Недей така. Съдбата е справедлива към прегрешилите, тя си знае работата. Човекът може вече да е палтил солена цена в живота си. Той няма никаква вина за нищо и ако му се поставиш на мястото, и ти неби искал тази огромна стара и опасна (според експертите, на които няма как да не вярваш) конструкция точно в средата на имота, за който е платил солена цена и е на път да реализира проектите и мечтите си, които нямат общо с нашите. Той няма очи и сърце за това, за което ние имаме, но това не го прави лош човек. Как да строиш с тези въжета, как да се спазят норми за безопасност, колко ще струва да се подържа? Ясно е, че това са мечти и няма как да се случи.
Лошите, които съсипаха не само антената, отдавна не са на дневен ред, те живеят тихо и богато в сенките, скрити зад стена от закони, понятия, наредби, интереси и клетви. Те стоят върху трупове и плуват в сълзи и съдбата ще ги възнагради пребогато за заслугите им. Никога не бих искал да узная какви заслужени страхове ги мъчат нощем.
Но да пожелаваш лошо на някого е в твоя увреда, освен когато защитаваш семейството си, близките си, родината си от агресия. Никога не си заслужава, защото такива пожелания имат навика да рикошират понякога. Нека бъдем добри.
Антената я няма, станцията също. Миналото си е минало, има ги спомените, снимките и историята, която ще разкажем на децата. Има ги и знанията, любовта, страстта и вярата, силата с която ще съграждаме отново антени, предаватели, приемници, ще подържаме пламъка и ще предаваме факлата навред. Никой не знае, може всичко това да е за добро, може мястото да роди нещо добро за всички ни в новото амплоа. А може да завехне и някой ден отново да видим антена по средата на легендарния парцел...
Да вървим напред, и то заедно, а не по единично!