Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Общи приказки => Темата е започната от: ikarlo в 10 Октомври, 2025, 15:21:40
-
Преди няколко дни,копаеики дупка за засаждане на овошка, намерих този лъскав "камък" и се чудя от какво ли ще да е? Много по-тежък и от най-тежките камъни наоколо (за размера си). Има набраздявания от двете страни и лъскавина, каквато не съм срещал досега. Ще потърся кантар да го претегля и с мерителна мензула да определя обема му, за да сметна плътността му. Подсказвайте какво да го правя!
-
Прилича на кристален сфалерит или молибденит. Или оловен сулфит? Лови ли го магнит?
-
Не, на неодимов магнит (от хард диск) не реагира, или аз не мога да го усетя.
-
Ако си набарал галена да си направиш детектори! 8) Успех с разпознаването, плътността ще помогне много.
-
Ами тури една снимка и попитай изкуствения интелект. Нали е много умен, трябва да знае що е това нящо. ;)
-
Плътността на оловото е 11.34 грама на кубичен сантиметър. Ако този метал е с по-голяма плътност, може да се предположи да е уран 92 - плътност 19,1 g/cm3. Ако е уран, би трябвало да има и малка радиоактивност - това може да се провери с радиометър. Уранът има по-голяма способност от оловото да екранира йонизиращите лъчения, и затова се използва като защита в апаратите, които работят с високорадиоактивни източници - напр. дефектоскопи за неразрушаващ контрол на метали и заварки.
Става въпрос за т. нар. обеднен уран.
-
За радиация може да го мерна, ако иска колегата.
-
https://cerb.eu/ckm/
Тия би трябвало да могат да ти кажат всичко за находката.
-
Пирит („златото на глупците“)
-
Поставих камъка в кухненска мерителна мензура и налях вода до отметка 400. След това извадих камъка и с голяма (60ml) спринцовка допълних вода до същото деление. Необходими бяха точно 50ml. Спомощта на кантарче до 5 kg (цена на деление 10g, дължината на делението е 5mm, т.е. може да се преценява до 2g) измерих теглото на камъка - 200g, съответно плътността му се оказа ~ 4g/ccm (или 39,24N/ccm~
От тук https://eurocode.bg/index.php?title=Обемни_тегла_на_материали_и_продукти_за_строителни_конструкции_по_Наредба_№_3 (https://eurocode.bg/index.php?title=Обемни_тегла_на_материали_и_продукти_за_строителни_конструкции_по_Наредба_№_3) не намерих нищо, което е близко до тази стойност. За сравнение - сапфира има плътност 3.95 – 4.03 g/cm³ или ~3.98 – 4.06 g/cm³.
По-интересното е как камъка се е озовал на мястото: неголям двор в гр. Угърчин, далеч от главния път (където може да е паднал от камион). Наоколо има типични селски редени каменни огради, но е малко вероятно да е донесен с камъните.
-
Както се вижда състава не е еднороден. Следователно твоето измерване няма как да е точно. Спектрален анализ трябва или питай някой Геолог.
-
Пирит („златото на глупците“)
Вероятно е пирит, виж дали е електропроводим.
-
Залагам на оловен сулфит.
-
Ако това е галенит или друг оловен минерал, не е добре да се пипа често с голи ръце и особено да не се стърже или вдишва прах от него. Оловото е токсично. Най-добре е да го държиш като колекционерски образец, без да го обработваш.
Няколко лесни теста:
Тест за твърдост (по Моос)
Опитай да надраскаш камъка с нокът (твърдост ~2.5), медна монета (~3), стоманен нож (~5).
Галенит: много мек, ще се надраска лесно дори с нокът или монета.
Сфалерит: по-твърд (3.5–4), няма да се надраска от нокът, но може от нож.
Тест за черта (цвят на праха)
Вземи неглазирана бяла порцеланова плочка (или парче керамика отзад).
Галенит: оставя сиво-черна черта.
Сфалерит: оставя кафеникава до жълтеникава черта.
Външен вид
Галенит: кубични форми, огледален метален блясък, изглежда като „счупено олово“.
Сфалерит: често има по-кафяви или червеникави отблясъци, не е толкова „чисто оловен“ на вид.
-
С нокът не може да се надраска. От скалпел (трудно, със сила) остава диря с червеникаво-ръждив цвят. Преди ... години съм правил галенит за детектор, това не е. Със уред до 60 Мома дава безкрайност дори при 2мм между накрайниците както в лъскавата част, така и отстрани в лома. В надрасканата бразда при 1мм също дава безкрайност.
От снимката може би не личи добре, че лъскавината има синкав оттенък, не е оловен. В момента нямам под ръка керамично парче - щом ми попадне ще пробвам .
-
В момента нямам под ръка керамично парче...
Белия порцелан (чаши, чинии, купички) отдолу където ляга непосредствено към масата, е неглазиран - чиста бяла керамика, там може да пробваш. Става и за острене на ножове.
Тъй като скалпела е мисля по-твърд от стоманен нож (кухненски), пробвай с нож дали се надрасква.
-
По външен вид ми прилича на магмена скала - примерно базалт.
-
И с кухненски нож е същото: ръждиво-кафява следа. На обратния ръб на чиния пяк такава диря. Не може да съм допуснал толкова голяма грешка - плътността на базалта е не повече от 3g/ccm: https://bg.wikipedia.org/wiki/Базалт (https://bg.wikipedia.org/wiki/Базалт)
-
Не е пирит или магнетит. Най-вероятно това е хематит - така наречения "кървав камък", използван от древността. Хематита често има метален блясък, понякога със синкав оттенък, дава червено-кафява черта за което е наречен "кървав камък", трудно се надрасква със стоманен нож тъй като има твърдост 5,5—6,5. Немагнитен е (или съвсем слабо), и има много високо съпротивление при измерване с омметър.
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82
Хематитът е често срещан освен в Кремиковци и в Слънчевата система, не само на Земята. Например, червените пясъци на Марс (които също се състоят от железен оксид) са доказано магнитни (за разлика, да речем, от червените земни маси). Разликата във физическите свойства на скалите на двете планети обаче се оказа, че се дължи на изомеризъм. Въпреки идентичния им химичен състав, естественият цвят на много червени скали на Земята е минералът хематит със следи от лимонит (железен хидроксид), немагнитна скала. На Марс обаче, въпреки същия химичен състав, преобладава маггемитът, магнитен железен оксид.
Поради което може да се твърди, че е и извънземен камък, без кавички.