Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Технологии и джаджи => Темата е започната от: bojitchko в 12 Декември, 2015, 20:47:43
-
Реставрирам жичен магнетофон, за който няма никакви данни. Схемата е залепена на капака, но е в ужасно състояние и не подлежи на оправяне. Все пак нещо се вижда и мога да я прерисувам. Знам, има програми за чертане на схеми, но никога не съм го правил и не ми се занимава да ги разучавам. Има ли желаещ да го направи?
Качвам и снимки за състоянието на апарата и схемата.
-
божичко,преснимането на документи с високо качество не е проста работа , не става със светкавица директно, по скоро без светкавица или с няколко светки разположени така ,че да не създават бликове, според мен избираш време по обед , схемата трябва да я поставиш в равномерно осветена /не до прозореца/ зона в стаята и да е перпендикулярна на оста на снимане , на разстояние възможно за фокусиране върху цялата схема - 50-на см , не ти знам фотоапарата, но фотоапарата и схемата да са неподвижни , фиксирани , вероятно експонацията ще ти е около 1/5 до 1/2 сек при бленда 4-6-8, фиксираш фотоапарата с ръка а с другата - снимаш, без светка, и ми пращаш снимката в пълна резолюция-------
[email protected]
-
Схемата е залепена на капака през 1946 година! Магнетофонът е държан при безобразни условия - личи от другата снимка и най-вече от вида на металните лампи. Жълтото по схемата не е цвят на хартията, а резултат от стареенето. Освен това, носих капака на професионални фотографи с въпрос дали могат да оправят чертежа. Отговориха категорично "не"! Все пак нещо се вижда и може да се направи рисунка на ръка.
За реставрацията, схемата не е толкова важна - обикновен усилвател, но след като хората я дават, защо да не я оправим и да придружава машината. И без това, в Интернет няма нищо за нея. В Радиомузеум има апарат от тази фирма, но е друг модел.
-
Предполагам че е добре който я чертае да си направи и схемните знаци на елементите така че схемата да излезе на 90% еднаква по вид и шрифт на надписите с тази оригиналната, защото за мен това е целта на една такава реставрация. И тъй като това е ужасно много труд, предполагам че само ти можеш да си го вложиш в името на реставрацията на тази машина. Вземи да си поиграеш със Splan прикачам версия с интерфейс на руски език в темата. МНОГО добра програма, аз с нея чертая всички схеми от доста време. Може да си допълваш библиотеките с твои елементи начертани от теб, е играчка си е но реставрацията го изисква, а после може да си ползваш елементите за други схеми ако искаш да са в този стил.
-
Схемката е сканируема. Носиш го капака на някой Ксерокс. Слагате го отгоре , Сканираш. Казваш им да ти пратят копие от скана на Електронна поща и го причкачваш тук.
Прерисуването после във фотошоп, както колегите правят скалите за радиоапаратите. Може да ти я драсна аз или някои друг ако на някой му се занимава. Просто трябва да качиш по описания начин четим оригинал.
ПП: Изгнилите лампи с метален балон загубили ли са вакуум или още се държат ?
Апарата определено е доста интересен.
-
Абе те да не мислиш че имат само металния балон? Отдолу би трябвало да са си със стъклен балон като всички лампи. Поне аз не знам да има лампа само с метален балон но може и да греша.
-
Само метален балон.стъклени са само изолаторите през които излизат изводите на елементите от долу на балона.
-
Ясно, не знаех че има такива. Интересно е как са осигурили херметичността на заварките и от къде е изтеглен въздуха изобщо.
-
Все си мисля, че лампата под метала си е в стъклен балон
-
Някои не са. Има и само с меални балони Примерно 6L6 на RCA
https://www.tubeworld.com/6l6gc.htm
-
Сигурен ли си за цитираната лампа? Това че пише метален балон не значи че е само той, ако си разглабял лично или си виждал снимки разглобена вече е друг въпрос.
-
Ясно, не знаех че има такива. Интересно е как са осигурили херметичността на заварките и от къде е изтеглен въздуха изобщо.
Там между изводите има една стъклена тръбичка която накрая е споена,от там изтеглят въздуха.Гетера го разполагат директно върху вътрешната част на металния балон.Стъклото явно се лепи добре с метал,това което съм показал е 6AC7/6Ж4.Пробвал съм да режа 6П9 - 6AG7 и да слагам вътре друга лампа,положението е същото.Цялата карантия на лампата е на стъклен диск изолатор и стъклена тръбичка за херметизация.Когато правих Парасет-а навремето си правих такива експерименти с различни лампи които напъхвах в металните балони.Ще се опитам да направя снимка отстрани,фотото обаче е на таблета и не е качествено.6L6 е изцяло метална,6L6G има стъклен балон.Има една дефектна и ще се опитам да я изкормя внимателно.
Не можах да прочета на лампите от снимките и схемата какво пише,bojitchko ако ги прочете ще видим дали има някъде в запасите да го зарадваме.
-
Може да е полезно,слагам снимките.
Сега се опитах да разгледам по подробно,стъклените вероятно са 6V6G или 6V6GT изходен пентод,генератор подмагнитване и 6X5GT кенотрон.Металните може да са 6AC7,6SJ7 или подобен малошумящ пентод.
-
Ясно! Наистина са само с метален балон, благодаря за снимките :good:. Иначе относно схемата - този „магенотофон“ има ли променливотоково подмагнитнване? Не е ли изобретено след ерата със записа върху жица?
-
Опитах се да я разгледам,има две лампи 6V6.Тази на горната част явно е крайно стъпало,под нея има втора 6V6 и вързан за нея прептящ кръг.На такова прилича.....генератор за подмагнитване.
-
Ако лампата беше без стъклен балон то корпуса и щеше да бъде електрод и щеше да има потенциалспрямо маса.Затова е в стъкло.
-
Веднъж от любопитство, разглобих една руска лампа, (мисля че беше 6К3, изгоряла), нямаше стъклен балон под ламариненият корпус. Само ламарина беше, с нещо като гумен уплътнител между основата-цокъл и ламарината.
-
Вярно че без балон ще е електрод металната обвивка обаче това не е проблем ако се свърже към маса, тъй като катода вероятно почти винаги е с по-висок потенциал и ток няма да тече. Освен това дори да се сврърже към положителен потенциал спрямо катода едва ли тока към него ще е голям, все пак между него и катода стои анода който ще служи като екран, малки части от катода ще имат „възможността“ да имат електронна емисия към балона. То и в чиповете подложката е електрод с PN преходи към всичко останало, и затова се свързва към най-ниския потенциал винаги.
-
Опитах се да я разгледам,има две лампи 6V6.Тази на горната част явно е крайно стъпало,под нея има втора 6V6 и вързан за нея прептящ кръг.На такова прилича.....генератор за подмагнитване.
Точно така е - крайно с 6V6 и генератор на 40 Khz, пак 6V6. Двете метални предусилвателни са 6SJ7. Не знам здрави ли са, че още се занимавам с механиката. Изправител на 5W4. Има и индикатор с глимлампа.
Машината е на 115v/60hz, но вероятно трафа ще трябва да се пренавива, защото там е най-голямата ръжда. (около двете метални лампи) Ако ще го навивам, мисля да го направя на 220V.
Ако на някой му е интересно, ето малко информация:
http://www.smecc.org/wire_recorder_care_&_repair.htm
-
Ще бъде изключително интересно да чуем записа, когато реставрираш машината! Между другото, когато работех на летище София през 70-те години, т. нар. "бортовой самописец" - черната кутия на руските самолети, беше с подобен магнитофон. Освен него имаше и такъв с лента - "Орво" разбира се. Вероятно жичния и бил за данни от агрегатите на самолета, а лентовия - за разговорите в кабината.
-
bojitchko
6SJ7 според книгите е руската 6Ж8,6V6 е 6П6С,имам някъде такива.Ако има зор за лампи.5W4 е непозната за мен.Ако някой знае аналог да казва.
-
Аз повече се притеснявам за честотата, то напрежението не е голям проблем, и това че мрежовия траф е ръждив не е проблем попринцип, защото както знаеш параметрите му се подобряват като ръждяса :) стига разбира се да не е окъсил. Обаче това нещо сигурно се задвижва посредством асинхронен или синхронен мотор чиито обороти ще са по-ниски за 50 херца, това ако правиш нови записи може и да не е огромен проблем, но ако искаш да просвирвш готови такива ще бъде проблем. Мислил ли си по въпроса с неговото решаване?
-
Разликата не е голяма и скоростта ще е малко по-ниска. Колкото до записи, разполагам с двете ролки, с които дойде магнета, но и на двете има много малко тел. Би трябвало да събират над километър. Та едва ли се очаква да има интересен запис на тях. Знаеш, няма да се ползва по предназначение и скоростта няма значение. Освен това, колелетата за движение при запис и възпроизвеждане са направени за две скорости. Още незнам какви. Мисля, стандарта при жичните е около 60см/сек.
-
Ето схемата сканирана. Който може да я оправя. :)
Не знам защо излиза така. При сканирането е обърната. Завъртам я до нормално, запазвам завъртяна, но пак се връща обърната.
Господин Гейтс има страшно много кусури. :D
-
На първо пипване - това се получи, амо не ме домързи, ще го пречертая тези дни.
[attach=1]
-
Когато бяхме студенти едно време пречертавахме схеми на прозореца.Разпечатваш ако може на по-тънка хартия,лепиш на прозореца,слагаш паус отгоре,вадиш разни шаблони и линии и пречертаваш.Нататък е ясно-сканираш и вадиш на принтер.Все пак Gabo е избистрил доста добре оригинала.Това е методика от преди 30 и повече години....
-
По абсолютно същата методика се прави на фотошоп. Слагаш един прозрачен слой върху картинката( все едно прозрачна плака за шрайб проектор) и почваш да повтаряш отгоре линиите , после махаш картинката, слагаш бял фон и си готов.
-
Това го правя в пейнт, но нямам време.
[attach=1]
-
Каквото можах да разчета го нанесох, ако някои има желание ще му пратя ПСД файла да прави корекции че е твърде голям за прикачане
-
Чудесна работа monti !!!Мисля,че има един пропуск схемата:Високоволтовата анодна намотка на мрежовия траф има средна точка към маса.Моля ако греша да бъда поправен.Винаги съм казвал,че във форума има много разнообразни специалисти и при обединяване на усилията проблемите се решават.Към собственика на магнетофона-имал съм давени трансформатори доста ръждясали но след продължително сушене си работят.
-
оправих някои пропуски и грешки които видях. Колега Симеонов не виждам такава средна точка на оригиналната схема, ако имаше щях да я нанеса.
-
Наистина в оригиналната схема не е начертана средна точка, но такава трябва да има, просто в този вид няма как да има анодно напрежение. Сигурно трябва да е свързана към долния край на C13 обаче за по-сигурно трябва да се види на монтажа как е свързана.
-
Прекрасна работа, monti! Би ли оправил, видимите неточностти?
1. Има връзка на средния извод на високото към маса. Масата минава много близо до намотката и е съвсем къса чертичка, която не е излезнала при сканирането.
2. Превключвателят във вторичната на изходния траф с номер 5, няма отбелязана позиция. Свържи средата с горния по схема край.
3. Премести R1 на решетката на първата лампа, че така няма преднапрежение.
4. Кондензаторът в катода на изходната лампа е С7.
5. Кондензаторът в анода на изходната е С9.
Сигурно има още грешки, но в процеса на възтановяване, ще ги уточним.
И да питам друго. Може ли вместо номерация на елементите да се напишат стойностите?
-
Видях още нещо. Съпротивлението до R18, означено като R14, всъщност е R17.
-
Оправих корекции номер 2,4,5 и R14 на R17.
Тъй като не съм толкова навътре със ламповите схеми като останалите колеги за корекции 1 и 3 ще те помоля да го драснеш на пеинт какво каде трябва да е и ще го оправя. По другия въпрос по принцип може вместо номерация да са стойности на схемата но според мен така е по пригледно като добавим отляво и списъка със стойностите както е в оригиналната схема.
-
Специално за точка три започвам да се съмнявам, че в решетката на първата лампа има кондензатор. Символът е различен. Ще видя как е изпълнено и ще пиша. Колкото до първа точка, сложи една чертичка между средата на високоволтовата намотка ( тази която отива на анодите на изправителката) и отвесната линия. Това е маса.
-
Ето списък на елементите:
R1 - 5.0 M C1 - 50nf
R2 - 3.0 M C2 - 50nf
R3 - 0.5 M C3 - 25.0Mkf
R4 - 2K C4 - 25nf
R5 - 1,0 M C5 - 50nf
R6 - 250K C6 - 50nf
R7 - 0.5 M C7 - 25,0Mkf
R8 - 250 OM C8 - 25nf
R9 - 750 OM C9 - 250nf
R10 - 150 OM C10 - 10nf
R11 - 4K C11 - 50nf
R12 - 4K C12 - 5nf
R13 - 4K C13 - 8.0Mkf
R14 - 4K C14 - 16.0Mkf
R15 - 5K C15 - 8.0Mkf
R16 - 25K C16 - 8.0Mkf
R17 - 25K C17 - 5nf
R18 - 25K C18 - 5nf
R19 - 200K C19 -
R20 - 0.5 M C20 - 500pf
R21 - 0.5 M C21 - 500pf
R22 - 250K
R23 - 150K
-
Първа точка изпълнена и добавих списъка с елементите заедно с още някои дребни корекции. Ще изчакам да кажеш как стоят нещата с точка три и ще кача коригираната версия.
-
Имаме сериозен проблем! :D
Както и очаквах, това, което е на първа решетка и в началото го помислих за кондензатор, липсва и не е ясно какво е. Мотаят се няколко свободни жици с клеми към които е било свързано "нещото". На снимката се вижда и 5 мегаомовото съпротивлиние, свързано към "нещото" и маса. Ясно е, лампата не може да работи без преднапрежение и затова залагам на батерия. Имате ли мнение по въпроса?
Ето и снимка на свободните жици: :)
-
Да, най-логично е да е батерия. Това обяснява и защо го няма. Инак лампата май може да работи с нулево преднапрежение, някои го правят например триодната част на EABC80 в приемниците е с катод на земя.
Справка: http://www.kn34pc.com/sch/sch_rx/rx_orfey/sch_rx_orfey.gif (http://www.kn34pc.com/sch/sch_rx/rx_orfey/sch_rx_orfey.gif)
Но тук има елемент и той най-вероятно е батерия за преднапрежение макар че защо не са пуснали лампата с автоматично преднапрежение не знам.
-
Тази батерия сигурно е била доста голяма, за да има такива клеми. Лошото е, че няма място за нея. Излиза, че е хвърлена на произволно място в кутията. Забравих да направя снимки преди да започна да оправям усилвателната част. Всичко е нахвърляно безобразно и човек се чуди как е работило. Да не говорим за използваните проводници. Смятам да пооправя това-онова и ако не тръгне от първо пускане, разбира се при изправни елементи, ще трябва да се прави цялостен нов монтаж.
monti, не прави нищо по точка 3. То е ясно, че батерия няма да има и ще видим как ще стане.
-
какво толковя има да гледаш и да решаваш, според радиомузея 1-ва решетка на 6sj7 трябва да гледа в -3волта, слагай един държач за батерия тип монета 50ст ,и си готов.
-
Малко разяснение на снимка на свободните жици: Въпрос средната жица със съпротивлението не отива ли на първа решетка?Ако е така:това което липсва е кондензатор изпълнен в метален кожух с изводи винтове М3 излизащи през стъклени изолатори от металната кутийка.Кондензатора обикновенно е качествен и високоволтов за да не подмагнитва главата.Третия му край-свободния край на резистора е маса-кожуха на кондензатора.Преднапрежението се формира на високоомния резистор -5мом.Виж например Пионерчето.Ако кондензатора има макар и нищожен ликаж ще изяжда преднапрежението .Получаването на преднапрежение по този начин/с високоомен резистор свързан с първа решетка и маса/ се налага за да няма резистор за преднапрежение в катода и подаване на преднапрежение от източник на такова.Повдигането на катода от маса прави стъпалото неустойчиво към шумове и брум който може да е съизмерим с много малкото индуцирано напрежение от главата.
ПС Много пъти препрочетох написаното от мен за да се опитам да бъда максимално ясен и се извинявам за дългите изречения. ???
-
Ето готовата схема. Божичко ако нямаш нищо напротив бих искал с твое разрешение да кача схемата в радиомузея.
-
Браво колега :good: .
-
Малко разяснение на снимка на свободните жици: Въпрос средната жица със съпротивлението не отива ли на първа решетка?Ако е така:това което липсва е кондензатор изпълнен в метален кожух с изводи винтове М3 излизащи през стъклени изолатори от металната кутийка.Кондензатора обикновенно е качествен и високоволтов за да не подмагнитва главата.Третия му край-свободния край на резистора е маса-кожуха на кондензатора.Преднапрежението се формира на високоомния резистор -5мом.Виж например Пионерчето.Ако кондензатора има макар и нищожен ликаж ще изяжда преднапрежението .Получаването на преднапрежение по този начин/с високоомен резистор свързан с първа решетка и маса/ се налага за да няма резистор за преднапрежение в катода и подаване на преднапрежение от източник на такова.Повдигането на катода от маса прави стъпалото неустойчиво към шумове и брум който може да е съизмерим с много малкото индуцирано напрежение от главата.
ПС Много пъти препрочетох написаното от мен за да се опитам да бъда максимално ясен и се извинявам за дългите изречения. ???
Да, съгласен съм че се използва този метод за получаване на преднапрежение, но не е ясно едно - защо резистора 5 мегаома не е от решетката към маса а е към маса след въпросния кондензатор. Според мен това не е било кондензатор ами баш батерия (вижте как се означават кондензаторите на другите места в схемата). Не пречи батерията също да е била в метален екраниран корпус за който да е бил предвиден третия извод. Така мисля, може и всички да грешим де.
-
Не може да е кондензатор,висяща решетка без утечен резистор е нонсенс.Няма такъв вариант,батерия е напълно възможно.Резистора според маркировката трябва да е 450 к.
-
origo е написал всичко, което мисля относно батерията и няма да повтарям. Разбира се, ще пробвам с батерия, но машината няма да се ползва и няма защо да се слага батерия. Малко ще се промени входната част.
R1 си е 4.7 Мом - зеленият цвят е 5 нули. :)
Златните ръце на monti и Gabo решиха и въпроса със схемата.
Днес се занимавах с усилвателя. Мрежовият, изходният, дроселът и всички бобини са здрави! :o Единствено се наложи да пренавия релето и...За съжаление главата със скъсано начало. Добре че беше разглобяема, но проблемът беше сериозен. На микрометър, жицата е 0.03, което предполага 0.02 без лака. Нямам такава и се наложи да пазя оригиналната. Някой да е развивал и навивал проводник 0.02? Ами то, като духнеш и се къса. :) С мамата и много късмет, главата е готова. Не съм броил навивки, но съпротивлението й е около 1ком. Релето не беше проблем, защото е с проводник 0.11. Това реле участва в автоматичния стоп, но засега не ми е ясно как работи. По схема е включено последователно след дросела и още не ми е ясно кога и как включва и изключва.
Досега, каквото пипна и всичко се урежда, та това чудо ще вземе и да свирне! :D
-
Ето готовата схема. Божичко ако нямаш нищо напротив бих искал с твое разрешение да кача схемата в радиомузея.
Поздравления за положеният труд и колегиалното отношение!