Форум за любителите на Стара електроника
Нови технологии => Микроелектроника, инструменти, Направи сам => Темата е започната от: Борис Борисов в 29 Януари, 2023, 21:11:16
-
Oт известно време се блъскам с въпросната схема и най-накрая усяпх да я докарам в що-годе работещо състояние. Първоначално схемата не заработи изобщо. Тактовият сигнал липсваше. След направените корекции термометъра започна да отчита и да обновява показанието, но се появи следния проблем - показва се температурата, след това показанието е 0, и отново температурата. Оказва се, че се появяват осцилации в тактовият сигнал за тригерите (С4, R18) и по време на нарастващия фронт(трябва да са само по спадащия) на основния тактов сигнал и ги задействат - първата осцилограма. Втората показва точно самия нарастващ фронт. А последната сигналът за нулиране на броячите. Предполагам, че има още нещо сбъркано или моите корекции са неправилни. Очкавам съвети и идеи, понеже аз се изчерпах. :flag_of_truce:
-
На пръв поглед корекциите са правилни.
Първото което се сещам:
Има ли блокировачни кондензатори по захранване в близост до всяка TTL схема по ~100n?
-
Отдолу на всяка схема има по 100нф, както и електролитен кондензатор. Сложих и по 100нф между база-емитер и база-колектор на V4, но без никаква промяна. Нещо друго, което ми направи впечатление - според статията показанието се обновява през 1 секунда, което прави 1 херц тактова честота. В сегашната комбинация честотата при мен е около 300 милихерца.
-
Струва ми се, че не си разбрал по кой фронт на сигналите от тактовия генератор трябва да се образуват кратките импулси за нулиране на брояча и задействане на регистрите. Въпросът е каква серия логики си сложил?
-
Проблема е от управлението на паметите ТМ7. Явно при теб се ресетват не в подходяшия момент и от там се показва 0 за кратко. Те трябва да се ресетват само когато на входа им постъпва опреснената информация от брояча. Виж със скопа импулса който идва от С4 R18. Според мен там е разковничето. Задачата на ТМ7 е да пази данните подавани на дешифратора докато те се сменят с нови такива. Ако тя се ресетне в неподходящия момент идва 0 логично.
-
На колектора на V4 не би ли трябвало да има резистор 1..10к към +5v ?
-
C4 R18 е време задаваща верига. От нея зависи в кой момент точно да се ресетнат паметите. Явно не се ресетват правилно по време. Колегата сподели вече, че има разминаване в тактовата честота. Това също може да е причина. Защото кондензатора се зарежда за точно определено време.
-
...кондензатора се зарежда за точно определено време.
Хващам се за тази фраза. Капацитетът на някои кондензатори е брутално зависим от температурата. Някои видове керамични кондензатори могат да се използват за термодатчик...
-
V1 и DA1 - преобразувател температура-напрежение;
DA2, V2, V3, DD1.1 и DD1.2 - преобразувател напрежение - честота;
Всичко останало е честотомер.
Генераторът на образцов интервал в честотомера е V4, DD1.3 и DD1.4.
С3 с R17 и С4 с R18 са диференциращи вериги за управляващите импулси. През положителния импулс на образцовия интервал се извършва броенето, а през отрицателния се показва резултата (или обратно, двата сигнала са инвертирани един спрямо друг отDD1.4).
Трябва да се провери какво излиза от генератора на образцов интервал - в най-добрия случай двата полупериода да са еднакви, или този, който отговаря за индикацията да е по-дълъг. В обратния случай могат да се получат подобни "бози".
Може да се окажи, че диферециращите групи имат големи времеконстанти и импулсите им се застъпват. Може да се пробва с по-малки кондензатори.
По-добрия вариант в случая е да има два източника на импулси - един за образцовия интервал и друг за индикация, като вторият блокира първия. По-този начин индикацията може да бъде значително по-дълга още повече тук бързодействието е излишно.
-
Няма нужда от обяснения как работи, защото си е обяснено в списанието, има снимка...
За тези които не са разбрали - индикацията си работи през цялото време. Няма никакъв интервал, в който тя да не работи. За това си има регистър памет, който държи резултата от предното измерване на дисплея, докато текущото се брои. Не е нужно двата полупериода да са еднакви. Трябва да има дълуг полупериод, в който става броенето и кратък, в началото на който да има импулс за вкарване на числото в регистъра, а в края - импулс за нулиране на броячите. Има и осцилограми, те показват че това е така. Но нямаме осцилограми на самите импулси за нулиране и запис, които да изглеждат нормално. Нямаме и на единия от изходите на тактовия генератор.
Обърнете внимание, че се е наложило да сложи пул-ъп резистор на единствения от входовете, на който не се задава принудително високото ниво. Това може би е защото е използвал примерно серия 74НС, а не К155. И ако е така, нали се сещате, че 100 Ом при високо ниво е непосилен товар за изходите на тактовия генератор... То и честотата на тактовия генератор му се е получила 3 пъти по голяма, защо ли?
-
Няма нужда от обяснения как работи, защото си е обяснено в списанието, има снимка...
За тези които не са разбрали - индикацията си работи през цялото време. Няма никакъв интервал, в който тя да не работи. За това си има регистър памет, който държи резултата от предното измерване на дисплея, докато текущото се брои. Не е нужно двата полупериода да са еднакви. Трябва да има дълуг полупериод, в който става броенето и кратък, в началото на който да има импулс за вкарване на числото в регистъра, а в края - импулс за нулиране на броячите. Има и осцилограми, те показват че това е така. Но нямаме осцилограми на самите импулси за нулиране и запис, които да изглеждат нормално. Нямаме и на единия от изходите на тактовия генератор.
Обърнете внимание, че се е наложило да сложи пул-ъп резистор на единствения от входовете, на който не се задава принудително високото ниво. Това може би е защото е използвал примерно серия 74НС, а не К155. И ако е така, нали се сещате, че 100 Ом при високо ниво е непосилен товар за изходите на тактовия генератор... То и честотата на тактовия генератор му се е получила 3 пъти по голяма, защо ли?
Забравих да спомена, че интегралните схеми са китайски, LS серия, предлопагам, че са CMOS. Tранзистора е 3904. Може би да променя диференциращите вериги?
-
Точно това е проблема - китайците масово пробутват 74HC за 74LS. Този проблем е дискутиран многократно: цък! (https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=16531.msg123654#msg123654).
Aз имам няколко уж 74LS245 на които реших да измеря работната температурата след като повървят известно време в Епъл IIe:
Оригинален чип 74LS245 от 1983 г.: 36°C
TI 74HCT245N от реномиран източник: 28°C
Тези така наречени "74LS245N": 21°C
-
Забравих да спомена, че интегралните схеми са китайски, LS серия, предлопагам, че са CMOS. Tранзистора е 3904. Може би да променя диференциращите вериги?
Да, диференциращите вериги. Предполага се, че ако са от същата серия като другите логики, входовете за ресет и строб на броячите и регистрите ще искат по-малко 'енергия' отколкото при К155 и ще можеш да намалиш кондензатора и увеличиш резистора примерно 10 пъти. Другият начин е да сложиш по един емитерен повторител на изходите на тактовия генератор. Можеш да покажеш осцилограми на кратките импулси и на самите изходи на генератора преди и след като направиш промяната.
-
...
За тези които не са разбрали - индикацията си работи през цялото време. Няма никакъв интервал, в който тя да не работи. За това си има регистър памет, който държи резултата от предното измерване на дисплея, докато текущото се брои. Не е нужно двата полупериода да са еднакви. Трябва да има дълуг полупериод, в който става броенето и кратък, в началото на който да има импулс за вкарване на числото в регистъра, а в края - импулс за нулиране на броячите...
Разбира се, че индикацията показва през целия период на тактовия генератор, но се обновява само от диференциария импулс в началото на втория полупериод. По мое мнение, този начин на организация на честотомер е капризна поради следната причина: Не се спира броенето, а само се нулира брояча преди новото броене. Но ако броячът се препълни по време на прехвърлянето на данни към индикацията, то ще се покаже "0". Ако DD1.5 или DD1.6 беше двувходов гейт, можеше да му се подаде недиференциран импулс от тактогенератора за да спира брояча и да го предпази от препълване. А при сегашното положение съотношението между двата полупериода на ТГ е критично.
-
Направих кондензатора 10нф, а резистора 1к. Резултатът е следният - числата играят тото, нулите все още се виждат. Снех и осцилограмат. Нарастващият фронт на тактовите импулси е прекалено полегат и от там вече като мине през диференциращата верига нещата се обърквати почва тотото. Ако е стръмен този проблем няма да го има. Някой беше споменал за усилването на транзистора - някъде около 200 е. Мисля, че е достатъчно. Нещо друго също ме гложди - на изхода на диференциращите вериги не би ли трябвало да има импулс и при нарастващия и при спадащия фронт? Сега, например има при спадащия, но дори и нарастващия да е стръмен пак би трябвало да има кратък импулс, който реално ще пусне нулите. Нещо като рисунката(не ме бива в пейнт :D)
-
Бъркаш причината и следствието. Нарастващият фронт не е стръмен, защото кондензаторът в диференциращата верига се презарежда, а съпротивлението просто окъсява изхода. Освен съпротивлението има и 3 паралелни входа... Откачи кондензатора и виж какво ще видиш на изхода на логиката. Впрочем, кой от двата изхода е това? И на двата ли е така?
-
Ами импулсът по време на падащия фронт трябва да го има, но да е отрицателен. Трябва да се 'отреже' от защитните диоди на входовете.
-
Pin 3 Display test/Lamp test To test the display LED
4 Blank Input To turn-off the LEDs of the display
5 Store Store or strobe a BCD code
Ако тези пинове на D147 или каквато си използвал по схема висят
и трябва да са твърдо "1" с 'R' от 1до3 ком към '5v'
При TTL схеми не трябва да има входове които да висят
Захранването '5v' трябва да е с пулсации по малко от 50 миливолта
Това е първо условие. Не ползвай k155ЛН1
-
Бъркаш причината и следствието. Нарастващият фронт не е стръмен, защото кондензаторът в диференциращата верига се презарежда, а съпротивлението просто окъсява изхода. Освен съпротивлението има и 3 паралелни входа... Откачи кондензатора и виж какво ще видиш на изхода на логиката. Впрочем, кой от двата изхода е това? И на двата ли е така?
В предния пост става дума за С4 и R18 и сигналът към тригерите. За момента се абстрахирам за импулса на брочите, понеже те изглежда се нулират. Ето го и сигналът на плюса на С2, при откачен С4. Какви стойности да пробвам за С4 и R18 ?
-
Реших да почна отначало и върнах 100нф и 100 ома. Получава се следната осцилограма. Фронтовете са добре, импулсите също. Може би проблемът е някъде другаде... Също забравих да спомена дешифраторите са 7447, тригерите 7475, броячите 7490, а инверторите 7040.
-
Ще те помоля да направиш няколко неща.
Първото е никога повече да не показваш осцилограма като последната, в която си комбинирал изхода на диференциращата верига С4 R18 и изхода на втория инвертор от генератора, към който всъщност е свързана другата диференцираща верига. Това въвежда в заблуждение и кара човека да се чуди как аджеба стават такива чудеса...
Другото е да откачиш изобщо и двата диференциращи кондензатора и да покажеш какво излиза на изходите на двата инвертора, защото май ще се окаже, че едното превключване става с разколебаване и не никак кратко. Свързването на 100 нано към изхода на първия инвертор май го държи стабилен, но стръмността на фронта страда от това. Ако има разколебаване без кондензаторите, може би ще се изчисти, ако шунтираш R16 или цялата група С2 R16 с малък кондензатор, примерно 1 нано.
Третото е след като се реши проблема с генератора. Казах ти го в предно съобщение с думички, но не съм сигурен, че си го разбрал. Ползвах картинката, която ти си нарисувал, но набързо я поправих за да бъде правилна. Както виждаш, падащите фронтове предизвикват отрицателни импулси. Това значи напрежението на множество входове, макар и за миг, да стане -3,-4 волта, а това в CMOS сериите не е възможно, защото има ограничителни диоди към захранващите линии. За да се реши това противоречие, просто след диференциращите групи трябва да свържеш по един диод, който пуска само положителния импулс.
-
инверторите 7040.
какви са тези инвертори
-
Е, 7404. Но 7414 май ще свърши по-добре работата.
-
Осцилограма при откачени С3, С4. Когато сложа 1нф паралелно на С2, R16 генератора спира изцяло.
-
Тази схема е грешна. Да не говорим че изобщо не е ясно, колко точно ще мери, като гледам на колко места може да възникнат грешки от температурни зависимости. Последния индициран разряд има стойност 1mV, при 20грд. и едва ли може да му се вярва. Но грешката е, че регистрите прехвърлят по спадащия фронт, но те са и статични, т.е. това 100ома на входовете ги държи постоянно в състояние като изходите следват информационните входове. С това се обяснява и "цифрите играят тото", т.е. вижда се процеса на броене.
-
Сигнала който отива към клока С на 3хТМ7схеми трябва да изпревари
нулирането R на 3хИЕ2схеми за да запише стойноста която е
отброена.Намали стойноста на С4 и увеличи С3 за да се получи това
отместване на сигналите поне 8-10 ns .В случая 3хТМ7 е лач памет
която помни моментните стойности
-
Какъв пнп транзистор си ползвал 2Т6821 или нещо друго? Мисля първо трябва да разбереш защо оригиналната схема не ти тръгва. При внесената от тебе промяна се променят времевите интервали. Ти сам си забелязал че не Мери със зададените време интервали. Затова всичко в последващата част работи некоректно. Възстанови оригиналната схема и наблюдавай с осцилоскопа какво се случва във всяко стъпало. Преобразователя на напрежение и ацпто. Така ще видиш къде е точно проблема. Описано е добре къде какво става и трябва да го видиш. Сега всеки казва нещо ти променяш нещо и то още повече се обърква. Така мисля и споделям.
-
Борисе, ще те помоля за още малко време, в което да слушаш само мен. Другите да ме извиняват, ама...
Борисе, има проста причина генераторът да не работи нормално. Можеше да я видя веднага, ама нали някак работеше и...
Трябва да сложиш пул-ъп резистор към +5В на крак 1 на 7404 (на колектора на транзистора, все едно). Ако инверторът беше ТТL, това нямаше да е нужно, но не е.
-
Колега NHB, като цяло схемата е малко недъгава. Понеже автора Чаушев, да не копира оригиналната руска схема, си измислил да става по друг начин. С което тази схема работи на ръба, и то точно с опресняването и времевите интервали. Тука на снимката са дадени какво трябва да става по времена в осцилограмите. Ето и руснаците как са го направили, което замества изпълнението на Чаушев. Генератора е направен с D1. Другото важно, тази схема както е дадена в списанието тръгва да работи но с интегралните схеми от същата серия от статията. Както му казваш на Борис да прави тези гимнастики, с добавките - чиповете му са от различни серии.
Към Борис. Гледам в една друга тема имаш добър цифров генератор. Използвай го, можеш да му настоиш честотата, периода, амплитудата и да го включиш към тази схема за проба.
-
Тука е друга схема на цифров термометър. Усложнена е като цяло. За да се получи 1Hz, колко чипове са наредили. При нея изходните импулси за нулирането и въвеждането в паметта са точно правоъгълни. Няма такива островърхни, като при РТЕ. Чаушев е спестил и от индикацията макар, че се използва един принцип на работа, и същите типове ИС. Някои линии не се виждат добре, но се разбира.
-
Добавих 1к пул ъп на колектора и генератора вече работи доста добре. Първата осцилограма е даже със закачени диференциращи вериги.
Втората е сигналите на двете диф. вериги(жълто към брочите, зелено към тригерите). Последната е импулсите към тригерите и пакетите от АЦП-то. Проблемът със сменящите се нули остава. Може би да сложа диоди, които да не пропускат отрицателните импулси?
-
Защот схемата на автора е сбъркана по вина на незнам кой. Ето за да не се оплета точка А с точка а и точка Б с точка Б от друго място се вземат сигналите за управление. И понеже пия много Кола (Кока) а тя сваля АйКю-то ме домързя да видя да ли не би трябвало да се разменят тоест точка А с точка Б и Точка Б с точка А ако по първия начин направо А с А и Б с Б не ви се получи. Навремето имаше набор цифров честотомер комплект схема инструкция платки и части та в него ги пишеше тея работи.
Иначе за Цифров термометър 000.0 - 199.9 °С Брой 1/ 2001 на сп.Млад Конструктор схемата с АЦП ICL7107 с червени 7-seg. LED VQE14 правих преди 20г. с унивесална пластмасова кутия, подарих я на един приятел след година и половина го подпитвам и той вика а много съм доволен имаш ли още една да ми дадеш.
-
Пробвах и по двата начина - А с А и Б с Б, както и да са разменени, но няма никакви импулси към брочите и тригерите.
-
Схемата не е объркана. Сложи диоди след диференциращите групи.
-
В по-първия си пост направих елементарен разбор на схемата и ми направиха забележка, че няма нужда да обяснявам кое какво е. След последния ти пост, ако се отнася за схемато на Hris, Борисе, разбирам, че е необходим по-ясен разбор: Точките А и Б в схемата на Hris са изхода на преобразувателя напрежение-честота и там трябва да има непрекъсната импулсна поредица. От там не можеш да вземаш никакви импулси за нулиране брояча или прехвърляне на съдържанието му към латча. Двата диода V5 и V6 са инвертирано диодно ИЛИ, т.е. те изпълняват ролята на гейта, за който писах. Когато на извод 4 на DD1.4 е единица, диода V6 е запушен и импулсите от т.А отиват към брояча. За по-сигурно вече си "дръпнал" извод 5 на DD1.5 към +5V с 1 ком (Все пак, може да се окаже малко съпротивлението 1к - заради него двата диода могат да останат отпушени. Опитай с 3 - 5К). Времето на запушване на V6 е образцовия интервал. След това ТГ сменя сигналите на изводите на DD1.4 и на катода на V6 става 0, и той спира импулсите към броячите. В този момент трябва да се подаде сигнал за прехвърляне към DD5...DD7. Когато изтече вторият интервал от ТГ, се подава импулс за нулиране на броячите и отново се запушва V6. С други думи сигналите за нулиране и прехвърляне са както в първоначалната схема - изводи 3 и 4 на DD1.4.
Покажи осцилограмата в изхода на DD1.2 (катода на V5). Там трябва да има непрекъсната поредица импулси с многократно по висока честота от колкото на изводи 3 и 4 на DD1.4.
-
Сложих по един 4007. Сега вече няма отрицателни импулси, но нивото на положителните е прекалено ниско - около 1.8 и уви схемата пак не работи. Първата осцилограма. След това реших да свържа диодите към маса с цел да огранича отрицателните импулси до -0.7в. Втората оцлигорама. Сега се колебае с разлика от около 10. Например преди беше:
33.2
00.0
33.2
00.0
Сега е:
33.2
23.3
33.2
23.3
-
Най-вероятно не се нулират всички броячи, в някой остава "нещо". Това е защото входовете са палалелно свързани и искат по-мощен импулс. Ако имаш възможност включи по два серийно свързани инвертора (както са DD1.5 и DD1.6) между входовете и кондензаторите. Може да се опита и с транзисторни емитерни повторители или по един повторител, например 7417, но не забравяй че са отворен колектор и искат резистори към +5V.
-
Реших да прекарам и двете вериги през два инвертора с по 1к пул ъп, за да бъда сигурен, че идват идеални импулси. Резултатът - показанието стои постоянно на 0. На този етап мисля, че има нещо доста сбъркано и прокълнато в цялата работа. Май ще пробвам да намеря ттл схеми и да наситя още една платка, така или иначе имам 5 :D
-
Резултатът - показанието стои постоянно на 0.
[troll mode on]: Изнеси го на открито и ще показва съвсем точно!
-
Добре, сега аз ще направя прост разбор на логиката на схемата така, както трябва да работи.
На входа на броячите трябва да постъпват пакети импулси. Продължителността на пакетите е Т1, а паузата между тях - Т2.
Едновременно с началото на всеки пакет (с началото на Т1), на входа за нулиране на броячите трябва да постъпи кратък нулиращ импулс.
Едновременно с края на всеки пакет (с края на Т1), на входа за стробиране на регистър-паметите трябва да постъпи кратък стробиращ импулс.
При тази логика има някои особености:
1. Броячите броят само по време на Т1, по време на Т2 не броят, но 'държат' непроменено натрупаното число.
2. Продължителността на Т2 няма значение, стига да не безкрайно кратък.
3. Продължителността на Т1 е от ключово значение, защото резултатът на измерването е пропорционален на продължителността.
Схемата (по която Борис работи) е нарисувана точно според тази логика. Недостатък в нея е простият начин (с дифиренциране на фронтове) на изработване на нулиращ и стробиращ импулс. Явно с ТТЛ схеми става, но при HC се получават проблеми.
Причините за странното поведение с двойни показания може да са различни, но ще пробвам да дам идеи как може да се хванат:
Когато имаме '0' комбинирана с число, вероятно паразитен стробиращ импулс постъпва едновременно с нулиращия. Другият вариант е паразитен нулиращ импулс да постъпи в момента на стробирането. Как може да се провери кое от двете? С осцилоскоп. Избираме някой сегмент кйто свети при нулата, но не свети при числото и гледаме на единия лъч шината, която го 'пали', докато другият лъч гледа изхода на тактовия генератор. Трябва да установим в кой момент 'пали' - в началото или в края на Т1. Ако става в началото, значи има паразитен строб при редовно нулиране. Ако е в края - вероятно е паразитно нулиране при редовното стробиране, но е възможно също и броячът да не е преброил нищо по някаква друга причина... Как да видим какво е преброил броячът? Ами, правим от брояча АЦП като свързваме единия край на съпротивления 1К, 2К, 4К, 8К съответно, като към старшия иход 1К та до младшия с 8К. Другите краища свързваме заедно, това е изхода на АЦП. Гледаме с осцилоскопа този изход и веднага виждаме броячът кога брои, кога се нулира и какво е числото в него във всеки един момент. Това ще помогне да анализираме случаите, когато имаме две различни, но стабилни показания, които се следват...
Мисълта ми, че е нужно да се подходи аналитично към неработещата схема, а не да се пробват все нови и нови промени, без да са направени правилни изводи за причините, по които работи неправилно в конкретния вариант.
-
Това със съпротивленията не става ли ЦАП
-
Това със съпротивленията не става ли ЦАП
Така е, лапсус.
-
Реших да прекарам и двете вериги през два инвертора с по 1к пул ъп, за да бъда сигурен, че идват идеални импулси. Резултатът - показанието стои постоянно на 0. На този етап мисля, че има нещо доста сбъркано и прокълнато в цялата работа. Май ще пробвам да намеря ттл схеми и да наситя още една платка, така или иначе имам 5 :D
Покажи какво става на изводи 5, 6-9 и 8 (има грешка в обозначенията на схемата - вместо 8 е написано 6?!) на DD1.5 и DD1.6, както и на 10 на DD1.2. Освен това по-горе някой спомена нещо за захранването - с какво се захранва термометъра? Като гледам, трябват +/-12V и +5V.
-
Грешката я забеялзах още като правих платката и съм я взел предвид. Относно захранването ползвам 24 в, което се разделя за +-12 и отделно 5в. Вчера си напрвих бърз експериемнт да шунтирам тригерите и показанието пак не беше еднакво, така че най-вероятно става нещо с брочите. Тия дни ще взема резистори да направя ЦАП и ще пробвам да подавам импулси от генератор на входа, за да мога да елиминирам и аналоговата част от схемата.