За метода на навиване на тези намотки:
Виждаш от снимка приблизителните размери, дебелината обикновено е 2-3мм. Изработваш от подходящ материал една централна част с тази дебелина и с формата на кухата част на намотката. Правиш още две плоскости, които ще използваш като страници, правиш ги по-големи, поне колкото крайния размер на намотката че и отгоре. Завинтваш централната част за едната страница. Намазваш двете страници с някакъв агент за освобождаване (силиконова смазка?...), че да не ти залепне за тях бобината и ги сглобяваш, добавяйки другата като капак. Така имаш "форма", куфраж с цепка, в която можеш да навиеш бобината. Взимаш проводника, литцендрат някакъв с малко на брой влакна да не вдигне много качествения фактор и намазвайки проводника с нещо слепващо, например стиренов лак рядък (разтвори си стиропор в тоулол за целта, но внимавай че има много модерни материали, които не са стиренови) и си навиваш бобината в промеждутъка междъ двете страници. Напълваш до обема на оригиналната горе-долу. Изчакваш малко да стегне стирена, не забравяй че не е на въздух а затворен и ще му трябва време, и разглабяш куфража. Отлепваш бобината, теглиш ѝ още една ръка стирен и си готов - залепваш я на гърба на капака радиото.
За стойности, схеми и т.н. не мога да коментирам в момента, ако много я закъсаш с тия бобини мога да опитам да направя обратно изчисление на база стойности на наличните бобини и кондензатори, но си е мъка.