Форум за любителите на Стара електроника
НЧ усилватели, грамофони, магнетофони, касетофони и др. възпроизвеждащи устройства => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: lz1tka в 13 Ноември, 2022, 14:39:47
-
Отдавна бях попаднал на тази тема и реших да пробвам.
Бобината на тествания 3фазен контактор: 220в,5000 навивки ПЕЛ-1 0,11мм.(КВ-0 КП-0)
срещу трансформатор от Мелодия 2.Резултата е ясен предварително 😁.
На контактора е донавита вторична с О,37мм 134 навивки. С допълнителен конденсатор 1nf/630в на първичната.
Схемата е на база PCL86 (https://www.sandacite.com/tubeampecl86/)
Анодно на лампата 250в, 20 ма. при двата трафа. Разликата е само в 270ом съпротивление вместо 220ом на входа.
Пробвано чрез синусоидален сигнал от 50-12000 Hz. На 4ома съпротивление и колони на слух.
Контактор свири по-слабо, ниските честоти двойно се губят, високите и средните са по-добро качество от трафа на Мелодията. Заради конденсатора кривенето на средни и високи доста намалява при контактора(при Мелодията е 3,3nf.), спира самовъзбуждането.
Резултата е че контактора е много евтин вариант на изходен траф и става за ремонт на стари радиа където качеството е на трето място. Над 1 до 2 вата започва изкривяване на синусоидата на всички честоти. Възможно е да е от триода на PCL86, не съм му гледал анодния ток.
Нямам подръка по мощен контактор с 380 волтова навивка за проба, мисля че той ще се изравни по качество с трафа от Мелодия2.
[attach=1] [attach=2]
-
Да напомня, че в магнитопровода на контактора има набити две навивки на късо (медни пръстени), които се грижат да не вибрира котвата. Добре е да се провери, какво въздействие имат...
-
Те осигуряват въздушна междинна. Пробвах с двата вида магнитопровод, оригиналния(с въздушна и без нея) и с две въздушни от два контактора. Осцилоскопа показа че с двете въздушни от двата контактора изкривяването леко се подобрява. Определено ще сваля медните пръстени за тест, тъкмо да се намали междината.
Контакторите дори да са яко стегнати, при кривене си свиркат в такт с тонколоната :). ако на някой не са му нужни силно изразени честоти под 150 херца и мощност над 2 вата,спокойно може да слага контактори вместо трафове :D. Пробвах и от 12 до 18 килохерца,контактора се справяше с тях по добре от трафа на Мелодията.
Грубо определено при мен: при синусоидален вход на триода над 0,3v започва кривенето при контактора. Мисля че стандарта бе 0,7v трафа на мелодията се справя с него.
[attach=1]
-
Те осигуряват въздушна междинна...
Това са късосъединени намотки, обхващащи част от магнитопровода. Магнитният поток, създаден от бобината индуцира електрическо напрежение в късосъединените намотки, през тях протича ток, който от своя страна създава втори магнитен поток, но дефазиран от основния. Така сумарният магнитен поток никога не е нулев и силата на привличане между двете половинки на котвата е променлива, но никога не е нулева. По този начин се избягва вибрацията на котвата.
Като извод - наличието на тези намотки неминуемо ще доведе до изкривяване на сигнала, когато тази магнитна система се използва като изходящ трансформатор.
-
Разлика в работата с медния пръстен и без него няма.Дори хартиена изолация между пластинити нищо не промени.
Намерих друг 220в контактор с двойно по-голям магнитопровод (съпротивление на намотката 147 ома), интересно какво ще се получи.
-
Новия контактор е навит, бобината 220в (144om). По големина магнитопровод му е над 85 процента от трафа на Мелодията. Вторичната съдържа 93 навивки 0,59мм, без подкладка за въздушна междина. Начертах и графика на работа между двата изходни трафа. По показание първичната на Мелодията е над 10 Хенри, контактора е над 8 Хенри. На двата трафа е подадена синусоида през стъпалото по ниво до започване на видимо изкривяване на осцилоскопа. Товара е изкуствен 4,2 ома.
Сами си преценете по графиката какво се получи. За мен се оказа че контактора си съперничи с оригиналния траф, дори бих предпочел контактора, работи по линейно 😁.
[attach=1][attach=2]
[attach=3][attach=4]
[attach=5][attach=6]
-
Примерно ако се увеличи стойността на кондензатора който е в паралел на първичната намотка в два пъти не се ли подобряват ниските честоти?
-
Пробвал съм го,влияе само на високите,реже ги.Без него високите започват да кривят преди кривенето на ниските честоти.С него високите се режат осигурявайки по голяма мощност без изкривяване. Ако се сложи 3,3nf както при мелодията, на контактора високите се режат двойно което влошава доста линейноста,затова се спрях на 1nf която е оптимална стойност при мен.
За да се изкарат хубави ниски честоти се иска доста голям магнитопровод,доколкото четох принципа е 1 към 10. На 4 вата изход трябва 40 ватов траф,тогава имаш линейност и качество на изхода от 25-16000 hz.
-
За да се изкарат хубави ниски честоти се иска доста голям магнитопровод,доколкото четох принципа е 1 към 10. На 4 вата изход трябва 40 ватов траф,тогава имаш линейност и качество на изхода от 25-16000 hz.
Това е за еднотактните, двутактните имат по-малки размери.
-
Това е за еднотактните, двутактните имат по-малки размери.
Това пък откъде е?
-
Чист емпиризъм, 25 ватов PP до 7 вятов SE от американски конзоли от стари джубокси. Съжалявам че не ги снимах. Иначе може да не съм прав.
-
Контакторите са скъпи и трудно се намират.
Поиграй си обаче със серия от мрежови трансформатори. Сметни си импедансните им отношения на база напрежението на намотките, и тествай. Мисля, че ще останеш по-довобен.
-
Чист емпиризъм, 25 ватов PP до 7 вятов SE от американски конзоли от стари джубокси. Съжалявам че не ги снимах. Иначе може да не съм прав.
Всъщност размера на изхдните трафове зависят от мощността и най-ниската честота, която могат да прехвърлят и не зависи от вида на крайното стъпало. Но от качествата (максимална индукция и загуби на кг тегло) на желязната сърцевина определено зависи. При SE с EL34 срущу PP с ELL80 очевидно за първия е необходим по-голям траф. По-горе имах предвид, че PP като правило са с по-голяма мощност от SE. За изходните трансформатори като за никои други имат значение качествата на желязото и дебелината на ламелите (както и правилното оразмеряване, разбира се).
По въпроса за контактора: сърцевините на изходните трансформатори от български радиоапарати не са от най-добрата ламарина, докато сърцевината на някой вносен контактор (немски, например) може да се окаже по-добра.
-
Контакторите са скъпи и трудно се намират.
Поиграй си обаче със серия от мрежови трансформатори. Сметни си импедансните им отношения на база напрежението на намотките, и тествай. Мисля, че ще останеш по-довобен.
Четох кратък коментар за превръщане на контактор в трансформатор в един форум. Стана ми интересно и реших да пробвам какво ще се получи като споделя и опита. Теми за трафове бол в нета,за контактори трудно намерих и само по руски сайтове.
Там е работата че контактори по стари табла в бивши предприятия са много за разлика от радиоапарати в същите такива :).
За някой който иска лампов усилвател темата ще е интересна,особено за тези които могат да правят с ръцете си и мислят с главата.Точно такива са останали малко в днешно "време",повечето са на принципа "мама,тати купи или в магазина има готово".
-
Платката в архива формат .lay6 за схемата от форума.
Цоклите за лампите монтирани върху страната на пистите.
[attach=1]
-
Щом става въпрос за замяна на дефицитните трансформатори от лампови приемници бих насочил вниманието на любителите към мрежови трансформатори от стари адаптори и видеомагнетофони. Налагало ми се е да пренавивам такива и установих, че сърцевините им са от доста качествена ламарина, приличаща на пермалой. Би било интересно да се пробват по същия начин както от контакторите - с оригинална първична, а в някои случаи може да се ползва и вторичната. Ползвал съм такива трафчета без каквато и да е преработка като изходни в радиоприемник с изход за високоомни слушалки (каквито, за съжаление, нямам).