Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Технологии и джаджи => Темата е започната от: radio-hobi в 29 Октомври, 2014, 20:33:24
-
Трябва ми за да "запаля" енергоспестяващи лампи с повредена електроника .
В нета има хиляди схеми ,но ако някой е изпробвал конкретна нека сподели . :)
Имам доста подръчни чарколяци от компютърни захранвани и т.н.
-
И аз ще започвам един такъв проект, препоръчвам ти резонансен осцилатор на Ройер: http://www.electroschematics.com/9238/fluorescent-light-driver/ (http://www.electroschematics.com/9238/fluorescent-light-driver/)
разгледай линка, доста подробно е писано по въпроса. Правих на скоро ройер осцилатор за получаване на високо напрежение за гайгер-мюлерова тръба, така че може да ти бъда полезен със съвети около проектирането и оживяването на схемата. Феритчета ще вземеш стандартни ЕЕ, примерно Е20 или по-големи от Комет, имат си и макарички, дросел стандартен от Комет също. Ще го направим инверторчето.
-
Двутактните схеми не са подходящи за целта. Блокинг генератора от третата фигура е добре, дори не трябва ферит, може да се навие малко трафче, напр. от радиоточка. Съотношениие 10:1 е достатъчно тъй като импулсите са несиметрични и с достатъчна амплитуда. Абе без донастройки няма да мине! :D
-
http://inverter-circuit.com/inverter-circuit-for-40w-fluorescent-lamp.html - дълги години ми е служила вярно тази схема. С TIP3055 съм я правил. Изменяй броя намотки във вторичната в зависимост от големината на ламбите, така е за 40 ватова тръба.
-
Благодаря на всички за предложенията , събота - неделя ще пробвам .
-
Двутактните схеми не са подходящи за целта. Блокинг генератора от третата фигура е добре, дори не трябва ферит, може да се навие малко трафче, напр. от радиоточка. Съотношениие 10:1 е достатъчно тъй като импулсите са несиметрични и с достатъчна амплитуда. Абе без донастройки няма да мине! :D
Не отричам че най-често се прави с блокинг генератор. Но няма да се съглася с твърдението че двутактните схеми и в частност Royer осцилатора не са подходящи за целта, давам пример - такива схеми се използват най-често в подсветката на LCD дисплеите, ето документи:
http://www.ti.com/lit/an/slua056/slua056.pdf (http://www.ti.com/lit/an/slua056/slua056.pdf)
Разгледай и този дейташийт, като обърнеш внимание на схемите на приложение:
http://datasheets.maximintegrated.com/en/ds/MAX1739-MAX1839.pdf (http://datasheets.maximintegrated.com/en/ds/MAX1739-MAX1839.pdf)
Така че не бих казал че е изключение или екзотика да се управлява луминесцентна лампа със студен катод по схема на ройер осцилатор. Той в качеството си на резонансен преобразувател, с превключване в нулата на напрежението, може да осигури по-висока ефективност от блокинг генератора. Освен това през лампата тече истински симетричен променлив ток (за баласт се използва кондензатор във вторичната страна) докато именно несиметрията на импулсите при блокинг генератора може да доведат до несиметрично износване на катодите на луминесцентната лампа и съкратен живот.
Отделно от казуса блокинг генератор или ройер осцилатор, бих препоръчал да навиеш и две намотки за отопление на катодите на тръбичките от енергоспестяващите лампи (ако последните не са прекъснали) защото тези тръбички с извитата си форма и тънкото съединение между отделните части на тръбичката са известни като доста по-трудни за запалване от стандартните прави луминесцентни лампи, та едно подгряване на катодите няма да им се отрази никак зле. В противен случай ще трябва да се осигури по-високо нарежение на ПХ за запалването им.
-
Ориго е прав.
Ако търсим дълъг живот на луминисцентната лампа е задължително да се ползува двутактна схема.
Ако е само за къмпинг два пъти в годината, се търси най - лесно решение, блокинг генератор
-
Темата за луминесцентната лампа на 12 волта ускори създаването на инвертора който така или иначе бях замислил, в следващите няколко мнения ще публикувам подробно описание, схема и резултати от тестването на създадения от мен резонансен ZVS Royer осцилатор. Схемата по която съм изпълнил инвертора е следната:
[attach=7]
На нея са нанесени намотъчните данни за трансформатора. Магнитопровода се състои от два ферита е Е25 от Комет: http://store.comet.bg/Catalogue/Product/25662/#e30%3D (http://store.comet.bg/Catalogue/Product/25662/#e30%3D)
Макарата също е от Комет:
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/29158/ (http://store.comet.bg/Catalogue/Product/29158/)
Използваната макара е двусекционна. Първичната намотка, както и намотките за обратна връзка и отопление на катодите са изработени от лакиран бобинажен проводник с диаметър 0.6мм, такъв имах, има прозорец и за по-дебел проводник, така че е препоръчително да се навива с по-дебел за по-висока ефективност. Двете първични са навити бифилярно. Върху тях слой изолация от хартиено тиксо, и е навита намотката за обратна връзка състояща се от две навивки. Всичко това е в първата секция на макарата. Във втората секция е навита вторичната намотка. Тя е с проводник с диаметър 0.2мм, на всеки 60 навивки (около два слоя) се слага слой изолация от хартиено тиксо. Върху вторичната отново дебел слой изолация с хартиено тиксо и отгоре са навити двете отоплителни намотки от проводник с диаметър 0.6мм. Те трябва да бъдат добре изолирани една спрямо друга. Не може да се разчита само на лаковото покритие при 400 волта пикови потенциални разлики. Транзисторите които съм използвал са BD139, като може да се използва произволен бърз транзистор с колекторно напрежение 100 и повече волта и усилване по ток препоръчително над 100. Ако се използват транзистори с по-малко усилване по ток трябва да се намали стойността на резисторите в базите, което увеличава консумацията. Резонансния кондензатор в първичната намотка трябва да е качествен примерно MKP защото в първичния резонансен кръг циркулират токове от порядъка на 1 ампер пиково. Баластния кондензатор във вторичната намотка се подбира по стойност в зависимост от мощността на лампата, като при 680 пикофарада се получава мощност в лампата около 7 вата. До около 2 нанофарада може да се увеличи стойността на кондензатора за по-мощните тръби. Кондензатора е препоръчително да е качествен FKP например. Дросела в първичната страна е от комет: http://store.comet.bg/Catalogue/Product/5021538/ (http://store.comet.bg/Catalogue/Product/5021538/) 470 микрохенри, и е най-слабото звено във схемата. Има най-много концентрирани загуби в него заради високото му омическо съпротивление, може да се навие дросел с по-дебел проводник, но трябва да е на отворен магнитопровод, или ако е затворен трябва да е с достатъчно голяма междина за да е сигурно че не се насища. Като цяло до мощности от порядъка на 12 вата този от Комет става, но се губи около половин ват в него. Схемата в този си вид без модификации е способна да отдаде около 12-15 вата в тръбата, като за по-големи мощности е необходимо да се преизчисли трансформатора. При по-големи стойности на кондензатора последователно на тръбата може да се наложи да се увеличи стойността и на първичния резонансен кондензатор. Разбира се всичко това води и до спадане на работната честота, която за 7 ватовата лампа е 40 kHz. Схемата е тествана с извита тръба от енергоспестяваща лампа 11 вата и с права луминесцентна пура 40см. 15 вата. И в двата случая се наблюдава безпроблемно мигновенно запалване на лампата при подаване на захранването. Ето и снимки и резултати от тестването:
Тук свети тръбичката от енергоспестяваща крушка, консумирайки 8.5 вата от захранващия източник:
[attach=2] [attach=4]
тук свети пурата консумирайки 10 вата:
[attach=3]
Тук сравнявам светенето на тръбичката от енергоспестяваща лампа със светенето на същата такава енергоспестяваща лампа от която е тръбичката:
[attach=5]
горната тръбичка е към инвертора на 12 волта. Експонацията е нагласена така че да не се преекспонира нито една от двете тръби и да може да се сравнява интензитета им.
Тестването е извършено с осцилоскоп, като са снети осцилограмите в следните точки от схемата:
[attach=6]
[attach=8]
срещаме се след минути в следващото мнение поради достигнат лимит на прикачените изображения.
-
[attach=1] [attach=2]
[attach=3] [attach=4]
[attach=5] [attach=6]
Осцилограмите сами говорят за себе си. Следващата част от тестването е измерване на тока и напрежението през тръбата за изчисление на изходната мощност, измерванията са осъществени с TRUE-RMS прецизен мултимер Hewlett-Packard 3468A, който по документация измерва истинска ефективна стойност на сигнали с честоти до 300kHz. Ето стойностите за тока и напрежението върху тръбата:
[attach=7] [attach=8]
Получават се 6.65W мощност върху тръбата без отоплнието на катодите. Входната мощност с отоплението на катодите е 8.73W. Получава се КПД 76%, при откачане на отоплението на катодите, входната мощност е 8.16W като изходната остава непроменена, т.е. КПД 81.5%. Т.е. КПД на преобразувателя е 82 процента, като считаме отоплението на катодите за полезна мощност, което според мен от гледна точка на преобразувателя е полезна мощност, от гледна точка на тръбата са загуби. Ето и видеоклип който заснех:
/>
Ако се сетя още нещо ще го добавя. Всякакви въпроси относно изпълнението са добре дошли, с радост ще помогна на всеки който би искал да реализира инвертора по тази схема. Благодаря Ви за вниманието.
-
Благодарности , аз направих набързо ( поради липсата на време покрай 100 курсови задачи ... ) по схемата която показа ahedproductions , навих трафа на феритна пръчка и използвах 2N3055 без проблем "пали" извита пуричка от енергоспестяваща лампа ,но не можа да "запали" 8 Вт. пура. Има и доста силно и дразнещо вч. бръмчене ,но както казах всичко направих за 30 мин колкото за постановката . :D
Когато имам повече свободно време задължително ще пробвам тази схема .
-
@ origo
Трябва да ти дадат преподавателски пост в ТУ, имаш дарба за такава дейност.
ПП. с какъв микрофон записваш звука за видеото?
-
Къде е този резонансен кондензатор???
-
Да бе тамън забелязах че съм го изпуснал в схемата, ето така трябва да изглежда схемата :):
[attach=1] [attach=2]
Ще помоля ако е възможно модератор да замени схемите в първото мнение, с тези, защото времето за редакция вече е изтекло.
Относно преподаването, от юли месец тази година съм докторант в ТУ-София а от октомври водя лабораторните упражнения на 4 групи по две дисциплини. Звука на видеото записвам с вградените микрофони на фотоарапат Canon Power shot SX170 IS много хубав стерео звук записва а и клипа никак не го снима зле според мен.
Също съм забравил да добавя че на челата на феритчетата Е25 е поставена въздушна междина с дебелината на един лист офис хартия, дебелина 0.1мм предполагам.
-
Преди много години когато имаше режим на тока и моите синове бяха бебета 1986 беше много наложително изработването на инвертори за луминисцентни лампи.Видовете луминисцентни лампи се свеждаха поне при нас само до прави тръби най-често 20 и 40 вата.Експериментирал съм доста схеми и ще споделя моя опит.Относно транзисторите-най-добре се държи кт805 метален корпус.Сърцевините са феритни и разнообразни.Много инвертори съм направил като съм използвал трансформатор за хоризонтално отклонение от чернобели лампови телевизори.Оставя се товарната бобина и се премахва повишаващата.На нейно място се навиват навивките от първичната 11 и ов 6.Избират се подходящи изводи за лампата.Това вмествах в кутии от релета заедно с транзисторите и другите елементи.Друга идея която съм реализирал-помествам инвертора в корпуса на комутатор за Зил като използвам корпуса за охладител,трансформатора вече е ш ферит.Преработвал съм инвертори които се използваха във вагоните на бдж за да светят на 12 волта.При тях има подгряване на електродите.Попадал съм на три модификации.От онова време още си стои аварийната инсталация в 4 тирите стаи на луминисцентни лампи 14 вата донесени от Румъния,тоалетната,банята коридора и терасата с лампи нажежаема жичка железноникеловия акумулатор в кухнята до дивана.Поддържам всичко изправно и го използвам два пъти в годината при профилактика на трансформаторите.Но много се увлякох-най важдото за инверторите:
да запалват устойчиво лампата било голяма или малка поне от 8 до 20 волта без да се налага въртене на тримери
един добре оразмерен инвертор преди запалване вдига ток и след като светне лампата ТОКЪТ ПАДА А НЕ СЕ УВЕЛИЧАВА
за да се постигне това трябва да се работи при по-голяма честота и да има въздушна междина
най добре се палят 20 ватовите лампи,най проблемни са 80 ватовите
лампата трябва да свети ЦЯЛАТА
да свети с интензитет който не се различава от този със стартерно дроселно палене
подгряването се използва най-вече при палене при ниски температури
при високите честоти се използва лицендрат получен от усукването на повече проводници
резонансните кондензатори са много важни-много от тях греят много добре се държат тръбните
-
Напрежението се вдига преди запалване, и пада след запалване, като постепенно в първата минута намалява до достигане на работния режим на тръбата, благодарение на това се увеличава и леко тока в този интервал от време, но увеличението на тока не се дължи на инвертора, а на процесите в тръбата, освен това силата на светене се увеличава в първата минута от работата, не толкова заради вдигащия се ток, който не се вдига чак толкова значително, колкото по-скоро заради други процеси вътре в тръбата, не ги познавам много детайлно, но при ниски температури светлинния поток на луминесцентните тръби намалява. Относно схемите, щом не можеш да сложиш новите на местата на старите не махай старите, макар че се чудя наистина ли няма начин, от бутона за редакция, а не този за бърза редакция (не знам как е организирано в модераторския акаунт) няма ли възможност да се пипат прикачените файлове. Една редакция да изтриеш схемите, и после с втора редакция да прибавиш две нови... не знам, така съм го правил преди да ми изтече времето за редакция, но така или иначе, ако не става карай, да остане така както е.
Подгряването на катодите е полезно наистина при ниски температури, и води до удължаване на живота на лампата, след като вече е запалена лампата е излишно, затова си мисля че няма да е излишно една модификация към схемата да се свържат два NTC термистора последователно на отоплителните вериги, за да може след няколко секунди да намалее отоплителния ток, от там и загубите.
-
Виж така добре ли е.С две стана.
-
Перфектно е! Много ти благодаря! може да ги изтриеш от второто мнение по-долу схемите ако прецениш, но ако мислиш че тогава ще остане във въздуха мнението на styrshel, може и да ги оставиш.
В същност сега загледах, че никак не е добре даже е много зле защото са се разместили номерациите на прикачените файлове, случвало ми се е и съм ги нагласял после един по един съм им коригирал в поста номерациите на атачмънтите, но не си длъжен да ми го оправяш.
Ето как трябва да е, но карай, така става, и аз съм му сърбал попарата, кофти е системата, ама то и едва ли може по-добре да се измисли:
[attach=1]
-
С умножител на напрежение пак става,ама напрежението вече става височко и опасно :)
[attach=1]
http://www.constructor.bg/mk/lumi.htm
-
Тази схема последната от млад конструктор е много лоша идея. Първо че е друга категория - мрежово захранване. Напрежението на празен ход наистина е много високо - 1 киловолт, но когато се запали лампата това напрежение пада. Но най-лошото обаче е това че ограничението на тока през тръбата е с капацитет а не с индуктивност. При 50 херца газа в тръбата се пали всеки полупериод, и когато достигне напрежението за запалване напрежението върху тръбата рязко спада, обаче кондензатора от 2 микрофарада не може да се презареди толкова бързо, и се получава много голям токов пик през тръбата, резултата е че тръбата свети неустойчиво и се износва ИЗКЛЮЧИТЕЛНО бързо, като сложим и фактора че работи с еднополярно напрежение. По-научно обяснено - при 50 херца тръбата има сложно поведение, като има участък с отрицателно диференциално съпротивление, това води до наличието на висши хармоници в състава на тока. Та за тези висши хармоници импеданса на кондензаторите е малък, докато импеданса на индуктивностите е голям, т.е. ако използваш индуктивност, тока през тръбата ще стане по-синусоидален защото висшите хармоници ще бъдат филтрирани (затова се използват и дроселите) докато при използване на кондензатор, формата на тока става още по-изкривена, защото за висшите хармоници импеданса във веригата се намалява. Та както и да е, правил съм въпросната схема, освен че не иска да пали всякакви тръби, ако не се сложи йонизиращ електрод от външната им страна, ами на всичко отгоре нова тръба не работи повече от 10тина часа с тая схема и започва да свети нестабилно. Абе от всякъде е недомислена.
-
Тока през тръбата е постоянен :) Това си е обикновен токоизправител с умножение на напрежението,нищо странно и високочестотно.Аз такава имам в коридора на работа и си свети вече 10-15 години че и повече.Няма никакво мигане,пали от раз и си свети идеално.Още от времето когато Млад Конструктор беше в хартиен вид и имаше подробна статия в него.Втори живот за луменисцентната лампа или нещо подобно беше.Там имаше и табличка за стойността на кондензаторите за работа с няколко вида лампи.Не знам за износването обаче тръбата която съм сложил не е нова,стара тръба с прекъснал катод и почернял балон в единия край и негодна за работа в нормално тяло.И така си стой вече много години.Свети си и рядко я спират.Много стара и изпитана схема,доста хора са я правили.
-
Пак явно не съм се изразил достатъчно ясно какво имам предвид, ясно че няма нищо високочестотно във схемата. Но тока през тръбата е далеч от постоянен, с една полярност е но в края на всеки полупериод на мрежовото напрежение спада до нула. Просто тия изходните кондензатори от умножителя 100 нанофарада са твърде малки за да осигурят непрекъснат ток през тръбата, още повече че на нея в работно състояние и трябват 70 - 100 волта а не 1000 както е напрежението на празен ход. Т.е. в работен режим това не служи като умножител а като обикновен изправител с капацитивен баласт. Да, и всичко щеше да е супер ако тръбата беше активен линеен товар. Тогава тока щеше да си тече доволно и щастливо и всички да са доволни. Да но тръбата не е линейна, след като веднъж е угаснал разряда в нея в края на полупериода на мрежовото напрежение, трябва по-високо напрежение за да се запали отново (както при глимките) а след като се запали напрежението рязко спада, нищо че работим на 50 херца, процесите в тръбата се развиват доста по-бързо и това спадане на напрежението с доста голяма стръмност, води до висши хармоници които преминават свободно през импеданса на кондензаторите които ограничават тока, получава се токов импулс с голяма амплитуда точно за неговото ограничаване служи групата R3 - R5. Въпреки това, за ефективното ограничаване на този токов импулс трябва доста голямо съпротивление, което грее доста, тук са се опитали да намерят баланса между малко разсейвана мощност и амплитуда на импулсите през тръбата, и резултата не е много добър. Тръбата не обича такива импулсни натоварвания, отразява се изключително зле на катодите. Не знам с каква стойност на съпротивлението е схемата при теб, и каква тръба свети с нея, не е изключено да е някаква по-стара и „яка“ тръба която издържа на тези пикове, но с тръбичка от енергоспестяваща лампа, или друга маломощна тръба резултата е много лош. Верояатно с тези старите българските дебелите луминесцентни лампи работи добре. Така или иначе е нежелателна тая схема. Не знам до колко ясно съм успял да го обясня, трудно е така само с приказки трябва си и нагледно, начертано, и в диалог общо взето да се „уеднакви“ терминологията. Капацитивния баласт е приложим при високи честоти >20к където луминесцентната тръба се държи почти като линеен товар.
Днес направих опити да изкарам по-висока мощност от схемата на резонансния преобразувател със същия трансформатор. Резултатите са следните:
Междината между феритите се увеличих на 3 пласта хартия (3 пъти), С3 се увеличава от 100 на 330 нанофарада, R1 и R2 се намаляват от 1к на 300 ома. С2 се увеличава на 3 нанофарада. Дросела L1 остава със същата стойност а може и да се намали на половина, но трябва да се навие с много по-як проводник за да издържа по-голям ток, в комет няма стандартен дросел с тази индуктивност за ток по-голям от 1 ампер, а тук си трябва дросел за 2 ампера примерно.
Резултатите са:
Работната честота стана 33kHz. Консумираната мощност от захранващия източник 17.7W (без отопление на катодите) към 18.5 с отопление, мощност в пурата 14.6W (без отоплението). Транзисторите греят повечко но пак нямат нужда от радиатор, не достигат повече от 45 градуса, ферита на трафчето грее също но повече от 45 градуса няма и то, вторичната грее доста защото проводника идва тъничък. Така че с това трафче на този ферит толкова - не повече от 18 вата, за по-големи мощности трябва по-голям ферит, по-дебел проводник за вторична, и два пъти по-малко навивки на всяка намотка, разбира се колко точно ще е междината и другите неща ще трябва отново да се установи опитно. Може би трябва малко да се понамали коефициента на трансформация от 31 на 25 да речем, защото сега пали много лесно без никакво отопление на катодите, но може би за дълги пури това напрежение ще е необходимо, та може и да остане 31 Ктр. Така че всичко опира до експеримент.
-
Айде пак заяждане, абе какво ти става бе човек? Ако на детайлното познаване на процесите протичащи в една схема ти казваш дървени философии си е твой проблема, не мой. За теб явно просто протича ток през луминесцентната пура и тя си свети, всички останали подробности каква е формата на тока, през коя част от времето протича и т.н. за теб са дървени философии. Но единствено познавайки процесите в най-големи подробности може да оптимизираш една схема и да постигнеш максималните резултати с минималните средства и усилия. Останалото е ръчкане, сменяш това гледаш какво става сменяш онова гледаш пак, чешеш се по главата и не знаеш какво всъщност се случва. И искам да уточня че не говоря за теб в този пост, не съм казал че ти правиш така, но казвам че аз опитвайки се да обясня максимално ясно процесите така че да станат ясни в детайли на максимално много хора във форума не е дървена философия. Ако за теб е, значи нямаш необходимите познания и се идентифицираш с ръгача който описах. Все пак мислех че нивото във форума е по-високо ама явно съм се заблудил, опитвайки се да поднеса ценно познание натрупано с опит и детайлни изследвания в областта получавам отговор - дървен философ :)
-
Ще припомня че добрия тон е лицето на нашия форум :) Дуелите на лични :---
-
Ето намерих осцилограмите от формата на тока през тръбата захранвана от мрежата със схемата от Млад конструктор.
[attach=1] [attach=2]
Беше преди повече от 2 години и вече не си спомням колко е мащаба по оста Y така като гледам би трябвало да е към 50 милиампера на деление. Снимките не са с добро качество, извинявам се за което, трудно се снима осцилоскопна развивка при ниски честоти без статив. При високите честоти е лесно :).
Та проблема е лесно видим на осцилограмите, в края на полупериода тока през тръбата пада до нула, и после има „мъртво“ време в което напрежението расте, но ток не протича, след това рязко се възбужда разряда и тока става почти два пъти по-голям от номиналния, после постепенно клони към номиналната си стойност. Точно това запалване всеки полупериод съпроводено с голям токов импулс съкращава живота на катодите на лампата, и не след дълго по-калпавите съвременни тръби се оказват негодни за работа дори с тази схема. Започва едно такова трептене на светлината, хем нормалното с 50 херца, хем намоменти по-силно трепти, като че ли премигва тока леко. Твърде възможно е твоята тръба с която работи да е доста по-качествена, а може и схемата да е оразмерена по-добре, казваш е от хартиеното издание на списанието, може стойността на съпротивлението R3-R5 да е по-голяма за сметка на по-мощен резистор, а тук в „компактната“ версия на схемата предназначена за вграждане в цокъла на лампа да са сложили по-ниска стойност на съпротивлението и от там и проблемите. Ще е интересно ако изнамериш някакви данни за твоята схема, какви са стойностите на всички елементи, резистори, кондензатори, за каква мощност тръба как се смята, може от там да излезе заека. Подозирам че при теб е с по-мощен резистор от порядъка на 25 или 50 вата от руските зелените като тръба. и по-голяма стойност, към 1 килоом. Тогава е възможно да се постигне непрекъснат ток през тръбата, значително по-малко претоварване с импулсни токове и стабилна работа. Но на една цена - ниско КПД, в крайна сметка единственото предимство остава това че пали изгорели тръби, но иначе за мен дросела си остава най-добрия вариант за мрежово захранване. Тия дни ще снема осцилограмите на тока през тръбата и напрежението върху нея при дросел за баласт, да видим как се държи.
-
Темата е много интересна, Ориго защо не направиш един кит ;)
-
Инверторите бяха актуални когато нямаше светодиоди на ленти.Сега отиваш на магазина и си вземаш едиколко си метра,можеш да ги огъваш в произволна форма,работят директно на 12 волта не говорим за кпд няма опасностда се запалят не греят. :empathy2:
-
Инверторите бяха актуални когато нямаше светодиоди на ленти.Сега отиваш на магазина и си вземаш едиколко си метра,можеш да ги огъваш в произволна форма,работят директно на 12 волта не говорим за кпд няма опасностда се запалят не греят. :empathy2:
:good: :good: :good:
-
Така е, светодиодите попринцип вече са с по-високо КПД от луминесцентните лампи, така че по-ефективното осветление в аварийни случаи е светодиодно, но според лично мое мнение все още не светят така добре като луминесцентните от гледна точка на спектъра на светлината, макар че напоследък стават все по-добри. Направата на кит за сглобяване е трудна работа защото кой ще си навива трансформатора, потребителя на кита, или този който го предлага трябва да предостави към кита навит трансформатор, и така, та едва ли ще паднат пари от тази работа, особено в днешно време.
-
..................... но според лично мое мнение все още не светят така добре като луминесцентните от гледна точка на спектъра на светлината..............................
Аз точно заради това започнах темата . :good:
-
Така е, светодиодите попринцип вече са с по-високо КПД от луминесцентните лампи, така че по-ефективното осветление в аварийни случаи е светодиодно, но според лично мое мнение все още не светят така добре като луминесцентните от гледна точка на спектъра на светлината, макар че напоследък стават все по-добри. Направата на кит за сглобяване е трудна работа защото кой ще си навива трансформатора, потребителя на кита, или този който го предлага трябва да предостави към кита навит трансформатор, и така, та едва ли ще паднат пари от тази работа, особено в днешно време.
Съгласен съм за светодиодите, правя аварийни осветления за асансьори със светодиоди, резултата е добър, харесват ги, монтират ги сервизните фирми.
-
Няма никакъв проблем със спектъра на светодиодите, отдавна има всякакви видове. Има дори едни китайски със слънчева светлина, виждал съм ги, бях удивен. Проблемът при светодиодните източници е точковия характер. По тази причина най-важния аспект на проектирането на LED осветители отдавна не е електрониката, а оптичната част. Дифузори, рефлектори, системи с вътрешно отражение и т.н. Почти година работих върху LED замяна за 400 ватовите HID кофи в халетата. За 20 дена разработихме и изпълнихме с колегата електрониката за 16 броя 3-ватови диоди. Останалите дълги месеци прекарахме в светоизмервания и преправяния... то не беше осветеност, форма на петното, коефициенти на заслепяване, засичане на съседни тела, вече не помня точно, но бяха над 10 параметъра. Ако имах HID лампа щаях да отговоря на всичките с един заслон и правилна форма на кофата. Но с диодите беше страшна игра... Сега като гледам уличните ламби с един 60 ватов тукмак и никаква оптика и направо ми призлява. Ужасно заслепяват, не се прави така. Не искахме да работим с мощни диоди (тогава се намираха 20 ватови, но радко все още), искахме да използваме колиматорни лещи на всеки диод и да направим по-равномерно поле. Сега китайците направо бъхат един тукмак - http://upload.ecvv.com/upload/Product/20114/China_led_industrial_Light20114281318497.jpg . Ама който не е стоял под такова не знае... да не вдигнеш поглед. Тази светлина вреди на клетките на ретината много силно! Ето това е хубава домашна крушка - http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2013/05/14/article-2324325-19C6FBE2000005DC-308_634x321.jpg , виждал съм я на живо. 6400К бели диоди, секторирани, с жълт филтър. Резултатът - дифузна, мека силна светлина.
Други два много интересни дизайна - http://www.extremetech.com/electronics/139075-3m-led-bulb - това е много умна лампа.
http://www.gizmag.com/worlds-first-100-watt-equivalent-led-replacement-bulb/18659/ - течно охлаждане!
:hi:
-
Колега очевидно имаш голям опит в осветлението, познаваш нещата в детайли, аз нямах представа от тези параметри, само субективното чувство че „нещо не е наред“ когато си светя със светодиоди, твоя пост обяснява доста неща извън спектъра на светлината които предизвикват дискомфорта при светодиодното осветление, сега си обяснявам защо не се възприема добре когато в полезрението ми има светодиодна лампа, някак си хем е светло, а хем лампата ме заслепява и не виждам добре.
-
Да си призная - единствената светлина за момента която ми харесва е от халогенна лампа с нажежаема жичка.
Не съм специалист като колегата в областа но съм тествал доста неща излезнали на пазара както и самоделки...Комбинирал съм различни цветни температури...не се получава и това е.
Резултата е неутешителен за мен. Все още няма достоен заместител на халогенната лампа.
Лично мнение. Може би пък на някой друг да му харесва светлината от светодиоди или луминисцентни лампи.
-
Не бих се нарекъл специалист. Да, четох много тогава, гледах да правя нещата както е положено при такава разработка, но съм далеч от мъдростта на опита в осветителната оптика. Тъй като светоусещането и подходящата цветна температура са нещо чисто лично, няма база за спор или противоречие. Аз например обичам топло бели енергоспетявки повече от жичките, били те нормални или в халоген. Важното е на човек да му е добре, комфортно и светлината да е такава, че да може да си почива на нея, не да го товари. Имам познат, който живее на 6400К бели тръби по 40 вата. Да, с електронни драйвери. Това за мен е пълен ужас, ще изкукам за ден-два. А той се депресира от "мъждивата жълта светлинка на Едисон", както казва. :D
-
Топло бели "енергоспестявки" и аз ползувам. Поставил съм ги в кавички, защото обикновено не спестяват нищо :D
Пукат като пуканки повечето ...преди да са спестили нещо :D
НО, определено им липсва нещо в спектъра и са дразнещи поне за мен.
Като ги сравня със светлината на халогенката - нищо общо. Нищо че се водят топли 3000-3700К
-
Колегата е налепил лед ленти по таваните в къщата си, но от онези 6400К. Е вярвайте ми не мога да изкарам и 10 минути в такава стая, просто полудявам. 2 пъти му ходих на гости и не искам да потретвам, тръгвам си от тях страшно депресиран с болки в очите и главата. Като изляза на дневна все едно съм пристигнал в рая.
-
В обществена сграда с цел икономия на еленергия трябваше да се сменят всички обикновени лампи с енергоспестяващи лампи. Преди да направя поръчката, включихме няколко различни лампи за да могат служителите да изберат най-подходящата "светлина". Предпочитанията се разпределиха почти равномерно - както се казва: "По вкус и цвет - товарищи нет !"
Доставихме качествени енергоспестяващи лампи, без да търсим най-ниската цена.
След три месеца новите лампи се изплатиха с реализираната икономия на еленергия.
Личното ми предпочитание обаче е в полза на ЛНЖ. :)
Има медицински изследвания за вредното влияние на ЕСЛ върху здравето на хората, а също и изследвания доказващи, че са безвредни - в зависимост от "кой на кого плаща" ! :D
-
Доставихме качествени енергоспестяващи лампи, без да търсим най-ниската цена.
След три месеца новите лампи се изплатиха с реализираната икономия на еленергия.
Приблизителните сметки показват, че наистина за три месеца качествени енергоспестяващи луминисцентни лампи ще се изплатят.
Аз също два-три пъти бях взел "някакви" и след много кратък перид всички изхоряха.
От тогава залагам на Филипс и Осрам. По-скъпи са, но имат две години гаранция, и в интерес на истината са много дълготрайни. НО там където се налага да чета ползувам халогенна лампа и съм много доволен. Все пак очите ми са по-скъпи от 1 лв икономия на ток на два месеца
-
Да, когато намесим ЛНЖ в това число халогенните и аз съм твърд техен привърженик за осветление в къщи. Нито една цветна температура на светодиоди или луминесцентни лампи не може да постигне същото субективно усещане както от спектъра на ЛНЖ. И това си има обяснение - ЛНЖ има непрекъснат спектър също както слънчевата светлина към която е приспособено човешкото око, докато при светодиодите и луминесцентните свети луминофор и спектъра е ивичест. Окото макар и несъзнателно улавя тази разлика и се създава дискомфорт при използването на такива лампи. Но ЛНЖ и халогенните лампи имат сравнително ниско КПД, и не са подходящи при аварийно осветление от акумулатори и батерии, затова е и тази тема. Относно икономията на енергия от ЕСЛ, такава наистина съществува в обществени сгради, но за домашно ползване е направо смешно поставянето им. Изчислих че в моя апартамент около 5 лева ток месечно отиват за осветление, а общата сметка за ток на апартамента е от порядъка на 35 лв. Ако заменя ЛНЖ с ЕСЛ ще спестя около 4 лева от ток. На 35 лв, 4лева икономия е смешно количество за да си създавам дискомфорта да си светя с такива източници, но в едно училище например където 90 процента от електроенергията отива за осветление, там има сериозен смисъл, те затова от край време се осветяват с луминесцентни лампи. Относно забраната на ЛНЖ това е безпрецедентен случай в който нещо което не е вредно нито за човека, нито за околната среда, произвежда се бързо, лесно и евтино, самото производство също е безвредно за околната среда и това нещо бива забранено за продажба. Тук ясно прозира пазарния интерес да се създадат изкуствени условия за увеличаване на пазара на ЕСЛ. Но хората във всички държави се бунтуват срещу това, и се надявам в скоро време ЛНЖ отново да се върнат на пазара. Но стане ли въпрос за аварийно осветление, или осветление против крадци, дежурно осветление някъде, твърд привърженик на луминесцентните лампи съм. В крайна сметка всяко нещо си има поле на приложение, не може едно нещо навсякъде. Доста разводнихме темата с коментарите за ЛНЖ и ЕСЛ но може модераторите да я отцепят в отделна тема ако преценят.
-
Origo, ми те ЛНЖ никога не са напускали пазара :D
Ей сега да отскоча до близкия магазин за ел. материали и ще взема поне 5 вида ЛНЖ даже имаше и на 200 Вата :)
-
Имаше ограничение за тях, даже май си имаше забрана за над 75 вата да няма ЛНЖ. Тенденцията била да се мине на енегроспестяващи.
-
Идеята бе постепенно да се свалят ватовете на ЛНЖ и накрая да изчезнат от пазара. Да, ама не...и в момента си има на 60вата, на 100 вата и даже както казах на 200вата
Важното е да има избор всеки сам ще си прецени дали на светодиоди или на свещи ще си свети у дома :)
-
От 2010г. съм на светодиодни крушки, навсякъде в къщи. Проектирани от мен и изработени в Китай (виж www.ledx.bg). Комбинирам светодиоди с 3 различни цветни температури, от 2700-6000К. Искам да кажа че човек е приспособим в изключително широк диапазон от външни въздействия, така че с тази светлина се свиква много бързо. На всичко отгоре вдигнах луксовете във всички стаи, включително и в банята. Е вярно че липсва инфрачервената част от спектъра, но на мен и семейството ми не ни пречи.
-
Е, то не е въпроса дали е приспособим човека или не е. Не казвам че няма да мога да живея на LED осветление, просто при положение че не е полезно за зрението, и светлината ми е некомфортна, предпочитам да си светя с нормални крушки с нажежаема жичка, още повече че съм убеден че това е истинската светлина с която трябва да си светя, и не виждам проблем да плащам с 4 лева повече на месец за качествена светлина. Относно ЛНЖ на пазара, тук в София не се намират вече никакви ЛНЖ от свесни марки с изключение на тези AURA дето се водят със специално предназначение, и китайските по поръчка на български фирми. Те и Аура -та са китайски, но се такива боклуци че не е истина, изкарват по 1 месец макс и изгарят, може и да съм случил кофти партида но засега ме изгубиха като купувач. Другите китайски са с добро качесво, работят си доста добре и не горят. Естествено вече няма например ARO от Метро, произведени бяха във франция, карат по година и половина в натоварени помещения, където светят по 5-6 часа дневно.
-
Най-после се наканих и сглобих инверторчето , работи супер .
П.П. От елимекс полупроводници НЕ взимайте ! Не стига ,че продават тези жалки транзисторчета по 30 ст. при положение ,че реалната им цена е 3 ст. ами пукат и по-доре от пуканки .
-
Браво! Честито, срещна ли някакви трудности в оживяването на схемата? За BD139 ли става въпрос че си купувал от Елимекс? От тях не купувам никакви западни полупроводници, единственото нещо за което си заслужава да се пазари от там са стари руски транзистори и тиристори. Нищо друго. Купувал съм западни интегрални схеми и мои познати са купували, и не веднъж са се оказвали ментета! Специално BD139 най-евтино вървят в Комет мисля, освен това си сигурен че не са ментета.
-
Никакви проблеми всичко си тръгна от раз .
Точно за BD 139 от елимекс (този при нас в Техническия) става въпрос , първо ми пробутаха някакви BC ХХХ защото на външен вид им приличали .... .
Та в крайна сметка пак ходих до Комет . :D