGLE да се напише "ESR table" и излизат доста неща. Разбира се, всичко е ориентировъчно. Просто трябва да се знае принципно как вървят нещата и тогава съвсем лесно може да се вадят заключения след измерване на един стар и един нов кондензатор с еднакви параметри- капацитет и работно напрежение. И да се сравняват нови кондензатори на различни производители.
Сега тук пак се зачекна отоплението на лампите- защо изправено и защо стабилизирано? Ами защото хората правят прецизни прибори и там място за компромиси и ферорезонансни щуротии няма! Аз съм обслужвал немски газоанализатори, чиито лампи се топлеха точно по тоя начин. Защото са преценили че просто няма как иначе да се постигне необходимата точност на измерване. А приборите си бяха изключително прецизни- клас на точност 1% при обхват на измерване 0-3% кислород във въздушен поток! Много мога да разказвам точно за тия газоанализатори, но не знам дали и колко ще бъде интересно за аудиторията. А,да, и да попитам някой може ли да обясни как така и защо американците получават в пъти по-големи заплати? :o
-
Принципно относно ESR таблиците нещата са много относителни. ESR зависи много от честотата с която се провежда теста. Според моите наблюдения повечето "китайци" мерят на около 1kHz. Може да забележите ако потърсите "ESR table" в image търсачката на google, колко различни таблици с различни стойности ще излязат. Те всички са сваляне от документацията на отделни ESR метри. Най-акуратно е вашия LCR метър да си идва с табличка, която се дава за него от производителя с ориентировъчните стойности. Тези които излизат в google може разбира се да се ползват за ориентиране, кога кондензатора става или не. Най-акуратния и правилен начин винаги е бил, по модела на кондензатора да се търси в оригиналната документация на производителя , при каква измервана честота, какъв ESR трябва да се измери. Хубавите производители и марки кондензатори винаги имат такава документация за продуктите си.
-
Ако уреда е читаво направен и мери точно ESR което значи чисто активната компонента свързана последователно на кондензатора, то няма значение при каква честота го прави. Въпроса е че повечето уреди не са истински RLCZ метри които могат да ти измерят капацитивна, индуктивна и резистивна компонента а работят на някакъв по-простичък принцип и съответно измерват различни стойности за тоя параметър, като обаче в общи линии те винаги се въртят около истинската. Така че вярно - зависи от конкретния кондензатор. Въпрос на опит при измерване на много типови кондензатори и сам придобиваш впечатление как трябва да се вътят нещата. В конкретния изправител който беше споменат 1 ом не е проблем.
-
Ако уреда е читаво направен и мери точно ESR което значи чисто активната компонента свързана последователно на кондензатора, то няма значение при каква честота го прави.
Значи ако попаднем на такъв "уред" които изкарва стойностите за истинското значение на параметъра ESR , с еднакви стойности за различни честоти , направо уреда в коша :D
Информация по темата: http://www.murata.com/products/emiconfun/capacitor/2013/02/14/en-20130214-p1 (http://www.murata.com/products/emiconfun/capacitor/2013/02/14/en-20130214-p1)
Що е то реално ESR-а и каква е разликата от RAS, и защо производители дават ESR параметър при "еди каква си честота" а не при "честота без значение" тук : http://www.lowesr.com/QT_LowESR.pdf (http://www.lowesr.com/QT_LowESR.pdf)
Примери "ESR vs честот" за различните видове кондензатори тук:
-
Чета,чета и се чудя...Какво чудно има,че съпротимлението при променлив ток се променя при капацитет...Ами във формулата участва и честотата.Тя не е сложена за украшение и тежест... :empathy2:
-
Тази графика не потвърждава ли казаното от Митко? Между 1 и 100 килохерца изменението на ESR е минимално, а кой мери елетролити на по-висока честота?
-
Тази графика не потвърждава ли казаното от Митко? Между 1 и 100 килохерца изменението на ESR е минимално, а кой мери елетролити на по-висока честота?
Ами за алуминиевите може би до известна степен, но не мисля, че е чак толкова минимално, вземайки в предвид и по-ниски честоти (под 1 kHz където разликите стават по-големи), и ако погледнем и другите тип електролитни кондензатори. А електролита принципно в един изправителен блок каква му е работната честота ?
Особено пък за керамични кондензатори, като на снимката долу ! Разликата между 1кHz и 100kHz не е малка.
Идеята беше че абревиатурата "ESR" е честотно зависима и е правилно уредите да я показват различна за различни честоти. Има едни други параметри които биха излезели принципно еднакви за различни честоти, но на екрана на метъра няма да излезе "ESR" параметър , а други. Довечера ще направя снимки с измерването на немския електролит примерно на 100Hz , 1kHz и 10kHz за да се види колко различни стойности излизат точно за ESR-а.
-
Е, да заради диелектричните загуби се повишава при ниски честоти и заради скин ефект в изводите най-вече при високи. Съгласен съм че до някъде има зависимост, но се вижда че при един електролит зависимостта не е много силно изразена и все пак да не забравяме че няма да се хванем за гушите за някой друг ом изменение. Който работи с конкретен уред и си знае при тази честота какви стойности трябва да изкарва горе-долу за различните кондензатори то това мисля му е достатъчно да оцени състоянието на кондензатора. Едва ли няколко процента над „даденото от производителя“ ще го стимулират да смени кондензатора. Аз лично ползвам ESR като показател дали е започнал да съхне, и обикновено гледам да е под 1 ом при 100к. От там нататък вече преценявам дали да го сменя ако е доста над ом в зависимост от мястото в схемата.
-
Днес реших да измеря малко стари кондензатори.
Ето какво показа един 'бълбукащ'преди и след регенерация от 15минути със диод и резистор.
-
След регенерация, измерих и случайни два други единият е руски
-
Да дам и моя принос към каузата.Измерих няколко руски от 1974г не се знае колко са работили , вероятно много. И един чисто нов "Рубикон". Двата уреда показаха почти еднакви стойности , но съм чувал , че преди да почне да свършва кондензатора , капацитета му леко се повишава , дали е така ?
-
Още снимки.
-
Попринцип един електролит започва да свършва когато започне да изсъхва, тогава капацитета не се вдига а остава почти непроменен, като при по-напреднал стадий започва вече и да спада драстично. След дълъг престой без да се употребява обаче е възможно да е изтънял окисния слой който служи за диелектрик и тогава капацитета да се вдигне а пробивното напрежение да спадне. В тези случаи тренировка с високо напрежение през резистор върши чудесна работа и кондензатора отново е в играта.
От измерванията ми се струва че не става въпрос за такива драстични промени тук - капацитета е завишен но в рамките на стандартния толеранс при който обикновено се стремят винаги да излезе от завода над номинала.