Форум за любителите на Стара електроника
НЧ усилватели, грамофони, магнетофони, касетофони и др. възпроизвеждащи устройства => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: Bushman в 22 Ноември, 2015, 17:17:20
-
Здравейте, Колеги. Имам един въпрос и се надявам да подскажете решение.
В последно време се занимавам с разни стари касетофони, като тези на снимките:
(http://media.snimka.bg/s1/5028/036299434-big.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/5028/036299435-big.jpg?r=0)
При което се сблъсквам с един проблем - винтовете, които се навиват в пластмасата. Колкото и да внимавам, тези винтове често превъртат и резбата "изпуска". Пробвал съм да навия малко по-дебел винт, но тогава става още по-зле - старата пластмаса направо се разцепва... Сигурен съм, че не само аз имам такъв проблем. Търсих из темите на форума, но нищо не намерих... Затова искам да попитам - как се справяте с изпусналите резби в пластмасата? Имам една версия и вероятно ще я изпробвам, но по-добре първо да чуя мнението на опитните Колеги. За което - благодаря предварително!
-
По грешка съм пуснал темата тук, а не при касетофоните... Моля някой модератор да я премести!
-
Намираш парче от същата пласмаса и го разтваряш в дихлоретан и запълваш с втечнената пласмаса дупките. Оставяш на топло да изсъхне хубаво поне 24ч. После със тънко свредло предполагам 1-1,5мм. разпробиваш внимателно и завиваш винта. Дебелината на свредлото според дебелината на винта. На половина по-тънко може би е добре. Нека и другите да кажат какво мискят по въпроса. Ако пласмасата не се разтваря в дихлоретан, което за старите машини мисля е малко вероятно. Правиш разтвор от друга която се разтваря. Най добре да е същата за да може да се сплави идеално понеже са еднородни.
-
За заливането с каша от разтворена пластмаса от друг дръжкофон и аз щях да предложа.За материал можеш да използваш и от поправяниа -има много прегради ребра вътре в корпуса от които можеш да настържеш.За механична здравина против сцепване външно можеш плътно да бандажираш като еднослойна намотка с меден проводник отвън но трябва да се съобразяваш дали мястото което ще укрепваш няма да е в сглобка с другата част и да пречи.Може да се използват метални тръбички и халкички от химикали,пълнители,пружинки.
-
Има и друг вариант, който прилагам при бакелитовите кутии, в които не може да се пробие по дълбок отвор за нова резба. В отвора с разбита резба, предварително намазан с лепило се завива шпилка, също намазана с лепило. След изсъхването вместо винт навиваме вече гайка върху шпилката. За съжаление не на всякъде е приложимо.
-
За да не превъртат винтовете съм правил два варианта, стават като здравина. Първия е с епоксидна смола, запълвам дупката, после се пробива наново дупката. Вторият е, става по бързо и не е нужно разпробиване. С поксипол, разбъркваш малко количество и поставяш с клечка за зъби в дупката. Клечката, ако е необходимо я издялваш до размера на вътрешната част на резбата на винта. Понеже поксипола започва да втвърдява бързо клечката започваш да я въртиш, както е в дупката. Ако излезе лепило над основата, махаш клечката, изрязваш с ножче излишното лепило, то още е меко. Накрая забождаш наново клечката и пак с въртене оформяш отвора. Когато стане твърдо лепилото, клечката я махаш. Поксипола е този.
-
За да не се сцепи пластмасата, можеш първо да нарежеш нова резба с метчик. С поксипол или дихлоретан също става, но е много по-мръсно и отровно.
-
Благодаря за съветите, Колеги!
Значи първо ще настържа малко от пластмасата и ще я накисна в бурканче с ацетон, защото с такъв разтворител разполагам в момента. Този "дихлоретан" за пръв път го чувам, дали има и друго название? Ще питам за него... А в отвора може да сложа пиронче с подходящ диаметър - смятам, че лепилото по-трудно ще захване стоманения пирон, отколкото дървената клечка.
За Поксипол-а е ясно, работил съм с такъв. Но след като втвърди - ще мога ли да завия винта в него?
Винтовете са самонарязващи и сами ще си направят резбата в отвора. Освен това не са метрични, за да използвам метчик... Мислех си и такъв вариант - да разпробия отвора и да залепя вътре месингова втулка с метрична резба, примерно М4. Но тогава ще трябва да слагам и метрични болтове, а аз бих искал да си оставя оригиналните самонарязващи.
-
Тулол и перхлоретилен също са добри растворители на пластмаса,но вторият ужасно вони..
-
Това с поксипола не е удачно според мене. Защото поксипола се казва течен метал. Макар че е на епоксидна основа след като се втвърди е здрав като метал и там няма да можеш да завиеш винт. Или най малко ще се спука пласмасата на около. Трябва да не се забравя, че тази пласмаса вече е остаряла и "уморена". Много лесно се троши и напуква.
-
.... Трябва да не се забравя, че тази пласмаса вече е остаряла и "уморена". Много лесно се троши и напуква.
Именно, разбрах го по трудния начин. На повече от 30 години са тези щайги вече. Но пък свирят, учудващо...
-
-Раз пробиваш на по-голям отвор.
-Пълниш отвора с бързо стягаща епоксидна смола на Moment
-Чакаш около 1-2 минути най-много, за да почне да захваща.
-Навиваш рапидка предварително намазана с машинно масло.
-Оставяш цялата работа да съхне едно 24 часа без да пипаш.
След това би трябвало да се развие по резбата без проблем.
Като се развие , после няма проблем вече да сложиш капака и да знаеш , че ще държи.
Пукнатини се слепят с лепилата моментен цимент, за сега съм най-доволен от каноколита на "Бизон", но и той си иска минимум 12 часа съхнене, преди да може да държи на напъни.
-
За да разбереш дали разтворителя е подходящ като настържеш материала намокряш си пръста и опипваш стружките-ако започнат да се разлигавят и да лепнат по пръста значи ще го разтвори.Така процедирам при лепенето на счупени части само,че капвам капка хлороформ защото при него има почти 99 процента вероятност да стане на невидима част от кутията някъде вътре и търкам с пръста.Започне ли да ми лепне пръста-ще стане.