Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Друга електрическа техника => Темата е започната от: lampamp в 15 Май, 2019, 12:24:17
-
Нужно е изпълнението на следната задача:
Има захранване право напрежение не филтрирано ( само грец). Което трябва да се реверсира през определен период. Примерно 5 мин. +/- после 2 мин -/+. Напрежението е 15 волта максимално ток 300 А. Нормално се работи около 2/3 до 5 волта а тока варира според детайлите във ваната. 20/50 100 А. Релето време е лесно. Имам едно противотактно реле хубаво. Питанката е за силовата част
да работи при напрежение от 1 до 12волта и максимален ток постоянен 200/250 А. С контактори ще е най лесно ама не е никак надеждно и рентабилно при тея токове си мисля. Ще работи продължително по цял ден , нощ. Възможно ли е да се направи с полеви транзистори или тиристори? Ще работят ли при тея ниски напрежения нормално. Захранването е постоянно пуснато. Регулирането на напрежението става от първичната на трафа със фазов регулатор, регулиране във силовата част няма да е нужно. Трафа е пуснат постоянно превключването ще става под товар. А ако е проблем може да се направи да спира захранването в момемнт на превключване. Ще се радвам и ще съм благодарен на помощ за реализирането на това от по разбиращите силова електроника .
-
С контактори ще е най лесно ама не е никак надеждно и рентабилно при тея токове си мисля.
По-надеждно и просто решение от релейно-контакторна схема за мен няма, не е имало и няма да има.
Токовете обаче са много големи и контакторите трябва да имат допълнителна гасителна система, въпреки ниското напрежение, към товара.
Управляващото напрежение на контакторите е най-добре да отделно.Какъв "характер" има товара ? Активен, индуктивен или капацитивен ?
Мисля също че задачата може да се реши с IGBT модули и трябва да се начертае схема, за да не си говорим
наизуст :drinks:
Има и тиристорини модули за такъв ток :reader:
-
Товара е галванична вана за помедняване. Искренето ще се избегне с прекъсване на захранването в момента на превключване. Контакторите ще са доста обемисти примерно чешките 100 А с паралелни контакти ама тока им е даден при напрежение 230/410в при ниското напрежение тока ще е друг на който ще издържат. За схема нямам точна идея затова и питам тук.
Например така H bridge
[attach=1]
Със запаралелени мосфети за да държат на тока. Ще работят ли нормално при тея ниски напрежения? Пада върху тях не е проблем защото ще се компенсира със поадаване на по голямо напрежение. "оперативната" верига ще си е отделно. В случая гейтовете.
-
Кое налага обръщането на поляритета.С обръщането на + и - ще настъпи обратен процес
-
С контактори най-добре. Тока не е фрапантен, товара не е реактивен. 100А контактор трифазен и си готов. Всички контакти в паралел.
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=13592.msg98806#msg98806 - ЕТО ТИ ГИ ГОТОВИ!
С транзистори не си и мисли! Не са ключве те само на теория. Там в такива пари ще влезеш докато спрят да гърмят, че ум ще ти зайде. Не е толкова просто.
-
Аз се наемам да го направя с транзистори. Ако сте решили сериозно да работите по проблема, обадете се на лични или на телефон 0882222525 - Костадин. Контакторите, споменати по-горе, ги продавам аз. За сега предполагам, че с транзистори
ще се получи по-добре.
-
Ще видя човека какво ще каже.
Ваната в конкретния случай ще я ползва за претопяване на отпадъчна мед да си прави електроди като обръщал процеса падали някакви боклуци шлаки във ваната да не се лепят по електродите които натрупва.
-
...Захранването е постоянно пуснато. Регулирането на напрежението става от първичната на трафа със фазов регулатор, регулиране във силовата част няма да е нужно...
Тази постановка с фазовия регулатор изпробвана ли е? Нещо ме притеснява при тази мощност...
-
Нещо не стана ясно за какво ще се ползва ваната! Дали за претопяване на мед, или за галванично помедняване. Има голямо значение. Не си мислете, че лесно ще комутирате 300А с контактори. Мога да ви снимам как са издухани, стопени, заварени контактите на контактори, които са включвали 250-300А товар. И искро гасителната група и тя не помага. Има специални разработени силови контактори, които се използват в промишлените ККУ. Съвсем различни са от обикновените контактори, като чешките напр. При положение, че е вана за галванична обработка, не на празно производителите ги правят с тиристорно комутиране. Понеже се използва изправено напрежение за обработка.
-
Просто решение:
-
Просто решение:
При 300 ампера не е чак толкова просто...
-
При 300 ампера не е чак толкова просто...
Триста ампера са нищо за тиристор! По, неприятно е ниското напрежение, че голяма част ще е в загуби върху вентилите, но и при други ключове ще има загуби...
-
Триста ампера са нищо за тиристор! По, неприятно е ниското напрежение, че голяма част ще е в загуби върху вентилите, но и при други ключове ще има загуби...
Предвиждам проблеми предимно с трансформатора...
-
За претопяване на мед е постановката с фазовия регулатор така си работи от сигурно 15 години... И това точно 300 а е максималния ток на трафа който може да даде. Нормално върви около 150 А 3/4 в.
-
За претопяване на мед е постановката с фазовия регулатор така си работи от сигурно 15 години... И това точно 300 а е максималния ток на трафа който може да даде. Нормално върви около 150 А 3/4 в.
Това опростява до известна степен нещата.
-
Надеждно решение е конкретния случай е с пълен мост и МОСФЕТ транзистори. Естествено по няколко в паралел.
Управление на гейтовете с оптрони и готово.
И никакви еднопериодни схеми с тиристори. Трафа ще се опече!
Контактори при постоянно напрежение и токове 150-300А са ненадеждно решение.
-
А защо не пълен мост с тиристори? Така или иначе имаме готов изправител преди тях.
-
Надеждно решение е конкретния случай е с пълен мост и МОСФЕТ транзистори. Естествено по няколко в паралел.
Управление на гейтовете с оптрони и готово.
И никакви еднопериодни схеми с тиристори. Трафа ще се опече!
Контактори при постоянно напрежение и токове 150-300А са ненадеждно решение.
пълен мост? Като схемката която показах за реверс на двигателя?
-
А защо не пълен мост с тиристори? Така или иначе имаме готов изправител преди тях.
Защото загубите в тиристорите ще са много по-големи. Освен това ще е по-скъпо.
-
А защо не пълен мост с тиристори? Така или иначе имаме готов изправител преди тях.
Колегата е казал...ще има огромни загуби, което ще доведе до ниско КПД, огромни алуминиеви профили за охлаждане, големи размери...
-
Най просто и сигурно е с контактори. Още повече, че те могат да се превключват без товар, респективно без напрежение на контактната система. Даже и вградената дъгогасителна камера е излишна. :-[
-
От известно време се занимавам с проектирането на мощни полупроводникови ключове с малки загуби.
Въз основа на постигнатите резултати си позволявам да твърдя, че за конкретната задача те са по-добри от контакторите по всички показатели. Има други места, където контакторите имат предимства, но този случай не е такъв...
-
Не се разбра на какъв принцип работи пещта за претопяване на мед, за изходната нисковолтова част. Какъв тип е тази пещ?
-
Според мен е очевидно, че тук става въпрос за електролиза.
-
Най просто и сигурно е с контактори. Още повече, че те могат да се превключват без товар, респективно без напрежение на контактната система. Даже и вградената дъгогасителна камера е излишна. :-[
Не искам да споря.
Само ще кажа, че токове от този порядък в конкретния случай е напълно безмислено да се комутират с механични контакти. И защо да изключваме товара, като с МОСФЕТ ще могат да се превключват и под товар /ако е необходимо/ без никакви проблеми.
Само като пример - https://store.comet.bg/download-file.php?id=7798
5-6 броя в паралел, залепени на алуминиева платка...красота :drinks:
-
на какъв принцип работи пещта за претопяване на мед
чрез температура или чрез електролиза.Ако е чрез температура какъв поляритет
ще обръщат.Ако е чрез електролиза да отлагаш чиста мед има смисъл
-
Да електролиза, точно да отлага чиста мед да си прави електроди за ваните..
Тая схема за реверс на двигателчето приложима ли е в случая. Все ми се иска да пробвам да се позанивам с това. Контактори има на разположение с тях и ще е най лесно.. Ама 4 парцала ще стане една огромна работа, както и тиристори и тиристорни модули ама полеваците са с по малко съпротивление на прехода, затова си помислих ще са по подходящи.
-
Схемата с моторчето е приложима. Трябва и управление за транзисторите.
Много важно е опроводяването при тия токове. От неправилно опроводяване загубите може да са по-големи от загубите в
транзисторите.
За тази задача, според мен, най-подходящи са MOSFET транзисторите. На второ място са контакторите. С тиристори не си заслужава, при толкова ниски напрежения.
-
Добре де...има ли проблем за миг да се спре тока? Ако не - просто сложете два комтактора като чешките и ги превключвайте със спрян ток. И няма да има драми.
-
Ако максималният ток наистина е 250 - 300 ампера ще трябват по-мощни от цитираните контактори. Освен това ще трябва и контактор в първична страна за да спира тока в момента на превключване...
Имам достатъчно опит с релета и контактори. Харесвам ги за много приложения, но за описаната постановка смятам, че по-голяма надеждност и по-малки енергийни загуби ще се постигнат с транзистори. Предполагам, че и цената ще е по-ниска. Естествено, при неумело изпълнение на транзисторната схема, нещата може и да не се получат...
-
Един вариант на управление. Незнам дали всички видове мосфети, конкретно по мощните които ще са подходящи ще се управляват така. Може и с отделни оптрони за всеки ако има смисъл.
-
Тази схема не става. Проучи как работи мостовата схема. Опитай да нарисуваш картинката с механични контакти вместо транзистори...
-
Да разбирам как работи моста. Едните са Р канални(горните 2) другите са N канални(долните 2), нали едните се отпушват с + към гейт другите с - така от едната страна горния отпушен, долния запушен от другата страна обратно.
-
Да, разбрах, но едва ли ще намериш Р-канални с подходящи параметри и цена. Аз работя само с N-канални в случай като този. Доста експерименти и проучвания направих наскоро в тази област, за това мисля че мога да дам съвет.
При неправилно подбрани транзистори ефекта ще е такъв че по-добре ползвайте контактори. С правилните N-канални транзистори и правилното управление може да се постигне много добър резултат...
-
С контактори може и да стане, обаче ако се превкючват често и особено нощем, когато се предполага, че ще работят, острите шумове от превключването ще са особено нежелани.
Освен че ще имаме безшумно превключване с N-каналните мосфети, върху алуминиеви радиатори по два или три в парарел, ще струват само 10 до 15 лв, съответно за 8 или 12 броя. Ще трябват и 4 оптрона, и тук един лв, но всичко можеш да го поръчаш от едно място, Комет. Четрите ал. радиатора изглежда ще трябва да намериш сам, макар че и в комет имат, но цените им са високи, а тук ще ти трябват доста големи радиатори.
-
От транзисторите, предлагани примерно в "Комет", аз бих свързал пет или шест в паралел. Оскъпяването ще се компенсира от по-малкия разход на ток и по-малките радиатори.Освен това не забравяйте, че това е професионално устройство, което ще работи непрекъснато, може би и без надзор.
При 100 до 300 ампера загубите в крачетата на транзисторите няма как да бъдат подценявани!
-
Защо предложих МОСФЕТ а не контактори:
1. Ниско напрежение, голям ток. И най-малката прашинка или нагар по механичен контакт, ще доведе до сериозни загуби. А това е неизбежно в работна среда...все пак въпросното устройство няма да се ползва в операционна :)
2. Комутиране под товар на постоянен ток винаги е било проблем, за разлика от променлив такъв, по обясними причини...дъга.
3. Шум, и ниска надеждност /виж точка 1/
Комутирането с транзистори има един недостатък - трябва да се направи грамотно!
Особено като се знае че кабелите трябва да са поне 35кв.мм. Като идея - няколко кабела свързани в паралел излизат от платката, и събрани в една точка при товара. Естествено със еднаква дължина и сечение!!!
Моста трябва да се изпълни с N-канален тип МОСФЕТ и 4 броя оптрони.
Има и "лесен" вариант. Бързи връзки /байонети/ от електрожен, и ръчно обръщане на полярноста :)
От големия тип за 50 кв.мм кабел.
-
Защо предложих МОСФЕТ а не контактори:
1. Ниско напрежение, голям ток. И най-малката прашинка или нагар по механичен контакт, ще доведе до сериозни загуби. А това е неизбежно в работна среда...все пак въпросното устройство няма да се ползва в операционна :)
2. Комутиране под товар на постоянен ток винаги е било проблем, за разлика от променлив такъв, по обясними причини...дъга.
3. Шум, и ниска надеждност /виж точка 1/
Комутирането с транзистори има един недостатък - трябва да се направи грамотно!
Особено като се знае че кабелите трябва да са поне 35кв.мм. Като идея - няколко кабела свързани в паралел излизат от платката, и събрани в една точка при товара. Естествено със еднаква дължина и сечение!!!
Моста трябва да се изпълни с N-канален тип МОСФЕТ и 4 броя оптрони.
Има и "лесен" вариант. Бързи връзки /байонети/ от електрожен, и ръчно обръщане на полярноста :)
От големия тип за 50 кв.мм кабел.
Подкрепям!
-
8) Хайде нарисувайте схема :drinks:
-
Аз си мислех, не е ли най-добре диодите в настоящия мостов изправител да се заменят с тиристори. По този начин загубите ще се увеличат малко, защото не добавяме допълнително елемент със загуби а само сменяме един елемент (диод) с друг елемент (тиристор) с малко по-големи загуби поради малко по-големия пад в права посока. Например мощен тиристорен модул има пад при 300 ампера от порядъка на 1.2 волта, което мисля, че е много близо до пада и на настоящите изправителни диоди които се използват. Друг е въпроса, че тиристорите с такава мощност са доста скъпи и ще искат по-голямо внимание при изработката на управлението.
Идеята с MOSFET не ми допада, защото някак са прекалено нежни като корпус, не ми върви някак да прекарваме 300 ампера през транзистори за печатен монтаж, било то и 6 броя в паралел. Да не говорим за деликатната гейтова верига в споменатите вече не идеални условия в производството и наличие на пикове породени от комутации и от работата на фазовия регулатор в първичната страна.
Може би е най-добре да се премахне изцяло фазовия регулатор в първичната страна, и фазовата регулация да се комбинира с реверсирането на поляритета в тиристорната схема във вторичната страна. Така може би дори ще увеличим леко КПД на постановката спрямо моментното състояние.
Естествено обаче, това е сериозна силова електроника със сериозна цена, и трябва да се прави със сериозни познания и умения в областта, че иначе резултата ще бъде не много добър. Да не забравяме неоптималните условия в които ще работи, и да предвидим достатъчна якост и запас по претоварване.
-
Ех Митко...
И ще ми кажеш ли как ще реверсираш захранването на ваната само с тиристори вместо диоди?
И да знаеш - "нежните" МОСФЕТ-и, са в основата на част от апаратите за заваряване на алуминий. А там токовете въобще не са малки. Например за монофазен апарат са едно 200А че и отгоре в режим ТИГ
И типичния пад върху отпушен тиристор за тези токове е 2 волта...смятай за какви загуби става дума. Тиристора е ефективен само и единствено при голям ток и високо напрежение. С уговорката, че отстъпи доста от позициите си на ИГБТ модулите, ама това е друга тема :drinks:
-
Мощните тиристори са за над 600 волта и имат пад над 2,5-3,0 волта, а тук за напрежения под 15 волта са супер неефективни като решение. Най-голям проблем ще има с охлаждането на мосфетите, и най-добре е да се приложи принудително охлаждане с вентилаторче. Е, освен ако не се намерят огромни радиатори или да се групират по 2-3 на радиатор, така стават общо 8 радиатора всеки с по 2-3 мосфета
на по 100А @ 100 градуса Целзий.
-
Мощните тиристори са за над 600 волта и имат пад над 2,5-3,0 волта, а тук за напрежения под 15 волта са супер неефективни като решение. Най-голям проблем ще има с охлаждането на мосфетите, и най-добре е да се приложи принудително охлаждане с вентилаторче. Е, освен ако не се намерят огромни радиатори или да се групират по 2-3 на радиатор, така стават общо 8 радиатора всеки с по 2-3 мосфета
на по 100А @ 100 градуса Целзий.
Подозирам, че при грамотно направена схема няма да има нужда от грамадни радиатори. Ако не се гонят максималните 300 ампера, дори ще са много малки...
Добре ще е lampamp да измери точно колко е истинския максимален ток.
-
След като всички прехвалихте МОСФЕТИТЕ, ка кажа и аз нещо в защита на тиристорите. :)
Семпло и елегантно решение, ще отпадне изправителя и регулатора в първичната стана на трафа.
1. Правото напрежение не е повече от 1,5-2В., за масовите модели. Същия пад го има и в изправителния мост, който ще отпадне, ако се ползват тиристори.
2. Не е необходимо тиристорите да са на 1000В., и 100 са достатъчни, а това силно рефлектира върху цената и останалите параметри.
3. Регулирането може да стане във вторичната страна, само с една управляваща схема, а не както е сега в първичната страна. Последното е много неприятно за трафа, заради ниския фактор на мощността и несиносуидалната форма на тока.
4. Няма проблем трафа да работи с еднополупериоден изправител, ако е оразмерен за това или ако в случая има запас по мощност.
За транзисторната схема - добро решение, но запазва всички отрицателни неща в досегашната схема. Отделно може би (без да съм сигурен), горните оптрони ще искат отделни, галванично разделени захранвания...
-
Задачата е да обръщаме периодично посоката на тока през ваната. Ако преработим изправителната част, задачата остава нерешена.
С еднополупериоден изправител рискът ми се струва висок. Защо да се променя изправителната част, която доказано върши работа?
-
След като всички прехвалихте МОСФЕТИТЕ, ка кажа и аз нещо в защита на тиристорите. :)
Семпло и елегантно решение, ще отпадне изправителя и регулатора в първичната стана на трафа.
1. Правото напрежение не е повече от 1,5-2В., за масовите модели. Същия пад го има и в изправителния мост, който ще отпадне, ако се ползват тиристори.
2. Не е необходимо тиристорите да са на 1000В., и 100 са достатъчни, а това силно рефлектира върху цената и останалите параметри.
3. Регулирането може да стане във вторичната страна, само с една управляваща схема, а не както е сега в първичната страна. Последното е много неприятно за трафа, заради ниския фактор на мощността и несиносуидалната форма на тока.
4. Няма проблем трафа да работи с еднополупериоден изправител, ако е оразмерен за това или ако в случая има запас по мощност.
За транзисторната схема - добро решение, но запазва всички отрицателни неща в досегашната схема. Отделно може би (без да съм сигурен), горните оптрони ще искат отделни, галванично разделени захранвания...
1. Пад на напрежение в тиристор под 2 волта няма. Обикновено е повече. И си има обяснения, свързано с вътрешната структура на тиристора. Инфо има - всеки може да намери и прочете.
2.Тиристор на примерно 500А и 100 волта аз не знам къде има...то не че съм търсил много, ама...така за информация.
3. Има сериозен проблем с трафа работещ в еднополупериоден режим, и той се нарича едностраннно намагнитване на магнитопровода. Никога не се е считало за добър избор подобен вид работа на траф.
4. Как ще обръщаме полярноста, ако просто заменим грец от диоди, с грец от тиристори?
5. За горните оптрони е необходимо за всеки по едно собствено захранване, галванично разделено от другите. За долните два оптрона - само едно общо.
5. При добро желание и познаване на материята, може да се направи синхронен изправител с МОСФЕТ-и, което ще доведе до още по-малки загуби.
6. Да, става сложно, но е технически вярното решение с високо КПД.
7. Всеки е свободен да го направи както му душа иска - даже ако загубите превишават полезната работа, както ще се получи май... :D
8. Ако ми беше необходимо на мен, щях да подходя по друг начин - правя си високочестотен преобразувател с ИГБТ транзистори и обратна връзка по ток, на изхода, мост с мосфети за обръщане на полярноста и всичко ще тежи под 10кг с висок КПД и защита от късо. :drinks:
-
Така се постига три пъти по-добро топлоотдаване и даже няма нужда от допълнителни радиатори.
Напълно невярно!!!
За справка - виж таблицата.
-
Момчета, нека и аз да кажа...
Вижте тази схема. Вторична намотка със среден извод и превключване с полумост с два (две групи от по няколко в паралел...) мосфета.
Знам, ще кажете, че е нужна 2 пъти по-голяма вторична намотка... Да, обаче се губят 2 пъти по-малко напрежение и мощност и в мосфетите, и в диодите на изправителя! Та в случая, при това малко изходно напрежение, съпоставимо с падовете върху диодите, като нищо ще се окаже, че само един среден извод на съществуващата вторична намотка ще е достатъчен!
А за превключването на мосфетите - освен оптрон и галванично развързано захранване за горния гейт, трябва и схема за времезакъснение на включването и на двата гейта, че ако вземат да се срещнат транзисторите...И превключването да е бързо, че гейтовете си имат капацитет...
-
Вярно е, че мощни тиристори за голям ток и ниско напрежение май не се намират, поне не лесно. С толкова мощни тиристори не съм имал занимания, но поне с BT151 до 20 ампера напрежението не превишава 1.5 волта. За данните които цитирах, имах предвид ето този тиристорен модул, поне там дават такива данни за температура над 50 градуса:
https://store.comet.bg/download-file.php?id=8950 (https://store.comet.bg/download-file.php?id=8950)
Иначе, нека се обоснова за реверсирането, тъй като явно не се е подразбрало, ще се направят два грец-а с 8 тиристора, като ще се отпушва едната или другата четворка тиристори. Естествено недостатък е големия брой тиристори с не много ниска цена. Добрата новина е, че ще могат да споделят общи радиатори по двойки, защото в един момент от време ще грее само по един тиристор от всяка двойка. Естествено - ще иска сериозно проектиране, но и приложението на мен ми изглежда сериозно.
Основни преимущества на тиристорите пред IGBT MOSFET и каквито и да били напълно управляеми елементи за мен са:
- Бързо отпушване и необходимост само от кратък управляващ импулс;
- Пълно насищане независимо от големината на комутирания ток. Няма възможност да влезе в "активен режим" за определено време което да го разруши;
- Издържливост на големи импулсни токови претоварвания.
Разбира се, в случая наистина работните напрежения са твърде ниски, и това намалява ефективността на цялото решение с тиристори.
Не виждам какви са съществените недостатъци на тиристорите пред IGBT, освен това, че са полууправляеми, което в случая при нефилтрирано напрежение не е проблем.
Действително при такива тоци еднополупериодно изправяне за мен е пределно неподходящо.
Решението с MOSFET наистина е по-евтино и на глед достъпно, но все си мисля, че за това приложение трябва да се мисли и за надеждността. Не ми харесва идеологически. Добре е да се помисли за спиране на първичното напрежение при превключване на транзисторите, че при тия тоци те да минават през активен режим ми се струва рисковано. Ако не друго, то трябва управлението да се изпипа до съвършенство за максимално стръмни фронтове.
Щом ще се прави нов траф, не е ли по-добре да се реализира с вторична със средна точка, така ще може да стане реверсирането на поляритета само с 4 тиристора и съответно още по-ниски загуби?
Действително и импулсния преобразувател не е никак лоша идея, може и над този въпрос да се помисли.
И в заключение дали няма да може да продължи експлоатацията и през следващите 20 години без реверсиране на поляритета, т.е. нищо да не се пипа? :)
-
Ако се изработва от нула - както вече писах, високочестотен мост с ИГБТ и обратна връзка по ток. Просто и надеждно! Изправителя със средна точка и Шотки диоди нисък пад.
И да се окъси - нищо няма да се случи, за разлика от всички други досегашни варианти. След него е ясно - МОСФЕТ с управление с оптрони тип 3120. С тях елиминираме всяка възможност за попадане в активен режим. А времето за което се превключват двата диагонала на моста е достатъчно да се направи не повече от 200-300нс /наносекунди/
В този ред на мисли - даже само един обикновен ЦК ключ би свършил работа. Едва ли някой ще успее за по-кратко време да го превключи. Естесвено два таймера 555 няма да са излишни свързани като тригери на Шмит...мисля няма нужда да казвам защо
Митко е прав - задачата е сериозна и изисква грамотно изпълнение.
-
Решението с MOSFET наистина е по-евтино и на глед достъпно, но все си мисля, че за това приложение трябва да се мисли и за надеждността. Не ми харесва идеологически...
Не мога да се съглася! Преди време ми трябваше мощен, полупроводников ключ с малки загуби. Не намерих подобно в търговската мрежа, което е лесно достъпно и на приемлива за мен цена. Коментирах този въпрос в темата:
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=13180.0 (https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=13180.0)
Коментирал съм темата и в друг форум. Не намерих готово решение, за това се заех и създадох собствено устройство.
Като недостатък на на моето устройство мога да изтъкна това, че бързодействието му е съизмеримо с това на обикновено електромагнитно реле. Драйверът съм проектирал сам. Галванично разделен е. Положил съм усилия да работи надеждно и да е устойчив на смущения. Не е скъп. От проведените досега опити нямам основание да се съмнявам в драйвера. Изпробван е да управлява в паралел 6 броя транзистори IRFB3077. Освен това драйверът е и доста енергийно ефективен...
От предложените ми решения с други елементи, нито едно не беше с по-добри параметри при превключване на нисковолтови вериги.
-
при изправител в схема Грец за управление не са необходими 4 тиристора, а само 2
и според мен решението с два изправителни моста ще е най-лесно и просто за реализиране, още повече че и в момента системата работи така с един мостов изправител
-
Цените на купешките SSR-и наистина са солени, напр. dc60d100 модул с мосфети и оптрон за номинален прав ток до 48В на до 100A струва 144$ броя. Ако се сложат 4х3=12 модула цената става 3000 лв за комутация на 300А. Та нещата наистина са сериозни.
ТТ данните обаче също си ги бива: 0,6В пад при 100А ток, коефициент на топлинно съпротивление преход-корпус 0,53 градуса Целзий/Ват, бързодействие до 700 херца скорост на ШИМ модулацията, размери на модула 6х3х3см и тегло 100 г.
-
... Ако се сложат 4х3=12 модула цената става 3000 лв за комутация на 300А...
Авторът на темата нещо не се включва...
Аз бих могъл да предложа целия модул за превключване на поляритета на около десет пъти по-ниска цена от цитираната по-горе. Даже ще са включени радиаторът и захранването...
Естествено, проблемът може би вече е решен или може да е избран друг начин.
-
Не е решен проблема. Чакам моя приятел да се завърне да се изкаже и той. Трафа няма как да стане с 2 вторични няма място, а и ако взема да го разбивам ще трябва наново да се навива...ако не го устройва две букси и да си седи денонощно до трафа да си го върти..
-
А едно време, когато не е имало МОСФЕТИ как са решавали проблема? Или не са се заигравали с такива тоци?
Изцяло подкрепям Билян:
С контактори най-добре. Тока не е фрапантен, товара не е реактивен. 100А контактор трифазен и си готов. Всички контакти в паралел.
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=13592.msg98806#msg98806 - ЕТО ТИ ГИ ГОТОВИ!
...............
Само ще допълня - "давиш" контактора в 10л. вана, пълна с трансформаторно масло /стотинки е/ и си решаваш проблема с искренето. Елементарно, надеждно и евтино решение.
-
С тия мощни контактори ще стане, ама колко време ще изкарат ако сменя поляритета на всеки 5 минути, това прави 300 пъти в денонощие или над 100 000 пъти на година. На половината и вече ще са се скапали. На времето такива мощни токове при ниски напрежения, а и не само, са се превключвали със стъклени релета пълни с течен живак.
-
С тия мощни контактори ще стане, ама колко време ще изкарат ако сменя поляритета на всеки 5 минути, това прави 300 пъти в денонощие или над 100 000 пъти на година. На половината и вече ще са се скапали. На времето такива мощни токове при ниски напрежения, а и не само, са се превключвали със стъклени релета пълни с течен живак.
Имаме - напрежение , и предполагаем ток . И предполагаемо време на реверс .
Колко часа ще работи , какво точно е това , няма никакво инфо .
Е , какво съветваме колегата ? Тая електроника дето го засипахме , дали може да я изпълни . И дали е рентабилна .
-
Ако ще се прави изцяло ново устройство, смятам че това е правилният подход:
... Ако ми беше необходимо на мен, щях да подходя по друг начин - правя си високочестотен преобразувател с ИГБТ транзистори и обратна връзка по ток, на изхода, мост с мосфети за обръщане на полярноста и всичко ще тежи под 10кг с висок КПД и защита от късо. :drinks:
Ако ще се прави само смяната на поляритета, може и с контактори, но аз имам следните въпроси:
1. Кои контактори са подходящи за целта?
2. Колко струва комплектът?
3. Колко енергия консумират бобините на контакторите?
4.С какво реле ще превключваме оперативните вериги, така че да осигурим нужната надеждност (очаква се да има искрене)?
-
Ако ще се прави изцяло ново устройство, смятам че това е правилният подход:
Ако ще се прави само смяната на поляритета, може и с контактори, но аз имам следните въпроси:
1. Кои контактори са подходящи за целта?
2. Колко струва комплектът?
3. Колко енергия консумират бобините на контакторите?
4.С какво реле ще превключваме оперативните вериги, така че да осигурим нужната надеждност (очаква се да има искрене)?
Намират се 400 амперови контрактори от портови кранове . 380волта е оперативната.
Трифазно са . Връзва паралел . Те са и с искрогасители . И са предвидени да " щракат " по 500 пъти на смяна .
-
Намират се 400 амперови контрактори от портови кранове . 380волта е оперативната.
Трифазно са . Връзва паралел . Те са и с искрогасители . И са предвидени да " щракат " по 500 пъти на смяна .
Приемаме, че два такива ще свършат работа...
Нещо за цена, размери, консумация знае ли се?
-
Приемаме, че два такива ще свършат работа...
Нещо за цена, размери, консумация знае ли се?
Намират се на ниска цена , щото вече няма къде да ги поставят . Мога да се поинтересувам и ще пиша . Консумацията ? Ами не зная точно , но да речем че е 1 ампер . Ти имаше тема за 100 амперови контрактори , та ако знаеш колко им е оперативната , може логически да преценим , колко е на 400 а. Което си е нищо пред мощности дето е представена за въпросния електролизен казан , или квото е там .
-
Един български 32 амперов консумира 112 милиампера при 220 волтова бобина. Само такъв имам в момента при мен...
Ако аз трябва да правя мост с МОСФЕТ, вероятно ще успея да го управлявам с не повече от един ват.
-
Намират се на ниска цена , щото вече няма къде да ги поставят . Мога да се поинтересувам и ще пиша . Консумацията ? Ами не зная точно , но да речем че е 1 ампер . Ти имаше тема за 100 амперови контрактори , та ако знаеш колко им е оперативната , може логически да преценим , колко е на 400 а. Което си е нищо пред мощности дето е представена за въпросния електролизен казан , или квото е там .
Темата е вече изчерпана, поне докато се появи нещо ново от собственика на въпросното чудо на техниката...
НО...по твоя отговор - въпросния "казан" по описание от първата страница е с консумация около 1-2 кВт.
При напрежение 2-5 волта. Въпросните контактори, има защо вече никой да не ги употребява :) и само оперативната ще консумира 200 вата /примерно/ Отделно ще трябва и да се пренавива - едва ли има три фази във въпросното помещение
За загубите в контактната система разчетена за 400 волта и променливо напрежение пък е друг въпрос, както и искрогасителите които са напъло неефективни при постоянно напрежение 5 волта и ток 150-300А
Та накратко - вярно е че това е форум за стара електроника, ама това не означава да си заровим главите в пясъка и да не виждаме новите решения. Поне според скромното ми мнение.
-
То е ясно, че с контактори ще стане - това е простият вариант, но ще е добре да се превключват без товар - при изключена за момент първична намотка на трансформатора. Обаче, има възможност контактите да нагорят или залепнат, изобщо, не е добре да остава без наблюдение...
Понеже проблемът преседя в главата ми известно време, избистрих силовата схема до степен да вярвам, че по-просто, надеждно, енергоспестяващо и евтино решение с полупроводникови ключове няма да може да се измисли...
-
Сега да обясниш и как работи...ама подробно :drinks:
И с нарисувани диодите които винаги ги има в МОСФЕТ транзисторите
-
И аз, и аз искам да зная! :)
-
Ми как...
Можем да я наречем "синхронен изправител". Няма диоди, а транзисторни ключове. На сдвоените гейтове трябва да се подава отпушващо напрежение по време на съответните полувълни от синусоидата. Управляващата схема ще взима от трансформатора една синусоида през малка намотка. По време на положителните полувълни ще отпушва едните гейтове и ще запушва другите, а по време на отрицателните ще запушва първите и ще отпушва вторите... Ако се разменят гейтовете или ако се обърне логиката на управлението, ще се смени и поляритета на изхода... Може тази схема да се ползва и за регулируем изправител, но превключването няма да е при нулев ток и съответно ще има повече загуби...
-
Сега да обясниш и как работи...ама подробно :drinks:
И с нарисувани диодите които винаги ги има в МОСФЕТ транзисторите
Колкото и странно да изглежда, ако се разделят управленията на мосфртите, схемата ще работи коректно през един отпушен мосфет и обратния диод на другия, после се разменят... :D
-
Да, качих схемата с диодите... С уговорката, че те са си вътре в транзисторите, но ползата от тях е само в запушено състояние на транзисторите - да не допускат върху тях отрицателно напрежение. Иначе, когато рамото е отпушено, токът няма да тече точно през диода, а през отпушения канал на транзистора... Нищо, че посоката на тока ще е обратна на тази, която обикновено смятаме за нормална...
-
25 милиома (добър случай) * 300А = 7.5 волта. 7.5+0.7 от диода в другия = 8.2 волта. 8.2*300 = 2460 вата. Айде да поусредним с някоя формула за успокоение на духа - 2460*0.7 = 1722 вата. Колко вата е захранването?
-
Е що тъй с лошо сега...
FDP8860 - 2милиома, при 4 бр. в паралел за група става 0.5 милиома, а при 2 последователни групи - 1милиом... При 300А - само 0.3В пад. Е, няма как с транзисторни ключове да няма загуби, нали затова искахме с мосфети, за да са най-малко загубите...
-
Аз виждам 4 броя N-канални мосфети
Та затова питам как работи...
Или само аз не виждам добре :drinks:
Минута по-късно стоплих :rofl:
Хахахаххахахах...добре е да се тества. Може да се окаже добро решение!
Един минус в сравнение с моста - имаме постоянно превключване макар и с ниска честота, което ще доведе до динамични загуби, да малки но все пак. При моста ще имаме превключване веднъж на 5 мин /или колкото е там времето за смяна на поляритета/
-
Понеже се очаква да работи само с активен товар, превключването съвпада с момента на нулеви ток и напрежение, затова от там практически не се очакват загуби
-
Вана за електролиза е по-скоро капацитивен товар :drinks:
-
Темата е вече изчерпана, поне докато се появи нещо ново от собственика на въпросното чудо на техниката...
НО...по твоя отговор - въпросния "казан" по описание от първата страница е с консумация около 1-2 кВт.
При напрежение 2-5 волта. Въпросните контактори, има защо вече никой да не ги употребява :) и само оперативната ще консумира 200 вата /примерно/ Отделно ще трябва и да се пренавива - едва ли има три фази във въпросното помещение
За загубите в контактната система разчетена за 400 волта и променливо напрежение пък е друг въпрос, както и искрогасителите които са напъло неефективни при постоянно напрежение 5 волта и ток 150-300А
Та накратко - вярно е че това е форум за стара електроника, ама това не означава да си заровим главите в пясъка и да не виждаме новите решения. Поне според скромното ми мнение.
Не се употребяват , щото се ползваха за пристанищни кранове. Такива вече няма . И защо трябва да са 5 волта на 50 ампера ? А не 12 волта , на 25 ампера ? Ш като казваш че не е казан , откъде знаеш ? По горе помолих колегата за още инфо . Къде е снимката на съоръжението
-
:rtfm:
-
Е снимка. метална вана със стъклопластово покритие отвътре, която събира 1 тон електролит. Трансформатор с параметри 10 волта 300А изправен с грец от диоди по 250 А. Досега човека си я регулира така. С фазов регулатор на първичната като тока зависи от броя детайли вътре може да е 5А може и 50А, регулира напрежението да не е много високо 1/2/3 волта с фазовия регулатор..
Като цяло е това.
-
Така нещата се упростиха доста. Човека рязко се отказа от консумация 200А. Смъкна на. 60/70 А. В тоя случай ще го направя с релета, или контактори. Има едни автомобилни релета дават им 70А.по 2 в паралел И един контактор на първичната да спира трафа при превключване.. Моя познат май незнае какво иска, а и това ще се окаже най дуракоустойчиво при променените условия.
Беше включил на един изправител на 14 волта вторичната към 230в. При положение, че има щепсел и изхода на 14 те волта е с болтове :crazy:
-
Релето е направено с 2 пъпки едната е малка и изглежда от друг материал по тъмна. Тя включва първа след нея и основната. Явно против нагар. Видимо няма нинакви следи по пъпките въпреки, че е старо.
-
70 ампера също не са малко, и силно не препоръчвам използване на релета, още повече с контакти в паралел. Работата е там, че винаги единия контакт ще носи много по-голяма част от целия ток. При наличие на фазов регулатор в първичната страна да се добавя контактор вместо да се прекратява работата на регулатора също е едно доста силно неефективно решение. Идеята на pansim с изходни букси подобни на тези при инверторните електрожени ми се струва все по-подходящо решение в конкретната ситуация.
-
Ами вариант по 1 реле само. Щом е държало толкова години в автомобила без поражения. А има и 100 амперови такива.
Хем не му се дават пари хем да се направи. Ще го отсвиря май.. Да дежури до ваната денонощно и ръчно да си я щрака. В края на краищата. :negative:
-
Това нещо дойде пак на дневен ред, вече за по малка мощност ток до 80А. Ще му направя със контактори и релета време.
Попаднаха ми 32А на които ще запаралеля контактите въпреки, че не е много добре.
Ще го направя да не превключва под товар, както и да не превключва преди да е спряло захранването на първичната на трафа за да не преискрява. Нахвърлях една схема набързо
Не е най оптималното нещо ама за пробата с каквото разполагам и колкото издържи.
Вместо контактора в първичната на трафа ще прекъсвам управлението на фазовоя регулатор за да няма и там църкане на контактори.
Противотактното реле време е с независимо регулиране на времената On/Off
-
Много интересна тема.Аз бих го направил с два управляеми греца във вторичната.Работят последователно.1 дава +.- 2 дава-+ .Управлението е с маломощни релета.Силовите релета не работят много добре на постоянен ток
-
Много интересна тема.Аз бих го направил с два управляеми греца във вторичната.Работят последователно.1 дава +.- 2 дава-+ .Управлението е с маломощни релета.Силовите релета не работят много добре на постоянен ток
Супер идея . И осъществима .
-
Като напишеш в търсачката контактор за лебедка излизат готови блокове точно за тази работа.
Един пример: http://bg.aokaielec.com/dc-contactor/dc-contactor-application/12vdc-reversing-contactor-solenoid-relay-for.html (http://bg.aokaielec.com/dc-contactor/dc-contactor-application/12vdc-reversing-contactor-solenoid-relay-for.html)
-
Да а за него нали пак ще е добре да се спира трафа за да не нагарят контактите, а и дали ще издържи да е включено по 5/6 часа, че и по цял ден. Ще му трябва и реле време и захранване. Тъкмо ще видя колко ще издържи прави се с подръчни неща. Ако му върши работа и иска по мощно, ще му правим полупроводниково кадърно и както трябва(въпреки, че тоя човек ги прави цели проводници полупроводниците :master2:)
-
Според описанието контакторът за лебедка би трябвало да е достатъчно надежден. Двигател на лебедка е по-тежък товар от галваничната вана. Прекъсването на първична страна може да се окаже ненужно. Най-добре направи някакви проби с подръчните материали и виж какво искрене се получава. Контакторът на първична страна вероятно също ще искрува...
-
А там мога да спирам чрез триака на регулатора и няма да го има искренето.
-
Направено е неугледно с каквото има под ръка. Контакторите са 20тина ампера незнам на 10 волта какъв ток ще издържат със запарелелени контакти. Кабелите са доста презапасени ама такива имаше. Има по една лампа да показва на коя клема е прехвърлило плюса изключва първичната преди превключване и включва след като е превключило.
Показаната схема от мене в предишния ми пост е леко грешна и неработеща добре претърпя промени :crazy:
За сега работи добре и не прави проблеми. Ще видим дали ще нагорят силовите контакти така като превключват без товар.