Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Технологии и джаджи => Темата е започната от: ahedproductions в 16 Януари, 2016, 10:44:49
-
Много инженерно адекватен линк! Много варианти, осцилограми и тестови резултати.
http://www.dos4ever.com/battery/battery.html
:drinks:
-
Интересна статия наистина, има много да се научи от нея. Обаче видях че ползват предимно стандартни ключови преобразуватели а не резонансни, а за захранване на радиоапаратура приемаща амплитудно модулирани сигнали аз лично бих предпочел резонансен Royer осцилатор:
[attach=1]
Схемата съм я дал само като идея, с тези бавни диоди в изхода няма да работи оптимално.
Въпросния преобразувател хем ще има по-високо КПД хем ще генерира по-малко смущения. Въпрос на лични възгледи е разбира се.
-
Хм, а как ще реагира при измененията на товара?
-
Безспорно посоченият линк съдържа прецизно оформен
и технически издържан материал, както и удачна
практическа разработка.
А и лабораторията е впечатляваща.
Но много колеги смятат, че голяма част от чара на
един лампов батериен радиоприемник е именно
в захранването му от батерии сухи елементи.
-
Хм, а как ще реагира при измененията на товара?
За конкретният случай както е посочено в статията,
става въпрос за захранване на батериен радиоприемник
тип P87BQ, където консумацията е практически еднаква
и не зависи от режима:
- по отоплителна верига +1,5V → 125mA;
- по анодна верига + 90V → 10mA.
Същата консумация имат и българският "Турист",
руският "Турист ПМП-56" и полският "Шаротка".
-
Осцилатора на ройер се държи стабилно при промяна в товара, работи безопасно и на празен ход. Само при свързване на капацитивен или индуктивен товар непосредствено към вторичната намотка се променя работната честота. В случая съм правил осцилатор на ройер с умножител на напрежение в изхода за захранване на гайгер-мюлерова тръба. Изхода е изключително стабилен дори при промяна на изходния ток от 0 до 1 милиампер. Мисля че на базата на такъв осцилатор може да се разработи хубав заместител на анодна батерия. Естествено предложените вече решения са прекрасни особено с това че са напълно завършени изпипани и работещи.
-
На посочената схема е отбелязано захранващо
напрежение в диапазона 0,5÷5 Vcc.
Дали наистина този осцилатор работи стабилно
например при Uзахр. = 1,2÷1,5 V?
-
Здравейте колеги.
Ето какво си купих директно от Ибея:
http://www.ebay.com/itm/Valve-tube-battery-radio-power-supply-90V-1-4V-/322017582522?hash=item4af9be5dba:g:m0oAAOSwUV9WnI0A
Прецених, че да го направя въпросното захранване ще ми отнеме повече време отколкото да го купя направо готово направено.
А и направо може да се сложи в реплика на тези батерии...оригиналните батерии са достатъчно големи за да поберат в себе си това захранване. Това по долу са оригиналните батерии на фирмата RCA. Ако някой иска оригиналните размери на батериите ще му ги изпратя...
-
Това е мрежово и с малките си размери прилича на импулсно. За мрежово захранване твърдо бих се придържал към линейното, просто размера не е най-важното а и защо всеки батериен апарат да има собствен, може да е един и да се захранват от него и да си стои вън от апарата. Относно роийер осцилатора, не съм го пробвал при много ниски напрежения, но принципно няма причини да не може да се оразмери да работи при 3 волта входно напрежение, под тази стойност мисля вече е неразумно. Особено ако се ползва за анодно захранване, където все пак се иска някаква мощност, не бих слязъл под 6 волта а и не виждам какво печелим като сваляме напрежението. Дори да се захранва от по-малък брой елементи ще трябва те да са с по-голям капацитет и отново обема расте.
-
Схемата на Stefano Giliardi е красотка. Чудя се, колегата origo дали няма да даде подробности за трафчето, което е ползвал.
-
Ами конкретната схема не съм я правил, но принципно съм правил няколко ройера за различни цели, мога да кажа че до към 15 вата изходна мощност е достатъчен ферит Е20 - 25. Лично аз навивах експериментално, мисля до към 11 микрохенри докарвах първичната индуктивност. Следи се тока на ПХ до е достатъчно малък ако трябва се навиват повече навивки. После вече се изчисляват и навиват нужния брой вторични навивки и така. Не е нищо сложно. На базите се гледа да се получи амплитудна стойност на напрежението 6 волта т.е. в зависимост от първичното напрежение се смятат броя навивки на базовата намотка.
-
Според мен това захранване има смисъл само като упражнение и по-малко практическа стойност. При това ниско входящо напрежение к.п.д.то едва ли ще е повече от 0,8, пък и приемника вероятно ще приема единствено генерациите на преобразъвателя!
-
Има как да се направи добре - ZVS/ZCS се нарича. Имам един проект в движение и като приключи ще се пробвам за едно радио да направя 90V@15mA+2V@1A. Мисля една пробвана и доказана схема, още я мисля. ДО колкото зная поне 4 приемника работят прекрасно с нея. Само, че я имам на слафетка :D Като я начертая ще я кача. :drinks:
-
Да, осцилатора на Ройер е именно ZVS превключване в нулата на напрежението. КПД от 0.8 е реално постижимо при 12 волта входно напрежение и биполярни транзистори. С полеви може и по-високо. То никак не е ниско КПД 0.8 според мен де. Относно това дали приемника ще хваща нещо друго освен смущения - ако преобразувателя се изпълни в екранирана метална кутия мисля че приемника няма да го чува, то това му е идеята попринцип на резонасния преобразувател, но естествено без да се пробва няма как да се знае. Все пак да не забравяме че старите автомобилни лампови приемници са захранвани с вибропреобразувател и не са чували смущения. Естествено аз лично нямам батерийни апарати, и реално не се интересувам от разработката, но си мисля че има повече смисъл да се направи такъв преобразувател от колкото да се занимаваш да поиш десетки батерии, това в случай че все пак искаш радиото да се храни от батерии.
-
КПД от 0,8 е чудесно и съвсем реално постижимо, особено с феритна сърцевина.
А при използване на епитаксиални транзистори ще стане и още по-добро със 7 до 10 %. Обаче такива в Комет нямат и не са и имали :-(, за другите да не говорим...
-
КПД от 0,8 е чудесно и съвсем реално постижимо, особено с феритна сърцевина.
А при използване на епитаксиални транзистори ще стане и още по-добро със 7 до 10 %. Обаче такива в Комет нямат и не са и имали :-(, за другите да не говорим...
Има в Комет, как да няма епитаксиални транзистори ето напр.
https://store.comet.bg/Catalogue/Product/2551/
-
Като им гледам параметрите от пдф-а, малко са слабички, няма да станат.
-
Като им гледам параметрите от пдф-а, малко са слабички, няма да станат.
Тези са оригинал от схемата, и са изработени по същата епитаксиална технология.
https://store.comet.bg/download-file.php?id=6828
-
Гледам Saturation Voltage = 0.5 V. Нещо не са много подобрени спрямо оригиналните BD135-7-9.