Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Технологии и джаджи => Темата е започната от: yeiliev в 22 Юли, 2018, 11:15:43
-
Здравейте съфорумници :drinks: ,
Нов съм във форума (начинаещ и по електроника) и за това не съм сигурен дали публикувам още на правилното място моята тема,но все пак много ще се радвам ако се отзовете на помощ :good: . Заел съм се с това да изследвам една схема от тип осцилатор ,на която ще ви прикача на снимка. Проблемът идва от това,че проектирането на тази схема е осъществено на базата на някакъв математически модел-метод и в зависимост от резултатите на съответните уравнения са навързани елементите,съответстващи на решенията им (входове с изходи).Доколкото разбирам тази схема е практическа реализация на диференциално уравнение,като за краен резултат се получава този генератор на собствени незатихващи трептения.Целта ми е да направя цялостен теоретически и практически анализ,който да завърши със физическото реализиране на тази електронна схема,но ми трябва помощ в нейното разбиране как работи.Успях да симулирам схемата в съответните точки,означени на снимката и изходът от тези симулации са просто едни хаотични сигнали с променлива амплитуда (трудно мога да осмисля без симулации как би изглеждал изходният сигнал),което ме навява на мисълта,че би трябвало,за да се получи нещо по смислено ще е хубаво да се добавят още някакви електронни блокови единици,за да може схемата да стане наистина практическа,както се казва (ще се радвам да дадете мнения за съответни модификации :) ). Не знам откъде да започна анализа,за да мога физически да осмисля как работи схемата. Доколкото виждам тази схема липсва външно периодично "задвижване" ,има две допълнителни линейни обратни връзки , а именно директна положителна обратна връзка и вътрешна отрицателна обратна връзка. Според мен ключов блок от тази схема е нискочестотният филтър ,Q-факторът,но отново казвам не знам откъде да започна да разбивам схемата.На симулациите съм използвал елементи и стойности,които са получени в резултат на решенията на уравненията.
-
Здравейте! Наистина искам да помогна, но по този начин ще е много трудно.
И в началото на миналия век осцилаторите са работили отлично, без да са моделирани математически. Намерете една книга от преди 50-60 години и прочетете! Просто е! Успех!
-
Здравей! Ако искаш може да погледнеш книгата "200 практических схем генератора". Също така не се доверявай напълно на стойностите, които си получил. Някои от елементите са с "критически" стойности и от тях зависи дали ще получиш стабилен сигнал на изхода. Ето линк към книгата: http://publ.lib.ru/ARCHIVES/J/JEKA_Aleksandr_Antonovich/_Jeka_A.A..html
-
Трябва да опиташ малко по-подробно и отначало. Очевидно си студент и правиш някаква курсова работа.
Към колегите, които са пратили автора на темата да чете книги за генератори - предполагам ,че не се иска в задачата да се направи просто някакъв генератор, а да се построи такъв по някакъв конкретен математически модел.
Първо ни е нужно условието на задачата, после - математиката и математическото решение на уравнението, щото са минали много години от срещите ни с висшата математика... И накрая - какво е туй чудо, дето синтезира тази схема...
Схемата не е толкова лесно да се анализира с човешка мисъл, защото обратната връзка на усилвателя долу вляво е забъркана с тази на горния и изобщо обратните връзки са доста и са сложни. Затова би могло да се поразделят нещата, че да могат да се осмислят. От симулациите се вижда само, че схемата не работи точно както е очаквал авторът...
Би следвало да се очаква синусоида, стабилна и симетрична спрямо масата. Но след разколебаването, амплитудата започва да нараства и, след опита да се 'откъсне' входът '+' на ОА1 от едното устойчиво състояние '+0.6В', не се достига до другото устойчиво състояние '-0.6В', осцилациите спират или по-скоро намаляват по амплитуда и всичко започва отначало, като действието се развива само нагоре от масата...