Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Технологии и джаджи => Темата е започната от: ahedproductions в 10 Декември, 2015, 23:56:18
-
Привет сандъкчии!
Пускам си снощи радиостанцията и отварям SDR приемника в Дания, за да проверя как минавам. Спирам се на 7068кХц, пускам 10 вата в тунера, той настройва антената уж идеално. Напъвам до 100 вата, чуквам на телеграф една дълга линия и ... нищоо! Пробвам наред SDR-и в гръцко, полша, по руско - все тая! Не минавам и това е, никаква следа от мой сигнал. Усъмних се в антенката и реших да ида да я погледна. Тръгвам да разкачам конекторите, които прилежно съм увил със самоамалгамираща лента, режа лентата и какво да видя - по заземителния кабел се просмукала вода и ми накиснала и коаксиалите, и конекторите! Поглеждам и старото ми трафче и виждам, че едно от винтчетата, които държат капака е ръждиво под силикона. Цъкам унило, чудя се и решавам да разглабям. Това става в 12:30 през нощта. Свалям гадинката и развинтвам капака. Вътре леш! Всичко в ръждиви сокове, спойките корозирали, страшна гледка. Тегля майни и пак цъкам. Вдигам поглед и фиксирам насреща едно от огромните ми нови феритни ядра и взимам светкавично решение - ще си направя нов UNUN с ВЧ коаксиален дросел на второ ядро, цялото в една кутия залято с епоксидна смола на тухла. Твърде дълго отлагам тази операция, а тя е единствения дълготраен и стабилен вариант. Дори и в херметизирана кутия да сложите всичко, кондензацията бавно и славно ще изяде частите.
Има два вида тороидални пресовани ядра - от ферит и от железна пудра. Феритните са по ефективни, но се насищат по-лесно. Железните носят на по-наситено магнитно поле в тях, но са по-неефективни. Тъй като моето радио е 100 ватово и дори при напълно разстроена антена мощностите не са драстични, реших да счупя традициите и да използвам феритни ядра. Не че имам големи железни в момента, но това никой не го знае...
Зная, че ядрата ми са ВЧ, но нямам идея с каква начална магнитна проницаемост са. По принцип производителите я мерят в специална мостова схема при 10КХц, но задоволителни резултати могат да се получат по резонансния метод, описан тук - http://home.scarlet.be/on9cvd/E-Zelf%20meten%20aan%20spoelkern%20materialen.htm (http://home.scarlet.be/on9cvd/E-Zelf%20meten%20aan%20spoelkern%20materialen.htm).
Намествам си НЧ генератор, осцилоскопа, изкопавам кондензатор 100 нанофарада (БГ, от най кирливите, ама 101 нано измерен!), още един 270 пикофарада, намотавам 10 навивки на ядрото и затърсвам резонанса.
[attach=1]
Намирам го при 20,92КХц. Започвам да смятам и изкарвам мю към 840 - съвсем очакван резултат.
[attach=2]
[attach=3]
След това навих дросела - 5 навивки коаксиал в едната посока и 5 в другата. Резултатна индуктивност 567мкХн, даваща ми 6.4 килоома импеданс на 1.6МХц, един съвсем адекватен и дори як дросел за КВ. Аз под 7МХц с тая жица не слизам, а там дори импеданса е 25 килоома! Е, заградих антената.
[attach=5]
След това започнах трансформатора. Схемата е стандартна - напрежителен UNUN с импедансна трансформация 1:9 с отношение на навивките 1:3.
[attach=4]
За всеки случай използвам проводник 2.5мм2 за целта. Навиването не е много лесно. Добре, че не взех 4мм2, както мислех в железарията днес...щях да си вкарам автогол. Искаше ми се да побера 9 навивки, но и с тази жица станаха 7. С 4мм2 нямаше и 4-5 да влезнат.
[attach=6]
Краищата се укрепват преди запояване.
[attach=7]
И готовата двойка! Надявам се, че съм ги направил достатъчно масивни и здрави, че не само да не ги претоварвам (което не само ще докара яки смущения в ефир, но може и да ми изгори радиото/тунера), но и да издеянят години под небето навън. Последното ще се гарантира с половин литър епоксидна смола, скоято ще залея ядрата и конекторите. Но това ще се случи утре!
[attach=8]
Пожелавам на всички лека и спокойна нощ!
:hi:
-
[attach=1]
Ето и стария дросел с трафчето. Дроселът е 10 навивки на 10см даметър от кабел RG8, а трафчето е в парче ПВЦ тръба. Много конектори, много дупки, кофти.
-
Привет отново!
Въпреки, че попрекалих с нагряването в началото и ускорената реакция леко изгърби кутията, ядрата са цели и в здравата хватка на смолата. Направих и някои грешки, които със сигурност няма да повторя в бъдеще:
1) Прекомерно нагряване в началото на рекацията - прочетох аз, че при 50 градуса стягала за 2 часа и реших да я сложа пред духалката, и без това на балкона е студ въпреки остъклението. Само че не взех пред вид температурата, която отделя самата реакция между смолата и втвърдителя. Точно това предизвика ускорено втвърдяване, прекомерно загряване и измятане на кутията. Измятането не е механично, пластмасата просто е омекнала и е поддала. Гърбичката не е драматична, някъде към 4мм е извита нагоре в средата. Но това не е най-лошото в случая. Ако тороидите бяха по-малки и тънки, шансът да се пъкнат от усилията е голям. Пукнатините са трудни за забелязване и след втвърдяване се откриват трудно по електрически начин. За щастие моите тороиди са масивни и здрави, изгъването е между тях и няма проблем.
2) Пишеше да се разбърка добре втвърдителя в смолата, но колкото и да бърках все изплуваше известно количество отгоре. Чак след като го излях прочетох, че направо трябва да се смачка от бой, докато се аерира смолата. По тази причина в моя случай имаше изплувал втвърдител отгоре и повърхността стана неравна, мътна на места. Следващия път ще помисля за някакво електромеханично разбъркване преди да лея смола. Винтоверт с бъркалка е вариант на ниски обороти, предполагам 4-5 минути след добавяне на последния втвърдител ще е достатъчно. А не 2 минути с парче коаксиал RG8... :nea:
Важното е че приключих успешно. Днес вечерта ще затворя кутията с нещо отгоре, монтирам я на антената и ще пробвам как се чувам в Дания.
[attach=1]
[attach=2]
[attach=3]
[attach=4]
[attach=5]
:drinks:
-
Много добро изпълнение! Браво! Поцинкованите винтове с крилчати гайки обаче няма ли да направят проблем при атмосферни влияния? Не беше ли по-добре да сложиш месингови винтове и някакъв вид месингови гайки?
-
Мерси! Като ги стегна ще ги наклякам с лак, отскубнах малко битум от една улица лятото и си направих класика асфалтов лак малко. Идеален е за такива връзки.
-
Колега понеже доста съм работил с епоксидни смоли бих Ви дал един съвет. Добре е когато се работи в студено време предварително леко да загреете чистата смола на котлон в метален съд, до температура около 40 градуса. След това се добавя втвърдителя и се бърка непрекъснато, като нагряването се прекратява. Разбъркването трае около 2-3 минути. После заливате и това е.
-
Мерси за съвета, ще го имам пред вид.!
Трансформаторът е монтиран, но нещо не е наред. Имам сериозни съмнения за гадния RG8 кабел, който купих едно време от Конрад. Мисля да го изкормя и да го сменя с RG58U, поне ще мине навсякъде, където е бил стария. Беше се нагълтал с вода, отрязах го по-назад около 15 сантима и пренапоих конектора, но... Друг вариант е някакъв проблем с епоксидната смола, но не вярвам. Може тия дни да го сваля, да му закача един дебел резистор 450 ома на изхода и да му вкарам десетина вата от радиото на входа, мерейки КСВ-то по обхватите, ще видим.
Голяма борба с тия антени, но няма да се отказвам! За съжаление нямам антенен анализатор под ръка, иначе щеше да блесне истината веднага. Явно проблемът е сериозен щом тунерът ми се мъчи на 7 и на 14 по средата на обхватите и не се чувам дори в Халкидики и в Полша. Но стъпка по стъпка ще изкарам причиата на яве и ще я отстранявам безмилостно. Не мога да не изпитам яд за случилото се с голямата антена в този момент. Заради хорската злоба сега се мъча с някви жички, вместо да бухам 100 вата в една прекрасна антена... :(
Снимката направих протягайки се навън в тъмнината и не е много добра, но се вижда монтажа. Отказах се да му слагам капак за сега, нека оправя проблема пък ще го затапя.
[attach=1]
-
Не го ли тества преди да го залееш със смолата? То вероятно проблема изобщо не е в нея де. Виж и някой изолатор на антената да не се е скапал, макар че ми се струва е малко вероятно.
-
Нямаше никаква нужда да го тествам, това е просто животно без въпросителни. Единствената възможност за проблем с него остава смолата, но е чиста, без пълнители, съмнявам се. Тази сутрин към 7:10 успях да се чуя прекрасно в Дания на 7 МХц. Явно тези дни има ужасно забито прохождение. Я е от слънцето, я геомагнитни проблеми, я не избирам момента от деня за дадената честота. Повечето СДР-и, които не ме чуват въобще, не чуват почти нищо по целите си обхвати, което ме навежда на горната мисъл. Изолаторите ли? На антена от изолиран проводник, с по 2 порцеланови яйца и пластмасови въжета за обтяжки? Не мисля. Остава и другия фактор, върху който нямам контрол - средата. Антената ми не е много на високо и е над асфалт, захранения ѝ край е близо до балкона. Всичко оказва влияние, единствено хоризонтална, опъната на високо, далеч от предмети, между две изолиращи мачти, над проводяща почва - идеален случай. Всички останали варианти са компромисни вариации по темата. Надявам се другия уикенд да измерим с LZ1VDR жицата с анализатора, ще си покаже що за антена е.
Снощи смених кабела с RG58U, определено това е бил част от проблема, защото сега тунерът ми не искри дори при пълна мощност. Тъй като нарязах стария RG8 за да го махна по-лесно, видях в същност какъв боклук съм купил преди години. Няма нищо коаксиално в тоя кабел, жилото почти по цялата дължина НЕ е в центъра, излоацията е пореста и гълта влага, оплетката е рядка и не се калайдисва, компенсирана е с фолио. Е, няма да се повтори.
Ето още две дневни снимки, преди да сменя кабела.
[attach=1]
[attach=2]
-
Супер, радвам се че се е поотпушила работата :). А на скапания кабел като казваш че изолацията е пореста, коя изолация имаш предвид - външната или тази която е между централното жило и оплетката? Принципно тази вътрешната знаеш че трябва да е пореста за минимален капацитет на кабела. Оплетките на повечето коаксиали от нисък клас нямат нищо медно в тях и по тази причина не се и калайдисват, това в много случаи не е проблем, но за конструкции разни е. Аз поне като ги свързвам само с F-конектори не ми пречи това.
-
Тук F конектор е извън темата, няма нищо общо между кабеларка/УКВ антена и КВ антена, в която бъхаш 100 вата и се надяваш една голяма част от тях да бътнат земното магнитно поле чак до другия край. Ползвам PL259. А за кабела - едно е да е порест с изолирани пори, друго е да е като гъба със свързани пори. Това не е изолатор а ... гъба. Хубаво като се напои и става драма. Другият проблем е, че кабелът е с многожилно ядро. Когато изолацията не е качествена, между нея и многожилното ядро има пространство, по което се катери капилярно вода с метри. Въобще трагедия някаква. Как съм могъл да го купя, нямам идея. Реших да си закупя един антенeн анализатор на FoxDelta - http://www.foxdelta.com/products/aaz-0914a.htm, така че като го сглобя ще изясним нещата бързо. Анализаторът си е полезен инструмент и за други измервания.
-
Аа, не аз не предлагам F - конектор в случая, само казвам кога не е необходимо калайдисване на оплетката. Иначе да, попринцип е голям проблем винаги устойчивостта на такива кабели и съединения на атмосферни влияния. Все още имам 10тина метра черен дебел коаксиален кабел, вероятно от кабеларка вътре целия е промазан с нещо като супер гъста силиконова смазка, явно именно поради тази причина да не се пълни с вода. Всичко около оплетката и външната изолация е омазано с нея. Попринцип трудно ще намериш кабел който да не се пълни с вода по някакъв начин, освен ако не му изолираш много добре водонепроницаемо края та да не може да влиза от там водата, или ако намериш такъв водозащитен кабел като този промазания. Антенния анализатор ще е много полезен със сигурност.
-
Здравейте колега ahedproductions, според мен проблемът е в епоксидната смола,чийто втвърдител е солна киселина. По добре би било да се ползва полиестерна.
-
Здравейте bycec!
В моя случай не е солна киселина, а циклоалифатен амин, ако не се лъжа ТЕТА - триетилентетрамин. Амините не вредят нито на ферита, нито на спойките, нито на кабела. Има корозивен ефект върху медта, но само при наличие на кислород, а в този случай заливката предотварятва този ефект. Виждал съм много трафове антенни заляти с епокси, и фабрични и любителски, всички са ок. Ама пусто колебание, та за това я споменах. Чакам анализатора по пощата, ще видим къде е проблема.
-
Знаех си... Ш....ТА СМОЛА Е ПРОВОДЯЩА!!! Пристигна ми анализатора, закачам го за трафа - 100% загуби! Забих сондите на мултицета в смолата - 10 килоома на 1см! Как се прецаках, загробих две ядра...
Но човек се учи, докато е жив! След като мернах и самата жица, установих, че не е добър избор за моята локация поначало. Реших да пробвам друго T2FD антена:
[attach=1]
Нужния за целта трансформатор 1:10 изработих като бинокъл от две (и после 4) феритни противосмутителни ядра за кабел, свалени от телефонна централа Алкател. Натоварих го с 500 ома (точно) и измерих двата варианта с анализатора. Въпреки, че от допълнителната индуктивност на варианта с четирите ядра, характеристиките се влошават към ВЧ край, в НЧ има значително подобрение. Като комбинираме това с факта, че с 4 ядра трафа може да понесе по-голяма мощност, което и ще му се наложи при разстроена антена, се спрях на него. Съжалявам, но апарата ми е фокусирал на фона, но все пак се вижда. Отношението на навивките реално е 1:3, което прави 50 към 450 ома. Изчисленото отношение 3.162 е трудно за изпълнение и закръглих надолу.
[attach=2]
С две ядра, 500кХц-50МХц обхват:
[attach=3]
С 4 ядра, същия обхват:
[attach=4]
Резултатите са повече от задоволителни, трафът остава като избор.
:drinks:
-
Каква точно беше епоксидната смола, имаш ли снимка?
-
Вижда се на снимките
-
Да, така е, сега разгледах по-внимателно снимките.
-
Много е странно, смолата е бистра, сякаш няма пълнител. Но провежда. Мисля, че някой буден млад химик е измислил как да изкарват повече пари с по-малко ресурси и е забъркал някаква смеска нестандартна. Трябва да оставя тухлата навън на студа и снега, да видим дали е истинска смола или някаква подобие несретно. Би трябвало да издържи до края на зимата без проблем и видими промени. Ако се напука или побелее поне ще знаем.
-
Имам добро мнение за производителя - "Лакпром".
Но не и в този случай.
Смолата в чист вид ли е проводима или
само когато е забъркана с втвърдител?
-
Нямам идея, не съм я пробвал невтвърдена.
-
Здравейте колега ahedproductions, според мен проблемът е в епоксидната смола,чийто втвърдител е солна киселина. По добре би било да се ползва полиестерна.
Ако втвърдителят представлява солна киселина,
то това обяснява (донякъде) проводимостта на
забърканата и готова за употреба смола.
-
Въпреки, че пишеше "циклоалифатен амин" на втвърдителя може да са ми пробутали солна киселина, да. :) Нищо, ще зная. Има си специални смоли за тези цели, просто ще си ползвам тях.
-
Колега,
Намери някое старо канче и започвай да вариш трансформатора. Процеса е бавен, но ще успееш да отстраниш епоксидната смола и ще си спасиш тороидите.
-
Мерси за съвета, но това е случи преди 6 години и да бъда честен дори не помня какво направих с тази безумна тухличка. :hi:
-
(https://sunsolar.bg/1364-large_default/%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82-%D0%BF%D0%BE-1%D0%BA%D0%B3.jpg)
Подобни силиконови пръчки също не е препоръчително да се ползват.
Случи ми се да разваля параметрите на яги антена за 144 MHz след като залях балуна му.