Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: bobi mw в 20 Септември, 2015, 10:15:29
-
Тъй като постоянно се занимавам с лампови радиоапарати и се се налага някой ремонт отварям тази тема.Тук всеки може да сподели някой по интересна случка при откриване и отстраняване на някоя повреда която ще бъде полезна за всички.
-
Ремонтирах Селена B211. По-точно работата ми беше да пренастроя УКВ тунера. Пренастроих последния без особени проблеми и затруднения, но после реших да пообновя и останалото в радиото. На първо четене половината от електролитните кондензатори с аксиални изводи бяха започнали да съхнат и имаха завишено вътрешно съпротивление в следствие на което реших всички аксиални електролитни кондензатори да бъдат заменени. Беше сменен и потенциометъра за регулиране на силата на звука, и този в тонкоректора за регулиране на ниските честоти защото пращяха доста. Всичко вече беше почти идеално, само един малък но дразнещ проблем продължаваше да ме мъчи - от високоговорителя при намален входен сигнал, редом с нормалния за усилвател с германиеви транзистори лек бял шум, се чуваше и леко просъскване и пращене като от лош контакт между проводници, студена спойка или нещо подобно. По времето на аналоговите телефонни централи често се чуваше такова нещо по линията. Схемата на НЧУ на радиото е следната:
[attach=1]
След като вече бяха сменени всички аксиални електролитни кондензатори в НЧУ и бяха проверени мрежовият ключ, ключа за превключване мрежа-батерии и контакта прекъсващ веригата на високоговорителя при включване на слушалки под съмнение падна изходния електролит C138 1000uF, макар че той имаше отлично вътрешно съпротивление, реших че може да прави утечка. Смених го но проблема остана. Започнах да мисля че може да е тримера за установяване на постоянното напрежение в изхода R78 защото той при поврътване издаваше също щумолещи звуци. Последния беше сменен но проблема остана. Започнах с електролитен кондензатор свързан към маса последователно да заземявам по променлив ток различни точки по пътя на сигнала за да видя кога ще изчезне шумоленето. Установих че като заземя отбелязаната на схемата точка T1 шумоленето остава непроменено, а като заземя T2 изчезва. Това ме тласна в силно погрешна посока че причина за шума е някой от резисторите или неполярните кондензатори в схемата на тонкоректора или клона за задаване на постояннотоковия режим на транзистора T12. След смяна на почти всички резистори и тест чрез шунтиране на повечето неполярни кондензатори проблема остана. Полупроводниците също не бяха извън съмнение, поради това че съм чувал от колеги с богат опит с германиевите транзистори че понякога германиевите транзистори имат някакъв дефект от стареене който води до това че генерират странен шум. В случая обаче T12 на пръв поглед беше вън от съмнение защото при заземяване по променлив ток на точка ПРЕДИ него шума изчезваше. Обаче след като не оставаше вече нищо друго се замислих, че може шума да се генерира в прехода колектор-база който после да се усилва по усилването по ток и напрежение на T12 и да става чуваем, а при заземяване на базата на T12 по променлив ток шума се дава на маса и не се усилва от транзистора и съответно не се чува. Този път реших да не заземявам точка T2 ами откачих C134 с което шума се увеличи, което потвърди теорията че се генерира вътре в структурата на T12. Най-накрая след смяна на T12 шума изчезна напълно и окончателно ремонта бе завършен. Това за мен беше един много заплетен проблем, който ми отне около 2 седмици мислене, чудене, мерене и сменяне. Най-накрая кефа беше голям! Само остана яда че съм сменил бадева C138 - изходния електролит. Беше в отлично състояние и щеше да надживее този китаец който съм сложил сега, но това е. В името на науката трябват жертви :)
-
Акорд 104
Схемата на приемника е на "Мелодия 10" и по същата схема се произвеждат и музикалните шкафове "Акорд" и "Лира".
На работната маса ми попадна радиошкафа "Акорд 104".При вкючването му към мрежата приемникът не работи и скалните лампи не светят.Проверен бе захранващия шнур защото беше снаждан и той беше в изправност.Проверен бе и мрежовия ключ,който често дефектира и той беше в изправност.Мрежовия предпазител беше изгорял като оригиналния е за ток 0.315А,а изгорелия бе 0.5А.При монтиране на нов той изгоря наново.Разкачих отоплителната и високоволтовата намотка и отново бе включен апарата и тогава мрежовия предпазител не изгоря.След щателна проверка за късо съединение се оказа пробит селенов пакет.След смяната на друг изправен селенов пакет апарата беше пуснат в действие и работи нормално като след 40 минути работа мрежовия предпазител отново изгоря.Новопоставения селенов пакет и той беше пробил.Поставих трети пакет и отново апарата го включих и той работи в норми като закачих волтметър и показва захранващи напрежения в норма и след същия период напрежението започна да пада към 180 волта и отново изгоря мрежовия предпазител и трети селенов пакет беше пробил.Рекох си това е ненормална голяма консумация на анодно напрежение и пипнах изходния трансформатор за звука и се беше загрял доста.След оглед на елементите в крайното стъпало на звука всичко беше в норма дори и прехвърлящия кондензатор към първа решетка.Причина за цялата какафония се оказа крайната лампа EL 84 като след продължителна работа явно дава вътрешна утечка.След смяната на същата само че с руския еквивалент 6П14П апарата работеше в продължение на 16 часа като изходния трансформатор беше студен и селеновия пакет леко топъл.За радост бе,че собственика не сложил тел вместо предпазител или предпазител за много голям ток,защото в противен случай щеше и мрежовия трансформатор да изгори.Това е интересен случай от последната седмица от моите начинаещи познания по радиоремонт.
-
Направо си е имал късмет собственикът че не е знаел как се сменят бушони дето горят! 8) 3-4 ката тел и бушона става вечен! Това, че започват да горят разни други екзотики вече си е друга тема :D Та на въпроса- това си е стандартен проблем и навремето в сервизите уроците започваха с аналогични случаи- EL84/6П14П имат гадния навик с годините да губят вакуум. Повишава се анодния ток, гори бушон-слага се нов. Гори и той- пак нов(няколко пъти) и накрая тел. От там нататък селенът -ех, какви селени имаше едно време ??? -започва да понамирисва на развалено кисело зеле, ама кой ти обръща внимание....Докато се опече някой ден мрежовия траф. И после-рев! Затова аз поне имах навика на познати да предлагам да сменим крайната лампа докато не е станала белята. Всички знаем че добре си личи коя лампа колко години е навъртяла, така че не беше трудно да се преценява. Селените ги заменях с Д226Б без хич даже и да се замислям! Бях си направил платки с размерите на селена, изводите- на съответните места и всичко ставаше за две минути.
-
Бях си направил платки с размерите на селена
Запояваш диодите направо на изводите на селена, слагаш капака и оригинал. :)
-
Да, само не забравяйте последователен резистор на всеки диод и кондензатор паралелно на диода. В днешно време замяната на селена с диоди за мен е лоша идея, но истината е че от към параметри е по-добре да се смени.
-
origo защо не напишеш едно подробно разяснение защо трябва да се слагат кондензатори и резистор при изправителите и какви диоди /шотки бързи... / трябва да се избират :hi:
-
И колко бързи трябва да са тия пусти диоди при честота на мрежата 50Hz :blush: Ако изправяхме 50KHz разбирам..... За кондензаторите съм съгласен, ама тия последователни резистори........ Има резон в тях, ако грецът е съставен от по няколко паралелни диода в рамо за по-голям ток, иначе на сингъл-файда йок според мен...
-
Не съм казвал да се ползват бързи диоди. Попринцип колкото е по-бърз толкова по-идеален ключ е дори при 50 херца ще предизвиква по-малко смущения. Бързината касае времето за което спира да тече ток през диода след като вече е поляризиран в обратна посока и влияе както при 50килохерца така и при 50 херца, но докато при 50к е голям проблем и бавните диоди греят, греят и филтровите електролити и се скапва КПД на целия преобразувател то при 50 херца влиянието е по-скоро козметично и реално бързи диоди при такива малки токове и в лампово радио е абсолютно излишно, затова бързи диоди не съм споменавал. Препоръчвам най-нормални 1n4007. Паралено на всеки диод в грец-а да се свърже кондензатор 4.7 - 10 нанофарада, за да понижава честотата на резонансния кръг образуван от капацитета на запушения диод и разсеяната индуктивност на вторичната намотка на мрежовия трансформатор. Това е против радиосмущения иначе е възможно да се появи „бръмчене“ с честота 100 херца при приемане на АМ обхватите. И поради това че селеновия изправител нормално има по-голям пад на напрежение в отпушено състояние от един силициев изправителен диод при директна подмяна на селена с диоден грец анодното ще се повиши значително с всички проблеми следващи от това. Във веригата след грец-а за тази цел трябва да се свърже гасящо съпротивление с определена стойност за да стане анодното напрежение колкото трябва да бъде номинално. Аз обаче предпочитам отвън да не се вижда резистор и искам да скрия всичко в кутийката на селеновия изправител затова за по-добро разпределение на мощността слагам последователно на всеки диод по един резистор с два пъти по-малка стойност на съпротивлението от тази която би била на един общ резистор вън от изправителя. Така с 4 резистора по 2 вата се разсейва без прекомерно нагряване необходимата мощност това ми е идеята, иначе всеки може да си го направи както иска, но без резистор съвсем няма как да мине.
-
Преди 20г, когато започнаха да се появяват кабелните телевизии. Започнахме да подменяме тунерите на телевизорите първо със ес-банд после със хипербанд. Предполагам всички се сещате за това време. Тогава работех в един сервиз и бая телевизори минаха през ръцете ми за тази процедура. Но имаше няколко модела JVC със синтезатор и никой не знаеше тогава как да смени тунера с обикновен. Тогава се занимавах точно с правене на синтезатори за 2 метра. И се досетих нещо много просто. Правех двата тунера да работят в паралел и така лъжех проца на телевизора. Запоявах хипербанда на капака на оригиналния и запаралелвах всички крачета на двата тунера. АРУ на единия с АРУ на другия и така всички еднакви. Така не запаралелени остават само антенния вход и изхода за МЧУ. Разбира се и двата тунера са с ено и също захранващо напрежение и управлението на обхватите им трябва да е еднакво с подаване на +. И така подавах антената на хипербанда и от изхода му подавах на телевизора. А другия тунер беше само за да си охапва синтезатора и подава варикапното. При това се появи обаче един проблем. Обикновено стабилизатора за варикапното 30В е малък и клякаше с 0,5-1В. Вместо 30В вадеше 29-29,5В. И така в единия край не можеха да се ловят една 2 програми. Но след преработка на стабилизатора и това отпадна. Клиентите с такива телевизори оставаха много доволни защото по това време никой в града не се беше досетил за това и на всякаде им отказваха. А за времето си бяха хубави телевизори повечето внос от пампорджии.
-
Радиоприемник "Концерт"
Да отбележа че приемниците произвеждани през 1960г са правени по схемата на музикалния шкаф "Хармония РШМ-60".
Тъй като аз се занимавам с ремонти на радиоапарати и познанията са ми не на професионален специалист много познати ме знаят че разбирам и един мой съсед ми докара от село един радиоприемник "Концерт" че не работил и желае да си го сложи в битова стая.Първо смених захранващия кабел защото изолацията му бе напукана и след това го включих в захранващата мрежа.След пускането му в действие ламите светеха като и индикатора също работеше,но се чуваше много тих шум от високоговорителя.За да съм сигурен че крайното стъпало е в изправност подадох звуков сигнал на вход грамофон но звука беше много тих и изкривен.Веднага си рекох някоя изтощена лампа има.Смених двете EL 84 разлика нямаше,като след това и ECC 83 и ЕАВС 80 промяна също нямаше.Напреженията на анодите бяха в норми съгласно схемата.На първите решетки на крайните лампи имаше положително напрежение и смених прехвърлящите кондензатори но нямаше промяна.Направи ми впечатление,че страничните високоговорители неработят и проблема беше в разделителния кондензатор,който беше прекъснат сложих друг само че електролитен и високоговорителите тръгнаха но свирят малко по силно от основния.Разпоих основния говорител и измерих съпротивлението му беше в норма като го пробвах към отделен звукоизточник и свиреше превъзходно.Помислих си да няма късо в изходния трансформатор.Свързах отново високоговорителя и радиото работи на една станция в средновълновия обхват усилено докрай тихо и изкривено.Гледам радиолампите да не червенеят,пипам изходния трансформатор студен изключих го и го оставих за следващия ден.След умуване се досетих да не би да са от кондензаторните високоговорители но те пък имаха разделител кондензатор и след пробата нямах успех.Насочих си вниманието към LC филтъра към основния високоговорител.Радиото е включено и като разпоих кондензатора който е свързан към шаси радиото гръмна със се сила да свири че ме уплаши :D .И проблема е че давал накъсо сигнала и затова свири слабо и изкривено.Убеждавам се че при ремонта на радиоприемници тези черните асфалтови кондензатори е задължително да се сменят,защото или ще прекъснат или пробит.След този дребен ремонт оставих радиоприемника да работи почти 48 часа и не показа дефект го предадох на клиента.
-
Ремонт на радиоприемник ВЕФ 221,не работи на УКВ.Произведен 1990 г.Приемника е оригинално настроен на 88-108 мхц.Оказа се че е прекъснала вътре К237ХА5.При лек натиск на платката тръгва и спира като я пуснеш,създава илюзията на лоша спойка или пукнато фолио.След като презапоих изводите на хиса тръгна и работи цели 10-15 мин :D Намерих с голям зор по старата модификация К2ЖА375 произведена през 1978 г.Тръгна от раз :) правих опити с други аналози,ВЕФ-а си иска неговото :D А казват че серията К2ЖАххх била по лоша от по модерната К237ххх :) Аз не вярвам.
-
Няма проблеми със замяната на диоди на мястото на селеновия токоизправител .Веднаж свалих трансформатора и му развих навивки за около 25-30в . Изведох извод и отново си го навих . Никакви проблеми . В такъв случай не е необходим резистор. Пробвал доста сериозно грее . Спомням си това беше не на някакъв какъв да е апарат а сериозен хубав Грундик .Селеновия пакет беше в тяло като на електролитен кондензатор. Тази терапия му дойде добре. Диодите работеха отлично.
-
Да, разбира се ясно е че диодите работят добре и е ясно че може да се развие анодната намотка на трансформатора, но не винаги това е приложимо. Понякога анодната намотка е под отоплителните, тогава развиването е по-скоро нежелателно, като цяло за мен е доста сериозно вмешателство в здрав радиоприемник да му развиваш от трафа. Резистора е добро решение - грее да, но не повече от колкото е грял селеновия изправител, защо трябва да подобряваме приемниците, нали идеята е да ги въстановяваме до фабричното им състояние. И щом там е имало топлинни загуби, то значи няма проблем да си останат. Просто трябва да се постави резистор с достатъчно голяма мощност за да не се вдигат високи температури. Добре е, даже е препоръчително паралелно на диодите да се свържат и блокиращи кондензатори 4.7 - 10 нанофарада.
-
Симфония
Проблем с УКВ който почти два месеца беше решен.Първо бяха измерени напрежения и бяха в норми,бяха заменени кондензаторите в МЧ усилвател,беше проверен и клавишния ключ за УКВ,бяха измерени и резисторите за стойност по електрическата схема,бяха проверени и филтрите в МЧ като и бяха регулирани но без ефект,беше проверен и УКВ блока и там не оказа резултат.Стигнах до разглобяване на МЧ филтрите и някак си не ми изглеждаха визуално добре нито кондензаторите в него нито бобинките.След замяната им с бобини блокчета от радиоприемник "Мелодия" и много малка настройка радиоприемника заработи на УКВ и мога да кажа че ремонта е завършен но с недостатък че няма променлива селективност в АМ обхвата.
-
с недостатък че няма променлива селективност в АМ обхвата.
Защо? Механично ли?
Да, видях в другата тема. :)
-
Чудих се в коя тема да напиша вълнението си и прецених че е тук най подходящо.Нашият сайт и форум е станал доста интересен и популярен и в него има доста снимки на реставрирани радиоприемници и начини и материали за реставрация и споделяне на опит,където много хора които и да нямат регистрация виждат нашите реставраторски умения и се опитват и някой успява да реставрира радиоприемници.Вчера един мой приятел ми докара един радиоприемник "Концерт" който бил купен от друг човек ,който бил го купил от антикварен магазин но не работил.Тези хора който обичат стара техника макар и единична бройка да имат вкъщи явно нямат познания по радиоелектротехника.Снимките ще кажат всичко за радиоприемника и се чудя защо втория собственик е свалил високоговорителите и дали изобщо е имало и какви ли са били монтирвани.Затова радиото не работило :D .Радиоприемника е изправен само високоговорители трабва да се монтират.Това ще най смешния и лесен ремонт който съм срещал.
-
Много странен ми се вижда този Концерт. Отпред трябва да има, освен елипсата и два отвора за кондензаторните говорители. И за индикаторната лампа липсва отвора. Не вярвам да е произведен без индикатор, все пак това е върховния модел за онези години!!!
-
Предната дъска е сменяна и е рязана " на око" личи си от елипсата доста.
Определено е претърпял ремонти. Има забити 2 чинча отзад, интересно защо са 2 след като е моно. Лепенките по лампите ако ги махнеш много добре ще направиш, защото иначе ще се запалят. Макарите на Трафовете са увити с някаква хартия, и нейното място не е там.
Катодния електролит е задължително за смяна ако не е сменен , тука има оригинални- аксиални:
http://tpetrov.com/search.php?prod=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80+50MF%2F150V-165V+AXIAL
-
Да, очевидно концерта е преработван яко, просто сигурно е бил в окаяно състояние, така че евала за труда все пак. Чинчовете вероятно са два за да се включи стерео източник и да се смесват двата канала в моно, аз лично предпочитам естествено да се запази автентичността на радиото и да си направя „преходник“ от два чинча към два банан-щекера.
-
Гледам и едната кутия на МЧУ е вадена и са и забравили долния капак и седи на криво...
-
Може да е слагана от друго радио а може и да е така излязло от завода. Моя Орфей примерно няма долни капаци на МЧ филтрите а не са вадени, а това че стои на криво нищо не доказва, но е твърде вероятно да е сменян от друг приемник да е сложен МЧ филтър.
-
Моят "Концерт" също няма такива долни капачета на МЧУ-тата.
http://valerizd.snimka.bg/radio-amateur/radioaparati-restavracii.632023.28278809.big
-
Има забити 2 чинча отзад, интересно защо са 2 след като е моно.
Единия е за вход 'грамофон',драгия е за изход 'магнетофон' затова са два чинча сложени.Ще видя сега какви говорители са били и изобщо слагани ли са са и какви типове,но на изходния трансформатор са запоени дори и разделителни кондензатори за предния малък и друг за страничните.
-
Реших след монтирването на високоговорителите да направя едно видеопредставяне преди да го предам на собственика му.Използвах високоговорители българско производство.
http://vbox7.com/play:7973355293
-
Ще е интересно да споделиш с какво излъчваш Радио 1 на средни вълни. Иначе браво, приемника изглежда добре. Струва ми се че има малко мрежов брум.
-
Ще е интересно да споделиш с какво излъчваш Радио 1 на средни вълни. Иначе браво, приемника изглежда добре. Струва ми се че има малко мрежов брум.
С това устройство http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=4970.0
-
:good: Браво, клас Е е добре. Хубаво е да му боднеш и един активен филтър за аудиото преди него, ама защо да си усложняваш живота, и без това по-добре от това няма да зазвучи :)
-
BTa7000 е с ВЧУ в клас D.
Успях с един 2N7000 в клас Е да изкарам 1.2W пик (300мВт носеща), но изходното звено е много чуствително на настройка на стойностите и товара и с тия антенки дето ползвам за тези предаватели няма как да стане. В клас Е може само с антена с постоянен импеданс за работната честота, а този предавател се пренастройва. Ако направя изходното звено клас Е с променливи елементи, всеки път като се сменя честотата, ще е нужен осцилоскоп за настройката! :D Клас Е има много високо КПД поради добрите енергитични показатели, обаче не е схема за обхватен предавател.
-
Не е за радио, но мисля че тук му е мястото.
Днес ремонтирах едно ATX захранване за компютър, от по новите с черните букси и SATA.
Видя ми се, че голямата топка кабели не запоена добре и реших да я препоя.
И УЖАС УЖАС УЖАС. АЛУМИНИЕВИ Проводници. Нямат запояване.
Досега бяха добър източник на проводници, но вече.....
-
Масово китайците използват алуминий в проводниците. Дори вече тези масовите кабели на метър червен/черен нямат запояване. Най-добре се запояват с чистия тинол без никакъв колофон или паста. Става и трудно с машинно масло или специален припой, но е факт че е мъка запяването и безкрайно поевтиняването, след някой ден от желязо :master2:
-
Докараха ми един радиоприемник "Орфей" от първите серии,който няма монтирана УКВ приставка.При него бяха обичайните ремонти:шумящ потенциометър,изгорели радиоскални лампи и намалял капацитет на филтров кондензатор.Интересното е че първите серии е монтиран говорител от радиоприемник "Хр.Ботев" в който до този момент не бях виждал а и заводския номер не се чете да се ориентирам колко са произведени с такъв говорител.Другото най-интересно е на една от радиолампите има надпис на фирма-производител който до сега не бях виждал по радиоприемници и телевизори.
-
Лампата е на Филипс, "Миниват" - е техен бранд, който държат от доста години преди да се почне производството на EL84
[attach=2][attach=1]
-
Вчера ми попадна на работната маса поредния радиоприемник "Хр.Ботев" Р-III-56-1 .Външно много запазен,но не работи и по твърдения на собственика е ходил само един път за ремонт за смяна на радиолампа.Свалих задния капак и вътре обичайната пепел,но шасито беше като ново след забърсването.След включване в мрежата радиолампите светнаха но няма анодно напрежение на филтровия електролит.След като обърнах внимание на радиолампите и по обстойно на EZ 80 и останах втрещен радиоприемника е с 4 лампи а не 5 :o Явно е претърпял яка преработка защото EABC 80 липсваше дори и цокъл нямаше а не личеше и да е имало.EF 85 е заменена с EBF 85 като детекцията се поема от двата диода на лампата.Крайната лампа също не е EL 84 a ECL 82 като триодната част е предусилвател който замества триода на EABC 80.Бях много учуден от тази преработка защото така качествено е правено със същите елементи се едно е заводско изпълнение.Изправителната лампа беше изтощена до краен предел и след смяната им се появи анодно напрежение.С голямо учудване този радиоприемник заработи нормално на всички обхвати и с достатъчна сила на звука.Чудя се едно през онези години на преработката толкова ли са били дефицитни радиолампите че толкова много да се преправи схемата.Вие може да споделите дали сте виждали толкова качествена преработка на радиоприемници и кое е налагало преработката.Ето и две снимки за обща култура
-
На капака кой е ламповия състав стандартния ли?
Под качествена преработка какво имаш предвид че не е работено с теслата ли? Снимка отдолу на шасито няма да навреди. Въпроса е сигурно ли е че е преработен а не е излязъл така от завода?
-
И аз се съмнявам за същото- модификация вероятно на последните приемници с по-съвременни и достъпни лампи. Не че е нямало майстори на времето, но така, както го описваш ме води на такива размисли.....
-
Имало период през 70-те когато EABC80 са били дефицит.Преработвали са ги с ЕСС83 и подобни.Такава преработка е правена от някой техници,фабрично са били по схемата.
-
Какво излиза в крайна сметка.ЕАВС 80 като дефецитна лампа майстора решава вместо да преправи цокъла на една лампа,а да преправи половината радио.Явно е решил вместо EF85 да преправи цокъла за да използва диодите на някоя комбинирана лампа EBF 80/89.А за предусилвател решават да монтират комбинирана лампа триод/пентод като и там изисква преработка.Голяма занимавка си е.Аз пък бих много бързо го преправил това радио ако бях на мястото на сервиза.На мястото на ЕАВС 80 ще сложа EBF 80 като пендодната част ще я използвам за предусилвател като само един допълнителен резистор за втора решетка слагам а двата диода си отиват по предназначение.Много бързо и лесно.
-
...И на това отгоре е демонтирал цокъла на ЕАВС 80, като е разпробил алуминиевите нитове. Неведоми са пътищата Божии. :-[
-
Някой се е потрудил да направи радио на шаси от Христо Ботев и е използвал повечето детайли.Ще е интересно да го видим отдолу как изглежда.Все пак е хвърлил доста труд.
-
Имало период през 70-те когато EABC80 са били дефицит.Преработвали са ги с ЕСС83 и подобни.Такава преработка е правена от някой техници,фабрично са били по схемата.
Като бях стажант , 1975г. в сервизите си имаше схемни решения , коя лампа с коя да се замени , и как да стане . За ЕАВС 80 , съм сигурен че се заменяше с ЕСС83 . Та така , за всяка земяна си имаше инструкция , и беше задължителна . Щото си имаше и цена , за което .
-
Не съм си записал броя на списанието РТЕ.
-
Все пак даден апарат не може да стои в сервиза 2-3 месеца заради лампа и веднага се пристъпва към действие на рекострукция.Тази реконструкция на приемника "Хр.Ботев" е правена в някой сервиз в някое малко градче.Подобна реконструкция съм виждал в първите серии на приемника "Орфей" където нямаше УКВ блок.Вместо ЕАВС 80 беше поставена ЕF80 и изпълняваща ролята на предусилвател а детекцията се извършва от двата неизползвани диода на EBF89 защото имаше модели вместо EF89 се поставяше EBF89 защото още в завода е имало дефицит на лампи.На един радиоприемник "Mелодия" на крайната лампа беше лепнат стикер "Радио и Телевизионни сервизи" и вместо EL84 беше поставена комбинираната руска лампа 6Ф3П като триодната част беше свободна.Изводите водят до това,че по онова време крайната цел е радиоприемника да работи и клиента да е доволен а всяка реконструкция и смяна на лампи с друг тип се наложило заради липса на лампи дори и в момента когато в самия сервиз не са доставени.или се чака доставка.
-
Като бях стажант , 1975г. в сервизите си имаше схемни решения , коя лампа с коя да се замени , и как да стане . За ЕАВС 80 , съм сигурен че се заменяше с ЕСС83 .
A днес ECC83 са на цената на три унции злато, а EABC80 се намира сравнително лесно и на достъпна цена, :D
-
Имаше такова нещо,но се правеха промени в схемата.
-
Колкото повече се занимавам с радиоремонти се убеждавам че все повече не знам.На работната маса е поредния български приемник за ремонт и видях каква странна марка кондензатори са поставили преди това в някоя ремонтна работилница.Реших да ги снимам да ги покажа.За някой ще е изненада за някой не.
-
Не съм виждал такива..
Аз последно имах ядове с един сигнал генератор ГР2. До като не минах през целия няколко пъти не стана :D първо изгърмя селена, после изпуши мрежовия филтър едната му бобина, като след нея седя 1 месец отворен да се отмирисва.. миришеше на мишчина :D та бяха му сменени мрежовия филтър селена кондензатор филтров потенциометри със западни.. които при мерене бяха ок а при монтажа де работи де прекъсва.. най големия трън беше степенчатия атенюатор. Подложките в изходния конектор окъсяваха не еднократно. Самия атенюатор се разцентроваше мериш го добре монтираш го не е и така многократно все забиваше по него нещо. Бях на ръба да го изоставя, но сега си работи нормално и стабилно .. до като не се наложи да се разглабя пак :nea:
Със ВЧ частта нямаше никакви ядове при ремонта проблемите е бяха чисто механични решения..
-
Аз пък като любител се мъча с една Ригонда 102 пушпул, като кача шасито в кутията няма никакви вълни, никакъв звук само Ниска Честота като го сложа на масата или го изправя си работи , дали не е някоя студена спойка презапоих на всички лампи спойките, напреженията са ок на всички лампи по схемата, смених и прехвърлящите в крайното стъпало, ефект няма
-
Интересна тема, нека и аз да покажа едни интересни електролитни кондензатори от една Саба, оранжеви с пластмасов корпус, интересно виждали ли сте много от тях? Аз такива за първи път виждам. 8)
-
Електролитни кондензатори с бакелитов корпус,първи започнаха да правят такива Siemens.Достатъчно ненадеждни и бързо се отказаха от тях.Roederstein мисля се казваха.Телевизорите от 70-те и 80-те на германците бяха пълни с тях.
-
Достатъчно ненадеждни
Абсолютно съм съгласен, имах такива които се бяха разцепили/разпаднали само от стоене в кутийката.
-
Да, такива но със сив корпус в магнетофон UHER 724 Stereo извадих доста. Бяха почти идеални по параметри, но все пак тези последователно на главата явно даваха вече утечка, защото периодично се налагаше размагнитване на главата. След смяната им, тези последователно на главата смених с полиестерни и проблемите изчезнаха.
-
Виждал съм такива sanyo и ROE същите де работеши де поокислени .
-
На работната маса постъпва един радиоприемник "Концертино".При включване звукът е слаб и със изкривявания.Проверяваме кондензатора към първа решетка на пентодната част и няма положително напрежение.Проверяваме напрежението на анодите което е по норма.Проверяваме катодното напрежение което е равно на 0V.Оказа се пробил кондензатор.Отстранихме го от схемата,но напрежението е малко 2-3 волта и звукът отново е тих и със изкривяване.Като обърнем по специално внимание се оказа че радиолампата не свети.Заради пробилият катоден кондензатор вероятно се е съсипала лампата ECL 82 и техника който се е помъчил да постави друга лампа е поставил лампа CL82 като първият знак се е изтрил а лампата се установи че е от серия "Р" което отопление е 16 волта не 6,3.След поставяне на правилната радиолампа радиоприемника заработи нормално