Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Технологии и джаджи => Темата е започната от: bobi mw в 22 Април, 2016, 22:42:40
-
Балкантон - име който всеки един от нас знае.Това беше единствения завод за произвеждане на звукови носители първоначално грамофонни плочи а после и аудио касети.
Интересни са много неща покрай това име. Коя грамофонна плоча е произвеждана в най голям тираж и коя в най малък.
Интересно е и дали е имало каталожна книга със всички номера нещо като азбучник.
Интересно е, че някой от продукцията се произвеждала специално за заводи и училища и не се продавала свободно.
Интересно е дали целият архив който е произвеждал завода е запазен или всичко е унищожено.
Аз специално имам около 600 различно заглавия на ''Балкантон" където бях писал в друга тема, но дали има човек в България който притежава всички дългосвирещи грамофонни плочи.
Събирането е доста трудно като аз в продължение на 15 години съм събрал тази бройка.
Създадох тази тема за да отделим специално внимание на този завод и всичко свързано с него, който беше гордост за народа ни, който ни предлагаше доста разнообразна продукция.
-
Като ученик в техникума ни водиха в тоя завод . Много ме впечатли уредбата от която ''сваляха '' музиката и правеха плочите . Беше един голям магнетофон с грамадни ролки . В студиото имаше и две огромни колони - направо грамадни . Пуснаха малко да чуем - бях в потрес от качеството ... Месеци наред само за това се мислех . :rofl: Аз имам около 200 плочи , и си пускам понякога , ама не всички са запазени .
-
Незнам защо, но името "Балкантон" винаги ме навява на спомени за, Томас Прострянов и предаването му "Музикална стълбица". Може би това е единствения човек, който знае най-много за Балкантон и музиката правена там. Знам само, че е пловдивчанин. Ако някой може да се запознае с него и запише интервю на тази тема. Сигурно много неща ще разкаже.
-
Тома Спространов, Иване. Това е името на човека. И плочите, които си слушал от неговата фонотека идваха директно от Англия. Човекът беше ( и е надявам се) английски зет :) Та Балкантон-ски плочи имаше в колекцията му, но на българските изпълнители. А колекцията му е наистина огромна!
-
Тома Спространов води "Пулсиращи Ноти,, а ,,Музикална Стълбица" се води от Йордан Георгиев, по известен като Данчо РапГеоргиев или Данчо Стълбицата. И двете предавания ги има все още доколко помня.
-
Балкантон е издала 6 грамофонни плочи със заглавите "Пулсиращи ноти" с водещ Тома Спространов,Йордан Георгиев е водещ на плочите със заглавие "Рок маратон" "Диско спектър" "Диско рок маратон" "Диско" и "Музикална стълбица".Вероятно той знае много повече за "Балкантон" защото той е бил водещ на повече заглавия грамофонни плочи.
-
Прощавайте ако съм се объркал в нещо. Но от както се помня по радиото съм слушал музикалните предавания на Спрострянов. Няма значение той или Георгиев. Просто искам да кажа, че хората са малко. Които се занимават с коментиране на музика професионално от ония години, и са още между нас. И би било хубаво ако някой ги потърси да разкажат за историята на Балкантон.
-
Да, Балкантон има много издадени плочи. Аз иам немалка част от тях, но до голяма степен са несистематизирани, голяма част от тях в лошо състояние, други в окаяно. Обикновено лошото на плочите на Балкантон е че когато са издавани чужди изпълнители и особено по такива сборни плочи източниците са с доста ниско качество и на няколко плочи имам преки доказателства че източника е бил грамофонна плоча, и то не в цветущо състояние. За българските изпълнители като че качеството е на ниво, и въпреки това пак е по-ниско от това на съветските плочи. Имам сериозни съмнения че са ползвали една матрица за по-голямо количество плочи от допустимото и това е довело до деградация на звука на някои от плочите (по-последни от партидата). Това е само теория, защото реално не се знае колко са „орани“ въпросните плочи след това, но имам двойна сборна плоча на Бийтълс, където едната плоча от двойката звучи прилично, докато другата плачевно, а са слушани еднакво двете. Та вероятно просто се използвали една матрица повече от разумното. Иначе имам прекрасни плочи от Балкантон с отлично качество, направо звучат чудесно. Имам и други гарантирано непросвирвани които свирят ужасно. Малките им плочи на 33 и 45 оборота като че ли в болшинството си звучат зле (може пък да са орани знае ли човек?). Да кажем ако от 10 плочи Мелодия 8 са чудесни, то от 10 Балкантон около 4 са чудесни. Поне моя опит с моята колекция това показва.
-
Наскоро,при разчисването на един апартамент попаднах на няколко кашона с плочи.Основно класика.Качеството на балкантонските плочи /става въпрос за албумите, оформени в твърда кутия/е перфектно.Може би защото са издадени в много ограничен тираж.И ако цената на стандартна плоча бе 2.30 лв. ,то тези са на средна цена 6-7 лв.
/от старите пари/.
-
Лично аз качеството на плочите на "Балкантон" ги оценявам като ги прослушвам на висококачествен грамофон с магнитна доза към който съм свързал RIAA-предусилвател със отделен изход за слушалки.Не мога да дам оценка за плочите защото преди това за ползвани с тежките 10-грамови дози и са вкарали доста шум,но имам известно количество нови не разпечатвани но със симфонична музика,литературни произведения и един албум на Борис Христов.Плочите ползвани ли са с тежки дози те направо са съсипани като дори кристалните дози внасят и микрофонен ефект при запис с по голяма амплитуда.Ще ви покажа как звучи плоча която е слушана 3-4 пъти но ВЕБОКСА се постарал да поизкриви звука http://vbox7.com/play:69c6d6e74d
-
Не разбрах само плочата с църковните песнопения дали я даваш като лош или добър пример? Принципно имам плочи просвирени десетки пъти със соц дози с натиск 4-5 грама и звучат прекрасно. (за 10 грама натиск не съм чувал при дози произведени след 1962-ра) Но така или иначе натиска не е основното - най-вече важното е геометрията на върха на иглата и еластичността на окачването. „Дървеното“ окачване на иглата на повечето пиезо соц дози ги право „рало“ за плочи а не натиска от 4-5 грама който в същност е нормален. Зависи много и от конкретната доза. Имам плочи които звучат убийствено зле, не знам колко пъти трябва да са орани. Качвам тук един такъв запис правен с магнитна доза Shure m-92e, нямам идея на каква доза е свирена плочата преди това. Обърнете внимание на предирането в десния канал направо преграчва! това разбира се е радикален пример на изораване. Имам много други примери на плочи звучащи зле без да са орани.
-
Пиша от телефон и за това ще е кратко-Балкантон е приватизиран от Богдана Карадочева. Техниката е отишла за скраб, а сбирката плочи-на боклука.Няма оправдание за комунидтическата подлога.
Това ако го беше сътворил някой от нас, например Ориго,нямаше да му забелязваме, защото той е Магистър по жици и бушони, дали разбира от хорово и солово пеене е доста спорно....
-
Мисля че никой от нас нямаше да направи това с Балкантон независимо дали разбира от музика изобщо! Този завод можеше сега да възобнови производството си на грамофонни плочи ако не беше унищожено. С малки подобрения щеше да стане на ниво и да правим плочи за чужди изпълнители. Сега са модерни. А гореспоменатата цензурирано никога не съм имал добро мнение за нея, не ме учудва и това което е направила!
Ще напомня на Origo ТАКИВА КВАЛИФИКАЦИЙ ВЪВ ФОРУМА НЕ СЕ ПРИВЕТСТВАТ!
-
Записите с оперна музика като правило се правят с особено внимание и се отличават с високо качество което е в пъти по високо от това на популярната за периода музика.Ако се отнася за албума на църковно-славянска музика, които прави за Балкантон през 1976 г мога да ви уверя че качеството му е на изключително високо ниво.Любителите на оперна музика са особенна публика и всякакво друго няма да ги удовлетвори.Жалко за Балкантон........поне плочите му все още се намират.
-
" Може би това е единствения човек, който знае най-много за Балкантон и музиката правена там. Знам само, че е пловдивчанин. Ако някой може да се запознае с него и запише интервю на тази тема. Сигурно много неща ще разкаже."
Знам къде живее и имам познати във същият вход та ако някой иска да се срещне с него може да се опитам да уредя нещо
-
като отворихте темата, вижте какво аз имам в колекцията :D
А заглавията направо къртят..... като пример "Край стените на затвора" или "Песен на варненските политзатворници"
Не знам за смях ли е за плач ли е ....
:crazy:
-
Защо,имало е такива песни.Нека си останат,това е история.И аз имам в колекцията разни "политпросветни" песни.Намерих ги когато бившото ДКМС ги изхвърляше на боклука,и нищо прибрах ги.Почти пълен багажник на Трабант!Това беше преди повече от 25 години и си ги пазя.Плочите почти не са слушани,ако въобще някога са ги пускали.
-
И какво лошо има,аз имам рецитал за Георги Димитров,речта му на Лайпциският процес,а ако нямаше Балкантон,откъде щяхме да слушаме макар,че сега не се долюбва роднят фолклор,такава гласове признати из света.А за по старите плочи си имам,грамофон с керамична доза който не свири никак зле и няма нищо общо с мерезетата.Друго си е да чуеш ФСБ,Щурците,Гошо Станчев и още на плоча.Обичам българските плочи. :drinks:
-
като отворихте темата, вижте какво аз имам в колекцията :D
А заглавията направо къртят..... като пример "Край стените на затвора" или "Песен на варненските политзатворници"
Не знам за смях ли е за плач ли е ....
:crazy:
Може ли да не се политизира и най - невероятната тема???
Ама явно колегата е фен на отминалия строй та и музичка си е запазил!!!
-
Може ли да не се политизира и най - невероятната тема???
Ама явно колегата е фен на отминалия строй та и музичка си е запазил!!!
Не търсете под вола теле и не чепкайте там дето не съм ви часъл. Не политизирам , просто споделих нещо което смятам за попадение в колекцията си на Балкантон.
-
Плочи се намират все още,дозите обаче са проблем.Все не намирам време да отворя сандъка и да опиша всички български плочи.Проблем е че на някой плочи които не са съхранявани правилно ръба който е отдолу е леко подгънат.Да намериш обаче всичко на Балкантон е нереално.Прави впечатление че материала който са ползвали през 60-те и началото на 70-те е бил по твърд и качествен.
-
Пиезо дози за конкретни грамофони наистина трудно вече се намират, обаче дози попринцип си има доста, като и доста бюджетни варианти. Ако е зора за грамофон изобщо една Unitra G-601 или 602 профилактирана и с една дозичка Audio Technica AT92 се е утепала за прослушване на стари плочи (и не само). Дозата е към 40 и няколко лева.
-
Балкантон е произвеждал плочи специално за заводи и учреждения където ще бъде излъчвано публично по месните радиотранслационни възли.Затова има заглавия със страни имена.Много ценни произведения има записани предназначени за училищата които ги няма на свободния пазар.Точно на такава плоча има музика от филма "Междузвездни войни".И какви ли още заглавия има за които не сме и виждали.
-
Извинявам се на Колегата <stoi> , погрешно съм разбрал неговия пост.
Самият аз имам голямо количество плочи, предимно на БАЛКАНТОН, от времето когато бяха 2.30 с българска музика и 4лв. със "вносна". Имам двойния албум на Бийтълс, който почти не е просвирван тъй като е съставен от не толкова популярни песни, а по това време се намираха оригинални плочи на чужди компании с най-новите парчета, така че на българските плочи не им идваше ред. :)
-
Ще направя сега малко разяснение по означаването на каталожния номер на грамофонните плочи 'Балкантон"
ВТК 2815-първата буква вероятно означава съкращение на "Балкантон" "В",втора буква 'Т"означава жанра,третата буква "К"означава размера на плочата.
Ето и означение за жанровете:
А-художествено слово
Е-детска музика и музика за ученици
К-камерна музика
М-музика на народите
Н-народна музика
О-оперна музика
Р-оперетна музика
С-симфонична музика
Т-танцова музика
Х-хорово изпълнение
Размерите са:
А-30см дългосвиреща плоча 33об/м
С-30см дългосвиреща плоча 45об/м -макси сингъл
К-17см дългосвиреща плоча 45об/м
М-17см дългосвиреща плоча 33об/м
Пример:ВКА 10741 дългосвиреща грамофонна плоча 33об/м 30см с жанр камерна музика
Това е според мен означенията които "Балкантон' е използвал.Ако има грешки ме поправете
-
Първоначално големите плочи на "Балкантон" са се произвеждали с дебелина около 2,2mm,като в по късния етап към 70-те години дебелината им е намалена около 1,65mm.До към края им на производство до към 1990-1991г е променяна и технологията на записа 3 пъти.Лесно може да се види по входящите пътечки на плочите произведени през 1965,1975 и 1985г като накрая се постига високо качество на записа и явно по качествен материал на винила.Ще ви покажа и 3 снимки от близък план да направите разликата.
-
Мисля че по-правилния термин за количеството материал в една грамофонна плоча не е дебелината й, тъй като тя варира в различните части на диаметъра на плочата и е трудно да бъде измерена, а теглото на една грамофонна плоча, обикновено са от 120 грама до около 200 грама. Относно входящите пътечки дали различните форми значат различна технология или просто както им е скимнало са ги правили? Имаш ли сигурно наблюдение че всички от определена епоха са със съответното разпределение на входящите пътечки? Или някакви други данни че технологията е сменяна? Може би различни машини са ползвали в разлините етапи.
-
Малко информация за Тома Спространов и неговите плочи:
https://www.24chasa.bg/Article/5111642
"Любопитно петолиние" се излъчва по Радио Пловдив всяка неделя от 12:15 до 15 часа.
Приятно слушане ! :drinks:
-
Повечето от нас знаят технологията за производство на грамофонни плочи.Първо записа от магнитна лента се записва на лаков диск след това се прави "мастер диск" и т.н.Някой от вас запитвал ли се е каква лента е използвана в производството на грамофонните плочи "Балкантон"?Дали има нещо общо с тези в битовите магнетофони или е нещо съвсем друго?Ясно че скоростта на движение на лентата е много по голяма.Интересно е че те нямат собствен шум като обикновените ленти и то ясно се чува при просвирването на плочите или пък се използва специална система подобно на "Долби".Интересно е и дали тези ленти са чувствителни към стареене на записа и дали самите ленти са запазени от "Балкантон в днешно време или и те са бракувани със всичката техника?
-
Ползваше се едноинчовата лента,8 или 12 канала ще излъжа..........BASF или AGFA Полиестерни ленти и много рядко ацетатни.
-
Да използваните в студийните магнетофони ленти най-често са с магнитен слой от двужелезен триоксид Fe2O3 или т.нар. „нормални“ ленти или тип I. Скоростта на лентата е висока, 4 и 16 пъти по-висока от стандартната 9.5см/сек. Заедно с това самите магнетофони са професионални, изключително качествена изработка и сглобка, главите са прекрасни както и електрониката, и тези фактори заедно водят до това че собствения шум е сведен до минимум. Шумоподтискащи системи като долби и всякакви други никога не са използвани в студийните машини, а е и абсолютно безсмислено. Тези системи придобиват популярност при аудиокасетите които са силно миниатюризиран вариант на магнетофонните ленти с големи компромиси. Въпреки това е впечатляващо в последните години на качествените касетни декове какво качество на запис и възпроизвеждане е постигнато. Но все пак изключително ниската скорост на лентата 4.76см/сек. и тънкия магнитен слой водят до необходимостта от записване на по-ниски нива, както и с други времеконстанти на корекция при запис и възпроизвеждане, което сумарно води до силно завишения собствен шум и необходимостта от използване на ШПС като Долби и други подобни.
Относно живота на магнитния запис - попринцип може да се приеме че живота на самия магнитен запис като такъв е много голям, да кажем че ако не се излага на силни променливи и постоянни магнитни полета е практически вечен, или поне в рамките на един човешки живот няма да претърпи промяна. Проблема обаче е живота на самата магнитна лента. Чисто физически лентата има ограничен механичен живот за съжаление. Механизма на повредата е следния: Лентата се състои от самата лента от някакъв полимер, и върху нея е нанесен т.нар. колоид който представлява емулсия от магнитния прах (двужелезния триоксид) и слепващото вещество. Проблема е че с годините това слепващо вещество поема влага от околната среда и губи слепващите си свойства, става лепкава маса която се отделя от лентата и при всяко просвирване зацапва глави и ролки. По този начин след определен брой години лентата се „разрушава“ и съответно и записа който е бил на нея се загубва. Скоростта на този процес зависи изключително много от условията на съхранение както и качеството на самата магнитна лента. Обикновено при правилно съхранение на качествени магнетофонни ленти живота е от 40 до 60 години. На аудио касетите като че се оказва по-кратък, но пак зависи от качеството на лентата и е от 20 до 40 години. Проблема е че идеалните условия за съхранение са при относителна влажност под 40% което условие не е изпълнено почти в нито един дом. Ето например при мен почти цяло лято относителната влажност на въздуха е 75% а това е изключително вредна влажност за магнитните ленти. По тази причина и имам вече определен брой по-стари аудиокасети които са започнали да се разпадат. Така че магнитния запис е „вечен“ но уви носителя върху който се прави (магнитната лента) си има ограничен живот и изисква специални условия на съхранение.
Относно студийните ролки на Балкантон които са използвани за запис на плочите - мисля че те не са били собственост на Балкантон, поне не оригиналите, и си мисля че би следвало да се пазят в архивите на БНР. Много жалко ще бъде ако се окаже че не е така и са унищожени. Надявам се че се пазят и че ще бъдат подобаващо цифровизирани и съхранение преди да са се разпаднали.
-
Още едно интересно нещо от "Балкантон". През 70те години в моя дом беше закупена ново излязлата малка плочата със заглавие "Сръбски народни песни" с каталожен номер ВММ 6284.Няколко месеца по късно на някакъв празник беше подарена същата малка плоча със същото заглавие и каталожен номер.Защо ви го споменавам?Едната плоча е със скорост 33об/м а другата 45об/м.За да произведат плочата първо записа от лентата е записан на лаков диск със съответната скорост и след като са произвели едно количество плочи "Балкантон" решава да направи отново същата процедура,но да повиши скоростта от 33 на 45 оборота и то в рамките на една календарна година,а не преиздание на съответния албум няколко години по късно заради интереса му.Според мен това е било излишен разход на материал,но 45 оборота е по добрия вариант за по високо качество.Балкантон решава да направи преиздание на съответната малка плоча няколко годинки по късно поради по малкия тираж на първото издание и тук ще останем изненадани.Разликата е в диаметъра на отвора който е променен а скоростта тя отново е 33 оборота.Интересно е какви опити са си правили завода с цел по добро качество.
-
Преиздаването с друга скорост не струва повече от преиздаването със същата скорост, така или иначе нарязването на един лаков диск за хиляди плочи е пренебрежимо като цена на бройка. Другото с отвора вече със сигурност не е експеримент за повишаване на качеството а просто са решили да произведат плочата по стандарта с другия размер отвор, и аз имам много малки плочи балкантон и с единия и с другия размер отвор, нямам обяснение с каква цел е правено това със сигурност не е свързано с качеството.
-
В днешно време рядко може да се намери нова грамофонна плоча от "Балкантон".Как можем да познаем,че е нова?Много лесно като погледнем централния отвор и ако има остатъци от винила това означава че никога плочата не пускана,защото там материала е много крехък и при поставянето и на грамофона този материал се отчупва.За интересуващите се направих една снимка в по близък план.
-
Реших да направя едно малко разяснение,макар че колекционерите знаят за какво става на въпрос.Всяка държава си има свое обозначение на каталожният номер,но единствено е запазено означението на "моно" и "стерео записа.Моно записа е означен с триъгълник в който вътре има цифра показваща оборотите,а стерео записа е означен с два кръга преплитащи се.
-
Едната е правена в цеха за плочи 45 оборота, а другата в цеха за 33 оборотови плочи. :D Мисля си че големият отвор на малките плочи е влязал като стандарт от т.нар. джубокс машини и от грамофоните с автоматична смяна на плочите. Като слушаш малки макси сингъли на автоматичен грамофон и си ги наредиш да се сменят една след друга големият отвор спомага за лесното зареждане на плочата върху тавата на грамофона. Пък това че в отвора има пластмаса винаги също не е вярно. Купувал съм си нови плочи и въобще нямаше такива. Въпреки че не съм много възрастен като по малък в центъра имаше една книжарница в която времето беше спряло. Освен чисто нови книги издание 1982 година в нея продаваха и чисто нови плочи от последните издавани от балкантон 88 - 90 година. Нямаха такава пластмаса. Явно понякога пада ,понякога си я има.
-
Като стана дума за моно и стерео записите и означението ще спомена нещо доста интересно.Плочата с кат № ВХА 534 е произвеждана около 60-те години и записа е МОНО,като преизданието и през 1990г записа е стерео.Това също важи и за много други албуми.Хайде някой ще каже че е правен нов запис на магнитна лента и затова е стерео да предположим че е така,но да си спомним за рецитала на "Златния орфей"тогава записите се правеха по време на концерт.Рецитала на "Тони Кристи" през 72г е записан по време на концерта,а има плочи на които записа е Моно а на други Стерео.Значи се използва една и съща лента,а по преценка в завода са ги правили и Моно и Стерео,или са правени два записа по време на концерта и единия е бил монофоничен,а другия стереофоничен и в завода са правили плочи и от двете ленти или рекордера който нарязва лаковия диск има опция моно стерео.Това са мои заключения които може и да греша.Какви ли тайни още има завода който не сме се замисляли?
-
Надявам се темата да е правилната, бих искал да попитам нещо.
„Вечният звуконосител", така са означавани грамофонните плочи.
Доколко това наистина е така? Съществуват ли деструктивни процеси в структурата на поливинилхлорида?
Твърди се, че „физическото стареене" на този материал спира при температури под - 50 градуса Целзий, но това далеч не е практично...
-
Ето една инструкция от "Балкантон" за грижа на грамофонните плочи
-
Ами за вечен мисля че на всички нас е ясно че нищо материално не е вечно, едни материали издържат повече други по-малко но всички стареят и някъде в безкрайността се разпадат. Безспорно може да се каже че грамофонните плочи са най-трайния носител за звукова информация. Определено бие магнитните ленти и CD-тата. Цифровите формати съхранявани по харддискове и флашки изобщо пък няма да коментирам. При адекватно съхранение на грамофонните плочи при нормална стайна температура и напълно изолирани от ултравиолетови лъчения стаеенето е достатъчно бавно и може да се каже че живота на една грамофонна плоча е доста над 60 години, колко точно не мога да кажа. Това с ниските температури е идиотщина, защото именно PVC поливинил хлорид е нестудоустойчив полимер и именно ниските температури водят до разрушаване на структурата му в случай че не са добавени към състава добавки които да го правят устойчив, както в PVC дограмата. Нямам представа дали в пластмасата за плочи има такива добавки, така че може да се каже че е желателно плочите да не се съхраняват при температури под -10 градуса.
Относно стерео и моно записите. Мисля че оригинално, независимо дали студийни или концертни, записите са правени на многопистови магнетофони където имаме няколко канала които носят различна част от цялата звукова картина, после в студио се извършва миксирането което вече е в зависимост от желанието 60-те са го правили моно, по-късно от същия първичен носител го миксират в два канала - стерео, та това мисля че е отговора на загадката. А Боби и аз имам тази плоча която показваш, в два екземпляра, но не знам дали и двата ми не са Моно, но ще погледна. Важното е че едната от тях при мен звучи ужасно, а не е просвирвана на кофти грамофони, би ли могъл да я пуснеш и да ми кажеш как звучи и едната и другата, има ли странно дрезгавеене в звука?
-
Цените които са стрували плочите на Балкантон.Една дългосвиреща плоча с българска музика било естрадна,народна,камерна,симфонична или сборна с чужди изпълнители или с художествено слово е струвала 2.30лв.Плочите които са се произвеждали по лиценз на западни фирми обикновено цената е 4лв.В по редки случаи на отделни заглавия като Джон Ленън или Сандра цената е 6лв.Единственият албум който Балкантон издава на Пинк Флойд е 7 лв.Само в редки случай когато дадено заглавие е скъпо цената е 9 лв за единична бройка и такива са заглавията на Елтън Джон или Дайър Стрейтс.Тук качеството на звука при този скъп албум е на ниво на западните фирми и по нищо не отстъпва по качество.Вече след 1990г цените леко полека започват да се покачват.
Ето и албума на Дайър Стрейтс издаден от Балкантон
http://vbox7.com/play:d9d91b8f4b
http://vbox7.com/play:f07460fd9d
-
Вижте какво видях да лежи в тревата днес. Доста интересно.
[attach=1]
-
Това е стар запис на плоча, който после са издали и на СД. Има, има СД-та на Балкантон. Примерно аз имам от 2000-а та г. диск с народни песни на Борис Машалов и този номер на него: AD060204.
Името на фирмата е изписано на латиница, разбира се.
-
Интересно е че Бердският радиозавод от бившия СССР е дал поръча на завода за грамофонни плочи "Мелодия" за плоча със специални запаси.Интересно е,защо "Балкантон" не направила същата плоча.
-
През годините Балкантон е имал множество разновидности на етикетите които са върху самите плочи.Освен различните цветове за разнообразие е променяно и оформлението.В следващите постове ще се опитам да покажа разнообразието от етикети,като почна от по първите етикети които е отпечатвал Балкантон.
-
Сега ще ви покажа най-масовите етикети които се срещат в плочите на Балкантон. Имаше различия само в цветовото оформление.Първия етикет се пояявил в началото на 70-те години като се среща дори и в плочите до 90-те макар и по рядко.Вторият етикет също е масов но той изчезва към 80те години където го заменят други типове етикети които ще споделя по нататък.За специални издания Балкантон прави специални етикети като пример рециталите на Борис Христов.
-
В средата на 80-те години Балкантон има нова визия на етикетите като са се стремяли всеки жанр музика да има отделно оформление и цвят.Използват също и по старите етикети в зависимост от тиража и преиздание.
-
В този период също са правени специални етикети за специални албуми.Ще ви покажа тези които имам в личната колекция.
-
Не знам защо пишеш тоя етикет масов:
(http://www.sandacite.com/forum/index.php?action=dlattach;topic=7803.0;attach=61016;image)
но аз никога не съм виждал плоча с такъв тип етикет още по-малко на живо. Имам много балкантонски плочи в интервала от началото на 60-те до към края на 80-те но такъв етикет не съм срещал. За мен не е масов.
-
Преди няколко години четох един материал за нашите фабрики, който пройзвеждат плочи. Още работи една фабрика, мисля че е в София. Имаше и снимки в материала дето четох. Купена е от някаква източноевропейска фирма, която притежава фабрики в някои източноевропейски страни. Не мога да се сетя чешка ли беше или полска фирма. Дори не мога отново да го намеря материала в нета.
-
Не знам защо пишеш тоя етикет масов:
но аз никога не съм виждал плоча с такъв тип етикет още по-малко на живо.
Провери си в колекцията си от грамофонни плочи дали имаш тези заглавия със съответните номера:
ВТА 1781 - Superlove
ВТА 1793 - Диско 4
ВТА 1794 - Трио Еленик
ВТА 1795 - Пух
ВНА 10220 - Оркестър "Хоро" Русе
ВТА 10384 - Познахте ли
ВТА 10696 - Мими Иванова и СТАРТ
Това са плочите които се сещам разликата може да е в цвета им.После сподели дали ги имаш и гаранция че имаш някои от изброените.
-
Нито една от изброените нямам в колекцията си :) Имам на Мими Иванова и Старт обаче е друг номер. Ако бях виждал такъв етикет щях да го запомня, имам добра визуална памет, просто за пръв път на снимката която ти си публикувал го виждам. Иначе голяма част от останалите етикети са ми познати и имам, но този определено не. Предполагам че е пребивавал за кратко на „сцената“.
-
Тази вечер прочетох повечето от постовете в темата за Балкантон и на няколко места срещнах името на Тома Спространов. И аз знам твърдо че това е човек с големи заслуги за популяризацията на световната и в частност българска поп музика .Той все още е водещ на радиопредавания , поне последните две издания на Банско джазфест съм го гледал и наслаждавал на перфектната му работа. Присътвал съм на негови дискотеки в родното ми село още през седемдесетте години-водеше го един мой познат и негов съученик. Намесвам се в темата защото си спомням , но не точно кога беше , може би юли-август се появи обява за продажба на някакви лампи от потребител с никнейм ТомиТоми . Беше сложил и адрес за контакт и там се представяше като Тома Спространов . Прегледах обявите в двата раздела но не ги открих . Може би администраторите могат да ги открият по някакъв начин- колеги искаха да установим контакт с него за да пише за Балкантон и други неща.
-
Прегледах обявите в двата раздела но не ги открих
http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=8700.0
-
Писах с главни Т-затова не съм открил обявата , но действително става въпрос за Т. Спространов . Сега някой от колегите да се престраши и да му пише . Не че аз не бих могъл , но моите интереси са не винили , а шеллак .
-
http://meloman-bg.com/index.php?fs_p=http://meloman-bg.com/pages/contents.php?page=066
-
Стерео тест https://www.vbox7.com/play:0fbc4cf76b
-
За всички които се интересуват от записите на Балкантон, представям ви единственият засега онлайн каталог - http://www.balkanton.su/ . В него, след регистрация можете да добавяте снимки на обложки и етикети ако има липсващи, също така и албуми (има липсващи номера), да търсите плоча по номер и т.н. Каталога се поддържа от двама човека събрали всичката информация за албумите и плочите.
-
Здравейте, аз се регистрирах в този форум едва снощи, и може би не всичко за форума ми е известно, като например има ли форума структура на отговори към конкретен пост и потребител, или просто пишеш най-отдолу в темата.
За Балкантон мога да кажа, че само в редки случаи съм попадал на що-годе качествени плочи. И то лошо беше не толкова качеството на звука, колкото най-дразнещото поне за мен беше прекомерното пукане и характерен шум. Нещо, което в качествените западнопроизведени плочи почти го нямаше, или го имаше, но в много по-малка степен. Също така понякога съм забелязвал т.нар. копир ефект - изпреварващо звучене, песента започва един оборот преди реално да започне, но с много ниско ниво - заради технологията за променлива стъпка на браздата, според нивото на звука в съседните бразди.
Учудвам се, че в темата никой не е споменал нищо за ФСБ - групата, чието име е свързано с грамофонната компания, и чиито плочи като правило бяха записвани на 45 оборота в минута, и винаги бяха много качествени. Освен това аз имам лично пристрастие - много харесвам ФСБ и тяхната музика.
Не знам за какво ви е да ровите в някакви каталози на издаваните плочи, някъде бях намерил доста подробен онлайн каталог. Балкантон и сега съществува като фирма, и като повечето подобни фирми се изхранва от отдаване под наем на помещения на други фирми, които реално изкарват някакви пари. Аз работих няколко години в такава фирма, помещаваща се в задния двор на Балкантон. Подобна е съдбата и на друга фирма от онова време - Българско видео, чийто наследник е сега Аудиовидео Орфей, и там отдавна издръжката идва от отдаване на помещения под наем. За Българско видео съм по-запознат какъв е бил производствения процес, и с какви мощности са разполагали, ако някой се интересува, мога да разкажа повече подробности.
Отплеснах се малко - думата беше за Балкантон. Не знама защо си мислите, че Тома Спространов, или Йордан Георгиев са именно хората, които са най-знаещи за Балкантон. И двамата са радиоводещи, дисководещи, меломани и т.н. т.е. хора, отдадени предимно на музиката, не толкова на технологиите.
Специално за Тома Спространов, когото срещнах лично веднъж преди доста години мога да кажа, че е съвсем земен и скромен човек, не виждам защо да не му пишете щом имате желание, и какво толкова има да се престрашавате. Единственият път, когато го видях на живо беше в дома му, той беше с домашна престилка и миеше чинии - обясни, че в тяхното семейство имали нещо като дежурства и сега точно бил неговия ред. Годината беше 1988.
Извинете, че пиша малко разпокъсано и рахвърляно. Чета ви, че пишете - еди какво си било направено с оглед на по-високото качество. Нищо подобно. Имам доста години зад гърба си опит в професионалната сфера - имам предвид професионално производство на видео и аудио продукция. Впечатленията ми са, че първо - масово тези, които се занимават професионално не са кой знае колко компетентни, голяма част от "знанията" им са митове и легенди, които се разпространяват между хора от бранша. Второ - не им пука кой знае колко какво ще чуе и види драгия слушател, зрител и т.н. Просто има някаква технология, тя се спазва горе-долу, целта е да мине работното време, да се изкара заплатата и това е. Убеден съм, че и в Балкантон не е било по-различно. Да, спазвали са се някакви технологични правила, но и никой не се е вживявал прекалено. Качеството - при социализма нямаше кой знае колко качествени неща и без друго.
Някой спомена, че лентите и магнетофоните, от които са се мастерирали грамофонните плочи били без шум. Това е невъзможно. Разбира се, че са имали шум. Просто отношението сигнал/шум им е било достатъчно високо, за да не се чуе този шум от плочите, а това не е било трудно за постигане - самите плочи си бяха шумни както вече споменах. Добра динамика и отношение сигнал/шум се постига с широки пътечки и висока скорост. Но не забравяйте и факта (ако го знаете), че при висока скорост на лентата, се получава ограничаване на честотната лента откъм ниски честоти до към 70 Hz, че и по-високо. Това се получава заради ефектът на шунтирането на магнитните вълни с голяма дължина (ниска честота) на магнитната лента от самия корпус на магнетофонната глава.
Последно ще спомена за съветската марка за плочи Мелодия. Честно казано, учудих се, че някои хора тук твърдят, че били качествени. Моите лични впечатления са, че руските плочи са некачествени. Като честотна лента и динамика не са добри, а дори и понякога като съвсем ясно чуваеми изкривявания. На запис на пиано много ясно се усеща. Освен това повечето от тях, по незнайни причини за мен са предимно МОНО. Дори на плочата да пише СТЕРЕО, реално записаната звукова картина е монофонична. Имало е и случаи отделни песни да са стерео, а останалите моно. Изобщо при руснаците стереото навлезе доста късно. Това беше доста дразнещо за мен.
Спирам дотук Поздрави.
-
Тази вечер прочетох повечето от постовете в темата за Балкантон и на няколко места срещнах името на Тома Спространов. И аз знам твърдо че това е човек с големи заслуги за популяризацията на световната и в частност българска поп музика .Той все още е водещ на радиопредавания , поне последните две издания на Банско джазфест съм го гледал и наслаждавал на перфектната му работа. Присътвал съм на негови дискотеки в родното ми село още през седемдесетте години-водеше го един мой познат и негов съученик. Намесвам се в темата защото си спомням , но не точно кога беше , може би юли-август се появи обява за продажба на някакви лампи от потребител с никнейм ТомиТоми . Беше сложил и адрес за контакт и там се представяше като Тома Спространов . Прегледах обявите в двата раздела но не ги открих . Може би администраторите могат да ги открият по някакъв начин- колеги искаха да установим контакт с него за да пише за Балкантон и други неща.
Не мисля че е реално той, поради обявената взраст, снимката на траф на драгон и приист аудио,предполагам DJпопа си прави бъзик но поне пощата и скайпа си е кръстил на него. Абе де да знаеш.
ей я обявата
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=8715.msg61300#msg61300
-
Наскоро,при разчисването на един апартамент попаднах на няколко кашона с плочи.Основно класика.Качеството на балкантонските плочи /става въпрос за албумите, оформени в твърда кутия/е перфектно.Може би защото са издадени в много ограничен тираж.И ако цената на стандартна плоча бе 2.30 лв. ,то тези са на средна цена 6-7 лв.
/от старите пари/.
ИСТОРИЯТА НА "БАЛКАНТОН" ИЛИ СПОМЕН ЗА ЗВУКОЗАПИСНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ
След 1952 г. цялата музикална индустрия в социалистическа България се развива под шапката на това лого. Към музиката има специално отношение, ето защо звукозаписният гигант "Балкантон" е на пряко подчинение на Комитета за култура.
През последните години грамофонните плочи не просто съумяха да слязат от прашните тавани, но и безкомпромисно си пробиха път до музикалните щандове. Отново. В световен план производството на "аналоговите дискове" бележи сериозен ръст - броят на феновете им също!
Тази тенденция навлиза с пълна сила и в България. Почитатели на винила от различни български градове редовно организират базари за презареждане на колекциите си, а някои съвременни наши изпълнители като Графа и Любо Киров дори се осмелиха да издадат новите си албуми върху възраждащия се носител.
Разбира се техните плочи са произведени в чужбина, тъй като у нас към момента няма база за производство на винил. Ако обаче погледнем не чак толкова назад в миналото, неминуемо ще си спомним за "Балкантон" - музикалният гигант на България, срещнал редовите граждани с гласовете на нашите и световните звезди, при това в многомилионни тиражи...
Началото
Историята на "Балкантон" започва в началото на 50-те години на миналия век, след обединението на вече национализираните звукозаписни компании "Симонавия" и "Лифа рекорд" с държавното предприятие за грамофонни плочи "Радиопром". Това сливане дава възможност да се затвори целият цикъл на работа - от записа до печата на обложките, и превръща звукозаписната компания в единствен производител на звуконосители на българския пазар.
Официалното откриване на сградата на "Балкантон" е на 4 февруари 1952-а като комбинатът е на пряко подчинение на Комитета за култура. Целият работен процес протича в триетажната постройка на улица "Хайдушка поляна" в София като само записите се правят навън - в Студио 1 на БНР и в зала "България.
Едно по-екзотично решение за определени случаи е и употребата на подвижна станция, наречена Tonwagen. Първата записана по този нетрадиционен начин песен е "Лудо младо сън засънило" в изпълнение на Магда Панайотова и Петър Чернев, а записите се осъществяват в читалище близо до Руски паметник в столицата.
В началото се работи със стари апарати и се произвеждат само плочи на 78 оборота, но през 1958 г. от Дания е внесена нова модерна апаратура "Ortofon" и започва производството на първите български дългосвирещи плочи, първоначално на 33⅓ оборота, а по-късно и на 45 об/мин.
В средата на 70-те години "Балкантон" разширява дейността си и в тази връзка е построен чисто нов производстев цех и е издигнат още един етаж към съществуващата вече сграда.
Oбособени са и две модерни студия. По това време персоналът на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи достига внушителните 3 900 000 броя.
За да отговори на съвременните нужди, през 1982 г. "Балкантон" се сдобива с първата у нас линия за производство на аудио касети. Търсенето е много голямо, затова и на касетки се издава разнообразна музика, включително и неща, неизлизали на грамофонни плочи.
Десет години по-късно в предприятието се появява и една от първите линии за производство на компактдискове. От нея излизат основно записи на български опери, църковно пеене и народна музика.
Най-дълго управлявалият генерален директор е композиторът Александър Йосифов. За времето, в което той взема решенията от 1968 г. до 1986 г. "Балкантон" непрекъснато обновява звукозаписната си техника, като следва най-модерните тенденции в грамофонната индустрия. Този подход изкарва компанията до 5 място в света по качество на записа на магнетофонната лента. Факт, потвърден през 1972 г. от фpeнcĸaтa организация Académie Charles-Cros, която оценява с 9 от 10 точки интepпpeтaциятa и с 8 от 10 - тexничecĸoтo нивo нa зaпиca.
Раждането на една грамофонна плоча
Затвореният работен процес позволява времето за издаване на една грамофонна плоча да бъде сведено до минимум, ето защо под един покрив са събрани студио, галваничен цех за матриците, пресов цех, който в началото работи с полуавтоматични преси, впоследствие заменени с напълно автоматизирани преси-роботи, печатница за пликовете и обложките, опаковъчен цех...
Повечето от любимите на поколения българи песни водят началото си от легендарното студио "Балкантон", през което са минали едва ли не всички известни изпълнители от близкото минало. На това свещено за българските меломани място музиката се записва върху магнитни ленти и се смесва, за да се достигне до ключовия момент - студио "механичен запис" - където звукозаписът се качва върху т.н. "фолио", което представлява лаков диск, набраздяван от записваща игла.
В последствие фолиото се посребрява и от него се създава първата матрица или "майка". Майката служи единствено, за да "роди" така наречените "синове", от които вече се пресоват бъдещите грамофонни плочи. Тя пък отива на съхранение във фонотеката за матрици.
Винилът за плочите се доставя от фабрики в Югославия, Полша и Чехословакия.
Пристига на гранули или прах и със сажди се оцветява в черен цвят. Причината е, че статиката при слушане е минимална когато плочата е черна. В ограничен тираж, предимно за колектива на "Балкантон" са издавани и плочи в различни други цветове, които днес представляват голям интерес за колекционерите. Два интересни примера са синята и червената плочи, посветени съответно на юбилеите на футболните клубове Левски и ЦСКА.
В "Балкантон" се държи на качеството, затова технолог постоянно следи за състоянието на матриците, за да не се допусне брак до пазара. Отделно на всеки 100 плочи една се прослушва. В началото тази дейност се изпълнява от 4 човека, през чиито уши ежедневно минават огромен брой плочи. В последствие самите пресьори поемат задължението да преслушват произведените от тях артикули и да ги изпращат в цех "опаковка".
Интересен е процесът и по направата на обложките за плочите. В началото те се изработват ръчно. До 1958 г., когато е издадена последната шеллакова плоча в България, на певеца Димитър Йосифов, те се шият на машина. През 60-те години обложките започват да се лепят, но всичко все още се прави на ръка. Едва в средата на 70-те години в предприятието са вкарани щанца, биговачна машина, лепачка и процесът се автоматизира изцяло.
"Балкантон" и разпространителската мрежа
На вътрешния пазар готовата продукция се разпространява чрез мрежата на Книгоразпространение. За да се определи коя плоча в какъв тираж да бъде издадена на всеки три месеца в определен град се състои среща между представители на "Балкантон" и търговци от разпространителската мрежа от всеки окръг на страната. Там се обсъжда какъв брой от плануваните за издаване нови плочи да бъде произведен. Впоследствие плочите, към които има проявено търсене, се преиздават в допълнителни тиражи.
"Балкантон" и "Златният орфей"
Интересен епизод от работата на "Балкантон" е процесът по издаване на плочите със записи от фестивала "Златният Орфей". Като един от реномираните европейски музикални фестивали от миналото, на който присъстват изпълнители от световна величина като Хулио Иглесиас, Мънго Джери, Пако де Лусия и др., "Златният Орфей" е събитие с голямо значение за българската култура. Ето защо и към записите от него се подхожда с невероятно старание и организираност от страна на служителите на "Балкантон".
За да се осигури навременното излизане на първия тираж с плочи от рециталите отново се прибягва до употребата на Tonwagen-а. Песните се записват на живо. В 23:00 ч., след края на концертите, лентите със записите вече са на аерогара "Бургас". Товарят се на самолет и незабавно летят за София, където кола на "Балкантон" чака за да ги откара до комбината.
Студио "механичен запис" е в готовност за работа, прави се фолиото, галванотехниката работи през нощта, правят се матриците и на сутринта в 6:00 ч. първата смяна зарежда пресите. В 10:00 ч. първите 500 плочи са готови и пътуват за Бургас. По-късно същият ден, по време на фестивалната програма, се продава това, което предната вечер посетителите са слушали на живо.
"Балкантон" и международното положение
През годините звукозаписният комбинат издава редица лицензни заглавия с чуждестранна музика, в това число и на много западни изпълнители. За да се случи това нещо, с помощта на Външнотърговска организация "Хемус" се водят преговори с чуждестранните издатели на конкретния изпълнител като се договаря издаването на точен брой грамофонни плочи и аудио касети.
От съответната държава се поръчва лента със запис на желания албум и прозиводството започва. Следи се стриктно за спазване на договорените бройки, на база които се плащат съответните авторски права. Впоследствие една част от плочите отиват за износ, а друга остава за вътрешния пазар.
Друг популярен метод за обогатяване на асортимента е така наречената Десетдневка на грамофонната плоча, практикувана в страните от бившия соцлагер. На всеки две години в определена държава представители на различните звукозаписни компании се събират, за да представят бъдещата си продукция едни на други. По този начин у нас се появяват албуми на певци като Карел Гот например, а творчеството на редица наши изпълнители бива издавано в чужбина.
Годините на прехода
Началото на 90-те години е времето, когато златната ера на "Балкантон" е към своя край. Променената политическа обстановка в страната се отразява и върху работата на комбината, който е принуден значително да свие производствения си обем.
Намалените държавни субсидии за култура и появата на конкуренция в лицето на новопоявилите се частни музикални компании също оказва влияние и в края на краищата се стига до раздържавяването на комбината. Процес, който приключва в края на 2001 г., когато са продадени и последните проценти държавно участие.
В наши дни
Като частно предприятие "Балкантон" съумява да оцелее в новата пазарна обстановка и днес продължава да се занимава с основната си дейност. В студиото на компанията все така се записва музика, а съвместно с БНР се издават уникални записи на българска класическа музика.
Макар и значително съкратен, персоналът в момента е съставен изцяло от професионалисти, представляващи есенцията от някогашния многоброен колектив. Хора, посветили живота си на "Балкантон" и своята професия.
Любопитно е да се отбележи, че в сградата на ул. "Хайдушка поляна" се съхраняват лентите с всички записи от 1952 г. до днес, включително и по три броя от всяка издадена плоча. Факт, който превръща същата тази сграда в своеобразен паметник на музикалното ни наследство.
Материалът е създаден с безценната помощ на Божидар Симеонов - меломан, колекционер и най-големият почитател на "Балкантон"
-
А както всички знаем ФСБ са именно оттам!
-
Здравейте на всички!
Искам да попитам има ли някой информация за записваща машина струг - neumann vms70 ???
Какви са нивата на сигналите в милиампери , тежеста на режещата глава - кутера. И защо са необходими мощни усилватели , подавители , и стъпала, след като на вибриращите бобини им стига два три вата мощост най много за да радклатят режещия кутер било то диамантен сапфирен или рубин мисля,че е без значение.
Внасям на части един такъв - neumann vms70,но без плот и отделните стъпала!
вакум аспиратор ще ползувам - медецински от болницата , а за охлаждане не знам?
благодаря!
-
Мисля,че в днешно време -отличен аналогов сигнал може да се снеме от всяка добра звукова карта на компютър .Не е необходим професионален магнетофон ,въпреки че имам студиен ОТАРИ.Нови лакирани плочи се продават в ибей . Всичко друго е въпрос на вкус,като стикери , обложки , калъфки и др.
Само трябва да направя нужните настройки ,за да не похабявям доста нови плочи при пробите.
-
данни на режещата глава-
Cutterhead (SAL 74)
Frequency range: 7 ..... 25000Hz
Frequency response (approx. 9 dB feedback at 5 kHz):
15 .... 16000Hz ±0.5dB
10 .... 20000Hz ±1dB
7 .... 25000Hz ±3dB
Channel separation (40 ... 16000 Hz): Better than 35dB
Maximum velocity (lateral cut) at 10 kHz continuous operation
without cooling: 16cm/s ≈ 1.3A
with cooling: 28.5cm/s ≈ 2.3A
Tonebursts (10 kHz) 10 ms impulse: 105cm/s ≈ 8A
Sensitivity at 10 kHz (single channel): 1 cm/s per 106mA
Maximum stylus excursion: ±150 µm
DC resistance of the drive coil: ≈ 4.7Ω
Impedance at 10 kHz: ≈ 7.5Ω
Output of feedback coil: 3.5mV per cm/s
Weight: 500g
-
Ще се опитам да обясня, защо е необходима голяма мощност при рязането на грамофонни плочи.
Както знаем още от много отдавна е прието използването на RIAA корекция при записа и възпроизвеждането на грамофонните плочи. Корекцията представлява специално коригиране на амплитудно-честотната характеристика на звуковия сигнал преди записване, и после при възпроизвеждане прилагане на същата характеристика но с обратен знак. При запис ниските честоти се затихват с 20 децибела по напрежение (10 пъти), средните честоти около 1к не се променят по амплитуда, а високите се усилват с 20 децибела (отново 10 пъти). Целта на тази манипулация е, да се постигне относително еднаква амплитуда на отклонение на браздата за една и съща сила на звука в ниските и във високите честоти. Поради спецификата на работа на електомагнитния резец амплитудата спада с увеличаване на честотата, с тази корекция се компенсира частично това. Това носи много позитиви със себе си - при възпроизвеждане се прави обратната корекция и ниските честоти се усилват с 20 децибела, а високите се затихват с 20 децибела. При това се намалява шума от триенето на иглата в браздата, както и артефактите от твърди частици попаднали в браздата. Получава се по-добро съотношение сигнал-шум а от друга страна се заема и по-малко пространство върху повърхността - поради намалената амплитуда на ниските честоти.
От тук обаче следва нещо интересно - разликата между ниските честоти и високите честоти е 40 децибела, което прави около 100 пъти разлика по амплитуда.
Когато приемем, че намотката на резеца представлява предимно товар с активен характер, то мощността в него се увеличава с квадрата на амплитудата на напрежението. И именно, ако приемем мощността за записване на честотите около 20 херца за 1, то мощността за записване на честотите около 20 килохерца ще бъде 10 000. Във всички случаи за изпълнение на RIAA характеристиката при запис ще ни трябва отношение на мощностите 1:10 000. Както се вижда това не е никак малко отношение, и дори да записваме 20 херца с 10 миливата, то за 20 килохерца ще ни трябват 100 вата. А вероятно записа на 20 херца не става с 10 миливата а трябват повече, от където можеш да си направиш сметка и каква ще бъде максималната мощност. Във всички случаи съм чувал, че тя обикновено е от 400 вата до над киловат. Това предизвиква сериозни проблеми с охлаждането на намотката на резеца и вероятно в много случаи то се извършва чрез някакъв флуид. Естествено, отношението на мощностите подлежи и на модификация, с което разбира се страда и записа на високите честоти. От друга страна, някои коментират, че дори високите честоти да се запишат перфектно, то няма да има реална доза която да успее да ги възпроизведе безпроблемно. Та записа на плочи е един процес свързан с много компромиси, и се изисква истинско изкуство от човека който го прави, за да запише качествено една плоча, и тя да звучи добре на повечето машини.
-
Хванал съм се със непосилна задача явно.
Но тия стъпала - риа-екулайзер със мощните стъпала струват доста парички,а са лампови ,тежки и от старо поколение!Нямам възможност да си ги позволя . Искат им хиляди евра ,най-вероятно заради антикварната им стойност.За сега ще се мъча с проби и каквото имам.Машината има автоматични режими на рязане на голямо разстояние бразда от бразда.
То кривенето при по-високи децибели се компенсира със по-малко информация като (брой песни) например 3-4 изпълнения , за 15 минути .Машината има възможност да се регулира резба на инч и просто кутера, ще има място да запише качествен запис.Явно на времето им е било трудно решаването на тази задача със мястото на което е трябвало да се запишат доста песни и за това са били създадени тия обратни връзки и компенсатори. За риаа-коректор не знам как ще стане? За сега стъпките са следните:Вземам качествен звук от компютър , минава през качествен смесител с усилвател-динакорд 2 по 300 вата иизхода подавам на ляв и десен канал на главата ,която има две бобини по 5 ома.До тук добре .Пробвах,затопля се корпуса , и явно трябва да пусна охлаждащ газ през предвидената тръбичка за целта.Направих проба да запиша на обикновен компактдиск обърнат обратно - резултатът е супер .Само дето стружката която се отделя се чупи ,(заради простия материал от който е направен диска) мисля,че ако е фабричен лакиран носител ,нещата ще се получат със непрекъсната стружка-която трябва да е като конец!Записа според мен е супер без премудолиране или кривене .При ниво 0-3 децибела.След време ще поръчам нови лакирани носители и ще кажа до къде съм стигнал.Всичко е време и пари.Доста се изръсих до тук за да си постигна мечтата.За по нататък ще мислим за хайфи риаа коректор и други екстри.
-
Пропуснах да пиша,че от екулайзера на смесителя регулирам намаляване на високи честоти,усилване на ниски честоти и ще се наложи да се правят доста проби докато се изимитира риаа коректор без да го имам. Добре е,че качествения смесител има страхотна корекция с изключително нисък ,минимален шум.Все пак е изпълнен в друга епоха на нискошумящи операциони и висок клас на усилвател на мощност.
-
Точно обратната RIAA и усилвателя на мощност не са проблем в днешно време, трябват си познания обаче, които за съжаление при теб липсват на този етап. Това ще бъде проблем. Не мога да се наема да помагам в случая, защото съм доста натоварен и нямам време да отделя за този проект.
Като казваш обаче лаков носител - това е алуминиев диск с нанесено тънко лаково покритие върху което се извършва записа. Този носител обаче, не е предвиден за възпроизвеждане после, а по него да се изработи матрицата с която да се пресоват плочите. На какъв етап смяташ да оставиш процеса и дали това ще бъде добре от към качество?
В Дюкян Меломан режат направо върху PVC носители, може да се поинтересуваш от къде може да се снабдиш с такива и да направиш опити в тази посока.
И отново напомням - при запис правиш ОБРАТНА RIAA. Т.е. усилваш високите и намаляваш ниските! При наличието на такава сериозна машина като механика е жива срамота да осакатиш процеса, заради неправилни електрически сигнали към главата. Това е най-лесното (поне за мен де).
-
Благодаря за съдеъствието , все пак преди години имах звукозаписно студио , а и до днес работя през свободното време в пианобарове като музикант и ди-жей.Наясно съм с риаа предусилвателите от едно време , правил съм ги по стара респромска българска схема с двата транзистора , къде слагаха една набучена платка за динамична доза
в българските усилватели . Тук обаче работата при запис е сериозна понеже кривочите и простотията на БГ-прочите е голяма.Присъствал съм на рязане на плоча , не в България разбира се ,където тази машина работеше без оригиналните си стъпала и модули ,собствениците и я бяха подкарали със обикновен пауър-миксер ТОМАН. Качеството на записа бе в пъти по-добро от доста наши издавани плочи.Всичко е въпрос на корекции и добър носител. Видях също че суровия носител по време на запис се нагряваше с една червена инфра-лампа голяма като тия в пилчарниците , а и отоплението на резеца става с 6 волта допълнително,което се регулира с реостат. Има доста тънкости които при производството на нашите балкантонски плочи са ги пропуснали.Просто са запуснали автоматичен режим при запис и пей ли си пенкеле!Някой плочи като на фсб са правени на мануален режим и къртят като кочество! Ако някой е наясно има по 3-4 изпълнения на страна като записа е направен на 33 оборота , а за 45 оборотовите им максисингли да не говорим - не отстъпват на качество и на западните студия.Привилегия са имали ФСБ като домакини . Темата за писане няма кряй ,а достигане на качеството е въпрос на проби , и най-големине кут-инженери най-вероятно не са спали по цели нощи да се занимават с проби докато добият опит с корекции.Даже опознават произведението което ще се записва с многократно прослушване .И по време на запис при силните или наситени пасажи разширават стъпката на резбата за да има място кутера да запише по-силния сигнал без да премодулира поради липса на свободно масто, заради лакомия.Например да се нахвърлят доста песни на една плоча.
За по нататък ще направя клипче и снимки като остане време , как се справям ,за да давате идеи и съвети ???
-
Относно лаковите носители в днешно-китайско време не се предлагат от алуминий , а от пластмаса .Явно лакирана отгоре. Модерна работа братче какво ли не измислиха.
-
Изкопах оригинална схема на записващ усилвател. От 60-те години
-
Имам вече оригиталните лампи и трафове - ще се хвана да пресъздам стъпалата.Трудна задача , но не и непосилна за мен .Единствения проблем е времето което-нямам!
-
el 156
Тия ня запад си мислят,че са недостижими като продават на безумни цени неща които вече не се произвеждат.Обаче има едно, но .Като се разходих из моите складове на болницата изнамерих много изоставени и бракувани апаратури-немски за рентгени и електро терапии и др.Даже един електронож бе направен със същите ел156,че и резервни комплекти лампи намерих-чисто нови,които са били получавани като консуматив.Късметът е там,че не са ги изхвърлили.Всичко е произведено със същите части куплунгзи и материали като машината нойман.С доста труд две щайги ще ги преработя за записващи стъпала,до най малкия детайл!
-
Моето лично мение е, че пресъздаването на ламповия записващ усилвател ще отнеме твърде много труд и усилия, без те да се отплатят с реални параметри. Особено с трансформаторите ще видиш зор. Реално съвременната полупроводникова електроника предоставя възможност за постигане на линейни стъпала с по-висока ефективност и отлични параметри, та не е необходимо да се набляга на автентичното схемно решение от миналото. Но ако целта е реставрация с колекционерска цел разбира се си струва.
Относно качеството на Балкантон, не мога да кажа какви стъпки от производствения процес са спестявани, тъй като не разполагам с никаква информация, но е факт, че някои от плочите им особено със чужда музика са на трагично ниво като качество, и то гарантирано са излезли така от завода.
Факт е обаче, че не само на ФСБ е имало отлично качество плочи, много плочи на наши изпълнители са с много високо качество. Други пък не са. Вероятно са експлоатирали повече от допустимото и матриците и кой знае още какво. Във всички случаи е видно нежеланието да се поддържа високо качество.
И една мисъл ми се върти из главата - дали всички мнения по темата с машината за запис на плочи, не е редно да се отделят в отделна самостоятелна тема.
-
Да прав си има и други качествени плочи Например на Лили Иванова има плочи които някой песни са добре , а други тихи с кривящ премодолиран сигнал ужас. На една и съща плоча , анализирам , няколко вида качество . Нама как да е от магнетофонния запис, защото малко или много е тестван.Мисля,че ,Балкантон са имали не само рилек на ортофон-записваща машина , но и нойман,за което не съм сигурен.
Относно риаа предусилвателите - Мразя ги от малък.Все си мисля,че това е някаква хайфистка соц-система , изкуствено напомпени измислени корекции на един обикновен предусилвател за динамична доза.Имам японски усилватели които имат съвсем други обозначения например-ММ, МС .Доста от студията по света ползуват линеен или дин запис при стандартни корекции като намаляват ниските честоти за да не блъскат бобините по време на рязане.После при просвирване -вече е отделен въпрос с какъв коригиран предусилвател ще се прослушва плочата .Кристалните дози свирят реално каквото е записано без корекции.
Пробвах да режа плоча на лакиран носител, с линейни корекции - няма проблеми,После при просвирването вече звука е различан при прослушване със риаа коригиран предусилвател .Всичко си е записано и се чува отлично.За по нататък ще правя опити да видя разликите ,може би и нивата да са важен момент незнам?От страх да не повредя главага и бобините и ,или да премодулирам записа нагласям ниско ниво на сигнала около 0 децибела не повече.
-
Другият вариант който ми се върти в главата е да взема един тонгенератор и да запиша различни честоти за проба с различни корекции? След което да анализирам готовия продукт.
-
RECORDING INDUSTRY ASSOCIATION of AMERICA (RIAA)-Асоциация на звукозаписната индустрия на Америка-соц майтап?
-
;) :D
Преди години по времето на Едисоновия фонограф - сякаш са чували за риаа коректори .Пак са записвали звук.Сега в днешно време един техниксов-стъпков двигател кварцово стабилезиран , убива по безшумност старите мотори със разни гумени и маслени съединители!Факт е ,че каквото се запише-това се чува после.Всяко излишно напомпване на корекции разваля модулацията.Затова почти всяка наша плоча - ръмжи и криви в средните честоти,където е гласът на вокала - от много акъл и велики тонинженери!
-
двигател на техникс!
-
Обложка от касета на Балкантон.Няма каталожен номер,няма и цена
-
Боби,
Цените се знаеха - 2 песни 70 ст, 4 песни 1 левче, голяма - 2,30.
-
Имате ли представа коя е последната издадена плоча на балкантон и коя година е издадена
и как може да се разбере дадена плоча коя година е издадена, на етикета не пише нищо. Благодаря.
-
Последната е тази (https://www.discogs.com/release/4983219-Frank-Zappa-Chungas-Revenge) и излиза през 1994 г.
Виж този сайт (https://www.discogs.com/label/25738-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD?sort=year&sort_order=desc). Сортираш по година и търсиш "LP" под графата "Format".
-
Ето касета с цена на касета на "Балкантон"
-
Разбрах,че рязането на плочи е трудна работа!Трябва да си инженер от тайното общество на записвачите!!!В целия свят са останали около 200 живи режещи инженера които не си дават занаята посмъртно!Много млади интусиазти има, но качество и майсторлък не могат да постигнат.
Тези инженери са разполагали с голямо количество заготовки да да правят много тестове и да постигнат желаните резултати!Играели са много пари и безсънни нощи.Настройки и калибровки на машината.
-
Знам че сгрешени пощенски марки и монети са много ценни, не ми е ясно как се оценяват грамофонни плочи:
-
Освен БУТЪЛС, ЕЛЕНЪР според мен също не е редовна.
-
Не съм критикар, харесвах Балкантон и си купувах плочите им, но тук нещата никак не са добре. Имало е тираж, бързане и явно късогледство.
-
Гледам обстойно обложките от снимките гледам и гледам и не намирам никаква печатна грешка в нищо.Да не би случайно да си мислите,че заглавието "бУтълс" трябва да е "бИтълс" защото това е отделна група нямаща нищо общо една с друга.
Ето и какво съдържа и самата плоча
Страна А https://www.vbox7.com/play:42ac360324?p=user&id=1494624
Страна Б https://www.vbox7.com/play:d8e37c0689?p=user&id=1494624
-
...
Да не би случайно да си мислите,че заглавието "бУтълс" трябва да е "бИтълс" защото това е отделна група...
...
А тази "бИтълс" пък сигурно е отделна от "бИЙтълс". :D
Как са направили две грешки в една дума не е много ясно. :alko:
-
The Bootles-Бутилките: Бутълс- ботуши-според Гугъл.Bootles на английски звучи по-скоро бийтълс :Elenor-на английски звучи като Еленор: Еленор = Елинор като звучене. От тук може би идват моите твърдения или заблуди за грешни изписвания Боби.
-
Много интересна тема (както повечето исторически). Тук се преплитат две тенденции: 1. техническият прогрес, който отхвърля старото и 2. носталгичното и меломанско завръщане на механичния запис. А напоследък (за имащите възможности) и възроден интерес към ролковите магнетофони. И, както винаги, големия спор "Аналог" илил "Цифра". Мисля, че последния "писък" в производство на грамофонни плочи е пълно елиминиране на лентовия носител - запис в цифрово студио и пренасяне върху плоча. Между другото, помните, че имаше опити да се създадът цифрови плочи, четени с грамофонни дози...
А по отношение на Бутълс - това е британска група, имитираща 100% Битълс (неискушен слушател може да ги сбърка)л Плочата е на Балкантон:
-
Значи превода си е 100% правилен от фонетична гледна точка. Иначе една грешка да направят и да я оставят така може да се приеме за възможно, ама две в една дума отива вече към астрономически невероятното.
-
Обложката е на английски, вътре написали "бутълс"-транскрипция която за масовия слушател не значи нищо.Заглавията на песните преведени на български от нает преводач, той писал това което знаел. Чии са песните -на Бийтълс или на "бутълс"?
-
Песните са на Битълс - то си пише срещу всяко заглавие кои са авторите (Джон Ленън, Пол Макартни ...).
Това най-вероятно не е "крадене", а лицензионно споразумение. Нещо подобно стана по-късно с АВВА и техните имитатори.
-
The Bootels - полска рок група , основана през 2005 г. в Лодз и изпълняваща кавъри на песни на The Beatles. Съоснователи на групата са: китаристите Piotr Jełowicki и Wiktor Daraszkiewicz , басистът Zbigniew Frankowski и барабанистът Andrzej Żukiewicz.
-
[attach=1]
-
...единия ни балкон гледа към Балкантон и хиляди пъти съм си бил главата кой го е взел и какво има още вътре. Ако е вярно което пише Лъчо е просто много жалко. Но не би ме учудило.
-
Балкантон ... кой го е взел и какво има още вътре.
https://nova.bg/news/view/2019/11/02/267409/%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD