Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => История на марките и модификациите => Темата е започната от: Bushman в 05 Февруари, 2016, 17:37:39
-
Въпреки, че не съм запален любител и не се вълнувам особено от стари радиоапарати, вчера си купих едно интересно Sony:
[attach=1]
Всех го без да знам дали работи и изобщо - нищо за модела... Хареса ми, че беше много запазено. У дома му сложих батерия за часовника, вързах го на един адаптор и веднага тръгна - оказа се, че радиото е доста селективно и свири добре (по моите скромни критерии).
[attach=2]
[attach=3]
После разрових из мрежата и се оказа, че този модел (ICF-3000L) е на 40 години. Както казах - работи доста добре. Има кварцов часовник, но с механична индикация (?!?) - работи точно, но понякога не успява да прехвръли цифрите. Има и други "екстри" - таймер и аларма, също механични.
Общото впечатление е за сериозно "японско" качество - радиото изглежда направено от качествени материали и изработката е прецизна. Има си дори каишка за носене от ествествена кожа. Антената е доста дълга за размера на радиото - заключва се в корпуса на апарата и се отключва със завъртане на специално палче. Има корекции на звука, AFC и готина подсветка на часовника и скалата на радиото. Абе винтидж джапанска електроника от ученическите ми години - какво да говорим повече...
-
Поздравления,добро попадение!Не като китайските еднодневки :good:
-
Мдааа това е стабилна изработка от времето когато нещата се правеха така че да работят наистина качествено и докато потребителя иска. Дори Сони през 90-те години вече не е това което е било в миналото, а след 2000-та година вече е под въпрос дали е по-добре Сони или LG. Относно механичната индикация на часовника - нормално кварцовите часовници се появяват масово през 70-те години, но интегралната схема която да изпълни броенето и управлението на цифрова индикация е все още твърде сложна и скъпа. Представляват кварц и прост делител на честота за получаване на импулси с честота 1 или половин херц и от там нататък механика. Освен това замисли се, тогава LCD не е имало така масово, и е трябвало да го направят или с електролуминесцентен дисплей или светодиоден, и двата консумират ужасно много енергия като за батерийно захранване. Докато механиката управлявана с кратки импулси не консумира практически нищо. Проблема с прехвърлянето на цифрите ако те бива в механиката и си разглобявал машинки за часовници може да го разглобиш и вероятно ще е лесно отстраним. Поздравления за придобивката. Това е качествената техника. Аз лично в днешно време техника нова почти не купувам защото тя за нищо не става. Или си правя сам каквото мога, или ползвам такива реликви.
-
Радиото е много хубаво, честито.
-
Благодаря за информацията! Аз вчера потърсих из мрежата информация за модела и първо намерих тук: http://www.radiomuseum.org/r/sony_icf_3000l.html#b (http://www.radiomuseum.org/r/sony_icf_3000l.html#b)
А после си изтеглих сървис мануал от тук: http://freeservicemanuals.info/en/servicemanuals/viewmanual/Sony/ICF3000L/ (http://freeservicemanuals.info/en/servicemanuals/viewmanual/Sony/ICF3000L/)
За съжаление, нищо не разбирам от електроника... Мога да лепя с поялник и да оправям някои механични проблеми, но... до там. Не се чувствам компетентен да ръчкам в радиото, а и часовника май се оправи и от няколко часа работи без засечки. Вероятно не е работил дълго време... Ако механиката му е замърсена с прах или друго, освен да я напръскам с WD-40, друго едва ли ще мога да направя...
Радиото наистина е много запазено - антената е перфектна, всички копчета и капачета са на него, дори алуминиевата ламарина отстрани изобщо не е надрана и ожулена:
[attach=1]
[attach=2]
Вероятно е така за индикацията на часовника - той се захранва с една кръгла батериа 1.5V от най-големите (май се води size D). Отзад на табелката (сега не мога да я снимам) пише "1 IC + 5 transistors".
За "старата" и "новата" техника - споделям напълно мнението на Колегата по-горе. Повече от 30 години карам японски мотоциклети и е много интересно да сравняваш моделите на една и съща марка, но от различни години. Представям си, че при електрониката разликата между "ново" и "старо" е още по-осезаема, като се има предвид колко бързо се развива технологията... А иначе съм си фен на "винтидж" електроника - събрал съм няколко "щайги", за каквито съм мечтал като ученик през 1980 - 1985 год.:
[attach=3]
[attach=8]
[attach=4]
Дори успях да пусна и ползвам един стар калкулатор, който си купих от пазара за 3 лева (батериите му излязоха по-скъпи) - той се оказа модел 1979 год. и е може би един от първите калкулатори с LCD:
[attach=5]
[attach=6]
[attach=7]
-
Разкошотия!Да ти е честито!
-
Поздравления и от мен за добрата нахотка :good:,радиото е много хубаво,а не се съмнявам,че работи така както и изглежда.Хората са правили нещата както трябва-където е трябвало да се сложи алуминии се е слагал алуминии,където е трябвало пластмаса се е слагала пластмаса и т.н.А сега,както казва Origo да не смееш да купиш каквото и да било-всичко е пластмаса с някаква баня,която като я пипнеш три пъти и почва да се изтрива,а за качеството като цяло да не говорим :negative:.Като спомена "щайгите" и аз преговарям за една (AKAI AJ480H ),като я взема ще се похваля.
-
Мдаа, така е. За часовника щом не разбираш не пипай. В никакъв случай не пръскай WD-40 там просто не е за тая цел, може да увредиш пластмасовите предавки. Остави го така. Най-много може да се опиташ да го продухаш от прахта с въздух под налягане, аз ползвам компресор за гуми.
-
Всъщност, радиото не изглежда да стояло в мръсна и прашна среда - зад стъклото на скалата не виждам дори прашинка... Учудващо чисто изглежда... А и загледах в ръководството, което изтеглих вчера - часовникът сякаш е отделен модул, на схемата изглежда като затворена кутия. Едва ли може да проникне толкова прах в механизма му, че да попречи на работата. Във всеки случай, цифрите зад стъклото излизат съвсем чисти... Вече повече от 10 часа работи без засечки, но все пак, предвид възрастта на радиото, механизмът на часовника трябва да е доста амортизиран.
Аз от доста време се интересувам от "винтидж" вещи и вече почти съм се отказал да търся такива в България. В последните 2 години претърпях няколко кофти разочарования... Например - купих от Продавалника една Aiwa TPR-950, като неработеща. Човекът каза, че не знае какъв е проблемът, касетофонът не бил отварян. Само като го погледнах отзад и видях ония жълти винтове за дърво от железарията... Няма никакъв морал на пазара вече - всеки гледа само да ти набута някакъв боклука и после - ама аз не знаех, нищо не разбирам, така съм го взел... Помиярска работа. А и повечето българи просто са мърлячи, не си пазят вещите и е голям късмет да намериш на пазара нещо запазено. Точно затова ми хареса радиото - взех го от познат, на когото са му го докарали заедно с други стари вещи от Германия. Не знаеше в какво състояние е и ми даде една седмица да му го върна, ако реша. Пък и за 30 лева - не е кой знае какъв финансов риск...
За "съвременната" техника - понякога си мисля, че всъщност ние (потребителите) сме виновни за калпавото качество, от което се оплакваме. Нали винаги търсим най-новия модел, с по-добри характеристики от предишния, пък и да бъде възможно по-евтин... И производителите ни дават точно това, което искаме - всяка година нов модел, с още повече "екстри" и на по-ниска цена... А качество, надеждност и дълготрайност - за какво са ти, нали след няколко месеца така или иначе ще го хвършиш за рециклиране? Както казваше един приятел - мотоджия: Искаме мотори по 200 коня, да тежат под 200 кила, да правят 300 за 20 секунди и да струват под 10 000 евра. Ето ги! Ама горят 10 на 100, вървят само с пълна синтетика по 30 лева литъра, а задната гума ти струва 300 лева и свършва за един сезон - е, нали искаш мощност? И целият мотор едва изкарва 5 сезона (при редовно обслужване, без блъскане и падане) - това е положението, нали искаш да е евтин? Никой не иска да даде 30 000 евра за мотор и да си го кара 20 години.
-
Както казва Андрей Фурсов в едно интервю, западния свят е свят на парите, много са готови да убиват за тях, но никой не е готов да умре за тях. На това му се вика цивилизационно пораженчество. Едни ще направят всичко, да вземат пари, други всичко, за да не ги дадат. И по средата се намира бизнеса, какво друго да даде, освен боклук? Та той е отражение на морала на клиента. Бизнесмените са клиенти също, на всичко останало, освен произвежданото от тях.
Такива часовникови механизми се почистват с 50% спиртен разтвор в дестилирана вода и ако се налага (в зависимост от типа пластмаса на колелцата) се смазват с фина силиконова смазка.
-
Интересен и качествен модел (и съвсем не е "смешно радио").
Поздравления за придобивката!
-
Няколко детайла щракнах преди малко - може да са интересни като информация:
[attach=1]
[attach=2]
[attach=3]
[attach=4]
[attach=5]
[attach=6]
-
И последно:
[attach=1]
[attach=2]
[attach=3]
[attach=4]
[attach=5]
[attach=6]
-
Боже, чак сега зацепих какво представлява емблемката на последната снимка... Това е стилизирано "IC"!
Няма как да го снимам, но радиото има един светлинен индикатор, отдясно на цифрите на часовника. Светлинката премигва на всяка секунда. Вътре (в отворчето) се вижда нещо като мрежичка - сякаш не е LED... На мен ми изглежда като по-ярка глим-лампа, но не знам дали има такива.
-
Много малко вероятно да е глим лампа. Особено ако светка докато е само на батерия, тогава невъзможно. Това че се вижда нещо като мрежичка не означава че не е светодиод. Може просто да има особена оптична система пред него.
-
Като стана дума за калпавите японски мотори, в Провадия има и се продава един "М". Който знае какво е това- добре. Който не знае- "лицензен" руски BMW. От света на идеите. Кривите идеи, ама хайде това да го отминем. 3000 евро. Почти всичко е ново по мотора, ако има интерес- на ухо как е станало това.