Форум за любителите на Стара електроника
Измервателна и тестова апаратура => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: antoshca в 13 Август, 2015, 20:23:47
-
Здравейте всички! Не мога да намеря схемата на въпросния захранващ блок ЗС1. Намерих на ЗС3 на сайта www.kn34pc.com но има разлики, които ме спъват засега... Бих искал да го възстановя и да го ползвам за ламповите проекти, които планираме с младежите в къщи.
Предварително благодаря на всички!!!
-
И аз скоро ще се захващам с ремонта на един 3С1, дори съм разчаствал веднъж 3С1. От опит мога да ти кажа че схемата на 3С3 е достатъчно подобна за да ти свърши работа мисля. Разликата е в броя запаралелени лампи EL84 при 3С3 са по 5 на канал докато при 3С1 са по 4. Стабилизаторната част също е много подобна, може би при 3С1 няма защита от късо в изхода, не знам това не си спомням. Кажи какъв точно е проблема на твоя 3С1 че се налага схема и то точно неговата? Някой да не е пипал нещо вътре? Така или иначе мисля че със схемата на 3С3, това което се намира вътре при теб и малко желание може да се справиш. Едва ли ще се намери точно схемата на 3С1.
-
Миналата седмица го купих от търговския раздел тук като неработещ. Идеята беше и е да се възстанови на 100%...
Нямам никави претенции към продалия ми го колега - човека си беше коректен до дупка! И аз забелязах приликите със ЗС3. Но има и дост разлки кaтo:
-изправянето е със запареленени EZ80 и EZ81
-Двойния триод не е ECC83, a 6Н1П
-Липва мощния резистор, който е между двете рамена крайни лампи EL84
-Има поне един чифт прерязани проводници
Май това е засега..
Ако има схема не бих имал въпроси. А ако някой може да помогне - би било супер!!!
Благодаря на всички отзовали се!!!!
-
В моя 3С1 в захранването са запаралелени EZ81, двойния триод е ECC83, мощния резистор зеления 50W с разхлабващата се скоба за донастройка го има и на схемата, и в 3С1 ако за него говориш. Според мен схемите са много подобри, предполагам че при теб някой е набол други лампи, или може и в завода да са имали такива и с такива да са го модифицирали, това не трябва да бъде фактор който да те заблуждава. Следвай идеята на схемата и го въстанови. Прегледай прерязания сноп от къде идва и на къде отива и ще разбереш какво е бил, освен ако не са го отрязали съвсем и да не се вижда. Така или иначе не мисля че точно схемата на 3С1 ще ти помогне, тази от 3С3 за мен е идентична поне за целите на ремонта и въстановяването. Насреща съм за всякакви въпроси, като взема и разглобя и моя мога да направя снимки или да ти кажа кое къде отива в случай че това ще ти помогне, и в случай че и в моя нещо не е пипано че не се знае, като го отворя ще видя, дано всичко е наред.
-
Аз имам същия изправител, който ми прави номера. Преди 25 години е бил в работещо състояние. За сега съм установил, че има окислени контакти на всички превключватели. Напръсках го със спрей за контакти и го оставих да стои. Скоро не съм го проверявал.
-
И според мен не е нормално да сложат в паралел различни кенотрони. Прерязания сноп кабели мисля че отива към липсващия резистор.. Засега събирам лампите и като и посъбера го почвам. Не зная вместо трудно откриваемите EZ81 дали да не сложа 6Д20П... Ще внимавам за свързването на 6н1п - само една имаше а в другото рамо лампата липсва. Липсват всички EL84, два кенотрона, мощия резистор и щв видим още какво.. На мястото на EL84 ще сложа 6п14п - днес ще си взема от Еконт 5 бройки и издирвам още. Надявам се посоката да е вярна. Ще питам когато възникнат въпроси. А въпроси убеден съм ще има. Още веднъж благодаря на всички проявили интерес и на желаещите да помогнат.
-
6Д20П е демпферен диод има само един анод и един катод т.е. ти очевидно искаш на мястото на двете паралелни EZ81 да сложиш две такива. Проблемите на пръв поглед са - ще претовариш значително отоплителната намотка от която се топлят кенотроните - оразмерена е за 2 ампера, а ти ще я натовариш с 3.6ампера. Освен че е опасно да не се опече намотката, по-неприятното е че напрежението ще клекне и няма да бъде 6.3 волта, а по-ниско, при това е възможно 6Д20П да не се чувства много добре. Втория аспект е автентичността. Реши сам какво да правиш. Относно 6н1п съветвам те да сложиш ECC83 това е оригиналната лампа за тоя стабилизатор 6н1п е доста различна по параметри, това че някой я е боднал там не значи че е за там, все пак провери свързването на цокъла. Останалото е добре както си го написал.
-
Ако мина на вариант с 6д20п ще сложа отделно захранване за отоплението задължително! Най-вероятно някой електронен захранващ модул за 12 волта и ще свържа отопленията по две последователно. Ще им разчитам на тези 6.3 волта освободен товар вътре в захранването за външни цели... И бездруго ми се въртят едни схеми със лампи работещи в паралел, хем лампи със здрава консумация за отопление - 2 и 2.5 ампера за бройка, но това вече е за друга тема. По-скоро дали 6д20п е добро решение в случая е въпросът... Като аноден ток е добре, в аудиото твърдят, че ставала. Затова веднага за нея се сетих... А колкото до ECC83 - първо трябва да се убедя с коя лампа е оригиналното изпълнение на този уред конкретно. Всички тук знаем, че такива замени заводско изпълнение са правени по нашите заводи във времето.
-
Ами то в тоя стабилизатор си има специален отоплителен траф с много променливотокови отоплителни напрежения изведени независимо отвън като могат да се свързват последователно във фаза или противофаза за получаване на практика на всякакви отоплителни напрежения, та освободените 2х6.3 волта от двата канала не знам за какво ще ги ползваш толкова. Ти сега ако ще вкараш вътре импулсно захранване за отоплението на кенотроните защо изобщо се занимаваш с лампи ами не го модифицираш изцяло да стане полупроводников, ще му подобриш ефективността, изходните обхвати и изходната мощност, мислех си че целта е реставрация обаче (все пак запазване на автентичността на уреда освен функционалното въстановяване) А 6д20п какво да не му е подходящо, попринцип е предвиден за демпферен диод, не знам дали ще се справят две такива в изправител без да се претоварват, ама май няма да има проблеми, проблема и неподходящото както вече ти казах идва от отоплението. Като слагаш крайните лампи прочети какво пише в сервизното описание на 3С3, ще се наложи да си направиш опростена постановка за измерване на лампите за да ги подбереш по 4 с максимално близки параметри.
-
Добре. Убеди ме . Най-вече защото имам вътрешна убеденост, че навремето са правили нещата както трябва и за вечни времена... Буквално! Сега ще мине малко време, докато събера повечето от необходимите неща и започна да оживявам схемата. Не знам все още как трябва да регулирам мощния резистор (1.5k 50W). Не съм го и търсил още. Та ще го мъчим.... Или той мен...
-
Мощния резистор от едната страна има оригинално оголен съпротивителния проводник от боята, и там една скоба се завинтва така че да контактува на определено място. Имам един такъв резистор точно от такъв стабилизатор свалян, евентуално ако на този който реставрирам този резистор е здрав, втория остава излишен и ако го намеря къде е (че отдавна не съм го виждал) ще ти го дам, заедно с крепежния винт и всичко. Не пишеш от кой град си, ако си от София обиколи магазина на ул. Цар симеон 63, Елимекс (при ректората на ТУ-София) и може да провериш и в магазина НакТек (бившия Ами Корт) на ул. Поп Богомил. Може да провериш и в София електроник на ул. Цар Симеон, преместиха го сега малко по-близо до женския пазар, не е на адреса който пишеше в сайта, но ще го намериш. Но започни от магазинчето в безистена на Цар Симеон 63 там има много неща и мощни резистори, нищо чудно да се намери такъв резистор.
-
От Стара Загора съм. Вече имам 5 броя 6П14П NOS.... Мисля да намеря още 5 и след около седмица да пусна обява, че купувам EZ81 4 бройки. Засега резистора не е спешен, но в един момент ще стане... Трябва да проверя състоянието на галетите и да видя има ли още нещо пропуснато досега... Съдейки по досегашните липси си мисля, че е ползван за донор за части на други уреди там където са го ползвали. Но пак не разбирам защо са наболи еднa
EZ80, а колкото до 6н1п - идея си нямам каква е причината да я сложат.
-
Не можеш да схванеш логиката в такива действия понякога, именно забодената EZ80 подсказва че е бодено каквото са имали без оглед на това какво трябва да е.
-
Само предположения може да има човек в такива случаи. Трябвa обаче да видя за какво е резистора 50W и как ще се настройва. Май участва във верига за защита, но веригата му минава през галетите и трябва да се види при няолко положения как се свързва, за да се прецени как да се настрои съответно.... От пръв поглед е свързано с реле по напрежение, но някои контати на релетата по ток ме навеждат на предположението, че е възможно след първоначалното сработване на токово реле въпросното а задържа веригата изключена до отблокирането и с бутон или копче. Абе ще видим. Засега ще разуча хубаво схемата, а в края на предстоящата седмица ще се активирам пак. Засега това е. Успех желая на всички прочели темта и тези, който откликнаха!
-
Вместо ECC83 с успех може да се сложи 6Н2П-близки са по параметри, само отоплението се свързва по
друг начин.
-
През тази седмица дейността ми по ремонта и въстановяването на 3С1 напредна доста и затова пиша в темата с цел да помогна с полезна информация на колегата който ремонтира същия стабилизиран токоизправител.
Използвах случая и свалих схемата на стабилизирания токоизправител:
[attach=1]
Внимание, схемата е снемана от апарата и са възможни грешки и неточности! Междувременно продължавам преглеждането на схемата и ако открия съществени неточности ще публикувам в темата коригираната версия на схемата.
Галетните превключватели са означени с Пг1, Пг2 и Пг3. Пг1 е главния превключвател в средата между стабилизаторна група I и стабилизаторна група II с който се избира режима на работа на двете групи (паралелно, насрещно, независимо и последователно). Всички секции на галетния превключвател Пг1 са номерирани с римските цифри от I до V. Когато превключвателя например е в позиция 1 всички групи принадлежащи към Пг1 са в позиция 1 и т.н. до позиция 4. За по-добра прегледност и четене на схемата секциите на галетните превключватели са начертани най-близо до мястото където са свързани по схемата а не са подредени според принадлежността си към един и същи превключвател. Пг 2 и Пг 3 са съответно превключвателите за избор на обхват и изключване на изходите на измервателните системи на стабилизаторна група I и II (V, 0, 150mA, 30mA). Секциите на всеки от превключвателите са номерирани с римските цифри от I до VI. За Пг 2 и Пг 3 важат същите условности описани по-горе за Пг 1.
Принцип на работа на схемата и начин на употреба:
В позиция 1 на Пг 1 (паралелна работа на двата стабилизатора) изходната клема „+“ на СТГ1 се свързва на късо с изходна клема „+“ на СТГ2 посредством контакт от галетния превключвател Пг 1. На късо още се свързват и първите решетки на регулиращите групи лампи EL84 на СТГ1 и СТГ2. Изходното напрежение се взима от клеми „+“ и „-“ на една от двете стабилизаторни групи без значение коя. Напрежението в изхода се регулира от 150 до 300 V като стойността му зависи от по-ниската стойност зададена от потенциометрите на двата канала т.е. за удобно регулиране единия потенциометър може да установим в максимално положение, и да регулираме напрежението с другия. В режим на измерване на напрежение двете системи измерват едно и също напрежение - напрежението в общия изход на двете стабилизаторни групи. В режим на измерване на ток всяка система измерва тока в изхода на съответната стабилизаторна група, като двата тока трябва да бъдат близки. Изходният ток е равен на сумата от токовете отчетени от двете системи.
В позиция 2 на Пг 1 (насрещно свързване на двата стабилизатора) изходните клеми „-“ на двата стабилизатора се свързват на късо през контакт на Пг 1 а в изхода на СТГ2 между клеми „+“ и „-“ се свързва за товар мощния регулируем резистор 1.5kΩ 50 W отново през контакт на Пг 1. На първа решетка на двойния триод (постояннотоков усилвател) ECC83 на СТГ2 се подава напрежение не от потенциометъра за регулиране на напрежението а от резистивен делител който определя фиксирано напрежение в изхода на СТГ2 150 V. „+“ на товарът се свързва към клема „+“ на СТГ1 а „-“ на товарът се свързва към клема „+“ на СТГ2. Изходното напрежение се регулира от 0 до 150 V посредством потенциометъра за напрежение на СТГ1. Товарния ток се отдава от СТГ1 и се приема от СТГ2. Тъй като се използват последователни регулатори на напрежение СТГ2 няма възможност да поддържа напрежението си при ток влизащ в изхода затова изхода се натоварва с максималния ток 150 mA посредством мощния регулируем резистор 50 W (стойността на резистора се регулира така че изходния ток на СТГ2 да бъде точно 150mA). По този начин когато товарния ток се променя от 0 до 150 mA СТГ2 поддържа изходното си напрежение 150 волта като постепенно намалява изходния си ток за сметка на увеличаващия се товарен ток. Така натоварването на СТГ2 е максимално при ПХ и спада до 0 при максималния товарен ток от 150 милиампера. През това време тока през мощния резистор остава постоянен. В режим на измерване на напрежение системата на СТГ1 измерва напрежението в изхода на СТГ1, като товарното напрежение се отчита по скалата от 0 до 150. Системата на СТГ2 отчита напрежението в изхода на СТГ2 (150 V) като ясно се вижда когато се превиши товарния ток от 150 mA как напрежението в изхода на СТГ2 започва да се повишава. В режим на измерване на ток 150 mA системите отчитат тока в изходите на СТГ1 и СТГ2. Товарния ток се отчита по системата на СТГ1 а тази на СТГ2 отчита максимален ток при минимален товар и нулев ток при максималния товар (също е показател кога СТГ2 излиза от режим). Посредством контакт на Пг 1 е шунтирана системата на СТГ2 в режим на измерване на ток в обхват 30 mA това служи като предпазна мярка от претоварване на измервателната система при режим на ПХ (максимален ток в изхода на СТГ2). Измервателната система на СТГ1 измерва товарния ток нормално и в обхват 30 mA.
В позиция 3 на Пг 1 (независимо действие на двата стабилизатора) изходите на двете стабилизаторни групи са независими, напрежението за първа решетка на постояннотоковия усилвател на СТГ2 отново се взима от плъзгача на потенциометъра за напрежение. Двата стабилизатора работят нормално и напълно независимо един от друг. Напрежението на изхода на СТГ1 и СТГ2 се регулира от съответните потенциометри. В режим на измерване на напрежение и ток системите мерят напреженията и токовете в изходите на двата стабилизатора.
В позиция 4 на Пг 1 (последователно свързване на двата стабилизатора) изходна клема „-“ на СТГ1 се свързва на късо с изходна клема „+“ на СТГ2 посредством контакт от Пг 1. Товара се свързва между клема „+“ на СТГ1 и клема „-“ на СТГ2. Напрежението в изхода се регулира от 300 до 600 V посредством двата потенциометъра. В режим на измерване на напрежение всяка система измерва напрежението в изхода на съответната стабилизаторна група като товарното напрежение е сумата от двете напрежения. В режим на измерване на ток двете системи измерват едновременно един и същи ток - товарния.
Защита от претоварване и К.С. в изхода
Защитата от К.С. в изхода е реализирана посредством две релета. За СТГ1 това са Р1 и Р2 и за СТГ2 Р3 и Р4. Действието на защитата за двата канала е идентично затова обясненията ще правя за СТГ1 в режим на независима работа като в последствие ще се спра на особеностите на работата на защитата при съвместно действие на двата канала. Бобината на Р1 е свързана последователно във веригата на анодното напрежение преди регулиращите лампи. При превишаване на определен товарен ток или К.С. в изхода реле Р1 сработва. Прага на сработване се регулира посредством тример-потенциометъра 500Ω P1 за СТГ1 и P2 за СТГ2. Така се настройва че реле К1 да сработи при товарен ток от 160 до 180 mA. Когато Р1 сработи нормално отвореният му контакт се затваря и свързва единия край на намотката на Р2 към маса като по този начин тя се захранва с цялото анодно напрежение 600 волта. Р2 сработва като нормално отворения му контакт се затваря и свързва края на намотката му през резистор 100kΩ към маса като по този начин се осигурява ток за самозадържане на Р2. Същевременно нормално затвореният контакт на Р2 се е отворил и е прекъснал връзката на изходната букса „-“ с масата на токоизправителя като по този начин напрежението към изхода се изключва. Това състояние остава докато не се прекъсне веригата с намотката на Р2 посредством поставяне на Пг 2 (съответно Пг 3 за СТГ2) в положение 2 отговарящо на „0“. С това самозадръжката на Р2 изчезва и то се изключва. Същевременно с поставяне на Пг 2 в положение 2 се изключват и изходните клеми от изхода на стабилизатора по този начин се избягва възможността при поставяне на Пг 2 в положение 2 при наличие на К.С. или претоварване в изхода защитата да започне да се включва и изключва периодично и непрекъснато (трептене на контактите на Р1 и Р2).
При паралелна работа на двата канала защитите на двата канала работят независимо една от друга като сработването на защитата на един от двата канала автоматично води до двойно натоварване на другия канал и моментално сработване и на неговата защита. По този начин при К.С. или претоварване двата канала се изключват едновременно.
При насрещна работа на двата канала сработва единствено защитата на СТГ1 защото при К.С. или претоварване тока през СТГ2 спада до 0. При сработване на защитата на СТГ1 се изключва и товарното напрежение поради прекъсване на връзката на клема „-“ на СТГ1 с масата на токоизправителя и общата товарна верига се прекъсва.
При последователно действие, отново сработва първо защитата на единия канал (тази с по-нисък праг на сработване) но разликата тук е че това води до прекъсване на общата верига и защитата на другия канал не сработва. При К.С. в изхода е възможно да сработят и двете защити поради едновременното преминаване на прага на сработване на защитите и на двата канала.
Работа на измерителните системи
Режима на работа на измерителните системи на СТГ1 и СТГ2 се определя съответно от Пг 2 и Пг 3. Работата е идентична за двата канала затова ще описвам работата на системата на СТГ1.
В режим на измерване на напрежение (позиция 1 на Пг 2) („V“) „+“ на измерителната система се свързва през резистор R44 800kΩ* към клона за опорно напрежение с Л15. „-“ на системата се свързва към делителя на напрежение R45, R46. Неговия коефициент на деление се избира такъв че при 150 волта в изхода напрежението между неговата средна точка и напрежението в опорния клон да бъде равно на 0. По този начин се настройва началото на обхвата (при 150 волта стрелката на системата да стои в началото на скалата). От стойностите на резисторите в делителя (импеданса в средната точка) зависи и чувствителността на системата. Тъй като е трудно да се изпълнят едновременно условията за чувствителност и коефициент на деление, делителя се настройва само за коефициент на деление (0 на обхвата) а чувствителността (края на обхвата) се настройва с помощта на допълнителния резистор R44 свързан към „+“ на системата и не влияе върху началото на обхвата. Така в случай че се наложи пренастройка първо се настройва коефициента на деление на делителя за 0 на обхвата (150 волта) а после се настройва R44 за максимума на обхвата (300 волта).
В режим на измерване на ток (позиции 3 и 4 на Пг 2) „-“ на системата се свързва към изходната клема „+“ на съответната стабилизаторна група, а + на системата се свързва към изхода на стабилизатора преди шунтовия резистор R51 5Ω*. В позиция 3 на Пг 2 последователно на системата има свързано и добавъчно съпротивление R52 6.4k*, а в позиция 4 то се шунтира като системата е свързана директно паралелно на шунтовия резистор. В положение 1 на Пг 2 („V“) шунтовия резистор се шунтира от контакт на Пг 2 и изхода на стабилизатора е свързан директно към изходните клеми.
В позиция 2 на Пг 2 и Пг 3 („0“) са изключени изходните клеми от изходите на стабилизаторите, изключени са измерителните системи и е прекъсната веригата за самозадържане на Р2 и Р4.
Отоплението на кенотроните на всеки канал се осъществява паралелно от отделна намотка на съответния силов трансформатор като единия край на намотката е свързан с катода на кенотрона.
Отопленията на четирите паралелно съединени EL84 са свързани последователно и се захранват с променливо напрежение от отделна отоплителна намотка 25.2 V на силовия трансформатор на съответния канал.
Отоплението на лампите от постояннотоковия усилвател реализиран с ECC83 се осъществява с променливо напрежение 6.3 V (между закъсените пинове 4 и 5 и пин 9) от отделни отоплителни трансформатори Тр3 и Тр4. Трансформаторите работят в режим на насищане на магнитопровода и първичната им намотка е вкарана в напрежителен резонанс на 50 Hz посредством последователно свързан неполярен кондензатор 500 nF с работно напрежение 1kV. По този начин се осъществява стабилизация на отоплителното напрежение за лампите от постояннотоковия усилвател.
Това е което се сещам засега, прилагам схемата в spl7 формат и като изображение и PDF. Насреща съм за всякакви въпроси по схемата, въстановяването и настройката. Ако се сетя за нещо допълнително ще пиша.
-
Много благодаря за подробната информация! Следващата седмица трябва да пристигнат кенотроните EZ81 и започвам съживяването. Резистора 1.5k 50W го имат в Квазер, но него ще го поръчам последен. Като събера частите и ще пиша как върви.
-
Добре, следя темата с интерес и ще се включвам със съвети по въстановяването ако трябва! Би ли споделил от къде намери кенотрони EZ81 и на каква цена, че моите още са живи ама и те отиват на смяна. Относно резистора - това че го има е супер, ще го купиш, ако все пак не се намери 1.5к регулируем, мнението ми е че може да бъде заменен с 1k 50W нерегулируем. Мощността си трябва да е 50 вата защото в работен режим разсейва 22.5 вата а знаеш един резистор трябва да е запасен от два пъти нагоре по мощност за да има добра надеждност и прилична работна температура.
-
За резистора си го помислих това, но не бях сигурен. А кенотроните от http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=121.0. но трябва тези дни да дойдат, защото колегата отсъстваше миналата седмица и тези дни трябва да ми ги прати - поръчах ги всичките налични. Иначе в OLX има, но на 15 лв. За такива случаи бихме могли да се организираме с количество и да смъкнем малко от цената стига да има желание....
-
Да, благодаря, аз пък си поръчах по 10лв/бр. от един колега от един от аудиофорумите, така че уредили сме си работата. Вземи провери как е свързано отоплението на двете лампи двоен триод в постояннотоковия усилвател, дали е 4ти и 5ти крак на късо и да се подава отоплението между късо съединените крака и 9ти пин (т.е. ECC83) или са го модифицирали и е запоено между 4ти и 5ти пин. Също дали е оригинално така от завода или някой умник после е модифицирал може да разбереш по това дали по спойките към цокъла на лампата има намазано с лилав лак, ако има значи така е фабрично, ако няма и спойките изглеждат пипани значи е модифицирано после. Съветвам те да си купиш две ECC83 и да върнеш схемата както й е реда ако е пипана, защото за мен уреда оригинално трябва да е с тази лампа. Успех!