Форум за любителите на Стара електроника
Нови технологии => Микроелектроника, инструменти, Направи сам => Темата е започната от: kortex в 19 Ноември, 2020, 10:47:21
-
Здравейте,
трябва ми flip flop схема . Има много качени , но проблема ми е че търся нещо по мощно . Нещо което да превключва между две 12 V релета , които вече ще си вклюват по големи консуматори . Трябва да е и с потенциометър за регулиране на времето на смяната . Единственото което намирам са схеми с LED лампички ,които не могат да захранят релетата ... Ако някой има нещо което ще свърши работа ... :)
-
Здравейте, предполагам нещо подобно: http://www.chipinfo.ru/dsheets/ic/590/590kn6.html (http://www.chipinfo.ru/dsheets/ic/590/590kn6.html) би свършило работа или аналози на тази схема.
-
Започни с по-подробно обяснение какви са входните сигнали, какви са изходните и какъв е алгоритъма по който трябва да работи. Това ми звучи като реле за време. Мисля с таймер 555 може да се сътвори нещо, но дай повече информация и ще помогна.
-
Точно така , мислех с таймер 555 и с някакви мощни изходни транзистори след него ... Няма входни сигнали (освен захранването нали :) ), точно като реле за време . Периода е около 0,5 секунди на смяна .
Идеята е първото реле като се включи да спре второто и обратното ... Това да става през 0,5 секунди . Свързан по схемичките на диодните flip flop-чета таймерът сменя светлините през горе долу пак 0,5 секунди , така че може да мине и без потенциометър за настройка . Трябва да се нагласят подходящи транзистори и походящи съпротивления така че накрая на изхода на всичко това да излязат 12 волта , сменящи се през 0,5 секунди . Със сила да захранят две релета , защото товара след тях е много по голям и без тях няма да стане .
-
Така зад многото купешки думи ми се струва, че става дума за един прост транзисторен мултивибратор. ::)
-
Да, проблемът е, че даже не са купешки думички, а куп (извинявам се...) глупости!
"LED лампички", "диодните flip flop-чета" ... @kortex ти на разни индийци ли гледаш клиповете в тубата (https://youtu.be/nSXSafk4SjA?t=318)?
Там ще видиш и безплатна енергия с една жица и магнит от високоговорител... ???
Сега по-сериозно: както казват и колегите ти трябва мутивибратор (дискретен или с 555), а превключване на веригите може да става и само с едно реле, което има НО (нормално отворен) и НЗ (нормално затворен) контакт т.е. превключващ.
-
Вижте , не съм професионалист , казвал съм го и ще го кажа пак :) За клиповете ... ами .. То Бъларски такива - няма ... Така че или това или нищо .
Релето , помислих и за двуконтактно ;) Не ми върши работа . Трябва да са две нормално отворени . Затова казвам за две . То даже проблема не са релетата . Проблема е захранването им как да постигна . Не мисля че изходите на таймера ще са достатъчно мощни да захранят соленоидите на две релета . Затова става дума :)
Моля без подигравки :D първата схема е със ,,светодиодите “ а втората с транзисторите . Избрах NPN . Питам за мнение ще излезе ли нещо от това , трябва ли да се добави някой допълнителен компопент ... Понеже краче 3 сменя поляритета на напрежението (в моя случай 3 волта) емитера на единия транзистор е свързана към + 12 V за да може като се подаде положително напрежение на базата да се отпуши . Емитера на втория е свързана към - 12 V , за да може (на теория )като се подаде отрицателно напрежение да се отпуши . Сега , транзисторите са NPN , но какви точно като модел трябва да са ? Също как да изчисля стойността на резистора , захранващ таймера от 12 v ?
Никой не се е родил научен както казват :) Аз ако бях спец изобщо нямаше да пиша тук да питам за помощ ... :drinks:
А за схемата , ако имате нещо по просто или по лесно за изпълнение съм отворен за предложения .(схемите са взети от нета , може и да са грешни ... )
-
...
-
Грешна схема от нета както винаги ... оправих я ... ???
-
Колеги, не ви ли се струва, че превключването на реле през половин секунда е малко бързо? Не е зле да се помисли за полупроводников елемент като заместител на релето.
-
Може ли и аз...
Първо, таймер 555 си се захранва нормално с 12В и няма нужда да намаляваш напрежението. Второ, намаляване на напрежението за захранване на таймера няма как да стане просто с резистор. Трето - изходът на таймера е за ток до 200 мА и в двете нива, което е предостатъчно за управляване на релета, не са нужни никакви транзистори. Четвърто - не стана ясно защо ти трябват 2 отделни релета, почти напълно сигурен съм, че може да свършиш работата с едно.
А за транзисторите, които си нарисувал на схемата - нямаш представа какво си нарисувал, рано ти е още. То не че е рано, ама трябва да разбереш първо какво е това транзистор, как работи, как се свързва и как се управлява. За примера, който си нарисувал, ще ти покажа как би трябвало да изглежда, за да проработи... Пробвай да помислиш за какво е нужен всеки резистор и какво ще стане, ако стойността му не е такава, а примерно - 10 пъти по-голяма, защо единият транзистор е прав, а другият - обратен...
-
Ако не е критично времето и имаш допълнителни крачета на релетата, връзваш самите релета да се самоуправляват на контактите си в мултивибратор (едното включва другото и обратно) с поедин конденсатор на захранването на всяко за самозадържане. Конденсаторите се подбират с еднакъв капацитет 100-1000 микрофарада примерно.
Или две релета в мултивибратор и две силови варзани към тях на отделни крачета. Това е най простото решение.
-
Доколкото разбрах колегата иска да комутира 24 волта 3 ампера. При това положение предлагам една примерна схема. Схемата е в суров вид и може да се наложат леки корекции. Трябва да се осигури на интегралната схема захранване 12-15 волта...
-
Колеги, не ви ли се струва, че превключването на реле през половин секунда е малко бързо? Не е зле да се помисли за полупроводников елемент като заместител на релето.
И аз мисля че релета в такъв режим ще изкарат няколко дни! :D
-
И аз мисля че релета в такъв режим ще изкарат няколко дни! :D
Виждал съм в промишлени условия релета "куча марка" да издържат доста. В други случаи маркови релета бързо свършват...
Както и да е, но в този случай ми се струва, че спокойно можем да минем без релета.
-
Зависи от товара който се превключва с релето.Ако е
сравнително голям индуктивен товар при 0,5 секунди
првключване както иска няма да издьржи много.
Дори и да се вземат мерки за гасене на обратно V при изключване.
При активен товар ще издьржи повече
-
Виждал съм в промишлени условия релета "куча марка" да издържат доста. В други случаи маркови релета бързо свършват...
Както и да е, но в този случай ми се струва, че спокойно можем да минем без релета.
Имам едно съветско медицинско чудо работещо от 9 волтови батерии произведено през 1974 година. Вътре се ползват две релета и повишаваш трансформатор. При 9 волта вход изкарва 220 на около 50 херца за захранване на дребна медицинска апаратура.Друго вътре няма! Самите релета работят на 50 херца, в собствен режим на мултивибратор. Това си е чист механичен инвертор 9-220v .
-
Колеги , мисля , че на 0,5сек. да включва реле , което да командва друго реле за мощност , е не удачно . Погледнах параметрите на първите контактори които ми попаднаха.Ето и данните : Преценете сами .
Стандарти:IEC 60947-1 / 60947-4-1 и EN 60947-1 / 60947-4-1, UL 508, CSA C22.2 N °
Номинално работно напрежение:Спомагателна верига 690 V
Основна верига 690 V
Номинална честота (f):Спомагателна верига 50/60 Hz
Основна верига 50/60 Hz
Номинална оперативна мощност AC-3 (P e ):(220/230/240 V) 3 kW
(380/400 V) 5,5 kW
(400 V) 5,5 kW
(415 V) 5,5 kW
(440 V) 5,5 kW
(500 V) 7,5 kW
(690 V) 7,5 kW
Номинален работен ток AC-15 (I e ):(220/240 V) 4 A
(24/127 V) 6 A
(400/440 V) 3 A
(500 V) 2 A
(690 V) 2 A
Максимална електрическа честота на превключване:(AC-1) 600 цикъла на час
(AC-15) 1200 цикъла на час
(AC-2 / AC-4) 300 цикъла на час
(AC-3) 1200 цикъла на час
(DC-13) 900 цикъла на час
Максимална механична честота на превключване:3600 цикъла на час
Номинално напрежение на управляващата верига (U c ):50 Hz 24 ... 60 V
50 Hz / 60 Hz 24 ... 60 V
60 Hz 24 ... 60 V
DC Работа 20 ... 60 V
Време за работа:Между обезсиляване на бобината и затваряне на NC контакт 13 ... 98 ms
Между обезсиляване на бобината и отваряне на NO контакт 11 ... 95 ms
Между захранване на бобината и отваряне на NC контакт 38 ... 90 ms
Между захранване на бобината и NO затваряне на контакта 40 ... 95 ms
-
Мисля , че тези релета ще работят като зумери .
-
А според мен е най-добре самият автор да каже какво точно иска да превключва. Тогава по-лесно ще можем да преценим с какво и как ще е най-добре, най-просто и т.н.
-
Таймерът който правим в момента ще е част от друга верига . Когато другите контролери превключат към друга функция , и таймерът не е необходим ,релето трябва да се върне в положение нормално отворено и от двете страни (същите лампи се използват и за друга функция). Затова не може да е едно ...
Ще се превключват 8 лампи , напрежение 24 волта като тока на всяка една е около 200 мА . (тоест общо около 1,6 ампера за всичко) Казвам 3 , за да не се натоварва схемата ако ще е изцяло транзисторна и също да имам място за още някой консуматор ако се наложи ...
Малко за самата схема . Таймерът , включен на 12 волта не може да превключи сам дори едно реле ... Трябва да има транзистори след него , затова напрежението му е по ниско (захранвам го от 12 волта през резистор 520 ома, на входа има точно 3 волта). Схемичката която нарисувах , така както е работи :) до някъде ... Едното реле работи нормално , точно както трябва . Измервайки напрежение , да разбера защо второто не се включва разбрах , че в същност таймера не подава отрицателно напрежение , просто подава импулс от 1,7-2 волта . Тоест когато подаде 1,7 единия транзистор се отпушва и релето тръгва , но когато е 0 ... е невъзможно :) Имам една идея как мога да го направя , ще се пробвам . :master2:
Много благодаря за предложенията , понеже това вече го започнах изкам да се опитам да го донаправя , ако не стане ще пробвам друга схема . Вече с осигурени стабилни импусли впоследствие може ако релетата направят проблем да се премахнат и да се сложат транзистори .
-
;) Като се е захванала дискусия за мигащи лампички да попитам и аз: Трябва ми проста схема за следния вид работен цикъл: две или три премигвания след това по дълга пауза. Хубаво ще е да може работния цикъл и паузите да могат да се регулират по някакъв начин.
-
goldib, премахни светодиодите. На изходи 0, 2, 4 съответно включи аноди на 3 диода, с общ катод към изходния ти светодиод, с резистор към земя.
Така от 10 такта светодиодът ще свети на 1, 3, 5-ти, а ще е загасен в следващите 5 такта. (Ако трябва, ще дочертая схемата.)
Скоростта/тактът на превключане/ лесно се изменя с промяна стойностите на елементите на генератора. Периодът на паузата - не. При желание за повече възможности (практически неограничени) и при по-голяма сложнотия при регулирането, бих използвал микроконтролер (в частност: Arduino) и няколко реда код. Така времето за тестове и изработка, както и цената, не ще са повече.
Схемата по-долу е от:
Christmas Lights Sequencer
https://www.electronics-tutorials.ws/blog/christmas-lights-sequencer-circuit.html
-
(Трудно се чертаело върху jpg ... ;) )
Схемата е като идея.
Може да модифицираш с друг генератор, с друг брояч+BCD-дешифратор (напр. на 16), да се включват в друг коеф. на броене и др.
-
Колегата LZ добре се е сетил . Това е много функционална схема с възможности за надграждане . Тя решава проблемите и на двамата колеги . Вместо 40106 ,може да се ползва 555 или какъвто и да е регулируем мултивибратор . Работи много стабилно . Вече почти год. я ползвам за пуск и реверс на трифазен двигател . Разбира се не на 0.5сек. а на около 40-50 сек.
-
:hi: Благодаря на колегата LZ :drinks:
-
Тествах схемата. Е, с модификация: изпълнена с каквито ИС имам ::):
4011 - генератор, 4017 - брояч и дешифратор.
Светодиодът си мига в 3 такта ;).
(Трудното бече чертането: обединих две схеми от нета :writer:.)
-
В последната схема - силата, с която свети светодиода зависи от броя на '1'-ците на изхода на брояча, както и стойността 1к на резистора е голяма (при положение, че захранването е 5 волта както е на схемата).
Ето и вариант с "подобрения" :) :
[attach=1]
ПС. диодите са "обърнати" нарочно, това ще промени цикъла на светене, но схемата така е "железна" ;)
-
В последната схема - силата, с която свети светодиода зависи от броя на '1'-ците на изхода на брояча ...
В изходите винаги има САМО една единица - 4017 - брояч до 10 с дешифратор.
---
Резисторът към + не е необходим. По-скоро да е към земя или към Е-Б при транзистора.
---
Опс, обърнал си логиката ... защо? Един обратен транзистор с режимните му резистори и толкова.
---
В схемата ти LED само свети :) - базовият ток не става нула, а 3 пъти пулсира по-слабо, и още 5 такта - силно :).
-
За схемата, обикновен мултивибратор на транзистори ще свърши работа. По съвременен вариант от предната показана от Любо Божков. С подбор на стойността на електролитните кондензатори, се променя времето на превключване. С потенциометрите /тримери/ може да се получи точно време на превключвате, също и ако има разминаване в двете рамена във времето да се направят еднакви. И видео как работи с мощни лампи.
-
вариант 3: допълнение с реле.
Тествах, работи ;). Прилагам и запис - звук от превключване на реленцето :).
(При необходимост от доп. поставяне на транзистора в наситен режим според усилването му и релето като товар, да се подбере стойността на резистора 3,3 kOm в базата.)
-
Схемата се приема! :hi:
Само транзисторът BC547b ми малее с този макс. 100ма колекторен ток - предлагам класиката 2Т6551 (0.5А) за спокойствие, пък и всеки има в чекмеджето поне една шепа :D.
-
:) сложих MOS транзистор и работата заспа :hi:
-
Таймерът който правим в момента ще е част от друга верига . Когато другите контролери превключат към друга функция , и таймерът не е необходим ,релето трябва да се върне в положение нормално отворено и от двете страни (същите лампи се използват и за друга функция). Затова не може да е едно ...
Ще се превключват 8 лампи , напрежение 24 волта като тока на всяка една е около 200 мА . (тоест общо около 1,6 ампера за всичко) Казвам 3 , за да не се натоварва схемата ако ще е изцяло транзисторна и също да имам място за още някой консуматор ако се наложи ...
Малко за самата схема . Таймерът , включен на 12 волта не може да превключи сам дори едно реле ... Трябва да има транзистори след него , затова напрежението му е по ниско (захранвам го от 12 волта през резистор 520 ома, на входа има точно 3 волта). Схемичката която нарисувах , така както е работи :) до някъде ... Едното реле работи нормално , точно както трябва . Измервайки напрежение , да разбера защо второто не се включва разбрах , че в същност таймера не подава отрицателно напрежение , просто подава импулс от 1,7-2 волта . Тоест когато подаде 1,7 единия транзистор се отпушва и релето тръгва , но когато е 0 ... е невъзможно :) Имам една идея как мога да го направя , ще се пробвам . :master2:
Много благодаря за предложенията , понеже това вече го започнах изкам да се опитам да го донаправя , ако не стане ще пробвам друга схема . Вече с осигурени стабилни импусли впоследствие може ако релетата направят проблем да се премахнат и да се сложат транзистори .
Добре, това което искаш може да стане с транзистори, но и релетата имат предимства. Щом искаш така, направи си го с релета и с таймер, както си го започнал, но трябва да промениш някои неща по схемата си, нищо, че си мислиш че работи добре...
Най- лесно е да ти нарисувам схема, да ти кажа 'свържи го така и ще работи добре', но пак нищо няма да разбереш и да научиш, а не това е идеята...
За втория транзистор, който сега не работи, няма да коментирам нищо, защото и сам виждаш, че изобщо не е свързан както трябва.
За този, който работи....
Биполярният транзистор е елемент, който не се управлява с напрежение на базата, а по-скоро - с ток през базата. Те двете неща са свързани, но все пак, когато токът се променя от 0 до макс, напрежението се променя само от 0 до 0.7В. Както сам си разбрал, не можеш да подадеш на базата спрямо емитер директно изходното напрежение на таймера, когато има '1' на изхода, без да се получи късо съединение. Може да изгори изходът на таймера, преходът 'база-емитер' на транзистора или и двете...
Ти си решил да понижиш захранването на таймера, за да понижиш така и нивото на изхода за '1'. Сложил си съпротивление последователно на захранването. Всъщност, така си ограничил тока през таймера, който тече и през базата на транзистора когато на изхода има '1'. И понеже напрежението се е оказало достатъчно за да може таймерът да не спре да работи, схемата ти е заработила... Истината е, че си направил две грешки, които взаимно се поправят (до някъде...). Първата грешка е, че си свързал изхода директно с базата. Не се прави така. Именно там се слага съпротивлението, което да ограничи тока през базата до подходяща стойност. Виж схемите, които всички сме ти показали. Никъде базата не е директно свързана с изхода... Втората грешка е, че си сложил относително голямо съпротивление последователно на захранването на таймера. Така захранващото напрежение ще е примерно 3В при '1' на изхода и 11В при '0' на изхода... И да, схемата работи, но на някаква магия!
Още, казваш, че таймерът не може да включи самостоятелно нито едно реле...
Може, може! Но има една особеност. Изходът не дава при '1' точно захранващото напрежение, а малко по-ниско. При някои таймери това 'по-ниско' може да е около един волт, а при други - даже 2.5В. Зависи от вътрешната схема, която използва съответният производител... Та този пад на напрежение може да се окаже достатъчен някои релета да не искат да се включат. Това се отнася за случая, когато единият кай на намотката е свързан на маса, а другият - на изхода. Обаче, ако свържеш единият край на намотката на +захранването, а другият на изхода, тогава вече няма да има такъв проблем. Релето обаче ще се включва при '0' на изхода. И разбира се, токът през намотката трябва да е по-малък от 200 мА, тоест - да не използваш огромни релета...
-
Първо, това ми е първия пост в тоя форум, така че здравейте на всички! :yes:
Релетата не винаги са най-подходящия избор. Не знам за какви напрежения и тоци става въпрос, но някой SSR би могъл да е по-добра опция. Аз много пъти съм ползвал TLP3553 и мога да кажа че е много добър заместител
-
Вече съм на ясно защо единия трябва да е PNP а другия NPN , изглежда не съм бил добре или като цяло изобщо запознат с транзисторите :D . Поправих си грешките и сега работи без проблем с релетата . Ако ми направят проблем ще ги заместя с нещо в последствие ...
Ето как се получи с мойте любителски спойки ;) Мисля че добре стана , много благодаря за идеите и най вече за съветите :) . Сега към следващата задача :) Малко не мога да се обяснявам но надявам се че ще разберете за какво става въпрос ...
Трябва ми устройство със 10 изходни точки . (интегрална схема , транзисторна ... няма значение) . Трябва да има само една входна точка , чрез която да се регулират всички изходни . Наитина идеята е проста , като подам захранване да излиза 12 волта на 1ви изход , като се подаде единичен импулс на входа първи изход да се изключи и да се включи втори ... При подаване на още един импулс да се изключи втори изход и да се включи трети и т.н. Трябва смяната да се управлява от този подаден импулс (натиснат НО прекъсвач). Има ли такава интегрална схема или да се измисля нещо транзисторно ? Надявам се се разбра за какво стата въпрос :D
-
1.Десетичен брояч + дешифратор.
2.Многофазен чакащ мултивибратор на транзистори.
-
Има ли качени схеми на някое от двете да придобия представа? Ако можете да ми драснете нещо пък аз ще си го доизкусоря :) :drinks: Без значение транзисторно или с интегрална схема ...
-
Ето в TTL, има и в CMOS.
-
Добре би било и да определиш еднозначно:
Какво става при 11-тия импулс?
1. 10-ти изход се гаси, включва се 1-ви
2. 10-ти извод си стои включен, не се променя нищо
3. друго
1-вия е лесен вариант, с брояч+дешифратор схемата автоматично ще е работи така.
-
1 - 10ти изход се гаси и започва пак от 1ви :) .
Също трябва когато схемата се рестартира (другите функции могат да я изключат преди да е стигнала 10 ) да се върне пак от 1ви изход а не да продължава от докъдето е била стигнала, но тя предполагам си работи така ...
Важното е смяната да се осъществява чрез натискане на НО прекъсвач , а не да се сменят автоматично изходите .
-
С цифрови х10-MHz интегрални схеми, без доп. филтриращи елементи, с монтаж, който използваш и с толкова дълги проводници рискуваш схемата да се задейства от случайни събития: напр. преискряване при вкл/изкл на консуматор, в същата верига/в друга, дори разделена галванично верига/ из дома и др., от силни електромагнитни/електростатични полета от др. устройства, светкавица в буря, дори от близко разположен GSM в 2G/EDGE мрежа. Имай го предвид за надеждността на полученото устройство - изключително ниска е и не бива последното да се използва за управление на силови/отоплителни още повече/ консуматори, аларми и др.
-
За лампички , нищо важно :) Мога да сложа схемата и компонентите около нея в заземена метална кутия , а релетата да са извън нея . Ще го измисля , само не знам самата схема каква трябва да бъде ... Ако наистина входа е толкова чуствителен не може ли да се заземи със да кажем 1М резистор? Няма ли да е достатъчен да предпазва от самовъзбуждане?И същевременно да не пречи на импулса който прекъсвача подава?
-
Има и такова електромеханично устройство. Нарича се стъпков избирач. Използваше се в старите аналогови телефонни централи.
https://bazar.bg/obiava-30943192/nov-ruski-stapkov-izbirach
-
... Ако наистина входа е толкова чуствителен не може ли да се заземи със да кажем 1М резистор? Няма ли да е достатъчен да предпазва от самовъзбуждане?И същевременно да не пречи на импулса който прекъсвача подава?
Не става въпрос за самовъзбуждане. При отваране и затваряне на механичен контакт се генерират няколко кратковременни импулси в следствие на механични трептения. Това е нормално физично явление при механичните контакти. Това, при всички положения, ще обърка работата на броячи и други логически схеми. Освен това, ако между бутона и броячите, има дълги проводници, може да се прибавят и проблеми от електромагнитни смущения. Това налага използването на RC групи, оптрони, тригери на Шмит и други подобни мерки за защита...
Има и такова електромеханично устройство. Нарича се стъпков избирач. Използваше се в старите аналогови телефонни централи.
Избирачът е много готин, но едва ли лесно ще се намери ;)
-
kortex, пробвай схемата. При мен работи ;).
За теста на breadboard-а съм свързал само 3 светодиода.
(В захранването: кондензатори напр. 100 uF + 100 nF се подразбира, че са монтирани. Да са близко до ИС. Възможно е да има необходимост от подбор на двата кондензатора, паралелно на бутоните. В reset-веригата да е по-големия по стойност).
-
Вече съм на ясно защо единия трябва да е PNP а другия NPN , изглежда не съм бил добре или като цяло изобщо запознат с транзисторите :D . Поправих си грешките и сега работи без проблем с релетата . Ако ми направят проблем ще ги заместя с нещо в последствие ...
Ето как се получи с мойте любителски спойки ;) Мисля че добре стана , много благодаря за идеите и най вече за съветите :) ...
Браво!
Виждам, че си го направил по моята схема, това ме ласкае...
Дали наистина си разбрал как работят транзисторите? Ха сега, помисли как може да стане само с NPN примерно!
Виждам, че използваш автомобилни релета, те наистина черпят много ток - затова не си успял да ги управляваш директно от изхода на таймера.
-
Ха сега, помисли как може да стане само с NPN примерно!
Имам една идея как може да стане , сега знам и правилният монтаж какъв е ... :D
Взех да правя и другата схема . Малко се мотам ... Объркаха ми интеграла ... Дадоха ми 40174 вместо 4017 , а той е коренно различен ... Абе .... :)
Понеже изходите са дори по слаби от тези на таймера тук транзисторите са задължителни . Пак трябва да се превключват лампи 24 волта 200мА (този път само по една на канал) . Взех за предкрайни 2т6551 , които ще се свързват към крайни по мощни - които вече ще захрават лампите , както е във старата транзисторна реклама която помогнахте да оправя ако си спомняте .
Предложете някакви крайни транзистори, тук вече тока не е толкова голям .
Другото нещо е как по точно да изчислявам стойностите на резисторите на базите? Тук стойноста същата ли ще е като на предкрайните ? Съмнява ме понеже консумацията е различна :) .
Какви са ми впечатленията . Първо опитах моя си план , да заземя входа на 4017 понеже наистина е чувствителен (само като доближа един проводник и започва да превключва) със 2К резистор , който държи входа на 0 докато не се подаде импулс . Това наистина върши работа , вече самовъзбуждането го няма но идва другия проблем - както казахте механичния контакт дава няколко импулса и ... Не става така ха ха . Видях че за подобни случаи слагат успоредно на прекъсвача кондензатор който убира тези няколко импулса докато се зареди ... На теория ...Няма да навлизам в подробности но ще кажа че и с това не стана :) Пробвах да сложа таймер за проба на входа и се оказа че за това конкретно резисторът пречи . Изчерпаха ми се идеите и май ще ви послушам за интеграла 4011 преди входа , или това или няма да работи както трябва :D
Ето и втората платка как стана .
За reset веригата - заземих я , не ми е необходима ...
-
Гледай сега. Проблемът с тактуването на входа 'С' е едно, но има и друго.
Използваш за захранване на платката си дълги проводници, те имат индуктивност и съпротивление. На платката се превключват консуматори със сериозен ток. В момента на превключването се получават сериозни пикове заради съпротивлението и най-вече индуктивността на проводниците. Тези пикове са директно на захранването на 4017 и го карат да заеме произволни състояния. Послушай Весо и сложи директно на захранващите крака на чипа кондензатор 100нф с възможно най-къси крака и отделно 100мкф колкото се може по-близо. Може да 'развържеш' захранването на чипа от това на платката със съпротивление, примерно 50-100 Ом (кондензаторите да се задължително откъм чипа, а на платката да има още един 100мкф, от другата страна на резистора). Това за старите кучета са подробности, които се подразбират от самосебе си...
Искренето в контактите предизвиква радиосмущения, които се излъчват в ефира и се приемат от дългите проводници, като резултатът е поява на високочестотни импулси на всички входове. Борбата с това е с кондензатор към земя на съответния вход и последователен относително малък резистор, и двете възможно най-близо до входа. Имай пред вид, че и понятието 'земя' е относително и понеже на практика представлява проводник, има съпротивление и индуктивност. Това значи, че разположението на елементите на платката и формата и разположението на 'земята' и въобще на всички проводници има важно значение...
Понеже правиш проста цифрова схема, всичко това не е чак толкова трудно за постигане, колкото ти изглежда в момента. Използвай къси проводници и ако се налага, вземи мерките които съм изброил...
Ако пред 4017 ще има таймер, не се налага да слагаш тригер на Шмит. Него ще сложиш ако трябва да превключваш с бутон.
Изходите на 40та серия са за ток до 1 мА. Тук си трябват транзистори. Как се смята... Ако токът на товара е 200 мА, значи ти трябва усилване по ток поне 200 пъти. 6551 има усилване примерно 50, значи не става, или поне трябват 2 транзистора за да увеличиш усилването.
Най- просто е да ползваш не биполярни, а мосфет транзистори. Примерно IRF520. Те държат на голям ток, имат малък пад в отпушено състояние и се управляват лесно - гейтът директно се свързва с изход от 40та серия. Не са нужни даже съпротивления, нищо че в някои схеми ги поставят.
-
kortex, пробвай да си обясниш сигнала осцилограмата по-долу , как при задействане на проста верига от резистор и бутон, изходния сигнал в преходния процес е множество от импулси, на които следващата схема реагира (броячът се премества на следващите позиции), без да го искаме това действие (паразитен процес). Броя на импулсите, продължителността и нивата им зависят от конкретната схема, от механичната система на бутона и от куп други подробности. Приеми ги условно: много на брой кратки импуси преди установяване в следващото време в стабилно ниво (в случая: 1 -> 0).
(Помощ при търсене: търсачка-картинки, например switch boonce
и схемите/алгоритмите, които го намаляват/елиминират: debounce)
т.е. трябва ти схема за единичен импулс, генериращ един импулс от множеството импулси от бутона, с продължителност t.
Схемата на генератора на единичен импулс можеш да реализираш по различни схеми. Ако искаш да смениш схемата, отправни думи за търсене: търсачка-картинки, monostable circuit. Спрял съм се на любимите логически елементи И-НЕ - основна схема е, работи безусловно, проверена във времето е, а и ИС се намират.
Ако реализираш други схеми, събрази се с: нивото (напрежението), полярност (0->1 или 1->0) и време на единичния импулс.
(Реакцията на конструкцията от близки електромагнитни/електростатични полета няма да се премахне с генератора на единичен импулс. Входния кондензатор, в паралел с бутона прави нещо, но е твърде елементарно това му въздействие).
-
Много благодаря за изчерпателните отговори :) .
Така , ето до къде съм . Третата платка с 4011 я направих , свързах и тази с 4017 към нея за да може проводниците и трасетата да са максимално къси до колкото може . Както казахте , поставих развързващ резистор 47 ома във веригата на захранването на 4017 , от двете страни на който сложих 100uF електролити и малък 100nF на самия вход на интеграла . Преди ми правеше проблеми със не угасващи канали и периодично обръщане на посоките на брояча но сега след тези допълнения това вече го няма . Работи си както трябва , благодарен съм ви :)
Така , проверих транзисторите които NHB ми предложи , наистина ще свършат супер работа но малко ми надвишават бюджета като цена , понеже ми трябват 10 броя ... :(
Намерих из боклуците едни руски КТ803А и П210А , но те пък са чак прекалено мощни :) Гледам едните ги дават до 10 А , другите са за усилватели и не ми се иска да ги слагам тук ... Ще търся някава друга алтернатива .
Ето ги и самите платки , наложи ми се да преместя едно две трасета да направя място за допълниелните компоненти и в резултат не стана толкова чисто но както и да е , поне работи :D
Предкрайните 6551 могат да захранят малки лампички колкото за проба . Смятам да си ги оставя тях , така и така съм ги сложил вече ...
Идеята на всичко това е да се свърже с релетата на таймера и да се получи нещо за което ще говоря малко по нататък ;)
-
http://radio-kits.ucoz.ru/index/stroboskop_blue_red/0-18
-
Браво бе!
Май ще стане от тебе електрончик!
Виж сега, 6551 са за ток до 0.5А. Тоест, спокойно могат да включват лампи 200мА. Само дето усилването им по ток не стига. А като имаш 6551, дали имаш и 6821, защото те всъщност ще са по-подходящи. Работата е там, че трябва да използваш два транзистора на канал за да се вдигне усилването по ток. Може да стане по различни начини на свързване, но най-удобно е драйверът да е обратен, а крайният - прав. Примерно ВС548 или 2Т3168 или кой-да е от българските маломощни обратни и 2Т6821 или пък BD140 или даже КТ837, каквото може да се свали от някъде, не знам какво имаш... Така ще има най-малки загуби и греене в крайния. Като знам какво ще се използва, ще ти нарисувам как да ги свържеш и ще ти сметна резисторите, и ще ти обясня защо и как се смята... За IRF520 ти казах по принцип защото е прост мосфет, за ниско напрежение и за достатъчно голям ток. Много рядко купувам такива част и не знам цената в момента, но предполагах че са стотинки. Ако в магазина ти предложат по-евтин мосфет с достатъчни параметри - напрежение над 30-40 В, ток, който те устройва и съпротивление на канала, което осигури достатъчно малка разсейвана мощност, може да ползваш такъв, защото се управляват много по-удобно.
-
Повече от лев за брой са .
На една платка намерих подходящи . BDX34B , PNP транзистори . Драснах схемата на това какво трябва да стане и какво съм направил до момента . На проба грешка видях че с 1К на базите работи нормално , но пак ще е добре да разбера как се изчислява точно стойноста на резистора :)
Ха , това съпротивление в захранването на 4017 имало и защитна функция :D Без да искам обърнах поляритета на захранването ... 4011 се изпържи но другия удържа , аз и бързо се усетих... :D
Пробвах с един краен транзистор , свързах товара който трябва да превключва и на пръв поглед добре работи . Също много зависи прекъсвача какъв модел е , с едни става , с други понякога прескача няколко канала ... Трябва да ги подбера точно :)
-
С ресет-веригата, закъснението трябваше да е: първо забавяне: бутон-верига, после по-бавно: ресет-верига. Като си премахнал ресет-веригата (ненужна в случая за теб), можеш да увеличиш стойността на кондензатора, паралелно на бутона, увеличавайки времето на интегратора: 10nF .. 100nF. Лъжливите задействания ще намалеят или изчезнат.
-
За да няма
множество от импулси
Бутона се свьрзва през RS тригер
това е класика
-
Бутона се свьрзва през RS тригер
Да, но е необходим бутон с две състояния, който не е обикновен, не е миниатюрен и др.
Припомням свързване по-долу:
(схемата е оттук: Module 5.2, SR Flip-flops, https://learnabout-electronics.org/Digital/dig52.php)
---
Варианти много, а всяка схема в дискретно изпълнение вече е класика :)
Оффтоп: шегуваме се с приятели: на всеки бушон - микроконтролер поставили :ПП
-
Ето ми го монтажа .
Изходните не се загряват изобщо , затова ги хванах без охладители ... За проба реших базите на крайните транзистори да ги свържа без 1к резистор , направо към колекторите на 6551 . Работи и така , но явно без съпротивлението консумацията е много по голяма защото предкрайните прегряват почти моментално след включването ... Кака че резистор трябва да има :)
Не съм го довършил както се вижда но съм близо. Пробата я правя с реалните лампи , но ги включвам на 12 волта ,понеже трафа който по принцип има 12 и 24 волтови изходи не е удобен за тестове , вече е монтиран ... На всички изходни канали към лампите ще сложа 1n4148 , да предпазват от обратен ток понеже същите лампи се ползват и от други функции .
Добавих направо още един конзензатор 100n паралелно на прекъсвача . Случайните прескачания наистина изчезнаха . Благодаря и за това :)
Забелязах че не винаги след прекъсване и пускане отново на захранването 4017 връща първоначалния първи изход . Предполагам че причината са кондензаторите които задържат малък ток и го подържат до там до където е стигнал но не знам със сигурност :) Та в крайна сметка направих и рестарт веригата ... Препдолагам че накрая все пак ми влезе в употреба :D
-
Леле колко писане и колко загубено време!За 20 дена автора на публикацията можеше да научи основите на електрониката и да си направи какви ли не тригери.
-
Ама те тези теми са както за разбиране - така и за развлечене :)
Не че не мога да се заровя в някакви статии но ... Друго е когато някой споделя лично мнение , развива се дискусия ... Някой ще даде съвет , друг ще обясни по подробно . Да се похвалим с постиженията :D Нали за това е този форум :)
-
Здрасти,
Сега осъзнах, че искаш да използваш отделен източник за захранване на лампите - 24В. Нищо, това не променя много нещата...
Правите транзистори, които си намерил са Дарлингтони. Това само по себе си не е лошо, защото имат огромно усилване, но имат и недостстък - не се насищат добре. Върху тях в отпушено състояние падат поне 2 волта... Това при по-сериозен ток води до разсейване на мощност и греене на транзистора, освен че върху товара напрежението намалява... Сега, понеже лампичките ти са малки, не усещаш това, но ако решиш да сложиш по-големи, ще разбереш.
Освен това, ако ползваш Дарлингтон, тогава не е нужен драйверен транзистор, защото усилването на самия краен транзистор е предостатъчно. Обаче, ако ще се Дарлингтон, трябва да са обратни. Тоест, тези не са подходящи.
Нарисувах ти 3 схеми. То може още много, ама избрах с възможно най-малко елементи.
Във всички има едно съпротивление R, ше го наричам базово. От него зависи базовият ток на крайния транзистор. То е единственото нещо, което трябва да се изчисли. Каква е идеята:
Тръгваме отзад напред: През лампата ще тече предварително известен ток, който зависи от избора на лампа. Този ток тече и през колектор-емитер на крайния транзистор, който трябва да е наситен.В активен режим транзистирът изпълнява условието Ic = Ib x h21, h21 е коефициентът на усилване на транзистора по ток в схема общ емитер. Ако решим, че токът през лампата ще е 2А, а h21 на крайния транзистор е 50, по формулата ще получим базовия ток за активен режим: Ib = 2A / 50 = 0.05A или 50 мА. Условието за да се насити транзисторът е базовият ток да бъде по-голям от този за активен режим. С известно презапасяване, защото транзисторите са с различни параметри, избираме 75 мА - тоест 1,5 пъти по-голям...
Стойността на R се определя от намерената в предната стъпка стойност на базовия ток и напрежението върху R по закона на Ом.
Във вариантите А и В напрежението върху R е напрежението на изхода на 4017 при ниво '1' минус напрежението върху два отпушени PN прехода. Тоест - 11.5-1.5=10В. При вариант С изваждаме само един преход, напрежението е 10.5В
При варианти В и С, където наистина базовият ток трябва да бъде 75 мА, R=10В/75мА=133 Ом. Ако обаче искаме само 200мА ток през лампата, ще получим че 1.3кОм са достатъчни за насищане на крайния транзистор...
При вариант А, h21 е над 1000 и R съответно ще се получи 20 пъти по-голямо.
В схемите има съпротивления паралелно на В-Е преходите на крайните транзистори. Те служат за да държат сигурно запушени транзисторите, когато не им е подадена команда за отпушване. Ако ги няма, ще има неголяма утечка през всеки транзистор и макар и лампите да не светят, ще имаш завишена консумация...Тези съпротивления са няколко килоома. Колкото по-малко, толкова по-сигурно запушване, но пък тогава окъсяват В-Е прехода и токът през него намалява за сметка на ток през самото съпротивлениеи малко ще се наруши предната сметка. Ако е 1кОм, токът през него ще е по-малък от 1 мА, а ако е 10 - по-малък от 0.1 мА. Тоест, не е голямо нарушаване... Избираш примерно 4.7кОм.
Всички тези разсъждения са направени в първо приближение, защото и началните условия са избрани приблизително, и самият коефициент h21 не е константа, а функция на колекторния ток и колекторното напрежение. Но това е напълно достатъчно за да получим правилно работеща схема...