Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Общи приказки => Темата е започната от: ikarlo в 25 Януари, 2026, 13:20:28
-
За тези от Вас, които не помнят зората на транзисторните приемници (1960,,,), ще обясня: тогава търсенето на джобните радиа до голяма степен се определяше от броя на транзисторите, който често се изписваше на видно място върху корпуса. Колкото повече - толкова повече. Six transistors беше като запазена марка, но почнаха да се появяват със 7, 8, та дори 10... Може би някой помни схемата на знаменития "Ross" с 10 транзистора, от които 4 бяха свързани като диоди за стабилизация на режима на крайното стъпало и не участваха в усилването на сигнала. После се появиха и откровени фалшификати, при които "транзисторите в повече" нямаха връзки с останалите елементи или бяха запоени "на късо". Това време отдавна е отминало и се изненадах, когато открих подобна "технология" в антенен усилвател с транзистори BFR91A. Трябва да отбележа, че по ония времена производството на масови транзистори (като елементи) осигуряваше излишъци и увеличаване на броя им не водеше до значително повишаване на производствените разходи. Не така стоеше въпросът с дефицитните тогава ВЧ и особено СВЧ транзистори. Освен това, беше лесно да се свали капака на едно джобно радио и да се преброят транзисторите.
При антенен усилвател да слагаш запоени на късо транзистори... та кой избира такова изделия по броя на транзисторите? Има си коефициент на усилване, честотна лента. Освен това да го отвориш и да броиш транзисторите едва ли може да стане когато се купува. Но да не разводнявам темата повече, ето илюстрацията:
ПП: Двата на късо запоени транзистора се оказаха напълно фалшиви: пробив Е-Б и прекъснат толектор.
-
Не е изключено в един момент да е съкратена/оптимизирана платката, но шаблона за дупчене да е останал същия. Идва и другия момент - отваряш и виждаш, че половината части не са монтирани, следователно е менте, имитация. Или са имитирали по-скъп продукт.
-
В дясната страна на платката ясно се виждат 2 групи по 3 отвора за подобни транзистори, но откъм проводниците всички са на "маса", т.е. могли са да сложат още транзистори, но им свършили изгорелите :D
-
Маркетинг. Ако клиента иска десет транзистора могат да сложат въпреки че и два са достатъчни.
Защо да са закъснели тези платки са се произвеждали преди 40 години и повече. У нас тогава бяхме само на първа програма и лампови телевизори. :D
-
в Хасково може би до преди 20ина години ползвахме насочена антена с подобен усилвател, ловяха се най-вече турски и руски програми
-
В началото оригиналните предусилватели са се произвеждали в това предприятие. Всичко друго е било копие и имитация. И което е останало от фабриката в момента :
-
Хахах това ми напомня за 486 дъната с фалшив кеш :rofl:
https://youtube.com/shorts/4ZedtmxN_Qc?si=-HyzZUcrp-Uh_s3s
-
Имам някакво обяснение за това: Помните ли "куфарната търговия"? Около 1993 ... 1995г. Идваше главно от Турция и Арабския свят. Та куфарните търговци бяха "разбирачи" - можеха да разпознаят транзистор от резистор, но до там. За тях бяха предназначени тези фалшификати. Бях се захванал да бъда "гаранциовен сервиз" на няколко сергии от женския пазар (бяха времена на оцеляване) и колко "стерео" касетофона минаха през ръцете ми... Всички бяха с изтриващи магнитчета, постояннотоково подмагнитване и паралелно свързани "стерео" говорители. Помните ли практичната формула за изчисляване на мрежов трансформатор (65...45)/S? Заинатих се и преброих първичните навивки на няколко от изгорелите им трафчета и ... (25...35)/S :bad:
-
Да, точно така. Може би до 1993 г. касетофоните са били предимно оригинални, произведени в Япония. От 1995 г. нататък на пазарите се появиха много евтини имитации, всички произведени в Китай. Поне на тях пишеше „Китай“. Малко по-късно от имитациите на ръчните часовници.