Форум за любителите на Стара електроника
НЧ усилватели, грамофони, магнетофони, касетофони и др. възпроизвеждащи устройства => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: velio в 14 Юни, 2016, 01:42:18
-
Преди дни си взех Унитра G601 и естествено имаше проблем с оборотите при който подскачаха малко в един определен момент .След дълги философии по форумите и други изчетени неща даже тръгнах да му правя нова строба на лампата ,но закачена на диска ... след известно време експерименти стигнах до извода че подскачането става винаги на точно определено място на диска ... тоест няма значение как го разместя този диск ,но когато сложа там маркер те се сменят само на това място ! Естествено този проблем го нямаше при 602 и взех диска от 602 и сложих една лампа отвън на диска ,защото маркера при него е отвън .. никакво подскачане и играене ,а оборотите след лека фина настройка със потенциометъра си легнаха . Само "температурният дрейф " типичен за онези страхотни електронни компоненти вътре го има ,но не и подскачането и играенето .
Оказва се че така нареченият проблем с оборотите на 601 е ... неправилно напечатана строба на диска .При моя модел стробата е отдолу и е с боя правена .
Като се сетя какви неща бях тръгнал да правя по грамофона за да го накарам да престане да играе ..Щях да сменям компоненти и даже сложих два ремъка един върху друг да не е от разтягането на ремъка където се обясняваха по форумите ,че не била изчислена системата добре и оригиналният ремък бил по не еластичен и всякакви такива глупости . То всъщност не е ремъка изобщо..
Е ,да има някакви вариации, но в границите на нормата...
-
оригиналния ремък е точно какъвто трябва да е, неоригинални има меки и доста еластични, които предизвикват проблема с постоянното догонване.
а за температурния дрейф има цял научен труд на ориго :)
-
Температурен дрейф на силициеви полупроводници.... Не че го няма, ама чак пък толкова.... На тия грамофони слабото звено в схемата за поддръжка на оборотите е фоторезисторът. И след години употреба- ремъкът. Оригинален-неоригинален все тая. Разтегля се и трябва да се сменя.
-
че системата не е изчислена добре, и че ремъка трябва да е "твърд" са два факта. а че работи и така е трети.
казано с други думи - работи и така, но може и доста по-добре. със същата схема. и разбира се с изправен фоторезистор.
и температурния дрейф се дължи не на полупроводниците, а на резистор(и) и кондензатор(и) с доста голям такъв.
-
Прочети темата ми по въпроса с температурния дрейф на оборотите на този грамофон:
http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=6962.msg48793#msg48793 (http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=6962.msg48793#msg48793)
Изследвал съм много задълбочено проблема и съм писал точно на какво се дължи и как може да се подобри при G602. Не е вярно че се дължи основно на резистори и кондензатори. Малка част от компонентата от дрейфа може да се дължи на кофти резистори и кондензатори, но истината е че основната част е от двата диода от детектора след диференциращата верига и лошото е че тази част е почти непремахваема, единствения начин да се повиши напрежението на ООВ и да се ползват диоди с по-малък пад, за да може абсолютното изменение да има по-малък относителен ефект върху оборотите. И да, точно толкова е точно от тях. И то не е чак толкова де, около 0.5 - 1% е без никаква намеса, аз съм го свел до 0.3%. Всички стойности са приемливи и съвсем малки, просто стробоскопа е много чувствителен прибор и хваща минимални отклонения. Сега пък със стробоскопа хващам и отклоненията на мрежовото напрежение :).
Пулсацията на оборотите не винаги се дължи на кофти нанесен растер както е било при теб. При мен си ги има пулсациите не са големи но си ги има и не само при мен, има ги навсякъде при всички такива грамофони неизбежни са дължат се на закона за регулиране и реакцията на системата, темата е сложна и не съм я изследвал достатъчно дълбоко все още.
-
Интересно изследване си направил ,но определено си го има дефекта със стробата при този грамофон . Казвам го защото имам два такива . На единия и на другия сложих диска и пак същото и то на едно и също място на диска само !! Мога да го поместя и да го наглася друго яче и пак същото ,но сложа ли диска от 602 или друга строба и хоп няма ги пулсациите . Също не съм толкова нещастен от температурния дрейф . След много малко време се нормализира . Аз изслушах 2 плочи и през цялото време си държеше обороти .
Обаче има и нещо друго, но ВАЖНО : Лагера при тези 601 е по дебел и направен от груба стомана .В него има доста триене към оста и единствения начин по който да се преодолее е да се смаже с качествено количество грес . Моята даже не е тънка ! Преди да го гресирам се затормозяваше .След смазката си тръгна и то до там добре че като правих тестовете с двата ремъка и при това доста натегнати ,оборотите ги държеше . За сравнение преди това ,реших да сложа само един от двата а единия е малко по малък размер .. веднага забавиха оборотите прекалено много .
-
Не е вярно че се дължи основно на резистори и кондензатори.
"- Стойността на C5 при полиестерен кондензатор (какъвто е оригиналния) се увеличава с температурата и това също води до увеличаване на напрежението генерирано върху интегриращия кондензатор C10.
- Замених C5 с полипропиленов кондензатор на WIMA MKP10 който има отрицателен температурен коефициент на капацитета"
признавам си, изстрелях го малко набързо, без много да мисля. било е частично вярно, но некоректно :)
спомените ми от занимавката с моята фоника са че смяната на крайния транзистор всъщност влоши температурния дрейф, и накрая върнах оригиналния.
от друга страна пулсациите са пряко свързани с еластичността на ремъка. по-еластичния ремък вкарва закъснение между реакцията на мотора и оборотите на платера, което в крайна сметка прави реакцията на регулатора да изглежда "прибързана". на практика с нов (NOS) оригинален ремък няма и пулсации, поне не видими на стробоскопа.
моят G601 е "междинен" модел, с платер подобен на 602, със странични "лети" метки на стробоскопа и с "външна" глимка. версията която действително индуцира сериозен брум в дозата. все още чака да реша каква ще е съдбата му, но съм му приготвил един директ драйв мотор мацушита, който с тежкия платер работи смайващо добре, имам известно колебание дали да не го запазя автентичен, но ме сърбят ръцете да го оперирам.
-
Ако смяташ че ще стане добре с директния мотор го модифицирай, не е кой знае каква ценност в оригиналния си вид. Обикновено директ драйва не обича тежки платери, ама щом тоя се справя добре, значи дерзай. Само внимавай ако мотора не е от грамофон, да не се окаже че внася повече шум и вибрации от необходимото защото за грамофон това е много важно. По отношение на крайния транзистор - единствения начин по който той влияе на температурния дрейф е това до колко нагрява въпросните диоди за които става въпрос в моята тема. При мен единия диод беше много близо до транзистора който бях поставил с по-голям радиатор че оригиналния грееше и това още повече влошаваше нещата, в последствие както се вижда от темата преместих диода така че да е значително по-далеч от радиатора и нещата се подобриха значително (около 3 кратно подобрение).
Моята G602 понякога пулсира понякога не, и с оригинален закупен нов от Полша ремък си има пулсации на оборотите от време на време. Разбира се те са малки и не влияят изобщо на звука мисля че са под 0.1% но си се виждат на стробоскопа, както казах той е много чувствителен прибор, особено като съм направил модификацията за по-контрастен растер всяко потрепване се вижда.
-
Притрепването на образа от стробоскопа се дължи на некачествено разделяне на стробоскопните маркери.Диска е достотъчно тежък и с голям инерционин момент за да не реагира на моментни пикове които и без това няма как да се повят при въртенето на мотора.И да не забравяме приводното отношение на ремъчната предавка мотор-диск.Грешката която би направил като процент в оборотите си мотора трябва да се раздели на приводното отношение и тя става достатъчно принебрежимо малка.Мерил ли е някой честотата на мрежата с прецизен честотомер?!Да не забравяме,че стробосскота се захранва с мрежова честота а не със собствен генератор.Какво е усилието при просвирване на плочата?Нищожен натиск,малко триене в лагеруващия възел при правилно подбран смазващ флуид,друго няма.А старите грамофони с асинхронен двигател и фрикционна шайба -каква обратна връзка имаха?А имаше време когато единсвения носител за простосмърнтите беше само плоча.Единствения проблем при тези грамофони е,че когато не се използват трябва да се освободи ремъка от мотора за да не се пречупва на малкия диаметър на шайбата на мотора.
-
Не си съвсем прав! Това поклащане за което говоря аз специално няма нищо общо с качеството на стробоскопичния растер. Не е толкова бързо, говорим за колебания с честота около 0.5 херца там вече инерчния момент на диска не е достатъчен за да го изглади, а именно той в комбинация с ООВ го пораждат. Следил съм напрежението към електромотора и то се изменя в доста стабилни граници в такт с това изменение и на оборотите, няма просто никакво съмнение за генезиса на проблема. Относно мрежовата честота - да мерил съм я и със собствен точен честотомер, а и всеки може да следи показанията от този сайт на цялата европейска мрежа:
http://www.mainsfrequency.com/ (http://www.mainsfrequency.com/)
Съвпадението с моя честотомер е пълно. Няма бързи периодични изменения които да обвиним че са причина за олюляването на стробоскопичния растер, но след като направих необходимото да намаля температурния дрейф на оборотите вече има случаи в които забелязвам отклонението на мрежовата честота по предварително вече зададените обороти на диска.
За грамофоните с асинхронни и синхронни мотори - там няма ООВ и това е най-добрия вариант за един грамофон, честотата на въртене на диска е зададена от мрежовата и до колкото мрежовата честота е стабилна е стабилна и честотата на въртене, няма олюляване, няма догонване няма нищо. Не казвам че тук са проблем тези пулсацийки ама аз ако го правех едва ли щях да се задоволя с това постижение. Затова си има цяла наука за електронни регулатори и системи с обратна връзка определят се закони на регулиране, фазово честотни характеристики на цялата електро механична система за да бъде регулатора стабилен, да няма пререгулиране, осцилации и т.н. Подобно е на стабилността при НЧУ само дето е доста по-сложно защот имаме намесена механична система със собствена реакция обикновено достатъчно бавна и повечето звена за регулиране не са от първи ред а от втори което още повече усложнява задачата.
-
директния мотор е използвания в техникс 2000, механически е ювелирно изработен, екземплярите които имам са неупотребявани, разглобих единия за да проверя какво е положението - смазката е прясна, като току-що сложена, а са поне 30-тина годишни. направих 8 часов тест с унитренския платер, оборотите не трепнаха на 16В нестабилизирано захранване вместо на 18 стабилизирано както е по упътване. елементарно се модифицира да върти и на 78 об/мин. изобщо песен....
нещото което бави проекта е това че правим ремонт в работилницата, а трябва да направя на струга конусна приставка за платера, какъвто е вала на мотора, също и адекватна стойка за самия мотор, трябва да се монтира около 3см под шасито.
когато започна ще пиша със снимки, вярвам че ще е интересно.