Форум за любителите на Стара електроника
НЧ усилватели, грамофони, магнетофони, касетофони и др. възпроизвеждащи устройства => Колекции => Темата е започната от: ian в 11 Август, 2015, 23:28:27
-
Здравейте колеги.
Имам нужда да си направя регулируемо захранване за експериментиране на лампови усилватели, както и за други лампови устройства.
Разбира се, че съм по претърсил нета и форумите за подобно захранване, но така и не можах да намеря такава схема (не казвам, че няма).
Искам да мога да регулирам напрежението приблизително в границите между 200 и 400 V. А за тока....повечето от вас имат представа каква е горе долу консумацията на един лампов усилвател с до 4-5 лампи, все пак няма да озвучавам стадион :)
Благодарен ще съм на всеки, които може да ми помогне с мнение, съвет или пример!!!
Разполагам с трансформатори:
ТС-180; ТС-200; както и цяло захранване от телевизор Радуга 719 с ТС-270.
Благодаря!
Поздрави!
-
Еми то захранването е стандартен линеен стабилизатор като се взимат под внимание разсейваните мощности и напреженията на които издържат елементите. Ако не можеш сам да си съчиниш схема и чакаш нещо на готово, не знам, едва ли ще имам време да чертая, пък и после с оживяването не знам как ще се справиш. Все пак тока е добре да го фиксираш - дали да е до 300 милиампера или нагоре. За отоплението мислил ли си? Отделен стабилизатор ли ще имаш (вероятно ще трябва да е в ключов режим), или ще си навиеш траф със стандартни отоплителни напрежения?
-
Границите са ти 300 -700в ако искаш да експериментираш. Намери си захранващ траф от лампомер за целта. Смъкването на напрежението под 300в с мощни резистори, от 300в нагоре ти трабват допълнителни намотки на трафа които да включваш последователно към първата , може да се реализира с галетен ключ ...
За определна лампа ако си харесал се процедира по следния начин: Гледаш я по спецификации какво анодно напрежение макс дъжи и за какъв ток, говорим за крайна лампа, после си търсиш траф който може да го изработи , може и да си поръчаш да ти навият, фирми за трафове бол: бултраф ми изниква в акъла . Мислиш за отопление решаваш с какво ще изправяш, ако е кенотрон и отопление за него отделно. Харесваш си и тука лампа гледаш и спецификациите и си избираш и за нея напрежения и тоци. НАкрая си поръчваш трафа и си хепи. За предусилвателните сптъпала си оставяш марж в тока на анодното от трафа и си смъкваш напрежението с резистори до дадените спецификации за съответната лампа и избрания режим по схема.
-
Мноого "сложни неща" сте му предложили, колеги! Човекът има трафове, защо да дава пари за нов-поръчка.
Ще му "одерат кожата".Регулируемо не значи "стабилизирано"- може някак си стъпално да превключва напреженията
за анодните напрежения на вторичната през 30-40 волта.Тук имаме еднакво мнение с "Пичагата"Трафовете му имат достатъчно отоплителни намотки.Може да се направи захранване например с 2 трафа,може да се използва и удвояване на напрежението за анодните.
Верно е, че колегата не пише с какви лампи смята да експериментира, PP или SE, но щом се е спрял на напр. до 400 волта, няма да му трябват повече от 200 мА. Предложете нещо "простичко", което да върши работа.
Тая седмица съм много зает, но другата ще помисля да предложа нещо.
P.S. Трафовете от лампомер едва ли ще могат да захранят 2X EL34 + 3-4 предусилвателни-6.3V-4-5A, става въпрос за отопление.
-
Колеги, разбирам че съм дал много общи изисквания към това захранване, за това сега ще се опитам да поясня, до колкото мога.
Не мисля да си поръчвам траф, а да използвам тези, които имам.
Мислех, че ще е най-лесно ако може да се преправи готовото захранване, което имам от Радуга-719 (предполагам, че и Електроните са с такова) тъй като мисля, че то ще ми покрие нуждите от експериментално захранване. Ще се опитам утре да потърся схема на захранването, за да ви е по-лесно, а и може някой да се сети за нещо. Напрежението за отопление си го има, ампеража също.
Смятам да използвам лампи до EL34, ГУ50, 6П36С, 6П45С в SE!
origo- не мога да я съчиня тази схема, затова питам, но благодаря за отделеното време и мнение!
Pichaga933- 700 V?.... не мисля, поне за сега, но благодаря за съветите!
mark b- :) с тебе сме на една вълна!!! :good: :good: :good: Ще чакам следващата седмица ако намериш време за мен да предложиш нещо! :hi:
Естествено обсъждането и търсенето продължава и благодаря на всички колеги намерили време да прочетат всичко и да дадат мнение или съвет!
-
Имаше във форума схема в една тема за лампомер на регулатор на напрежение с транзистори :) Това с нови трафове и прочие е глупост :o .Във 21 век сме достатъчно мощни транзистори и диоди има по магазините за жълти стотинки .
-
То ако тръгнеш транзисторно, може ламелмите трафове напълно да ги премахнеш и да си нашравиш регулируемо импусно. Вупрос на концепция.
-
Еее не е така, общото между импулсното и линейното с транзисторен регулатор на напрежение е точно колкото общото между телевизор и детекторен радиоприемник. Транзисторен стабилизатор на напрежение се прави и от начинаещ в електрониката с шепа елементи и елементарни познания. Регулируемото импулсно за което говориш носи със себе си сериозно проектиране, изчисления, навиване на трансформатори на определени сърцевини с определени въздушни междини, конкретно опроводяване с къси проводници и т.н. определено не е по силите на начинаещ. Лично аз смятам че такова захранване ако ще се прави задължително трябва да е с транзисторен стабилизатор на напрежение. Обхвата на изходното напрежение трябва да бъде от 150 до 600 волта поне (евентуално от 150 до 300 и от 300 до 600 на подобхвати). Ако можеш да осигуриш по-голяма разсейвана мощност от транзисторите (голам радиатор, евентуално с вентилатор) може да слезеш и от 0 до 300. Тока според мен трябва да е 300 милиампера. Под 300 е несериозно, над 300 е скъпо и малко вероятно, абе трябва да видиш какви намотки има трафа, в какви конфигурации могат да се свържат и какъв ток можеш да теглиш от тях безопасно. Призовавам към пълно използване на възможностите на трафа. Това е лабораторно захранване това че в момента ти трябват 120 милиампера 300 волта не значи че след година две няма да ти трябват 400 волта 300 милиампера, тогава друго лабораторно захранване ли ще правиш? Не съм много запознат с това какви напрежения с какви допустими токове излизат от тоя траф, за да помисля и да ти драсна някаква схема която с превключвания да покрива обхвата от 0 до 600 волта и ток колкото трафа позволява. Отоплителни намотки казвате има, ама дали има различни напрежения от 6.3? Трябват ти поне 4, 5, 6.3, 12.6V и едно регулируемо с ток до един ампер от 0 до 50 волта няма да е излишно.
-
Човека е написал точно, регулируемо, а не стабилизирано и ще му трябва за SE. Тук мога да вметна че е всеизвестно еднотактните усилватели клас А, работят добре при ниски напрежения и големи токове. Това може да се прочете по много форуми, а и моят опит го потвърждава. Схемите с напрежения над 300V, са екзотика. Освен това при високо анодно, изходния траф се усложнява сериозно - по-сериозна изолация, повече навивки, по-тънка жица, необходимост от по-голямо секционитане... Така че аз бих посъветвал - регулируемо захранване с превключване на намотките на трансформатора, изправяне с полупроводников грец и филтър L-C, като се ограничи до 300-330V, максимално напрежение. ТС180 е идеален за целта, има 2 намотки по 59,5 и 2 намотки по 43,5V остава да се навият допълнително още по 2 намотки по 35-40 витки на всяко рамо и така ще може да се променят напреженията през 10-12V, като всички изброени намотки последователно ще дадат максималното напрежение.
-
Е не мисля така! То по-лесно е да е стабилизирано и да се регулира плавно лично според мен от колкото да се превключват намчотките, не че тговао с превключването си няма предимства за по-високо КПД но пък за да няма брум трябва много добра филтрация, което усложнява нещата. Стабилизирането и регулацията не са нещо сложно за мен, за питащият не знам.
-
Ето - просто, ясно, лесно, евтино, изпробвано неведнъж - http://www.roehrenkramladen.de/hboexp4/hboexp4.htm . Не пропускайте максималнотоковата защита, че ще сменяте мосфети постоянно.
:hi:
-
Да, схемата е отлична и ще работи много добре! Е, може да се подбарне защитата по ток и да се предвиди малко по-добро охлаждане и да започне да ходи до 300 - 600 милиампера (колкото трафчето е склонно да даде без да се опече).
-
Да, схемата е отлична и ще работи много добре! Е, може да се подбарне защитата по ток и да се предвиди малко по-добро охлаждане и да започне да ходи до 300 - 600 милиампера (колкото трафчето е склонно да даде без да се опече).
Тук виждам и една друга възможност. Да се махне вентилатора от радиатора и тогава ще може да се варят разни неща - яйца, кафе..., да се вдигне ефективността! :D :D :D
-
Гласувам за:
.. Така че аз бих посъветвал - регулируемо захранване с превключване на намотките на трансформатора, изправяне с полупроводников грец и филтър L-C, като се ограничи до 300-330V, максимално напрежение...
Ето - просто, ясно, лесно, евтино, изпробвано неведнъж - http://www.roehrenkramladen.de/hboexp4/hboexp4.htm . Не пропускайте максималнотоковата защита, че ще сменяте мосфети постоянно.
:hi:
:drinks:
-
Като започнахме да предлагаме варианти и този не е лош:
http://www.roehrenkramladen.de/hboexp3/hboexp3.htm
-
Много благодаря за отзивчивостта и предложенията на всички колеги!!! :hi:
-
Като започнахме да предлагаме варианти и този не е лош:
http://www.roehrenkramladen.de/hboexp3/hboexp3.htm
Това е по добър изправител но за тестове на лампови усилватели е нужно още по високо напрежение.
Според мен 380,400 волта.
-
LR8 приема разлики до 450 волта, само се сменя мосфета и ето по-високо напрежение! :)
-
Здравейте,
Лично моето мнение, е че ламповите схеми понякога е по-добре да си останат лампови. Може да се направи регулируем източник на високо напрежение, а може и стабилизиран с радиолампи. Има такива схеми на сайта на kn34pc, Петко Петков от Бургас ги е разработвал ако не се лъжа. При мощни лампови усилватели с захранване 500-600 волта и нагоре първичната намотка на съгласуващия траф генерира напрежения на самоиндукция, който се сумират със захранващото напрежение и горят МОСФЕТ-товете в транзисторните регулатори. Доброто на МОСФЕТ стабилизаторите, е че са евтини сравнително и се получава добро филтриране, което не може да се постигне с лампов регулатор.
-
Здравейте,
Лично моето мнение, е че ламповите схеми понякога е по-добре да си останат лампови. Може да се направи регулируем източник на високо напрежение, а може и стабилизиран с радиолампи. Има такива схеми на сайта на kn34pc, Петко Петков от Бургас ги е разработвал ако не се лъжа. При мощни лампови усилватели с захранване 500-600 волта и нагоре първичната намотка на съгласуващия траф генерира напрежения на самоиндукция, който се сумират със захранващото напрежение и горят МОСФЕТ-товете в транзисторните регулатори. Доброто на МОСФЕТ стабилизаторите, е че са евтини сравнително и се получава добро филтриране, което не може да се постигне с лампов регулатор.
Схемата може да се направи такава, че да не горят транзисторите. Съгласуващ трансформатор? Може би изходен. И изходният е съгласуващ, но така казано обърква. Калпавите имат голяма самоиндукция на разсейването и създават пренапрежения. И с лампи и с транзистори във филтрирането няма разлика. А и схемите на стабилизаторите са структурно еднакви. Стабилизатор с два n-p-n транзистора и ценер или стабилизатор с две лампи и газоразряден стабилизатор.
-
Нещата нещо се усложниха, в което няма нищо лошо, но като че ли се отдалечават
от реалното изпълнение на експерименталното захранване.
Добре е да се публикува тук фабричната схема от която е трансформатора за да може конкретно
да се дават предложения, какво трябва да се промени и т.н.
Успех !
-
Една идея за регулиране на напрежението преди изправителя е да се използва авто трансформатор.
Стабилизиране за тестване на усилвател на мощност не е наложително. В този случай за предпочитане е захранването да бъде добре филтрирано и с ниско вътрешно съпротивление, което може да се постигне с дросел(и) с малко съпротивление за прав ток, но голяма индуктивност и с големи филтриращи кондензатори.
Стабилизирането на захранващото напрежение за малки токове за предусилвателните съпала може да стане със стабилитрони. Те обаче не позволяват регулиране на напрежението, поради което са използваеми за фиксирани напрежения, което обикновенно не е проблем.
-
Преди няколко години и аз си правих такова захранване, първоначално с мосфети. Като ми писна да ги сменям / при работа все ще направиш късо или някаква друга беля... / и го направих лампово с няколко регулатора. ето схема на един от регулаторите.
(http://prikachi.com/images/960/8941960L.jpg)
-
Моята схема има токоограничител. Бъхти си колкото милиампера му кажеш в късо без проблем. От както си преодолях мързела и го добавих не съм сменал мосфет.
-
Съгласен съм. Така е. Транзисторното е по компактно, не изисква допълнително напрежение за отопление, по евтино е...Просто ми е по приятно да работя с лампи...
-
Нещо, което разбирам НАПЪЛНО! :drinks:
-
Хм :D пробвал съм също със защитен транзистор за ограничаване на тока. Има такава схема на силистренсия сайт също от Петко Петков. Проблема е друг. По време на преходните процеси се пораждат свръхнапрежения в съгласуващия траф на ламповите усилватели. Ако анодното напрежение след регулатора с мосфет е 700-800В то се сумира със още 700-800В (но с обратен знак) породено в съгласуващия траф резултата е около 1.5кВ. Трудно се намира мосфет на такова напрежение, да не кажа невъзможно. Разбира се токовата защита тука не помага по никакъв начин. За това за мен е по-удачно да се работи с лампов регулатор. Но всичко си зависи от конкретните условия.
Сега например работя върху един проект. Ще направя УЗФ с мосфет за предусилвателя. Там мосфета дава голяма филтрация и схемата става по-евтина и качествена. Но за крайния усилвател филтъра ще е само с кондеензатори.
-
Лампата е по устойчива на кратки екстремални "ситуаций" един вид :master2: обаче за отоплението препоръчвам LT1083CT държи на 7 ампера без грешка.Схемата на никони я имам направена с 6С19П и 6Ж1П.Работи без грешка.
-
Подкрепям! LTххxx е страхотна серия стабилизатори, железни са.
-
На въпроса на ian за моето захранване,схемата е на Сергей Вицан vitserg http://vitsserg.livejournal.com/7810.html