Форум за любителите на Стара електроника
Нови технологии => Микроелектроника, инструменти, Направи сам => Темата е започната от: clansie93 в 09 Юли, 2024, 12:32:49
-
Здравейте, търся съвет за лабораторно захранване. Искам да започна да се занимавам малко по-сериозно с електроника и да се впусна в по-сложни проекти. Нуждите ми засега са основно 30V5A, но разглеждам и 10A, като мисля, че с допълнителния ток няма да е излишен за вбъдеще.
Текущият ми проект е да осигуря захранване за проект с 8 светодиода 5mm и малък високоговорител, така че общо около 6v и вероятно 1a. Търся нещо до макс 300 лв, като предпочитам да е по-евтино. Разглеждах лабораторни захранвания (https://mobile1.bg/product-category/izmervatelni-uredi/laboratorni-zahranvaniq/) Nicepower и Wanptek, четох че са китайски и има добри отзиви в чужбина и се чудя дали са добър избор? Някой пробвал ли ги е или може ли да даде препоръка за други подобни модели?
Благодаря!
-
Напоследък гледам че този тип модели са доста популярни: https://a.aliexpress.com/_ExKCMlN
Хубавото е че можеш да си избереш нужното съотношение от напрежение/ток. Ако мислиш да го ползваш за аналогови схеми главно бих ти препоръчал линейно захранване.
-
Поясни "по-сериозно с електроника" и "по-сложни проекти".
Импулсни б..ци. Различават се по шарениите на лицевия панел.
За стационарно захранване - да. За лабораторно - не. За там: линеен стабилизатор.
Мога ти посоча напр. 13 устройства, които под импулсно захранване не работят или работят грешно.
Лично мнение.
-
Подкрепям veso74!
Аз ползвам такова: https://www.mepro.bg/siglent-spd-3303c
Има и едноканални: https://www.mepro.bg/siglent-spd-1168x
Захранването е изключително важно да има ниски собствени шумове, стабилна регулация и по възможност да има сенс изводи, за да може да регулира по-далечко от собствените си изводи. Иначе не е лабораторно.
-
Подкрепям колегата veso74, че лабораторното захранване трябва да бъде линейно.
Първоначално си купих импулсно, оказа се има че доста пулсации на изхода.
Поради което си купих линейно KA3005D (https://vi.aliexpress.com/item/4000126973600.html?spm=a2g0o.productlist.main.1.2418VZsXVZsX2K&algo_pvid=a81089f3-3575-4348-91de-ac416c090410&algo_exp_id=a81089f3-3575-4348-91de-ac416c090410-0&pdp_npi=4%40dis%21BGN%21216.36%21172.17%21%21%21117.60%2193.58%21%40211b65d417205229715961673ed63a%2112000024839639652%21sea%21BG%210%21AB&curPageLogUid=K7HGLp1HPUuj&utparam-url=scene%3Asearch%7Cquery_from%3A) и съм много доволен от него.
С други думи: Скъпчията плаща два пъти. :(
За програмируемата версия има проект за замяна на индикацията (https://www.youtube.com/watch?v=TyBHbHPaX8c)
с графичен тъч дисплей /за любителите на управление без бутони/ ;)
-
За наистина сериозна работа в областта на електрониката, е добре да имаме и от двата вида захранвания - импулсно и линейно. Има различни задачи за решаване и съответно има нужда от различни захранвания. Например, ако трябва да тестваме някакво промишлено устройство, което трябва да работи в при тежки условия, то е добе да ползваме захранване, каквото се среща често и не е толкова прецизно. Ако ще изследваме някаква свръхпрецизна измервателна апаратура, то следва да използваме захранване, при което няма компромис със стабилност, безшумност, надеждност...
-
Пример от уйкенда! Тръгнах да зареждам батерия през ,BMS обърнах поляритета и айде лабораторното показа скрития си бял пушек , понеже съм "бързак" веднага реших да пробвам на линейното, показа ми 25А , но издържа ! Чак тогава забелязах че съм пойнал червения кабел на мястото на черния ! :empathy2:
-
Аз съм почитател на старата техника - ТЕС 5060 или друг от тази серия в зависимост от търсените параметри. Вече не правят такива! Има подобни западно производство, но там сумите са с три нули и не са в лева :)
-
Поначало тези свободни вариации на изходното напрежение с потенциометър не са за препоръчване защото винаги може да се случи грешка. Поне вероятността е по-голяма.
За ежедневна работа по добре е токоизправител с няколко стандарти фиксирани напрежения с превключвател защита от късо съединение и регулатор за ограничаване на тока.
Няколко 78XX сложени върху общ радиатор за източник на различни напрежения в малки проекти вършат работа.
За космически проекти не говорим там и ракетата не трябва да е крива :D.
-
Понеже заглавието на темата и питането е за ЛАБОЛАТОРНО захранване, значи само и единствено линейно.
Импулсно става за други цели, където се гони съотношение мощност-тегло и цена разбира се.
Пък не виждам проблем да се изработи и самостоятелно. Със всички защити и с необходимите параметри.
Подкрепям идеята за няколко фиксирани напрежения + изход с регулиране.
-
Привет колеги! +1 глас за линейно. От години ползвам самоделка по схема от сп.Млад конструктор от броевете след 2000г. 0-20v 2A, направил съм 2 канала . Надеждно и непретенциозно. Да, малък ток но ми върши работа. Препоръчвам !
-
До колкото си спомням преди година две Билян прави едно такова с една умна бяла кутия и беше пуснал тема за него. Но не помня името му. Иначе моето мнение за такова захранване е як траф, синхронен изправител и нещо хубаво готово като от Биляновата тема. Сега важно е за какво ще се ползва, аз съм малко повреден радиотехник на тема шумове. Също искам и голям ток за да мога да си тествам различните радиостанции дето ремонтирам. Но за начинаещ нещо като горепосочения ТЕС е добро решение.
Самоделка, най бързата самоделка е следната. Траф, изправител 22000Мф кондер, LM317 който подпира група от мощни транзистори 2N3055 например и в токовата верига един мощен токоограничаващ резистор. Който при късо да не допуска по-голям ток от максималния. С такова съм карал години без проблем, а най-хубавото е че при късо нищо не изгаря, а просто се черпи максималния ток. Винаги има риск от повреда на чипа да пусне максималното напрежение на изхода, но и това може да се оправи със лесна защита с едно реле.
-
Иначе моето мнение за такова захранване е як траф, синхронен изправител и нещо хубаво готово като от Биляновата тема.
Синхронен изправител, в лаболаторно захранване, което може да бъде и на 60 волта изход, може и повече...
Айде, нЕма нужда :D
-
До колкото си спомням преди година две Билян прави едно такова с една умна бяла кутия....
Ако не греша "умната бяля кутия" беше готов мощен ИМПУЛСЕН DC-DC модул със закачени дисплей, контролер, бутончета и всякакви други благинки, но нямащ нищо общо с линейно захранване. Та според мен е безмислено на такава умна бяла кутия да се слага траф ;) По-добре мощен импулсен блок (по-лек,по-компактен, по-евтин), защото така или иначе крайният регулатор (умната кутия) ще си шуми на воля.
-
Има голям смисъл. Ето темата - https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=15476.msg113760
-
Привет колеги! +1 глас за линейно. От години ползвам самоделка по схема от сп.Млад конструктор от броевете след 2000г. 0-20v 2A, направил съм 2 канала . Надеждно и непретенциозно. Да, малък ток но ми върши работа. Препоръчвам !
РЕГУЛИРУЕМ ЛАБОРАТОРЕН ЗАХРАНВАЩ БЛОК (http://web.archive.org/web/20180419071624fw_/http://www.constructor.bg/Supply.htm) това? Сайта му http://constructor.bg го няма вече. Който иска НАПРАВИ САМ има схема и описание + списък с всички необходими части. Готова платка по разбираеми причини няма. Най-скъпата част Трансформатора с две вторични намотки по 20 волта всяка галванично разделени от става българска електронна апаратура https://skrap.org/ Ако се направят два идентични канала може да се свържат паралелно за по висок ток или последователно за захранване със средна точка (+20V 0V -20V) или за 0-40 волта, като се свържат последователно двете еднакви захранвания. Разположени както е показано в една обща кутия заедно с трансформатора диодите на Гретц схемата и филтровите кондензатори 4700uF/40V.
-
[attach=1]
Архив на схемата и описание на Линейно Лабораторно Захранване от сп.Млад Конструктор за Самостоятелна Изработка /Направи си Сам/.
Забележка: Много е по-евтино от бюджета 300лв., защото не се включва цената на труда по изработването.
-
Подобни китове китайците ги продават за по няколко долара.
https://de.aliexpress.com/w/wholesale-labornetzteil-kit.html?spm=a2g0o.productlist.auto_suggest.1.19a1y1KGy1KG4L
Куписи нещо готово с платката. Принципа им е абсолютно същия като от млад конструктор.
-
Точно върху този модел съм се специализирал да го усъвършенствам. Има много коментари в тубата , но реалностите са други! На първо място трябва да се сменят чиповете , защото тези са до 30v а напрежението е около 36.5v.Филтриращата група е слаба.Премине ли в режим на защита по ток се превръща в синусов генератор на импулси :DИ още много и много недостатъци. Но стабилизацията по ток и напрежение е перфектна в рамките на 1%.
-
Да предположим имаме лабораторно захранване до 40 или 60 волта. За какво е нужно напрежение над 13,8 волта ? ? :o Да предположим 24 понякога са нужни. Ама нагоре не става нито за транзистори нито за лампи. Питам щото ми е интересно.
-
Да предположим имаме лабораторно захранване до 40 или 60 волта. За какво е нужно напрежение над 13,8 волта ? ? :o Да предположим 24 понякога са нужни. Ама нагоре не става нито за транзистори нито за лампи. Питам щото ми е интересно.
Ти си мислиш, според твоето тълкуване. Напр. правил съм управления, проекти за стъпкови мотори, като драйверите за моторите са на 40 - 50V. Който пък се занимава с аудио усилватели, има схеми с еднополярно захранване на 50 - 60 V. Има много по специализирани техники, които изискват по високо напр. от 24V. Друг пример, познат на вилата си има потопяема помпа за кладенец, която е на 60V. Ползва соларни панели за захранване. Като тази, да не им правя реклама;
https://www.emag.bg/potopjaema-pompa-za-dylboki-kladenci-750w-vgraden-mppt-kontrol-48v-60v-debit-3-6m3-h-maksimalna-visochina-80m-vynshen-diametyr-96mm-6151109798702/pd/DMSPZXYBM/
И ми донесе помпата да я проверим, защо не качва вода.
Така, че всеки гледа от неговата си камбанария, какво захранване му трябва и на какъв ток. :)
-
Като гледам от миналото е имало два модела ТЕС-4х до 15 волта обаче на 10А и до 30 волта, но само 5А и двата почти еднакви с цифров волтмер 3.5 раряда индикация :
ТЕС-41 30V 5A 150W
ТЕС-42 15V 10A 150W
Лабораторно захранване 0.1-15V / 0.05-10A
/>ТЕС 41- 18 Кило Болгарской ДУРИ времен социализма. (Ака Касьян)
Преди е имало Български такива ТЕС фабрични сега няма освен ако не си намерите от някъде на старо /втора ръка/ и то я работи я не.
Сега остават само https://a.aliexpress.com/_ExKCMlN Китайските DC-DC модели, които са навсякъде.
Или все още може НАПРАВИ си САМ със подбрани читави части, за да не се разваля само после от некачествени елементи в схемата 2N3055 например, които вече няма оригинални.
-
Горниата илюстрация нагледно показва цената на аналогов източник за голям ток. Нека допуснем, че ползване такъв с обхван на напрежението от 0 до 30V и ток до 10А. Това означава, че на входа на регулиращите транзистори се подава минимум 35 - 40V. При 1V изходно и ток 10А, радиаторите на захранването ще разсейват от 350 до 400W! Да държите на работната си маса кютук над 20кг с внушителни размери за такъв изключителен случай не ми се струва разумно. Изводът: за голям ток (над 2А) - импулсно, за ежедневна употреба- аналогово.
Първите ТЕС-ове бяха с руски транзистори, после Румънски (Баняса) 2N3055, а по-късно наши 2Т7055 или дарлингтони 2Т7066. Оригинали 2N3055 в ТЕС не съм срещал.
-
Горниата илюстрация нагледно показва цената на аналогов източник за голям ток. Нека допуснем, че ползване такъв с обхван на напрежението от 0 до 30V и ток до 10А. Това означава, че на входа на регулиращите транзистори се подава минимум 35 - 40V. При 1V изходно и ток 10А, радиаторите на захранването ще разсейват от 350 до 400W!
Това не е вярно :) Изходното напрежение на трафа се превключва автоматично, така, че върху регулиращия транзистор падът на напрежението да е мах 10 В. или някъде там, според конкретния модел. Фабричните линейни лабораторни захранвания имат доста по-сложна схема от обикновените любителски захранвания. ;)
-
Това не е вярно :) Изходното напрежение на трафа се превключва автоматично...
Абсолютно е така! В Сиглента ми има куп изводи от трафа. Има много лесни начини да се автоматизира избора така, че изходното напрежение да не пропада дори под пълен товар в дадения канал и да не пропада регулацията.
-
В повечето ТЕСове няма превключване на трансформатора. Превключването на намотки е свързано с поява на смущения в изхода при плавно изменение на напрежението, а такива ситуации има при тестове на прагови устройства. Гледах руски схеми с превключване и управление от микропроцесор, но не ме вдъхновиха дори превключването да е с тиристори. Все пак първоначалния въпрос съдържа елемент на вкусови предпочитания. Поддържах захранвания на базови станции, всички импулсни, но сертифицирани по ниво на шумове до най-ниско ниво. Говоря за киловатни устройства. Само дето схемата можах да разчертая в Протел на 4 формата А3.
https://www.aegps.com/fileadmin/Downloads/Products/_archive/AEG_PS_SM1800_Pages_2.pdf (https://www.aegps.com/fileadmin/Downloads/Products/_archive/AEG_PS_SM1800_Pages_2.pdf)
-
100мВ в-в в лента до 30 МХц не е малко въобще. И 40мВ не е малко. Това захранва УВЧ неща, при тах нещата са различни, хвърчат данни и паразитна АМ със 100мВ по захранване в блок клас С с изходна мощност да кажем 200-300 вата при тези 48 волта, въобще няма да се притесни, нито клиентите на другия край на етера. Обаче едно радио на 150кХц настроено, дори да е DDS ще попее една песен. Няма смущения при превключване моето, не му мръдва изхода. Има си правилно буфериране и схемотехнически подход.
EN 55022 Class B започва нагоре от 30МХц, до 1ГХц.
-
Тези 100mV са р-р при екстремални външни смущения. В стационарен режим са само няколко mV. Известни са комбинираните захранвания ШИМ+линеен. Те отстъпват на чисто линейните само по скоростта на реакция на външни смущения (превключване на товара или промяна на входа). Може би те най-добре пасват на първоначалното питане.
-
Чета темата с голямо умиление. Значи лозето трябва да е непременно на баир. :D
Реално понеже са ни нужни различни напрежения с определен ток бих постъпил по друг евтин достъпен и практичен начин. Няколко броя стандартни импулсни захранвания (намират се с лопата да ги ринеш) свързани последователно +-+-+-+- на основния регулируем принципно и практически решава проблема. Слага се в подходяща кутия с измервателни прибори превключватели предпазители и готово.
За какво да е линеен изправителя които ще захранва електромотор или градинска помпа?
Ако се търси нещо да е за красота или сувенр на работното място за да се изфука човек разбирам.
-
Вярно, става. Но не е решение за "по-сериозно (занимание) с електроника" и "по-сложни проекти".
Всъщност все още няма отговор този въпрос, а без него темата клони към "гадаене по стъклена топка" :).
-
В повечето ТЕСове няма превключване на трансформатора.
Не е точно така :) Вторият трансформатор на снимката по-горе за какво е? ;)
-
ТЕС 5060 също има превключване на намотките. В една книга по токозахранване се споменаваше модел на Хюлед-Пакард, който също е с такова превключване. Тогава са ползвали за превключване симистори и тиристори. Аз разполагам за целта с по-съвършени транзисторни ключове, но все още не съм правил сериозни опити в тази посока, въпреки че съм ги замислил отдавна...
-
Ами аз затова писах "повечето" а не "всички", защото знам, че има и такива. Но това с нищо не променя казаното до тук.
-
Все още на пазара се намират великолепните български ТЕС-ове. Да обемни и тежки са, но вечни. Трябва доста да се постараеш за да го изгориш, но затова пък лесно можеш да си го поправиш. Както по-горе са написали колеги, по-мощните ТЕС-ове са с волт-добавка (включване на допълнителни трансформатори или намотки). Работил съм професионално с такива захранвания и мога твърдя, че нямат проблеми с охлаждането. При което трябва да се отбележи, че са проектирани да работят без принудително охлаждане. Ето един много практичен екземпляр от серията ТЕС, а именно ТЕС1300К.
https://zapadpribor.com/tes-1300k/ (https://zapadpribor.com/tes-1300k/)
-
Правил съм го някъде 1982 - 85 и до ден днешен служи честно. Всъщност тогава е преправяно да мине на силициеви транзистори. Преди това беше с германиеви. Схемата е идентична за трите канала. Захранват се всеки от свои намотки на трансформатора. Поради запълване на прозореца намотките на третия канал са съответно 24VAC 2х12VAC. Кутията е от "Стабор 130". Най дясното копче превключва волтметъра и амперметъра. Регулира се само напрежението, тока за всички канали е ограничен до 1.2А. Позволява последователно и паралелно свързване.
-
Класика е с този диференциален усилвател :drinks:
-
Ето една проста схема, но работи добре. С малко промени може да стане и за по-голям ток от 1А.
[attach=1]
-
Ето една проста схема, но работи добре. С малко промени може да стане и за по-голям ток от 1А.
(Връзка към прикаченият файл)
Да работи добре имам такива 2 изправитела.
Продават ги като китове в Али експрес.