Форум за любителите на Стара електроника
Нови технологии => Микроелектроника, инструменти, Направи сам => Темата е започната от: lz2xl в 16 Ноември, 2013, 00:52:52
-
Домашна изработка на двустранни платки.
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=sjEUIdxX1LM
-
Абе интересно е, браво ама отдавна вече се отказах от метода с ютии и каквито и да било разновидности на тонер трансфер метода. Всичко е на магия и по правило резултатите са лоши. Вече си правя платките по фотометода с негативен фоторезист, купувам си готови платки с ламиниран фоторезистивен филм от Sirius PCB. Всичко става като песен, качеството е уникално и не е проблем производството на каквато и да било платка. Фотошаблоните ги печатя с лазерен принтер на прозрачно фолио за шрайб проектор. Препоръчвам на всеки който все още се мъчи с ютиите да мине на следващото ниво. http://www.sirius-pcb.com/index.php?mod=catalog&show=415 (http://www.sirius-pcb.com/index.php?mod=catalog&show=415) Следващата стъпка е да започна сам да си ламинирам фоторезистивен филм към платките и без това вече имам ламинатор от тонер трансфер метода.
-
Домашна изработка на двустранни платки.
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=sjEUIdxX1LM
Върши работа за писти максимум 0,5 мм,
5 година си ги правя по този начин и почти нямам ядове.
Ецвам с азотна киселина.
А за магията не съм съгласен :) за всичкото важи правилото ръцете да растат откъдето трябва.
-
Лесно ти е да го кажеш като си случил на принтер или правиш само сравнително малки и прости платки. И аз така бях много доволен от технологията близо две години, всички платки си правех така с ютийката и хартия от списание. После се наложи да направя платка по-голяма от 10 х 10 сантиметра и се оказа че това с ютията е навъзможно. Минах на ламинатор, всичко супер, с прозрачно фолио трансфера става да кажем наистина идеално, обаче принтера не прави достатъчно плътно черното и се ецва частично и под него. Просто хартията оставя влакнест слой отгоре и защитава допълнително, но пък тя докато се премахне има риск да падне тонера на места. Освен това колкото и да подготвяш повърхността с обезмасляване, почистване на окиси и всичко, отново адхезията на тонера по цялата площ на платката е под въпрос - на границата е просто. Така че съм посветил около 4-5 години от живота си на тази технология кога с по-голям кога с по-малък успех и съм разбрал че не може да се направи лесно, бързо и с гарантирани резултати качествена платка. Зависи много от всичко, най-вече от принтера. Старите бараки HP се справят чудесно защото докарват плътност на тонера, но новите принтери всички са направени да икономисват тонер и с никакви настройки не може да се постигне приемлива плътност за тази цел. Така че определено си е магия, и зависи от много фактори повечето от които не са под наш контрол. Не виждам защо трябва да ги правя с тонер трансфер, при положение че мога да ги правя както се правят професионално в платкаджийниците - наистина излиза малко по-скъпо от тонер трансфер метода но качеството и повтаряемостта са несравнимо по-добри. Например писта с ширина 0.2мм и разстояние между пистите 0.3мм не са никакъв проблем за тази технология. Тонер трансфер метода е страхотен за начинаещи любители, да се занимават и да се учат на печатни платки, но определено не виждам причини да го използвам, при положение че отдавна претендирам за много по-високо ниво от това на начинаещ любител.
-
Не забравяйте обаче че във форума има и хора които до сега не са правили подобни неща и направата на първа печатна платка за тях е цяло събитие :) Нека им помогнем защото има желаещи да се пробват.
-
Рядко правя нещо по голямо от 10 см.Принтера ми е обикновен евтин лазарен самсунг ml-2165 най евтиното което намерих.Давам му в настройките преди всеки печат максималното като мастило.Засега единственото с което ме е подвел е ATMEGA328P-AU.Твърде малки крачета.На хартия печата но върху платката се размазва.
Засега ще действам по ютиения метод,но със сигурност някой ден ще мина към фотометода.
В началото ползвах хартия от списание,но после установих че спокойно става обикновена хартия формат А4.
Малко повече трябва да се внимава при премахването и във водата.Почти няма разлика с гланцираната хартия.
-
Добре, тогава ще споделя моя опит с тонер трансфер метода:
1. Печатната платка трябва много добре да се почисти с абразивна гъбичка за миене на съдове.
2. Почиства се много внимателно с ацетон по цялата повърхност без изобщо да се докосва с пръсти след почистването, за да не се оставят мазни отпечатъци.
3. Приготвя се разтвор на лимонена киселина (лимонтузу) и вода. Платката се търка усилено с разтвора. След това се подсушава с чистакърпа или сълфетка без да се оставят влакна.
4. Платката е готова за трансфера.
5.Взима се гланцов лист от списание и се поставя между два обикновени листа, започва да се глади с ютията с цел изпарение на поетата влага от въздуха, глади се около минута.
6. Отпечатва се графичния оригинал на гланцовата хартия от списание, или както спомена колегата на обикновен лист (аз лично не съм пробвал) (изображението трябва да е огледално)
7. За постигане на максимална плътност на тонера върху хартията се влиза в настройките на принтера, изключват се икономични режими, и се увеличава настройката за плътност на тонера до максимум. Ако има настройка за цветове и полутонове се настройва всички полутонове да се представят в черно. От собствен опит при задаване на типа на хартията не обикновена plain paper а heavy paper H се постига още малко по-плътно покритие на тонера.
8. След това се налага отпечатения графичен оригинал върху платката (естествено с тонера към медното фолио)
9.Поставят се двата обикновени листа отгоре и най-отгоре ютията.
10.Температурата и натиска върху ютията са от съществено значение. Идеята е следната:
Когато температурата е твърде ниска тонера остава в твърдо състояние и не може да залепне достатъчно добре за медното фолио. когато температурата е твърде висока тонера се втечнява и се разлива по платката нарушавайки частично или изцяло геометрията на пистите и контактните площадки. Трябва да се постигне температурата при която тонера е залепнал по цялата платка, но изображението не е размазано. С увеличаването на натиска върху ютията се понижава температурата при която тонера залепва за платката, докато температурата на разтапяне и размазване остава същата т.е. се разширява диапазона от температури в който хем тонера е добре залепнал за повърхността хем не е настъпило размазване. Затова искаме да получим максималния възможен натиск за максимално широк интервал от температури в които получаваме стабилни резултати. Следователно натискаме максимално силно върху ютията и опитно нагласяме температурата (естествено тези опити отнемат няколко платки).
11. На равни интервали от 30 - 40 секунди повдигаме и местим ютията и пак я притискаме. Целта е да притискаме равномерно всички части от платката (в случай че цялата платка не се покрива от ютията).
12.Времето за гладене на цялата платка също се определя опитно, обикновено около 4 - 7 минути.
13. Оставяме платката да изстине (най-добре седейки върху нея)
14.когато вече може да се държи спокойно с ръка я потапяме във хладка вода и оставяме хартията да се разкисне 5-6 минути.
15. С пръсти внимателно сваляме и изтриваме хартията.
16.С карфица или клечка за зъби внимателно отпушваме дупчиците за пробиване и малките пространства между пистите от остатъците хартия.
17.Ецваме платката
18.Премахваме тонера от платката с помощта на памук напоен с ацетон.
Това е, резултатите след изработване на технологията са доста задоволителни за начинаещи и малки по размер платки. Успех!