Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: Валери в 15 Август, 2019, 20:01:02
-
Здравейте! Имам "Рапсодия-Стерео", може ли да се пренастрои УКВ-блока в стандарта CCIR, т.е. да покрива 88-108 МХц?
https://www.kn34pc.com/sch/sch_rx/rx_rapsodiq_stereo.html
-
Може разбора се. Аз съм го правил. Став много добре, но иска честотомер минимум. Най добре и вобелгенератор.
В тази тема съм описал действията по пренастройката.
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=6671.0
-
Много добре стана,слушам си Рапсодията с удоволствие,тя има дълбок и плътен звук. Кънчо направи доста подобрения. :bravo:
-
Може разбора се. Аз съм го правил. Став много добре, но иска честотомер минимум. Най добре и вобелгенератор.
В тази тема съм описал действията по пренастройката.
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=6671.0
Бях я забравил тази тема, прочетох я наново, и така: С114 да се махне, С101, С102, С103, С112 и С115 да се намалят. С113 и С105 също да се сменят с по-малък капацитет. Въртене на Л104, Л201, Л202 и Л511. Увеличен диаметъра на сърцевините на вариометрите, или сменени с медни тръбички ф 5.8 мм. Увеличаване хода на вариометрите.
Това ли трябва да се направил, честотомер нямам, нито пък вобелгенератор.
-
За съжаление спомените ми са избледнели.
Нека колегите се изкажат.
-
Колеги, леко завъртях единият керамичен променлив кондензатор, който се достига с отверка през отвор в УКВ-блока, и вече хващам от 92 до 102 МХц. Просто обхвата се измести, не знам дали е огледална честота, но доста добре се хващат станциите в този диапазон. Крушката за стерео индикация светва на доста станции, като натисна бутона "Стерео", започва да бучи нещо, а при натиснат бутон "АДЧХ" се смущава станцията.
:unknown:
-
Тотално е разтроено и МЧУ и Дробния и декодера.
-
Не ми се вярва, на всички бобини и филтри си стоеше восъка с който са запечатани. Всъщност, като натисна бутона стерео, се изключва единият канал, свири само единият говорител. При натискане на АДЧХ, се измества малко станцията. Така си правеше и преди да завъртя кондензатора, мисля, че има доста добра чувствителност в момента, стрелката на индикаторът за настройка на някои станции е почти на максимум.
-
Щом се разстройва от АДЧ, най-вероятно приема по огледален канал. А това, че изчезва единия канал при стерео приемане, вероятно да е някакво прекъсване на сигнала от единия канал от стерео декодера до бутона стерео-моно, на този бутон се свързват на едно двата канала, явно единия канал не достига до там.
-
Прекъсването на единият канал при натискане бутона "Стерео", се оказа, че кабелчето на самото копче не беше запоено където трябва, възстанових го, сега е добре. Прави ми впечатление, че стерео приемането се осъществява с шум, ако не е много силна станцията, но се усеща ефекта. Да, вероятно приемам по огледална честота, когато се натисне бутона АДЧ, не губи 100% станцията, а се появява смущение. Иначе си приема доста добре, едва ли ще постигна кой-знае по-добри резултати, ако започна да пренастройвам УКВ-блока, затова го оставям така. Но да споделя какво стана с радиото вчера: бях го оставил да работи, и след около час то беше спряло, угаснало и т. н. Прегледах предпазителите, здрави са, тогава забелязах, че двете съпротивления в паралел, означени като R411 от 12 ОМа в първичната на захранващият траф, бяха се овъглили. Като прегледах около захранването, видях, че единият на диод SFR 125 му е отрязано кабелчето към него. Пробил е навремето, и просто са го елиминирали, без да го сменят, и е останал само с единият SFR 125. Сега и той е пробил, трафа се е натоварил, и е изгоряло това съпротивление. Тъй като не успях д а намеря в къщи оригинални два SFR 125, сложих два руски Д 242 Б, които са по-големи като габарити, и се наложи да ги монтирам на изнесена ламаринка.
-
Евала за проекта Валери!
По отношение на темата на Кънчо, към края на страница 2 и началото на страница три пише какво е направил, има и снимки. Сменил е сърцевините с медни тръбички с по-голям диаметър, и е увеличил махинеческия ход на вариометрите като е изпилил един пин и е изкривил някаква ламаринка. Разгледай какво е описал, и УКВ блока е пред теб ще видиш за какво става въпрос.
По твоя въпрос - вероятно приемаш по огледална честота! Това, че АДЧ измества приеманата станция и влошава приемането определено е признак за прием по огледална честота. Можеш да направиш и друг опит. Виж дали при вкл. АДЧ има ефект на "залепване" към честотата на приеманата станция. Т.е. дали се получава малко по-широк диапазон на скалата в която се приема една и съща станция или напротив - стеснява се диапазона на читаво приемане. Ако се разширява диапазона - значи все пак АДЧ работи, ако се стеснява (т.е. разваля приемането като цяло) значи приемаш по огледална честота. Ако обаче се измества леко станцията, но все пак се разширява диапазона на приемане, значи проблема може да бъде в разстройка на дробния детектор, и той не дава правилното коригиращо напрежение. Добре е да се прегледа хубаво спрягането на кръговете в тунера, настройката на МЧ филтрите в тунера и самото радио и настройката на дробния детектор и стереодекодера. Това не са сложни процедури но се изисква сигналгенератор. Ако не беше от друг град бих ти предложил с голямо удоволствие услугите си за гореописаните настройки, но уви и моя сигналгенератор и радиото са твърде едри, за да ги пренесем с цел да извършим настройката. Иначе подобни настройки без генератор са в сферата на мечтите. Иначе радиото си заслужава да получи перфектни настройки и да свири добре както заслужава.
-
Благодаря ти ориго, аз следях показанието на стрелковият индикатор на радиото при настройката, от това се ръководех. Все пак съм само любител и нямам такива сложни уреди (може би засега :) ), по слух си е много добре, със сигурност уредите ще покажат друго. АДЧ няма ефект на "залепване" на честотата, а малко я измества и се влошава приема, т. е. започва да шуми. Иначе не е толкова лошо радиото, даже се удивих колко много елементи са употребени като е без интеграли, смятам, че е едно от доста сложните български радиа.
-
Относно шума при стерео приемане - това си е характерно за този декодер, изрълнен с дискретни елементи, когато приемания сигнал е сравнително слаб. Дори и при доста силен сигнал, пак има някакви смущения. На времето на един такъв приемник вграждах декодер, направен с интегрална схема A277 мисля че беше, и резултатът бе много добър. На същата Рапсодия бях вградил и някакъв източно немски УКВ блок, който пасна доста добре както за монтаж, така и за скалния механизъм, и радиото работеше перфектно.
Диоди Д242 вместо SFR125 е много по-добро решение, германиевите SFR125 са много ненадеждни и само неприятности с тях.
Поздравления за свършената работа!
-
Ето малко снимки:
-
:)
-
На времето на един такъв приемник вграждах декодер, направен с интегрална схема A277 мисля че беше,
Със сигурност не е била тази схема :) споменавам го за да не се заблуди някой, А277 е схема за управление на светодиоден индикатор.
-
A290D е стереодекодер.
-
A290D е стереодекодер.
Правилно, А290 беше! Благодаря за корекцията!
-
Колеги, тази Рапсодия взе да прави проблеми в крайното стъпало :-[ . Много греят крайните транзистори, парят, и на двата канала, на левия канал даже изгоря предпазителя. Има два тримера R755 и R758 с които се наглася напрежението на изходните кондензатори С6 и С7 да е 12 волта. На десния канал е 12 волта, а на левия не се влияе от тримера, там напрежението е около 21 волта. Посъветвайте ме какво да проверя :( !
-
1 Как е захранването. Стабилизатора на 24V здрав ли е
2 Измерване бета на всички транзистори с цел търсене на деградирал.
-
Имаш два еднакви огледални канала. Мериш на еднаквите места и виждаш къде почва разликата. Първо виж 17 волта дали са толкова. Виж и термо резистора да не е изгорял. Общо взето напреженията в двата канала трябва да са еднакви. Със германиевите транзистори е гадно. Мериш с ом метър и двата идентични от двата канала и сравняваш параметрите.
-
1 Как е захранването. Стабилизатора на 24V здрав ли е
Измервам 35 волта, там където трябва да е 24 :-[ .
-
Провери стабилизираното захранване, и най-вече транзисторът Т1 - SFT213 за пробив.
-
По-горе си отбелязал за изгорял изправител, това сигорно е довело до повреда в стабилизатора. Както е писал колегата там е повредата най-вероятно.
-
Да напомня че транзистори има във викиват
-
Този транзистор Т146 що за чудо е?Драйверния пред SFT213.Не знам да сме произвеждали SFT146.
-
Помня че оригинално беше сложен друг транзистор там, както и на други места. Май бяха от ГТ серията
-
Транзисторите на стабилизатора могат да се подменят със силициеви. :(
-
Не е за предпочитане,трябва да се променят режимите.Не за това ми е въпроса.Става дума за друго дали някой знае да сме правили транзистори от серията SFT14........За SFT124 до 131 знам че сме правили.Вероятно са слагали нещо от тоя род.Валери,погледни какъв е монтиран при теб.Видя ми се странно.
-
Всички транзистори, на стабилизатора и 4-те крайни на двата канала са ГТ7-302.
-
Налага се извода, че Рапсодията е силно глупако устойчива. Моята изгоря единия канал след 6 часа на мах и захранване 40 волта.
-
Асен е прав, Т146 не съм виждал (говорим за Т601 по схема). Там вероятно са сложили SFT322 - 323 (ГТ1-322), но Валери ще каже. Щом стабилизаторът изкарва входното напрежение на изхода, то Т1 и Т601 вероятно са окъсили.
-
Утре ще видя какво ще направя, то все няма време. Обаче, в крайното на левия канал, понякога започва да пуши R778 :-[ .
-
... Става дума за друго дали някой знае да сме правили транзистори от серията SFT14 ...За SFT124 до 131 знам че сме правили. Вероятно са слагали нещо от тоя род.
"Транзистори и диоди", Атанас Шишков, 1981 год., стр. 110-111
-
Излиза че има български.Не знаех.Там би трябвало да стане с SFT131 или подобен.Провери задължително Т146 който е преди SFT213.Ако нямаш кажи,аз имам тук едни които навремето ми даде стършела.Точно какви са ще видя.Успех!Действай.
-
Със съвети за ремонт на стабилизатора няма да се намесвам - темата е дълга и широка и всеки има собствени възгледи и разбирания по въпроса, Валери надявам се разбира достатъчно много от схемотехника и ще се справи по своя начин. Така дистанционно е трудно.
Само искам да наблегна на някои съвети, които може да му спестят доста допълнителна работа - Първо повече ИЗОБЩО не го оставяй да работи докато не попправиш стабилизатора, няма логика да измъчваш крайните стъпала и да пушат резистори.
След ремонта на стабилизатора и вкарване на изходното му напрежение в норма, тогава премери внимателно режимите на крайните стъпала, като започнеш от тока на покой! Измерванията да стават бързо, за да не доведе евентуална неизправност до нови опукани елементи. Едва ли ти се иска да сменяш и крайни транзистори.
Та първо стабилизатора, и не го оставяй да чакаш да пушат елементи, ще стане мазало.
-
Напълно със съгласен с теб ориго, то аз сега съм се захванал с други неща (домати, лютеници и т. н. :) ), но смених Т1 и Т601 в захранването, да видя дали причината е в тях. Не, не е в тях, отново си даваше около 30-31 волта, колкото е след диодите :-[ . Иначе в схемата явно има грешка, дават Т601, че е п-н-п, а той излезе н-п-н :unknown: ! Остана да проверя и т602 дали е в ред, на ценеровите диоди си има -8 волта :master2: . Иначе, толкова е труден достъпа до тази стабилизираща платка, че "поздравявам" конструктора и.
-
Залагам на прекъснал R604
-
...Иначе в схемата явно има грешка, дават Т601, че е п-н-п, а той излезе н-п-н :unknown: !...
Т601 трябва да е p-n-p.
-
провери и R-тримера да не е прекъснал средния край
-
Така, днес смених Т601 със силициев 2Т6821 (такъв намерих), също и Т1. Изкарва около 27 волта, като тримера R609 продължава да не оказва влияние върху напрежението като го въртя, контактува си плъзгача му. Освен Т602 (SFT353), друго не знам вече какво може да е, него с какво пък да го заменя не знам :writer: . При 27 волта, пак греят крайните транзистори на двата канала, но нищо не пуши, когато го пускам през крушка от 100 вата, вече напрежението е около 25-26 волта. Убедих се, че лампите са си най-добри :D .
-
Т602 също може да смениш с 6821. Ако искаш съвет, измери напреженията на краката на всички транзистори и ги напиши тук.
-
Така, днес смених Т601 със силициев 2Т6821 (такъв намерих), също и Т1. Изкарва около 27 волта, като тримера R609 продължава да не оказва влияние върху напрежението като го въртя, контактува си плъзгача му. Освен Т602 (SFT353), друго не знам вече какво може да е, него с какво пък да го заменя не знам :writer: . При 27 волта, пак греят крайните транзистори на двата канала, но нищо не пуши, когато го пускам през крушка от 100 вата, вече напрежението е около 25-26 волта. Убедих се, че лампите са си най-добри :D .
Имам доста германиеви транзистори ако ти трябват кажи каквото имам ще ти го подаря.
Да заменяш със силициеви не е много добра идея,ще трябва да ги вкараш в режим а и губиш автентичност.
Ако неслагай 7924 и готово.
-
Нещата съвсем се объркаха :( , разпоих Т602, оказа се прекъснал, сложих друг такъв същият, и като го включих, започна да пуши R604. Огледах внимателно платката, там където е мястото на Т601, си има означения "Б-Е-К", така и бях запоил Т601, обаче R604 по схема отива в колектора на Т601, а на платката съпротивлението е свързано с емитера. Кое е вярното, на схемата или на платката, т. е. къде трябва да бъде свързано R604, на емитера или на колектора на Т601 :-[ !
-
Според мен е вярно по схемата,да не би да ти е прекъснал резистора в колектора на мощият транзистор,или самият той.
Изключи -24в. да не ходи към стъпалата,данеби да има някъде късо.Пусни изправителя без товар.
-
Ако става въпрос за R603, вместо него, има кабелче :( .
-
Да за него трябва да е 2ома.Пусни изправитела без товар.
-
Пускал съм го без двата предпазителя за крайните стъпала, така прави. Като ми остане време, пак ще се заема с него.
???
-
Сега като чета и си спомних че наистина имше грешни написи по платката. Карай по схемата.
-
Мисля, че това си беше характерно за социализма, т. е. всичко се проектираше на ниво, бих казал световно, а изпълнението беше доста занемарено. Явно за да се гони изпълнението на плана и петилетката :( .
-
Да Валери! Наблюденията ти са правилни, но уви не се отнасят до социализма а до нашата мила родина! Моето впечатление за съжаление е, че всичката фабрична апаратура произвеждана у нас, с малки изключения е много мърляво изпълнена чисто технически! Като отвориш от същия времеви интервал съветска техника положението е МНОГО различно! Та такива сме си уви, не влагаме старание в това което правим. И с Балкантон уви положението е същото, и има много доводи в полза на нежеланието да се произведат плочи на нужното високо ниво!
Иначе по отношение констатацията, че лампите са си най-добре - имат си своите предимства, но определено ако не разбираш от съответната схемотехника, и ако не си представиш работата на схемата в главата, нямаш голям шанс с транзисторната схемотехника. Иначе няма нищо сложно, просто трябва да си на ясно как работи въпросното схемно решение. Да беше по-близо до мен, щяхме да го оправим заедно това радио в полза и на двама ни + радиото. :)
-
не влагаме старание в това което правим
.Тогава имаше норма за деня и план за месеца.Това казва всичко
-
Такова щурмуване на планове е познато :) Имаше цяла партида Акорди без грамофонно шаси.Когато бяха смъкнали администрацията в цеховете да сглобява.После го монтираха допълнително в магазините.
-
Вярно е на схемата. Не е виновен строят, някой не си е свършил работата...
Какви режими бе, момчета? Това в стабилизатор... Слагай силициеви, няма проблем. За авентичността не знам, но технически става по надеждно. За усилвателя нататък няма как да повредиш, то и без това дава максимум напрежение...
-
То затова радиото не беше нещо наред още в началото, но не се бях сетил да измеря напреженията. Затова не можеше да се коригира напрежението от 24 волта, т. е. стабилизатора не работеше, но останалите стъпала май са си добре. Ще прегледам основно стабилизатора :) , иначе радиото не е лошо.
-
От там трябваше да почнеш.Валери ти така и не каза на мястото на Т601 какъв транзистор имаше запоен.
-
Така, нещата взеха лека-полека да си идват на мястото. Смених Т602, прегледах добре дали означенията му на платката съвпадат със схемата, точни са. Мястото на Т601 обаче бяха с тотално несъответствие платка-схема, след като определих кое къде трябва да е, запоих 2Т6821 отново вече правилно, и... нищо, напрежението вместо 24 волта, беше около 7-8 волта, радиото естествено не работеше. Запоих един друг транзистор "140В" пише на него, вероятно е BD140, и напрежението стана около 18-19 волта, радиото работи добре. Не оказва влияние въртенето на потенциометъра R609, обаче.
Асене, не знам какъв е старият Т601, нищо не пише на него, сякаш е пресован на радиаторната пластинка, не мога да го извадя, но ще се опитам утре пак. Това е засега, борбата продължава ??? .
-
Нещо такова трябва да е.Радиаторната пластинка е пресована фабрично.На нея трябва да е надписа.
Снимката за сравнение е от нета.
-
Сякаш е малко по-различен радиатора, но не видях надпис никъде.
-
Не знам дали е добро решение да слагаш силициев транзистор там.Надписът може да се е изтрил.
-
Какъв транзистор да сложа :writer: ?
-
Пробвай SFT130-131 или нещо подобно.
-
Добре, нека се опитам да обясня принципа на действие на схемата на линейния стабилизатор на Рапсодия Стерео, защото смятам, че за успешният ремонт на една схема, е необходимо нейното пълно познаване в детайли. Започвам с обяснение на работата на стабилизатора, и ще продължа с обяснение кое с какво може да се смени. Публикувам отново схемата за да е по-лесно четенето на обясненията:
(https://www.sandacite.com/forum/index.php?action=dlattach;topic=14039.0;attach=120977;image)
В схемата на стабилизатора виждаме линеен стабилизатор на напрежение с последователен регулиращ елемент. В случая това е дарлингтоновата двойка T1, T601. Транизисторите са свързани в схема общ колектор или още наречена емитерен повторител. При това свързване характерното е, че увеличавайки напрежението на базата на транзистора, протича базов ток, транзисторът се отпушва и протича колекторен ток който повишава потенциала на емитера на транзистора, по този начин се намалява разликата на напрежението между базата и емитера и настъпва уравновесяване. Това се нарича 100% локална обратна връзка. Тя има линеаризиращ характер и намалява усилването по напрежение на транзистора до единица (на практика стойност винаги по-малка но близка до 1). Тази двойка транзистори може да бъде разглеждана като повторител на напрежение. На емитерите на транзисторите напрежението винаги ще бъде равно на базовото напрежение минус пада на напрежение върху двата прехода база-емитер. Използваме схема дарлингтон, защото усилването по ток само на крайния транзистор е ниско (вероятно някъде между 10 и 40 пъти). При такова ниско усилване по ток, би ни трябвал голям базов ток за да осигурим нормалната работа на повторителя, което е неоптимално (ще трябват резистори с големи мощности, по-мощен Т602 и т.н. все неудобни неща). За това свързваме допълнителен транзистор Т601 чийто колектор е свързан заедно с колектора на крайния транзистор, а емитера му е свързан директно към базата на крайния. По този начин базовия ток на Т601 се усилва по неговия коефициент на усилване по ток и отива в базата на крайния транзистор. Така усилването по ток на цялата дарлингтонова двойка става равно на произведението на усилванията по ток на крайния транзистор Т1 и Т601 което вече със сигурност е стойност по-голяма от 100 пъти и е достатъчна. До тук имайки вече готов емитерен повторител най-простия стабилизатор с последователно действие може да се направи, като в базата на Т601 се подаде напрежение грубо казано равно на търсеното изходно напрежение. Това може да стане с параметричен стабилизатор подобен на R612, D605. Недостатък на това макар и много просто решение е не достатъчно добрия коефициент на стабилизация и невъзможност за фина донастройка на изходното напрежение. За това в случая конструкторите са заложили на едно изключително добро решение. Въвели са още един транзистор в схемата - Т602 който изпълнява ролята на "усилвател на грешката". Т.е. този транзистор сравнява опорното напрежение формирано от параметричния стабилизатор R612, D605 с изходното напрежение подадено на базата му посредством резистивния делител R608, тримера R609 и R610. Когато изходното напрежение започне да става с по-висока стойност (по-близка до 0) базовият ток на Т602 намалява като при това намалява и колекторният му ток. С това напрежението на базата на Т601 става по-отрицателно с което и изходното напрежение се възстановява. По този начин формираме стабилизатор на напрежение с обратна връзка, който ни дава възможност както за по-висок коефициент на стабилизация, така и за свободен избор на изходно напрежение посредством манипулиране на коефициента на деление на делителя за обратна връзка. Казано по друг начин, транзисторът Т602 със своето усилване по напрежение, винаги се стреми да поддържа напрежението на своята база малко по-отрицателно от напрежението на неговия емитер. Т.е. малко по-отрицателно от 8 волта в случая. Лесно от там може да се сметне, как зависи изходното напрежение от коефициента на деление на изходния делител. Колкото по-голям е коефициента на деление на делителя, толкова по-голяма става и отрицателната стойност на изходното напрежение, защото толкова по-високо напрежение е нужно в изхода за постигане на същото напрежение на базата на Т602 и обратно - при по-нисък коефициент на деление на делителя, изходното напрежение става по-малко отрицателно т.е. по-ниско.
Подробности за какво служат останалите елементи в схемата:
- Резисторите R603 и R604 ограничават колекторния ток на транзисторите от дарлингтоновата двойка и служат като защита от късо съединение в изхода, както и намаляват токовото претоварване на транзисторите при първоначален пуск на схемата при зареждането на изходния филтров електролит C6.
- Резисторът R606 служи за осигуряване на базов ток на транзистора Т601. При достигане на търсеното изходно напрежение T602 се отпушва по-силно и отклонява необходима част от този ток към опорния клон с ценеровия диод.
- Резисторът R607 служи за ускорено запушване на крайния регулиращ транзистор T1. При запушване на Т601 базовият ток към Т1 намалява, но процесът на запушване при биполярните транзистори е бавен в случай, че не се осигури разрядна верига през която да протече обратен базов ток спомагащ за ускореното разсейване на неосновните токоносители от базовата област. Това е и функцията на този резистор. При използване на силициеви транзистори най-вероятно е по-ефективно същия този резистор но с по-ниска стойност да се свърже паралелно на прехода база-емитер на Т1 (спестява се излишна топлинна мощност в този резистор).
- R612 е гасящия резистор за параметричния стабилизатор, осигурява ток през ценеровия диод за получаване на необходимото напрежение. Тук трябва да се отбележи изключително хитрият подход, опорното напрежение да се формира от изходното напрежение на стабилизатора. В случай, че се направи по класическия начин и опорния клон се захрани от нестабилизираното напрежение преди стабилизатора по-голяма част от входните пулсации ще се насложат върху опорното напрежение от където ще се получи и по-нисък коефициент на стабилизация. В случая изключително удобно, вече стабилизираното напрежение служи и за формиране на опорното.
- Резисторът R605 служи за допълнително компенсационно намаляване на пулсациите на изходното напрежение. Посредством него в базата на Т602 се инжектира определено количество от входните пулсации, които са в противофаза и частично неутрализират пулсациите на изходното напрежение. Неговата стойност е подбрана така, че да се получи минимална амплитуда на пулсациите на изходното напрежение.
- С603 и С6 осигуряват стабилно поведение на стабилизатора при рязка промяна на товарния ток (необходима мярка при захранване на НЧУ при което консумирания ток се променя бързо в такт с музикалния сигнал).
Как да протече диагностиката и ремонта на стабилизатора на напрежение:
1. Откачаш платките на НЧУ и всичко останало (няма смисъл да мъчиш останалата част от схемата с повишено напрежение, докато ремонтираш стабилизатора).
2. Измерваш напрежението върху С4 и си го записваш - вероятно трябва да бъде около 30 - 35 волта не знам колко точно е по номинал.
3. Измерваш напрежението върху ценеровия диод D605 (внимавай да не го объркаш с D604!). Трябва да бъде около 8 волта (7.6 - 8.4 мисля е добър интервал).
4. Измерваш напрежението на базата на T602. Трябва да бъде с около 0.4 волта над напрежението върху ценеровия диод.
5. Измерваш напрежението в колектора на Т602. При нормално работещ стабилизатор трябва да бъде с около 0.8 волта по-високо от 24 волта. Т.е. около 25 волта трябва да е добре. В случай, че някой от крайните транзистори или и двата са пробили и окъсили база с колектор, е твърде вероятно Т602 също да е дефектирал.
С какво могат да бъдат заменени транзисторите и какво трябва да се промени по режимите им:
Заменянето на всеки един от транзисторите в този стабилизатор със силициев е напълно възможно, даже е чудесна идея, като стабилизатора само ще спечели от тази замяна. Възможно е, да се наложи поставянето на малък капацитет паралелно на база-колектор на Т602 в случай, че се забележи склонност към самовъзбуждане поради много по-голямото бързодействие на съвременните силициеви транзистори. 100 пико фарада до 1 нано фарад трябва да е добре като стойност.
Реално поради това, че целият стабилизатор е обхванат от отрицателна обратна връзка посредством делителя на напрежение R608, R609 и R610 то замяната на крайните два транзистора няма да окаже никакво влияние на работата на схемата, нито на изходното напрежение което се поддържа. Поради подмяната на Т602 от германиев с пад на напрежение на прехода база-емитер около 0.4 волта със силициев с пад на прехода около 0.6 - 0.7 волта то изходното напрежение ще се понижи с 0.2 - 0.4 волта, нещо което освен, че е незначително, то също така и може да се компенсира напълно чрез завъртане на тримера R609.
В заключение подмяната на транзисторите може да стане спокойно със силициеви транзистори с напрежение колектор - база над 45 волта, и подходящ корпус за съответната разсейвана мощност. Добре е Т1 да се замени с транзистор в корпус TO-3 както е оригиналния, макар, че и някой в корпус TO-3P, TO-247 или TO220 монтиран с добра топлопроводяща паста ще свърши отлична работа например може да сложиш 2SA1943. Т601 може да се замени с транзистор в корпус TO-126 като например BD140, а Т602 има съвсем малка разсейвана мощност и спокойно може да се замени с транзистор корпус TO-92 като например BC640. Може превантивно на всички подменени транзистори да запоиш кондензатор колектор-база от 100 пикофарада за избягване на евентуални проблеми с осцилации.
Режим на стабилизатора със силициеви транзистори, при германиеви ще е много подобен:
Върху С4 - в зависимост от мрежовото около 30 - 40 волта.
Опорен клон - 8 волта.
Колектор T1 и T601 близко до входното, при липса на товар реално равно на входното.
Емитер Т1 - при правилно настроен тример 24 волта.
Емитер Т601 - 24.7 волта.
База Т601 - 25.4 волта.
База Т602 - 8.7 волта.
Със закачен осцилоскоп в изхода е възможно R605 да се замени с тример и да се донастрои за минимална стойност на пулсациите, после тримера да се замени с постоянен резистор с близка до настроената стойност. Но реално такова нещо вероятно няма да бъде необходимо.
На всякъде където обяснявам за напреженията в схемата се подразбира, че изходното напрежение и всички останали са отрицателни и съответно трябва така да се разбира макар, че за яснота не съм поставял знак минус. И на много места като казва по-високо напрежение, имам предвид по-голяма отрицателна стойност. Само на едно място в обясненията съм се старал да уточня кога е по-близко до нулата и кога е по-отрицателно.
Ето линк към предложените от мен транзистори:
https://store.comet.bg/Catalogue/Product/17096/ (https://store.comet.bg/Catalogue/Product/17096/)
https://store.comet.bg/Catalogue/Product/43242/ (https://store.comet.bg/Catalogue/Product/43242/)
https://store.comet.bg/Catalogue/Product/10279/ (https://store.comet.bg/Catalogue/Product/10279/)
Естествено с най-голямо удоволствие мога да ти изпратя по избран от теб начин въпросните транзистори с цел да си оправиш радиоприемника.
Реално крайния транзистор може да се замени и с NPN тип, като предкрайния се запази PNP, така ще стане съставен транзистор, но ще се наложи лека промяна в свързването, крайния принципно май не е на платката така, че ще ти начертая схема по която можеш да направиш замяната, защото е супер удобно ако за краен сложиш 2N3055, отлично ще си върши там работата, а и съм сигурен, че го имаш!
Ето варианта на схемата с NPN краен транзистор, начертал съм всички необходими промени и стойности:
[attach=1]
Спокойно могат да се сменят само част от транзисторите със силициеви, друга част да останат германиеви. Но съвета ми е, дори да решиш да оставиш германиеви, то поне да не са тези които в момента са в схемата. Т.е. да ги замениш с нови, защото тези е вероятно да са повредени.
При модификацията която съм показал, моите изследвания показват, че минимум на пулсациите се получава при стойност на R605 150 килоома.
Успех! За всякакви въпроси около измерените стойности и ремонта на стабилизатора съм насреща.
-
Благодаря ти ориго за достъпния начин на изразяване и обяснение (даже си разпечатах поста ти :good: ). Разбира се, ще направя всичко възможно, този стабилизатор да работи както трябва. Все пак си мисля, че е добре да запазя старата схема, макар и да нямам такива транзистори (иначе 2N3055 имам няколко). Искам да кажа, че при опитите ми, се оказа, че и ценера Д604 пробил, другият Д605 си е наред. Тъй като не намерих Д814А, който стабилизира на 8 волта, сложих Д814Б, и напрежението сега там е около 9.4 волта. С други думи, май ще ми трябват и трите транзистора (Т1, Т601, Т602), и един ценер Д814А, за да подкарам този стабилизатор. Тримера R609, беше пък със стойност 1 килоОм вместо 2,5 кило, както е по схемата :unknown: .
-
Тримера не го мисли, просто като е 1к ще има малко по-малък обхват на действие, а ако и другите резистори в клона са с различни стойности може и обхвата на действие да е същия. Когато пуснеш всичко както му е реда ще го мислиш ако не може да се докара точното напрежение. Но все пак те съветвам да измериш всеки елемент от схемата, за всеки случай, не знаем ако някой е пипал какво мазало може да е направил, виждал съм всякакви изцепки!
Относно крайният транзистор - може да е всеки PNP с напрежение колектор - база над 45 - 50 волта. По възможност корпус TO-3 с цел повече да подхожда на монтажа, ако го сменим TO-220 прекалено силно ще си личи че е нещо друго. Поразгледай какви транзистори в TO-3 имаш, може да изберем нещо подходящо. И да е някой германиев също трябва да стане, някой от българските, имам тук някакви ако ги изровя ще видя на какъв хал са. За останалите транзистори - както ти казах също не са някакви жестоки изисквания, отново работно напрежение база-колектор над 45 волта. Дори предкрайния не е толкова натоварен, но е добре да не е в TO-92 защото ще му дойде прекалено "напечен" режима. Разгледай пак сред елементите с които разполагаш какво имаш, и за другите две места може да изберем нещо подобаващо.
За ценерите - с оригинален като модел не мога да ти помогна за съжаление, мога да ти купя 8 волтов от Комет, но няма да е като оригиналния на вид, иначе из града сигурно някъде има и оригиналните, обаче да си призная не ми се обикаля в момента.
Успех!
-
Пак предлагам на Валери, пълен комплект неупотребявани части за захранването!
-
Ехее, благодаря колега, искам ги :) .
:drinks:
Имаш ли ми още адреса?
-
Валери слагай каквото трябва без изменения ако искаш да е автентично.
-
Еее супер, ще се разреши проблема успешно!
И да посъветвам Валери - не ги сменяй един по един, смени всички активни елементи наведнъж. МНОГО е желателно когато монтираш големия регулиращ транзистор да намажеш с тънък слой термоконтактна паста! Това е МНОГО важно. Германиевите транзистори са с ниска допустима работна температура и е важно постигането на възможно най-ниско топлинно съпротивление между корпуса и радиатора. Освен това преди да запояваш елементите премери ВСИЧКИ пасивни (резисторите) дали са с правилните стойности по схема и пиши ако има разлики преди да включваш. Защото е добре ако има някакъв друг проблем от нечие ровичкане, да не доведе той до нови проблеми с активните елементи.
-
Ще проверя елементите, то и сега работи радиото, но напрежението вместо 24 волта е около 18, като усиля звука, пада до 12-14 волта, но пак работи. И пак казвам, не се влияе изобщо от въртенето на тримера R609 (и преди беше така), каква може да е причината :writer: ?
-
Ами така е трудно да се гадае. Измери напреженията в точките и ги нанеси на схемата за да видим и да може да се коментира ситуацията. Очевидно е, че радиото работи щом получава някакви напрежения, в момента нас ни интересува действието на стабилизатора. Успех!
-
Частите на колегата styrshel, са вече при мен, чисто нови, благодаря ти Иване :drinks: , тези дни ще се захвана с радиото. Но да попитам, нормално ли е диодите SFR135, в права посока да имат 125 Ома съпротивление, а в обратна около 500 Ома :writer: . Не е ли малко това обратно съпротивление :unknown: ?
-
Първо е неправилно да мериш съпротивление на диод в режим измерване на съпротивление, просто това което получиш като стойност няма да има никаква диагностична стойност. Но действително ако получаваш в обратна посока 500 ома ОПРЕДЕЛЕНО нещо не е наред! Очевидно тези диоди са претърпяли сериозна деградация от годините, и е най-добре да ги замениш с други (най-добре шотки). В обратна посока правилния тест би бил - прилагаш постоянно обратно напрежение със стойност близка до номиналното напр. 40 волта на 50 волтов диод и последователно на него с микроамперметър мериш тока на утечка. Но факта, че си получил 500 ома говори зле за диода за съжаление!
-
Сега измерих един диод, при 16В обратно напрежение, токът е 240 микроампера. После погледнах паспортните данни и виждам че максималния обратен ток е 7000 микроампера! При това положение с цифров уред измерването на съпротивление ще зависи от обхвата и напрежението при което се мери и не е коректно. Валери, измери ги както е посочил Ориго. Според мен са си редовни.
-
ОК, ще ги измеря както трябва.
-
Сега измерих един диод, при 16В обратно напрежение, токът е 240 микроампера. После погледнах паспортните данни и виждам че максималния обратен ток е 7000 микроампера! При това положение с цифров уред измерването на съпротивление ще зависи от обхвата и напрежението при което се мери и не е коректно. Валери, измери ги както е посочил Ориго. Според мен са си редовни.
SFR , така си показват . Но пък си работят с тия показатели .
-
Единият диод показа около 250 микроампера, другият около 500 микроампера на около 17-18 волта, предполагам, че са здрави. И да попитам за изводите на транзисторите: SFT353 както ги дават под схемата, са грешни, така са:
https://www.radiomuseum.org/tubes/tube_sft353.html
А изводите на Т146, както на схемата ли са :reader: ?
-
... А изводите на Т146, както на схемата ли са :reader: ?
-
Колеги, радиото е вече готово :) , стабилизатора тръгна от раз след смяната на транзисторите, смених и един електролитен кондензатор С604. Вече с потенциометъра мога да наглася напрежението колкото трябва. Ето я платката, след смяната на елементите, и монтирана отново:
-
Тук са показанията: на първата снимка е стабилизираното напрежение от 24 волта, оставих го малко по-ниско. На втората е напрежението след диодите, т. е. преди стабилизатора, а на третата и четвъртата са напреженията от 12 волта които захранват на двата канала, тях също оставих малко по-ниски:
-
Браво Валери! Това радио явно много ти допада и ще си го слушаш с удоволствие!
-
Валери е много търпелив :drinks:
-
Благодаря Ви колеги.
:drinks:
-
Това че го направи в оригиналния вид с оригиналните части е много добре!Поздравления :drinks:
-
Това радио беше първия тунер - усилвател , в соц. лагера . Следва " соната " , и по нататък - респроми .
-
Браво Валери! Честито! А послуша ли съвета ми да сложиш термоконтактна паста на крайният транзистор? Ако не си, не му давай никакъв зор преди да купиш читава паста и да сложиш. Смятай, че това е почти жизнено важно за надеждността на работа на стабилизатора ако и оригинално да не са слагали. Относно по-ниските напрежения - толкова по-ниски няма файда за мен, освен ако стабилизатора не започва да излиза от режим нагоре. Аз бих оставил да се прогрее, да видя в каква посока и с колко ще избяга напрежението и бих го настроил на точната стойност с малък запас. Но това и не е от такова съществено значение.
-
Благодаря ориго :drinks: . Не, не съм сложил паста на крайния транзистор в захранването, а мисля, че имам. Нямаше следи някога да е слагана такава паста и на всичките крайни транзистори. Този транзистор започва да грее, когато усиля малко по-вече от половината звука, а крайните на двата канала, греят по-слабо,
-
Аз съм 100% сигурен, че не е имало, но това не променя факта, че пастата там, а и на крайните транзистори е абсолютно необходима, от безспорна полза и доста важна. Особено при използване на германиеви транзистори (каквито са в случая) нямаме много пространство нагоре по температура което да използваме - именно 70 градуса максимална работна температура на кристала срещу 150 при силициевите транзистори. Имаме 80 градуса по-ниска възможна работна температура която да си позволим. Именно по тази причина германиевите транзистори носят неприятната слава, че са "кекави" и "горят лесно". Монтирайки транзистора на радиатора двете повърхности не са идеално гладки и полирани и контактуват само в определени точки помежду си. Това създава т.нар. топлинно съпротивление което се мери в градуса целзий на ват. Т.е. ако транзистора ти разсейва 1 ват, а съпротивлението между него и радиатора е 10 градуса целзий на ват то неговият корпус ще бъде с 10 градуса целзий по-топъл от радиатора. Поставяйки паста, тя заема всички неравности между двете повърхности и значително намалява топлинното съпротивление, от където намаляваме температурата на корпуса на транзистора при същата температура на радиатора или иначе казано печелим малко по-голяма възможна разсейвана мощност преди да докараме транзистора до горене. Та слагайки паста на всички транзистори (ако имаш търпение да си поиграеш) ще увеличиш надеждността на радиото без да загубиш нищо. Останал съм с впечатление, че обичаш да изпипваш нещата - това е едно отлично нещо за изпипване в случая от техническа гледна точка. Успех!
-
Сглобих радиото, не ми се отваря пак :blush: . Разглобява се цялото, за да се стигне до транзисторите, може би друг път, чакам друго радио да пристигне, "Мелодия 22" :) .
-
Добре, тогава не му давай много зор докато е така. Малко е скопено.
-
Аз даже по едно време си мислех, да му увелича охладителната площ. Смятах да поставя една допълнителна алуминиева ламаринка от външната страна на транзистора, откъм надписа му.
-
От към надписа е горната капачка, която е твърде тънка и с лоша топлопроводност, та няма смисъл от там да слагаш нищо. Именно подобрявайки термоконтакта, ти ефективно ще увеличиш радиатора. В момента имаш 3 топлинни съпротивления свързани последователно кристал-корпус, корпус-радиатор и радиатор-околна среда. Поставяйки паста намаляваш топлинното съпротивление корпус-радиатор с което ефективно става така, все едно си сложил малко по-голям радиатор. Ако се докаже, че транзистора въпреки това не държи при силно слушане (едва ли ще има такъв проблем все пак), правия път няма да бъде да увеличаваш радиатора, а да подмениш крайния транзистор със силициев с който автоматично печелиш със същия радиатор още много разсейвана мощност, заради по-високата допустима температура. Но надявам се, да не се налага да се стига до там. Едва ли ще правиш купони с това радио :).
-
Става за купони, дори и повредено :D добре озвучава.