Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Технологии и джаджи => Темата е започната от: wladoo в 03 Април, 2017, 11:27:35
-
:D
-
Всички тези методи работят с частичен успех. Емисията се подобрява за известно време - до една година (този срок е относителен и зависи от производител, година на производство, примесите в емитиращия електрод и.т.н. ) След това вакуумния прибор си заминава безнадеждно ако е регенериран с някои от описаните методи.
Автора използва израза "ценна лампа"- това изисква ясно дефиниране. Темата е интересна ако имате други материали ще ги очаквам.
-
Навремето съм регенерирал стотици чернобели кинескопи.Ефекта е бил временен.Изкарваха по над два месеца работа и след това рязко се влошаваха.Иначе клиента се кефеше на хубавата картина при вземането на телевизора.
-
Хе, хе, накарахте ме да си спомня. И аз съм регенерирал кинескопи руски цветни. Процърквам пушката с високото за секунда и на късмет. Като тръгне липсващия цвят, също клиентите оставаха много доволни. Но винаги с уговорката, че е временно 2-3 месеца най-много. Имах един такъв електрон дето изкара година. Хората бяха много доволни, но това са изключения.
При по-старите лампи, където излъчващия електрод е направен изцяло от съответния материал, може и да стане за по дълго. След като се прогори окисления повърхностен слой. Но при по-новите където говорим за обикновена ламарина върху която е нанесен тънък филм от емитиращата смес или метал. Като замине слоя, колкото и да регенерираш няма шанс.
-
Не помня точната година. Примерно 2001 - донесоха ми 11 бр. IBM 8512 с издъхнали кинескопи. Бях я чел тази древна статия, около 1976 година (тогава ми попадна статията), но никога бях пробвал подобни способи за възсановяване на радиолампи.
Използах метода с прегряване - напрежение 11.2V за 30 минути, с последващо връщане към нормално напрежение в продължение на два часа. Никакви други напрежения не съм подавал.
Тези монитори не са ми си връщали повече, но поне една година са работили.
Други вакуумни прибори не съм подлагал на подобна интервенция.
http://www.jogis-roehrenbude.de/Regenerierer.htm
-
При „издухването“ си кинескопите и лампите не губят активния си слой на катода (или рядко го губят) а по-скоро той се свързва с неизбежно присъстващите в балона химични елементи особено такива натрупани вътре с годините. Получава се „отравяне“ на катода и повърхностния слой на активното вещество губи способността си да излъчва електрони. В тези случаи стандартната регенерация се състои в повишаване на отоплението и прекарване на по-голям катоден ток който цели да „продуха“ повърхностния „отровен“ слой и да въстанови емисията на лампите. Това обаче реално не продухва добре и равномерно целия повърхностен слой на катода а по-скоро се формират „пукнатини“ в този слой през който се отваря свежо активно вещество и от там започва да се осъществява цялата емисия. Точно заради това резултатите са краткотрайни тъй като тези пукнатини през които се осигурява емисията са силно претоварени по плътност на тока и бързо се издухват.
Има обаче един по-нестандартен метод за регенерация на кинескопи описан в руска статия:
http://www.ntpo.com/electronics/schemes_2/6.shtml (http://www.ntpo.com/electronics/schemes_2/6.shtml)
При него не се прилага положително напрежение анод-катод а се подава високо 4-5 киловолта отрицателно напрежение между катода и модулатора на кинескопа (+ на катода). В шийката на кинескопа възниква синьо сияние. На шийката също така се надяват намотки които генерират периодически импулси с които се осъществява „преместване“ на това сияние така че цялата повърхност на катода да бъде равномерно обработена. За този метод се твърди че постига пълно почистване на отровения слой на катодите без да се „издухва“ излишно количество от здравия материал. Също така се почиства цалата катодна повърхност а не само „пукнатини“. Тъй като още не съм имал време да реализирам схемата и да я тествам, не мога да говоря от личен опит, но описаното звучи логично и има шансове да осигури качествена работа на кинескопа след това поне няколко години (колкото си работят попринцип руските цветни от последното поколение).
Стандартните методи за регенерация са известни отдавна и резултатите които дават са до голяма степен вече ясни. Този е коренно различен като концепция и затова лично аз смятам да го тествам тъй като има шанс да даде по-добри резултати. Имам и голяма колекция от руски Електрон-и с такива кинескопи които ще са идеален обект за експеримента.
Относно регенерацията на лампи - може същия метод да се опита да бъде приложен и при регенерацията на електронни лампи и има шансове да даде също добри резултати. При електронните лампи има още една тънкост - гетера. Говори се че след годините престой той вече е до голяма степен свързан в химически съединения и няма капацитет да свързва новопостъпили в балона химични елементи. Прилага се „регетериране“. С прост уред за индукционно нагряване (има схеми в интернет с по два MOSFET транзистора) се прилага повторно нагряване на „паничката“ с гетера като по този начин се отлага ново количество по балона, който поглъща новите химични елементи вътре. После се прилага регенерация. В такива случаи не е изключено лампата да живее още дълго.
Друг аспект основно при лампите индикатор за настройката (око). При тях в повечето случаи емисията е отлична но „екрана“ с луминофора е покрит с твърд слой (амалгама) който пречи на бомбардирането му с електрони и от там силно намалено светлоотдаване. Там се практикуват няколко метода за почистване, като основния е чрез отново усилена емисия. Не знам до колко са ефективни, попринцип не е като да няма резултати.
Така че в заключение темата за регенерация на електровакуумни прибори определено е много обширна и интересна и си заслужава да се вложат средства и усилия за тестване на различни методи за регенерация. Като разбира се редом с традиционните трябва да се тестват и нестандартни, които могат да дадат доста по-добри резултати в някои случаи.