Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: GRIDLIC в 19 Юли, 2019, 03:52:36
-
Здравейте да ви запозная с това лампово радио. Единия канал е направен с EL84 а другия със ECL86. Така си е фабрично по схема.https://www.radiomuseum.org/r/philips_stereo_master_console_f6a.html
-
Транзистор- ECHO-EINRICHTUNG.
-
Не ми се дърпа сега схемата, но има ли логично обяснение защо използват различни лампи за двата канала? За мен такова обяснение няма, и логика няма в общи линии. Теоретично изходните трафове за двете лампи са различни, оптималния ток е различен, схемните решения са различни, и изходните мощности са различни. Повече има логика да не е стерео, а EL84 да се използва за командване на променливотоков мотор за автоматично търсене на станции примерно...
P.S. Свалих схемата, не мога да повярвам наистина защо са заложили на това нестандартно и силно несиметрично схемно решение. Единия предусилвател е с триодната част на ECL86, другия е с триодната част на EABC80. Катодните групи на двата канала са различни и трафовете също. Абе тотал направо, едно стерео е било по онова време... ццц и братята от Филипс да се изложат така. :)
-
ECL86 = ECC83 + EL84...
-
EL84 не е ли по-мощна лампа от ECL86 :writer: ?
-
ECL86 = ECC83 + EL84...
ECL86 = 1/2 ECC83 + EL84, където равенството е трърде приблизително. Pa на ЕL84=12W, ECL86=9W. Напреженията, тоците, стръмността и товарните импеданси също са различни.
-
И аз съм останал с впечатлението, че пентодната половинка на ECL86 е по-слабовата от EL84. То и визуално си личи като, че са по-малки пластинките на анода. Освен това, съм засичал реални ECL86 които реално не са триод-пентод а са триод - лъчев тетрод. Това са подробности, но все пак си е разлика. Абе в стерео е добре да бъдат относително симетрични нещата, дори чисто за спокойна съвест на инженера проектирал изделието.
-
То това радио не е нищо особено, пък и произведенео в края на ламповата ера, може да е така направено, за да се позабавляват конструктурите или да се употребят всички остатъци от лампи. На всичко отгоре МЧ усилвателя е с EF183, май не е много популярна...
-
ECL86 = 1/2 ECC83 + EL84, където равенството е трърде приблизително. Pa на ЕL84=12W, ECL86=9W. Напреженията, тоците, стръмността и товарните импеданси също са различни.
Човек се учи, докато е жив! :)
-
Това радио е конструирано с две различни крайни лампи поради факта че в катодната група на EL84 e свързан емитера на "ECHO-EINRICHTUNG" това представлява филтър с повърхностни акустични вълни, (ECHO-UNIT A3 135 68) и понеже след него затихването е много голямо е свързан AC107. Сега към повредата: Късо съединение в анодния кондензатор на EL84 към маса. И ликаж на развързващия кондензатор в първа решетка на лампата, след смяната на кондензаторите има много тих метален звук в този канал. Преднапрежението на лампата е 9,5V При посочено в таблицата 5V. Имам съмнение на частично късо в изходния трансформатор в първичната намотка изводи G/D Там трябва да се измери напрежение около 30V. Другия вариант е да се изпробва с друг изходен траф. Може да се види на схемата как са свързани последователно двете антифонни намотки на двата изходни трансформатора. За сравнение "Мелодия 14" (ECL86) е без антифонни намотки.
-
Както пише Динев по нагоре двете крайни стъпала са с различни мощности, за да се уеднакви мощността на двата канала, мощността на усилвателите е избрана 2x 2.5W. (оргиналните изходни трансформатори са много по малки по размер от стандартните) Пад на напрежение върху първичната намотка на изходния трансформатор 1V (късо съединение). Монтирах наш изходен трансформатор за EL84 до като пренавия оргиналния. Активното съпротивление на тези трансформатори е 500 ома. Цитат: понеже през първичната намотка протича, освен променливият ток, още и постоянният аноден ток на крайната лампа, за избягване на прекомерно намагнитване на желязната сърцевина ламелите не се кръстосват, а се оставя въздушна междина от 0,1-0,5 мм. край на цитата. За да намаля загубите на празен ход и загряване на мрежови трансформатори трябва да потопя ламелите в лак за да са изолирани по между си. Знаете ли какъв високотемпературен лак се използва в случая?
-
Едно време като навивах трафове за захранвания ги накисвах няколко часа в нитроцелулозен лак . Дори ги включвах към захранване от време на време , така както са в лака за по добро проникване между ламелите !
-
Нитроцелулозния лак не е много добра идея,ако е навит с ПЕЛ..... който е лакоустойчив няма да има проблем.Ако е ПЕВ от по стария тип или ПЕТ е възможно са прояде лака и да се получи късо между навивки.Ацетоновите лакове прояждат изолацията на някой видове лакирани проводници.Горчив опит имам.