Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Технологии и джаджи => Темата е започната от: lager в 30 Ноември, 2021, 18:42:02
-
Преди седмица купих стенен JUNGHANS за подарък,не излезе точно всичко по описанието на продавача. Чрез WD40 без да го разглобявам го пуснах, с едно навиване изкарва седмица, но изостава сериозно.Знам че тук има колега който се занимава с часовници-бил съм във връзка с него, но не помня кой е .Ако той или друг имащ опит в тази сфера ми окаже съдействие ще бъда благодарен. Тук при мен няма часовникар поне от 20 години, последният ми беше приятел-бог да го прости.Не искам да го разнасям,искам някакви насоки. Гледал съм в тубата за начинаещи, не искам да ставам часовникар, само да го настроя за нормална работа.
-
Не съм часовникар, но от баща ми помня как смазваше часовници - взема на върха на клечка за зъби часовникарско масло, избърсва маслото от клечката и, това, което е останало в порите на дървото е достатъчно. Причината за изоставането е точно във ВД-то. В лагерите е полезно, но за зъбните предавки води до "залепване" което е причина за изоставането. Наистина трябва вещ часовникар, измиване с екстакционен бензин и внимателно смазване с костено (часовникарско) масло. А при тази антика може да се наложи и по-сложен ремонт, например, "притягане" на лагерите с часовникарски замбалък.
-
Колегата Бекриев от Варна сигурно ще ти пише. Но това за WD40 е ужасно. Часовниците се мият и почистват само с чист "Екстракционен" бензин. Той е напълно безцветен и без някакви добавки в него. След като се почисти добре, но това иска разглобяване, защото мръсотията и клеясалото старо масло е в леглата на осите на колелата, се смазва с тънко масло. За тези може да не е толкова финно като за ръчните "костно масло". И после трябва да се види за износване на леглата на зъбчатките. Ако дупките нямат деформация, се настройва като се регулира дължината на махалото. Това от общи позанания, но мисля трябва да иде при часовникар. Има неща които неспециалист не може да забележи. Във всеки занаят е така.
Колегата ме е изпреварил но казаното е в същия дух.
-
И аз не съм часовникар,но от опит знам,че дължината на махалото е определяща.Има и гайка на края,която повдига или сваля тежестта.Опиай - ще стане!
-
Аз имах подобен проблем оказа се че при биене на кукувицата се ръсят ръжди от струните.
Обилно изплакване на месинговия механизъм в съд с най-малко 3 литра синтетичен разтворител.http://www.boite.bg/erco-synthetic-mebelini-lakove-boi-thinner.html Всичката ръжда се утаява на дъното. После смазване с финно машинно масло. Задължително боядисване на струните с нитроцелулозен лак.
За изоставането опитай с по малко скъсяване на махалото всеки път след сверка както е казал soton.
-
Да, аз съм онзи с часовниците...
Най- вярното написано до тук е от колегата shri.
За да се направи както трябва, механизмът трябва да се разглоби напълно. Пружините трябва да се извадят от барабаните и да се почистят добре, докато тъканта, с която се чистят, престане да се цапа, отворите на лагерите в плочите трябва да се почистят отвътре със заострени дървени клечки, докато клечките престанат да се цапат. Проблемът на старото втвърдено масло е, че по принцип не се разтваря от нищо. След почистването се преценява състоянието на отворите и шийките на лагерите. 'Свиването' на отворите със 'замбалък' е операция, която много поврежда външния вид и има временен ефект. Тоест, то е неприемлива мярка от гледна точка на добрата практика, подходяща само за чуждите часовници, за закърпване на положението, на принципа 'след мен - потоп', защото следите от тази манипулация остават завинаги и е в пъти по-трудно вече да се направи каквото и да било след това. Правилният начин е разпробиване и поставяне на втулки и райбероване на отворите на втулките до точния размер според шийката. А понеже шийките също се износват, при нужда се струговат до цилиндрична форма и повърхността им се обработва чрез повърхностно нагартоване с инструмент с фини напречни бразди до огледален блясък и втвърдяване на повърхността. Използването на пасти за шлайфане и полиране не се препоръчва, защото абразивните частици се внедряват в повърхността и оттам следват много беди. Понякога се използват, но само меки абразиви, подходящи за целта. А когато износването е голямо, шийката се отрязва, пробива се отвор и в него се пресова стоманена тел с подходяща твърдост и от нея се оформя нова шийка.
Има така наречената 'арменска' профилактика, при която се сваля скобата и лостовете, управляващи боя, и механизмът се оставя да се върти в съд с бензин до развиване на пружините, може така няколко пъти. После се изплаква, подсушава, намазва се оттук-оттам и готово. Но това е като свиването на отворите - не за свои, а за чужди часовници... Проблемът при такива часовници, които не са работили 10ки години е, че маслото в лагерите и барабаните е клеясало, превърнало се е в кокс. Покрити са с прах. При частично измиване и смазване с прясно масло, прахът и продуктите на износването, смесени в старото масло, заедно с новото масло, образуват хубава абразивна шлайф-паста, и ако часовникът заработи и работи така 1-2 години, ще се износи толкова, колкото иначе за 40. Още, при 'арменската' не се почистват пружините, а това е причина за чести 'необясними' спирания на часовника, защото витките на пружината се слепват така силно, че усилието изчезва.
Та, след почистването следва сглобяване и смазване. Пружините се намазват много тънко с графитна или съдържаща молибденов дисулфит (за полуоските на автомобилите) смазка. Смазването на лагерите е с толкова масло, че да запълни масльонката наполовина и в никакъв случай да не се разтече по плочата или оста на колелото. Ако се разтече, ще изтече и няма полза от него, само ще изцапа механизма. Масло - синтетично 10W40. Не че няма специални швейцарски, но за стенни часовници е доказано, че това върши работа. Маслото се взима и поставя в лагерите с маслодозировка. Най-простата такава представлява стоманена тел (за стенни ч. примерно 0.6мм), смачкана на върха си като лопатка (или просто отрязана с тъпи клещи секачки).
Накрая следва настройката на боя и регулиранрто на дълбочината на хода и равновесието. За това съм писал примерно тук
http://forum.watch.ru/showthread.php?t=293582 (http://forum.watch.ru/showthread.php?t=293582)
На руски е, но вярвам, че за нашето поколение не е проблем.
Не засегнах само изнисването по скобата. Понеже възстановяването на скобата не е проста работа, допустимо е платното на ходовото колело да се измести по оста на колелото така, че да върви по друга следа върху скобата. Но това - ако има сериозно износване на скобата и след снимки на механизма, за да видим какво и как може и трябва да се направи...
-
Благодаря на всички отзовали се. Най ми харесва варианта на Сотон, дано се окаже прав. Всъщност аз вече съм пробвал с удължаване и скъсяване на махалото,но днес го скъсих с около 2 см.От 13,30ч. до този момент върви добре.Утре ще пиша какво е положението.Часовникът е работил, не е бил на таван. Запазен е отлично, Механизмът му не е СВАЛЯН от кутията. Отпред има едно щифче, което се сваля за да освободи циферблата, то също не е пипано.Затова и аз не исках да го разглобявам. Напръсках го през странично прозорче, чието стъкло беше паднало.Часовникът работи цяла седмица без спирка докато се разви пружината.Трудно е да се повярва че ако е сглобен 1920г може да работи така, но даже да е 1950г. пак е доста.Ако някой е наясно как чрез промяна дължината на махалото се променя скоростта да обясни.Ходът му в двете посоки е около 30 градуса, какви сили действат и как се менят?
1920 г не е имало WD40.И днес не се знае какъв е неговия състав, знае се че в много случаи върши работа.
-
С нивелир го нагласи точно перпендикулярно / отвесно на земята иначе износва неравномерно секундното зъбно колело.
-
Ами колегата написа какво става с комбинацията смазване със изъхнали масло и боклуци. Но всеки сам си решава. Щом почнахте и часовниците с разредители за боя и агресивни смеси да третирате...... добре. Аз преключвам с писане по темата. :drinks:
-
Shri защо да не става с безцветен синтетичен (не целулозен) разтворител? Да не би да разтваря месинга? Според мен разтваря и то много добре клеасалата смазка и механизма става като новороден. Защо трябва да се разглобява и сглобява ако е за удоволствие освен? Другото което е без да съм пробвал лично на никого не давам съвети. Моя си работи от 2011 нон стоп след ремонта а е с година на производство 1962.
Бил е купуван за резиденцията на Живков в института за пшеницата и слънчогледа Г.Т.
Ама са го дали на баща ми понеже е бил уважаван даскал по онова време. :)
-
Принципно може с всеки разтворител, който се изпарява без остатък. Ако капнете капка на чисто стъкло и когато изсъхне капката, по стъклото не останат никакви следи, значи е ОК.
Както казах, може и с 'арменска профилактика'. Ако го занесете на кварталния часовникар, за 20лв, навярно точно това ще направи. Италианците например не сменят маслото на колите си, само доливат като му падне нивото. Не че е добре, но и така може. Но като започнат да задържат пружините от старата смазка, няма да мине без разглобяване. Просто има правилен начин да се направят нещата и често той не винаги е най-лесният...Нивелирането на корпуса има смисъл, ако равновесното положение е правилно точно когато корпусът е нивелиран. Но често се случва нивелираният корпус да изглежда 'накриво' спрямо мебелите в стаята и тогава може корпъсът да се намести да изглежда добре спрямо стаята, а равновесното положение - да е правилно спрямо това положение на корпуса. А равновесното положение е правилно, когато ходът е равномерен. Ако равновесното положение не е правилно, часовникът или няма да върви, или ще спре доста по-скоро, отколкото би вървял при правилното положение. Това с неравномерното износване на 'секундното колело е пълна глупост и няма да го коментирам...
Лагере, естествено, че се регулира с дължината на махалото. Махалото е механичен резонатор, честотата на колебанията му зависят от дължината. Прочети в уикипедия за математичното махало...
Не ти казах как да го регулираш, но не съм предполагал, че не знаеш, освен това още не му е дошло времето да го регулираш. Преди да се опитваш да го накараш да върви точно, трябва да го накараш да върви изохронно, или поне приблизително изохронно. Тези часовници се водят двуседмични - навиват се веднъж на две седмици. Иначе, ако всичко е направено добре, изкарват около месец с едно навиване. Но първите две седмици се очаква да вървят изохронно, а после няма значение, защото пак ги навиват... Изохронно значи, че скоростта, или честотата, не се променят в целия период на работа от едно навиване до друго. Въртящият момент в навитата докрай пружина е примерно 3 пъти по-голям, отколкото в края на 'резерва', когато часовникът е готов да спре. Пример за силно неизохронен ход е когато върви точно първия ден след навиването, а на 14ия изостава с 10мин/ден. Ако го регулираш и го докараш да върви точно в края на резерва, като го навиеш ще бърза с 10мин/ден. Изобщо, ако прочетеш всичко което съм написал, може да получиш отговор на доста въпроси, които още не си задал... А това, дето механизмът не е ваден никога от корпуса, е като да си купиш Жигули от 1970, на което капакът на мотора никога не е отварян, естествено и маслото не е сменяно, и т.н. Механизмът е ваден, 10-ки пъти. Търговецът, от който си го купил, със сигурност го е вадил. Механизмът излиза с хоризонталната дъска, за която е закрепен. Дъската е закрепена в два улея, залепени на страниците. За да я измъкнеш напред, трябва да махнеш винтовете, които минават през улеите и дъската и така я фиксират. Тези винтове оригинално имат врътки за да могат да се развият с пръсти. Преди да извадиш механизма, трябва да свалиш махалото. На задната плоча на механизма почти винаги са означени с числа броят удари за минута и дължината на махалото. При Юнгхансите, произведени във Вюртемберг, до звездата с J вътре има и означение от сорта на А07 или примерно В15. А07 значи, че механизмът е произведен в първата половина на 1907ма. Б15 значи втората половина на 1915. Има и особености в логиката - 1925 е означена като 52, а не като 25...
Като видиш колко са полуколебанията за минута, можеш да свалиш приложението Clock Tuner за андроид и да провериш дали часовникът работи точно и да го коригираш лесно и бързо. За проверка на изохронноста е нужно да навиеш пружината само до половината, да провериш хода с приложението, тогава да навиеш до край и пак да провериш за сравнение.
-
ПП Като се загледах в снимката - не се вижда добре, но май не е с хоризонтална дъска, а с 'кронщейн'. Отдолу на кронщейна трябва да има два винта с големи врътки, които трябва да се разхлабят и механизмът ще излезе напред...
-
Не е глупост а самата истина. Невероятно но факт. Ако махалото захожда в една или друга посока в повече се задълбават неравномерно зъбците (хипотенузите) и часовника започва да спира от самосебе си. Колелото между кобилицата. Друга причина не виждам.
След като подравних с финна пиличка повърхностите повредата беше отстранена.
За почистването предполагам си прав и зависи от конкретното състояние и замръсяване трябва де се прецени на място при мен беше само ръжда от струните която иначе не се вижда между зъбците.
При стенните нещата са по груби луфтовете по големи и не е необходимо да се вживяваме много. :)
-
Нещо не схващам, какво точно си направил с пилата? Пилил си зъбите на колелото или палетите на скобата? Чудя се, защо се е наложило да правиш такова нещо? Вероятно не си знаел как да го регулираш...Да, от дълга работа палетите се износват. Могат да се заточат и полират, като после положението им трябва да се регулира наново, но се съмнявам да са били така износени, че да са спира от това часовникът.
За информация, часовниците Метрон са с ход на Грахам, който е по принцип много по-изохронен и по-добър по характеристики и по резултат в сравнение с простия Щварцвалдски ход, с какъвто е Юнгхансът на автора на темата. По-специфична настройка има, но ще ти обясня всичко, ако е нужно.
-
На пръв поглед часовник с махало може да бъде много точен, стига да се настрои дължината на махалото. Както е известно от физиката, всяко махало има точно определен период на люлеене, не зависещ от теглото му, нито от ъгъла на отклонение, а само от дължината на окачването. Това е така за свободно люлеещо се махало (което рано или късно спира от загубите при движението си). При часовниците люлеенето не е свободно, а принудително. Точно това поставя високи изисквания към механизма - да подава на равни интервали точно определен механичен импулс. Може да се направи аналогия с електронен осцилатор с положителна обратна връзка. Ако елементите, създаващи тази ПОВ имат нестабилност, това оказва влияние на точността на хода. А нестабилността идва от луфтове, износване, замърсяване и неправилно смазване. Пръскането с ВД може да послужи като реклама на някой производител на часовници - "Ето, нашите часовници работят дори и да попаднат при неграмотен часовникар!" :D
-
За мен тази тема е много полезна, защото преди няколко години ми изпадна истинско швейцарско масло за часовници. понеже и аз имам някой и дру древен часовник, изпосмазах де що видях часовник. Всички проработиха - кой добре, кой не толкова, но след година и нещо повечето спряха. сега от време на време навивам един Маяк от 50 те и един китайски от 70 те години. Много добре работят и цепят секундата, Маяка не се чува как работи.
-
Нещо не схващам, какво точно си направил с пилата? Пилил си зъбите на колелото или палетите на скобата? Чудя се, защо се е наложило да правиш такова нещо? Вероятно не си знаел как да го регулираш...Да, от дълга работа палетите се износват. Могат да се заточат и полират, като после положението им трябва да се регулира наново, но се съмнявам да са били така износени, че да са спира от това часовникът.
За информация, часовниците Метрон са с ход на Грахам, който е по принцип много по-изохронен и по-добър по характеристики и по резултат в сравнение с простия Щварцвалдски ход, с какъвто е Юнгхансът на автора на темата. По-специфична настройка има, но ще ти обясня всичко, ако е нужно.
Месинговото колелце със зъбците което се прибутва с кобилицата ту отсам ту оттам. Все пак е работил доста години бяха се вдълбали отгоре зъбците и под микроскоп коригирах доколкото може за да приплъзва острието.Там беше причината знам какво правя. Работи си вече.
-
Добре...
Това, което наричаш кобилица, е скобата. Месинговото колело със зъбите, което наричаш секундно, се нарича ходово. Това колело не се завърта за една минута, механизмът не е проектиран да има секундна стрелка...
Не скобата прибутва зъбите на колелото, а зъбите на колелото биват спирани от палетите на скобата. При движението на махалото, когато върхът на зъба попадне на импулсната плоскост на палета, в който се опира, при движението си по тази плоскост,зъбът отдава на палета (бутайки го) и чрез него на скобата и на махалото, порция енергия. Така енергията от пружината, на порции при всеки пропуснат зъб на ходовото колело, попада в системата на резонатора (махалото) и колебанията му се поддържат незатихващи...
Това износване, което описваш, съм го виждал май не веднъж, но не се получава при работата на механизма. Когато някой разхлаби винтовете на мостчето на скобата и го повдигне, така, че колелото да се освободи и да се развърти с голяма скорост, този някой може да се уплаши и инстинктивно да върне мостчето надолу, палетите тогава зацепват зъбите на колелото и ... точно в този момент става поразията. Иначе, виждал съм не малко Метрони, но никога до сега не е имало значимо износване на ходовото колело, колкото и дълго да са работили.
-
Благодаря NHB за точното и подробно описание на манипулациите. Както писах целта ми не е да ставам часовникар,доста сложна ми се струва даже ролята притежател на такъв уред. Всъщност писах че за да го предам на на истинския собственик и за да не го разочаровам трябва да опитам да го приведа в изправност.Днес или утре ще опитам да го разглобя и снимам от различни посоки. Може би снимките ще свършат работа за по-добро ориентиране.
-
NHB вероятно се е случило това което казваш спомням си че ходи на поправка веднъж заради скъсана пружина поради пренавиване.
В момента има друг проблем . Не отброява достоверно греши в броя на ударите на камбаната.
Къде може да е причината?
-
Отстрани има едно лосче с ушенче леко дърпаш надоло и бие принудително до нагласяване на съответствието.
-
Отстрани има едно лосче с ушенче леко дърпаш надоло и бие принудително до нагласяване на съответствието.
Бие неадекватно. В цели часове недостатъчно. На половинките е нормално по два пъти. След сверка.
-
При Метрона боят е по принцип винаги синхронен с хода, това с лостчето няма да промени нищо. При всяко задействане на лоста, ще бие толкова пъти, колкото е часът според механизма. За да разбереш какво се случва, трябва да свалиш циферблата и да наблюдаваш процеса на подготовката на боя. Подготовката се случва 5-10 мин. преди началото на боя. При нея гребенката се освобождава и пада, докато лоста й със щифта се опре в съответното стъпало на охлюва, който стои на часовото колело. При боя с всеки удар гребенката се изкачва с един зъб, така броят на ударите се определя от височината на стъпалото. Мога да предположа, че лагерът на гребенката е клеясал и задържа, като гребенката не успява падне до край. Но ти ще кажеш какво се случва реално...
-
Това колело задава броя на ударите.
-
А това, което е запоявано повдига и пуска чукчето.
-
Това колело, свързано със стрелките задейства предишните две колела,заедно с регулатора на оборотите.
-
Така изглежда моя учебен Юнханс.
-
Да, това е Юнгханс от Вюртемберг, произведен в първата половина на 1921. Вероятно и на автора на темата изглежда така. При него обаче, боят е с бройно колело. Това е колелото от първата снимка на Лъчо, и наистина задава броя на ударите. Този тип бой е измислен най-рано исторически и се е използвал през цялото време до сега . въпреки, че има недостатък. Ходът стартира боя, но боят няма представа колко часа показва часовникът. Той бие следващото число удари, което следва след вече отбитото. Ако предният път е ударил 2 пъти за два часа, следващият път ще удари един път за два и половина. Ако по някаква причина се загуби синхронът, примерно забравите да навиете часовника и боят е спрял преди хода, като го навиете, боят трябва наново да се синхронизира с хода...
Часовниците Метрон са със съвсем друг бой, с гребенка, който е синхронен с хода по принцип.
-
И аз мисля че е същия модел. Направих няколко снимки, ще има и още.След като го извадих от кутията и го сложих на масата той тръгна (снощи към 21 ч.) и все още си върви въпреки че два пъти го съборих и работих и други неща около него. Работи без махало и естествено доста по-бързо. От снимките които пускам се определя годината на производство и се вижда общото му състояние. Биенето действа, но с грешки, това не е основния му проблем. Пружината му също може да се види и евентуално да се третира с бензин.Според мен когато е напълно развита. Имам още един Ханс- мисля че са го кръстили Жокер-той е напълно омазан с някакво масло. Той обаче върви напук на всичко, даже и музика пуска. Няма една стрелка и скалата му е доста захабена. И двете неща сигурно могат да се оправят.
-
Дали е грешно- незнам- бие 7 пъти на кръгъл час и веднаж на половин. Когато го превъртя бързо за сверяване понякога се разменят -бие седем пъти на половин час и веднаж на кръгъл. И той има конец за принудително биене. Чукчето му удря по един прът- незнам от какво е направен- звука му е вълшебен.
-
Принципно схемата на боя трябва да е такава: 1-1-2-1-3-1-4-1-5-1-6-1-7-1-8-1-9-1-10-1-11-1-12-..... при всяко задействане, независимо дали със стрелките или с конеца. Механизмът трябва да бъде във вертикално положение, както си стои нормално в кутията на стената. Малко ми е трудно да си представя, че всяко второ биене е със 7 удара, но няма да споря, а ще помоля за видео, на което да се вижда бройното колело и лоста, който трябва да попада в прорезите му, заснето по време на боя.
-
При Метрона боят е по принцип винаги синхронен с хода, това с лостчето няма да промени нищо. При всяко задействане на лоста, ще бие толкова пъти, колкото е часът според механизма. За да разбереш какво се случва, трябва да свалиш циферблата и да наблюдаваш процеса на подготовката на боя. Подготовката се случва 5-10 мин. преди началото на боя. При нея гребенката се освобождава и пада, докато лоста й със щифта се опре в съответното стъпало на охлюва, който стои на часовото колело. При боя с всеки удар гребенката се изкачва с един зъб, така броят на ударите се определя от височината на стъпалото. Мога да предположа, че лагерът на гребенката е клеясал и задържа, като гребенката не успява падне до край. Но ти ще кажеш какво се случва реално...
Оказа се че щифта които мести гребена е крив в противоположната посока и не влиза всеки път в гребена.
За щастие желязото се оказа нечупливо и с фини клещички успях да го подгъна колкото трябваше. Нещата се оправиха.
Благодаря за съвета.