За тези от Вас, които не помнят зората на транзисторните приемници (1960,,,), ще обясня: тогава търсенето на джобните радиа до голяма степен се определяше от броя на транзисторите, който често се изписваше на видно място върху корпуса. Колкото повече - толкова повече. Six transistors беше като запазена марка, но почнаха да се появяват със 7, 8, та дори 10... Може би някой помни схемата на знаменития "Ross" с 10 транзистора, от които 4 бяха свързани като диоди за стабилизация на режима на крайното стъпало и не участваха в усилването на сигнала. После се появиха и откровени фалшификати, при които "транзисторите в повече" нямаха връзки с останалите елементи или бяха запоени "на късо". Това време отдавна е отминало и се изненадах, когато открих подобна "технология" в антенен усилвател с транзистори BFR91A. Трябва да отбележа, че по ония времена производството на масови транзистори (като елементи) осигуряваше излишъци и увеличаване на броя им не водеше до значително повишаване на производствените разходи. Не така стоеше въпросът с дефицитните тогава ВЧ и особено СВЧ транзистори. Освен това, беше лесно да се свали капака на едно джобно радио и да се преброят транзисторите.
При антенен усилвател да слагаш запоени на късо транзистори... та кой избира такова изделия по броя на транзисторите? Има си коефициент на усилване, честотна лента. Освен това да го отвориш и да броиш транзисторите едва ли може да стане когато се купува. Но да не разводнявам темата повече, ето илюстрацията:
ПП: Двата на късо запоени транзистора се оказаха напълно фалшиви: пробив Е-Б и прекъснат толектор.