Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Друга електрическа техника => Темата е започната от: kolev в 10 Декември, 2018, 14:05:35
-
Наскоро покрай студеното време ми дотрябва зарядно устройство за автомобилен акумулатор. Реших с подръчни материали и с минимални вложения да си направя нещо непретенцозно което да върши някаква работа, като се има впредвид, че зарядното за автомобилен акумулатор е устройство което я се ползва един път в годината, я не се ползва в домашни условия. Изрових един трансформатор който мисля, че е захранващ блок от монитор за компютър, българско производство е, дава на изхода си стабилизирани 12 волта. Снощи му извърших замерване на бързо и 2 ампера ток си ги дава без проблем. За повече не исках да го натискам за да не се опука интегралната схема, че е трудна за намиране. На изход на вторичната намотка дава 20 волта.
[attach=1]
[attach=2]
[attach=3]
Знам, че е леко слабичък, но мен не ми е проблем да зареждам 24 часа акумулатора. Има много хубави качествени български зарядни в интернет, но и цената им е хубава, а на мен ми се ще да имам нещо колкото за зор заман. Пък и като му направя сравнение с трафовете на някое евтино китайско зарядно този си е направо заваръчен трансформатор в сравнение с тях :D За контрол на заряда мисля да използвам КИТ, а именно http://www.elimex.bg/product/120169/kit-k191-zaryadno-za-akumulator-12v-s-tl494.html
Кита го дават до 55 Ah, но пак си мисля че до 60 - 65 ще може да си ги зарежда, единствено за сметка на по-дългото време за зареждане. Мислите ли че ще ми върши работа така както го мисля? Акумулаторът онзи ден не беше изтощен нацяло, а му е трябваше малко да се дозареди - мисля че за това щеше да ми свърши работа. Не ми трябват екстри като десулфатизация и разни такива, също така няма да се мъча да съживявам умрели нацяло акумулатори.
-
Здравей :). Темата е много интересна, и рядкото използване на устройството не е повод за неговото претупване като схемотехника.
От твоето описание разбрах че имаш траф който дава 20 волта променливо при 2 ампера. Отделно казваш че е стабилизирано на 12 волта. Т.е. да разбирам, че това е линеен стабилизатор на 2 ампера 12 волта. Ако не можеш да му регулираш изходното напрежение на по-високо от 12 волта, ще трябва да го премахнеш изцяло, защото автомобилен акумулатор се зарежда с 14.2 - 14.8 волта т.е. с 12 волта само леко ще го погалиш.
За платката която си показал - това е някакво странно използване на TL494 за регулатор на тока, но странно защо няма изходен LC филтър. Така малко се претоварва по ток крайния MOSFET транзистор при превключване, но да кажем че не е болка за умиране, и аз на времето така регулирах зарядния ток, колкото и да е неправилно.
Лошото обаче е, че очакват 15 волта вторично напрежение от трафа, с 20 волтов май някои елементи по схемата ще се окажат недооразмерени, включително гейтовото напрежение на MOSFET транзистора може да дойде доста височко. С това ще се увеличи доста и пиковия ток през акумулатора. Абе аз лично не харесвам решението, и не бих го реализирал така, че сигурно ще има гърмежи.
Аз лично, за себе си съм направил зарядно за автомобилен акумулатор, като съм модифицирал едно компютърно импулсно захранване с TL494 и съм въвел обратна връзка по напрежение и по ток. Мога да регулирам както изходното напрежение, така и максималния изходен ток. С 250 ватово захранване става спокойно за 10 амперчасови акумулатори. Ето само за информация от къде съм взел идеята за разработката:
https://www.kn34pc.com/construct/petko_petkov_reg_imp_rect.html (https://www.kn34pc.com/construct/petko_petkov_reg_imp_rect.html)
Може да разгледаш и линковете. Но за съжаление силно не препоръчвам заниманията с импулсни захранвания, в случай че нямаш опит в тази област. Особено използвайки стандартната платка на захранването усложнява много задачата за правилно опроводяване.
С твоите неща които имаш разумен и прост вариант е изправител в изхода на трансформатора, свързан направо към акумулатора, а в първичната на трафа последователно свързана ел. крушка 60 вата. Това макар и просто, има сериозен недостатък: не можеш ефективно да заредиш акумулатора до край. Трябва да следиш напрежението на клемите и при достигане на 14.2 - 14.7 волта да изключиш заряда. Вероятно тогава акумулатора ще е зареден до около 70 - 80%. По-добро решение е да намериш читав постояннотоков преобразувател работещ в режим CC - CV или ограничение по ток и ограничение по напрежение. Например:
https://www.ebay.com/itm/LM2596-DC-DC-Step-down-Adjustable-CC-CV-Power-Supply-Module-Converter-LED-driver/191673918658?hash=item2ca0a7e4c2:g:4H4AAOSwMmBVo4rQ:rk:1:pf:0 (https://www.ebay.com/itm/LM2596-DC-DC-Step-down-Adjustable-CC-CV-Power-Supply-Module-Converter-LED-driver/191673918658?hash=item2ca0a7e4c2:g:4H4AAOSwMmBVo4rQ:rk:1:pf:0)
Тази играчка следва да прави точно това което ти трябва. Пред нея за теб остава да поставиш мостов изправител и филтров електролитен кондензатор които и в момента имаш от захранването което ще ползваш.
Друг вариант който не включва поръчка от китай, е да направиш един прост изцяло линеен стабилизатор с ограничение на изходния ток и стабилизация на напрежението, но за него ще ти трябва сериозен радиатор, защото се очаква да разсейва около 40 вата в най-тежкия случай. Ако имаш интерес към изцяло линейното решение, пиши и ще предложа схема.
-
Здравей, всъщност аз съм пропуснал да кажа че напрежението на стабилизатора може да се регулира. На платката се вижда многооборотен потенциометър, но да си призная не го въртях. Беше си настроено на 12 волта, явно монитора е работел на толкова. 2 то ампера ги издърпах на 12 волта, но преди бушончето защото то е на 1.6 ампера. Смятам че няма да е проблем да му вдигна изходното до към 15 волта.
-
Имаш си хубав траф, изхвърляш цялата тази електроника и слагаш тиристор.
Справка - 110 тиристорни схеми Р. Марстън е автора.
Разгледай...има какво да се види по темата с траф.
ПП аз ги правя импулсни CC-CV режим. Ако те интересува :)
-
Колега, разгледах схемите във въпросната книга, две схеми за зарядни са дали там. Хубави са схемите и не са трудни за изпълнение, но аз китчето вече съм го купил и не ми се ще да го прибирам в шкафа. Като ми остане време тези дни ще завъртя тримера на стабилизатора да видим дали ще вдигне 15 волта.
-
Аз използвам захр. блок от компютър, той дава 16 ампера и има тример за напрежението - от 12.00 волта до 14.2 волта. За зареждане на авт. акумулатор не са нужни повече от 10 ампера - акумулатора се зарежда с ток, не по-голям от 1/10 от капацитета му.
-
Не препоръчвам да свържеш кита с TL494 на изхода на линейния стабилизатор. Няма да се отрази здравословно на линейния, големи токове ще текат. Щом имаш предпазител за ток по-малък от 2 ампера то не трябва да го превишаваш дори схемата „да е дала този ток“. Този ток е определящ за топлинните загуби в регулиращия транзистор, а неговото охлаждане очевидно е оразмерено за по-малка мощност. Та, ако все пак решиш да го правиш така, наглеждай го, та да не стане беля и да опечеш трафа.
-
Здравейте,
За най-масовите акумулатори слагани в автомобилите, компютърно захранване 350W e перфектно. ТЕС42 също става, а най-просто става с автотрансформатор
и един грец 25А на изхода му.Препоръчително без големи електролитни кондензатори - или поне аз не съм имал проблеми с акумулатора от липсващи такива
-
Здравейте,
За най-масовите акумулатори слагани в автомобилите, компютърно захранване 350W e перфектно. ТЕС42 също става, а най-просто става с автотрансформатор
и един грец 25А на изхода му.Препоръчително без големи електролитни кондензатори - или поне аз не съм имал проблеми с акумулатора от липсващи такива
Идеално филтрирано напрежение при зарядните устройства , е вредно за батерията . При много " гладкост" , се прилага накъсване на тока - с тиристор , или нещо друго . Цитирам мнението на стар колега , изработил много зарядни за авт. акумолатори .
-
Идеално филтрирано напрежение при зарядните устройства , е вредно за батерията . При много " гладкост" , се прилага накъсване на тока - с тиристор , или нещо друго . Цитирам мнението на стар колега , изработил много зарядни за авт. акумолатори .
Моите уважения към колегата направил много зарядни, обаче да ми цитира някое мащабно изследване където "гладкост" не е препоръчителна.
Мнения от форуми не се приемат за аргумент!
-
Моето зарядно е по тази схема работи си без проблем.
По дясната схема е.
-
Тези бабини приказки за това че се сулфатизира при филтрирано захранване не са верни. Истината е, че даже от производителите се препоръчва постоянен ток за заряд. Че има импулсни десулфатизатори е друг въпрос, но няма проблем да е филтрирано напрежението. Най-важно е акумулатора да се побутва по време на заряд, за да излиза водорода, това е достатъчно, при акумулатори с течен електролит.
-
Тези бабини приказки за това че се сулфатизира при филтрирано захранване не са верни. Истината е, че даже от производителите се препоръчва постоянен ток за заряд.
.....................
origo, дефинирай "постоянен", че не е много ясно какво имаш предвид.
Зареждането е добре да се прави с "прав" ток, но не "изгладен"! Целта е да се използва функцията - "заряд - разряд", което е полезно за акумулатора. Имам предвид широко използваните оловно-киселинни акумулатори. И не казвам, че "изгладеният" ток не зарежда..., напротив..., той зарежда най-бързо, но некачествено...
Оловният сулфат се разгражда много добре при слаб ток, за дълго време.
Сулфатизация се получава, когато оловният окис (PbO2) /и оловото/ влезат в реакция със сярната киселина - H2SO4 /PbO2 + Pb + 2H2SO4 <-> 2PbSO4 + 2H2O/... Друго яче казано - при разряд, когато се образува оловен сулфат (PbSO4) и сярната киселина почти отсъства вече.
Много може да се пише по въпроса за зареждане на акумулатори... Още повече, че в днешно време се появиха и много различни акумулатори /NiCd, NiMn, Li-ion, FeNi и какви ли не..., всеки с неговите особености/.
.
-
Разбира се в случая коментираме автомобилния акумулатор, т.е. оловно-киселинен тип.
По принцип формирането на оловен сулфат е естествен процес който се случва по време на разряд на акумулатора и е обратим по време на заряд. Проблема обаче възниква когато акумулатора стои дълго време в разредено състояние. Тогава оловният сулфат се групира в едри кристали, които не само, че запушват порите на активната маса, а стават и трудно разтворими. В тази фаза, вече има загуба на капацитет и може трудно да се върне в нормално състояние. Използват два метода с общ принцип. Единия, който използвам аз, е прокарване на ток може би 1/20 от капацитета, при достатъчно високо напрежение, въпреки силно завишеното вътрешно съпротивление на акумулатора в този случай. Обикновено трябват около 30 волта. Това води до загряване на плочите и електролита и разгражда ефективно кристалите от оловен сулфат, и е възможно така акумулатора да възвърне голяма част от капацитета и параметрите си. Другия вариант предпочитан от някои е обработка с високоволтови импулси. Общо казано зареждат индуктивност с ток, и после прекъсват веригата, при което индуктивността затваря тока си през акумулатора произвеждайки достатъчно високоволтов импулс. Вторият метод е по-бавен, но някои твърдят че е по-ефективно когато се работи с импулси вместо с постоянен ток.
Въпроса обаче в случая е дали вредим на акумулатора зареждайки го с постоянен ток (под постоянен имам предвид такъв с нулеви пулсации), и дали печелим нещо, зареждайки акумулатора с пулсиращ ток, включително и редувайки фази на заряд и разряд.
Моето мнение, базирано на литература по въпроса за заряд на оловен акумулатор, е че не губим нищо зареждайки акумулатора с постоянен ток, или по-скоро, не печелим нищо ако го зареждаме с пулсиращ ток. Митовете, че при използване на пулсиращ ток се разрушава сулфатизацията, или че се формира сулфатизация при заряд с постоянен ток просто не са верни. Прилагам линк към съответния материал на английски език:
https://batteryuniversity.com/learn/article/sulfation_and_how_to_prevent_it (https://batteryuniversity.com/learn/article/sulfation_and_how_to_prevent_it)
Препоръчвам силно всички материали в този сайт. Има много подробно описание на правилните начини на зареждане на различните типове батерии, характеристиките им и изобщо. Много е полезно. Никъде не се споменава, че производителя на батериите препоръчва импулсно зареждане. По този повод, няма да се съглася, че зареждането с изгладен ток и напрежение вреди на батерията. Най-много ѝ вреди престоя в не достатъчно заредено състояние. За това за оловния акумулатор е най-добре да се дозарежда на 100% веднага след разряд. Има известен смисъл, на всяка минута заряд, да се генерира мощен разряден импулс за около 1 секунда. Това има ефект да гони водородните мехурчета от плочите, но за мен подритването върши същата работа по-лесно и безопасно.
Преди години, когато бях по-малък и аз бях „облъчен“ със схващането, че задължително трябва да се зарежда с пулсиращ ток. Не знам от къде тръгва тази история, но просто не е вярно! Та, не се притеснявайте, зареждайте си ги с постоянен ток, със сигурност е по-безопасно за батерията. Освен в случаите когато за простота използвате изправител без филтър с тиристорно регулиране. Но не защото е по-добре за батерията, а просто защото е по-просто за конкретната реализация.
-
Разбира се в случая коментираме автомобилния акумулатор, ...
Да, всичко е така...
Може би заключенията са извадени /за "заряд-разряд"/, от работата на релетата за регулиране на напрежението и ограничител на тока, те са вибрационни /поради липсата /по ония времена/, на електроника/... Самият генератор /вече/ е трифазен и пулсациите не се изглаждат... Та кое е най-правилно могат да кажат само лабораториите. По моето време ни учеха, че неизгладеният ток е най-добре да се използва за зареждане..., но това беше преди 40-50 години. :D
Та така..., важното е да няма сулфатизация! Това, обаче е друга тема, касаеща отношението към акумулатора и поддържането му! А иначе акъли много...
Лек и приятен ден!
-
Последния проблем са пулсациите на трифазния мостов изправител схема Ларионов. Те са „незначителни“ от гледна точка на акумулатора. Действително реле регулатора работи на ключов принцип, не само при електромеханичните, а и електронните с които аз съм запознат също работят ключово. Мисля, че лабораториите отдавна са се произнесли по въпроса със сулфатизацията в зависимост от формата на тока за зареждане. Естествено винаги ще има проучвания, в които се търсят евентуални предимства при заряд с пулсиращ ток и какви ли не работи. Естествено, всеки е свободен да зарежда по най-щадящия за него начин акумулатора. Ако той съвпада (или поне не противоречи) с процесите в акумулатора, то той ще му служи дълго.
-
Имаш си хубав траф, изхвърляш цялата тази електроника и слагаш тиристор.
Справка - 110 тиристорни схеми Р. Марстън е автора.
Разгледай...има какво да се види по темата с траф.
ПП аз ги правя импулсни CC-CV режим. Ако те интересува :)
Това е решението за зарядно. Акумулатор се зарежда с източник на ток. Стабилизатор на напрежение не е подходящ за зареждане, защото оловния акумулатор има вътрешно съпротивление клонящо към нула и няма кой да ограничи зарядния ток освен защитата, ако я има!
Най-простото решение е, траф с вторично напрежение 17-20В, грец, и подходящо по стойност и мощност съпротивление последователно във веригата за да се осигури желания заряден ток. Напрежението на акумулатора трябва да се следи, за да не се презареди, от зареждащия или от допълнителна електроника.
-
Да, но е хубаво зарядното след фазата с поддържане на постоянен ток (било то чрез резистор или други схемотехники), да минава в режим на поддържане на напрежение например 14.2 волта или 14.7 (в зависимост от поведението на акумулатора и желанието на потребителя). Тогава започва фазата на зареждане с константно напрежение, когато се чака тока през акумулатора да спадне до някаква стойност. Тази зарядна фаза е много важна, защото през нея става „насищане“ - запълват се последните 20 - 30% от капацитета на акумулатора. Та най-доброто решение си е импулсен преобразувател с тази функционалност. Не по-зле става и с лабораторен източник на напрежение с ограничение по ток, но там заради линейната регулация, ще има по-големи загуби като топлина.
-
Моите уважения към колегата направил много зарядни, обаче да ми цитира някое мащабно изследване където "гладкост" не е препоръчителна.
Мнения от форуми не се приемат за аргумент!
Цитирах майстора . Под гладкост се разбира добре филтрирано изправено напрежение .
А че сулфатизира от " гладкост " е неоспорим факт .
-
Да драсна и аз два реда!
Баща ми преди доста години ги правеше по най-простата схема: траф с изводи през 2v , селен , ампер и волтмер. Само че така са смятали първичната на трафовете , че след като се свърже лампа 300W последователно в нея тока и напрежението да се саморегулира от акумулатора и температурния "дрейв" на лампата. Схема няма , било е някога и вече нищо не се помни. До ден днешен имам такова зарядно в мазето , но лампи от 300W вече няма та съм свързал 3 по 100W в паралел. Грубо по кубатура трафа е около 500W . Случвало се да вазстановява , вече свършил акумулатор за още две зими напред. Няма филтриращ кондензатор , но е със селенов грец ! Тук вече изникват доста въпроси ,на които аз не мога да отговоря , но факта си е факт !!!
-
До преди десетина годи
ни нямаше НИТО един промишлено произвеждан уред от този тип - с филтров кондер . Когато учех ТЗУ , при коментари на " зареждачка" , учителя - инж., изрично ни казваше да не филтрираме . Иде реч за оловно киселинни акумолатори .,
-
Зареждането със прав пулсиращ ток е по добро, особено при течен електролит. Зареждането предизвиква отделяне на мехурчита кислород и имено пулсиращия ток освобождава по лесно кислорода от плочите, това е предимството. При по новите модели гелови акумулатори във плочите се добавят вещества които поглъщат този кислород и този проблем не е толкова важен. Автоматиката на съвременните зарядни компенсира този проблем. Устройство което може да определи капацита на батерията, степен на разреждане,променлив във времето заряден ток и напрежение е задължителна особенно при високоволтовите тягови батерии за промишлени цели и там кондензатори няма. При битовите съвремени батерии този проблем не е толкова важен, нали трябва да има оборот на акумулатори.
-
Понеже се коментира, че "реле-регулаторът" или електронното управление на алтернатора работят в импулсен режим...
Да, това е точно така, но те регулират директно възбудителната намотка на генератора, като тя има индуктивност, нали все пак е бобина. Напрежението върху нея е или 0 или В+, но токът й не се изменя много - нартаства почти линейно при В+ и спада пак така при 0. С други думи - има постоянна съставна и трионообразна съставна, и амплитудата на трионообразната зависи от индуктивността и от честотата на регулиране, но принципно не е голяма. А именно токът на възбуждането регулира напрежението на генератора.
-
Зареждането със прав пулсиращ ток е по добро, особено при течен електролит. Зареждането предизвиква отделяне на мехурчита кислород и имено пулсиращия ток освобождава по лесно кислорода от плочите, това е предимството.
.......................
Отделя се и водород, който при определено съотношение с кислорода /2:1/, образува "гърмяща смес"! Само очилата ми спасиха очите, при две взривявания на 160 Ah-ви акумулатори... Никога не откачайте зарядни щипки , при включен изправител и "врящ" електролит! Евентуалните искри взривяват сместа! Винаги имайте , в бутилка, концентриран разтвор на сода бикарбонат /хлябна сода/, за да измиете веднага лицето. Сярната киселина разяжда кожата..., бавно, но сигурно! За очите не ми се мисли дори!
.
-
че сулфатизира от " гладкост " е неоспорим факт .
На Луната живеят пеперуди - неоспорим факт!
Колега - не сме в бгмама :D
Несериозно е...и спирам до тук.
Ориго даде материал за четене, /а има много стига да иска човек/ обясниха принципа на действие на автомобилния генератор, ама..."факти" казваш ???
-
Не съм коментирал автомобилния генератор - динамото . Ама изобщо не съм споменавал за динамо , даже и в бг - мама . Там тока е НАКЪСАН . :unknown: Писах за мрежов токоизправител за зареждане на оловни акумолатори .
-
Естествено е, че никой в такъв изправител няма да сложи филтров кондензатор, защото последния просто е излишен а струва пари! Но при импулсен преобразувател, получаващ изправено и филтрирано мрежово на входа, няма да тръгнем умишлено да „накъсваме“ изходния ток, за да гоним мехурчетата. Аз казах вече, че подритвам акумулаторите с течен електролит по време на заряд. Това е важно. Но постоянния ток да сулфатизира, ще може да го наречем факт, след съответните изследвания с последващо разглобяване на акумулатора, или намиране на меродавно научно проучване, в което е направен подобен тест. Иначе са си приказки просто. Но както казах, всеки е свободен да живее със заблудите си които го карат да се чувства щастлив.
-
Преди месец време и на мен спешно ми потрябва зарядно за акумулатори. Задачата беше да се направи зарядно за 12В/11Ач гелев акумулатор. Това едно и второ заданието беше да се ползват наличните боклуци и за възможно най-малко време да се сглоби зарядно, което да върши добра работа, да има ограничение по ток и напрежение.
Беше налична lm317 и веднага беше взето решение да се използва.
Схема: http://www.talkingelectronics.com/projects/200TrCcts/101-200TrCcts.html#84B
/>
За захранване съм ползвал старо зарядно от лаптоп 19В/4А.
За букса е ползвана захр. букса от компютърно захранване.
Радиатора е от процесор на компютър някакъв. (Грее до 40 градуса при тази установка, проверено с китайски ИР термометър)
Резистори, кондензатори и прочее е взето от торбата с платките
Всичко е монтирано на експериментална печ. платка.
За кутия е взета прозрачна кутия от някакви бонбони 8)
След около месец ежедневна експлоатация устройството показа отлични резултати.
За индикатор на зарядния процес ползвам и самия радиатор. Грее - процес на заряд. Не грее - АКБ е заредена. Грее слабо - АКБ почти заредена.
-
:crazy:
-
Чудесно!
-
За такъв акумулатор аз бих ползвал 7812. Защо? Ами има защита по ток, която сработва при около 1А ток. Тоест имаме готово ограничение на зарядния ток около 1/10 от капацитета. Осигуряваме на входа на схемата напрежение около 16-17V и свързваме 7812 почти по стандартния начин. С едно изключение- средния извод се свързва към маса през един светодиод. По тоя начин повдигаме изходното напрежение до около 13,7-13,8V. Което е супер за оставяне на акумулатора ПОСТОЯННО свързан към зарядното в дежурен режим. Иначе, ако искаме да зареждаме в цикличен режим, последователно на светодиода свързваме и един диод 1N4148, 1N4007.... Или какъвто имаме силициев изправителен. На 7812 трябва да се осигури охлаждане, най- лесно ще се получи с радиатор от бракуван компютър. С перка евентуално. С радиаторче от стара видеокарта и БЕЗ перка работят десетки такива зарядни с батерии 12V до 7-8Ah. Но.... май темата беше за автомобилни акумулатори :nea:
-
Естествено е, че никой в такъв изправител няма да сложи филтров кондензатор, защото последния просто е излишен а струва пари! Но при импулсен преобразувател, получаващ изправено и филтрирано мрежово на входа, няма да тръгнем умишлено да „накъсваме“ изходния ток, за да гоним мехурчетата. Аз казах вече, че подритвам акумулаторите с течен електролит по време на заряд. Това е важно. Но постоянния ток да сулфатизира, ще може да го наречем факт, след съответните изследвания с последващо разглобяване на акумулатора, или намиране на меродавно научно проучване, в което е направен подобен тест. Иначе са си приказки просто. Но както казах, всеки е свободен да живее със заблудите си които го карат да се чувства щастлив.
Какво му е естествено, зарядна станция за електрокар струва 1500-2000лв, батерите 5-6000, и било излишно и скъпо. Подържам в работа си такива зарядни и акумулатори.
Битовите са импулсни и в зависимост oт батерията, WET,AGM,GEL,Pb-Ca имат определена характеристика на тока и напрежението във времето. [attach=1]
Зарядния процес, десулфатизирането започва със прав или импулсен ток.
Разликата дали е прав или импулсен заряден ток при съвревенните батерии не се се отчита като проблем, във активната маса има добавки кото регенерират кислорода и водорода отново до вода. Брой цикли, дълбочина на разряд и силата на на разрядния ток са факторите кото сулфатизират активната маса и разрушават арматурата. Не съм запознат със професионалното ритане на акумулаторите, защо е важно, какво се цели, едната батрия на електрокара тежи можеби половин тон.
Това е последния ми пост в тая тема и който се нуждае от проверено във времето,просто и надежно зарядно у/во, което е без кондензатори и осигурява маааалко по добро зареждане и гони мехурите моля на лични.
пп Диаграмата е първата която ми попадна, професионалните зарядни станции имат допълнително и други важни функции.
http://napravisam.net/?p=27312
-
[quote
Отделя се и водород, който при определено съотношение с кислорода /2:1/, образува "гърмяща смес"! Само очилата ми спасиха очите, при две взривявания на 160 Ah-ви акумулатори... Никога не откачайте зарядни щипки , при включен изправител и "врящ" електролит! Евентуалните искри взривяват сместа! Винаги имайте , в бутилка, концентриран разтвор на сода бикарбонат /хлябна сода/, за да измиете веднага лицето. Сярната киселина разяжда кожата..., бавно, но сигурно! За очите не ми се мисли дори!
.
[/quote]
Това е най-важното. Следвайте правилата за техника на безопасност! Акумулаторите не са шега работа.
Един съсед си беше включил акумулатора (60Ач) на тракторчето да се зарежда. Междувременно си ремонтираше косачката на трактора и режеше с ъглошлайф нещо. От искрите на ъглошлайфа и гърмящия гас се получи така добра експлозиия. Човека извади късмет, че е бил с гръб към взрива. Дрехите му целите бяха пронизани от шрапнели и късмет извади, че шрапнелите не са попаднали в очите му. :bomb:
Не случайно си има указания за зареждане на акумулатори и т.н..
-
Няма промишлена зарядна станция за оловни акумулатори която да е с кондензатори.Конкретно за електрокарите осигуряват заряден ток между 50 и 200 ампера.Батерията там наистина е тежичка.Сменя се с телфер и не всеки телфер може да я вдигне.Десулфатизацията в класическия вариант на лечение се прави от самата зарядна станция.Няма филтражна група след ларионовия изправител.Обаче има резистори,един полупериод зарежда,обратния разрежда малко през тях.Не на всяка станция ги има,обаче е добре да се включват.Така сулфатизирането се "лекува" с всяка зарядка на батерията,а те са много скъпи.Един комплект батерии често струва колкото самият електрокар.В автомобила всеки знае че филтър след алтернатора е самият акумулатор.Разни домашни зарядни и други импулсни захранвания са друга тема.За акумулатор за домашния автомобил колкото е по просто толкова по добре.Носили са ми за прехвалени марки с автоматики,следене на зарядния цикъл и т.н. екстри.Обаче умрели от прегряване и скапали акумулатора.Електролита изкипял на пода,акумулатора горещ не се пипа и в помещението не се диша.Това за протокола.
-
Какво му е естествено, зарядна станция за електрокар струва 1500-2000лв, батерите 5-6000, и било излишно и скъпо. Подържам в работа си такива зарядни и акумулатори.
Битовите са импулсни и в зависимост oт батерията, WET,AGM,GEL,Pb-Ca имат определена характеристика на тока и напрежението във времето. (Връзка към прикаченият файл)
Зарядния процес, десулфатизирането започва със прав или импулсен ток.
Разликата дали е прав или импулсен заряден ток при съвревенните батерии не се се отчита като проблем, във активната маса има добавки кото регенерират кислорода и водорода отново до вода. Брой цикли, дълбочина на разряд и силата на на разрядния ток са факторите кото сулфатизират активната маса и разрушават арматурата. Не съм запознат със професионалното ритане на акумулаторите, защо е важно, какво се цели, едната батрия на електрокара тежи можеби половин тон.
Това е последния ми пост в тая тема и който се нуждае от проверено във времето,просто и надежно зарядно у/во, което е без кондензатори и осигурява маааалко по добро зареждане и гони мехурите моля на лични.
пп Диаграмата е първата която ми попадна, професионалните зарядни станции имат допълнително и други важни функции.
http://napravisam.net/?p=27312
пп Не мога да допълня вече поста за това копирам. Не предлагам устройства а сканирана схема и описание.
-
http://napravisam.net/?p=27312
Списание "НС" определено е източник на народна мъдрост, особено видна в статиите поръчани от спонсор.
Висок професионализъм лъха от словосъчетанието "напрежението на тока", както и определянето на диаграмата като "волт-амперна характеристика" :master2: !
-
Не знам защо изобщо се коментират кондензаторите. Какъв по-голям кондензатор в изхода на зарядното от включения акумулатор???
-
Не знам защо изобщо се коментират кондензаторите. Какъв по-голям кондензатор в изхода на зарядното от включения акумулатор???
:D :D :D :--- :--- :---
И сега, при така съвършено "изгладеният" ток, вече можем да включим изтощеният акумулатор... :drinks:
-
Здравейте на всички, доста интересни неща има писани в темата, аз нямах време да работя по проекта тези дни и за това само четях, но ето, че дойде време да напиша и аз нещо. Та значи до къде я докарах - запоих платката на кита с елементите, освен това на захранващият блок който показвам в началото на темата напрежението му се вдига до 15 волта посредством многооборотния тример потенциометър монтиран на платката на стабилизатора. . До тук добре. Ето и снимка на сглобения кит, като потенциометъра, транзистора и светодиодите съм ги монтирал на кабели за да могат да се захванат на бъдещата кутия на изделието и транзистора на радиатор.
[attach=1]
[attach=2]
Подадох му 15 волта от въпросното захранване и червеният светодиод на зарядното светна. Свързах на изхода на зарядното там където трябва да е акумулатора една 12 волтова лампа с мощност 21 вата, като я свързах през амперметър. Лампата свети, при регулиране на зарядния ток посредством потенциометъра, силата на светене на лампата намаля или се увеличава съответно. При максимално намален потенциометър токът който се харчи е 0,9 ампера, а при максимално усилен потенциометър токът е 1.9 ампера или толкова колкото го измерих в началото на темата с тази лампа. Нямам по-мощна лампа да го натоваря повече. Премерих и напрежението на изход на зарядното без товар - при намален потенциометър 5.9 волта, при усилен - 13.6 волта. Друго което забелязах е че в момента в който се включва лампата към изхода на зарядното зеленият светодиод светва за част от секундата и изгасва. Зеленият светодиод е за да укаже когато акумулаторът е зареден, а червения когато се зарежда, а също така свети и без товар на изхода. Освен това като закача лампата на изход се чува едно високочестотно свистене най-вероятно от ШИМ регулатора. Друго важно което забелязах е че схемата има защита от късо съединение на изхода :D :D :D. Това го разбрах съвсем случайно по невнимание. Сега стигнах и до съществената част, а именно че цялата част на стабилизатора на въпросното захранване от монитор идва слабичка за да се използва за зарядно. Говоря само за електрониката. Трафа е непоклатим :D . При намален нацяло заряден ток с включена лампа при консумация 0.9 ампера всичко е наред, но при максимален заряден ток изправителните диоди започват да греят стабилно добре, не зверски, но да речем ако се оставявят 5 - 10 минути така най-вероятно ще се опукат. Та ще се мисли друг вариант, с друг трансформатор или този трансформатор с друга изправителна част, но пък ще трябва и да се стабилизира напрежението на 14 волта, зашото трафа променливо дава 20 волта.
-
До тук добре, казал падащия от 6-тия етаж когато стигнал до третия :).
Определено това линейно захранване от монитора ще бъде слабовато, както и сам си забелязал.
Ако конструкцията ще включва каквото и да било линейно захранване, е добре с него да се реализира и ограничението по ток та да ти е мирна главата. Ако ще слагаш импулсно - определено трябва да няма линейни стабилизатори изобщо. Така става една дивотия - хем губиш мощност в топлина в линейното, хем го тероризираш с импулсното след него. Това импулсно е предвидено да работи с изправено неизгладено напрежение 15 волта от трансформатор, по спомени от описанието му. Разчитат очевидно, вътрешното съпротивление на трансформатора да ограничи пиковите токове по време на отпушеното състояние на мощния транзистор. В линейното ти захранване, има електролитни кондензатори, които ще осигурят доста големи токови импулси при отпушване на транзистора на „зарядния контролер“. Това не само ще предизвиква смущения, но и ще е издевателство над линейния стабилизатор. Защото крушката е активен товар (резистор) докато акумулатора не е, и има много ниско вътрешно съпротивление което ще промени ситуацията спрямо тестовете. Та щом държиш толкова много на този кит който вече си закупил, то най-добре го използвай според предписанията - чрез подаване на 15 волта изправено, нефилтрирано напрежение от трансформатор. Успех!
-
Така е Ориго, слабо е, още в началото на темата имах такива опасения и те се оказаха верни. И то слаба е самата изправителна и стабилизираща част, докато трафа що годе става. Проблем се явява в случая че дава 20 волта променливо и става малко сложно да ползвам дори и само трафа. Ще го прибера там откъдето съм го извадил за нещо друго. В случая съдбата ми се усмихна защото ми изпадна един друг траф който е почти идеален за случая.
[attach=1]
Дава 15 волта променливо и има мощност 45VA, което ако не бъркам в простата сметка е 3,75 ампера. Мисля да го вържа с един мощен грец към вече сглобения кит, без филтриращ кондензатор, което е по-добре, както стана ясно по-горе в темата. Апропо както пишат колегите акумулатора сам по себе си се явява един кондензатор с голям капацитет и сам си филтрира напрежението. Само за работата на самия кит не знам дали няма да е проблем нефилтрираното напрежение, но едва ли. Напрежението на новия траф е 15 волта, т.е. с 1 волт повече отколкото пише в упътването на кита, но отново смятам че няма да е кой знае какъв проблем. Преди да изнамеря този траф ми изникна и нещо друго - да се използва траф от микровълнова фурна. Ако се изреже вторичната намотка и на нейно място се навие нова с проводник 2,5 или 4 квадратни милиметра би трябвало да се получи необходимото напрежение и ток. Гледах и подобни клипчета и за малко да жертвам един траф от микровълнова, но добре че не избързах. За сега варианта ми остава този новия 15 волтовия. Даже и кутия за зарядното съм приготвил вече, само да минат тестовете. Ами това е за сега. При първа възможност като напредна с нещо ще пиша в темата. Темата разбира се остава отворена за критики и съвети, за което благодаря на всички.
-
Ниско е 15В. Имате пад в диодите 1,5-2В!!! По-горе писах, трафа трябва да дава 17-20В.
-
Стария траф и тиристор. Може и новия траф...и пак с тиристор.
Не знам защо продължаваш да мъчиш и себе си и въпросния недоклатен кит. Поне един дросел на изхода да бяха сложили.
-
Само да се включа като черна станция :D Електрониката на зарядното може да се направи и с преправено реле-регулатор за зареждането. Стига да е с дискретни елементи.
Играх си преди години с реле-регулатори за зареждането на моторетки МЗ, ЧЗ. В един завод видях по същото време горе-долу помещение за зареждане на акумулатори. Със вентилация, зарядни, позарогасители, кофпомпи и всичко както си е положено. Та там имаше и едно българско зарядно, което за контролер ползваше реле-регулатор за зареждането от автомобил. Каква е била електрониката под капачето на релето не мога да кажа, но на външен вид и с надписите си беше като стандартно реле.
Дискретни елементи - отделни елементи, елементи не в интегрално изпълнение - БЕЛ превод :rofl:
-
Здравейте. Схемата с тиристорите е действително хубава и лесна за изпълнение, но кита съм го купил вече и не ми се ще да го прибирам в мазето. За друго не знам за какво мога да го ползвам така, че твърдо си остава варианта с кита. Ако тръгна на ново да го правя с тиристори, да купувам нови елементи и т.н.т. то ще излезе така, че по-добре да си бях купил едно евтино зарядно още в началото и да не се занимавам да правя. Все някаква работа ще върши китчето щом са го проектирали и вкарали в серийно производство. И пак казвам, че на мен ми трябва нещо колкото за зор заман да ми върши някаква работа да дозареди изтощен акумулатор. Ако зачекнем пък темата с качеството на новите акумулатори съвсем ще стане ясно, че не си струва да се инвестират повече от 40 - 50 лева в зарядни устройства, освен ако не се използва професионално и ежедневно.
Да кажа и нещо за новия траф който показах снощи в темата, значи включих го и на изход на вторичната намотка дава 16,8 волта, а след изправяне с грец напрежението е точно 14,8 волта 8) което според мен е перфектно за случая.
Очаквайте продължение...
-
Като не ти трябва често и си го докарал до тук сложи една крушка от фар с една идгоряла светлина последователно и си готов.Крушката е идеолен генератор на ток.Много зарядни съм изработил от а до я просто и ефективно.Не съжалявай,че не си си купил зарядно от магазина.Е ако освен не си орал с котарак...
-
Aми щом новият траф ти вади 14,8, слагай него без други залъгалки и зареждай. И без това за 100% зареждане напрежението трябва да стигне горе-долу тази стойност. Но не е добре да го оставяш дълго на тази стойност. Може да си вземеш един степ-даун конвертор и да го регулираш за 14,2. Защото тези 14,8 няма да ти стигнат за линеен стабилизатор. Изобщо стана тема- приказка :drinks:
-
Като ти е мерак да ползваш електроника , може да използваш ето това: https://sale.aliexpress.com/__pc/affi-item.htm?spm=a2g0s.9042311.0.0.27424c4dZMhGn2&ae_affi_item_id=32834059873&cv=47843&af=137322&mall_affr=pr3&subid1=DPlnKr2ATnM&dp=aab6169142b15bae4abf1fed229ce464&af=137322&afref=&cv=47843&dp=aab6169142b15bae4abf1fed229ce464&mall_affr=pr3&aff_platform=aaf&cpt=1544981641017&sk=VnYZvQVf&aff_trace_key=80142ba3b3d54d9dbcdd8ee2618bb1d7-1544981641017-08699-VnYZvQVf&terminal_id=2b07790a29c146feb0ff62b86fd04ca5
Прагов регулатор , настройваш си минимално напрежение на което да ти включи и максимално на което да изключи! Реализирано е с таймер 555 и работи стабилно !!!
-
Когато има електроника която изключва заряда при достигане на напрежение на зареден акмулаторр и внесеш един замръзнал изтощен акумулатор при включване поради високото съпротивление директно изключва.Необходимо е в този случай повишаване на напрежението дори и над 16 волта за да може да протече ток който да стопли електролита от протичащия ток,след това да се намали напрежението като се следи тока.Експериментирано от мен.
-
Ако тръгна на ново да го правя с тиристори, да купувам нови елементи и т.н.т. то ще излезе така, че по-добре да си бях купил едно евтино зарядно още в началото и да не се занимавам да правя. Все някаква работа ще върши китчето щом са го проектирали и вкарали в серийно производство.
Евтини зарядни са ми минали доста през ръцете, и отговорно мога да заявя, че нито едно, не може да стъпи на малкия пръст на предложената схема с тиристор! А за кита си казах мнението, и не само аз, ама...решението е твое.
Очакваме завършека на проекта :good: :good:
-
Здравейте колеги.Честита Коледа.Ще използвам темата за едно запитване свързано със зарядно.Ползвам обикновено зарядно - трафо,Грец и електронни волтмер и ампермер.Нямам предпазител на изхода,затова ще попитам: Възможно е ,от недоглеждане да обърна щипките щипките на зарядното и да изгоря Грец -а.Ако сложа на плюсовия изход тиристор в права посока със свързан управляващ край към катода,ще защити ли изгаряне на диодния мост при обратно свързване?Дано Сте ми разбрали въпроса.
-
Здравейте колеги.Честита Коледа.Ще използвам темата за едно запитване свързано със зарядно.Ползвам обикновено зарядно - трафо,Грец и електронни волтмер и ампермер.Нямам предпазител на изхода,затова ще попитам: Възможно е ,от недоглеждане да обърна щипките щипките на зарядното и да изгоря Грец -а.Ако сложа на плюсовия изход тиристор в права посока със свързан управляващ край към катода,ще защити ли изгаряне на диодния мост при обратно свързване?Дано Сте ми разбрали въпроса.
Колега , сложи на изхода , просто един ДИОД .
-
Диодът няма да помогне - само ще внесе пад от около 0.6V (ако е силициев и ако е вързан последователно). Предпазител е необходим. Да споделя опит и аз (без да съм чел подробно темата). По София се намират втора употреба отпадъчни универсални зарядни за лаптопи - китайски 90-100W доста евтино - за няколко лева, леки и компактни. Отстрани имат стъпков превключвател на напрежението - започва от 14-15V и ме устройва идеално. Ако в процеса на заряд на стар акумулатор окъси клетка, зарядното гърми (пробвано с HAVIT, оставено без надзор, така че не знам точно колко време е зареждало акумулатора след окъсяване на негова клетка преди гръмването), защото защитата не сработва, когато товарът не е близък до късо. Гърми буквално (може да издържи минути) и ремонтът му е неоправдан - MOSFET-ът заминава (обикновено с дупка в корпуса) заедно с куп елементи. Същото би се получило и ако сте селектирали неправилно по-високо напрежение от необходимото с 2-3 волта, но за ваше успокоениe изгарянето не настъпва мигновено. Изгарянето на захранването може да се избегне, ако ползвате по-тънки проводници с по-голямо съпротивление, но тогава се пазете от пожар на околните предмети - самите проводници може да станат източник на запалване при неразчетни режими.
-
Колега , сложи на изхода , просто един ДИОД .
Колегата постави опцията , " ако обърне щипките " . И аз написах - " диод " .
-
Ето моето решение с маломощен диод и реле.
От дясно по схемата е акумулатора.
-
Колеги,знам за диода и предпазителя ,но аз попитах дали някой има опит с тиристорите.Защото в моят вариант ,при включено зарядно на изхода нама да има напрежение, докато не се окачи акумолатора.Той ще отпуши тиристорът и зарядния ток ще протече.При изключване тиристорът остава без протичащ ток и трябва да се запуши при преминаването на полупериода през нулата.Така на изхода няма проблем и от окъсяване на изводите,а при обратна полярност не трябва да се отпуши тиристора и нищо не изгаря назад.Това съм го правил с MOSFET ,но нямам опит с тиристори и за това питам.Благодаря за предложенията.
-
Колега и вашият вариант знам,но след като се включи релето ,веригата се самозадържа и на изхода остава напрежение.Благодаря и на Вас.Просто ,чакам тиристора от eBay и искам някой знаещ да ми каже има ли смисъл или ще правя варианта с релето и диода.
-
https://www.google.com/search?q=%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8+%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE+%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0&oq=%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D1%8E%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8+&aqs=chrome.4.69i57j0l5.19400j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8
-
Идеята ти с тиристора, поне докато не я начертаеш да я видим какво имаш предвид няма да свърши никаква работа по описанието до сега. Послушай колегата - ако има напрежение в излишък последователно диод, ако не, реле и диод. Няма друг начин.
Относно зареждане със захранване за лаптоп - проблема е още в условието. Акумулатор се зарежда с източник ограничен по ток. Било то трансформатор с магнитни шунтове или голяма индуктивност на разсейване, или кекав траф, или такъв с някакво токоограничаващо съпротивление. Другите по-добри варианти са с електронен контролер било то линеен или импулсен, но във всички случаи трябва да работи неаварийно в режим на по-ниско изходно напрежение. Така че, използването на лаптопско захранване, трябва да се прави само ако е гарантиран нормален режим при по-ниско напрежение върху акумулатора.
-
Послушай колегата - ако има напрежение в излишък последователно диод,
И "колегата" и ти Митко сте в голяма заблуда с този диод!!!
Начертайте си схема и помислете преди да давате грешни съвети :drinks:
-
Да, извинявам се, наистина е грешка. Диода се оказва съпосочен с диодите в мостовия изправител и НЕ предотвратява късото съединение при обръщане на поляритета! Значи остава реле с диод като основно решение, хем няма да има загуба на напрежение (поне не значителна). Нека колегата скицира какво има предвид с тиристора, може и да е добра идеята, но да видим дали мисли правилно.
-
Ами щом тиристора е от ибей, значи е специален!
-
Извинявам се,но пиша от Смарт Телевизор и не мога да вдигна схема,но ще опитам с обясняване.
Анодът на тиристора се свързва с Плюсът на зярядното.Катодът се свързва с Плюсът на акумулатора.Управляващия краи с делител на напрежение към плюс и минус на сямия изход (акумолатор) или директно към плюса на изхода.
Това ми ,е идеята, защото тиристорът се запушва и при обратно връзване няма да има проблем.
-
Тиристора няма да се управлява, тъй като на УЕ ще има "-" спрямо катода!
-
Затова е делителя за да не е минус -директен.С делител ще подсигуря + на УЕ,или варианта с директен УЕ към катода на тиристора.
-
Да,спрямо катода ще е минус.Но как мога да подам + спрамо катода?
-
?
-
Явно тиристорът ,ще отпадне като вариант.Ще слагам релето и диода.
Благодаря за помоща. :reader:
-
Да, извинявам се, наистина е грешка. Диода се оказва съпосочен с диодите в мостовия изправител и НЕ предотвратява късото съединение при обръщане на поляритета! Значи остава реле с диод като основно решение, хем няма да има загуба на напрежение (поне не значителна). Нека колегата скицира какво има предвид с тиристора, може и да е добра идеята, но да видим дали мисли правилно.
Митко , това имах предвид с диода . Човека писа за обръщане на клемите . Или късо .
И аз понеже съм " разбирач " , му предложих това решение . :D
-
В такъв случай предпазителя само е достатъчен, защото функцията на обратния диод ще изпълнят 4 диода в мостовия изправител, а те вероятно така или иначе ще бъдат достатъчно яки. Идеята е по-скоро да се избегнат всякакви аварийни ситуации при обръщане на полярността, та едно реле с диод май ще му свърши работа в случая. Само трябва да се пресметне, да може да привлича котвата дори при 7-8 волта та да не стане да изпуска при силно разреден акумулатор.
-
Мисля,че намерих решение,но не мога да кача снимката от мобилния.Изписва ми че е голям файла.Как да го пусна?
-
Погледнете това.
-
Ако се откачи акумолатора,полупериода на входа ще мине през - 0 ,и тиристора трябва да се запуши,прекъсва релето.При обратно включване ,не се задейства.На управляващия се подава + спрямо катода.Напишете мнение.Тука се ползва маломощен тиристор .
-
Ако се откачи акумолатора,полупериода на входа ще мине през - 0 ,и тиристора трябва да се запуши,прекъсва релето.При обратно включване ,не се задейства.На управляващия се подава + спрямо катода.Напишете мнение.Тука се ползва маломощен тиристор .
Зависи дали релето ще успее, да отвори веригата за 10mS, защото ако не успее, тиристора пак ще се включи.
-
Ами,дай съвет.Някъква закъснителна верига в управлението???
-
Ами,дай съвет.Някъква закъснителна верига в управлението???
Пробвай и ще стане ясно. Аз нямам готова постановка...
-
Нещо такова,дали ще е достатъчно за забавяне?
-
Въпроса не е да се забави управлението на тиристора, той така или иначе се запушва в края на полупериода, а да се ускори отварянето на релето. Ако релето не се е отворило, тиристора който вече е запушен, ще се отпуши отново. Ако нещата са до толкова на кантар, че да му трябват още няколко милисекунди (които можеш да спечелиш от увеличаване на нивото на отпушване) то нещата според мен стават ненадеждни. Мисля си реално - дали пък да не си остане само с един предпазител, и без това траф с грец не е пример за върха на зарядното, че да му мислим и защита.
-
Варианта , който „радиото” предлага е най сигурен и бързодействащ тоест диода плюс предпазител / може да е автоматичен 10 А / .Така при збъркване на поляритета на акумулатора , тока ще мине по най краткият път диод - бушон - акумулатор!
-
Варианта , който „радиото” предлага е най сигурен и бързодействащ тоест диода плюс предпазител / може да е автоматичен 10 А / .Така при збъркване на поляритета на акумулатора , тока ще мине по най краткият път диод - бушон - акумулатор!
Питащия колега иска, след като клемите се свалят от акумулатора, на изхода на зарядното да няма опастност от късо съеденение(т.е. да няма напрежение).
-
Колеги,весели празници.Ще го реша някък.Благодаря за предложените решения.Исках нещо просто и надежно,но и с предпазител ще стане. :hi:
-
Така заданена,темата е нерешима.Няма как да се изпълнят условията по прост начин.В случая си трябва нормална схема със защити от всичко ! Я да пием по едно в повече , пък след нова година ще мислим.То , времето сега е пивко !
-
Преди години тук отново се вихреше подобна тема. Пуснах схемата- със защита от обратно включване, с регулиране на заряда по ток и ограничаване/ изключване по напрежение. Схемата е от една българска книжка за електронни схеми в автомобилите. Нямам време да я търся затова дадох нишана с руските схеми за защита от обратно свързване. Нищо лошо няма ако някой пак открие топлата вода, ама защо, питам се аз? Има ли смисъл? Да, смисъл има, ако сеположат усилия за нещо смислено. Но когато топлата вода е открита, да търсим бистра вода примерно. Или пък огнена? :blum2: :empathy2:
-
Изкушавате ме.Аз залагам на Огнената вода , но домашна. Иначе , весела нова година !
-
Питащия колега иска, след като клемите се свалят от акумулатора, на изхода на зарядното да няма опастност от късо съеденение(т.е. да няма напрежение).
Това се прави много лесно. Компаратор, който следи зарядното напрежение, и при достигане на напрежението на зареден акумулатор управлява реле, което реле прекъсва изхода.
НО... релето трябва да е с повече превключващи вериги, и една от веригите трябва да се употреби за да се направи самозадържане.
При следваща нужда от заряд на акумулатора зарядното се изключва, свързва се към акумулатора, и след това отново се включва, т.е. прави се рестарт на схемата.
Не съм прегледал цялата тема, но от време на време в Лидъл (ако това се сметне за реклама нека бъде изтрито) пускат по 30-тина лева зарядни, които зареждат на 6 и на 12 волта с разпознаване на напрежението на акумулатора, и при обръщане на поляритета свети индикация за обърнат поляритет а зарядното не се включва. Имам такова. Не съм го мерил, но мисля че дава към 2,5-3 ампера, макар в описанието да ми се струва, че пишеше 4.
Има и режим снежинка, който зарежда акумулатора малко повече от нормалното зареждане.
Не съм си правил труда да го меря като ток и като напрежение на зареден акумулатор, защото за годините които го имам съм го ползвал само два три пъти, като двата пъти акумулатора си беше откровен пътник и целта беше колата да движи докато купим нов.
Недостатък - карах някога една Шкода 105L на която акумулатора в един период изискваше всекидневно зареждане. Когато не я карах ден-два акумулатора спадаше до напрежение, което същият модел зарядно (него го взимах от приятел а моето го купих по-късно, но вярвам, че и там проблема ще го има) разпознаваше като 6 волтов акумулатор. За да започне заряда му подавах 12 волта от един адаптор и тогава включвах зарядното.
В последствие, по пътя към умирането си, този акумулатор стигна и до момента, когато за да започне заряд трябваше да му се подадат 22-24 волта, които при ограничението на зарядния ток намаляваха с увеличаване на проводимостта на акумулатора. Наблюдавал съм го как започва от 22 волта, спада, минавайки през 15, 12, отиваше някъде на 8-9 волта, и след това вече започваше заряд.
Капацитета му от 44 Ah беше спаднал до може би 8-9 Ah, но докато това беше достатъчно за да запали колата - мъчех го.
Акумулатора беше гелов и затова не съм правил опит да му сменя електролита.
За спорещите за филтрирания и нефилтриран постоянен ток на заряд - влизал съм някога в лабораторията на професор Гишин в ТУ София. Първия път, когато влязох там имаше включени единични клетки на заряд. По груба преценка бяха 300-400 амперчасови клетки. Не ги преброих, но бяха повече от 10 в серия. Доколкото си спомням разговора ни се прилагаха различни форми на зарядния ток. Според професор Гишин формата на зарядния ток определено има значение за това, което става с акумулатора.
В подробности различните форми на зарядния ток при какви случаи се прилагат професора не ми каза.
-
Не знам колко е бюджетно. То всеки човек си е с различен бюджет но IMAX B6, e универсална процесорна зареждачка за всякакви акумулатори, като почнеш от Оловните и свършиш с Литиево-полимерните, абсолютно всичко дето го има на пазара.
Хубавото и е, че ти прави и диагностика на батериите или клетките или пакетите , в общи линии всеядна работа.
https://bit.ly/2BYFrxW (https://bit.ly/2BYFrxW)
е в това клипче се вижда как някъв си зарежда автомобилния акумулатор:
https://www.youtube.com/watch?v=Ra6D1pd57qo (https://www.youtube.com/watch?v=Ra6D1pd57qo)
5 амперово го дават, зареждачката сама си открива, че трябва да зарежда до 14,7в и сама си регулира тока в процеса на зареждане, абе цивилизована работа.
Един приятел си купи да си зарежда батериите на дрона и детето му обърнало поляритета на батерията, ама зареждачката си има и защити и си бачка без проблем даже след тая случка.
-
Принципно е така, и аз имам такава на друг производител, полезна е
Наскоро ремонтирах едно руско зарядно и споделям схемата му някой може да прояви интерес.
Схема:
(http://cxema.my1.ru/_pu/63/s53678452.jpg)
Описание към схемата:
http://cxema.my1.ru/publ/istochniki_pitanija/zarjadnye_ustrojstva_dlja_avto/zarjadnoe_ustrojstvo_resurs_1/67-1-0-6351 (http://cxema.my1.ru/publ/istochniki_pitanija/zarjadnye_ustrojstva_dlja_avto/zarjadnoe_ustrojstvo_resurs_1/67-1-0-6351)
-
Наскоро покрай студеното време ми дотрябва зарядно устройство за автомобилен акумулатор. Реших с подръчни материали и с минимални вложения да си направя нещо непретенцозно което да върши някаква работа, като се има впредвид, че зарядното за автомобилен акумулатор е устройство което я се ползва един път в годината, я не се ползва в домашни условия. Изрових един трансформатор който мисля, че е захранващ блок от монитор за компютър, българско производство е, дава на изхода си стабилизирани 12 волта. Снощи му извърших замерване на бързо и 2 ампера ток си ги дава без проблем. За повече не исках да го натискам за да не се опука интегралната схема, че е трудна за намиране. На изход на вторичната намотка дава 20 волта.
(Връзка към прикаченият файл)
(Връзка към прикаченият файл)
(Връзка към прикаченият файл)
Знам, че е леко слабичък, но мен не ми е проблем да зареждам 24 часа акумулатора. Има много хубави качествени български зарядни в интернет, но и цената им е хубава, а на мен ми се ще да имам нещо колкото за зор заман. Пък и като му направя сравнение с трафовете на някое евтино китайско зарядно този си е направо заваръчен трансформатор в сравнение с тях :D За контрол на заряда мисля да използвам КИТ, а именно http://www.elimex.bg/product/120169/kit-k191-zaryadno-za-akumulator-12v-s-tl494.html
Кита го дават до 55 Ah, но пак си мисля че до 60 - 65 ще може да си ги зарежда, единствено за сметка на по-дългото време за зареждане. Мислите ли че ще ми върши работа така както го мисля? Акумулаторът онзи ден не беше изтощен нацяло, а му е трябваше малко да се дозареди - мисля че за това щеше да ми свърши работа. Не ми трябват екстри като десулфатизация и разни такива, също така няма да се мъча да съживявам умрели нацяло акумулатори.
Да споделя едно аварийно решение при мен. Преди 3-4 години ми се наложи да заредя един паднал на 5-6 волта автомобилен акумулатор около 50 амп. Бях го закъсал финансово и нямаше начин за инвестиция, а автомобила трябваше да се продаде. Свързани последователно 3 зарядни за GSM и след 15-16 денонощия акумулатора оживя, колата запали и бе продадена. Поздрави