Форум за любителите на Стара електроника
Телевизионни приемници => Ремонт, схеми, документация, литература => Темата е започната от: nikolay48 в 03 Декември, 2024, 12:52:33
-
Привет. Напрежението на мрежата е било 220 V, сега е 230 V. Трябва ли да се коригира отоплението на лампите с оглед по дълъг живот? Електронните елементи сега са ефтини и има ли смисъл да се коригира напрежението или захранването да се изправи и стабилизира.
-
По-принцип, не. Ако имаш проблем с конкретен апарат където не са в норма тогава може да говорим повече, каква е причината.
-
Повечето лампови апарати са "музейни" експонати в колекции и рядко се слушат ежедневно. В този случай не е оправдано. При ежедневно ползване може последователно с отоплението да се свържа насрещно свързани силициеви диоди. При двойка диоди ще пада около 0.5 - 0.7V, за по-голям пад 4 или 6, съответно посочения пад по 2 или по 3. Това важи и за изправителните лампи - там ще трябват отделно още двойки диоди. Диодите, дори и за ток до 5А не са скъпи елементи, така, че това е най простият начин (като изключим случаите, когато мрежовият трансформатор има изводи за 240VAC).
-
Благодаря, насрещното свързване на диодите е много добра идея, ще я приложа. Имам измерител на индуктивност и капацитет с лампи на резонансен принцип, който ползвам често, Е7-5А.
-
Ако е уред с ниска консумация, варианта с диодите може да се приложи на входа за мрежата. Само че, да не се трупат множество диоди, може да се свържат два мощни 10V ценера насрещно последователно. Напр. от серията Д815Г.
-
Благодаря, насрещното свързване на диодите е много добра идея, ще я приложа. Имам измерител на индуктивност и капацитет с лампи на резонансен принцип, който ползвам често, Е7-5А.
Здравей, няма необходимост от свързването на диоди. Руснаците са предвидили ситуации за уреда, когато мрежата е в толеранс. Схемата, също е запасена за лампите. Ползвай си уреда, и това е.
Технические характеристики измерителя Е7-5А
Потребляемая мощность Е7-5А измерителя — 20 В·А.
Питание от сети переменного тока:
частотой — 50±0,5 Гц.
напряжением — 220±22 В.
Габаритные размеры — 390×290×290 мм.
Масса — не более 15 кг.
-
ОК, благодаря. Беше се изтощил индикатора(окото) и понеже трудно се намират реших да се посъветвам.
-
Все пак е на 50 години, произведен 1974 г.
-
Здравей, няма необходимост от свързването на диоди. Руснаците са предвидили ситуации за уреда, когато мрежата е в толеранс. Схемата, също е запасена за лампите. Ползвай си уреда, и това е.
Технические характеристики измерителя Е7-5А
Потребляемая мощность Е7-5А измерителя — 20 В·А.
Питание от сети переменного тока:
частотой — 50±0,5 Гц.
напряжением — 220±22 В.
Габаритные размеры — 390×290×290 мм.
Масса — не более 15 кг.
Вярно е, че уреда запазва параметрите си в указания тореранс на мрежовото напрежение, но въпросът е, че при постоянна работа на горна граница ефектът от по бързо стареене е налице.
-
Предполагам че лампите се изтощават от постоянното включване и изключване (студено-топло) и не дотолкова от това напрежението да е процент по-ниско или високо.
При кинескопите беше така.
По добре е включване на две степени с таймер примерно първите 10 секунди през резистор стотина ома няколко вата. Няма да конкретизирам схеми в нета много.
-
Всяка лампа има определени от производителя мото часове работа. Стареенето се дължи на това, че способността на катода да излъчва електрони с времето намалява. Както и способността на анода да приема. Това се дължи на отлагания върху тях-окиси. Вакуума в лампата не е абсолютен, Чистотата на инертните газове в нея също не е 100%. Да, основния бич за лампата е избиването на електрони от катода в студено положение. Това го мори най-много. За да се избегне този ефект, там където има полупроводникови изправители и Анодното идва преди да е загрял катода се прави закъснителна верига. За да може първо да се загрее катода и тогава да се подаде анодното. Разбира се риска при по-високо напрежение на отоплението то да изгори се повишава. 20 волта повече анодно няма да я повреди, но може би режима на работа трябва да се коригира.
Решението Един трансформатор от 230 на 220 и готово. Нищо не пипаш.
-
На схемата се вижда, че директно изправеното напрежение се подава на анода на индикаторната лампа 190-200 V
-
Слагам второ ц-к ключе за анодното напрежение. Пускам с първото отоплението и след 10-15 s включвам второто, това ми е най-лесно да направя.
-
Слагам второ ц-к ключе за анодното напрежение. Пускам с първото отоплението и след 10-15 s включвам второто, това ми е най-лесно да направя.
Може да се направи както трябва, с реле за закъснение. Както колегата по горе написа, има много схеми за тази цел. При положение, че не ти се занимава да събираш схеми, има готови такива. Напр. това;
https://protonbg.bg/rele-za-vreme-1-50-sekundi-sgloben-1601-21250
Но руснаците са го коментирали този уред много из техните форуми. Понеже лампата 6Е1П е за по високо работно анодно напрежение, няма такива притеснения за нея. :)
-
Благодаря, за информацията. Ще огледам схемите, важното е че си изясних същността на проблема и какво трябва да се направи. Благодаря на всички, които ми писаха.
-
Аз ли нещо не схващам , виждам , че по изискване дават и максимален ток на отоплението освен максимално напрежение ? Всяка лампа в зависимост от "мото часовете" има различно съпротивление на отоплителната жичка а от там и различен ток при еднакво напрежение. Случвало ми се е при 6,3v две EL84 да консумират различно ! Не е ли по редно да се регулира тока а не напрежението ?
-
Предполагам е за да се има предвид ако се свързват последователно. Инак е грижа на производителя колко ще е тока при определеното напрежение в единична лампа.
Освен това при мощни лампи увеличаване на емисията на катода води и до увеличаване на тока в отоплението (!) колкото и невероятно да изглежда дори да е с индиректно отопление (лично съм експериментирал) но това е друга тема от термодинамиката вероятно. Не съм толкова учен.
-
В по старите апаратури стабилизират тока на отоплението,не напрежението.Има едни такива лампи.Баретори им казват :) свързва се последователно на отоплението.Примерно така е в приемника Волна К.Е там не на всички лампи,само на по важните.В по сериозната апаратура обикновено си стабилизират.В приемника Крот самото захранване е ферорезонансен токоизправител.Иначе просто и ефективно решение е обикновен латер,захранването през него.Въобще за отоплението в посериозните справочници дават и възможния толеранс.Иначе само средната стойност.Приемрно за руската 6П14П която е пълен фунционален аналог на EL84 минималното отоплително напрежение е не по малко от 5.7В и максимално не повече от 7В.Тази я давам като пример,с останалите е същата работа.
Тази тук https://www.istok2.com/data/4611/
-
Аз ли нещо не схващам , виждам , че по изискване дават и максимален ток на отоплението освен максимално напрежение ? Всяка лампа в зависимост от "мото часовете" има различно съпротивление на отоплителната жичка а от там и различен ток при еднакво напрежение. Случвало ми се е при 6,3v две EL84 да консумират различно ! Не е ли по редно да се регулира тока а не напрежението ?
По скоро стойността на тока е дадена за да се съобразяват конструкторите какъв източник да ползват.
-
Това с насрещно свързаните диоди е много лоша идея - такъв шум ще вкара в радиото, че ще стане неизползваемо.
Лампите обикновено имат толеранс +-10% за обикновените и +-5% за специалните серии (обикновено са с позлатени крачета и по-дълъг живот, за да го гарантират), та, няма какво толкова да стане от повишените +5% мрежово напрежение при 10% възможен толеранс на лампите.
Ако толкова ви е страх, направете си един котакт с 220 волта специално за колекцията. Прави се с трансформатор 230 волта към 10 волта, 10 вата е предостатъчен. Връзват се първичната и вторичната последователно и се включват към мрежата, а паралелно на неговата първична - контакт, от който ще черпите 220 волта при 230 в мрежата.
Може и по закона на Ом да се сметне и добави последователно резистор на отоплителната намотка, с който ще се смъкне напрежението, лично аз бих го направил ако е над 7 волта самото отоплително. Виждал съм го в СССР-ски радиоапарати, но за тях не ме е жал особено, понеже лампите им са без пари и ги имам с кашони...
Аз ли нещо не схващам , виждам , че по изискване дават и максимален ток на отоплението освен максимално напрежение ? Всяка лампа в зависимост от "мото часовете" има различно съпротивление на отоплителната жичка а от там и различен ток при еднакво напрежение. Случвало ми се е при 6,3v две EL84 да консумират различно ! Не е ли по редно да се регулира тока а не напрежението ?
Всяка лампа има някакъв толеранс според производителя, всеки е ползвал различна смес за покритието на катода, която изисква различна мощност в някакви малки граници и от там идват тези разлики. Има лампи, които са проектирани за последователно свързване на отопленията, P серия се ползват обикновено в телевизори (300мА) и U-серия (100мА), за да може да се вържат достатъчно лампи последователно и да се захранят директно от мрежата, като се спести мрежов трансформатор. От въпросните PCC88 имам една торба от различни производители, които за 300мА варират от 6,3 до 7,6 волта, с PCL82 също има разлики. Ако сте обърнали внимание, в телевизорите има един голям мощен регулируем резистор / реостат, точно за да се настроят тези разлики. Въпросния баретер от преден пост - лампа с нажежаема жичка, която работи като източник на ток в някаква определена граница на напрежението, може да замени този резистор.
А дадените параметри в документацията за лампи със стандартно отоплително напрежение са колко ток може да е максимално консумирания, понеже имат производствени толеранси, за да се съобрази при конструирането какво захранване да се заложи.
И най-много тормоз получават лампите от студен старт - често включване/изключване, както и по-ниско отоплително напрежение. Индиректноотопляемите кенотрони щадят лампите, понеже и те загряват бавно и пускат анодното със закъснение, за сметка на това самите те отнасят целия бой от студения старт.