Форум за любителите на Стара електроника
Нови технологии => Други => Темата е започната от: lager в 18 Юни, 2016, 13:49:06
-
Мисля че пасва точно на темата на раздела , макар че не е атомен реактор предлага , по-точно е предлагал някога , не съм правил справка за наличието му в момента. Иначе съм видял лично инсталацията на Пловдивския панаир , откъдето е и този документ .В годините назад съм чувал разни прказки , виждал съм на руски сайтове да се предлагат изделия , използващи този принцип . Във физиките които съм учил не е бил разглеждан ,може би има сведущи по този въпрос, ако някой е наясно нека поясни.
-
Понеже се получи някаква грешка в прикачането ги пускам допълнително:
-
То не се чете, за що иде реч. Направи снимки с голям размер да можем да го прочетем. или го направи в PDF формат скана и така го прикачи.
-
Торсионни генератори се използват отдавна. Но едва през 90те. са разсекретени от военните. Русия е водеща в тосионните технологии. Криорефрижератора представлява съд на дюар в които са потопени отрязъци от вълноводни линии. В книгата "Теория на Торсионните Полета" на Генадий Шипов ще видите стендовете на първите торсионни генератори за въздействие върху биологични системи това е генератора на Смирнов и многофункционалният генератор на Акимов. фиг.60. На фиг.61 е представен торсионен приемо-предавателен канал на стенд. А на фиг. 62 е показана амплитудно-честотната характеристика на приетия торсионен сигнал върху екрана на компютъра. Преди години четох че Руснаците не използват вече бавните електромагнитни вълни. Торсионните вълни се разпространяват без загуба на енергия.
-
И аз съм ги гледал. Строели или бяха построили завод в Украйна, щяха да ги произвеждат и в България ама нещо се разсъхна работата.Личното ми мнение че устройствата за икономия на ток са по ефективни от тях. :D
-
Ако говорите за Палюшев и фирма Деметра нещата са ясни.Експериментите които са правени в тец "Трайчо Костов" са уникални. А това че не са реализирани от Топлофикация е отделен въпрос. В Уросвати се намира електроцентралата.Сензационен торсионен генератор работи в България
От в-к Монитор (незнам нито годината нито месеца на статията)
Сензационният торсионен генератор се ползва за отопление, изобретателите твърдят, че има приложение във всеки отрасъл.
Симона Дончева
Вече 100 бройки от изобретението торсионен топлинен генератор, което отоплява няколко пъти по-евтино от тока и парното, работят из страната. Евтиното топло нашумя преди десетина дни.
За семейство с къща 80 кв.м и месечна консумация от 2.88 Gkal топлинна енергия, цената на отоплението е от 100 до 450 лв. С генератора цената пада под 100 лева.
"Все още не може да се каже с абсолютна точност как работи торсионният топлинен генератор, но пък ефектът е налице", казва Константин Тренчев, който е един от патентопритежателите на съоръжението.
В "Енергоремонт" вече са изработени 80 топлинни генератора, а до края на февруари ще бъдат готови нови 100 броя.
За да работи генераторът, се използва електроенергия, обясни пред "Монитор" един от изобретателите на съоръжението инж. Христо Стоянов. С тази енергия се задвижва водонапорната помпа, която вкарва водата в специалната торсионна глава. В нея водата се движи по спирала с много висока скорост и ниско налягане. Тогава настъпват промени във връзките и ъглите на молекулата на водата, като при този процес се отделя голямо количество топлина.
"Цялата работа е много проста", обясни инж. Стоянов и допълни, че при преобразуването на енергията не се отделят никакви вредни емисии.
Съоръжението може да се използва и за пречистване на басейни, без да се използват хлор или други препарати. Опитите показват, че след като водата премине няколко пъти през торсионната глава, бактериите изчезват.
"Не е много ясно как става, но това са явления, които учените тепърва ще изследват", казаха изобретателите. Според тях съоръжението може да се ползва и за обезсоляване на морска вода, за изкуствено стареене на вина и алкохолни напитки, както и за поливни води, стимулиращи вегетационните процеси.
Един от първите експериментални модели на топлинен генератор работи в офиса на "Деметра - Гея".
Неясен остава и фактът, че след като водата поработи в машината РН се променя. При неутралната чешмяна вода РН е около 7, а след като тя премине няколко пъти през торсионната глава, РН се изменя на 8,8.
Едно от местата, където се произвеждат торсионните топлинни генератори е предприятието "Енергоремонт" в Бобов дол. Досега там са направени 80 генератора, а до края на февруари трябва да бъдат готови нови 100 бройки.
За сега цената на един уред е около 8000 лв.
"В момента правим опити върху 4 клв/ч генератор за отопление на апартамент около 100 кв. м, обясни гл. инженер на предприятието Валери Кичев. Неговата цена ще е доста по- ниска. Уредът ще бъде с размерите на пералня, а температурата ще може да се програмира за всеки час.
Според патента, най- важната част на торсионния топлинен генератор- термоглавата, трябва да е изработена от титанова сплав. Тя обаче е много скъпа и затова е заменена със стомана издържаща на висока температура с добри механични качества.
Изобретението, дело на украински академик и български учени, може да работи и с други флуиди освен с вода. В "Енергоремонт" вече са извършвани и опити с изгоряло трансформаторно масло, които според участниците в експеримента дават много добри резултати.
Предприятието "Енергоремонт" е 100% държавно. В него работят 380 човека, а ако поръчките станат редовни, ще наемем поне още 200 души, каза директорът на завода инж. Йордан Йорданов.
Преобразуването на енергията става чрез въздействие на водата на молекулярно ниво в термоглавата на торсионния генератор. Там се създава енергийно напрежение, което поражда усукване и променя дължината на връзките и ъглите на свързване в структурата на флуида на молекулярно ниво. При този процес се отделя голямо количество топлина. След като водата излезе от изхода на генератора процесите се стабилизират и възстановяват, но тя вече е топла. Енергия от нищото-интервю с Божидар Палюшев
Публикувано от elan - 02 05 2004 в 12:46 BG
Енергия от нищото
Интервю с Божидар Палюшев (от Соня Гълъбарова)
Г-н Палюшев, какво е това торсионно поле?
Торсия ще рече завихряне, усукване, въртене на пространството. Явлението ни е познато от материалния свят – представете си например въртенето на течността в чаша чай, който разбърквате с лъжичка. Или въртенето на земята около оста й. Теорията на торсионните полета доказва съществуването на нов тип физическо поле, което се поражда от усукването и вихрите в пространството. То е различно от известните ни досега гравитационно, силово, електромагнитно и слабо поле.
Торсионното поле не пренася сила и енергия, то има свойството да пренася информация. Всякаква – от структурата на вселената до биологичните видове.
От къде идва тази информация?
Източникът й е Световното поле на съзнанието. То има качества на човешко съзнание, но в много по-глобален мащаб. Много екстрасенси, които успяват да проникнат в него, го наричат информационна банка, колективен разум и подсъзнание, вселенски компютър.
Съществува ли такъв?
Теолозите го определят като Бог или Свети Дух. Теорията за торсионните полета е колективна, до подреждането й стигнахме няколко човека. Започнахме да я изграждаме в средата на последното десетилетие от миналия век и вече е научен факт.
Още Айнщайн е подозирал за съществуването на торсионните полета. Щом завършва своята обща теория на относителността, той започва работа по геометричната теория на електромагнитното взаимодействие, свързвайки го със свойството на пространството да се усуква. Работи до края на живота си, но не успява да я завърши. Признава пред близките си, че за този труд е хвърлил много повече сили, отколкото за теориите, които го прославят. И е убеден, че един ден това свойство на пространството да се завихря ще се използва от човечеството.
Каква е ползата от вашата теория?
Тя се роди в наши среди – Русия, Украйна, България. Синтезът й е събран в книгите ми “Физика на Бога”. От теоретичната разработка до практическото й приложение минаха само година-две. През 1993г. група учени започнаха да правят топлинни генератори за граждански цели, използвайки технологии, прилагани в руските атомни подводници. Оказва се обаче, че един от генераторите бълва топлина, без да е включен към никакъв източник на енергия. Те установиха, че генераторът е попаднал под въздействието на торсионно поле, получено вследствие на усукване на пространството и черпи енергия от него.
Използва ли се за нещо тази енергия?
Така се стигна до идеята за уникалния торсионен генератор, който може да намери приложение в медицината, енергетиката, екологията, буквално във всички области на живота. През 2000 г. компанията “Деметра-Гея 94” започна производството му. Експериментирахме го у нас в ТЕЦ “Трайчо Костов” и в един троянски завод. Стойността на топлината, получавана с него, е изключително ниска, защото енергията с която работи, идва от пространството, от физическия вакуум.
Искате да кажете, че получавате топлина от нищото?
Самият апарат представлява мощна помпа, която движи водата за отоплителната инсталация. Това е единствената механична енергия, която се изразходва. При движението си водата попада в полето на действие на торсионния генератор, той излъчва торсионна енергия, получена от завихрянето на пространството. Работниците в троянския завод, където подадохме топлина от нашия генератор, се уплашиха като видяха, че при изключена система ТЕЦ-ът им работи и топли. Спестиха се няколко тона гориво само докато правихме експеримента.
След като торсионното поле пренася информация, може ли тя да се контролира от човека?
Характерът на това поле позволява да се фиксира информацията, която носят различни химически вещества. Например антибиотик или друго лекарствено средство. С торсионния генератор можем да приемем информационната картина на антибиотика и да я фиксираме върху решетката на чиста вода. Изпита, тази вода има същия ефект като самото лекарство, без да има нужда то да се пие. Експериментът беше извършен в Украйна от руския акад. Сурочински и неговия екип.
Какво друго може да се “фиксира” върху вода?
Същият ефект с антибиотика може да се постигне и с допингов препарат. Информацията за него се пренася върху водна решетка, спортистът изпива водата, тестовете показват, че е чист, но спортните му резултати са невероятни. Така могат да се лекуват много болести, включително и рак, левкемия. Засега обаче нещата са на фаза опити, наблюдения. Те са доказали, че когато торсионният генератор облъчва болното тяло, въздейства избирателно само върху раковите клетки и ги унищожава. Здравите запазва непокътнати. Торсионният генератор има и друго приложение – за бързото стареене на виното. Френски учени вече са правили опити и доказаха, че облъченото с такъв генератор, кабернето остарява за секунди, вместо да отлежава с години.
Докъде стигнаха опитите у нас?
Идеята ми е да изградим в България научно-изследователски център, в който да привлечем не само учени, но и лекари, екстрасенси, лечители и да разработим приложението на торсионния генератор за лечебни цели.
Ако това е истина, вие говорите за революция в медицината?
Разбира се, че за това говоря. Но не само в медицината. Другата област са комуникациите. Представете си какво би станало, ако информацията почне да се пренася по торсионен път. Ще става за секунди, скоростта на предавания сигнал е почти безкрайна. Ще отпадне и сегашното централизиране на световната система за информационен обмен. Интернет ще ни изглежда тромав и примитивен и ще остане в историята. Възможно е да се създаде такова устройство, което да извлича база данни от световното информационно поле. Ако се научим да откриваме адресите на отделните информационни блокове, няма да имаме равни на себе си. Много учени вече работят върху такъв проект и съм убеден, че ще изработят и нов тип компютри. Сегашните ползват база данни, заложени от ограничения по възможности човешки ум, а бъдещите ще разполага с необятните познания на Световното поле на съзнанието.
Как екстрасенсите проникват в него?
В Световното поле на съзнанието съществуват блокове от информация с различен характер, до която обаче стигат само определени хора. Наричат ги ясновидци, екстрасенси, лечители. Те винаги влизат в досег с тези структури и черпят от там данни.
Как става това?
Учените още не могат да обяснят. Такъв феномен беше и Ванга. Тя проникваше до информационните банки и получаваше знания, които предаваше на хората. Според нашата теория прераждане няма, но душа има и тя е торсионното поле на нашето физическо тяло. Като информационна матрица душата се отделя след смъртта, съхранила натрупания опит през земното битие на човека. Вероятно това се съхранява в Световното поле на съзнанието в някакво латентно състояние. Това е друга форма на съществуване.
Ще изчезне ли човечеството?
Каквото и да направим, няма да можем да осъществим собственото си спасение при непрекъснато влошаващите се условия на живот на земята. Те ще станат съвсем неблагоприятни между 2030 и 2100 г. Вероятно човешкият род ще се самоунищожи, но не и без външна намеса.
Вярвате ли в Бог?
Религиозен съм и мисля, че в християнството е истинската духовност. Бъдещето на човечеството ще се определя от симбиозата между науката и религията. Бог е мегаинформационна система, която като цяло е непознаваема за науката. В Библията е казано всичко. И то ще стане.
За автора:
Акад. Божидар Палюшев живее и работи в София и Англия. Завършил е теоретична физика в Букурещ, носител на почетното звание академик на Руската академия на науките, преподава в института за философски изследвания към БАН и чете лекции по физика на науката в Лондонския икономически университет.
Автор е на книгата “Физика на Бога”, излязла в шест части, преведена на много езици и спечелила златен медал на форума “Световни гении” в Токио. В нея той излага новата теория на торсионните полета, с която обяснява по научен път съществуването на Бога, същността на човешката душа и необятните възможности за борба с рака и други нелечими болести.
С помощта на енергия от чистия физически вакуум може да се произвежда топлина, а скоро ще бъде изобретена и нова световна информационна система, която ще смени Интернет, убеден е акад. Палюшев.
-
В нарушение на закона за запазване на енергията. Както казва Бертранд Ръсел във великолепния "Анализ на съзнанието" - "Mystery is delightful, but unscientific,
since it depends upon ignorance." Мистерията носи удоволствие, но е ненаучна, защото разчита на невежеството".
-
Винаги като се заговори за повишение на цените на енергоносителите, се пръква и подобна тема някъде в пространството :D
Хайде дайте да видим ЕДИН работещ такъв торсион. Нещо адрес на притежателя, или... :lol:
Въпроса знам че ще остане без отговор - просто няма такова нещо освен в главите на вярващи в чудеса :drinks:
-
Да не съм объркАл форума нещо??? 8)
-
Прочетох няколко реда и това най ми харесА
Все още не може да се каже с абсолютна точност как работи торсионният топлинен генератор, но пък ефектът е налице", казва Константин Тренчев, който е един от патентопритежателите на съоръжението.
Преобразуването на енергията става чрез въздействие на водата на молекулярно ниво в термоглавата на торсионния генератор. Там се създава енергийно напрежение, което поражда усукване и променя дължината на връзките и ъглите на свързване в структурата на флуида на молекулярно ниво. При този процес се отделя голямо количество топлина. След като водата излезе от изхода на генератора процесите се стабилизират и възстановяват, но тя вече е топла.
Хвала на такЪви изобретатели и патентопритежатели :---
Предлагам ако не е в нарушение на авторските права разбира се, Габо да прикачи саунд трака от Досиетата Х, за да е още по-вълнуващо потапянето в дебрите на конспирацията.
-
Цитат: "Преобразуването на енергията става чрез въздействие на водата на молекулярно ниво в термоглавата на торсионния генератор. Там се създава енергийно напрежение, което поражда усукване и променя дължината на връзките и ъглите на свързване в структурата на флуида на молекулярно ниво. При този процес се отделя голямо количество топлина. След като водата излезе от изхода на генератора процесите се стабилизират и възстановяват, но тя вече е топла.
Сега става ясно кой е открил топлата вода!
-
"За да работи генераторът, се използва електроенергия, обясни пред "Монитор" един от изобретателите на съоръжението инж. Христо Стоянов. С тази енергия се задвижва водонапорната помпа, която вкарва водата в специалната торсионна глава. В нея водата се движи по спирала с много висока скорост и ниско налягане."
Е те това направо ме разби!
Тоя да си хвърли дипломата за инжинерин.
За мен вариантите са два:
Или е технически неграмотен въпреки че се кичи с "инж"
Или целенасочено меко, ама много меко казано заблуждава хората.
В електротехнически форум е нормално хората които са изучавали термодинамика, хидравлика, пневматика да са малко или напълно да липсват.
Та ще се опитам да преведа на разбираем за вас език"водата се движи с много висока скорост и ниско налягане".
Ако отъждествим налягането с напрежение, тръбата със съпротивление се получава че през съпротивлението можем да прекараме много голям ток при ниско напрежение... Мистър ОМ ряпа да яде!
Тая цялата публикация ми прилича на оня виц за сестрата проститутка!Но какво да се прави много хора си вадят хляба на тая псевдо научна нива.
-
Жалкото е, че тези хора си вярват. Или повечето от тях. И правят - струват, успяват да убедят наивниците, които, естествено са с ограничен багаж, в дивотиите си. Тъй като си мисля, мога да ги определя като илюзионисти.
-
Подкрепям ценков.Тя тая вода не я ли тика нещо как ще се движи с висока скорост???.
Звучи ми като "черна светлина".
-
Не бе, те умишлено ви заблуждават защото ги е страх да не им откраднете изобретението. Ще почнете да си го правите в къщи и после как ще взимат парите на баламите :crazy:
-
"Торсионен" е явно другото име на кавитационен топлогенератор - кавитацията е явно неизвестна само на изобретателите на "торсионнен нам кво си" .Явно се разчита на невежествот о (Виж отговора на ahedproductions).
Поздрави
-
Както казва дъщеря ми "Да, АМА...."! Торсионен- от TORSION (Усукване от английски), а кавитационен- от кавитация (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F) Та нищо общо между двете неща. Този похват обаче е отличителен за тоя тип "изследователи, инженери, изобретатели". Кълват понятия, които и на тях не са им ясни, омешват ги по невъобразим начин и вземат акъла на наивниците. И се правят на велики. Наскоро четох някъде из нета как преди няколко години някой си подобен "учен" е пуснал в Тубата клип как дупчи собствения си IPhone с дрелка ли, с перфоратор ли не помня и как след тая намеса продупчения телефон си работи без проблеми. И познайте след това какво се е случило!А? Няколко хиляди наивници си пробили телефоните с дрелките. А знаете ли колко от телефоните са работили след тази намеса? Познахте! ???
-
При положение ,че става дума за вихров кавитационен генератор Руснаците имат много направени от този тип генератори. С чертежи, пълна документация, описания и тн. Принципите има са два, подвижен и неподвижен. При подвижния ел.мотор върти диск, като има неподвижна преграда с много малко разстояние между тях. И малко по подробно. За кавитацията, принцип на действие се отнася до образуването на мехурчета в течност, така че работното колело работи в смесена фаза (течен и мехурния период) на водата. Най-често срещаната форма е ротор-хидродинамичният механизъм на Григс. Принципът му на работа се основава на работата на центробежна помпа. Състои се от статор, тялото и работната камера. В момента има много подобрения, най-простият е задвижване или дискова (сферична) водна помпа с въртеливо действие. Това е дискова повърхност, в която са пробити много различни отвори на глуха тип (без изход), тези структурни елементи се наричат григс клетки. Техните параметри за размера, числото директно зависи от мощността на ротора, конструкцията на генератора на топлина и скоростта на задвижването. Между ротора и статора има определена празнина, която е необходима за отопление на водата. Този процес се осъществява чрез бързото движение на течността по повърхността на диска, което допринася за повишаване на температурата. Средно роторът се движи при приблизително 3000 об / мин, което е достатъчно, за да се повиши температурата до 90 градуса. Има и чертеж.
-
Руснаците имат много неща които работят само в русия!
Хайде малко сметки:
КПД на електродвигателя-0,9
КПД на тоя процес-неизвестен-да го приемем 0,9 и него,въпреки че надали има и 10%, 8)
Отдавана топлина през стените на устройството-0,05%
И сега да сметнем тотал загубите:
0,9х,0,9х,95 е равно на 0,7655или преведено на разбираем за неразбиращите език КПД на устройството е 0,77.
Та да попитам поредния многознайко колко е КПД на обикновения нагревател?
И отговора за ефективноста идва от само себе си.
-
Ако отъждествим налягането с напрежение, тръбата със съпротивление се получава че през съпротивлението можем да прекараме много голям ток при ниско напрежение... Мистър ОМ ряпа да яде!
Тая цялата публикация ми прилича на оня виц за сестрата проститутка!Но какво да се прави много хора си вадят хляба на тая псевдо научна нива.
И що така мислиш, при точковата заварка колко е тока и колко е напрежението, никъде не е казано колко е съпротивлението. И що да не може вода с голяма скорост и ниско налягане.
И много ми е непонятно когато някои отричат неща които не са известни на науката пък реално ги има и работят, пример какъв е материалния носител на магнитното поле, не свойствата му или взаимодействията му.
Така че може въпросната машина да си работи напук на съвремената наука.
Втори пример на какво се дължи телепатията, доказано е че я има и работи, но никой не е открил на какво се дължи.
-
Ето и какво мислят хора от гледна точка на Ортодоксалната Наука. Бойко Златев
АФЕРАТА С ТОРЗИОННИТЕ ПОЛЕТА
КАТО ТИПИЧНА ПРОЯВА НА ПСЕВДОНАУКАТА1
Най-напред – няколко думи за мотивацията ми да се заема именно с този проблем. Първоначално тя беше дълбоко лична – неколцина мои познати през последните няколко години се обърнаха към мен за разяснение какво представляват така наречените торзионни полета, които претендират, че са открили господата А.Акимов и Г.Шипов от Русия и дали тези хора се занимават с истинска наука. Това ме накара да започна да проучвам съществуващите материали по въпроса (първоначално в интернет). Оказа се, че случаят с торзионните полета сам по себе си представлява изключителен интерес, тъй като в него са събрани накуп редица признаци, характеризиращи псевдонауката, които в останалите класически псевдонаучни афери присъстват само частично. Когато говоря за торзионната афера като типична проява на псевдонауката, имам предвид именно този смисъл на думата “типично” – притежаващо голям брой типични белези, а не в смисъл на средностатистическо, тъй като и по брой на въвлечените в нея, и по пропиляните финансови средства, и като продължителност и мащаб, аферата с торзионните полета далеч надминава средното ниво.
Как би могло да се направи разлика между наука и псевдонаука? В докладите, които прозвучаха вчера, този въпрос беше разгледан доста подробно, затова ще се огранича да кажа само, че, що се отнася до естествените науки, теориите, за да са научни – трябва да са експериментално потвърдени, а научните хипотези – да не противоречат на експеримента. При съвременния напредък и бурно развитие на науката обаче за неспециалиста, който не познава в дълбочина съществуващите научни теории и експерименталните им потвърждения и не е в течение на съвременното развитие, такова разграничаване често се оказва затруднително.
Акад. Аркадий Мигдал в книгата си “Търсене на истината” [1] дава няколко признака за разпознаване на “открития”, породени от стремежа на отделни личности на всяка цена да извършат преврат в науката, който стремеж надминава техните реални възможности. Тези признаци са:
1. Превратът не засяга някакъв единичен въпрос, а всички резултати на съвременна та наука.
2. Авторът няма професионални знания в дадената област.
3. Никога не се цитират съвременни научни изследвания, защото авторът не ги познава.
4. Авторите заявават, че трудът им е плод на многогодишни усилия, обаче се вижда, че времето е загубено не за математически пресмятания, не за експерименти, не дори за анализ на известни вече научни факти, а единствено за самоуспокоение.
5. Авторът не е правил никакви други, по-маловажни изследвания.
В повечето случаи проверката, дали са налице тези признаци, е нещо достатъчно просто, което всеки би могъл да извърши. Доста по сложна е обаче задачата да се идентифицира явление, в което са въвлечени повече хора, като например следното [2].
През 1903 г. проф. Блондло, завеждащ катедрата по физика на университета в Нанси, член на Френската академия на науките, съобщил, че е открил нови невидими лъчи, които нарекъл N-лъчи в чест на своя град. Тези лъчи притежавали редица забележителни свойства – излъчвали се от метали, минерали, растения, животни, хора и дори от трупове. Прониквали през непрозрачни за видимата светлина материали. Усилвали зрението, слуха и обонянието на човека, въздействали върху нервната система и лекували болести. Статии за всички изброени и за много други свойства на N-лъчите били публикувани в продължение на три години от редица автори, между които известни имена, най-вече в “Доклади на Френската академия на науките”. Към изучаването на N-лъчите били привлечени освен физици и физиолози, ботаници, биолози и геолози. С помощта на N-лъчите били обяснени телепатията и хипнозата. Най-забележителната им особеност обаче се състояла в това, че N-лъчите могли да бъдат наблюдавани само на френска територия, и то само в някои научни институти илаборатории, а в други – не. За да разберат какво става с френските им колеги, група учени изпращат в Нанси американския физик Робърт Ууд. Заключението му, потвърдено по-късно и от други автори е, че някои от френските учени са станали жертва на самовнушение, а други просто са използвали ситуацията, за да правят кариера. Самият Блондло, който искрено вярва, че е направил голямо откритие, заболява душевно.
В края на същия ХХ в. светът стана свидетел на претенции за друго впечатляващо откритие, извършено в СССР от “експериментатора” Акимов и “теоретика” Шипов. Според тях те са открили ново, наречено от тях “торзионно” или “микролептонно” фундаментално взаимодействие в природата, на основата на което могат да бъдат създавани торзионни оръжия, идеални системи за връзка, действащи мигновено на всякакви разстояния, неизчерпаеми източници на енергия... Изброени са общо около 40 области на приложение на новото откритие, обхващащи медицината, селското стопанство, жилищното строителство, транспорта, екологията и т.н.[3;4]. С тези обещания групата на Акимов през 1986 г. успява да получи финансиране от държавния бюджет – до 1991 г. са отделени стотици милиони рубли [5]. Въпреки секретността на програмата сведения за нея проникват в научната общност. Членът на АН на СССР Е.Б.Александров веднага разбира псевдонаучния характер на дейността на групата на Акимов и не се страхува да оповести заключенията си публично, въпреки че заниманията на Акимов по онова време са засекретени и широкото им разгласяване попада под удара на НК като издаване на държавна тайна [6]. Следва скандал, поставен е въпросът за търсене на отговорност от участниците в аферата. Разследването започва през 1991 г. и прекъсва след разпадането на СССР, когато редица ведомства и служби прекратяват своето съществуване [3; 5; 6].
В крайна сметка Акимов не е осъден само поради разпада на СССР. Политическата конюнктура се оказва максимално благоприятна за развиването на псевдонаучна афера – в началото се създава история под крилото на тайните служби, после с този “ореол” явлението навлиза в демократичното общество във време на информационен потоп, способстващ за безкритично възприемане на информацията.
И след кратко мълчание аферата с торзионните полета заживява нов живот. Тя се развива в няколко аспекта. Акимов става директор на едно малко предприятие, носещо гръмкото име “Международен институт по теоретична и приложна физика” [7]. Акимов и Шипов бяха избрани за членове на Руската академия за естествени науки, но не в отделението по физика, а в това по ноосферни знания – понятие, което саво по себе си не е ясно дефинирано.
В обществата, в които съществува официална идеология, авторите на псевдонаучни разработки често открито се подвизават под нейния щит. Псевдоучените често недвусмислено заявяват, че който е против тях, е против официалните идеолози и вождове в държавата, като нерядко се стига до репресивни мерки спрямо истинските учени и заклеймяването им като консерватори, ретрогради и лъжеучени. Случаят с гоненията срещу генетиката през 30-те години на ХХ в. в СССР е типичен в това отношение, но далеч не е единствен.
В условията на демократично общество липсва диктатът на официалната идеология и основополагащ принцип е свободата на словото. Именно този принцип взеха на въоръжение при своята реклама в медиите Акимов и сътрудници, както и симпатизиращите им журналисти, като го пречупиха през призмата на своето разбиране, че тонва е образно казано свободата да смяташ, че 2+2=5 и да го заявяваш открито. Конфликтът между наука и псевдонаука беше представен като обчаен за едно демократично общество сблъсък на две противоположни мнения. Особено показателен в това отношение е подходът на А. Валентинов, редактор във в. “Российская газета”2, който продължително време упорито отказва да публикува статии и писма до редакцията от членове на Руската академия на науките, които са възмутени от публикуваните в този правителствен (!) вестник псевдонаучни материали, в това число за “торзионните полета” на Акимов и Шипов [7].
Освен това обаче Акимов и Шипов направиха всичко възможно да привържат теориите си към някй от популярните в посттоталитарна Русия мирогледи с цел да получат ако не пълно, то поне частично обществено прзнание. (Схемата, по която определена псевдонаучна разработка бива привързана към популярен в известни среди мироглед, както и с какви цели се рави това, се описва в книгата на руския методолог на науката Сергей Кара-Мурза “Идеологията и нейната майка – науката” [8]). Първоначално, в началото на 90-те години на ХХ в., те намериха добър прием сред привържениците на философско-нравственото учение “Жива Етика” или Агни Йога, свързано с имената на Николай и Елена Рьорих. Тъй като повечето от тях са хуманитаристи или хора на изкуството, първоначално те възприеха с голямо доверие и ентусиазъм докладите на Акимов и Шипов и разпространяваха видеокасети с техни лекции. В своите изказвания там, които за жалост убягнаха от вниманието на научната общност, Акимов и Шипов говореха вече за необходимост от цялостна смяна на научната парадигма и упрекваха “официалната наука” в това, че нейната методологична база отстъпва на тази на средновековните алхимици. След 1997 г. Акимов и Шипов престанаха да получават покани за конференции, свързани с Рьорих3. Тогава Акимов започна да се появява на форуми по Сахаджа йога и за пореден път да натаманява своята теория – този път към небезизвестната и у нас индийска гуру Шри Матаджи Нирмала Деви4...
Но освен почитатели измежду слушателите на лекции и читателите на вестници псевдонаучната идея на Акимов получи и множество активни последователи, чийто професионален спектър е изключително широк. Само една от библиографиите по торзионни полета (http://prometeus.nsc.ru/partner/zarubin/torfield.ssi), които могат да бъдат намерени в интернет, съдържа над 250 заглавия. Тя далеч не е пълна – тези статии са вероятно няколко пъти повече. Сред тях може да се намери всичко – от влияние на торзионните полета върху здравината на цимента до приложението им в медицината. Разбира се, Абсолютът, Бог, извънземните също не са оставени без внимание нито от Акимов, нито от неговите следовници. Но при крайно голямото си тематично и стилово разнообразие тези текстове имат и нещо общо помежду си – нито един от тях не е публикуван в рецензируемо научно списание, където е редно да се публикуват научни статии.
Ако СССР не беше се разпаднал и политическата обстановка беше останала стабилна, “торсионните” и “микролептонните” полета на Акимов и Шипов биха потънали в забрава подобно на N-лъчите и на множество други подобни псевдооткрития. А ако претенциите за ново откритие, без нито една публикация в сериозно научно списание, бяха се появили през последното десетилетие, в условията на информационен потоп най-вероятно никой не би им обърнал внимание. Затова можем да твърдим, че именно преходът от тоталитарно общество, в което разпространението на информация е ограничено, към демокрация, съчетана с огромни възможнасти за разпространение на информацията, способства за наблюдаваното дълголетие на торзионната афера. Изводът, който може да се направи от тази и аналогични на нея афери, е, че не трябва да смятаме, че една псевдонаучна афера ще изчезне от само себе си, след като изчезнат специфичните условия, които са способствали тя да възникне. Понякога това се случва, но далеч не винаги.
Прави впечатление, че докато сред активно работещите физици никой не приема сериозно Акимов и Шипов, то нефизиците са склонни да им вярват в толкова по-голяма степен, колкото по-далеч от физиката е тяхната собствена специалност.
В тази връзка е особено актуален въпросът за възможностите на неспециалистите да направят разлика между наука и псевдонаука. Разбира се, когато говорим за неспециалисти, става въпрос не за пълни дилетанти, а за хора, притежаващи знания в други области, тъй като за лица, които не притежават задълбочени знания в нито една област, такова разграничаване едва ли е достъпно. Този въпрос – за разграничаването на науката от псевдонауката от страна на неспециалисти, придобива допълнителна актуалност поради факта, че псевдоучените в своята дейност са склонни да избягват специалистите и съзнателно се насочват именно към неспециалисти – политици и чиновници, от които зависи взимането на важни решения, журналисти, с помощта на които може да се получи известност и да се формира обществено мнение, и т.н. Тук не прави изключение и торзионната афера, при която има индикации, че тази ориентация е напълно съзнателна. Пример за това е случилото се в Министерството на науката на Русия, когато Р.Ю.Максарьов (представител на Акимов и Шипов) донася в Министерството два медни паралелепипеда с твърдението, че единият от тях е бил подложен на облъчване с “торзионни генератори” и като следствие проводимостта му се е увеличила 80 пъти. Едно такова твърдение, ако беше истинно, би довело до истинска революция в науката и техниката. Експертът, който приема Максарьов, обаче се оказва хизик (к.ф.м.н. В. Г. Жотиков) и незабавно поканва физиците проф. А. С. Боровик-Романов и проф Н. И. Заварицки да извършат експертиза на предоставените образци, като проведат съответните измервания в присъствието на Р. Ю. Максарьов. Експертизата, протоколът от която е публикуван [4], недвусмислено доказва, че двата паралелепипеда имат една и съща (в рамките на експерименталната грешка) електропроводимост. Освен това се оказва, че Акимов и Максарьов не знаят как се измерват ниски електрични съпротивления и методът, който прилагат, не може да даде достоверни резултати.
Най-общо казано, пред неспециалиста, който иска да се ориентира самостоятелно, има два пътя. Единият е да приложи професионалните критерии на специалиста, което означава самият той да положи необходимите усилия, за да стане специалист. В наше време тези усилия са значителни и едва ли някой би ги положил само за да провери научността на дадено съобщение.
Втората възможност се състои в прилагането на определен набор от формални критерии, които с висока достоверност могат да дадат отговор на поставения въпрос. Тези критерии се състоят в проверка за наличието в изследваното явление на определени признаци, които са характерни за псевдонауката. Този метод не е толкова сигурен като метода на професионалиста, също както уменията и навиците за ориентиране в непозната местност не могат да заместят познаването на местността или сигурната карта, но е несравнимо по-икономичен като приложени усилия.
Ето някои от тези признаци, които биха могли да послужат като допълнение към признаците, изброени от Мигдал, с ориентация специално към широкомащабните псевдонаучни афери. Всички те са налице в торзионната афера, но би трябвало да сме нащрек дори когато в анализираното явление присъстват поне един или два от тях.
1. Разпространението на “откритието” е тясно ограничено географски. N-лъчите се наблюдават само във Франция. Лисенко е признат само в СССР. Торзионните полета са популярни само в Русия, Украйна и България. Стремежът да бъдат получени знания за природните закони е повсеместен и когато той бива реализиран с едни и същи научни методи, резултатите му са идентични независимо от това в коя точка на земното кълбо се намират изследователите. Тъй като псевдонауката, независимо от причините за нейното появяване, е плод на откъсната от реалността фантазия, на която е придаден наукообразен вид, нейните форми могат да бъдат изключително разнообразни, но дори в условията на глобализация тяхното повсеместно налагане е на практика невъзможно.
2. Авторите претендират, че са извършили откритие във фундаменталната наука, което е изпреварило всички аналогични изследвания с голям период от време (години или десетилетия). При динамиката на съвременната научна мисъл подобно изпреварване не може да се наблюдава. Поради това няма полза от засекретяването на фундаменталните научни изследвания.
3. Когато откритието предлага решение на изключително широк спектър от проблеми на човечеството и особено когато тези проблеми съответстват на конюнктурата към момента на обявяването на откритието, т.е. изключително добре се припокриват с потребностите на политиците и обществото именно към настоящия момент.
4. Претендентите за откриватели използват за аргументация и/или прикритие официалната идеология – комунистическа, нацистка и т.н. Наличието на този признак предполага официална идеология. Когато такава няма, псевдоучените се опитват да привържат възгледите си към повече или по-малко популярна в обществото идеология.
Третият и четвъртият признак имат любопитна суперпозиция – случва се “откритието” да облагодетелствува определена група хора, изповядваща определен мироглед и именно към нея се опитват да се привържат псевдоучените, като заявяват, че решават именно техните проблеми. Използва се естествената склонност на хората да приемат желаното за действително. Типичен пример са т.н. креационисти (често с естественонаучно или инженерно образование, но не специалисти биолози), чиито статии биват високо оценявани и публикувани предимно в религиозния печат.
5. Претенции за доказване по научен път на съществуването на Бог или Абсолют. Основен принцип на науката е т.нар. бръснач на Окам – да не се предполага повече там, където е достатъчно по-малко. Израз на този принцип са прочутите думи на Нютон “хипотези не измислям”. От тази гледна точка хипотезата за Бог, притежаващ абсолютни свойства, не просто не е необходима за научното търсене, но е и най-ненужната възможна хипотеза. Оттук в никакъв случай не може да се направи изводът, че Бог не съществува, или напротив – че съществува. Просто въпросът за неговото съществуване, метафорично казано, се намира в сляпото петно на зрението на рационалната мисъл. Сред хората, които не са учени, желанието съществуването на Бог да бъде доказано научно всъщност често бива продиктувано от религиозно отношение към самата наука, от сциентизъм – от вярата, че ако не днес, то утре науката ще бъде всемогъща. Наистина, мнозина известни учени са смятали, че заниманието с наука укрепва тяхната вяра в Бога, но търсенето на научни доказателства за съществуването на Бог е профанация и на науката, и на религията.
6. Спускането на завеса на секретност над изследванията. То не може да бъде самостоятелен признак, но ако са налице повечето от останалите изброени, се пораждат съмнения дали засекретяването не е извършено с цел избягване на открита експертиза, както и с цел да се оправдае пред обществеността липсата на резултати от изследванията.
7. Когато авторът на “откритието” го кръщава сам на себе си, без да дочака някой друг да стори това, стремейки се по този начин да постави името си редом с тези на световноизвестните учени. Така например теоретикът на торзионните полета Генадий Шипов в своята книга “Теория на физическия вакуум” невъзмутимо въвежда първоначално “уравнения на Айнщайн-Шипов”, а след това и просто “уравнения на Шипов” [9].
8. Авторите или техните популяризатори парадират с членство в организации, именуващи себе си академии или научни дружества, в които критерият за членство е много нисък и често е просто финансов. Типични примери са Нюйоркската академия на науките, наброяваща 50000 членове, и Международната академия по информатизация5, наброяваща 15000 членове [10]. Последната дава дипломи по уфология, телепатия и телекинеза и, разбира се, по “Изследване на (...) торзионните и информационните полета във вакуумосферите и материосферите във Вселената” [11].
9. Авторите интензивно търсят аудитория от неспециалисти, тъй като само те могат да бъдат лесно заблудени, че става въпрос за истинска наука.
10. В изявите на откривателите се наблюдава явлението пустословие или преливане от пусто в празно. Освен редица автори от древността и Средновековието, отделили внимание на този проблем в своите съчинения.
-
Изброените дотук признаци в никакъв случай не могат да претендират за изчерпателност. Възможно е също така псевдонауката да бъде отхвърлена успешно и от хора, на които научният мироглед не е близък, просто въз основа на плодовете, които тя дава. Така например за вярващия християнин, мохамеданин или юдаист, запознат с догмите на своята религия, самата идея за “физика на Бога” (заглавие на един многотомен труд на български автор, също свързан с торзионните полета6) би била парадоксална и дори кощунствена.
Докато например за човек, който вярва в магии, характеристиките на торзионните полета във версията на Акимов не биха представлявали нищо повече от подмножество на възможностите на магията – мигновена връзка и пренасяне на информация на разстояние, енергия “от нищото” и т.н. Всъщност можем да кажем, че съществува тясна връзка между псевдонауката като явление, от една страна, и магическото мислене, от друга. Вярата, че едно твърдение, много пъти повторено, и превърнало се в убеждение на голям рой хора, с това автоматично придобива права на истинност, вярата, че имената са в състояние активно да определят свойствата на нещата, е напълно оправдана в контекста на магическото мислене. За магически мислещия е достатъчно да нарече една група от хора академия, за да се приобщи тази група към света на науката. Словосъчетания като “вечен двигател” и “енергия от вакуума” за него имат непреодолима привлекателност подобно на магическото летящо килимче от преказките на нашето детство. Но магията като такава не служи за откриване на закономерности в природата, а бива предлагана от “магьосниците” за изпълнение на човешки желания. Същото с пълна сила важи и за псевдонауката – нейната цел винаги се свежда до това да подмени действителното с желаното, без значение какви са мотивите за желанието. И това е може би главното и различие от науката, което поражда и всички останали. Край на цитата.
-
""И що така мислиш, при точковата заварка колко е тока и колко е напрежението, никъде не е казано колко е съпротивлението. И що да не може вода с голяма скорост и ниско налягане.""
Има една наука хидравлика на флуидите. В нея се изучава поведението на флуидите. Не е от най-трудните но съдейки по приказките ти никога не си я учил. Дори повърхностно запознаване с нея ще предотврати последващи излагания с въпроси като тоя.
Та пак да попитам през съпротивление с Константа стойност кога протича по голям ток?
Може да не отговаряш. Отговора е над нивото на познание.
Пичове одете да си .ерете глупостите в разни мазета, гаражи и други форуми работещи на принципа на Положителната Обратна Връзка.
-
Закона на ОМ важи и за флуйдите само се добавя РО което е плътността . Така, малко се разводни темата , но много ми прилича на термо помпа цялата заблуда. Има ги внедрени от доста време и КПД е много добро.Няколко хотела се отопляват с такива.Виждал съм в единия.Работи като кара водата да преминава през много дросели , там тя кавитира и се отделя топлина , което си е промяна на физическата структура , но чак пък торсионни полето не знам да има. Възможно е и аз да не знам , защото един доцент от Пловдив ме къса 7 пъти на ХПЗ и по зла ирония на съдбата от 20г работя само хидравлични системи ?!!
-
През 90-те години ми представиха една академична личност,спомената по-горе. Миришеше, неее, ВОНЕШЕ като пор-вдовец. Явно, кривите полета, ако не друго, създават воня с много висок интензитет.
-
/>
-
Колеги, темата е извън тематиката на форума ........
За да не се губят 'ценни' постове няма да я трия, просто слагам катинар.