Привет сандъкчии!
Въпреки, че съм радостен собственик на антенния тунер Icom АТ-150, който е в комплект с радиото ми и който дирих с години, преди няколко дни се замислих да направя нещо с него, което немалко биха класифицирали като „гавра с класиката”. Тунерчето е автоматично и въпреки че според спецификациите може да се справи с КСВ от 1:3 (да напсне към 50 ома импеданс до 150 ома), щастливо се справя с моята компромисна антена, която на края на коаксиала при радиото представлява за НЯКОИ ОТ любителските обхвати КСВ до 1:5 – 1:6 (250 - 300 ома). Въпреки това машинката има редица недостатъци:
1) Тесен обхват на сигурна настройка за всички честоти – има редица автоматични тунери, които се справят с импеданси до 2000 – 4000 ома;
2) Наличие на твърде много релета по пътя на сигнала;
3) Ниска електрическа якост на използваните компоненти;
4) Употребата на платка и прекарване на сигнала по писти;
5) Нужда от външен сигнал (стандартен за Icom) за превключване на обхватите.
Всички тези недостатъци обезмислят до голяма степен тунерчето, както и повечето врадени в радиата тунери. Единственото, за което бих го ползвал в този вид е да напасна радиото към входа на потенциален ВЧ усилвател с лампа. Но това не се планира. След като попаднах на сехмата един друг външен фабричен тунер с Т-звено, дългоочаквания Alpha 4040 (
http://www.rkrdesignsllc.com/-1/), осъзнах, че притежавам почти всичко нужно за един много по-сериозен автоматичен тунер – детектора на КСВ и фазова разлика, който управлява тунера, автоматиката, механиката (моторчета, датчици за позиция)...
Какво ще стане, ако премахна самото Т-звено от моя тунер, прехвърля електрониката в друга, по-голяма кутия и сложа 2 перфектни 500 пикофарадови кондензатори за по-високо напрежение и вместо да слагам бобина с много изводи, както е в моя тунер, да сложа просто отделни бобини за различните обхвати? Ще направя връзките къси, няма да има байпас реле (ще сложа ако е нужно външен ръчен байпас, но не ми и трябва!), ще има само 7-10 реленца, които ще свързват необходимите бобини в Т-звеното, без да се окъсяват или оставят висящи навивки! Всички връзки ще са къси и солидни. Би трябвало да стане железна машинката! И ако премахна нуждата от управление от радиото за превключване на обхватите и на негово място сложа управление с микропроцесор, което превключва бобината в зависимост от честотата на входния сигнал, тунера ще стане не само с голям обхват и доста по-добри параметри по отношение на загуби и възможност за настройка на различни антенни системи, но и НАПЪЛНО автоматичен.
Нека кажа първо няколко думи за антенните тунери, какво представляват, какво могат и какво не могат.
• Антенния тунер НЕ настройва антената чрез промяна на резонансната ѝ честота до тази на предавателя.
• Антенния тунер НЕ може да промени импеданса в точката на захранване на антената.
• Антенния тунер НЕ може да промени импеданса по захранващата линия от него до антената.
• Следователно антенния тунер НЕ може да промени КСВ по захранващата линия между него и антената.
• Антенния тунер МОЖЕ да промени импеданса, който вижда предавателя и да го напасне така, че да е 50 ома резистивен.
• От друга страна антенния тунер МОЖЕ и променя изходния си импеданс към антената, следователно променя СЪГЛАСУВАНЕТО в точката на захранване на антената.
Функцията на тунера е да осигури импедансно съгласуване с цел максимизиране на трансфера на мощност между предавателя и антенната система (захранваща линия + антена). Да кажем, че имаме 50 омова антена с капацитивен характер, като този капацитет има –j100 ома импеданс, типичен случай на физически малка/къса антена. За да успеем да предадем максимална мощност в нея, трябва да компенсираме този капацитивен характер, добавяйки +j100 ома импеданс в системата предавател-антена. Така имагинерните (реактивните) съставки ще се компенсират взаимно и ние ще имаме идеалния случай на генератор с 50 ома изходно съпротивление и товар с 50 ома входно, при което трансфера на мощност ще е максимален.
Или с други думи имаме за предавателя и антената:
Zпрд = Rпрд + j*Xпр
Zант = Rант + j*Xант
Максимален трансфер на мощност ще имаме при Zпрд = Zант / Rпрд = Rант / j*Xпр = - j*Xант . В този случай КСВ ще бъде 1:1 и фазовата разлика между напрежението и тока ще е 0 градуса. Но в 99% от случаите нещата не стоят така...
По принцип тунерът може да бъде поставен навсякъде между предавателя и антената. Ако е поставен при антената в точката на захранване, той съгласува нейния имапеданс за дадената честота с този на захранващата линия, намалявайки загубите в нея. ТОВА Е НАЙ-ДОБРОТО МЯСТО ЗА ЕДИН ТУНЕР. По принцип този тип тунери са напълно автоматични.
Ако тунерът се намира при предавателя (голяма част от случаите, особенно с вградените в радиата автоматични тунери), той може и да осигури перфектно съгласуване между предавателя и антенната система (захранваща линия + антена), но няма как да компенсира разсугласуването между антената и линията и загубите в последната може да са много големи. Въпреки това предавателя щастливо ще си предава цялата мощност в системата и много от нас ще си мислят, че всичко е наред, а всъщност само малка част от мощността ще достига антената и ще бъде излъчена, останалото ще грее линията.
Едно от решенията е да НЕ се използва захранваща линия, която има големи загуби, когато е разсъгласувана с товара си – коаксиален кабел (несиметричен, с твърда изолация). Много хора използват балансирана (симетрична) открита линия между тунера и антената, а в този тип линия загубите дори при голямо КСВ са минимални. Други, като мен, не могат да докарат откритата линия до радиото и използват balun (преобразувател балансирано – небалансирано, balanced – unbalanced) отвън и малък отрязък коаксиален кабел до тунера, въпреки че това е компромис. Balun-ите са цяла отделна тема, може и нея да разчопля по-натам.
Нека погледнем схемата на стандартното Т-звено:
Т звеното може да съгласува голям обхват от импеданси, но има два недостатъка. Първия е нуждата от настройка на 3 променливи. Втория е, че освен единствената „правилна” настройка, звеното има и няколко „лъжливи” недонастройки, които могат да излъжат детектора на тунера. И докато втория проблем се решава чрез подходяща чуствителност на детектора, първия се решава частично от повечето производители. Вместо променлива индуктивност, повечето правят изводи от една постоянна такава (или 2 последователно свързани, едната за ниските честоти, другата за високите), които превключват с релета по някаква схема, в зависимост от обхвата, на който се работи. Моя случай е такъв. Нямам против това решение, но в повечето случай липсата на даостатъчен брой изводи, кара автоматиката на тунера да се спре на компромисна позиция в индуктивността и да не може да осигури съгласуване 1:1 за всички честоти. Това пак е моя случай. В АТ-150 има само 6 извода. Освен това моите променливи кондензатори са с максимален капацитет от 250 пикофарада, като се налага на ниските обхвати да се добавят с реле още паралелни кондензатори. Още релета, още проблеми. Превключването на индуктивността, освен това, е реализирано по следния начин. При най-ниския обхват долния край на двете бобини е на земя и цялата бобина участва в звеното. На по-горните обхвати все по-голяма част от нея се заземява с реле, респективно все по-малка индуктивност участва в звеното. Проблемът тук е, че остава една „висяща част” от ундуктивността, която може и да е заземена в единия си край, но е ВСЕ ОЩЕ СВЪРЗАНА с взаимната индукция с останалата активна част на индуктора. От там се прехвърля енергия и на незаземения край се появяват напрежения. Всичко това означава повече загуби и потенциални проблеми за дадени честоти с определени дължини на вълните. Това е излишно. Ето я и схемата на моето Т-звено:
RL7 до RL12 превключват изводите на бобината, RL1 и RL2 добавят още капацитет към променливите кондензатори на 80 и 160 метровите обхвати, където максималния капацитет не е достатъчен дори за съгласуване с КСВ 1:3. Само дето всички знаем, че 200 пико променлив + 300 пико постоянен не е като 500 пико променлив. Обхвата е по-малък, кривата на изменение е с друг наклон. В дясно виждате на схемата двата мотора с прилежащите им потенциометри, които въртят кондензаторите. Цялата схема е голяма, който се интересува може да я види прикачена на края на съобщението.
На страницата на тунера Alpha 4040 има опростена схема на тяхното Т-звено. Да я погледнем и да видим разликите с моята:
1. balun-а е постоянно свързан ПРЕДИ тунера! Това му позволява ВИНАГИ да работи в 50-омова система с минимални загуби. И аз мисля, че мястото му е там. Перфектен balun би бил 1:1 типа на DG0SA, който ползвам и аз.
2. Индуктора е променлив и плавно регулируем. Супер, но при мен няма как да стане. За сметка на това ще имам 10 различни бобини, които ще превключвам чрез детектора на честота. Компромис, но приемлив, все пак моята автоматика няма опция да управлява настройката на индуктора.
3. Има допълнителен кондензатор С4, който добавя цели 390 пикофарада към 400 пикофарадовия изходен променлив в звеното, давайки регулация от 400 до 790 пикофарада. Това несъмнено позволява увеличаване на обхвата на тунера, но жертвайки малко обхват аз ще сложа 500 пикофарадни променливи.
4. При свързване на балансирана антена се вдига земната връзка на изхода, нещо което с вградения преди звеното balun си става задължително и ще предвидя и в моя вариант.
И така колеги, идваме на въпроса – какво мислите? Дали да се захвана? Ще е страхотен проект и в крайна сметка най-вероятно ще получа тунер, който за да си купя ще трябва да се ръсна в хилядите. А моя го взех за 100-тина долара едно време. Пуснал съм запитване за променливи кондензатори, да видим офертата каква ще е. При разглобяването на моя ще измеря внимателно стойностите на индуктивностите за различните обхвати, както и началните позиции като капацитет на променливите кондензатори. Тези данни ще заложа и в новия тунер.
Очаквам вашите коментари!
П.П. Тук -
http://fermi.la.asu.edu/w9cf/tuner/tuner.html - има симулатор на Т тунери! Това ЩЕ помоне в дизайна!!!
Малко снимки от моя тунер (от интернет са, моя ще го наснимам скоро):