Радиоприемници > Ремонт, схеми, документация и литература

Монтиране на УКВ конверторна приставка на радиоприемник Акорд 104

(1/14) > >>

origo:
Приставката кандидат за монтиране е от фирма КИПА за приемане в обхвата от 96 до 106 мегахерца. Тъй като мен ме интересува долната половина от УКВ банда първо започвам пренастройка на приставката.
Схемата на приставката има следния вид:

За приемане в долната половина на обхвата първо трябва да се понижи хетеродинната честота чрез завъртане на феритната сърцевина на L3 в посока да влезе по-навътре в намотката. Това става най-лесно като радиоприемника се настрои за приемане в най-долната част на обхвата и сърцевината се върти докато радиостанция с известна честота близка до желаната най-ниска честота започне да се приема. След това трябва да се свият малко навивките на L1 и L2 до постигане на максимално ниво на сигнала в средата на диапазона. За целта се хваща радиостанция с честота близка до средата на диапазона и L2 се свива до постигане на максимално ниво на сигнала, после същото се прави с L1. В повечето случаи въпросните бобини са доста свити още при "заводската" настройка а освен това и не оказват голямо влияние върху силата на сигнала, така че се прибягва просто до максимално свиване и толкова. L4 попринцип не се пипа, тя определя средната честота на изходния диапазон, където е и най-високото ниво на сигнала, ако желаната станция или по-слабата група станции се намира в горната или долната част на скалата на радиоприемника, може да се подобри приемането им чрез свиване и разпъване на L4 там вече се чувства осезаема промяна в силата на сигнала.
След настройката приемам честотите от 91 до 99.1 MHz. Следва изработка на схемата за захранване на приставката в ламповия радиоприемник и свързването й към симетричния вход на радиоприемника.
Захранването на приставката в този радиоприемник може да се осъществи по два начина. Единият е чрез параметричен стабилизатор с резистор и ценеров диод от анодното напрежение а другия е с изправител и филтър от отоплението. Варианта със захранване от анодното отпада, защото приставката консумира около 2-4 милиампера ток, това значи 1 - 2 вата топлина. Първо такава мощност се разсейва сравнително трудно и не е удобно да се монтират мощни резистори, Но втората по-основателна причина е това че ще натовари излишно изправителя за анодното напрежение (в случая селенов пакет) и анодната намотка на мрежовия трансформатор. Затова избрах варианта за захранване от отоплителната верига. Схемата на захранването е следната:

Мостов изправител с капацитивен филтър и транзисторен стабилизатор/филтър. Диодите от мостовия изправител (грец) задължително се шунтират с керамични многослойни кондензатори по 100 нанофарада. Над една определена стойност на мрежовото напрежение параметричния стабилизатор с R1 и ценеровия диод D1 е в режим и на изхода на схемата се подава стабилизирано напрежение (почти) независещо от стойността на мрежовото. Когато мрежовото напрежение спадне под определена стойност параметричния стабилизатор излиза от режим и изходното напрежение започва да спада заедно с мрежовото, но пулсациите остават под 1 миливолт от връх до връх, защото R1, C7 и  транзистора T1 започват да работят като транзисторен филтър, или схемата е известна още като умножител на капацитет, защото базовия капацитет се умножава по коефициента на усилване по ток на транзистора. Принципно тази приставка ,макар че в упътването пише че работи с напрежения от 4.5 волта до 12 волта,  работи най-добре с по-високи напрежения - над 6 волта. Затова аз предпочетох да нямам загуба на напрежение в параметричния стабилизатор (защото за да се усигури работен режим на стабилизатора в целия диапазон на мрежовото напрежение по стандарт трябва ценеровия диод да не е повече от 6 волтов) това прави около 5.3 волта на изхода на схемата което вече е ниско. Затова в моята схема не съм сложил ценеровия диод, при което схемата работи само като транзисторен филтър и изходното напрежение при номинално мрежово е около 6.8 волта. Това разбира се води до малка промяна на честотата на хетеродина на приставката с промяна на мрежовото напрежение което значи и изместване на станциите и нужда от периодична донастройка на приемника. Обаче тази промяна е много малка в диапазона на изменение на мрежовото напрежение в границите от 200 до 230 волта а тук в апартамента мрежовото е много стабилно за това избрах варианта без стабилизация. Разбира се при употреба на места където мрежовото се колебае често в границите от 165 до 250 волта е адекватно да се сложи ценеровия диод макар че при 160 волта и с ценер и без ценер стабилизация няма да има :). L1 съвместно с C6 има за цел да филтрира ВЧ съставките от комутацията на диодите в мостовия изправител. Индуктивността на този дросел не е критична, но е важно навивките да са на един слой за малък паразитен капацитет. При отсъствие на този дросел се забелязва бял шум модулиран със 100 херца "игли" при разстройка на по-слабите станции което никак не е приятно. Може вместо дросела да се постави съпротивление 10 - 47 ома но не съм пробвал дали е ефективно. R2 предпазва транзисторния филтър от самовъзбуждане. Транзистора T1 може да бъде всеки npn транзистор с общо предназначение и усилване по ток над 300.
Изпълнение на захранването:





Свързване на изхода на приставката към входа на радиоприемника:
Тъй като единия край на отоплителната намотка е свързан към шаси, отрицателния полюс на изхода на стабилизатора не може да се свързва към шаси (става късо през единия полупериод). Това не е и необходимо при тази приставка. Ако се използва същата схема за захранване на mp3 модул например където масата на модула трябва да е свързана към шасито на приемника, изправителя трябва да бъде еднополупериоден за да съвпада масата на променливото с масата на постоянното напрежение.
Изхода на приставката е несиметричен с импеданс някъде доста над 300 ома което теоретично прави неправилно свързването на тази приставка към какъвто и да било радиоприемник. Разбира се като оставим на страна перфекционизма и имайки предвид високото ниво на изходния сигнал и късата връзка между изхода на приставката и входа на приемника се оказва че приставката се погажда повече от добре и със 75 ома вход и с 300 ома такъв. Несиметричния изход също се преглъща - масата на приставката се свързва през кондензатор 470pF - 1nF към единия входен извод на приемника а изходния проводник на приставката - директно към другия входен извод.
Схема:



Така по висока честота единия край на входната намотка се оказва заземена, но това не е проблем при къса линия както е в случая. Въпреки това, входния сигнал се прехвърля освен по индуктивен път и по капацитивен, при това входа се оказва не напълно симетричен. При едната посока на свързване на изхода към входа сигнала е незначително по-слаб. При посоката на свързване с по-силен сигнал обаче специално при мен се наблюдават повече шумове при малка разстройка от точната честота на радиостанцията поради което избрах обратната посока на свързване - всеки трябва да определи опитно как работи най-добре в неговия конкретен случай. Аз лично съм премахнал коаксиалния изходен кабел на приставката, тъй като той е прост нискочестотен аудио кабел, който има твърде голям капацитет и следователно голямо затихване за тези честоти. На негово място съм свързал симетричен кабел за телевизионна антена водещ до входа на радиоприемника.
Монтаж на приставката:
Приставката може вътрешно да се свърже към входа на УКВ тунера, а входната букса да се свърже към входа на приставката, и отвън да не си личи че има монтирана приставка. Обаче моята концепция е монтажа на приставката да стане без никакви модификации по самия радиоприемник. За целта изхода на приставката се свързва външно към УКВ входа на радиоприемника въпреки че самата приставка се намира вътре. Ето как е реализирано:

Антенния вход на приставката се извежда на гнездова букса за панелен монтаж завинтена в един от вентилационните отвори на задния капак.
Снимки:



Аз реших да изпълня захранването на приставката на експериментална платка, защото правенето на печатна платка за толкова малко елементи е неоправдано от всички гледни точки. Платката на захранването се прикрепя механически за шасито на радиоприемника което в случая е много удобно цялото в дупки 3ка и имам пълна свобода за монтажа без да модифицирам приемника. Платката на УКВ конвертора е свързана към платката на захранването посредством няколко парчета звънчев кабел който служи и за механическо фиксиране на двете платки една към друга. Отоплителното напрежение е взето от лявата скална крушка.
Снимки:



Ето приемника в завършен вид обратно в кутията:



И със задния капак:




И както беше писал един колега от форума: "Истинското радио свети в тъмното"



Неописуемо е удоволствието да си стоиш в тъмната стая и да гледаш красиво осветената скала на лампов радиоприемник. Същевременно да се наслаждаваш на брилятния му звук.
Ето и видеоклип на радиоприемника в действие:
/>Всякакви коментари и въпроси по темата са добре дошли!

mano:
Мисля, че тази тема трябва да се стикова. Много благодаря за изчерпателната информация.

rkounev:
"Ориго" като автор на конструкцията ,моля за разрешение да прекопирам захранващия модул-искам да захраня "Елемекски" УКВ кит .За целта мисля да ползувам самостоятелен трансформатор.

Валери:
Аз също имам "А-104", едно от най-запазените ми радиа, в перфектно състояние е, като току-що излязло от завода. Грамофонното шаси е "Унитра" с чисто нова доза, шкафа осигурява невероятна акустика. Не съм му присадил УКВ-конвертор, но надявам се и това да стане. Темата е добра и поучителна, браво на ориго.

Fisher:
добре де , аз например искам да захраня модула
http://www.kipa-bg.com/product.php?ProductID=6501
отделно ,имам си външен траф на 9 волта ,стабилизиран ,що да си късам нервите да взимам напрежение от захранващия траф на радиото и да съобразявам един куп проблемни моменти , но по темата захраних приставката ,включих я както би трябвало -  в антенния вход ,подадох плюса на приставката и минуса на шаси и замасих приставката ... ефекта беше - никакъв ,пълна загуба на време и нерви :hi:

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница