Продавам лампови радиоприемници

[Vladislav]

Здравейте,

предлагам няколко стари приемника:

1. Telefunken-Super 542BK - батериен, преправен за мрежово захранване. Произведен вероятно 1942 г. Не мога да дам технически детайли, но мога да отговоря на въпроси. Кутията има пукнатина от лявата страна, иначе е добре запазена, което не личи добре, защото е прашна, за което се извинявам. Захранващият кабел е с начупена изолация и трябва да се смени.
Намира се в София, мога да го пратя по Еконт, но поради това, че бакелитовата кутия е крехка, най-добре е с лично предаване. За връзка пишете лично съобщение.
Цена 25 лв.

[Vladislav]

2. Mende - модела не мога да уточня. Кутията не е в супер състояние - липсва едното предно краче, както и няколко малки парченца фурнир по рамката около предната част. Мисля, че в хартиения конус на говорителя има дупка. Нищо не мога да кажа за техническото състояние.
Цена 15 лв.

[Vladislav]

Здравейте, и двата приемника са продадени на първия колега, който ми писа.
Утре ще гледам да обявя още.

Много здраве и късмет на всички.

[Vladislav]

Здравейте,
предлагам на вашето внимание още няколко от моите приемници. Наистина не ми остава много време да им се радвам и реших, че е добре да ги предложа на други колеги.

Първото е най-старото ми работещо радио - Crosley 635 Buccaneer от 1935 г. Много добре запазено шестлампово американско радио – единствено лампата 76 е сменена със съветска, което обаче е присадена в цокъла на оригиналната лампа и оригиналния цокъл на шасито е запазен. Според обичайната практика в Америка по това време няма заден капак. Копчетата са оригиналните дървени. Радиото се захранва с напрежение 150 волта и върви със стар трансформатор от 200 на 150 V, с който е било използвано след смяната на захранващото напрежение. Като ново се е продавало за 40 долара, което според калкулаторите на инфлацията се равнява на почти 800 долара в сегашни пари.

Прозрачният екран, който предпазва скалата, е направен от целулоид. Това е една от първите масово използвани пластмаси, която е известна със своята запалимост. Целулоидът е пожълтял и малко помътнял с времето, но не съм правил опити да го сменям. Изобщо нищо не съм правил по радиото – когато го взех, не работеше, но се оказа, че две от жичките между двата цокъла на подменената лампа правят контакт и аз просто пъхнах една кибритена клечка между тях и радиото започна да приема съвсем прилично.

Скалата е със стрелка, работи добре, а в средата е изобразено красивата ар деко емблема на фирмата Кросли, включваща карта на света, някакви съзвездия и 250-метровата антенна кула на техния предавател в Мейсън, Охайо, която е запазена до ден днешен и се използва за излъчване на радиостанция WLW. Нещо интересно – това е оригиналната станция на Пауъл Кросли, основана през 1921 г. и единствено нейните инициали са означени на съответното място на скалата. Понеже американците не са глупави, са запазили оригиналния 50-киловатов предавател от 1927 г. очевидно в безупречно състояние, защото през 1999 г. са го включили и известно време станцията е излъчвала с него.

И още една интересна история: поради амбицията на Пауъл Кросли да постигне истинско национално покритие за своята станция, през 1935 г. получава специално разрешение и станцията WLW става първата и единствена в американската история, която излъчва със забележителната мощност от 500 киловата. Така при подходящи условия станцията се чувала в половината земно кълбо. Непрекъснато постъпвали оплаквания от целите Щати и от Канада, че създават смущения за разни местни станции. В района на Мейсън хората забелязвали, че при пиковете на модулацията им примигват електрическите крушки, а някои хора се оплаквали от искрене в пружините на матраците на леглата им (по това време в Щатите вече са били масово разпространени пружинни матраци с пружини „Бонел“), та дори имало съобщения, че някои живеещи близо до предавателя чуват модулирания сигнал от такива искрящи пружини. През 1939 г. им спират лиценза и връщат мощността на 50 киловата.

Цената е 180 лв.

[Vladislav]

Искам да добавя, че бих предпочел лично предаване, защото иначе трябва да търся подходящи кашони и опаковъчни материали, а нямам време. Ето още няколко снимки на крослито и накрая в компанията на останалите ми вертикално стърчащи приемници.

[Vladislav]

Още едно красиво и рядко радио – този път немско. Блаупункт 4W77 от 1937 г. (годината е посочена с печат на дъното на кутията). Изобщо не съм се опитвал да го включвам, защото изолацията на захранващия кабел е напукана. Липсва единствено едно копче отстрани.  Към него давам и една резервна кутия с шаси, скала и скален механизъм.
Това мисля, че е първият модел приемник под името Блаупункт и за нас е интерес още с това, че дизайнът на най-произвеждания модел Тулан е заимстван от неговата кутия.

Цена – 150 лв.

[Vladislav]

Христо Ботев 462 със съветски лампи. Едната лампа липсва, има и дупка в мембраната на говорителя. Иначе изглежда добре запазено.

Цена – 40 лв.