Реставрирам жичен магнетофон, за който няма никакви данни. Схемата е залепена на капака, но е в ужасно състояние и не подлежи на оправяне. Все пак нещо се вижда и мога да я прерисувам. Знам, има програми за чертане на схеми, но никога не съм го правил и не ми се занимава да ги разучавам. Има ли желаещ да го направи?
Качвам и снимки за състоянието на апарата и схемата.
божичко,преснимането на документи с високо качество не е проста работа , не става със светкавица директно, по скоро без светкавица или с няколко светки разположени така ,че да не създават бликове, според мен избираш време по обед , схемата трябва да я поставиш в равномерно осветена /не до прозореца/ зона в стаята и да е перпендикулярна на оста на снимане , на разстояние възможно за фокусиране върху цялата схема - 50-на см , не ти знам фотоапарата, но фотоапарата и схемата да са неподвижни , фиксирани , вероятно експонацията ще ти е около 1/5 до 1/2 сек при бленда 4-6-8, фиксираш фотоапарата с ръка а с другата - снимаш, без светка, и ми пращаш снимката в пълна резолюция-------
palikar@abv.bg
Схемата е залепена на капака през 1946 година! Магнетофонът е държан при безобразни условия - личи от другата снимка и най-вече от вида на металните лампи. Жълтото по схемата не е цвят на хартията, а резултат от стареенето. Освен това, носих капака на професионални фотографи с въпрос дали могат да оправят чертежа. Отговориха категорично "не"! Все пак нещо се вижда и може да се направи рисунка на ръка.
За реставрацията, схемата не е толкова важна - обикновен усилвател, но след като хората я дават, защо да не я оправим и да придружава машината. И без това, в Интернет няма нищо за нея. В Радиомузеум има апарат от тази фирма, но е друг модел.
Предполагам че е добре който я чертае да си направи и схемните знаци на елементите така че схемата да излезе на 90% еднаква по вид и шрифт на надписите с тази оригиналната, защото за мен това е целта на една такава реставрация. И тъй като това е ужасно много труд, предполагам че само ти можеш да си го вложиш в името на реставрацията на тази машина. Вземи да си поиграеш със Splan прикачам версия с интерфейс на руски език в темата. МНОГО добра програма, аз с нея чертая всички схеми от доста време. Може да си допълваш библиотеките с твои елементи начертани от теб, е играчка си е но реставрацията го изисква, а после може да си ползваш елементите за други схеми ако искаш да са в този стил.
Схемката е сканируема. Носиш го капака на някой Ксерокс. Слагате го отгоре , Сканираш. Казваш им да ти пратят копие от скана на Електронна поща и го причкачваш тук.
Прерисуването после във фотошоп, както колегите правят скалите за радиоапаратите. Може да ти я драсна аз или някои друг ако на някой му се занимава. Просто трябва да качиш по описания начин четим оригинал.
ПП: Изгнилите лампи с метален балон загубили ли са вакуум или още се държат ?
Апарата определено е доста интересен.
Абе те да не мислиш че имат само металния балон? Отдолу би трябвало да са си със стъклен балон като всички лампи. Поне аз не знам да има лампа само с метален балон но може и да греша.
Само метален балон.стъклени са само изолаторите през които излизат изводите на елементите от долу на балона.
Ясно, не знаех че има такива. Интересно е как са осигурили херметичността на заварките и от къде е изтеглен въздуха изобщо.
Все си мисля, че лампата под метала си е в стъклен балон
Някои не са. Има и само с меални балони Примерно 6L6 на RCA
https://www.tubeworld.com/6l6gc.htm
Сигурен ли си за цитираната лампа? Това че пише метален балон не значи че е само той, ако си разглабял лично или си виждал снимки разглобена вече е друг въпрос.
Цитат на: origo - 13 Декември, 2015, 15:30:00
Ясно, не знаех че има такива. Интересно е как са осигурили херметичността на заварките и от къде е изтеглен въздуха изобщо.
Там между изводите има една стъклена тръбичка която накрая е споена,от там изтеглят въздуха.Гетера го разполагат директно върху вътрешната част на металния балон.Стъклото явно се лепи добре с метал,това което съм показал е 6AC7/6Ж4.Пробвал съм да режа 6П9 - 6AG7 и да слагам вътре друга лампа,положението е същото.Цялата карантия на лампата е на стъклен диск изолатор и стъклена тръбичка за херметизация.Когато правих Парасет-а навремето си правих такива експерименти с различни лампи които напъхвах в металните балони.Ще се опитам да направя снимка отстрани,фотото обаче е на таблета и не е качествено.6L6 е изцяло метална,6L6G има стъклен балон.Има една дефектна и ще се опитам да я изкормя внимателно.
Не можах да прочета на лампите от снимките и схемата какво пише,bojitchko ако ги прочете ще видим дали има някъде в запасите да го зарадваме.
Може да е полезно,слагам снимките.
Сега се опитах да разгледам по подробно,стъклените вероятно са 6V6G или 6V6GT изходен пентод,генератор подмагнитване и 6X5GT кенотрон.Металните може да са 6AC7,6SJ7 или подобен малошумящ пентод.
Ясно! Наистина са само с метален балон, благодаря за снимките :good:. Иначе относно схемата - този ,,магенотофон" има ли променливотоково подмагнитнване? Не е ли изобретено след ерата със записа върху жица?
Опитах се да я разгледам,има две лампи 6V6.Тази на горната част явно е крайно стъпало,под нея има втора 6V6 и вързан за нея прептящ кръг.На такова прилича.....генератор за подмагнитване.
Ако лампата беше без стъклен балон то корпуса и щеше да бъде електрод и щеше да има потенциалспрямо маса.Затова е в стъкло.
Веднъж от любопитство, разглобих една руска лампа, (мисля че беше 6К3, изгоряла), нямаше стъклен балон под ламариненият корпус. Само ламарина беше, с нещо като гумен уплътнител между основата-цокъл и ламарината.
Вярно че без балон ще е електрод металната обвивка обаче това не е проблем ако се свърже към маса, тъй като катода вероятно почти винаги е с по-висок потенциал и ток няма да тече. Освен това дори да се сврърже към положителен потенциал спрямо катода едва ли тока към него ще е голям, все пак между него и катода стои анода който ще служи като екран, малки части от катода ще имат ,,възможността" да имат електронна емисия към балона. То и в чиповете подложката е електрод с PN преходи към всичко останало, и затова се свързва към най-ниския потенциал винаги.
Цитат на: lz2xl - 13 Декември, 2015, 18:52:26
Опитах се да я разгледам,има две лампи 6V6.Тази на горната част явно е крайно стъпало,под нея има втора 6V6 и вързан за нея прептящ кръг.На такова прилича.....генератор за подмагнитване.
Точно така е - крайно с 6V6 и генератор на 40 Khz, пак 6V6. Двете метални предусилвателни са 6SJ7. Не знам здрави ли са, че още се занимавам с механиката. Изправител на 5W4. Има и индикатор с глимлампа.
Машината е на 115v/60hz, но вероятно трафа ще трябва да се пренавива, защото там е най-голямата ръжда. (около двете метални лампи) Ако ще го навивам, мисля да го направя на 220V.
Ако на някой му е интересно, ето малко информация:
http://www.smecc.org/wire_recorder_care_&_repair.htm
Ще бъде изключително интересно да чуем записа, когато реставрираш машината! Между другото, когато работех на летище София през 70-те години, т. нар. "бортовой самописец" - черната кутия на руските самолети, беше с подобен магнитофон. Освен него имаше и такъв с лента - "Орво" разбира се. Вероятно жичния и бил за данни от агрегатите на самолета, а лентовия - за разговорите в кабината.
bojitchko
6SJ7 според книгите е руската 6Ж8,6V6 е 6П6С,имам някъде такива.Ако има зор за лампи.5W4 е непозната за мен.Ако някой знае аналог да казва.
Аз повече се притеснявам за честотата, то напрежението не е голям проблем, и това че мрежовия траф е ръждив не е проблем попринцип, защото както знаеш параметрите му се подобряват като ръждяса :) стига разбира се да не е окъсил. Обаче това нещо сигурно се задвижва посредством асинхронен или синхронен мотор чиито обороти ще са по-ниски за 50 херца, това ако правиш нови записи може и да не е огромен проблем, но ако искаш да просвирвш готови такива ще бъде проблем. Мислил ли си по въпроса с неговото решаване?
Разликата не е голяма и скоростта ще е малко по-ниска. Колкото до записи, разполагам с двете ролки, с които дойде магнета, но и на двете има много малко тел. Би трябвало да събират над километър. Та едва ли се очаква да има интересен запис на тях. Знаеш, няма да се ползва по предназначение и скоростта няма значение. Освен това, колелетата за движение при запис и възпроизвеждане са направени за две скорости. Още незнам какви. Мисля, стандарта при жичните е около 60см/сек.
Ето схемата сканирана. Който може да я оправя. :)
Не знам защо излиза така. При сканирането е обърната. Завъртам я до нормално, запазвам завъртяна, но пак се връща обърната.
Господин Гейтс има страшно много кусури. :D
На първо пипване - това се получи, амо не ме домързи, ще го пречертая тези дни.
[attach=1]
Когато бяхме студенти едно време пречертавахме схеми на прозореца.Разпечатваш ако може на по-тънка хартия,лепиш на прозореца,слагаш паус отгоре,вадиш разни шаблони и линии и пречертаваш.Нататък е ясно-сканираш и вадиш на принтер.Все пак Gabo е избистрил доста добре оригинала.Това е методика от преди 30 и повече години....
По абсолютно същата методика се прави на фотошоп. Слагаш един прозрачен слой върху картинката( все едно прозрачна плака за шрайб проектор) и почваш да повтаряш отгоре линиите , после махаш картинката, слагаш бял фон и си готов.
Това го правя в пейнт, но нямам време.
[attach=1]
Каквото можах да разчета го нанесох, ако някои има желание ще му пратя ПСД файла да прави корекции че е твърде голям за прикачане
Чудесна работа monti !!!Мисля,че има един пропуск схемата:Високоволтовата анодна намотка на мрежовия траф има средна точка към маса.Моля ако греша да бъда поправен.Винаги съм казвал,че във форума има много разнообразни специалисти и при обединяване на усилията проблемите се решават.Към собственика на магнетофона-имал съм давени трансформатори доста ръждясали но след продължително сушене си работят.
оправих някои пропуски и грешки които видях. Колега Симеонов не виждам такава средна точка на оригиналната схема, ако имаше щях да я нанеса.
Наистина в оригиналната схема не е начертана средна точка, но такава трябва да има, просто в този вид няма как да има анодно напрежение. Сигурно трябва да е свързана към долния край на C13 обаче за по-сигурно трябва да се види на монтажа как е свързана.
Прекрасна работа, monti! Би ли оправил, видимите неточностти?
1. Има връзка на средния извод на високото към маса. Масата минава много близо до намотката и е съвсем къса чертичка, която не е излезнала при сканирането.
2. Превключвателят във вторичната на изходния траф с номер 5, няма отбелязана позиция. Свържи средата с горния по схема край.
3. Премести R1 на решетката на първата лампа, че така няма преднапрежение.
4. Кондензаторът в катода на изходната лампа е С7.
5. Кондензаторът в анода на изходната е С9.
Сигурно има още грешки, но в процеса на възтановяване, ще ги уточним.
И да питам друго. Може ли вместо номерация на елементите да се напишат стойностите?
Видях още нещо. Съпротивлението до R18, означено като R14, всъщност е R17.
Оправих корекции номер 2,4,5 и R14 на R17.
Тъй като не съм толкова навътре със ламповите схеми като останалите колеги за корекции 1 и 3 ще те помоля да го драснеш на пеинт какво каде трябва да е и ще го оправя. По другия въпрос по принцип може вместо номерация да са стойности на схемата но според мен така е по пригледно като добавим отляво и списъка със стойностите както е в оригиналната схема.
Специално за точка три започвам да се съмнявам, че в решетката на първата лампа има кондензатор. Символът е различен. Ще видя как е изпълнено и ще пиша. Колкото до първа точка, сложи една чертичка между средата на високоволтовата намотка ( тази която отива на анодите на изправителката) и отвесната линия. Това е маса.
Ето списък на елементите:
R1 - 5.0 M C1 - 50nf
R2 - 3.0 M C2 - 50nf
R3 - 0.5 M C3 - 25.0Mkf
R4 - 2K C4 - 25nf
R5 - 1,0 M C5 - 50nf
R6 - 250K C6 - 50nf
R7 - 0.5 M C7 - 25,0Mkf
R8 - 250 OM C8 - 25nf
R9 - 750 OM C9 - 250nf
R10 - 150 OM C10 - 10nf
R11 - 4K C11 - 50nf
R12 - 4K C12 - 5nf
R13 - 4K C13 - 8.0Mkf
R14 - 4K C14 - 16.0Mkf
R15 - 5K C15 - 8.0Mkf
R16 - 25K C16 - 8.0Mkf
R17 - 25K C17 - 5nf
R18 - 25K C18 - 5nf
R19 - 200K C19 -
R20 - 0.5 M C20 - 500pf
R21 - 0.5 M C21 - 500pf
R22 - 250K
R23 - 150K
Първа точка изпълнена и добавих списъка с елементите заедно с още някои дребни корекции. Ще изчакам да кажеш как стоят нещата с точка три и ще кача коригираната версия.
Имаме сериозен проблем! :D
Както и очаквах, това, което е на първа решетка и в началото го помислих за кондензатор, липсва и не е ясно какво е. Мотаят се няколко свободни жици с клеми към които е било свързано "нещото". На снимката се вижда и 5 мегаомовото съпротивлиние, свързано към "нещото" и маса. Ясно е, лампата не може да работи без преднапрежение и затова залагам на батерия. Имате ли мнение по въпроса?
Ето и снимка на свободните жици: :)
Да, най-логично е да е батерия. Това обяснява и защо го няма. Инак лампата май може да работи с нулево преднапрежение, някои го правят например триодната част на EABC80 в приемниците е с катод на земя.
Справка: http://www.kn34pc.com/sch/sch_rx/rx_orfey/sch_rx_orfey.gif (http://www.kn34pc.com/sch/sch_rx/rx_orfey/sch_rx_orfey.gif)
Но тук има елемент и той най-вероятно е батерия за преднапрежение макар че защо не са пуснали лампата с автоматично преднапрежение не знам.
Тази батерия сигурно е била доста голяма, за да има такива клеми. Лошото е, че няма място за нея. Излиза, че е хвърлена на произволно място в кутията. Забравих да направя снимки преди да започна да оправям усилвателната част. Всичко е нахвърляно безобразно и човек се чуди как е работило. Да не говорим за използваните проводници. Смятам да пооправя това-онова и ако не тръгне от първо пускане, разбира се при изправни елементи, ще трябва да се прави цялостен нов монтаж.
monti, не прави нищо по точка 3. То е ясно, че батерия няма да има и ще видим как ще стане.
какво толковя има да гледаш и да решаваш, според радиомузея 1-ва решетка на 6sj7 трябва да гледа в -3волта, слагай един държач за батерия тип монета 50ст ,и си готов.
Малко разяснение на снимка на свободните жици: Въпрос средната жица със съпротивлението не отива ли на първа решетка?Ако е така:това което липсва е кондензатор изпълнен в метален кожух с изводи винтове М3 излизащи през стъклени изолатори от металната кутийка.Кондензатора обикновенно е качествен и високоволтов за да не подмагнитва главата.Третия му край-свободния край на резистора е маса-кожуха на кондензатора.Преднапрежението се формира на високоомния резистор -5мом.Виж например Пионерчето.Ако кондензатора има макар и нищожен ликаж ще изяжда преднапрежението .Получаването на преднапрежение по този начин/с високоомен резистор свързан с първа решетка и маса/ се налага за да няма резистор за преднапрежение в катода и подаване на преднапрежение от източник на такова.Повдигането на катода от маса прави стъпалото неустойчиво към шумове и брум който може да е съизмерим с много малкото индуцирано напрежение от главата.
ПС Много пъти препрочетох написаното от мен за да се опитам да бъда максимално ясен и се извинявам за дългите изречения. ???
Ето готовата схема. Божичко ако нямаш нищо напротив бих искал с твое разрешение да кача схемата в радиомузея.
Браво колега :good: .
Цитат на: Ангел Симеонов - 18 Декември, 2015, 08:47:15
Малко разяснение на снимка на свободните жици: Въпрос средната жица със съпротивлението не отива ли на първа решетка?Ако е така:това което липсва е кондензатор изпълнен в метален кожух с изводи винтове М3 излизащи през стъклени изолатори от металната кутийка.Кондензатора обикновенно е качествен и високоволтов за да не подмагнитва главата.Третия му край-свободния край на резистора е маса-кожуха на кондензатора.Преднапрежението се формира на високоомния резистор -5мом.Виж например Пионерчето.Ако кондензатора има макар и нищожен ликаж ще изяжда преднапрежението .Получаването на преднапрежение по този начин/с високоомен резистор свързан с първа решетка и маса/ се налага за да няма резистор за преднапрежение в катода и подаване на преднапрежение от източник на такова.Повдигането на катода от маса прави стъпалото неустойчиво към шумове и брум който може да е съизмерим с много малкото индуцирано напрежение от главата.
ПС Много пъти препрочетох написаното от мен за да се опитам да бъда максимално ясен и се извинявам за дългите изречения. ???
Да, съгласен съм че се използва този метод за получаване на преднапрежение, но не е ясно едно - защо резистора 5 мегаома не е от решетката към маса а е към маса след въпросния кондензатор. Според мен това не е било кондензатор ами баш батерия (вижте как се означават кондензаторите на другите места в схемата). Не пречи батерията също да е била в метален екраниран корпус за който да е бил предвиден третия извод. Така мисля, може и всички да грешим де.
Не може да е кондензатор,висяща решетка без утечен резистор е нонсенс.Няма такъв вариант,батерия е напълно възможно.Резистора според маркировката трябва да е 450 к.
origo е написал всичко, което мисля относно батерията и няма да повтарям. Разбира се, ще пробвам с батерия, но машината няма да се ползва и няма защо да се слага батерия. Малко ще се промени входната част.
R1 си е 4.7 Мом - зеленият цвят е 5 нули. :)
Златните ръце на monti и Gabo решиха и въпроса със схемата.
Днес се занимавах с усилвателя. Мрежовият, изходният, дроселът и всички бобини са здрави! :o Единствено се наложи да пренавия релето и...За съжаление главата със скъсано начало. Добре че беше разглобяема, но проблемът беше сериозен. На микрометър, жицата е 0.03, което предполага 0.02 без лака. Нямам такава и се наложи да пазя оригиналната. Някой да е развивал и навивал проводник 0.02? Ами то, като духнеш и се къса. :) С мамата и много късмет, главата е готова. Не съм броил навивки, но съпротивлението й е около 1ком. Релето не беше проблем, защото е с проводник 0.11. Това реле участва в автоматичния стоп, но засега не ми е ясно как работи. По схема е включено последователно след дросела и още не ми е ясно кога и как включва и изключва.
Досега, каквото пипна и всичко се урежда, та това чудо ще вземе и да свирне! :D
Цитат на: monti - 18 Декември, 2015, 19:03:02
Ето готовата схема. Божичко ако нямаш нищо напротив бих искал с твое разрешение да кача схемата в радиомузея.
Поздравления за положеният труд и колегиалното отношение!