Представям на „първа сгледа“ събраните данни за тоя приемник.
Искам да благодаря на всички колеги, за безкористната им помощ по събирането на този материал. Постарал съм се да отразя техните виждания и опит от проведените дискусии във форума. С много от тях съм кореспондирал лично за информация, мнения и съвети. Ако започна да ги изброявам поименно, постът ми сигурно ще е по-дълъг и от Великите пости. Да са живи и здрави!
Отворен съм за всяка нова информация, която би обогатила темата, както за забелязаните грешки, пропуски и недоглеждания в нея от всякакво естество.
По долу отразявам някои лични наблюдения по изработката на Тулан 660:
Сходства с BLAUPUNKT 4W77- прословутия еднакъв дизайн на кутиите;
- еднаква визия за конструкцията на шасито;
- еднаква визия за скалите;
- еднакво конструктивно решение на задвижването на променливия кондензатор, с разлики в изпълнението на редуктора. (Редукторът, монтиран в модел 4W77 се използва и в други модели на Blaupunkt - 6W78 и др., в моделите на Hagenuk Nordmark 769GW и 769W).
Тук може да се посочи, че вариантът на редуктора на Тулан е с по-добро конструктивно решение, голямото зъбно колело е стоманено, а не от цам - както на 4W77, но пък е запоено безобразно към вторичния вал. Корпусът на редуктора е излят от бронз, а не от цам, но по качеството на отливката има какво да се желае. (Показният на снимките е „облагороден“.)
- еднакви дискове на променливия кондензатор - основен и притискателен;
- еднакви паразитни колела за водене на кордата;
- еднакви носачи на стрелката на скалата;
- еднаква механична конструкция на електромагнитни системи на говорителите.
Други забележки по качеството на изработка:- При изработката на ламелите на трансформаторите, явно входната заготовка е била на ленти с ширината на съответния ламел. Ламарината е рязана на гилотина, която е оставяла големи осенъци. По тази причина, независимо че ламелите са щанцовани с добро качество, осенъците от двете им страни остават и не са премахнати. Това естествено се отразява на работата на трансформаторите.
- кръстосаното шихтоване на ламелите на изходния трансформатор.
- използваната боя за антикорозионна защита се разтваря от спирт, ако решим да почистваме с него.
- употребата на нитове при изработването на шасито, вместо употребата на използваните от другите световни производители точкови заварки.
- употребата на витвортови (цолски) резбови съединения (както и от повечето български дребни производители на радиоприемници преди войната).
- радиално и аксиално „биене“ на маховика при някои екземпляри.
- невъзможността за безпроблемно монтиране и демонтиране на шасито в кутията.
- невъзможността за настройка на тример кондензаторите по време на работа, тъй като част от тях са под високо напрежение, а докосването до останалите влияе на настройката.
Прави впечатление, че някои елементи са изпълнени с много добро качество - всички ВЧ бобини, бобините на трансформаторите и говорителя, докато други, като по-горе посочените са силно подценени. Възможно е някои да са изработвани от външни подизпълнители.
Не искам да натрапвам мнението си на никого. Опитал съм се да отразя доколкото мога своите наблюдения по приемника максимално обективно. Както се казва - на готовата работа всеки може да върже кусур.
Нека всеки сам си направи преценката от споменатото по-горе.
П.П. Не можах да намеря данни за производство от преди 1938г.
За 1938 г. имам една снимка на електролитния кондензатор - произведен декември месец, но за другите кондензатори няма данни - може да са и от 39г.
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: Български радиоприемници (Прочетена 32621 пъти)