Форум за любителите на Стара електроника
Нови технологии => Телевизионни, Радио, сателитни и други приемници => Темата е започната от: малкия в 19 Януари, 2024, 23:37:06
-
Първият български изкуствен спътник „Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“ е изстрелян 1981 г. което ни отрежда 17-о място в света от държавите извели своя апаратура в Космоса. Кръстен е на 1300-годишнината от създаването на българската държава . Той е предназначен за изследване на йоносферата и магнитосферата на Земята и разполага с 11 научни инструмента. Построен е в България по разработка на Централната лаборатория за космически изследвания (БАН), който е и негов оператор. Орбитата му е на височина от 825 до 906 километра над земната повърхност. Към 2020 г. спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони.
Основният предавател излъчва 10 W в честотната лента 130 MHz. Не е планирано оперативно ограничение.
Някой приемал ли е сигнала който излъчва?
Актуалното му местоположение може да се наблюдава под името Interkosmos 22:
https://sky.rogue.space/?intldes=1981-075A&search=inter
https://mediabricks.bg/40-godini-ot-izstrelvaneto-na-parviya-bal/
https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_1300
https://offnews.bg/analizi/zabraveniat-pametnik-balgaria-1300-kojto-leti-v-kosmosa-622945.html
https://aero-bg.com/2021/08/07/40-godini-ot-starta-na-satelita-balgariya-1300/
-
Този спътник е направен и изстрелян по време на златните години на Българската космонавтика, които прекратяват внезапно през 1986 г. когато акад. Кирил Серафимов (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2) е обвинен е отстранен от тогавашната власт. Това става само година след огромния международен успех на програмата Вега (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%B3%D0%B0_(%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0)), в която България също участва.
-
Прочетох препратките в Нета. Чак да се шашне човек къде сме били и къде сме сега. Светлинни години.
...предполагам, че след 1990 са коригирали грешката от 1986 и после всичко се е оптравило, но не можах да намеря нищо. Сигурно е секретно.
-
...предполагам, че след 1990 са коригирали грешката от 1986...
Починал: 2 април 1993 г. (60 г.)
През 2004 г. за приноса си към областта на комическите изследвания В България посмъртно е награден с орден „Стара планина“.
Грешката 100% коригирана и за обвинението, и за съсипаното здраве! ???
-
Към 2020 г. спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони.
Основният предавател излъчва 10 W в честотната лента 130 MHz. Не е планирано оперативно ограничение.
Някой приемал ли е сигнала който излъчва?
Това, че все още е на орбита е сигурно. Но това "все още излъчва" е крайно съмнително заявление.
-
Работил е и е предавал данни до 2009 г.
-
''По прости сметки 1500 килограма, умножени по 20 000 долара - прави 30 милиона долара минимална цена за изстрелването на "България 1300" в космоса сега. Колко точно е била сумата преди 35 години, май няма да разберем, но имайки предвид, че цените на технологиите с времето се понижават, а не се покачват, можем да предположим, че сме похарчили еквивалента на няколко десетки (а може и стотици) милиона лева. За сравнение, по официални данни адашът му пред НДК е струвал около 5 милиона тогавашни лева, а самият Дворец 270 млн. лв.''
Предполагам е имало бартер срещу пшеница. Имаше в излишък по онова време.
-
"Към 2020 г. спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони."
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-1300
Проследявайки първоизточника информацията всъщност е от 2009 г.
"Основният предавател излъчва 10 W в честотната лента 130 MHz. Не е планирано оперативно ограничение. От 2009 г. сателитът е в действие и все още е в списъка на активните програми на БАН и предоставя данни за извънземната среда над полярните региони на Земята."
Източник:
https://www.n2yo.com/satellite/?s=12645
"Сега "Интерĸоcмоc Бългopия 1300" не pаботи, няма обновени данни, въпpеĸи че вcе още отговаpя на повиквания."
Статията е от 2016:
https://www.168chasa.bg/article/5629927
Той бил програмиран да работи 2 години - до 10 август 1983 г. До 2009 г. е предавал данни, а сега отговаря само на повиквания. Заради неговата научна актуалност дори и до днес, руснаците се опитали да го активират преди известно време, но не са имали успех. Явно страната ни е забравила “България 1300”, но не и Москва.
Самият спътник и сега си е в орбита около Земята и дори може да бъде проследен видимо от любители астрономи: https://in-the-sky.org/satpasses.php?gotosat=12645
Неговият живот е предвиден за 550 години, така че му остават поне още 500 г., докато падне и изгори в ниските слоеве на атмосферата. По последни данни "България 1300" ще остане на орбита още 14000 години.
Някъде бях чел колко валутни лева срувал проекта на НРБ, но сега не го намирам.
-
Проектът „Интеркосмос-България-1300“ (също известен като Интеркосмос-22) е струвал на Народна република България около 800 милиона валутни лева. Тази сума включва разходите по разработката на 11-те научни прибора, поддръжката и наземната инфраструктура, докато самият запуск е бил предоставен от СССР като част от международната програма „Интеркосмос“.
___________________________
Колкото и изненадващо да звучи, радиоелектронните лампи все още се използват активно в космоса и са незаменими за определени задачи.
Макар че в битовата електроника те отдавна са заменени от транзистори, в космическата индустрия се използва специфичен вид вакуумна лампа, наречена Лампа с бягаща вълна (Traveling-Wave Tube – TWT).
Ето основните причини, поради които лампите все още са „на служба“ в орбита:
Мощно усилване на сигнала: За предаване на данни (видео, снимки, научна информация) от дълбокия космос или от геостационарна орбита до Земята са нужни изключително мощни радиосигнали. Лампите с бягаща вълна могат да усилват микровълнови сигнали с много по-висока мощност и ефективност (над 70%) при високи честоти в сравнение с полупроводниковите устройства.
Радиационна устойчивост: Космосът е враждебна среда с високи нива на радиация, която лесно поврежда фините микросхеми и транзистори. Вакуумните лампи по своята същност са много по-издръжливи на йонизиращо лъчение и екстремни температури.
Дълголетие: Съвременните космически лампи са проектирани да работят надеждно над 15 години без прекъсване. Апаратите „Вояджър“, които вече са извън Слънчевата система, все още изпращат сигнали благодарение на своите лампи с бягаща вълна, работещи вече близо 50 години.
Широка честотна лента: Те позволяват предаването на огромен обем информация едновременно, което е критично за сателитния интернет и цифровата телевизия.
Повечето съвременни комуникационни спътници и междупланетни мисии (като тези на NASA и Thales Alenia Space) съчетават най-доброто от двата свята: транзистори за обработка на информацията и мощни вакуумни лампи за нейното излъчване към Земята.
Така се гледа цифрова телевизия и ползва интернет чрез лампи.