Форум за любителите на Стара електроника
Нови технологии => Микроелектроника, инструменти, Направи сам => Темата е започната от: BatKoce в 03 Март, 2023, 19:43:15
-
Схемата, която публикувам се обсъждаше на друго място, но дискусията се изроди и затихна. Надявам се тук да се съберат по-полезни мнения. След кратък преглед забелязах, че резисторите R15 и R16 са с недопустими стойности.
Също така опорното напрежение може да се получи по по-добър начин. Интересно ми е, какво смятат по-опитните конструктори за работата на тази схема. Колко ще е стабилна и какви скрити недостатъци може да се проявят?
-
То като се започне с корекциите, няма свършване ... За резисторите в регулиращите транзистори си знаеш (вероятно са в miliOhm). Електролитните кондензатори - да са блокирани с неполярни, особено близко до корпуса на LM337. 22..100nF блокирани диоди на Грец-схемата (мултипликативен ефект, иначе няма слушане на АМ с това захранване, и на близките метър-два до него). Температурната стабилност на схемата е все една: лоша, заради това, че е определена от ценеров диод / нешунтиран с кондензаторче по ВЧ на всичкото отгоре - шуми, и в СВ, и в КВ, и нагоре/. При 58V входно напрежение и 13,8V изходно, напр. 2..5А не ми се мисли какво се случва на радиатора на регулиращите транзистори ... Сигурно има още. Но ще се получи друга схема.
-
То като се започне с корекциите, няма свършване ...
Съгласен съм. Ако ще се прави реално, няма да е точно това, което се вижда на картинката. Може да не е до 50 волта. Също така, вторичната на трафа ще се превключва на степени. За опорното напрежение споменах, че няма да е по този начин.
-
Схемата е достатъчно сложна за да се отговори какво ще е поведението и при реализация. Но ако сложността не е проблем, бех препоръчал ШИМ + Линеен. Такива схеми има и в Нета (руски съм срещал). ШИМ поддържа постоянен пад върху регулиращия транзистор на линейния стабилизатор и намалява топлинните загуби. Самият аз съм се насочил към подобна схема, но пусто време няма... (причината е, че имам самоделен троен линеен 3х(0 -30V/1А), който вече 20г не ми е създавал проблеми, а за по-големи тоци съм преработил АТХ захранвания).
За да се упрости схемата, линейния стабилизатор може да е с LM317 + мощни транзистори (1 - 2бр.), за ШИМ класическа полумостова За "чисто" 0V, регулиращия му извод може да се "придърпа" с малък "-", както е горната схема. Най сложния елемент ще бъде импулсния трансформатор, който трябва да се оразмери за конкретния случай. Вариант е да се ползва готов китайски кит за ШИМ - има стандартизирани модули за 48V номинално, но може да се регулира до 56V, като му се бръкне в "мозъка" със сигнал от диференциален усилвател, мерещ пада върху линейния стабилизатор. Мощните транзистори само трябва да могат да пуснат тока, но ще работят при неголяма мощност, така че радиаторите ще са малки.
Разбира се, всичко е въпрос на вкус и възможности :D
-
Да започнем от най важното. Тази схема не е предвидена за работа на наш стандарт на ел. захранване. За Англия може, понеже няма как да се обърка свързването на щепсела. А тук, при евентуално обръщане, и както е свързана първичната на входния трансформатор, фазата отива през резистора R 24 на изходния минус. И като пипнем минуса става една........ Идеята на схемата е да имаме регулиране до 0V на изхода. Затова се използва LM 337, за получаване на -3V. Имаме два диферциални усилвателя Т1 и Т 6. Транзистора Т1 отговаря за контрол на изходния ток. Т6 управлява изходното напрежение. И двата транзистора се управляват от упорно напр. D5, D6. Използва се ценер и диод за компенсиране на температурния дрейв на упорното напр. И двата диода имат противоположни топлинни коефициенти. Веригата за управление на тока, е съставена от Т1, Т2, Т3, действа чрез измерване на спада на напр. създадено от токовия резистор, като го сравнява с даденото упорно напр. получено от R11 и P1. Когато защитата е включена, на транзистора Т3 пада напрежението на колектора, създава се подходяща разлика през диода D7. В този случай той започва да взема част от напр. на насищането на Т4, чрез намаляване на базовото напр. на Т4. През товара, се подържа тока постоянен, но за сметка на изходното напр. Веригата за контрол на напр. е съставена от Т4, Т5, Т6. Измерва се диференциалното напр. на базите Т4, Т5, единия се захранва от упорното напрежение, а другия от изходното. Упорното напр. създадено от диодите D5, D6, е приблизително 15,5V. Тука диференциалния усилвател трябва да увеличи разликата в напр. три пъти, ако се водим за изходно напр. 50V. Замисъла е да се постига от делителя R23, P3, свързан към инвертиращия извод на диференциалния усилвател. Като се стреми усилването да бъде 3-4 пъти по голямо от входния сигнал. Автора на схемата я усложнил, като я направил с транзистори, вместо да ползва операционни усилватели. И понеже не е изпипано точно това сравняване, с R11 я ограничил на 5А. Вместо да ползва стандартно свързване на LM337, и да се води от даташийта, го направил с този прехвърлящ кондензатор С3 и диодите, за да се пригоди на по високо входно напр. Тези които са я правили схемата, са направили следните корекции. Кондензатора, С3 увеличен на 1000 м.ф. На резистора R2, паралелно добавяне на кондензатор 1 м.ф. На кондензаторите С1, С2 е увеличен капацитета. На R4 - 470 ома, трябва да се получи - 2,1V. налага се подбпр. На R23 и P3, към -3V. Критично е управлението на Т6, който от своя страна управлява изходните транзистори. Резистора R21 е променен на 10 К. На транзисторите Т4, Т5 на емитерите са добавени по един резистор 33К на всеки транзистор, вместо един 22К за двата.
-
Благодаря на didov за изчерпателното описание. Както казах, ако се стигне до реално изделие, ще има доста изменения. Веригата за захранване на LM337 ще е съвсем различна. Също +52 вота ще се получават по различен начин и може да са по-малко. Изходното напрежение ще е по-малко от 50 волта. Вторичната на трафа ще се превключва на степени...
-
Реално с китайски компоненти няма да е надежден.
А ако ползваш оргинални ако намериш ще ти струва повече от фабрично изделие.
-
Реално с китайски компоненти няма да е надежден.
А ако ползваш оргинални ако намериш ще ти струва повече от фабрично изделие.
Не съм сигурен, че разбрах добре проблема с компонентите. Почти всички компоменти ги имам при мен в големи количества. Купувам ги от Комет и ги влагам в промишлени устройства, където работят с десетилетия. Транзистори ВС546, ВС556, диоди 1N4007 са възможно най-евтините елементи на пазара. По мои наблюдения, точно тези елементи най-рядко дават самоволни дефекти.
-
Както казах, ако се стигне до реално изделие, ще има доста изменения.
Тази схема е разработка на Владислав Дамянов. Но както написах не е доизпипана. Оригиналната схема откъдето е гледал и взаимствал е на Rod Elliott. Правил съм лично оригиналната схема с вариации на входното напрежение. Работи коректно, и добре се държи под голям токов товар. Идеята е да се запази стабилно напрежение от 30V за работата на операционните усилватели. Минус напрежението трябва да го има, може да бъде до - 2 V. Операционния е най срещан елемент, може да се замести и друг ОУ. Схемата не е критична към подбор и вкарване в режим на елементи. Дамянов, се опитал да направи с активни елементи заместител на LM358. Който е далеч от истината. И му казаха, че за да замести ОУ му трябват още транзистори и диоди. Схемата не е термо стабилна, и се влияе от вътрешната температура, като се затвори в кутия. Ето я оригиналната схема. По добре нея направи, отколкото да имаш проблеми със схемата на Дамянов. Ако те интересува, има и подробности за работата и написани от Rod Elliott.
-
Колеги повтарят тази схема. Налична е като кит за сглобяване. Цената на платката с компонентите е примерно колкото 4 кафета :).
0-30V 2mA-3A Adjustable DC Regulated Power Supply DIY
https://electronicscheme.net/0-30v-stabilized-variable-power-supply-with-current-control/
https://www.qsl.net/z33t/dc_0-30v_0-3A_eng.html
-
Не съм сигурен, че разбрах добре проблема с компонентите. Почти всички компоменти ги имам при мен в големи количества. Купувам ги от Комет и ги влагам в промишлени устройства, където работят с десетилетия. Транзистори ВС546, ВС556, диоди 1N4007 са възможно най-евтините елементи на пазара. По мои наблюдения, точно тези елементи най-рядко дават самоволни дефекти.
Дефектират мощните транзистори и измисления им мостов изправител вътре има диоди залети със смола. До 5 ампера както и да е за 25 не стават. Обаче тук и напрежението в емитера е доста и пак е съмнително че китайско ще държи.
-
Схемите с операционни усилватели и импулсните схеми ще ги разглеждам на по-късен етап. Сега искам да проуча какво мога да очаквам от схема с транзистори. Мощните транзистори и грецът със сигурност няма да са същите.
-
Радиокот - https://radiokot.ru/forum/viewforum.php?f=11&sid=64e28933dcddaa2f6103740f449b3486
Огромно количество информация и схемни решения за всеки вкус.
Импулсни,линейни, смесен тип...по желание. :drinks:
-
[attach=1]
На Иво Грудев списанието МЛАД КОНСТРУКТОР (https://constructor.bg/) от преди 22 години, тогава той мислеше за възпитание и обучение на децата Младите Техници - радиолюбители, бъдещи техници и инж. по Електронна Техника(Радиотехника):
МЛАД КОНСТРУКТОР брой 1 / 2001 год.
Регулируем лабораторен захранващ блок 0 - 40V, 0 - 5A (https://constructor.bg/Supply_main.htm)
Захранването е първият уред необходим за всяка радиотехническа/радиолюбителска лаборатория, която оборудвате.
Днес ако има ентусиасти, такива като Иво Грудев Главен Редактор да издават електронно списание безплатно на pdf в интернет за да има къде и от кого да се учи. Подобно на руското: «РадиоЛоцман» - журнал разработчиков электроники (https://www.rlocman.ru/magazine/) излиза от 2011-та, вече повече от 11 години дори търсят автори за да публикуват при тях.
Списанието е адресирано до разработчиците на електроника. Темите на статиите обхващат области от интерес за професионалисти: силова електроника, използване на електронни компоненти, измервателна техника, микроконтролери и цифрова техника, осветителна техника, безжични технологии и др.
Формат на публикацията: електронен, PDF.
Честота: 1 път на 2 месеца (до април 2020 г. - месечно).
Метод на доставка: изтегляне от https://www.rlocman.ru/magazine/
Цена: безплатно и без регистрация.
Приблизителен тираж: над 15 хиляди изтегляния през първите 3 месеца след издаването на изданието (изтеглянията само от официалния сървър rlocman.ru се вземат предвид, изтеглянията от други сървъри и по-нататъшното разпространение на изданията на списанието не могат да бъдат изчислени).
Известия за нови издания: по електронна поща чрез абонамент, в основната емисия на сайта www.rlocman.ru, в представителствата на RadioLotsman в социалните мрежи.
Искате ли да получавате известия за нови броеве на списанието?
Абонирайте се за бюлетина!
Стаен архив https://www.rlocman.ru/magazine/
Друго готови платки и КИТ-ове:
132. "Стабилизиран изправител 7" лабораторен, (0-20)V, (0-5)A
Цена за набор: -.-- лв. (https://hobby.neomontana-bg.com/kit132.htm)
на Neomontana предагаха нелоши лабораторни у-ва https://hobby.neomontana-bg.com/
!!! Продукти с цена "-.--" вече не се предлагат, но са запазени като описание (схеми, чертежи)
"Стабилизиран изправител 9" 2-37V, 3A/80W, с LM723 и 2N3055 (без 2N3055!!!) (https://hobby.neomontana-bg.com/kit152.htm)
"Стабилизиран изправител 3" (2-36V) / 1A с МА723 (https://hobby.neomontana-bg.com/kit8.htm)
-
TDA2030 в линеен захранващ блок
-
BatKoce, щом искаш изправителя да е изпълнен само с транзистори, ето и една друга схема. Разработена е от немците през 80 години. По тази схема за продавали в Германия и др. държави лабораторен изправител от фирмата Conrad elektronik. Оригиналната схема е с мощен транзистор 2N3055 и използват друг тип транзистори. Тука във файла е подобрения вариант. Крайния транзистор е дарлингтон, с голямо усилване. Целта е да не топли много. Има и готова платка.
На изводите х5 за втория изправител, се подава 12V променливо. Може и с отделен малък трансформатор да се захранва минусовия стабилизатор. Има оставени изводи за волт метър и ампер метър.
При интерес мога да кача и първоначалната схема.
-
Здравейте колеги.Преди година и половина се сблъсках със същия проблем.Реших да направя захранване като китайските , но за изх.U=40-50v и I=5A.Повечето от тези схеми минаха като пробни варианти.Най добри резултати получих от схемата ,която я публикувате за сглобяване. Не ме устройваше,че е на ниско изх.U . То зависи от упорното на D7. Ако си решил да правиш ти препоръчвам нея,пробвана ,работи стабилно на 3А и 24v изходно. Ако сложността на схемата не ти е проблем мога да ти препоръчам нещо до 50v и 5А Вече работя с нея повече от половин год. без проблеми.[attach=1]Тази схема в основата си е взаимствана от руски сайт.Много ми хареса заглавието на статията ,буквално "Да си направим китайче с части на една ръка растояние". Доработил съм я според моите изисквания , 2х40v независими и ток по 5А на канал. Плюс 5v,12v и 24v по 1А изходен ток. Ако те интересува ,като схемно решение ще ти дам и всички подробности за схемата.
-
Вече работя с нея повече от половин год.
@yooo: Сигурен ли си във верността на приложената схема? Може и аз да не довиждам, но някакси изходното 0..40В да е свързано с масата не ми изглежда "красиво"...
-
НаплюМчих молива и нарисувах възможно най-простата схема с нужната функционалност. Хем да е само с транзистори... При нея няма нужда от допълнително отрицателно напрежение за да може изходното да се регулира до 0. Крайният транзистор - някакъв n-канален IRF, който да държи на нужните ток, напрежение и мощност.
-
Здравейте колеги.Преди година и половина се сблъсках със същия проблем.Реших да направя захранване като китайските , но за изх.U=40-50v и I=5A.Повечето от тези схеми минаха като пробни варианти.Най добри резултати получих от схемата ,която я публикувате за сглобяване. Не ме устройваше,че е на ниско изх.U . То зависи от упорното на D7. Ако си решил да правиш ти препоръчвам нея,пробвана ,работи стабилно на 3А и 24v изходно. Ако сложността на схемата не ти е проблем мога да ти препоръчам нещо до 50v и 5А Вече работя с нея повече от половин год. без проблеми. (Връзка към прикаченият файл) Тази схема в основата си е взаимствана от руски сайт.Много ми хареса заглавието на статията ,буквално "Да си направим китайче с части на една ръка растояние". Доработил съм я според моите изисквания , 2х40v независими и ток по 5А на канал. Плюс 5v,12v и 24v по 1А изходен ток. Ако те интересува ,като схемно решение ще ти дам и всички подробности за схемата.
Схемата си я гледал, сигурно от тук. И важното за какво искаме да я използваме. На изхода няма много добро филтриране, и се получават пулсации. Те си вървят от правоъгълниците на TL494. Снимки на пулсациите. Руснаците и каквито напъни да дадоха, не можаха да ги изгладят като линейните изправители. На твоя изправител, измервал ли си какво се получава на изхода? Важно е и при какъв изходен ток.
-
НаплюМчих молива и нарисувах възможно най-простата схема...
Харесва ми и ще помисля върху тази схема, само че няма регулиране по ток. Схемите с ШИМ не са предмет на тази тема. Имам изправител с ШИМ с изходен ток около 5 ампера. Схемите на линеен стабилизатор с мощен НЧУ са интересни,но не смятам да ги реализирам практически. Спомням си, че по списанията имаше стабилизатор с МДА2020...
-
Да отговоря на всички въпроси един по един.Моя е грешката ,че съм писал то "0".Всеки който е правил с TL494 знае , че минималното изх.U е 1.5v.Затова е поставен резистор R23.Схемата която казвате ,че съм взаимствал е моя публикация и е първия работен вариант.Мога да кажа ,че половината е руска ,половината е моя . Нагласена според моите изисквания.Това с червеното очертание е запазено от руската версия или махнато ,като елементите за индикаторите.[attach=1]Надписа е копиран ,да се видят какви са възможностите на стабилизатора.Има и изменение във вторичната намотка.Тя е 2х18v с електронно превключване.Има и други изменения.Схемата е публикувах ако някой го интересува, ще му дам цялата разработка да го улесня в реализацията.
-
BatKoce - мисля че впрягаме каруцата пред коня :)
Схема се избира въз основа на техническо задание. В конкретния случай, ти трябва да имаш някаква ясна представа какво искаш!!!
Максимално напрежение на изхода
Минимално напрежение на изхода
Минимален ток
Максимален ток
Дали да се регулира тока на стабилизация или да е ограничен на едно ниво.
Плавно ли да се регулира или на степени
Защита по ток- ограничение или тригерна защита
Пулсации в най-широк смисъм на термина
КПД
Размери
Цена
Температурен дрейф
......
Сигурно още може да се напише.
Едва тогава може да се търси схемно решение за което да отговаря най-близко до твоите изисквания. Не случайно ти дадох линк към раздел "захранване" от форума Радиокот
А сега кажи какво искаш да постигнеш, пък ние ще се опитаме да помогнем.
И да цитирам по памет един колега от форума - "простите решения, водят до прости резултати"
-
BatKoce - мисля че впрягаме каруцата пред коня :)
Схема се избира въз основа на техническо задание. В конкретния случай, ти трябва да имаш някаква ясна представа какво искаш...
В момента не си търся схема на изправител, която да повторя. В първия пост съм дал конкретна схема и бих искал да събера малко информация за нея, която да ми послужи за ориентир. Цитирам:
Интересно ми е, какво смятат по-опитните конструктори за работата на тази схема. Колко ще е стабилна и какви скрити недостатъци може да се проявят?
Ако по-късно реша да правя лабораторен изправител, ще се стремя към следните минимални параметри:
=изх. напрежение 0-30 волта
=изх. ток 0-4 ампера.
За КПД имам частично тествана схема за четиристепенно превключване на вторичните намотки на трафа.
ШИМ не се предвижда.
Ако това е възможно да се постигне с транзистори, ще го считам за предимство, но не е канонично изискване. Наличието на екзотични и редки елементи е силно нежелателно. За цената на този етап нямам изисквания.
-
По-горе pansim съвсем точно описа модела на действие при проектиране на каквото и да било - тръгва се от заданието. Това е най-трудната част и въпросът е кой го прави: клиентът или производителя. При "самообслужване" нещата се упростяват, т.е. клиентът и производителя са едно и също лице. Защо поставям в такъв аспект нещата: Обикновено клиентът е лаик в областта и иска "всичко". Тогава му се казва: "Добре, ама ще е скъпо!" И се започва пазарлък, т.е. компромиси. Но дори и когато е за собствени нужди, пак се минава по този път - почваш с голямата кошница, пък накрая каквото излезе.
Всичката тази тирада е за следното: 0-50V/0-5А е добре за захранване на средно мощни консуматори - задвижвания, крайни стъпала до към 100W и други подобни. Но не ме карайте с такъв източник да захранвам микшер, микрофонен усилвател, китарен адаптор... С две думи, едно универсално устройство не може да покрие целия спектър от нужди, освен ако наистина не е много скъпо (каквито има на пазара, но цените им са като за нов автомобил).
И така, от опита който имам, мога да кажа следното: импулсните устройства могат да осигурят големи мощности, но имат лоша регулировъчна характеристика и много силно менят параметрите си, когато ги регулираш в широки граници. Причините са както в импулсния трансформатор, така и в изходния дросел. Особено последния - дроселът се оразмерява за определено напрежение и ток. При много широки граници на регулиране има опасност от прекъсване на тока през него и цялата филтрация се поема само от капацитета в изхода. Това вдига нивото на пулсациите (разбира се и излъчването). При много ниска консумирана мощност, тока в импулсния трансформатор става "игли", чиито хармоници стигат стотици мегахерци. Всеки който е правил подобни устройства е "чувал" как се променят звуците от трансформатора и дросела при промяна на товара или при ръчно регулиране.
Така се отива на скъпия вариант с мрежов трансформатор и линеен стабилизатор. За да се намалят топлинните загуби се превключват вторичните намотки. И тук почват проблемите: ако е с класически галетен превключвател, трябва да се гарантира, че при превключване няма да се окъсят съседните изводи на намотката. Обикновено се вземат галети с два пъти повече положения и се ползват през едно. Да но, превключвателя трябва да е оразмерен за максималния ток със запас. Тъй като почти не съм срещал в практиката си такива галетни (че и клавишни) превклюватели, трябва да се мине на вариант с релета или да се използва схема със среден извод на намотката и тиристорен изправител. Тук е добре да се използва схема за автоматично превключване, която следи натоварването и изходното напрежение. И така, до цената е, не на нов, но на втора ръка, автомобил...
-
То е като в оная приказка на Елин Пелин за глупавия вълк: Когато вълкът срещнал овена и му казал "Ще те ям", овенът пък му казал, че за да е по харно яденето, трябва да се засили от баира, а вълкът да застане долу с широко отворена уста и да чака. Та накрая вълкът, като се превъртял 3-4 пъти и като се опомнил, взел да се пита "Абе изядох ли го или не го изядох??? Тежко ми е на стомаха, значи трябва да съм го изял. Обаче, още съм гладен... Ама, то с един овен, наяждам ли се аз???!!!"
Та цялата работа е в това болтваното...
От собствен опит - като студент си направих едно 0-20В, ограничено на 2А без регулиране на ограничението. Линейно. Това е най-ползваният уред, който някога съм имал и до сега си го ползвам с кеф. Почти не се е налагало да търся по-мощен източник. Направих си и едно импулсно, двуполярно от 0 до +/-15В и отделно 5, но като си помисля, много малко съм го използвал и от години не съм сигурен къде е. Когато човек прави мощен усилвател, ползва захранването на усилвателя. И за китарния предусилвател с ефекти, и за микрофонския - пак така... Като ми трябват мощности, ползвам разни импулсни захранвания от всякакви машини - при мене винаги се намират. И те така...
-
Откъдето и да погледнеш много е това от 1V до 50V. За линеен.
Най разумното е в една и съща опаковка (кутия) три отделни изправителя или стабилизатора. Четири букси - една маса и три поддобхвата като по нисковолтовя е с по-голям максимален ток. Последователно се свързваха стабилизаторите. Нещо такова. С отделни волтметри.
По професионално ще се получи.
-
Откъдето и да погледнеш много е това от 1V до 50V. За линеен.
Най разумното е в една и съща опаковка (кутия) три отделни изправителя или стабилизатора. Четири букси - една маса и три поддобхвата като по нисковолтовя е с по-голям максимален ток. Последователно се свързваха стабилизаторите. Нещо такова. С отделни волтметри.
По професионално ще се получи.
Малко разводнихме темата. Немците имат серия от комбинирани изправители. Подобни като този от снимката. Претрупано става с отделни волтметри.
-
Как иначе? При КПД еди колко си при 50 волта и 5 ампера ще иска над 400 вата трансформатор.
Тези уреди се продават за по пет лева.