Форум за любителите на Стара електроника
НЧ усилватели, грамофони, магнетофони, касетофони и др. възпроизвеждащи устройства => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: Любо Божков в 27 Май, 2013, 16:59:23
-
Колко усилвателя имаш с комбинирани лампи? Аз бих казал ЕCL11, ама човека пита за PCL84 ;)
Малко е в страни от темата, но се мъчих да подкарам една UCL11 по схема с автоматично преднапрежение, но претърпях неуспех. При включена пентодна част всичко е ОК, но включа ли и триода, схемата започва да се запушва. Обяснявам си го с обратната връзка от общия катод. При фиксирани преднапрежения всичко е ОК. Не открих схеми за тази лампа с автоматично преднапрежение. Ако имате такава схема Ви моля да ми я дадете, за да разбера къде греша.
-
А защо ти не дадеш схемата по която работиш?
-
Това не е лампов усилвател, а преработка на крайното стъпало на стар приемник. Пробвал съм с катодно съпротивление 160 Ω, шунтирано с кондензатори 100 μF и 100 nF. Анодното съпротивление на триода 100 kΩ, прехвърлящ кондензатор 22 nF. Утечни съпротивления 470 kΩ.
-
А оригиналната схема на стъпалото кава беше?
UCL11, борих на един сименс, и не ми хареса, като с еима предвид че беше без трансформаторно захранане...
-
Точно на Сименс 22В, преработван по схемата на 22GW.
-
Всъщност няма как да стане, най-малкото защото ти трябват различни напрежения за да вкараш триода и пентода в режим.
-
Преднапрежението на триода зададох за проба с регулируем изправител - "+" на катода и "_" на долния, неактивен край на утечното съпротивление. Някакъв резултат се получава при почти запушена лампа (постоянен пад в/у анодното съпротивление 5-6 волта), или при почти наситена лампа - анодното напрежение е около 10% от захранващото. При дадения по схемата ток от 3-4 ма, само боза.
-
Предлагам темата за PCL11 да се отцепи, иначе пробвай на мястото на катодния резистор да сложиш тример, а неговия плъзгач през съпротивление 1 мегаом към решетката на триода и да си нагласиш режима.
-
Пробвано - само че с 470 к. Не става.
-
Е как със 470к... махаш катодния резистор, слагаш 180-200 ома променливо съпротивление, единия край на маса, другия към катода, решетката на триода я свързваш с тримера през 1мОм, сигнала подаваш през 22nF кондензатор на триода!
-
Това съм пробвал - но резистора не е 1 Мом, а 470 Ком, което не е кой знае каква разлика.
Според мен проблема е общия катод, чрез който се получава много силна ООВ, тъй като напрежението на катода "мърда", независимо че има кондензатори.
-
Напрежението на катода не може да "мърда" ако има подходящ капацитет, направих си труда да налепя схемата, само че с 6v6 и ecc83, при сързани заедно катоди, ами работи! Аноден ток на 6v6 50ma, анодно напрежение при товар 100k на триода 130V при захранващо 250!
-
"Катодно съпротивление 160 Ω, шунтирано с кондензатори 100 μF и 100 nF." А иначе близки до горните стойности получавам при фиксирано преднапрежение и работи добре. За това питах за пробвана схема с автоматично преднапрежение.
-
Ами, нека си кара по оригиналната схема тогава.
-
SIEMENS 22GW - схема.
Да, ама този по коя схема е?
http://www.flickr.com/photos/12596932@N02/1589935692/in/set-72157601854797815/
-
Какво пречи да е с фиксирано напрежение?
-
По принцип автоматичното е по щадящо за лампите, особено старите, а в случая се избягва и изолирания минус на единия електролит. Двойните електролити се намират по лесно от единичните. А най същественото е, че мразя когато някоя схема ми се опъне и не откривам причината.
-
Ами за съжаление нямам e/pcl11 за да я закача на пробното шаси.
-
По принцип автоматичното е по щадящо за лампите, особено старите, а в случая се избягва и изолирания минус на единия електролит. Двойните електролити се намират по лесно от единичните. А най същественото е, че мразя когато някоя схема ми се опъне и не откривам причината.
Няма такъв "принцип",а двойните електролити стават единични с една жичка!
-
Няма такъв "принцип",а двойните електролити стават единични с една жичка!
Нали за това се казва автоматично, защото при увеличаване на анодния ток, в следствие на промяна параметрите на лампата или елементите към нея, се увеличава напрежението на катода, което пък води до увеличаване на отрицателното напрежение на първа решетка, а от там към запушването и. Относно електролитите, как да здвоя 2х32 за да получа 1х16?
-
Елементарно. :D
Двата плюса са ти двата края на един електролит. Може да го поляризираш предварително.
Пише се "Сдвоя"
-
Той човека се тревожи от факта че му трябва 16 мкф,а има 2 по 32
-
Ами точно... Вързва си само двата плюса и получава 16мкф не полярен!
-
Малко е в страни от темата, но се мъчих да подкарам една UCL11 по схема с автоматично преднапрежение, но претърпях неуспех. При включена пентодна част всичко е ОК, но включа ли и триода, схемата започва да се запушва. Обяснявам си го с обратната връзка от общия катод. При фиксирани преднапрежения всичко е ОК. Не открих схеми за тази лампа с автоматично преднапрежение. Ако имате такава схема Ви моля да ми я дадете, за да разбера къде греша.
Ето и отговора на сп. "Радио и телевизия" бр.2 1960г.
-
Какъв е резултата в края на краищата от твоите опити,май доказа че онези от сименс не са глупаци.
-
Какъв е резултата в края на краищата от твоите опити,май доказа че онези от сименс не са глупаци.
-
Веднъж го казвах и явно трябва да го повторя:при апаратите,за които са важни честотните параметри е недопустим красивия монтаж с прави ъгли поради увеличението на паразитните капацитети и индуктивности!Няма да намерите лампов радиоприемник с такъв монтаж,независимо че може да не ви харесва.Връзките трябва да са максимално къси!!!!!!!!!!!!!
-
Веднъж го казвах и явно трябва да го повторя:при апаратите,за които са важни честотните параметри е недопустим красивия монтаж с прави ъгли поради увеличението на паразитните капацитети и индуктивности!Няма да намерите лампов радиоприемник с такъв монтаж,независимо че може да не ви харесва.Връзките трябва да са максимално къси!!!!!!!!!!!!!
А какво ще кажете за печатния монтаж, с който са изпълнени по съвременните лампови приемници? Те са с по-съвременни радиолампи, с по-голяма стръмност, но си работят. Това важи и за ТВ приемниците, където честотите са още по високи. Да не говорим за съвременните електронни апаратури с многослоен монтаж. Всичко опира до това, къде и как са разположени елементите и връзките към тях. Това се научава с по-вече работа с главата и поялника.
Повече не мисля да коментирам тая тема.