5
« Последна публикация от Любо Божков - Вчера в 21:02:08 »
Наложи се да ремонтирам един радиограмофон Ригонда 102. Състоянието му беше плачевно - с посещения от мишки, нарушено лаково покритие, омазано шаси. Собственика пое ангажимента по ремонта на кутията, а аз започнах ремонта на шасито. Последваха няколко бани с ,,Меглио", подмяна на почти всички кондензатори в ,,nF", промивка на контактите на клавишния превключвател, омасляване на потенциометъра за усилване и възстановяване на изядените изводи на феритната антена. Приемника заработи без обхвата за УКВ. Собственика сподели, че не държал особено за него.
Понеже кутията се забави (все още не е дошла), а шасито заемаше работната ми маса, реших от спортна страст да се пробвам с УКВ модула. За беля сигнал генератора ми отказа, така, че загубих още един ден с неговия ремонт.
Проучих доста руски сайтове за преработката на този модул, включително и писаното във форума и реших и аз да се пробвам.
На фиг. 1 и 2 са показани едни от последните версии на модула.
Разликата между двете е в замяната на индуктивността L3 със съпротивлението R4. Характерното за тоя модул е това, че осцилаторът му работи в режим на удвояване на честотата. (УКВ-ИП-2 означава УКВ модул с ,,И" - индуктивна настройка, ,,П" - печатен монтаж, ,,2" - работещ на втория хармоник на осцилатора. Модулът е предназначен за работа на междинна честота 6,5 MHz. Той заменя УКВ-ИП-8,4 - с междинна честота 8,4 MHz и УКВ-ИП-6,5 с междинна честота 6,5 MHz, чиито осцилатори работят на основната честота.
Първоначално УКВ-ИП-2 се е използвал в комбинираните радио и телевизионни приемници, с междинна честота на звука 6,5 MHz. Избрано е удвояване на честотата, с цел намаляване на излъчвания сигнал от антената, дължащ се на хармониците на хетеродина, които попадат в обхвата на III телевизионен канал.
Пробвах два варианта на преработката:
1. С обхват с ширина 12 MHz - максималния без опасност за проникване на огледални честоти - фиг. 3.
2. С обхват с ширина 20 MHz - фиг. 4 и 5.
При първия вариант се използват оригиналните сърцевини без промяна. Размерите и разположението им са показани на фиг. 1, 2 и 3.
Без промяна на размера и конфигурацията им се постига обхват до (14 ÷ 15) MHz.
При използване в осцилатора само на първата сърцевина - сърцевина А и подходящо подбран кондензатор С9 се постига желаната ширина на обхвата - 20 MHz. Ориентировъчно при честота 88 MHz, края на сърцевина ,,А" трябва да е на разстояние (1 ÷ 2) mm от началото на бобината L5.
Внимание: При настройка на кръговете при снет капак на модула трябва да настройваме грубо с 1 MHz по ниска честота. В случая настройваме приставката на обхват (87 ÷ 107) MHz.
След първоначалната настройка на осцилатора се настройват и двата кръга на МЧ филтъра - L7 и L8*.
* Тъй като ремонтът на модула се прави извън приемника, капацитетът на коаксиалния кабел, пренасящ междинночестотния сигнал влияе на настройката на бобината L8 и е възможно настройката и да излезе извън обхвата на регулиране. За целта се отпоява кондензатора С50 от платката на клавишния превключвател и на негово място се монтира временен тример кондензатор. Регулираме го така, че сърцевината на L8 да е около средата на работния си ход при максимален сигнал на изхода на детектора.
За да се получи добро спрягане между кръговете на осцилатора и усилвателя на ВЧ по целия диапазон, от експериментите се установи, че сърцевината на усилвателя трябва да е с размери Ф9 mm с дължина 5,5 mm.
Тъй като нямам вече достъп до стругарски услуги, използвах за донор старата сърцевина ,,В". За целта върху нея се навива самозалепващо алуминиево фолио до достигане на желания размер. В конкретния случай върху алуминиевото фолио, навито до подходящия размер вкарах месингова втулка от счупена телескопична антена с външен диаметър 9 mm.
Налага се леко райбероване на отвора 9 mm на металното тяло, за да може сърцевината да преминава свободно през него при монтажа на вариометъра. Втулката е фиксирана за всеки случай към алуминиевото фолио с няколко капки лепило.
Сърцевината се настройва предварително по същия начин както сърцевина ,,А".
След грубата настройка на осцилатора се пристъпва към настройка на кръга L4, C6, C7. За по-добро спрягане на мястото на кондензатора С6 монтираме тример кондензатор. Ориентировъчно добро спрягане се получава при стойност на С6 около 8 pF.
С С6 правим настройки в началото средата и края на обхвата (90, 98 и 106 MHz, или без капак - 89, 97, 105 MHz) по максимално показание на детектирания сигнал.
За индикатор на доброто спрягане може да се съди по минималното изменение на стойността на С6 в трите положения. Правим това неколкократно при различни положения на сърцевината, като търсим най-добрият резултат. След окончателната настройка на двата кръга избираме такова положение на С6, че да се получи сравнително еднаква чувствителност в трите избрани точки.
Кондензаторите С1, С2 и С3 са подбрани опитно (за пробите са използвани тример кондензатори), така, че да се получи възможно най добра чувствителност по целия приеман диапазон.
Кондензаторът за неутрализация С4 също е подбран опитно.
За да може да се донастройва кондензатора С6, на капака на модула се пробива съответния отвор, а на мястото, където може да се опре в корпуса се залепва изолация.
Всички измервания на нивото на сигнала са правени при ниво на сигнала върху кондензатора С44 на детектора 0,75V. Това напрежение е избрано с оглед на това, че при това ниво приемът се осигурява без изкривявания.
Данните за получените резултати от преработките са дадени на фиг. 4 и 5. За съжаление не съм запазил данните за фиг. 3.
В книгата ,,Блоки УКВ на лампах и транзисторах" изд. 1972 от Ю. П. Алексеев е дадена таблица с данните на произвежданите в този период УКВ блокове. От нея се вижда, че този модул и неговия модернизиран вариант УКВ-ИП-2А са с най-малка чувствителност от серията. Автора обяснява това с използването на втория хармоник в осцилатора.
Правих опит за работа с основния хармоник, но някакво особено повишаване на чувствителността не можах да постигна. Модула започна да показва наченки на самовъзбуждане в горния край на обхвата, което рязко намали чувствителността.